ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: В ПРОЕКТОБЮДЖЕТА ЗА 2008 ГОДИНА ИМА ПО-ОТЧЕТЛИВИ РЪСТОВЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО – 31/10/07

31.10.2007 г.

БТВ - „Тази сутрин", 31 октомври 2007 г.

Водещ: Гост на нашето предаване е един от най-популярните български политици - Пламен Орешарски. Добро утро.

Пламен Орешарски: Добро утро.

Водещ: Длъжен съм да ви предупредя, че микрофоните са включени и всичко, което кажете ще се излъчи в национален ефир, г-н Орешарски.


Пламен Орешарски: Усмихвам се определението "политик".

Водещ: Не ви ли харесва това определение?

Пламен Орешарски: Нямам такива амбиции, не принадлежа към нито една политическа сила.

Водещ: Не сте ли 3+1, тройната коалиция не е ли 3+1. Пламен Орешарски не е ли четвъртият коалиционен партньор, както ви обявяват.


Пламен Орешарски: Е, на скромен касиер трудно можете да дадете понятието четвърти коалиционен партньор.

Водещ: Скромен касиер. А вие в това правителство как работите? Вярно ли е, че примерно всички министри и политици идват при вас и ви казват искаме пари за това и за онова и вие им казват всеки път - не, пари няма. И те много често с вас се оправдават.

Пламен Орешарски: Това е част от митологията междувпрочем, която е характерна за всеки финансов министър в много други страни, не само у нас. По дефиниция функцията на финансовия министър е да пази балансираност на бюджета, приблизително равномерно съобразно потребностите на секторите разпределение на средствата и да не прави прецеденти. Т.е. да няма пристрастия към един или друг сектор. От тази гледна точка обичайно финансовият министър казва "не" на извънредни искания.

Водещ: Как да нямате пристрастия към един или друг сектор след като днес излизат първите информации за новия бюджет на България и от тези информации става ясно, че вие ще бъдете по-щедри в образованието, здравеопазването, науката и пенсиите, цитирам дословно, и готвите брадва за администрацията и чиновниците. Не е ли това пристрастност?

Пламен Орешарски: Само че тези приоритети не са дефинирани от финансовия министър, те са дефинирани от политическите сили от коалицията и то са дефинирани не вчера, а са дефинирани още в самото начало на 2005 г. Друг е въпросът, че в момента виждаме по-отчетливи ръстове както на социалните дейности, с най-голям ръст при пенсиите, така и на два ключови сектора за развитие на цялото ни общество - това е образованието и здравеопазването.

Водещ: Стреснаха ли ви учителите, за да го направите това нещо две години след като правителството управлява?

Пламен Орешарски: Какво значи стреснаха? Не е много точен изразът. Сигурно учителската стачка има принос в по-ясното осмисляне на образованието като приоритет, но от друга гледна точна ние, ако си спомняте, и миналата година обявихме образованието за приоритет и сравнително щедро, на фона на възможностите на бюджета, финансирахме доста програми в сектора. И понеже чувам напоследък, че секторът е недофинансиран, впрочем и за здравеопазването се твърди същото, може би има известно основание, защото там колкото и пари да се сложат винаги ще има непокрити потребности. Но да се върна, понеже се твърди, че секторът е недофинансиран, аз ви предлагам един провокативен въпрос - как един недофинансиран сектор прави големи спестявания, към които имат претенции да се разделят като заплати?

Водещ: Ами не, че съм финансов експерт, но мога да ви отговоря, очевидно нещо не ви излизат сметките, след като накрая и остават и пари, или реформата не върви както трябва, или не сте си направили добре сметката.

Пламен Орешарски: Защо моите? Все пак финансовият министър гледа преимуществено макроикономически, а име секторни министри, които правят съответни политики.

Водещ: Означава ли това, че примерно образователният министър не си е свършил работата?

Пламен Орешарски: Не, не означава, просто искам да кажа, че образованието и тази година беше сравнително добре финансирано. Казвам сравнително, заради уговорките, които направих. Парите никога не стигат, както на домакинствата, така на компаниите, така и на публичните финанси дотолкова, доколкото те всъщност преразпределят едни пари.


Водещ: Не превръща ли това правителство макрорамката в някаква фикс идея? Те непрекъснато... Примерно, очевидно от предишния провал на БСП в управлението на страната първо си взеха за финансов министър експерт като Пламен Орешарски, човек с дясно мислене, експерт в своята област, научен работник. Второ, някак си прекалено уплашени изглеждат от това, че може да се повтори синдромът "Виденов", да напуснат по-рано властта, да ги изпъдят хората с камъни, и макрорамката, та макрорамката, да не фалира държавата. Не е ли това някаква фикс идея на БСП?


Пламен Орешарски: Във вашия въпрос има няколко нюанса, аз ще изоставя политическия и ще се опитам да отговора на експертния.


Водещ: Той е даже исторически, не е политически.

Пламен Орешарски: Психологията на хората е да не ценим това, което имаме. Вие казвате макрорамката, казано по друг начин...

Водещ: Цитирам, премиерът го каза...

Пламен Орешарски: Чувал съм също реплики: макроикономическа стабилност, но само тя не стига. А, ако обърнем въпроса? А без нея - как се прави богатство без стабилни публични финанси, стабилна макроикономическа рамка.

Водещ: А може ли макрорамката да бъде основна политика на това правителство? Не трябва ли учителите, образованието, здравеопазването, приватизацията, ако щете, дясно, ляво, то да бъде, а не макрорамката, която си е една даденост, не може да бъде политика?

Пламен Орешарски: Макрорамката никога не е основен приоритет, тя е база на всички останали приоритети. Т.е. вие имате доходи в домакинството си и на база тя разпределяте приоритетите си, но ако нямате доходи, не може да имате приоритети. Малко е силен примерът...

Водещ: Но като имам сто лева примерно, бих правил някаква сметка как да ги увелича тези сто лева, а не да ги гледам всеки месец и да викам: ето тук имам сто лева, да не ги изпусна тези сто лева, да не ги похарча и да умра от глад накрая.

Пламен Орешарски: Точно така прави и правителството. Впрочем не само това, а всички благоразумни фискални икономически политики са насочени не само и единствено към днешния ден, а и към утрешния. Ще ви дам най-категоричния пример - най-голям ръст в бюджета за следващата година имат инвестициите, близо с 50% ръст спрямо настоящата година, разбира се това са инвестиции, част от източниците на които са европейските фондове, но така или иначе страната има достъп до тези фондове и ние ще направим всичко възможно максимално ефективно и в по-големи размери, да започнем да усвояваме още от началото на следващата година. Знаете вече, че оперативните програми са одобрени, оттук нататък зависи от всички нас. Не само от шестте министерства, които водят оперативни програми, а и от всички бенефициенти - NGO-то, местна власт, бизнес, да усвоим максимален обем средства.

Водещ: Какво предвиждате за догодина? Вярна ли е информацията, че ще има брадва за чиновниците и че предвижда държавния бюджет 12% съкращения в публичната сфера, на служителите в публичната сфера?

Пламен Орешарски: Да, вече взехме такова решение да направим съкращение в публичната сфера като един от елементите на цялостна реформа на публичния сектор към по-висока ефективност, в това число по-ефективно използване на трудовите ресурси в цялата икономика.

Водещ: Това означава масово съкращение на държавни служители - 12 %.

Пламен Орешарски: Масово не зная дали е точният термин. Публичният сектор е доста разширен. В един момент при намаляваща безработица ние виждаме очевидни диспропорции в икономиката, недостиг на работна сила за частния сектор, което е и предпоставка за растеж. Още един пример, че ние се грижим не само за днешния ден, а да създадем предпоставки и за растеж в средносрочен и дългосрочен план, така че с вас като седнем, аз или моят приемник, следващи години да коментираме как ще разпределим новия ръст, а не да останем до тези 100 лева, за които вие казвате.

Водещ: Какво означава това съкращение на държавни служители? Първо от коя сфера ще ги съкращавате и второ, вторият ми въпрос какво ще спестите от това нещо?

Пламен Орешарски: Целта не е за фискални спестявания, напротив, целта е, отново ще повторя, повишаване ефективността на публичните услуги чрез това число по-добро заплащане на служителите в публичния сектор, така че свиването на публичния сектор ще даде възможност на секторните ръководители, не на министъра на финансите, да има и една по-активна политика по доходите в съответните сектори от гледна точка на освободени ресурси в резултат на това свиване.

Водещ: Ще засегне ли това съкращаване на работна ръка учителите, те са част от публичните отношения?

Пламен Орешарски: Няма да засегне, защото от началото на тази година учителите, секторът на образованието, в това число и на средното образование, започна да преминава на делегирани бюджети, от 1 януари ще премине изцяло. Това означава, че в този сектор механични числа няма да се прилагат, а оптимизиране там, където е необходимо, подчертавам, ще дойде по силата на икономическия интерес и икономическата логика на децентрализирана основа.

Водещ: Оставате директорите да свършат тази работа като мениджъри вече на училищата?

Пламен Орешарски: Те могат да назначат още персонал в рамките на фонда.

Водещ: Могат и да съкратят.

Пламен Орешарски: Могат и да съкратят, разбира се, това е вече на индивидуална преценка.

Водещ: Какво става с учителската стачка, има ли опасност тя да излезе извън контрол и да се превърне наистина в една седянка на финала?

Пламен Орешарски: Трудно ми е да кажа какво точно става. За съжаление струва ми се, че в последните седмици на два пъти стигаме до споразумение, предварително разбира се, след това се оказа, че не сме стигнали. Струва ми се, че в края на миналата седмица и началото на тази присъстваме на нещо от този род. Надявам се, надявам се да намерим решение в близките дни.

Водещ: С кой? Те очевидно, че синдикатите вече почти не контролират учителите, учителите искат оставките на синдикатите и не са съгласни с това, което те са подписали с вас, средна брутна заплата от 1 юли 2008 - 650 лева.

Пламен Орешарски: Вижте, вие казахте размерът на средната брутна. Това означава, че в отделни училища тази заплата може да бъде значително по-голяма.

Водещ: Има долна и горна граница?

Пламен Орешарски: Има горна и долна граница и на мен лично ми се струва, че на фона на другите доходи в държавата, в това число и в частния сектор, това не е лоша заплата. Сигурно е ниска спрямо общоевропейски стандарти или други измерители. В края на краищата нека не се измерваме с външни критерии, а да ползваме единствено вътрешни критерии. Защото от години е установена една структура на доходите, в момента имаме сериозно изместване на сектора на образованието нагоре по стълбицата и бих призовал още веднъж за така по-благоразумен поглед върху ситуацията от страна най-вече на някои представители на инициативни комитети на учителството, не на синдикатите. Със синдикатите струва ми се имахме, в това число и с централното ръководство на синдикатите, имахме така доста разумни дебати последните няколко седмици.


Водещ: Тези бунтове, тази стачка вече ще преминат в нещо като бунтове по места може би и ще трябва да се търси някакъв диалог с отделните инициативни комитети, което ще бъде много трудно. Затова да ви питам директно. Готови ли сте да отстъпите още, да дадете нещо повече от това, което дадохте като /.../?

Пламен Орешарски: Ние имаме ангажимент, ще приемем проектобюджета в МС и той отива в парламента. Оттук нататък дебатът ще се води на това равнище.

Водещ: Да се оправят депутатите?

Пламен Орешарски: Вие го казвате точно по този начин.

Водещ: Така изглежда да, след като парламентът е органът по Конституция, който трябва да го приеме.

Пламен Орешарски: Ще помагаме с всичко, което се иска от нас като информация, експертно мнение.

Водещ: Какво ще правите сега ако и другите сектори в страната, примерно здравеопазването, медицинските сестри, лекарите, научните работници в България също се вдигнат на бунт. Хайде, ако са научни работници никой няма да им обърне внимание най-вероятно, но лекарите примерно, които сега пък са недоволни медицинските сестри от това, че учителите постигнаха нещо на финала на своя бунт, а лекарите не успяха, се вдигнат и поставят същите искания в същата ситуация в същите условия?

Пламен Орешарски: По отношение на заплащането ситуацията в здравеопазването е поне няколко години напред като реформи и както лекарите, така и медицинските сестри, не получават пряко пари от бюджета. Те си имат свои механизми, пътеки, финансиране от здравната каса, един така доста пазарноориентиран подход. Така, както и трудно може да се каже един лекар колко точно получава и как зависи това, той няма "чиновническа заплата", в кавички, така че не очаквам такива верижни реакции и не бих коментирал хипотези в случая. А секторът на образованието струва ми се на мен, че действително беше изостанал най-вече в реформите, а оттук известно изоставане и заплащането имаше последните сигурно, 12-15 години.

Водещ: Сега какво предлагате на образованието - да се реформира напълно през следващите години, за да бъде адекватно на ситуацията?

Пламен Орешарски: Осигурили сме ресурса и предпоставките за това. В следващите няколко години големите училища ще усетят истински ползите от новия механизъм на финансиране. При по-малките училища запазваме готовността да подпомогнем, ако някое от тях изпита финансови трудности при преструктурирането.

Водещ: Още един път да кажа как отговорите на въпроса за съкращение в образованието, защото някой може да не е чул, има и такива хора, които гледат, а не чуват и такива, които чуват, пък не гледат. Питах ви за съкращения в образованието, вие отговорихте, че това е работа на директорите на училища.

Пламен Орешарски: От въпросните 12 % са изключени всички дейности на делегирани бюджети, така че общият подход не важи за образованието.

Водещ: Днес вестник "Класа" от първата си страница информира своите читатели, че правителството се готви за криза в България. Има много сериозен аргумент приложен в този водещ материал. Аз искам да ви покажа. "Бюджетът се готви за криза". Ето го. "За първи път в едни 300 милиона лева, които се появяват в бюджета на България, по принцип по традиция винаги ги има, но по времето на Иван Костов, когато г-н Орешарски беше зам.-министър, а не министър на финансите, тези пари са обикновено за бедствия, аварии и така нататък, сега са в графата фискална устойчивост", което анализаторите на вестник "Класа" тълкуват като вариант, в който правителството се готви за, как да го кажем, ликвидна криза в България, за криза на парите, за финансова криза. Вярно ли е това?

Пламен Орешарски: Изключително интересен и, бих казал, непрофесионален коментар.

Водещ: Защо?

Пламен Орешарски: Аз ще обясня. Да, за първи път има точно такъв резерв в централния бюджет, но за първи път от 1991 г. преустановяваме практиката на задържане на 7 или 10 %, различен процент в различните години, на отделните ведомства. За пример ще ви кажа, че тази година ние съвсем наскоро освободихме задържаните до момента 10 % от субсидиите на всички ведомства, което представлява двоен размер спрямо този резерв. Следващата година няма да има такъв дефицит. Т.е. планираните средства на отделните ведомства ще се изплащат на 100 %. В замяна на това сме изтеглили този тип буфер в централно ниво.

Водещ: Какво ще го правите този буфер от 300 милиона?

Пламен Орешарски: Считаме, че това е правилният подход. Секторните министри не трябва да имат макроикономически функции. Макроикономическите функции трябва да се /.../ в централния ни бюджет. Що се касае за какво ще го правим, на вашия въпрос...

Водещ: 300 милиона са сериозни пари.

Пламен Орешарски: ... ще ви отговоря четвъртото тримесечие на следващата година. Така, както четвърто тримесечие на всяка година от последните 15, всички се интересувахме дали бюджетът ще освободи задържаните до този момент 10 %.

Водещ: Ще има ли повишение на пенсиите през следващата година с повече от традиционните 10 %?

Пламен Орешарски: Планирали сме швейцарското правило, това е законово изискване, което означава 50 % от ръста на осигурителния доход и 50 % от инфлацията и по прогнозните цифри това ориентира около 9.5 % от 1 юли следващата година индексация на пенсиите. С реализираните тази година покачвания на пенсиите, ще изхарчим допълнително през 2008 г. близо 1 милиард лева.

Водещ: Какво ще правите с инфлацията, ще се справите ли с нея, двуцифреното число инфлация?

Пламен Орешарски: За тази година?

Водещ: Да.

Пламен Орешарски: За следващата планираме инфлацията да бъде на едно по-ниско равнище - 4.5 в края на годината.

Водещ: То и тази бяхте планирали май.

Пламен Орешарски: 6.9 средногодишно. Да, но вижте има фактори, които не могат да се планират. Например не може да се планира лошата зърнена реколта и покачването на зърното на световните борси, не само в България.
 

Водещ: Международното положение, старото правило винаги там да търсим ...

Пламен Орешарски: Добре, вижте, вие може да иронизирате аргумента, но може да погледнете и борсовите бюлетини, че цената на зърното е двойна на външните борси. Двойна е и в България. И можем пак да продължим коментари за империализма и международното положение от една страна. От друга не можехме да прогнозираме напълно, че ще имаме по-висок ръст на заплатите основно в частния сектор за първите шест месеца, което също е проинфлационен фактор.

Водещ: Може ли сблъсъкът на световния империализъм с управлението на БСП да роди "виденова зима"?

Пламен Орешарски: Това не е много сериозен въпрос. Външните фактори са важни за всяка икономика. В това число и цената на петрола също виждате, че е доста по-висока от предварителните прогнози, цената на долара е по-ниска от проверителните прогнози. Това са прогнози, които ние вземаме от вън, а не се правим на анализатори ние да преценяваме колко да бъде за следващата година цената на петрола и цената на долара. Цената на основни стоки като зърното също е доста силен фактор и обикновено тази съвкупност от фактори се обозначават като външни шокове, а има и достатъчно вътрешни фактори, които ние се стремим да управляваме. Всичко не бихме могли да управляваме.

Водещ: И все пак под контрол ли е процесът със стачките, с бунтовете, с това, че сега ще предстоят уволнения и съкращения в публичната сфера? Може би хората няма да си дадат сметка, че тъкмо тези бунтове и стачки доведоха до това решение на правителството? Ако не се бяха разбунтували може би нямаше да започнат реформите в публичния сектор?

Пламен Орешарски: Надявам се, ние имахме предварителен план да свиваме публичния сектор, при това в диалог с нашите социално-икономически партньори. В Тристранния съвет периодично се обсъждат точно такъв тип реформи, не точно тази разбира се, но такъв тип как по-добре да управляваме вътрешните фактори, за които говорих преди малко, дотолкова, доколкото външните трудно една малка страна би могла да бъде ...

Водещ: Пламен Орешарски, както той сам се нарече, не четвъртият коалиционен партньор, а един скромен касиер в това правителство със своя коментар на бюджета, който предстои да бъде внесен в Народното събрание за следващата година. Предстои реформа в публичния сектор. Стачките и бунтовете на учителите доведоха до 12 % съкращение в публичната сфера и затова ще го платят държавните чиновници. Правителството няма да отстъпи или няма да даде повече от обещаните 650 лева средна работна заплата в сектора на образованието от средната на следващата година, ще се справи с инфлацията и не очаква проблеми през тази зима. Това ни каза Пламен Орешарски в нашето студио. Това е една полемика, която при всички случаи ще продължи в цялото общество, така че ние ще я следим и ще участваме в нея от близо.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация