Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • АПР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ПРЕД БНР, ПРОГРАМА „ХРИСТО БОТЕВ” - 29/05/2006

29.05.2006 г.

  

БНР, програма \"Христо Ботев\" 29 май 2006 г.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Имаме опасения от загуби на приходи от ДДС. Това показва практиката на новите членки на ЕС, присъединили се преди 2 години.

Другото предизвикателство е прогнозирането на усвояването на еврофондовете и вместването им в бюджета. При равни други условия това означава, че трябва да се преструктурират част от съществуващите разходи. Как точно това ще стане - имаме няколко начални идеи, но процедурата предстои.

 

ВОДЕЩ: Бихте ли се ангажирали с някаква цифра на каква реална сума от тези, предвидени за нас пари, ще разчита бюджетът, че ще може да усвои?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ние много се надяваме, нашата цел е максималистична и си даваме сметка, че особено първата година няма да можем да изпреварим по процент на усвояване първите 10 страни, а те показват доста скромни суми. Ние ще разчитаме на суми между 1-1,5 млрд. лв.

 

ВОДЕЩ: Но поне се надяваме, че в никакъв случай няма да се сбъдне песимистичната прогноза да бъдем нетен донор на ЕС?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Искрено се надявам още първата година да не е така, на бързам да успокоя, че дори и през първата година да бъде нисък този дял на усвояване, тези пари не се губят, тъй като те са за 7 години. И аз много се надявам, че в следващите години, пак подчертавам, дори и да има изоставяне в първата година, то ще бъде наваксано.

 

ВОДЕЩ: Действително има ли песимистичен и оптимистичен вариант на разработването на бюджета в зависимост от това дали смятаме, че ще се справим или не?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Няма два варианта - има реалистичен вариант, защото ние сме убедени, че ще се справим.

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По отношение на ниските заплати - да, когато се влиза в една богата общност и изходната база е доста ниски заплати. Но аз ще припомня, че заплатите са резултативна величина и преди да говорим за равнище на заплати трябва да говорим за производителност, експорт, конкурентноспособност - това са факторите, които именно членството в ЕС благоприятстват за по-ускореното им развитие, за да може в последствие да говорим за по-високи доходи. Няма как по друг начин, откъснато от реалната икономика да говорим за по-високи доходи. Доходите се изкарват в реалната икономика, не се изкарват в БНБ или МФ.

По отношение на заплащането на лекарите съществува един мит, че системата е недофинансирана. Но всяка система трябва да оптимизира своите разходи в рамките на бюджетните лимити, които има. Друг е въпросът, че това е една система, която в последните години, която показва най-ниска степен на ефективност на извършване на разходи. В края на 90-те години системата на здравеопазване се финансираше с около 800 млн. лв., днес сумата е 2 млрд. лв. и отново говорим за недостиг без качеството да бъде съществено подобрено. Затова първостепенен е въпросът за реформите в здравеопазването, а след това трябва да говорим за пари.

 

ВОДЕЩ: Какво спешно трябва да бъде направено, например що се отнася до дълга на болниците?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Дълговете на болниците са една от проявните форми на ниската степен на ефективност на публичните разходи. Аз не бих искал да коментирам конкретни насоки на здравната реформа, но ще си позволя още един пример - в страните от Западна Европа съществуват по 50-60 клиники, а у нас близо 400. Очевидно е при това съотношение каквито и ресурси да се отпуснат те няма да бъдат достатъчни.

 

ВОДЕЩ: Да се приватизират ли болниците?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: При всички случа тази разлика, за която говорихме трябва да се преструктурира. Как точно - дали ще се приватизират, специализират, това все пак е работа на специалистите от МЗ.

 

ВОДЕЩ: Що се отнася до облагането на доходите какви промени се предвиждат с оглед интегрирането ни в ЕС, какви препоръки ще приемете и за какви ваши виждания ще настоявате?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Започнахме доста мащабна реформа в данъчната система, както в институционален, така и национален план. Знаете, че вече функционира НАП. От средата на тази година извършваме други реформи - прехвърляме събирането на акцизите към митниците на базата на т.нар. акцизни складове.

Що се касае до ставките - през миналата година въведохме значителни облекчения по ДОД от една страна, а от друга - социалноосигурителната тежест беше значително намалена. Ще продължим да мислим в тази насока за следващия бюджет - от една страна още една стъпка облекчаване на ДОД, евентуално повишаване на необлагаемия минимум - 200 лв. е една реалистична цифра, нова стъпка по отношение на намаления на социалноосигурителната вноска, както и на корпоративния данък. Окончателно можем да го коментираме след съвета на коалицията и трябва да бъдем по-прецизни, като най-вероятно през септември ще бъде ясно как ще се контролира новия бюджет. Не забравяйте, че всички данъчни облекчения трябва да се разглеждат  в контекста на бюджетните цели.

 

ВОДЕЩ: От кога смятате да влязат тези промени? Ще се съобразите ли с препоръката на МВФ това да стане догодина, а не на границите на двете години, когато преминат трусовете от членството ни в ЕС, именно за да не се случат такива трудове? Какво ще препоръчате?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Нашата бюджетна практика е данъчните промени да влизат от началото на бюджетната година. Бихме могли да мислим и за допълнителни мерки вече и от 2008 г. но в средата на годината не е прието да се правят изменения най-вече в приходната част.

 

ВОДЕЩ: Тоест това може да стане или от края на тази или началото на следващата година?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, тоест от началото на следващата или края на следващата година.

 

ВОДЕЩ: Вие споменахте, че евентуално ще бъдат намалени осигурителните вноски, корпоративния данък, други намаления?

Що се отнася до течащата в момента дискусия за това да остане ли ДДС-сметката или не вашето мнение вие вече го заявихте, според вас тя би трябвало да се премахне?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Новият ЗДДС е изцяло хармонизиран с 6-те европейска директива. Разбира се има няколко елемента, които не са хармонизационни т.е. свободен избор са. Такава е ДДС-сметката. Това е една практика, която не съществува никъде, тя е уникално българска и според мен тя вече изигра своята роля в началото на този век. Днес при новите текстове в закона ДДС-сметката е абсолютно излишна, тя в миналото имаше за задача да защити съвестните данъкоплатци и днес те са защитени в други текстове. От тази гледна точка ДДС-сметката се откроява единствено с негатива си, блокира половин милиард средно по сметките и това всъщност е оборотен капитал на фирмите.

 

ВОДЕЩ: Тоест вие смятате, че ще има негативен ефект за икономическия растеж?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Той го има и една от нашите цели е да освободим този ресурс за фирмите и те ад могат да оперират по-свободно.

 

ВОДЕЩ: Що се отнася до това, че добросъвестните могат да бъдат ощетени за сметка на недобросъвестните?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Няма такива опасения и възможности. Добросъвестните никога не могат да бъдат ощетени.

 

ВОДЕЩ: Напоследък се говори за създаване на Фонд за съфинансиране на общински европроекти? Какво е вашето мнение как от къде трябва да дойдат парите за този фонд? Частен или държавен да бъде?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Работим по проекта с МРРБ. Нашите общини за съжаление не са в добро финансово състояние и имаме опасения, че без подкрепа те няма да могат да усвояват достатъчно средства, най-вече от ОП Регионална политика. За това разработваме вариант да има такъв фонд и отделно предвиждаме да съфинансираме от централния бюджет част от проектите, така че проблемите на съфинасирането да не са преграда за достъпа на общините до тези средства, особено на по-малките общини, които са и в хо-лошо финансово състояние.

 

ВОДЕЩ: Кръглата маса на Економист посочи, че големия ръст на икономиката може да доведе до нейното прегряване? Как на вас ви изглеждат тези опасения?

 

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Бюджетният излишък не е достатъчен в условията на високия дефицит по текущата сметка. Тезата за вредността на двата дефицита - по текущата сметка и бюджетния дефицит отдавна е доказана. Излишъкът по бюджета лекува симптомите, а истинските причини са конкурентноспособността на икономиката ни, на експорта ни. Затова краткосрочното лечение на ДТС - са мерки, които подтискат вътрешното търсене и поне препятстват бързото му разрастване. Но истинското лечение са мерки, свързани с конкурентноспособността, ние говорихме може би за най-ефективната от тях - намаляване на данъчно-осигурителната тежест, за да може в частния сектор да останат повече ресурси, да се правят иновации, нови производства и т.н.

Нашата данъчна система е една от най-ниските в Европа. Корпоративният данък е между 5-те страни с най-нисък такъв. Социалноосигурителната тежест до миналата година се открояваше като висока, а сега е сравнима със страните от ЦИЕ.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация