Интервю на министър Владислав Горанов за предаването "Референдум"

01.04.2020 г.

Водещ: Финансовият министър Владислав Горанов и председателят на Асоциацията на банките у нас Петър Андонов са в нашето студио, за да отговарят на въпросите Ви, свързани с финансовите мерки и възможностите за облекчения от страна на търговските банки в наложилата се ситуация. Всички Вие имате възможност да задавате въпросите си на страницата във Фейсбук. Моля Ви да бъдете кратки, за да се чуят възможно най-много отговори. Специално социологическо допитване за предаването ни тази вечер - „Алфа рисърч“ тества мнението Ви по въпроса: „Кога смятате, че ще преодолеете икономическите и финансови негативи, свързани с коронавируса?“

Добър вечер на Владислав Горанов, министър на финансите, който днес представи предложенията за актуализация на бюджета заради пандемията от коронавируса и глобалната икономическа криза! Добър вечер и на Петър Андронов, председател на УС на Асоциацията на банките в България, които очакваме в близките дни да обявят възможни начини за облекчаване на изплащането на кредити, също заради наложилата се сложна икономическа ситуация. Да благодаря на Таня Димитрова и Славина Лозанова за жестовия превод в ефир!

Г-н министър, в началото преди въпросите на зрителите, макар че има и такива към Вас, да Ви попитам за един детайл от предложенията за актуализация. Предлагате таван до 10 млрд. лв. на дълга. Въпросът е как стигнахте до тази сума, за какво ще трябват тези пари, кое сега би било най-важно?

Владислав Горанов: Сметката е относително предвидима. В първоначалния вариант на закона за бюджета, преди неговата предстояща актуализация, имаше предвидени 2,2 млрд. поемане на нов дълг, който да послужи за обслужването и текущото управление на държавния дълг. Ако погледнем какво добавяме в държавния бюджет за следващата година, това е една оценка за по-ниско изпълнение на приходите, като оценка на този етап от 2,2. млрд. и 1,07 млрд. повече разходи., 1 млрд. за подкрепа за фонд „Безработица“ за реализация на мерките, свързани с обезщетенията за безработица, плюс мярката за подкрепа на заетостта, по-известна като 60/40, и 70 млн. сме включили допълнителни разходи в Закона за държавния бюджет, свързани с евентуални по-високи лихвени плащания във връзка с по-големия размер на дълга. Ако към неизпълнението на приходите и новите разходи добавим и капитализацията на ББР, получаваме един нов кешов ресурс, който е необходим за осигуряване за правителството в размер на 4,5 млрд. Това е част от сметката, която е необходимо да бъде предвидена за потенциално ново поемане на дълг. И, разбира се, един допълнителен ликвиден буфер, който може да се използва, ако, не дай Боже, се наложи нова актуализация на бюджета след време, която да има нужда от допълнително финансиране на разходни мерки, или пък оценката, която сме направили в момента за изпълнението на приходите, се окаже твърде оптимистична и получим по-голям спад в приходната част на бюджета. Този допълнителен ликвиден буфер ще даде възможност да финансираме всички разходи, утвърдени в бюджета във вида, в който досега съществува, и допълнителните разходи, които предвиждаме, във връзка с мерките за преодоляване на първоначалния шок от кризата.

Водещ: Маркирахте основните моменти в тази актуализация. Един въпрос на зрител. Да Ви помоля за кратък отговор! Продължаваме нататък. Едноличен търговец, който има туристическа агенция, но не работи заради заповедта обаче продължава да има разходи, наем е един от тези разходи. Има ли такъв човек право на някаква помощ от държавата?

Владислав Горанов: Много зависи от правно-организационната форма. Всъщност помощта, която директно отделя държавата през фонд „Безработица“, е свързана със запазване на заетост. Ако този едноличен търговец се явява и работодател, и той прецени, че иска да запази част от работните места в дейността, която осъществява, при съответните критерии на постановлението на МС, на програмата, той би могъл да кандидатства за държавно подпомагане за запазване на част от заетостта, която се реализира в неговата фирма. Ако говорим за друг вид подпомагане, то би могло да се реализира по линия на мерките, които разработваме чрез ББР за различни кредитни облекчения. Разбира се, в процес сме на разработване на още доста мерки през Фонда на фондовете и през други финансови инструменти, но на въпроса докъде се изчерпват грантовете от страна на държавата - те са свързани основно с мярката за подкрепа и поддържане на заетост, защото според нас най-уязвими от първоначалния шок ще бъдат заетите и ние трябва да гарантираме те да получават някакви доходи, докато минем през първата част на кризата, пандемичната част на кризата.

Водещ: Така мислят и мнозина от тях и те ни пишат в момента, ще влезем колкото можем в повече детайли, за да им отговорим, за да се ориентират в ситуацията. Г-н Андронов, такива са и много от въпросите на нашите зрители, свързани с политиките на банките. Аз обаче в началото да Ви попитам, сега всяка банка по отделно ли ще предлага мерките, които може да си позволи според анализа, който прави и как изобщо ще стане това оповестяване на тези възможни мерки или отсрочки, които очакват хората?

Петър Андронов: В момента банките работят сами – всяка по собствена програма, защото разсрочване сме правили през всичките години, това не е някакъв нов процес за нас, но процесът на разсрочване, който банките следват сега, е стандартен за нормални условия. Това, което виждаме в момента, е лавина от случаи, които трябва да се разгледат едновременно. Кредитополучателите, които имат проблеми днес, много често нямат вина за това. Причината е епидемията. Т.е. банките имат нужда и от втори подход – не само стандартния, който отчита индивидуалните качества на всеки длъжник, неговата кредитоспособност, неговите възможности да обслужва редовно кредита. Банките имат нужда от нов подход, който да приложат днес и той да отрази факта, че много хора и много бизнеси, много компании пострадаха от пандемията. И такъв подход ще дойде по-късно със следващите стъпки, които предприе европейският регулатор, Европейският банков орган. Ние чакаме неговите стъпки, за да въоръжим банките с втория подход, този, който отчита конкретната среда в момента, а не по стария начин, който сега прилагаме, но той не отдава никакво значение на факта, че има такъв силен форсмажорен елемент.

Водещ: Съчетавам два въпроса в един, защото имат общ смисъл. Какво ще се случи с жилищните и ипотечни кредити на гражданите, сключени с договори с плаващи лихви? И още един подобен, който дава конкретен пример. Въпросът е: Възможно ли е да очакват хората някакво, да кажем облекчение от страна на самите лихви или банковите такси също така?

Петър Андронов: Говори за облекчения, които са свързани с въздействието на епидемията, а не изобщо за всякакви облекчения.

Водещ: Да не си мисли всеки от нас, че ако се чувства депресиран или притеснен по някакъв начин, въпреки че си получава всеки месец заплатата, да не очаква специално отношение.

Петър Андронов: Всъщност говорим за хората, които преди настъпването на епидемията са били редовни, коректни платци, които са били ценните партньори на банките и които са вършели и изпълнявали своите задължения надлежно според договора, който са подписали, сега заради епидемията изпитват затруднения, говорим за тези хора. Тези хора, които са в такава позиция, и в компании и фирми, на тях търсим начин да помогнем. Защото това са качествените, надеждни клиенти. Мярката, която търсим, не е за да подпомогнем всеки длъжник, който преди епидемията е бил нередовен, който не е плащал задълженията си, мярката няма такава амбиция. Тя търси да помогне на онези, които са пострадали точно и заради епидемията.

Водещ: Г-н Горанов, въпрос, който е свързан отново с прекрояването на бюджета. Дали ще има разходи, заложени от Вас, преди да ни постигне тази епидемия, които сте готови да преосмислите? Например, субсидирането на субсидиите за партиите или други разходи и харчове, които преди изглеждаха възможни, а сега вече биха станали, как да кажа, по-трудно обясними, ако много хора губят работата си и се надяват държавата да им подаде ръка.

Владислав Горанов: Това, което сме предложили в разходната част на бюджета и указанията, които дадохме към първостепенните разпоредители, е да се фокусират, поне в периода, в който действа извънредното положение, върху изпълнението на текущите ангажименти за разходите, които имат. Да си разплащат всички договори, които имат, да финансират всички разходи, които са поети преди това като ангажимент, за да не се допускат просрочия към фирмите в този труден момент. В момента, в който оценим дълбочината на кризата, ако се наложи, може да мислим за допълнителни мерки в разходната част за бюджета. Само че, бързам да направя уговорката, ролята на бюджета в една подобна криза е да допълни загубеното потребление или загубената активност. Ако с лека ръка отрежем разходи, които могат да бъдат свързани с определени инвестиции или с определено потребление, което се доставя от страна на бизнеса към държавата и което може да страда веднага след първоначалната проява на кризата в епидемиологичния вид, ако можем така да я наречем, тогава държавата също ще има своята роля като потребител. Ако с лека ръка и ние рязко ограничим потреблението, не бива да забравяме, че разходите на един са приход за друг, т.е. разходите, които прави държавата освен да финансира човешките ресурси, които тя е наела - държавните служители, военни, полицаи, лекари и всички други, които се финансират от бюджета, разбира се, оставяме социалната система като основен стълб настрана. Това, което исках да кажа, е, че всички инвестиции, които държавата прави в посткризисния период, също имат своята роля за по-бързото възстановяване. Защото, ако примерно, продължим проекта за АМ „Хемус“, той ще е още по-необходим като един мултипликатор и като една възможност за по-бързо възстановяване на Северна България като икономически център, дори отколкото преди кризата. Този баланс е много тънък и затова този етап сме предупредили нашите колеги министри да се въздържат от поемането на нови ангажименти, докато преценим дълбочината на кризата, но разбира се, имаме възможност, ако дълбочината на кризата се окаже по-висока, да търсим и мерки за допълнително ограничаване на разходите. С актуализацията достигнахме до разумното ниво на бюджетен дефицит при запазване на сегашната рамка на разходите и увеличение на някои от разходите, свързани с мерките за преодоляване на първоначалния шок от кризата. Няма да бързаме да ограничаваме допълнително разходите или да коментираме въобще данъчната политика, докато това е възможно. Смятам, че ако този най-песимистичен сценарий, който сме заложили в предложената рамка за актуализация, се състои, не стане още по-песимистичен или още по-критичен, към днес все още не виждаме това, ние можем спокойно да излезем от 2020 г. с фискалната рамка, която предлагаме в нейния актуализиран вариант, без да орязваме допълнително разходите.

Водещ: Не би ли било възможно решение за този период от време да има намаляване, да кажем, на осигуровки и на някои данъци, за да могат хората да се почувстват облекчени, казват си: ето, държавата разбра, че ни е трудно, аз ще внасям редовно, и тогава по някакъв начин балансът да се пази?

Владислав Горанов: Дайте пример за кои данъци говорим! Ако говорим за преки данъци, в случая корпоративен данък, данък печалба на фирмите, първо, корпоративният данък, за да съществува като задължение, той трябва да е изкаран, тази печалба трябва да се е реализирала. Ние дадохме отсрочка на фирмите за периода в следващите няколко месеца да не го внасят или да внасят върху размер, който те преценят. Ако говорим за другия пряк данък, ДДФЛ, той също е свързан с вече реализиран и изконсумиран резултат. Ние данъци от загубата не събираме. Ако говорим за косвеното облагане, което включва най-вече акциз и ДДС, те не се плащат от бизнеса. Те не се плащат от бизнеса и в този смисъл не приемам…

Водещ: Ресторантите ще кажат: за нас е 20, за хотелите е 9…

Владислав Горанов: Нито ресторантите плащат 20 % ДДС, нито хотелите плащат 9 % ДДС. 9 % ДДС плаща този, който спи в хотела, 20 % плаща този, който яде в ресторанта – това сме аз и Вие, а не ресторантите или хотелите. В този смисъл дебат с търговци по отношение на ДДС аз няма да водя.

Водещ: Г-н Андронов, един въпрос, който е свързан с възможностите да се плащат, както каза тази наша зрителка, която ни пише, потребителски кредити. Тя казва, че е готова да плаща вноската за кредита си, дори да бъде съкратена от работа, защото има застраховка, която в продължение на една година ще ѝ помогне да плаща тези вноски. Решение ли е това?

Петър Андронов: Разбира се, застраховките „Безработица“ се използват често в практиката. Така че който е взел такъв кредит и се е застраховал срещу безработица ще има полза сега от застрахователните плащания. Така че също това е добро решение. Човекът, който е избрал да бъде подсигурен за трудни времена, предвидил е, че има такава ситуация, може би не точно поради вируса…

Водещ: От професионалния Ви опит това доста хора ли са или по-скоро не е много популярно?

Петър Андронов: По-скоро не малка част, но не бих казал, че преобладаващата част от хората имат такава застраховка, т.е. болшинството нямат.

Водещ: Въпрос, който е свързан с кредитните институции и бързите кредити. Те са всъщност лавина от такива въпроси. Само да попитам, отделно решение ли трябва да предлагат те? Как стои въпросът с тези фирми, които предлагат експресни кредити?

Петър Андронов: Ние не можем да работим за институциите за бързи кредити, освен ако те не са дъщерни компании на банките. Нашата цел и нашият обхват и нашите правомощия са да решим въпроса с банковите кредити, и по това работим.

Водещ: Г-н министър, въпрос на самотна майка на 3 деца, като най-голямото дете е на 10 години. Платеният отпуск на майката е свършил, а нейните родители са под 60 години, работят в друг град. Казусът тук е, че децата не ходят на училище и на детска градина, тя вече няма платен отпуск и няма как да разчита на близките си.

Владислав Горанов: Вероятно има много частни казуси, които трябва да бъдат разглеждани индивидуално, защото едва ли очаквате, че имаме универсален отговор за всяка житейска ситуация. Тук бих могъл да предложа и лично да се ангажирам тази самотна майка да се свърже с моя кабинет или с кабинета на министър Сачева, ако след ефир ми дадете контакт, за да можем да разгледаме случая индивидуално и да търсим индивидуално решение. Но ето и момента, в който извън социалната система, която в случая работи със сигурност и тази майка получава определени плащания от страна на държавата заради това, че тя отглежда деца, тук е моментът да помислим всеки за всеки какво би могъл да направи и да помогне, защото в случая Вие споменахте, аз не искам… как да кажа, не искам да взимам решения вместо тях, но Вие коментирахте, че в нейното семейство има още членове, в случая нейните родители, които също са икономически активни и които работят.

Водещ: Но са в друг град.

Владислав Горанов: Универсално решение за всеки случай няма. Ние се опитахме да обхванем с комплекс от мерки първо всички осигурени по трудови правоотношения. Тези, които загубят своите трудови правоотношения по решение на работодателя, са покрити за риска безработица от държавното обществено осигуряване. Тези работодатели, които попадат в обхвата на държавното подпомагане и са съгласни солидарно заедно с държавата да осигурят възнагражденията на своите работници за периода на кризата, също ще получат подкрепа. Самоосигуряващите се лица също са различни и разнообразни видове категории. Част от тях са по-скоро лица, които са по-близко до бизнес организации, отколкото до обикновения работник и служител. За тях все още не можем да предложим нищо повече от схема, свързана с краткосрочно безлихвено кредитиране, имам предвид краткосрочно схемата, която коментирахме за лицата в неплатен отпуск – кредитиране, което ще гарантира един базов доход от 1500 лв. на месец за периода на кризата, защото се предполага, че тези лица със собствени сили и средства могат веднага след това да възстановят дейността си. Някои от тях са по-успешни, като имаме свободни професии, свързани с висок интелектуален труд, говорим за адвокати, нотариуси, архитекти. Предполагам, че има и случаи, да кажем, като фризьорки и други, които по този начин са организирали дейността си, които може да се наложи в определен кратък период да имат нужда от минимална подкрепа. Те не са осигурени за риск от безработица и в този смисъл за тях, въпреки че в момента се мислят и други мерки под формата на подкрепа през Европейския социален фонд, на този етап това, което можем да предложим като бързо решение, е отпускането на необезпечени и безлихвени кредити, за да могат за най-тежкия период, в който, примерно, фризьорският салон е затворен и те не могат да извършват своята дейност, защото те така са преценили или защото санитарните власти са наложили тези ограничения, да могат, както се казва, да имат един базов доход, 1500 лв. са малко над средната заплата, и могат да го получават всеки месец, ако отговарят на определени критерии.

Водещ: Още една група хора, която, както преди малко казахте, със сигурност частните случаи са различни и със сигурност тази ситуация ни поставя пред някакви нови изпитания и начин да търсим нови пътища към решаване на казусите. Ето сега независимите артисти си създават социален и структурен фонд и те се чудят как могат да бъдат подкрепени, защото според тях те трудно могат да бъдат вписани в тези мерки, които се предлагат, като например 60/40, безлихвените заеми в размер на 1500 лв., защото не се съотнасят към тяхната дейност, специфика на труда и развитието на техния пазар.

Владислав Горанов: Всеки по някакъв начин в тази криза ще претърпи определени щети. Нашата цел е, първо, да имаме достатъчно ресурс да запазим основните функции на държавата. Трябва да се има предвид, че има и 3 млн. български граждани, които разчитат на своите доходи именно от българския бюджет, и второ, тук е моментът в точно тази криза всеки да преосмисли поведението си в спокойно състояние. Какво имам предвид под спокойно състояние? Хората подценяват ролята на осигурителната система и солидарността. Получавах въпроси, и то от хора, които претендират да са в светлия бизнес – как ще им стигнат обезщетенията за безработица или как може да отпускаме помощта само върху осигурителния доход, при положение, че те плащали други заплати. На въпроса - какви други заплати плащате, всъщност не получих отговор. Но естественият отговор е, че в момента държавата ще подпомогне основно тези, говоря с грантове, основно тези, които са участвали в осигурителния процес или са били, или са показали действителните си доходи пред държавата. Защото примерно, ако в някой ресторант е плащано на минималната заплата, а другата част от възнаграждението е получавано под някаква друга, неописана в закона форма, сега този служител в ресторанта, той може да получи 60 % от осигурителния си доход. Той няма …

Водещ: От това, на което се е осигурявал.

Владислав Горанов: Той няма как да очаква другото. И точно тази криза ще покаже и много такива рационални доводи защо е хубаво да се спазват правилата.

Водещ: Ами, да вземем един музикант, който поради стеклите се обстоятелства, трябва да отмени над 30 свои концерта и да кажем, човек, който е плащал всички данъци – печалба, бил е изряден. Този човек сега какво?

Владислав Горанов: Той, ако е печелил много, или има резерв месец-два да продължи, или ако показва достатъчно осигурителен доход, това ще бъде и част от преценката по отношение на безлихвеното кредитиране, ще може да му бъде помогнато. Нали не казваме, че някой, който до вчера по повод на коледните празници е взимал по 5, по 10 хил. лв. за участие, днес е най-пострадалият от това, че месец или два няма да успее да се изявява в нощните заведения?

Водещ: Месец или два. Дали ще е месец или два, г-н Горанов?

Владислав Горанов: Ограниченията не могат да траят до безкрай. Зад кадър споделихме общото виждане с г-н Андронов, че в момента взимаме всички мерки да ограничим пика на разпространение на епидемията. Примерът от държавите, които обявиха вече, че са се справили с този проблем е, че той в най-дългия случай продължава два или пряко сили три месеца. Аз мисля, че, ако ние продължим да спазваме препоръките на здравните власти, можем да минем в рамите на този разумен срок през епидемиологичната криза. Разбира се, след това вече ще трябва да борим последствията на цялото стагниране на стопанския оборот и на икономическите взаимовръзки в света, които бяха силно разклатени вследствие на пандемията.

Водещ: Сега да видим едно допитване. Г-н Андронов, интересно за хората, които са в банковия сектор, защото то показва какви са нагласите на хората, участвали в това допитване на Алфа Рисърч към най-важните, според тях, мерки, които биха облекчили нуждаещите се в сегашната ситуация. Анкетираните са давали до три отговора, както виждате. На първо място, разсрочване на вноски по кредити за по-дълъг период от време, следвано от отпускане на безлихвени кредити, намаляване на банковите такси по различни плащания, мораториум на погасителните вноски за определен период, премахване на банковите такси за плащания към бюджета. Правилно ли, според Вас, се ориентират хората, как да кажа, това, което мислите, че е възможно да стане, така че системата да е стабилна и да бъде спокойно за всички? Бихте ли подредили възможните мерки по този начин?

Петър Андронов: Да, само с едно уточнение, че първата и тази, четвъртата мярка са на практика едно и също. И действително хората се ориентират правилно. Това, което представлява най-голямото…

Водещ: Като чуят мораториум явно нещо ги притеснява и 28 % него посочват.

Петър Андронов: Но на практика това е същият отговор като първия, който имаше най-много проценти. Така че очевидно хората се ориентират правилно. Най-голямата група хора, и ние говорим за всички потенциално останали с намалени доходи, без работа, се притесняват дали ще могат да обслужват задълженията си през следващите месеци. И това, което им е необходимо, тази глътка въздух е именно причината да посочат най-водещия отговор, този първия – разсрочване на вноски по кредити, както и четвъртия, те са едни и същи. Общо взето това е и голямата тема, с която работим, както виждате. Втората тема са безлихвените кредити – другата задача, с която обединяваме сили с властите и с ББР. Но безсрочно, разсрочването на вноските по кредити – главници и лихви или само главница, е нещо, което ще помогне на хората да спестят част от необходимия им паричен поток, част от паричните средства, които текущо насочват към погасяване на дълговете си, да използват за нещо друго, което в момента им е жизненоважно. Така че много логичен е този избор.

Водещ: Г-н Горанов, смятате ли, че ще бъде лесно за държавата в мерките, които, с които тя решава да помага на хората, които наистина имат затруднение и за банките, да запазят стабилността и в същото време да успеят наистина на хора, които наистина имат нужда да помогнат? Защото ето тук има хора, които казват – спирам бизнеса си, за да не плащам данъци, просто, защото нямам в момента никакви приходи? Но не ми се иска да зачеркна мечтата си, начина, по който съм си построил нещата.

Владислав Горанов: Много бизнеси ще изпитат затруднение. Ние се опитваме в момента да помогнем на най-уязвимите. Най-уязвимите в момента са работниците и служителите, които нямат избор дали да продължи бизнеса на някой работодател или не. Със сигурност от тази криза ще намали заетостта, ще увеличи в някаква степен безработицата и се надявам максимално бързо да успеем да се възстановим след това от нея. Но ако ме питате дали може да се съхрани напълно заетостта, която имаме в момента, отговорът е - не. Ако ме питате, ще фалират ли фирми? Отговорът е – да. Голяма част от тях, които са били в добро финансово състояние и имат резерви, ще могат да продължат да съществуват. Тези, които са били на ръба преди кризата, след кризата със сигурност ще се наложи да променят намеренията си и организацията си. Но обикновено тези бизнеси, които най-бързо пострадват, те най-бързо се и възстановяват. Какво имам предвид? Малките бизнеси, хотелиерство, ресторантьорство, те са общо взето и най-гъвкави. Най-гъвкави, защото спецификата на организация на работата, сезонността, която при част от тях и сега е фактор, им дава възможност те да си организират много специфично процесите, така че да проявяват, пак да кажа, гъвкавост спрямо текущото развитие. Примерно, в Банско затворихме града, тази вечер отвори, затворихме града в средата на март. Но тогава сезонът беше свършил. Тоест нито един хотелиер в Банско не би трябвало да очаква, че на 1 април…

Водещ: Извозваха там доста туристи с автобуси…

Владислав Горанов: … Те така или иначе туристите трябваше да си тръгнат в един момент. Никой не може да очаква, че хотелът в Банско на 1 април ще има същите обороти, които има на 1 януари. Но не го казвам този пример, за да подчертая едно или друго предимство на определен или друг сектор, а за да кажа, че нашата задача е да се опитваме в максимална степен да подпомогнем тези бизнеси, които имат желание да запазят и да съхранят заетост, за да помогнем на най-уязвимите, обикновените хора да имат доходи в най-големия, в пика на кризата. Оттам-нататък безспорно заедно с търговските банки, имам предвид с техните бизнес модели и с тяхното разбиране за процеса, заедно с усилията на цялото правителство и на всички останали субекти ще минем през кризата, надявам се да не повтаряме грешките от 2008 – 2009 г. и се надявам тази криза да бъде по-краткосрочна като въздействие…

Водещ: Казвате заедно, казвате всички ние заедно, всички, които сте ангажирани в този процес. Много пъти, колкото пъти погледна към таблета, виждам поне по веднъж на дисплея изписан въпросът за частните съдебни изпълнители. Аз поставям този въпрос и на двама Ви като финансисти. Спомням си, че имаше, мисля дори, че беше в първите дни, така, на по-сложната ситуация, имаше някакво желание от страна на тяхната организация те да проявят разбиране, после пък си спомням, че зрителите звъняха в нюзрума на БНТ да казват, че въпреки това им звънят. Сега всички по веригата ще се съобразят ли с тази извънредна ситуация? Очаквате ли да бъде така?

Владислав Горанов: Значи, пак да повторя, много е важно, каза го и Андронов, да имаме предвид, че всички мерки, които ние взимаме са свързани с това да помогнем на хората, които са засегнати от кризата, а не хората, които са били недобросъвестни или по някакъв начин да изпитвали неудачи в миналото. Сегашният закон за извънредното положение ограничава в някаква степен за периода на действие на извънредното положение възможността за действие на доста голяма част от принудителните мерки, свързани с уреждане на търговския оборот. Но ако някой преди шест месеца е пропуснал да внесе лизингови вноски и използва автомобил, който на практика не е негов и не си плаща лизинга, то къде тогава е интересът на кредитора, който всъщност е ощетен и не си ползва вещта, която е дал под наем.

Водещ: Г-н Андронов, ще засичате ли заедно с държавата кои са хората и съответно фирмите, които наистина имат нужда от разсрочка или от някакви по-специални предложения, за да не се чувстват притискани?

Петър Андронов: Както казах, мярката, която ние разработваме в момента е насочена към онези, които редовно са си обслужвали задълженията. Ние ги познаваме много добре. Те са ни клиенти от години. Ние знаем техните качества. Няма нужда да ги засичам с държавата. Ние знаем колко надеждни са тези хора или компании. Така че сме наясно, че те имат нужда от помощ заради кризата…

Водещ: Разполагате с необходимата информация, за да видите …

Петър Андронов: Да, да. Ние ги познаваме прекрасно, включително следим и поведението им по отношение задълженията им към бюджета. Така че те са ни клиенти от години. Ние ще им помогнем, стига причините за техния проблем да са свързани с епидемията, а не изобщо или както казах преди малко – да ги имат от преди и сега да се скрият зад паравана на епидемията. Това, разбира се, имаме начин всяка от банките да проследи. Това е част от трудността на сегашното решение, защото ние трябва да намерим способите, с които да разграничим едната група от другата група. Но имаме решение за това.

Водещ: Един въпрос, който обикновено звучи като клише, когато се задава на банкер, но той изглежда може би интерес и трябва често да се задава този въпрос, особено в такава сложна ситуация – стабилна ли е, той е конкретно за Вас, стабилна ли е банковата система и как се гарантират влоговете на хората?

Петър Андронов: Да, банковата система е стабилна. Тя натрупа голям капитал, включително и от резултатите, които години наред отчиташе. Капиталът на банковия сектор е над 15 млрд. лв. Едно от нещата, които централната банка направи през последните дни е да забрани разпределението на дивидентите. Тоест печалбата от миналата година, която вадеше очите на хората, сега е именно буфера, защитата срещу загубите…

Владислав Горанов: Допълнителен буфер.

Петър Андронов: Допълнителният буфер, който сега банките пък ще използват в такава криза да поемат загубите. Защото ние ще поемем доста загуби през този период. И слава Богу, през годините на растеж банките събраха и натрупаха доста капитал, казах над 15 млрд. лв., който сега е нашата защита срещу потенциалните загуби, които ще претърпим заради кризата. Да, банковата система е стабилна. Ако разбира се, можем да прогнозираме всички неблагоприятни развития, щеше да бъде по-лесно. Но на този етап в хоризонта, в който имаме видимост, не виждам причини за притеснения.

Водещ: Г-н Горанов, понеже от тези ежедневни брифинги, които следи цяла България, разбираме, че Вие почти непрекъснато сте в срещи с Асоциацията на търговските банки, с БНБ – има ли нещо, което смятате, че трябва допълнително да му се обърне внимание по отношение на банковия сектор?

Владислав Горанов: Аз целенасочено се пазех да говоря от името на банките, още по-малко от името на централната банка, но няма да крия, че постоянно съм в контакти с БНБ и с колегите от търговските банки, за да търсим разумното решение. Очаквам в четвъртък Европейския банков орган да публикува методиката, която ще бъде общоприета за държавите в ЕС. Тя трябва да бъде, разбира се, валидирана от БНБ, защото българските търговски банки са под надзора на БНБ. Тогава много неща ще станат още по-ясни. Но мисля, че това, което г-н Андронов обясни, дава рамката. Регулаторната рамка ще позволи на засегнатите от кризата да получат глътка въздух в периода на кризата, колкото е нужно, това ще бъдат няколко месеца, разбира се, няма да са години. И то за тези, които действително са засегнати от разпространението на заразата.

Водещ: Държавата ще изпълнява ли задължението си да възстановява ДДС, което дълги на фирмите и очаквате ли проблем с междуфирмената задлъжнялост заради това извънредно положение?

Владислав Горанов: Това са два различни въпроса. Вероятно проблем с междуфирмената задлъжнялост ще се появи. Защото, от една страна, някои ще изпитват затруднения, а други ще бъдат недобросъвестни. Естествено, каквото и да препоръчвам, каквото и да помоля, недобросъвестният вероятно ще си остане недобросъвестен. Що касае възстановяването на ДДС, около 600 млн. на месец възстановяваме ДДС. Дори в месец март, който днес приключва, сме възстановили авансово и за месец април. Смятам, че тази тема за забавяне възстановяването на ДДС е зад гърба ни още от 2013 г. насам. Така че ще продължим. Нашите цели са да осигурим стабилно финансиране на бюджета. И ако то не може да стане през обичайната дейност на приходната администрация, ще го направим през поемането на допълнителен дълг, така както сме поискали разрешение от българския парламент. Но няма да си позволим да просрочваме дължими на бизнеса плащания от страна на бюджета и дължими на бизнеса възстановяване акциз и ДДС.

Водещ: Един въпрос, който ми се струва важен, защото много хора в този по-малък бизнес, за който вие говорехте преди малко, са в такива взаимоотношения. Въпросът е свързан с отложеното плащане на данъците. Важи ли за деклариране на доходите от наем? Става въпрос за хора, които са възрастни и разчитат на това, че дават помещения под наем, но наемателят няма дейност и не може да им плати в срок. И те сега трябва ли в срок да си платят това, че взимат наем от този човек?

Владислав Горанов: Казусът не е еднозначен. Трябва ми още малко информация, за да отговоря вярно. Но ще разгледам двете възможни хипотези. Ако наемодателят е физическо лице, принципът в 99 %...

Водещ: Физическо.

Владислав Горанов: … зависи дали е регистриран по ДДС, щях да го доразкажа.

Водещ: Добре, добре.

Владислав Горанов: Ако е физическо лице, което не е регистрирано по ДДС, принципът заложен по отношение на данъка върху доходите на физическите лица, е, че той се декларира и дължи на касова основа, тоест, когато е получено плащането на наем, тогава възниква задължението за данък. Ако не ти платят наема, не дължиш данък. Това е така обаче за физическите лица, които не са регистрирани по Закона за ДДС. Там вече има компликация, че неполучаването на плащане от страна на наемателя не освобождава от плащането на ДДС наемодателя. Но пак казвам, разглеждаме различни хипотези. В случая Вашият въпрос беше за възрастно семейство, което разчита основно на този доход – предполагам, че сме в хипотезата, в която имаме физическо лице, отдало помещение под наем, което ако не получи плащане, няма да дължи данък.

Водещ: Добре. Това е успокояващо.

Владислав Горанов: Отчасти.

Водещ: Не обаче така, да, мисля, че по-скоро става въпрос за втория сценарий, който тук разиграхте. Но въпросът за взаимоотношенията при наем е доста чувствителен. Защото много от хората с по-малък бизнес всъщност го развиват в такива помещения с наем. Баща и син работят в автомобилен завод, пуснати са в платен отпуск, защото работят, има много работници извън Русе. Просто е трудно, в Русе е случаят, да се преминава през тези контролно-пропускателни пунктове. Те са си изпълнили изработеното, обаче не си получават заплатите.

Владислав Горанов: Конкретен частен случай, който трябва да се разгледа от страна на Главната инспекция по труда. Ако действително са си изработили и действително правоотношенията между тях и техният работодател са изрядни, в случая така, както ми го разказвате, на пръв поглед прилича на някакво некоректно поведение от страна на работодателя. Но, за да можем да помогнем…

Водещ: И аз на пръв поглед щях да кажа, че това май няма общо с Ковид-19, това си е някаква такава лоша практика, която винаги може да съществува.

Владислав Горанов: Автомобилният сектор, в случая, ако говорим в автомобилния сектор, те са изключително, поне от комуникацията през последните години с тях, изключително добри работодатели, с изключително иновативен бизнес и много висока корпоративна социална отговорност. Така че ако говорим за този тип предприятия, които са част от аутомотив клъстъра, които всъщност в момента действително доста ще пострадат заради цялостната криза в автомобилостроенето и спирането на големите автомобилни фабрики в света, не вярвам те да си позволят подобно нещо. Но пак казвам, частен казус. Ако искате след ефир всички тези частни казуси, които натрупваме, мога да поема да им обърнем внимание специално.

Водещ: Г-н Андронов, защо банките не оказват безвъзмездна помощ?

Петър Андронов: О, това е интересен въпрос.

Владислав Горанов: А Вие защо искате заплата от телевизията?

Водещ: В смисъл?

Владислав Горанов: Ами, в същия смисъл.

Петър Андронов: Ние оказвахме безвъзмездна помощ тогава, когато това е логично. Знаете, че едни от най-големите дарители сега на кампанията или на усилията за събиране на средства за борба срещу епидемията са точно банките. Все пак банките не са благотворителни организации. Те го правят, и то много систематично. Всъщност обаче тези усилия не трябва чак до такава степен да се осветляват. Това си върви ежедневно в различни инициативи. Всяка банка прави, или подкрепя болници. Сега преди епидемията, по време на епидемията, ние виждаме фокусирано внимание върху тази тема. Но всяка банка е подкрепяла и болници, и детски домове, и различни други социални дейности. Така че това върви през всичките години непрекъснато. То просто не е необходимо да се забелязва, да се осветлява, да се шуми около него чак толкова.

Водещ: Г-н министър, като стана въпрос за здравните заведения, които можем да кажем, че в последните седмици действително получават дарения и помощ от много различни и отделни физически лица, и организации, което, разбира се, е похвално за обществото ни, ясно е, че тези, които са на първа линия, най-натоварените медицински работници, съобщихте още за март ще получават 1 000 лв. върху заплатите си. Това е възможност по една оперативна програма, по която Министерството на здравеопазването е подписало договор. Въпросът е, можем ли да разчитаме на нея и в следващите месеци? Днес стана ясно, че Брюксел отпуска 37 млрд. евро за борба с коронавируса. Те ще бъдат, за тях ние имаме над 1 млрд., те ще бъдат обаче конкретно за медицински консумативи ли?

Владислав Горанов: Аз не разбрах как стигнахте до извода, че Брюксел отпуска някакви милиарди за борба с коронавируса.

Водещ: Така прочетох.

Владислав Горанов: Ами, лошо е написано, не, че лошо сте го прочели. Брюксел, това, което направи с промяна на финансовия регламент, е да даде възможност на държавите членки да използват всичките си вече налични и разпределени с многогодишната финансова рамка ресурси, като допустими разходи за финансиране на всичко, което е свързано в дадена държава, като мярка за преодоляване на коронавируса. Бюджетът на ЕС няма как да отреагира и да отговори с толкова амбициозни суми. И това, което всъщност ние получаваме като възможност е с релокираните наши еврофондове да се разпореждаме преимуществено и като допустим разход в борбата срещу коронавируса. И ние, заедно с колегите министри, управляващите органи, под координацията на вицепремиера Дончев, търсим подобни резерви, за да приоритизираме разходи, които действително да се фокусират върху преодоляването на проблема, свързан със заразата. Но, за съжаление, такъв единен хоризонтален европейски механизъм за отговор срещу епидемията не е развит и няма как да се развие за две седмици. Ние, разбира се, сме благодарни за европейската солидарност и за това, което българското общество получава като финансова подкрепа от европейските фондове през всичките години, откакто сме членове на ЕС. Разбира се, ние пък сме си дали пазара. Ние се разделихме, откакто се появи възможността за свободно движение на хора, с най-красивите си стотици хиляди умове, които търсят своята прехрана в Европа. Така че всичко си има цена.

Водещ: Защото по начина, по който прочетох информацията, прозвуча, че това са някакви съвсем чисто нови пари, които изведнъж ще се разпределят на страните-членки.

Владислав Горанов: Ами, за съжаление, не. Защото и там, особено след Брекзит … Затова и дебатът за следващата многогодишна финансова рамка хич не е лесен, такива милиарди не се появяват отнякъде. Някои държави, които са в по-добро състояние, внасят повече и те са нетни донори, други държави, които имат да догонват, са нетни бенефициенти, като в случая е нашият. Но такива нови милиарди не се появяват. Големите държави, като нетни донори в момента също изпитват затруднения. Така че подобен дебат в ЕС в момента не се е състоял. И това, което разреши ЕК е да използваме вече алокираните, тоест нашите си еврофондове, за приоритетно финансиране на мерки срещу коронавируса и тези мерки са допустими разходи за европейските фондове.

Водещ: Г-н Андронов, това ли всъщност, за което говори и министър Горанов – различието, дори, ако щете в самото състояние на икономиките на различните страни членки, различните процеси е в основата на това трудно да се стига до някакво общо решение? Както в началото казахте, че ние чакаме все пак зелена светлина от един единен банков орган.

Петър Андронов: О, да. Разбира се, контекстът на отделните страни е различен и няма как да го игнорираме. Всяка страна има различен обем буфери, различни резерви, различна готовност да се справя с големи предизвикателства. И все пак, и понеже аз говоря само за нашия контекст, за нас беше ключово важно да има общоевропейско решение. Защото ако всеки се спасява сам и намира собствени решения, след една година може да не се познаем. А на всичко отгоре е много важно, и това ме връща към предишния Ви въпрос за капитала, това решение, което чакаме от Европейския банков орган е способът, с който банковият капитал ще се използва оптимално, така че да поеме първо удара от кризата и да намали потенциалните загуби за банките, така че те да устоят и да издържат за следващата фаза – възстановяването. Защото следващата фаза не е по-малко важна. Банките трябва да продължат да вкарват в икономиката, в бизнеса и към потребителите достатъчно финансов ресурс, за да започне после възстановяването. И двете фази са важни: първата, на удара, на загубите, и после, капиталът трябва все пак да стигне за следващия етап, растеж. И аз мисля, че мярката, която идва от Европейския банков орган, чакаме я, ще ни помогне да постигнем такъв ефект. Не само в България. Всички страни чакат тази мярка, защото капиталът е оскъден и трябва да го използваме оптимално.

Водещ: Г-н министър, говорим, че страните са различни. Едва ли ще Ви учудя с това, хората дават примери от различни държави с различни мерки, които те в момента въвеждат. Въпросът обаче, че картината навсякъде е различна. Ето сега да кажем Италия, която изключително тежко и драматично се развиват вече седмици наред събитията там, тя предприема някакви мерки да дава специални финансови инжекции на най-засегнатите общини. Възможно ли е тук при нас с някакво такова централизирано решение да се търси помощ за общини, ако да кажем те решат например да отсрочат местни данъци или не събират общинските си наеми, защото наемодателите нямат възможност да им платят? Можем ли да търсим или да очакваме някаква мярка, която да подпомага и български общини?

Владислав Горанов: Не е изключено да водим този дебат. Но първо, такова централно решение няма. Второ, общините сами преценяват дали да предприемат съответни мерки, свързани с отлагане или освобождаване от наем на определени лица, с които имат търговски взаимоотношения. И сега голяма част от трансферите към българските общини идват по линия на преразпределението през данъци. Както винаги съм казвал, при нас има едно много голямо подценяване на разпределението между имуществени и подоходни данъци. Имуществените данъци в България, особено в големите градове, които са икономически развитие, са несъпоставимо ниски спрямо аналозите в европейските държави. Със сигурност, след като мине първият шок от кризата, тоест моментът, в който сме ограничили функционирането на определени бизнеси, ще участваме в разговор с българските общини. Но в никакъв случай не трябва да стигаме до там. Днес, няма да цитирам нарочно общината, една малка община, мисля, че врачанска, беше обявила, че за всяко дете, което си стои вкъщи раздава по 300 лв. Ами, тя, общината, или има собствен капацитет по някаква си нейна причина, голяма концесия на нейна територия или …

Водещ: Или има четири деца…

Владислав Горанов: … нещо друго, или има нещо друго, за да си позволи подобна социална мярка, или да остави на правителството да мисли върху тези мерки. Защото в следващия момент, ако някой кмет е решил, че ще прави социална политика вместо държавата и после да ни донесе сметката, може да се окаже изненадан.

Водещ: Като говорим сега за този тип плащания, нека това предаване все пак не бъде през цялото време само за хората, които работят и работят в частния сектор. Разбира се, е задължителен въпросът за тези, които смятаме за най-рисковата група, това са най-възрастните хора. По някакъв начин разчетите ще променят ли, излиза, че не, плановете ви за увеличаване на пенсии, заплащане на великденски добавки?

Владислав Горанов: Ще се върнем към началото на нашия разговор, свързан с актуализацията и поемането на дълг. Моята първа задача като министър в това правителство, отговарящ за фискалната политика е да гарантирам, че всички системи – социална, здравна, образователна, системата за сигурност ще продължат да функционират по начина, по който са, по начина, по който е направен техният дизайн, в съответствие с действащото законодателство и без да се налагат допълнителни сътресения или реорганизации в тях. Бързам да повторя анонса си от сутринта – не се обсъжда нито промяна в данъчната система за 2020 г., не се обсъжда и промяна в социалната система или в пенсионната система. Предвидените механизми в Кодекса за социално осигуряване, които са заложени и в бюджета на ДОО за 2020 г. за осъвременяване на пенсиите, продължава да действат и ще осъвременим пенсиите, така както е разчетено със Закона за държавния бюджет. Нещо повече, с актуализацията предлагаме да усилим фондовете на ДОО, за да подпомогнем тези, които ще изпаднат в безработица или тези работодатели, които ще помогнат да съхраним заедно заетостта. Но нито една друга част от социалните мерки, напротив, задълбочаваме ги, развиваме ги, не ги ограничаваме, няма да бъде засегната от кризата през 2020 г. Естествено, дългосрочна тема е балансът на пенсионната система. Нерешен остава за бъдещето въпросът с фазата на изплащане на пенсиите от втория стълб и балансът между първия и втория стълб. Има теми, които временно оставаме настрани, за да преодолеем първоначалния шок от кризата и всички мерки и решения, които трябва да вземем веднага заради кризата след това, когато се върнем към нормалния ритъм на работа, някои от въпросите, които временно сме изоставили, отново ще застанат пред нас.

Водещ: Сега ще видим резултати на основния въпрос в предаването ни и след това в последните минути, още малко да хвърлим поглед напред. Кога смятате, че ще може да преодолеете икономическите негативи, свързани с коронавируса? Става въпрос за личното усещане на хората, участвали в това допитване. Краткосрочно, до няколко месеца смятат 47,8 % от запитаните; дългосрочно, година и повече – малко над половината, 50,4 %; без мнение – малко под 2 %. С около половин процент са намалели тези, които смятат, че ще е краткосрочно. Никаква промяна при дългосрочното. Но общо взето, г-н министър, ми се струва какво – хората са доста реалистични и не толкова песимистични?

Владислав Горанов: Аз смятам, че при тази дълбочина на шока и при това разпространение върху почти цялата световна икономика е по-реалистично да мислим, че възстановяване на заетост може да започне едва в края на 2020 г. и пълно възстановяване ще отнеме със сигурност повече от година. Така че аз съм по-склонен да коментирам, че ще ни трябва повече от една година, за да забравим икономическите последици от шока. Дано много по-бързо да забравим здравните и пандемичните теми, свързани с този вирус.

Водещ: Г-н Андронов, ако погледнем напред не само в това, което искаме или очакваме като решения от търговските ни банките, но все пак и като Ваши планове и анализи, възможно ли е да има преосмисляне в смисъл такъв, ако тепърва някой иска да си купи жилище, има нужда от помощта на банката, да бъдат затегнати правилата, да бъде по-сложно това да се дават ипотечни кредити? Очаквате ли, че може да се взимат такива мерки в следващите месеци?

Петър Андронов: Очаквам, че банките ще се акомодират към средата. Те ще използват същите изисквания. Тоест, ако искаш да вземеш ипотечен кредит, трябва да имаш редовен доход, трябва да си зает, трябва да работиш нещо, което очевидно не е краткосрочно, тоест да имаш дългосрочен план за себе си и разбира се тогава няма причина банките да не подкрепят. Всъщност най-важното сега е онези жизнеспособни структури и части от обществото, които могат да продължат просто, защото се намират по стечение на обстоятелствата в живите сектори, да бъдат максимално подкрепени, за да продължи икономиката да върви напред, потреблението да се развива. Аз съм доволен. Дори и днес Ваш колега ме пита – дали сега е моментът да си смени колата, дали може да вземе кредит за кола. Тоест има още хора, които нямат притеснения за работата си. Те искат да продължат да развиват своите планове, искат да се опитат да живеят, доколкото е възможно нормално. Затова им трябва банкова помощ. Аз смятам, че банките ще продължат да бъдат на разположение на хората и ще помогнат с всичко през този период. Ние нямаме причина да спираме. Всъщност най-важното в момента е банките да продължат да работят, за да не докарат втори шок на икономиката, стагнирайки се и спирайки да посредничат. Това не бива да се случва в никакъв случай. И няма никой намерение да го прави.

Водещ: Министър Горанов, накрая, буквално в една минута да Ви помоля, може ли да очакваме добрата новина откъм например цените на горивата? Видяхме, че в програмата на парламента е записано и внасяне на предложения за законопроект Закона за енергетиката, заради по-ниските цени на природения газ. От там пък да дойде също някаква, как да кажа, въздух и подкрепа за бизнеса.

Владислав Горанов: Цената на горивата, най-важното по отношение на нея в момента е да наблюдаваме много внимателно дали темповете и съотношенията, с които се променят факторите за производство и суровините за производство на моторни горива съвпадат с темповете, с които цените на нашия пазар, на бензиностанциите се променят. Много е вероятно да има някакво минимално забавяне между реакцията на производителите и на търговците. Но аз не смятам, че това трябва да продължи много дълго. Тъй като от доста време виждаме много ниски цени на суровия петрол. И тук прочетох, че и Административната прокуратура се е сезирала да се извършват проверки дали търговците на горива са достатъчно коректни със своите клиенти или няма някаква форма на картелиране, така че да държат цените неадекватно високи на фона на цената на петрола, която се вижда в момента. Що касае Закона за енергетиката, тук е необходимо законодателно решение как да може по-ниската цена на природния газ от Русия, която се връща със задна дата като ценово равнище от август 2019 г., тоест този ефект как да се пренесе върху потребителите на природен газ. Мисля, че подобно решение по-скоро е техническо, за да може всеки един потребител на природен газ да усети облекчението в цената, която идва по линия на по-ниската цена от Газпром.

Водещ: Благодаря. Ето, че сега въпреки извънредното положение, парламентът се завръща за работа, ударно утре с бюджетната комисия, за да разгледа актуализацията, след това в четвъртък ще гледаме и дебатите в зала. Благодаря Ви за участието в този Референдум, на Вас за въпросите и за интереса към предаването ни и за това, че сте с БНТ.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация