Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Министър Кирил Ананиев: Бюджет 2021 е балансиран между COVID мерките и потребността от реформи в отделните системи

25.10.2020 г.

Водещ: Следващият събеседник в „Неделя 150“ е финансовият министър Кирил Ананиев. Добър ден, г-н Ананиев.

Кирил Ананиев: Здравейте, г-н Стаматов.

Водещ: Преди да преминем към разговора за бюджета, да Ви попитам как сте в личен план, здравословно как се чувствате? Разбрахме, че и Вие бяхте поставен за известно време под карантина заради контакт със зам.-министър Нанков. Как се чувствате?

Кирил Ананиев: Да, така беше, наистина. Благодаря, слава на Бога, съм добре, във форма, защото предстоят много важни неща през следващата седмица. Ще имаме посещение на МВФ по отношение изпълнението на чл. ІV от Споразумението, след това имаме Национален съвет за тристранно сътрудничество, приемане на бюджета от Министерския съвет, влизане в Народното събрание. И щеше да бъде наистина прецедент, ако това всичко се случеше без наличието на финансовия министър.

Водещ: Тази година е доста необикновена във всяко отношение, г-н Ананиев.

Кирил Ананиев: Така е.

Водещ: Да Ви питам, така и така сме на темата за коронавируса, Вие бяхте съвсем доскоро, допреди няколко месеца, министър на здравеопазването. Отчитате ли сега някакви грешки заради това, че в последно време, когато преди коронакризата можеха да се правят някакви реформи, по-кардинални, те не бяха направени?

Кирил Ананиев: Мисля, че нашата държава и държавните институции реагираха доста адекватно още от самото начало, март месец, когато навлезе коронавируса в страната. Разбира се, като нещо ново, което не е сполетяло нито България, нито света, сигурно има някакви грешки, които са допуснати не само от българската държава, но и от всички останали страни, които пострадаха. Но аз мисля, че постъпихме през цялото време доста балансирано. Като казвам балансирано, оценявайки потребността да съхраним здравето и живота на хората, но, от друга страна, да дадем шанс на икономиката да работи, така че мисля, че мерките бяха адекватни. Искам да Ви кажа, че всичко това, което се очаква да се сбъдне, за да преодолеем кризата, не е по силите само на министъра на здравеопазването, а и на неговия екип, на правителството, на всички останали неправителствени организации. Да Ви кажа откровено, може би и на самите нас, като граждани, които, каквито и разпоредби, каквито и забрани да излязат централно, ако няма самодисциплина, трябва да Ви кажа, че ефектът ще бъде не толкова добър. Искам да използвам случая и да благодаря наистина на медицинския персонал, който даде всичко от себе си, за съжаление, включително и жертви, само и само да се справи в неимоверно тежки условия – 24 часа в денонощието, за което им благодаря от сърце – и по моето време, когато бях министър, а и сега.

Водещ: По-скоро имах предвид, г-н Ананиев, времето преди коронакризата, защото тогава вероятно е бил моментът, в който например да се адресират проблеми като недостига на медицински персонал – нещо, за което и сега преди малко проф. Кантарджиев алармира, което става и все по-очевидно с напредването на коронакризата. Поколения студенти по медицина напуснаха страната в търсене на по-добро заплащане, на по-добри условия на труд. В този смисъл беше въпросът ми.

Кирил Ананиев: Прав сте, но този проблем е от десетилетия. Той нямаше как да се реши на 8 март, когато възникна първият случай с коронавирус. Ние бяхме една от първите държави в Европа и света, която предприе бързи и адекватни мерки по отношение предпазването на хората. Даже на срещите на Съветите на министрите на здравеопазването в Брюксел, обсъждайки с моите колеги, те наистина ни поздравяваха за бързите мерки, за ефективността, при която действаме, и много от тези мерки бяха предприети по-късно и от тях. Разбира се, през цялото време сме правили планове за разпределение на болничните легла, на персонала – медицински, немедицински персонал, това, с което разполагахме, всъщност правихме съответните разчети и разстановки. В същото време, заедно с Министерството на образованието и науката започнахме една дълготрайна политика за увеличаване на приема на студентите и на специалистите по здравни грижи. Разбира се, тази политика трябваше много по-рано да започне, но така или иначе с моето встъпване това беше една от първите ми задачи, заедно с министър Вълчев, да предвиждаме ръст и то някъде около между 500 и 1000 души ежегодно да нараства приемът. Това, което зависеше от мен, аз го направих, мисля, че и проф. Ангелов ще продължи тази политика, защото той е напълно наясно за проблема, който стои пред нас в бъдеще.

Водещ: Надявам се този проблем да бъде решен, защото, ако се окаже, че ние имаме машини, а няма кой да работи с тези апарати, които спасяват човешки животи, е парадоксално.

Кирил Ананиев: Да, така е.

Водещ: Разбирам, че според Вас е направена първата крачка за увеличаване на приема на студенти по медицина. Да минем сега към проекта за бюджет за догодина, г-н Ананиев. Той получи доста критики през седмицата. Беше наречен от почти всички, които го коментираха, предизборен, понеже се раздават милиарди без обаче да има визия за това откъде ще дойдат приходите и то за сектори, които не са особено пострадали от коронакризата. Как коментирате обвиненията в предизборност?

Кирил Ананиев: Г-н Стаматов, след като качихме проектобюджета и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. на сайта на Министерството на финансите за обществено обсъждане, чух толкова много неща, включително от икономисти, които не само, че са ми колеги, но и приятели. Според мен, времето, в което те можаха да се запознаят с тази актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, която всъщност представлява мотивите към Закона за бюджета и посочва средносрочните икономически перспективи, фискалните цели, приоритетите и реформите, беше много малко. И, за да може да има веднага реакция, по всяка вероятност не са успели да прочетат – не им се сърдя – всичките над 250 страници, които представлява тази средносрочна бюджетна прогноза, и по-набързичко са направили изводи, някои от които, разбира се, са неверни. Искам да Ви кажа, че тази средносрочна бюджетна прогноза беше разработена в условията на безпрецедентна ситуация, в която огромен брой държави, в т.ч. и България, се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на пандемията. Спадът на икономическата активност и заетостта се отрази крайно неблагоприятно върху редица сектори на икономиката и се превърна, забележете, в предизвикателство по отношение устойчивостта на публичните финанси. И сега, за да мога да отговоря конкретно, защото зная, че и времето е малко, че този бюджет няма приоритети, че този бюджет е...

Водещ: Предизборен.

Кирил Ананиев: ... и така нататък, искам да Ви кажа, че има ясни изразени приоритети. За съжаление, един от основните приоритети – това е предприемането на мерки за 2021 г. в отговор на разпространението на COVID-19. Неслучайно аз, за себе си, разбира се, го наричам „антипандемичен бюджет“ или „антикоронавирус бюджет“, тъй като в него са заложени над 3 млрд. лева, или най-точната цифра е 3 млрд. и 50 млн. лева, което представлява 2,5% от БВП, за мерки срещу разпространението. Разбира се, на тази тема мога да говоря много. Само ще споделя основните направления, за да чуят нашите слушатели – 1 647 млн. лева ще отидат за мерки за подкрепа на домакинствата, 576 900 хил. лева – мерки за подкрепа на бизнеса. 748 900 хил. лева ще отидат за мерките за органите на държавното управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, и 76 500 хил. лева – за национално съфинансиране от мерки, свързани с COVID-19. По всяка една от тези позиции мога да говоря точно какви мерки включват, за да се види, че няма вътре никакъв популизъм и никакви предизборни обещания.

Водещ: Вие самият казахте, че са 250 страници мотивите към бюджета. Разбира се, че не можем да ги изчерпим в един разговор. Въпросът е за принципа, г-н Ананиев. Защо например за бизнеса се дават едни няколкостотин милиона, което на фона на бюджета не е кой знае колко много, а в същото време икономисти критикуват, че давате 10-процентно увеличение на заплатите в бюджетния сектор – там, където хората, доходите им не са били засегнати от коронакризата, за сметка на частния бизнес, който търпи сериозни поражения от това, което се случва.

Кирил Ананиев: Вижте, това не е предизборен ход. Още в програмата през 2017 г., която я приехме с нашите партньори, с които образувахме правителството, поехме няколко ангажимента. Един от тези ангажименти е ежегодно повишаване на доходите на работещите в публичния сектор, което сега, особено в момент, в който наистина имаме проблеми с инвестициите и с потреблението, които са основен двигател на растежа на БВП, това е една проактивна и антициклична политика от страна на правителството. В същото време обаче това се отнася и за вдигането на минималната пенсия от 250 на 300 лева, защото някои смятаха, че го правим точно заради изборите, които предстоят...

Водещ: Да, така изглежда.

Кирил Ананиев: Ако погледнете управленската програма, Вие ще видите, че това е заложено още от 2017 г. и въобще не може да се приеме, че това е някаква предизборна мярка. Освен това нещо, което, аз пак казвам, не са успели да прочетат до края колегите ми икономисти, ние предвиждаме буфер в бюджета за следващата година. В бюджетите на всички министерства и ведомства, без самостоятелните бюджети по закон, ще се финансират до декември месец с 95% от ресурса, който е предвиден...

Водещ: 5% буфер.

Кирил Ананиев: Петте процента буфер  - това е близо 640 млн. лева, ще се използват за такива форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването, които могат да се явят през годината, тъй като, Вие знаете, че цялата следваща година ще бъдем така да се каже под натиска на тази пандемия. Понеже, ако не се похарчат всичките тези 5%, или около 640 млн. лева, а има опасност да се наруши дефицитът, който е предвиден от 3,9% за следващата година, веднага този ресурс ще подкрепи да не се надхвърли този дефицит, който е предвиден. И понеже говоря за дефицита, искам веднага да Ви кажа...

Водещ: Да, това не е лошо да го уточним. Изоставяме ли консервативната фискална политика с оглед на това, което виждаме като предвидени дефицити?

Кирил Ананиев: 3,9% е дефицитът за следващата година. От тези 3,9% близо 2,5% са свързани с COVID мерките. Реално дефицитът за следващата година, ако нямаше пандемия, щеше да бъде между 1,4 и 1,5. Виждате и това, което сме предвидили за 2022 и 2023 г. – слизаме си на дефицита от 2% и 1.8%. Такъв дефицит няма в нито една държава – членка на ЕС и на еврозоната. Критикуват ни за дълга...

Водещ: Да, който трябва да стигне почти 40 млрд. лева до края на 2023 г.

Кирил Ананиев: 38,9 млрд. лева, което е 28,2% от БВП. През 2019 г. излезе оценката на Евростат – ние сме с най-ниския външен дълг след Естония. След всичките тези мерки, а Вие знаете, че дългът се използва за погасяване на дефицитите, за нетните фискални плащания по дълга, който имаме през течение на годините, и, разбира се, поддържане на един фискален резерв, който да бъде буфер в определени трудни ситуации. Независимо от всичко това, което казах преди малко, ние в края на периода ще бъдем с дефицит в рамките на 28,2% от БВП, което е далеч от Маахстриския критерий – 60%. Само за Ваша информация ще Ви кажа, че през 2019 г., преди да е настъпила COVID кризата, в страните – членки на ЕС средният дефицит е 77%, а на страните от еврозоната е 84% от БВП. Това е преди кризата. А сега, ако погледнете на страницата на Евростат, ще видите, че всичките държави са теглили заеми, емитирали са дълг далече по-голям, отколкото е нашият.

Водещ: Тоест, г-н Ананиев, Вие казвате – да, дългът нараства, да, дефицитът ще нарасне тази година, но това се прави само и единствено заради коронакризата и отново България изглежда в добро състояние на фона на другите европейски държави.

Кирил Ананиев: Това е в основата, но не мога да не се съглася, че нямаме отделяне на средства за провеждане на някои важни реформи в публичния сектор. Понеже се казва, че няма никакви реформи. Това не е вярно.

Водещ: Кажете например къде са предвидени реформи през бюджета за догодина.

Кирил Ананиев: Вижте, ще вземем например образованието. Сега вече всички знаят, че осигуряваме увеличението на възнагражденията на учителите с 360 млн. лева и 57,8 за непедагогическия персонал. Това е една дългосрочна прогноза.

Водещ: Ама 47% от 15-годишните са функционално неграмотни. Как адресираме например този проблем или други проблеми, за които говорим в образованието?

Кирил Ананиев: За да може да подобрим тези показатели, в системата трябва да влязат млади високообразовани учители, които да предадат своите знания върху децата, които се обучават. Няма как изведнъж с такъв дефицит и с такава възрастова група на учителите с магическа пръчка това да се промени. Това е една дългосрочна политика, която ние приехме и продължаваме – догодина ще бъде удвояването на заплатите на учителите. Вече  кандидатстват по няколко десетки души за едно място в педагогическите специалности. Това е много сериозен пример за това, че обръщаме нещата в тази система. Но оставете само заплатите, предвиждаме 70 млн. лева за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, училища и ясли. 38 млн. лева за подпомагане на родителите за заплащане на такси за хранене на деца от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавните и общинските градини и училища. Предвиждаме сериозни средства и за разширяване достъпа и обхващането в задължителното предучилищно образование на 4-годишните деца, за продължаване на модернизация на училищните кабинети в сферата на средното образование.

Водещ: Това реформи ли са, г-н Ананиев?

Кирил Ананиев: Как да не са? Обхващане на децата в предучилищното и училищното образование. Това е излизане на една млада генерация след няколко години, която, всичко това, за което казвате, неграмотни и т.н., няма да бъде в тези огромни величини, които са в момента. Освен това предвиждаме увеличаване на реформите и осигуряване на политиката за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висшето образование. Вие знаете, че там малко позакъсняхме, от следващата година ще наблегнем на реформата във висшето образование. Знаете ли колко е ръстът на функция „Образование“ в бюджета за следващата година? 820 млн. лева. Това е увеличение с 0,4% от БВП. Същото мога да говоря и за...

Водещ: Тук не е ли големият процент от увеличението на заплатите на учителите?

Кирил Ананиев: Ето, извадете от 820 млн. лева, извадете 360 млн. лева за педагогическия и 57 млн. лева за непедагогическия – половината са за персонал, другата половина са за всички мерки и политики, които министърът на образованието и науката предвижда да се осъществят през следващата година. По същия начин мога да Ви разкажа и за политиките, които се провеждат в здравеопазването, защото за първи път и там има ръст от 680 млн. лева, което също е 0,4% от БВП. Един нов голям приоритет, ама наистина голям приоритет, и то за първи път. Това е формирането на бюджетните взаимоотношения между държавата и общините – нещо, което досега, поне в моята дълга история, не се е случвало. Със 732 млн. лева се увеличават всички видове взаимоотношения между държавата и общините. Това са и за делегираните от държавата дейности, и за изравнителната субсидия, и за капиталовата субсидия, и за субсидията за зимно поддържане на пътищата. За първи път имаме такова увеличение на заплатите в общинската администрация. Вие знаете, че те бяха в размер на 700-800 до 900 лева средна работна заплата. Как ще разчитаме, че местното самоуправление ще върви напред?

Водещ: Г-н Ананиев, увеличавате заплатите в бюджетните сектори. Въпросът е, че залагате едни пари... Нали всички помним момента, в който премиерът Бойко Борисов дойде на власт и каза – „увеличиха пенсиите, сега аз трябва да ги плащам“. Не правите ли вие точно това – увеличавате социалните разходи и ще оставите следващо правителство, ако пак не сте вие на власт, евентуално следващо правителство от друга партия или други партии, без никакви възможности да маневрират. Ще им оставите едни големи социални, надути социални разходи, без възможност... или трябва да влязат в дългова спирала, или трябва да вдигат данъците, друг вариант не се вижда.

Кирил Ананиев: Ако разглеждахме само бюджета за 2021 г., можеше да седнем да водим дебат дали е така, или не е така. Ние влизаме обаче с тригодишна бюджетна прогноза, в която посочваме как ще се развива държавата и през следващите две години. Виждате, че от 3,9% дефицит за следващата година, като махнем вече 2022 г., надявам се вече коронавирусът да го няма, ние си влизаме в нормалното ниво между 1,5 и 2%, което показва, че в рамките на този дефицит ние сме предвидили всичко – тоест не хаотично, без да правим сметки, с популизъм и т.н. да приемем сега едни мерки, а пък да му мислят другите.

Водещ: Така излиза.

Кирил Ананиев: Не излиза така. Не излиза, защото се вижда тригодишната бюджетна прогноза. Вижда се развитието на процесите на всичките тези неща през следващите три години. Ако гледахме само тази година, щях да се съглася с Вас – популизъм. Ама вижте как се развиват, ние се връщаме леко и постепенно към старите нива, за което и самата ЕК ни хвали, че ние сме една от най-устойчивите във фискално отношение държави.

Водещ: Добре, как си представяте, г-н Ананиев, социалните плащания, които сте предвидили за догодина, да се увеличат до такава степен, да бъдат ограничени след това? Чисто политически като ход как си го представяте? Как си го представяте, например, отново да въведете подоходния критерий за детските добавки, които следващата година ще бъдат без такъв подоходен критерий? Как си представяте през 2022 г., кое правителство ще дойде на власт и ще каже: Да, хубаво е, обаче ще трябва да ограничим, защото няма пари?

Кирил Ананиев: Тази мярка за махане на подоходния критерий също е свързана с като COVID мярка. Защото всички деца, всички семейства имат нужда през следващата година, която, не дай си боже, може да бъде по-тежка и от тази година, да получат подкрепата от страна на държавата. Всички разбират, че това е временна мярка. Няма как държавата да тръгне в нормалния си ритъм и ние да продължим да подкрепяме всички останали. Естествено, че ще се върнем към тези, които имат най-голяма нужда. Досега няма човек, който съм срещнал и съм разговарял, да не разбира, че това наистина е временна мярка.

Водещ: Как се предвижда да се подкрепи бизнесът? Ако не се лъжа, казахте близо 600 млн. са предвидени за тази цел, нали така? Ще продължат ли мерките за бизнеса през Българската банка за развитие (ББР)?

Кирил Ананиев: Ще продължат, разбира се. Сега ще Ви кажа и някои конкретни. Първо, намалението на ДДС от 20 на 9% от 1 юли 2020 г. ще продължи до 31 декември 2021 г. - за доставка на определени стоки и услуги. Ще се запазват работните места в страната по т.нар. мярка 60/40. Ще продължаваме да подкрепяме българските творци и артисти, пряко засегнати от преустановяване на масовите мероприятия на територията на страната. Държавната субсидия на туроператорите ще продължи - предвиждаме по 35 евро на всяка седалка от капацитета на самолетите, за да може туризмът да продължи да се развива. Освен това всичките програми на Министерството на икономиката, които са свързани с подкрепата на малкия и средния бизнес, ще продължат. Операциите, които извършва в момента Българската банка за развитие като гаранция на кредити и т.н. Няма да изоставим нито хората, нито бизнеса през следващата година.

Водещ: Не трябваше ли по-сериозна да е подкрепата за бизнеса, г-н Ананиев? Бизнесът, който в крайна сметка формира икономиката, определя и пътя на България, икономическия път на България?

Кирил Ананиев: Кажете една мярка, която я виждате Вие като важна и основателна и ние нямаме възможност или не сме предвидили да я изпълним.

Водещ: Ако разчитате на мен да Ви кажа такива мерки, значи наистина сме го закъсали.

Кирил Ананиев: Направили сме разговори с икономическите министерства, най-вече с Министерството на икономиката, където сме разгледали всички потенциални схеми за подкрепа на малкия и средния бизнес. И тези мерки са подкрепени със съответния ресурс, който е необходим,както директно през министерството, така през различни схеми, така и през банковата система и най-вече през ББР.

Водещ: Добре, склонни ли сте да направите промени, да се съгласите с промени в проектобюджета за следващата година, защото споменахте, той влиза първо в МС, после ще бъде обсъждан и в парламента, разбира се? В парламента предполагам, че дискусията ще е доста остра. Не знам. Имате ли вече гарантирана подкрепа от коалиционните  партньори – от ГЕРБ и от Обединени патриоти? Говорихте ли с тях?

Кирил Ананиев: Аз съм убеден, че ще имаме тази подкрепа. Ние сме водили разговори. Тези неща, които те предвидиха в управленската програма, всичко е налице и няма нещо, което да не е предвидено в бюджета. Сега, разбира се, ако в този съгласувателен период до влизането в МС пристигнат някакви разумни предложения, които би трябвало да ги приемем, ще ги разгледаме, ще ги обсъдим и правителството ще го реши. Не трябва да подценяваме все пак и ролята на парламента. Там се провеждат две заседания на Комисията по бюджет и финанси и на всички останали комисии, където ще имаме доста предложения. Така че всяко едно разумно предложение ще бъде обект на анализ и ще преценим дали трябва, или не трябва да бъде включена в бюджета мярката, която се предлага.

Водещ: Склонен ли сте да направите отстъпки по отношение на социалните разходи – да се откажете от част от предвидените социални разходи, или смятате, че това е най-важното за следващата година?

Кирил Ананиев: Социалните мерки – те са наистина много големи. Имаме увеличение на активната политика на пазара на труда, насочена към придобиване на дигитална компетентност. Имаме задължителната мярка 60/40. Увеличаване на средства за краткосрочно обезщетение – помощи, които се осигуряват и предвиденото увеличение от 9 на 12 лева на дневния минимален размер на обезщетението. Имаме 73 млн. лева – целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск при обявено извънредно положение. За доходния критерий също са заделени пари. Целеви помощи за отопление са увеличени. Актуализиране на финансовата подкрепа за хора с увреждания. Личната помощ по Закона за личната помощ. Социалната услуга „ Асистентска подкрепа“ като делегирана от държавата дейност. Виждате, всичко е насочено към хората, защото те трябва да преживеят този толкова труден период, който ни предстои. Кажете от какво да се откажа? Кажете едно от тези или пък да сложим друго.

Водещ: Не, аз съм далеч от идеята аз да Ви давам съвети от какво да се откажете, но например ще ви кажа какво каза бившият министър на икономиката г-н Николай Василев, който доста остро, мисля, че пред БТВ, критикува проекта Ви за бюджет.

Кирил Ананиев: Да, но според мен той не беше прочел добре материалите. Това беше бърза реакция, буквално часове след като излезе. Аз го познавам, той е един сериозен икономист и винаги сме обсъждали с него важни финансови, бюджетни и т.н. въпроси. Струва ми се, че малко не беше подготвен.

Водещ: Да, той казва: За какво е това 10-процентно увеличение на доходите в държавната администрация, в бюджетната сфера, в 30% в някои случаи – на хората, които са на първа линия с коронавирус, при положение, че миналата година те не пострадаха, тоест през тази година, през 2020 г. не са пострадали приходите им, доходите им не са пострадали от коронакризата, а бизнесът изнемогва, в много сфери бизнесът изнемогва. Затова Ви питам дали ще сте склонни да се откажете от социални разходи.

Кирил Ананиев: Вижте, първо за 30-те процента - г-н Василев трябва да знае много добре, че те отидоха за хората, които са на първа линия и които денонощно се бореха за ограничаване влиянието на коронавируса. Това са хора, които с всеки изминат ден бяха поставени под заплаха за тяхното здраве. И второ, нека да погледне с какви заплати бяха тези структури – например регионалните здравни служби...

Водещ: Социалните работници, например.

Кирил Ананиев: Те взимаха по 650 лева заплата. Той е на първа линия, животът му във всеки един момент е поставен под опасност, как да не ги подкрепиш? Или пък за останалите служители в държавната администрация – те се отказваха, ако си спомняте, от заплати и от допълнително възнаграждения за постигнати резултати, като внесоха парите в сметката на Министерството на здравеопазването за подпомагане на борбата срещу коронавируса. Още повече, пак казвам, в такива моменти държавата трябва да действа проактивно и антициклично. Когато намаляват инвестициите, в т.ч. и чуждестранните, когато намалява потреблението, държавата излиза в такива моменти, за да може икономиката да продължи да съществува.

Водещ: Разбрах Ви, министър Ананиев. Ще разчитате на подкрепата на коалиционните партньори, на коалицията в НС.

Кирил Ананиев: Ще разчитам не само на тях. Аз съм убеден, че когато и народните представители от другите политически партии... Зная, че опозицията винаги е против каквото и да бъде, но нека задълбочено да прегледат материалите, да видят колко структурноопределящи неща сме решили в отделните министерства и ведомства за следващата година, нека да бъдат обективни. Аз съм съгласен, че ще оценят, че този бюджет, наистина е изключително балансиран между COVID мерките и потребността от реформи в отделните системи.

Водещ: И последно да Ви питам за един вероятно частен случай, но всъщност той обхваща ужасно много хора. Полицаите протестират, защото не са класифицирани като хора, които не са на първа линия с ковидкризата и съответно възнагражденията им няма да бъдат индексирани по този начин. Склонни ли сте на компромис в тази посока?

Кирил Ананиев: Вижте, преди две години единствено на полицаите вдигнахме заплатите. Тогава мисля, че беше с 10 или 15%, в момента да не Ви подведа. А сега за следващата година също предвиждаме 10% увеличение на възнагражденията на полицаите. Така че не са забравени. Оценяваме наистина труда, който полагат, защото виждаме всеки ден на какви опасности са изложени, за да съхранят мира в държавата. Но мисля, че в рамките на балансите, на възможностите, това е една добра крачка за следващата година с увеличението на 10% на техните заплати.

Водещ: Благодаря Ви! Министърът на финансите Кирил Ананиев в „Неделя 150“. Разбира се, че останаха много незададени въпроси. Надявам се да имаме възможност, когато бюджетът влезе в парламента, да говорим отново. Благодаря Ви, министър Ананиев!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация