ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: МНОГО ОТ НАШИТЕ ПАРАМЕТРИ СА ДАЛЕЧ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЗАПЛАТИ – 19/09/07

19.09.2007 г.

Би Ти Ви, "Тази сутрин", 19 септември 2007 г., 8.10 часа

 

    Водещ Николай Бареков:

    Поканихме в нашето студио финансовия министър Пламен Орешарски, не само защото с него може да се говори откровено на темата финанси поради неговата политическа необремененост, а и заради факта, че инфлацията и желанието на хората в България за по-високи заплати поставят под много сериозен натиск правителството в настоящия момент. Поводът за това гостуване е вчерашната конференция по повод нещо, което мнозина от българите вече са забравили - 10 години валутен борд в страната, валутният борд, който сложи край на кризата и на хиперинфлацията по време на правителството на Жан Виденов. Цитиран днес от вестниците Пламен Орешарски да отговаря на въпроса европейски заплати в България - това са фантазии сега, казва финансовият министър. Чудесно начало за нашия разговор. Добро утро.

    Пламен Орешарски:

    Добро утро.

    Водещ:

    Защо да са фантазии сега еврозаплатите? Десет години след валутния борд българинът най-сетне чака нещата да се оправят.

    Пл. Орешарски:

    Сложна тема. Ще се върна малко към ключовия повод, преди да стигна до заплатите. Да, вчера имаше една конференция, на която беше отбелязано 10 години сравнително успешно икономическо развитие след въвеждане на паричния съвет, но като че ли се акцентира само на успехите през тези 10 години. Може би аз бях един от малкото докладчици, който се опита да направи резюме върху грешките, които бяха допускани преди 1996 година и преди да въведем валутния борд, и то не самоцелно исторически, а за да може да изведем поука, гледайки в днешния и в бъдещия ден. Много от симптомите и желанията в обществото днес имат нещо общо с обществените настроения преди 1996 година.

    Водещ:

    Имате предвид това, че хората сега искат бързо подобряване на социалното положение, а тогава търсеха някой, който да ги успокоява, поне на приказки, че нещата няма да се променят драстично. . .

    Пл. Орешарски:

    Същото е. . .

    Водещ:

    . . . и нищо не ги заплашва по времето. . .

    Пл. Орешарски:

    Хората винаги искаме по-бързо да се подобрява благосъстоянието ни. И това е съвсем нормално, и аз го искам.

    Водещ:

    И вече имат право след 15-17 години чакане.

    Пл. Орешарски:

    Това е относителна категория - дали имат право. Говорим за възможности, възможности от цялото общество. И прословутата реплика, която звучи вероятно интересно, е свързана с възможностите, а не с това дали го искаме. Всички го искаме, всички искаме средни европейски заплати, че защо не и по-добри. . .

    Водещ:

    Колко е средната европейска заплата, господин министър?

    Пл. Орешарски:

    Средната е между две и три хиляди евро. И аз веднага ще дам нагледен пример. Нашите южни съседи са от 20 години в Евросъюза, 20 години ползват значими кохезионни фондове от Брюксел, което им подпомага цялостното развитие на икономиката, изграждане на инфраструктурата. И въпреки това са доста под средните европейски заплати. В този смисъл е нереалистично да очакваме утре ние да имаме средни европейски заплати. Може в номинален израз, но това не означава, че сме станали по-богати, защото пак ще ви върна преди валутния борд - тогава през няколко месеца индексирахме заплатите и като номинални числа взимахме много големи суми, в края на периода дори наближихме да станем милионери в номинални числа.

    Водещ:

    Защо 10 години след валутния борд, след влизането на България в Европейския съюз, инфлацията в страната нараства и става двуцифрено число? Мнозина започват да правят паралели между тогава и сега.

    Пл. Орешарски:

    Това е също много интересен проблем.

    Водещ:

    Имате ли отговор?

    Пл. Орешарски:

    Разбира се, че имам. Не съм убеден, че ще успея да го обясня на много достъпен език, но ще опитам.

    Водещ:

    Давайте с думи прости, аз ще ви помагам. . .

    Пл. Орешарски:

    През последните. . .

    Водещ:

    . . . ако нещо не разбирам, ще кажа да го обяснявате пак.

    Пл. Орешарски:

    . . . 10 години три български правителства водиха благоразумна икономическа политика, а ситуацията вероятно около 1996-1997 беше уплашила цялото общество и позволи на следващите правителства да следват икономически закономерности. Това е едно от достойнствата на прехода - че се спазваха определени пропорции в икономиката, следяха се индикатори и се реагираше сравнително адекватно.

    Водещ:

    Никой не си позволи да се впусне в дебрите на популизма и на. . .

    Пл. Орешарски:

    Например.

    Водещ:

    . . . инфантилизма в политиката.

    Пл. Орешарски:

    В последните две години правителството, спомняте си, обяви, че ще води политика на ускорен икономически растеж при запазване на макроикономическите дисбаланси. . . на макроикономическите баланси, извинявайте.

    Водещ:

    Баланси, което. . . Това означава всъщност, че няма как да нарастват доходите, след като рамките са поставени.

    Пл. Орешарски:

    Точно така. Това означава, че, продължавайки политиката на макроикономическа стабилност, ние ще се опитаме да ускорим растежа. Резултатът е налице междувременно - за второто тримесечие на тази година икономическият растеж е 6.6, за първото беше 6.2, средно - 6.4. Това е един от най-високите растежи в Европа и това е и една от фундаменталните предпоставки, не е единствена, и за по-високи темпове на инфлация.

    Водещ:

    Да де, но инфлацията, която се увеличава от икономическия растеж, не изяжда ли от своя страна увеличението на доходите, които също са функция на икономическия растеж? Не се ли получава един тебеширен кръг, затворен?

    Пл. Орешарски:

    В този контекст инфлацията е неприятно странично явление - на лекарски език ако мога да се изразя, на други преобладаващо позитивни тенденции. И най-добрите лекарства, прочетете, имат противопоказания.

    Водещ:

    Да де, но . . .

    Пл. Орешарски:

    Трябва да се. . .

    Водещ:

    . . . убие пациента.

    Пл. Орешарски:

    А инфлация от няколко процента не може да убие пациента. Другите фактори за инфлацията са вече извън икономическия растеж, те са свързани с рязко нарасналото вътрешно търсене в резултат на, първо, рекордните размери чужди инвестиции в последните две-три години. И миналата година 4 милиарда евро са външните инвестиции в страната, тази година вероятно този рекорд ще се подобри, тъй като само за първото полугодие са 2 милиарда и 200 милиона евро преки чуждестранни инвестиции. От друга страна, от началото на годината ръстът на доходите, първо, в частния сектор, а от средата на тази година и в публичния сектор, е значително по-висок, отколкото през последните години. В частния сектор към полугодието ръстът на доходите и на заплащането доближава 20 на сто.

    Водещ:

    Как обаче ще се справите с този проблем - 20 процента ръст на доходите и 12 процента инфлация? Не изяжда ли всъщност инфлацията ръста на доходите? Не е ли това безсмислено?

    Пл. Орешарски:

    Аз се опитах да кажа, не знам дали иска да го чуе обществото, че двата процеса вървят в някаква степен паралелно. Можем да абсолютизираме целта да подтиснем инфлацията, това става със средства обаче, които ще подтиснат растежа, в това число и на заплатите. В края на краищата трябва да изберем какво искаме - по бърза конвергенция към средни европейски стойности и на цени, заплатата също е цена, в това число и на заплати, или да полага усилия това и следващите правителства да задържа пропорциите на сегашните равнища. Моето лично мнение е, опитвам се да го аргументирам и при воденето на фискалната политика е, както в повечето житейски ситуации - да се търси балансиран подход.

    Водещ:

    Добре, вдигането на доходите ли води до инфлация или инфлацията води до вдигане на доходите?

    Пл.Орешарски:

    За класиците, ще си позволя да цитирам един класик, който казва, че инфлацията е изцяло паричен феномен. Ако не се разширява паричната маса, няма как да има инфлация, каквото и да си приказваме ние с вас тук. Само за второто тримесечие широките пари са се разширили с около 1/4. Това е феноменален растеж, ако слезете на езика на макроикономистите. Не може да не очаквате и не може да не реагират стоковите цени, когато има такова разширяване на паричния. . .

    Водещ:

    Добре, какво ще правите тогава? Вие сте подложени като правителство под жесток натиск. Хората масово - не само учителите, виждате колко стачки имаше и пролетта, зимата - пенсионерите, те биха могли да се активизират във всеки един момент - искат увеличение на доходите и то не с 10 процента. Вие им казвате 10, 20 - не искат да ви чуят. Те искат от 50 нагоре - 50, 100 процента. Какво ще правите в тази ситуация?

    Пл.Орешарски:

    Правителствата, в това число и българското, трябва да следват сигналите, които изпраща обществото, трябва да се опитват.

    Водещ:

    То дава ясен сигнал.

    Пл.Орешарски:

    То дава ясен сигнал. Трябва да се опитват, да предупредят за последиците. Но в крайна сметка изборът е на обществото, в това число и изборът да сгреши и да плати за това. Така, както направи грешки нашето общество в началото на 90-те години и в края на краищата 1996-1997 г. имаше корекция по стихиен път, която въведе наново равновесни цени, заплати, растеж и т. н.

    Водещ:

    Учителите и пенсионерите, горе-долу мога да ги обединя, но това е само един пример, искат 100 процентово увеличение на своите доходи, на заплатите, от своя страна, пенсионерите - на пенсиите. Защо това искане, това желание да е фантазия според вас, дори не говорим за европейски доходи?

    Пл.Орешарски:

    Защото, ако влезем във вашата хипотеза, че доходите рязко се увеличат, не очаквайте стоковите цени да останат на същото място. Крайният резултат е, че няма да живеем по-добре. Това го виждаме като симптоми в малки мащаби. От началото на годината доходите се увеличиха, но цените в магазините са малко по-високи.

    Водещ:

    Няма ли откъде да вземете парите? Трябва да ги напечатате, така ли да ви разбирам? За да увеличите техните доходи, трябва да напечатате нови пари.

    Пл.Орешарски:

    Правихме това упражнение до въвеждането на борда. Ако сме забравили и искаме да го повторим отново, можем да го направим. Резултатите не са добри.

    Водещ:

    Възможно ли е да сте печатали пари през последните месеци?

    Пл.Орешарски:

    Не е възможно да са печатани пари, защото механизмът на борда поставя паричната маса в строго съответствие с резервната валута, в случая евро. Колкото евро, опростено казано, колкото евро има в резерва в централната банка, толкова лева има в обръщение. И когато, тук ще отворя една скоба, и когато част от обществото критикува фискалната политика за това, че в последните години политиката е насочена към натрупване на малко по-висок фискален резерв, това е свързано точно със стабилността и с антиинфлационните мерки, които взима правителството. Защото не забравяйте, че левът, който носите в джоба, има съответно количество евро в централната банка. Затова левът е твърд.

    Водещ:

    Защо тогава не закриете борда? Десет години станаха, закрийте го и вдигайте заплатите на спокойствие.

    Пл.Орешарски:

    Защото сме убедени, че най-директният резултат от едно такова действие е, че бедните ще станат по-бедни.

    Водещ:

    Какво ще спечелят хората от плоския данък? Първо, вие за плосък данък ли сте? Сигурно ли е това, че ще има плосък данък от 10 процента?

    Пл.Орешарски:

    Има политическо решение и това е най-сигурното нещо, че от Нова година ще има плосък данък. В момента доразработваме механизмите на неговото въвеждане и отделните детайли. Плоският данък представлява значително намаление на личното подоходно облагане. За сравнение. . .

    Водещ:

    Колко ще бъде плоският данък?

    Пл.Орешарски:

    Десет на сто.

    Водещ:

    Сигурно е и това също?

    Пл.Орешарски:

    Съвършено сигурно е, че ще бъде 10 на сто.

    Водещ:

    Какво означава 10 на сто плосък данък за хората, които в момента си плащат личните данъци, подоходното облагане . . .

    Пл.Орешарски:

    Това означава, че от облагане на доходите в размер на 20 до 24 процента, този процент ще спадне на 10. И аз наистина не разбирам дебата в обществото, когато ви намаляват двойно данъка. Има сериозен дебат срещу плоския данък. Не го разбирам.

    Водещ:

    Да хванем средната заплата, хайде, даже не и на учителите. Казва правителството, че е 444 лева. Учителите оспорват. Но една средна българска заплата от 400 лева какво означава след 1 януари плоският данък за нея? Колко до момента е плащал човек с 400 лева заплата данък, колко ще плаща след Нова година?

    Пл.Орешарски:

    Средната българска заплата в момента наистина е 400 лева, но доходите са значително повече, а това показват индиректните данни от статистиката. А всички знаем, че в редица предприятия се доплаща под една или друга форма, под формата на социални разходи съвсем легално или под други форми като придобивки, в това число в материален израз, нали. Така че за 400 лева заплата твърдя, че не е средната, а средната би трябвало да я отнесем към повече. Но при равни други условия доходите, които досега са

облагани с минимум 20 на сто, след необлагаемия минимум, разбира се, от Нова година ще започнат да се облагат с 10 на сто. Това означава, че различните данъкоплатци в зависимост от дохода и скалата, в която попадат, ще спечелят между 5 и 14 процента от личния подоходен данък. Ефективното облагане днес на по-ниските доходи не е 24, разбира се, а е по-ниско, защото има необлагаем минимум. След въвеждане на плоския данък този необлагаем минимум ще бъде премахнат. Сред най-ниските доходи, в т. ч. около и малко над минималната работна заплата, ще бъдат извършени корекции, така че доходите да се вдигнат и да се запази данъчната тежест, но всички останали по-високи доходи ще получат значително облекчение.

    Водещ:

    Колко процента ще спечели с 400 лева българинът?

    Пл.Орешарски:

    С 400 лева ще спечели няколко процента.

    Водещ:

    Пет или повече?

    Пл.Орешарски:

    Минималните доходи ще спечелят също няколко, по-малко от 5, ако трябва да бъдем точни. Но с доходи от 600-700 нагоре ще се спечели значително.

    Водещ:

    С плоския данък, който е сигурен след Нова година.С колко най-много можете да вдигнете заплатите на учителите, които ще стачкуват за стопроцентово увеличение на заплатите си?

    Пл. Орешарски:

    Аз не съм. . .

    Водещ:

    Каква е горната граница, която можете да си позволите като правителство?

    Пл. Орешарски:

    Вижте, аз не искам да влизам в секторен дебат, защото аз отговарям в някаква степен за финансиране на всички системи, не само на образованието. Разбирам по много аргументи, разбирам проблемите в образованието - и в основното, и в средното, и във висшето, подчертавам, и в изследванията, а ще направим усилие да поставим в приоритет тези сфери, но не само и единствено като малко по-висок ръст на заплатите, а и да обезпечим финансово по-добри условия за реализация както на учителите, така и на преподавателите във ВУЗ, така и на младите изследователи. Ще създадем възможности освен през заплата тези категории трудещи се да получават и допълнителни доходи, които да отговарят на интензивността и квалификацията на техния труд.

    Водещ:

    Научните работници също се оплакаха, че техният труд в България е далеч от европейските стандарти като заплащане.

    Пл. Орешарски:

    Вижте, далеч от европейски. . .

    Водещ:

    А искаме да бъдем нация техническа, нация. . .

    Пл. Орешарски:

    Далеч от европейски стандарти. . . За съжаление, с огромно съжаление го казвам, много от нашите параметри са далеч от европейските заплати. Като започнем от елементарни неща като чистотата около блоковете ни и стигнем до заплатите, разбира се. Предстои ни процес в средносрочен, а и в малко по-дългосрочен план на догонване. Неща, които някои стари европейски нации са правили в последните няколко века и са постигнали, и сега се радват на резултати, ние не бихме могли да ги направим за няколко месеца или  няколко години.

    Водещ:

    Както беше казал навремето Георги Димитров, можем да опитаме обаче.

    Пл. Орешарски:

    Опитът не излезе успешен.

    Водещ:

    По димитровски или по виденовски.

    Пл. Орешарски:

    По който и да е опитът да се скача във времето не е успешен, освен във фантастичните филми.

    Водещ:

    Пак към фантазиите. Ще бъде ли овладяна инфлацията от правителството?

    Пл. Орешарски:

    Какъв отговор искате да получите?

    Водещ:

    Да. Кажете, че ще. . .

    Пл. Орешарски:

    Че правителството ще вземе мерки и ще замрази цени? Няма да го направи. Дори и през 80-те години периодично цени се коригираха, за да се поддържа макроикономическо равновесие и в старата напълно централизирана система. Ако мислите, че правителството ще замрази цени, абсолютно антипазарна мярка, но ще продължи да води антиинфлационна политика. . .

    Водещ:

    Ще намерите ли. . . или някакви механизми да се овладее, да не е поне в такова количество.

    Пл. Орешарски:

    А количеството защо ви притеснява? Мога да споря дали е притеснително количеството. Инфлацията е точно толкова, колкото отговаря на макроикономическите баланси в контекста на разширеното вътрешно търсене.

    Водещ:

    Значи има логика според вас в тази инфлация, а щом има логика, не е притеснително понеже се развива пазара логично?

    Пл. Орешарски:

    Разбира се, ако има някакви диспропорции, тогава правителството е длъжно да вземе мерки, за да изправи тези диспропорции, но пак ще повторя, когато имате рязък ръст на вътрешно търсене, потребителски кредити, чужди инвестиции и доходи, не може да очаквате старо. . .

    Водещ:

    Идват избори сега, хората ще очакват да надцака правителството по някакъв начин опонентите. Някоя награда няма ли да раздадете на избирателите, индексация нещо, компенсации?

    Пл. Орешарски:

    Да, вероятно част от обществото очаква отново добри новини около изборите и лоши след това, а това правителство, струва ми се, доказа, че не ползва тези инструменти и аз си говоря откровено с вас за закономерности в икономиката, в това число и за нашата възможност да не ги спазваме, ако искаме, като общество. Но предупреждавам, че има последици от това.

    Водещ:

    Последен въпрос - кога ще въведем еврото в България? Готов ли сте да дадете конкретен отговор да се готвят хората?

    Пл. Орешарски:

    Разбира се, когато покрием Маастрихтските критерии. Те са много ясно дефинирани. В следващите години трябва да продължи макроикономическата политика такава, че да покрием критериите, а не точно такава, каквато се харесва на всички, но такава, която гарантира нарастване на благосъстоянието на всички.

    Водещ:

    Добре, 2009 г. възможно ли е това да се случи?

    Пл. Орешарски:

    Не фантазирайте отново.

    Водещ:

    Фантазии.

    Пл. Орешарски:

    Прекалено бързо е.

    Водещ:

    2010 г.?

    Пл. Орешарски:

    Вижте, има специалисти по. . .

    Водещ:

    Една космическа одисея.

    Пл. Орешарски:

    Има специалисти по окултни науки, които бихте могли да питате, а аз отново ще повторя, че когато покрием критериите, то е въпрос на цялостна макроикономическа политика, подчертавам, на това и на следващото правителство.

    Водещ:

    Ползвате ли окултната наука в такива прогнози - да речем за инфлацията, за еврото във вашето министерство?

    Пл. Орешарски:

    Не, има достатъчно аналитични възможности да се следят фундаменталните фактори, за да се фиксираме чак толкова върху техническите.

    Водещ:

   Благодаря на финансовия министър Пламен Орешарски, гост на нашето предаване в много откровено интервю за инфлацията и заплатите в България и за възможността еврото да бъде въведено. Чухте според него, че инфлацията в България е повече от логична. Това означава, че пазарните механизми са спазени и правителството не трябва да индексира доходите, за да не увеличи, от своя страна, още инфлацията. Фантастика е 2009 г. еврото в България да бъде въведено, както и българските заплати да станат европейски, защото са такива реалностите. Продължава диалога между правителството и учителите, и другите сектори в държавата.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация