СИМЕОН ДЯНКОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: ПАРИТЕ ЗА ОРЪЖИЕ ОТИВАТ ЗА ПЕНСИИ

31.07.2009 г.

ПАРИТЕ ЗА ОРЪЖИЕ ОТИВАТ ЗА ПЕНСИИ 

 

„Стандарт" - 1 стр.

 

В хазната ще влязат с 5,766 млрд. лв. по-малко от планираното, казва Симеон Дянков

- Г-н Дянков, какви ще са първите ви задачи, след като поехте поста министър на финансите?

- Имам три основни задачи за тази седмица. Първата е спешно разработване на бюджета до края на годината - така че да успеем поне да го балансираме и евентуално да излезем на малък излишък. На заседанието на Министерския съвет следващата сряда ще внеса доклад и конкретни предложения за съкращаване на разходите и увеличаване на приходите. Както и очаквах, оказа се, че дупката в бюджета е по-голяма и вече е 2,5 млрд. лв.

- Кои разходи може да се съкратят?

- Дупка от 2,5 млрд. лв. не може да се запълни само чрез съкращаване на разходите, защото това ще удари пенсии, заплати, социални осигуровки. А това би ударило потреблението. Целта ни е с половината от тези 2,5 млрд. лв. да съкратим разходите, а другата половина да търсим чрез увеличаване на приходите. Няма да се съкращават разходите за образование, здравна система и вътрешна сигурност, т.е. МВР. Всичко останало е под въпрос. Голяма част от съкращенията ще дойдат от бюджета за отбрана, но няма да се пипат парите за заплати, а за превъоръжаване. Във време на криза можем да си позволим да го отсрочим с 1-2 години. Другата част от съкращенията ще са енергийни проекти, където също може да има забавяне и преосмисляне. Но съкращения ще има и в другите министерства. В Министерството на финансите трябва да съкратим основния си бюджет с 25 млн. лв.

- Как ще увеличите приходите?

- Втората ми основна задача за седмицата е свързана именно с увеличаването на приходите. Работи се денонощно, така че още следващата седмица да можем да обявим свързването на информационните системи на митниците и данъчните. Това ще бъде един от първите ни големи успехи. След старта на системата на годишна база ще имаме допълнителни приходи от акцизи и мита от около 600-800 млн. лв. Но за тази година това ще осигури 150 млн. лв., защото много сме напреднали във времето. Освен това започвам да пътувам и да се срещам с шефовете на териториалните поделения на Националната агенция за приходи и Агенция "Митници". Така се надявам да осигурим допълнителни приходи от около 500 млн. лв. Все още работим за това откъде да дойдат останалите необходими допълнителни приходи от 700-750 млн. лв.

- Промените в бюджета ще трябва ли да минават през парламента като актуализация, или ще има само решение на Министерския съвет?

- Засега няма да има актуализация през парламента. Нещо трябва да се направи много бързо, затова с решение на Министерския съвет могат да се свият някои разходи. А след това ще гледаме месец по месец дали бюджетът още се влошава. Бюджетът за 2009 г. все още е на база ръст на икономиката от 4,7%. А официалната прогноза на Агенцията за икономически анализи и прогнози вече е за спад от 6,3%. Има огромна разлика от 11% между заложеното в бюджета и реалната ситуация. Затова бюджетният дефицит се отваря толкова.

Приходите изостават спрямо плана с около 16%. Според последните данни вървим към неизпълнение на приходите от 5,766 млрд. лв. Докато преди седмица се очакваше неизпълнение от 5,1 млрд. лв. За седмица са се появили още 600 млн. лв., с които допълнително трябва да се съкращават разходите. Дори след предвидените буфери в бюджета остава дупка от 2,5 млрд. лв. Може да се окаже, че и тези съкращения на разходите не са достатъчни, ако българската икономика продължи да затъва. А според мен това е много реално. Европейските икономики през последния месец показват много големи спадове, както по отношение на икономическия растеж, така и по отношение на безработицата. Ние сме вързани с Европа, затова очаквам икономическата ситуация в България в края на тази и началото на следващата година да е още по-лоша. Ако видим, че положението през третото тримесечие още се влошава, ще се наложи да се направи истинска актуализация през парламента. Това може да стане заедно с влизане на проектобюджета за 2010 г., за да не се губи време.

- В структурата на Министерството на финансите има доста агенции. Необходими ли са промени?

- Мислил съм по тази тема. Много експерти са говорили защо Агенцията за държавни вземания е отделена от Националната агенция за приходи. В другите държави, в които съм работил, не съм виждал такова разделение, така че това е една възможност за промени. Другата възможност, по която съм мислил, но не съм стигнал до решение, е дали Агенцията за икономически анализи и прогнози е наистина независима, каквато е била идеята. Според мен тя не е толкова независима и въпросът е дали има смисъл да бъде отделна структура или да влезе в Министерството на финансите. Но за това няма решение и не е на дневен ред за следващите 2-3 месеца.

- Казахте, че имате три основни задачи за седмицата. Коя е третата?

- На дневен ред освен бюджета и информационната система на митниците и НАП е къде могат да се намалят разходи не само заради бюджета, а за да се осъществяват по-ефективно публичните услуги. Трябва да се види какво преструктуриране е необходимо в Министерството на финансите, министерството на екологията и т.н. Това е една от задачите ми като министър, но и като зам.-премиер имам 7 други министерства, които следя. Работя с всичките тези министри и екипите им. Започнахме да разработваме варианти как може да спестяват пари и да се усилят някои функции, главно свързани с еврофондовете - персонал, комуникации. Министерствата трябва да се фокусират върху еврофондовете, за да могат по-бързо да тръгнат и да се усвояват. Това административно преструктуриране е третата голяма тема, по която работя и тук и като зам.-премиер. От следващата седмица ще има формални разходи с представители на ЕС за структурата на администрацията по усвояването на европейските фондове. В МС ще бъде обособено голямо звено, което ще бъде за координация и комуникация.

- Ще промените ли ръководствата на Националната агенция за приходите и Агенция "Митници"? А може ли и тези администрации да се обединят?

- На този етап не. Не смятам, че е нужно да се променя ръководството им в период, когато се опитваме по всякакъв начин да съберем повече приходи. А дали има идея на някой етап АМ и НАП да станат една организация - това е правило по света. Аз съм работил по този тип проекти в Световната банка. Всъщност преди 6 години, когато е стартирал проектът, по който Световната банка работи с НАП, в него е имало идея двете системи да се съберат и да работят като една. Но и това не е на дневен ред през следващите месеци.

- Какви са последните прогнози на МВФ и Световната банка за икономиката?

- Те са доста сходни. Фондът казва, че тази година ще имаме спад на икономиката от 7%, а за 2010 г. очакват спад от 2,5%. СБ е малко по-консервативна, но, общо взето, стига до същите прогнози. Изчисленията на АИАП е за минус 6,3% за тази година. При тази дълбока криза всички макроикономически модели не могат да изчисляват прогнози за повече от 6 месеца напред. Така че прогнозата за спад от 2,5% догодина не е особено здрава като анализ, а предположение. В Западна Европа положението продължава бързо да се влошава. Затова за 2010 г. прогнозата от минус 2,5% е оптимистична. Спадът може да е по-голям.

- В тази ситуация ще продължи ли практиката бюджетните разходи да са до 40% от БВП?

- Определено ще се опитаме да удържим нулев бюджетен дефицит. Разходите, така или иначе, ще ги съкращаваме, а БВП пада доста стремглаво. Така че тези 40% не са цел, но предполагам, че така или иначе ще влезем в тях. Защото трябва да съкратим доста разходите, за да стигнем до балансиран бюджет. Ако 2010 г. е втора година с отрицателен растеж, идва едно положение, при което допълнителното съкращаване на разходите не е добра идея, защото се удря потреблението, а оттам - заетостта. По-добре е да се мисли за заеми отвън. Но това ще се решава през февруари.

- Предвиждат ли се промени в ставките на ДДС, данъците върху печалбите и доходите?

- Не. Съкращаване или повишаване на данъците по време на дълбоката криза няма кой знае какъв положителен ефект.

- Бизнесът иска да отпадне данъкът върху дивидентите, възможно ли е това?

- Възможно е, но няма да стане по същата причина. По време на криза данъчната политика трябва да е стабилна, да не се движи, защото в противен случай хората няма да знаят на какво могат да разчитат за бъдещето. Моята идея е по време на кризата данъчната политика да стои такава, каквато е. С изключение на осигуровките, чието намаляване може да подмигне на безработицата.

- С колко ще свалите осигуровките?

- Моето предложение ще бъде от 2010 г. да ги намалим с 2%, а през следващите три години - с по 1%, за да стигнем 5-те процента, за които говорихме в предизборната кампания.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация