Интервю на министър Владислав Горанов за предаването "Лице в лице"

13.12.2019 г.

| бТВ, „Лице в лице“ | 12.12.2019 |

Теми: Кредитният рейтинг на България;

Външният дълг;

Отношенията между властите;

Партийните субсидии;

Проверка за 250 млн. лв., несъбрани от хазарт;

Пакетът „Мобилност”

Гост: Владислав Горанов, Министър на финансите

 

Водещ: Здравейте, гледате „Лице в лице“. Гостът ми днес е финансовият министър Владислав Горанов. Здравейте, господин Горанов.

Владислав Горанов: Здравейте.

Водещ: Сега, бюджет и субсидии, по много теми съм Ви поканила, обаче не може да не започнем с това, че снощи в „Лице в лице“ президентът Радев постави под съмнение най-голямата гордост и на премиера Борисов, и на вас като кабинет, именно увеличаващият се кредитен рейтинг на страната. Според него, нека само да припомним, ние сме имали кредитен рейтинг 3 пъти „В“ плюс още през 2006-2008 година, след това плюсчето изчезва и сега ние възстановяваме един стар кредитен рейтинг. Повод ли е за радост и гордост това?

Владислав Горанов: Повод за радост е всяко подобряване на външните оценки за държавата и аз не съм съгласен с позицията на Радев, че ние трябва да се вглеждаме в собствените си пръсти на краката и да не разчитаме на външните оценки, които всъщност са максимално обективни и за които много държави полагат много усилия. Истината е, че подобен тип съпоставки, които той направи за различни теми от  вчерашния ден във Вашето предаване, показват само едно - той е поел ролята на лидер на опозицията и, за съжаление, понякога с това вреди. Какво имам предвид, като казвам че с това понякога вреди…

Водещ: Кому вреди?

Владислав Горанов: С това вреди на това, заради което ни упреква. Примерно, той изрече преди време, вероятно лошо посъветван от някои от експертите, които работят в президентството, че външните инвестиции в България спадали и то съществено. Нещо, което не е вярно нито фактологично, нито като номинал. С подобно обаче говорене, с което основна цел е да отричаш всички добри постижения на правителството ти всъщност влияеш на бизнес климата, защото, ако представителят на най-сериозната институция, канонизирана от Конституцията като държавен глава, по цял ден хули собствената си държава и отрича нейните достижения, как да погледне един външен инвеститор на този процес или на тази оценка за съответната държава. Да, изпълнителната власт има повече оперативна власт в държавата, но това е отредено по Конституция и, ако малкият политически опит на Радев не му дава покой и търси сравненията между себе си и примерно един партиен лидер, който изпълни президентството с много повече съдържание, като Първанов, това безпокойство в неговите действия и оценки за ролята на правителството е не съвсем обективна. Но да бъдеш лидер на опозицията, бидейки президент, също е вариант.

Водещ: Вариант е, да, особено когато опозицията в парламента гласува с управляващите, все някой трябва да е опозиция, нали? Днешното гласуване, вчерашното…добре, оставете това. Аз останах с усещане, когато той говореше за вътрешната оценка, че тези успехи – растежът на икономиката, повишаването на кредитния рейтинг е добре да ги усетят хората по собствения си бюджет, по собствения си просперитет, по благосъстоянието си.

Владислав Горанов: Много хора го усещат, само че го усещат тези хора, които са по-образовани, по-активни и които не разчитат само на солидарността на държавата. Естествено, усилията, които влагаме последните години за подобряване на качеството на средното образование и многото инвестиции, които правим в тази посока са отговор на въпроса кога хората ще имат равни възможности да се включат на добро ниво на пазара на труда. Защото хората се раждат различни по материален статус, но държавата е тази, която трябва да им даде шанс да придобият уменията да се включат в обществото и икономиката на подходящото си място, така че те да имат удовлетвореност от живота си. В този смисъл продължаваме едно от нещата, които сложихме в основен акцент в политиката ни през изборите през 2017 година, а именно изключително увеличение на инвестиции в средното образование, като предпоставка за подобряването на качеството на човешките ресурси и на възможността човек да участва по-активно и по-осъзнато не само в изборния процес, а въобще в целия икономически живот на страната. Така че подобен тип оценки, които отричат всички действия, те са възможни, пак казвам, но не допринасят от институцията на държавния глава подобно издигане в култ на хейта, на говоренето срещу… Например вчера той коментира състоянието на кредитния рейтинг, състоянието на дълга. Вероятно голяма част от числата, които спомена са коректни… Аз гледах вчера предаването…

Водещ: Аз за зрителите го правя, господин Горанов, все пак човек може да е забравил. Той твърди, че когато Борисов поема управлението този дълг е бил по-малък от 10 милиарда лева. През 2016 година Борисов го нараства три пъти и става около 28 милиарда лева. Казах го заради зрителите, ако не са запомнили цифрите, аз не се съмнявам…

Владислав Горанов: За такива милиарди не може да говорим, говорим за проценти от брутния вътрешен продукт. Това, което обаче пропусна да спомене президентът, че Борисов пое управлението през 2009 година с огромно мнозинство след всички неблагополучия на Тройната коалиция. Той сякаш вчера се припозна като един наследник на Тройната коалиция и цитираше данни от периода на икономически бум, точно преди най-тежката икономическа и финансова криза за последните 50 години примерно. В последствие коментира нивото на държавния дълг, без да пропусне отново да похвали Тройната коалиция. Случилото се с банковата система в периода 2013-2014 година и част от новия дълг, който се наложи да поемем във второто правителство на Борисов, беше именно, за да решим точно тези проблеми. Това, че вече сме се върнали като кредитен рейтинг и като дългови равнища към нива от преди световната криза и след огромната банкова криза, която преживяхме с фалита на КТБ, за която не чухме достатъчно оценки в кой период и защо точно се е случила, някак си не е обективно. Тоест, поднасянето на факти, извадени от контекста и манипулативно, не прави чест на държавния глава, който трябва да има ролята на коректив, но тя не трябва да бъде самоцелна. Това разрушава доверието между институциите и не допринася за работата на нито една от двете. Ние, разбира се, сме голяма партия, която последните години, близо десет, печели повечето избори. В този смисъл, ние трябва да имаме самочувствието да даваме отговорите с факти и не мисля, че трябва да отдаваме чак такова значение на позицията на президента. Той преценява как да изпълни със съдържание неговата роля, отредена по Конституция. Винаги съм коментирал, че сякаш му е тясно това, което пише в Конституцията.

Водещ: На всеки президент му е било тясно. Аз съм имала това усещане с всеки президент, че иска да направи повече, да има повече власт и повече права, и повече инициативи. Още Първанов, когото Вие похвалихте, искаше разширения на правомощията на президента.

Владислав Горанов: Първанов беше лидер на БСП. Той от тази позиция с дългогодишен политически опит тръгна към президентството и след това, така се твърди, и вие, журналистите, си спомняте този период, той успя да „избабува“, ще използвам този термин, и Тройната коалиция, и доста други процеси в енергетиката. Ако Радев иска да достигне това, което постигаше Първанов, за съжаление първо времената са други, второ неговият политически опит е далеч по-малък. От кабината на изтребителя до върховен главнокомандващ и държавен глава има доста голямо политическо разстояние.

Водещ: Вие също казвате „не трябва да обръщаме внимание“, но видяхте и реакцията на премиера след всяко негово изказване, включително и след снощното му интервю, час след това той реагира изключително остро и бурно. Освен това призовавате по някакъв начин за спокойствие, но Вашият лидер - господин Борисов, пак тук - в „Лице в лице“, каза: „Аз няма да изпратя хора от ГЕРБ да си говорят с президента за конституционна реформа, да си направи той партия…“. Тоест, вие също отказвате този диалог?

Владислав Горанов: Аз не казвам това, аз казвам, ако президентът чак сега се е сетил, че има такива конституционни правомощия да инициира дебат за ролята на, примерно прокуратурата в съдебната власт, на третата година от мандата, добре, това е негово право и негов избор. Но, ако той през цялото време и целенасочено е откривал подобни дефицити, подобен дебат за конституционна реформа можеше да стартира още в началото на неговия мандат. А и начинът, по който той предпочита да прави политика на противопоставяне, едва ли ще даде една сериозна основа за дебат, който да роди краен резултат. Защото самоцелното противопоставяне или самоцелното опониране,  понякога с неверни факти, не е в полза, ако имаш някаква конкретна крайна цел или искаш да допринесеш.

Водещ: Вие подозирате, че има друга крайна цел, освен тази да бъде опонент и  коректив на властта?

Владислав Горанов: Той иска да изрича думите, които вероятно 50-60 процента от българските граждани вечер вкъщи около масата споделят и в някои от констатациите му могат да се намерят основания. Но, градивното и ролята на държавния глава едва ли е да е най-острият опонент на изпълнителната власт в лицето на ГЕРБ.

Водещ: Все пак сме на тема конституционни реформи, как гледате на това… Вие бяхте на това заседание, извънредното, в събота, нали?

Владислав Горанов: Да.

Водещ: На което се взе решение да има надзорник, главен прокурор, втори главен прокурор, всякак го нарекоха хората, човек, който да контролира Гешев. Мнозина казват, че конституционно това е абсурдно, чувам го от юристи, и все пак, вие как възнамерявате да изберете надзорник на Гешев?

Владислав Горанов: Ние няма да избираме никакъв надзорник на Гешев. Ние сме предложили един законопроект, който следва логиката на Конституцията, че наказателна отговорност в България може да се повдига и поддържа само от прокурор, и това пише в Конституцията. Затова никой друг освен прокурор не може да повдига и поддържа в съдебна фаза обвинения на когото и да е друг български гражданин. И, ако трябва да се преодолее и ако това е големият дефицит, че субординацията между отделните прокурори и главния прокурор е такава, че това би затруднило наказателно преследване срещу него, текстовете в законодателството, които ние предложихме, според нас дават възможен отговор на този въпрос. Тепърва ще дебатираме в  парламента този законопроект и това решение, което ние сме предложили. Но, това,  което казват колегите юристи, аз не съм уверен докрай, когато говоря в тази тема, е, че това е възможното решение в рамките на действащата ни Конституция.

Водещ: Добре. Това ли беше възможното решение пък в рамките на приетия вече бюджет да бъде приет, ако вие отново увеличите субсидиите за партиите и те станат 8 лева? От една страна, Карадайъ подозира сделка между ГЕРБ и БСП, от друга страна,  Борисов казва, че партньорите ви от Патриотите са казали – до тук сме, ако не се увеличи субсидията. Кажете каква е истината, според Вас. Каква е Вашата роля?

Владислав Горанов: Аз ще говоря само с факти, такива, каквито ги познавам и такива, в които участвах лично. Имаше няколко заседания на коалиционния формат преди това, в които са поставяше въпрос за партийните субсидия, особено за по-малките партии от коалицията, които трудно могат да се справят с това ниво на финансиране. Подобни предложения се дебатират още от мига, в който се взе през лятото решение за съобразяването на размера на субсидиите с проведения няколко години по-рано референдум. По време на дебата в пленарна зала няколко пъти се повдигна въпросът от страна на колегите от Обединените патриоти дали ние бихме подкрепили една различно решение от това, което е включено в законопроекта. Нашата позиция остана непроменена и това се видя с гласуването. И без да вкарвам интриги и да търсим причина защо и как, в момента, в който член 64, членът, който регламентира размера на субсидиите, не се прие в нито един от предложените варианти, нито по вносител Министерския съвет 1 лев, нито по предложението на БСП в размер на 8 лева. На следващото гласуване изведнъж няколко десетки члена или норми от проектозакона, към онзи момент, на държавния бюджет не бяха подкрепени от нашите партньори от „Обединените патриоти“. Затова и помолихме за прекратяване на заседанието и изясняване на възможния ход от тук занапред. Днес можеше да си говорим за това, че България няма бюджет или можеше да си говорим за това, че коалицията е в сериозна криза. Смея да твърдя, че позицията на ГЕРБ до последния момент и до самото гласуване остана непроменена по отношение на размера на партийните субсидии. Възложено ми е от премиера тепърва да извършим анализ – колко е нормалният размер за партийните субсидии и най-вече какво трябва да бъде предназначението на партийните субсидии, така че то да отговаря максимално адекватно на потребностите на един политически живот, за да се избягват спекулации или основателни предположения, че с данъците на българските граждани партиите се разпореждат не по най-добрия начин.

Водещ: Тоест, можем да обобщим, че, на практика, това решение е взето, защото вашите коалиционни партньори – „Патриотите“, са отказали да гласуват останалата част от бюджета, ако не се увеличи субсидията?

Владислав Горанов: Върнете, има записи. Това е предимството на съвременните електронни медии. Има запис след гласуването на чл. 64 какво беше следващото гласуване. Извадете го по групи и след това може да продължим.

Водещ: А откъде ще вземете парите, тях не сте ги предвиждали в този бюджет, нали?

Владислав Горанов: Подобен тип субсидии няма, не бяха предварително планирани, но направихме още тогава в дебата един анализ, че примерно размерът на лихвите заради подобрения кредитен рейтинг значително ще се намали като разход спрямо разчетения преди това и това ни дава възможност да поемем тази сума. Между другото,  вчера президентът говори за „А“ и „Б“ групи, но, ако погледнем, това вече е по-специализиран и по-специфичен разговор, ако погледнем CDS спредовете на България след увеличението на кредитния рейтинг, нашата държава примерно е на ниво,  съпоставимо с държави, които са от „А“ група.

Водещ: Сега видях, че сте разпоредели проверка за 250 милиона лева, несъбрани от хазарт. Какво наложи тази проверка за 250 милиона?

Владислав Горанов: Получихме сигнал в Министерството на финансите, който между другото има и други адресати, и прокуратурата…, не помня всички адресати, но със сигурност и до МФ, в който се съдържа твърдение, че Комисията по хазарта през годините така е определила начина на организиране на игрите на един от хазартните оператори, че това води до ефект - спестяване на таксата, която се дължи по Закона за хазарта. Тези твърдения трябва да бъдат проверени, доста голям обем информация получихме от тези, които ни пуснаха сигнала, и днес възложих на Агенцията за държавна  финансова инспекция да провери дейността на Комисията по хазарта по отношение на изпълнението на Закона по хазарта с утвърждаване на съответните правила за организиране на игрите. Чакам резултатите и тогава ще преценим следващи действия.

Водещ: А допускате ли, че е възможно някой да се е облагодетелствал с 250 милиона лева за сметка на хазната?

Владислав Горанов: Нека да не бързаме, свидетели сме, как много хора са се облагодетелствали за сметка на хазната както по отношение на ДДС, така и по отношение на други налози, които по закон са предвидени да са в полза на бюджета. Така че, дали допускам, че някой може да се облагодетелства от приходната част на бюджета, спестявайки плащания, да, има го, нарича се „избягване на плащане на данъци“ и е криминализирано в Наказателния кодекс.

Водещ: Вие ли сте човекът, заради когото беше отстранен от кабинета Бисер Петков? Борисов казва, че не се е разбирал с много министри, всички заподозряха обаче Вас.

Владислав Горанов: Не. Аз имах комуникация нормална с министър Петков.  Неслучайно доста от проектите, за които социалните партньори го хвалят, минаха и с моята подкрепа, в това число 150 милиона допълнително над съществуващите за обезпечаване на Закона за хората с увреждания и много други теми в оперативен порядък. Същият ден той трябваше да е при мен на заседание на УС на Сребърния фонд. Тази преценка по Конституция, а и такава е логиката, прави само министър-председателят. Истината е, че министър Петков беше изключително добър като експерт, което невинаги означава „политическо животно“ или „управленец“.

Водещ: Оставам с убеждение, че пактът „Мобилност“ ще бъде приет така, както го иска Макрон в крайна сметка, защото и днес са се разбрали по тази тема. Въпросът е – огромна загуба ли ще бъде за българската икономика, ако той бъде приет така, както го предлагат вносителите и ако ние, очевидно, няма да успеем да се преборим за промените, които биха облекчили българските превозвачи. Изчислявали ли сте каква може да бъде загубата за нашата икономика?

Владислав Горанов: Това, което мога да коментирам, е, че ние отдавна подозирахме, че голямата коалиция, която беше направена в подкрепа на пакта за „Мобилност“, ще се окаже по-силна от българската позиция по тази тема. Предполагам, че превозвачите от доста време се опитват да пренастроят бизнес моделите си така, че да бъдат минимално засегнати от тази промяна. Аз лично не намирам логика в една подобна промяна. В мига, в който ние говорим за зелена икономика, за зелен дневен ред, ние да караме превозвачите да изминават безсмислено едни огромни разстояния из Стария континент, някак си ми се струва нелогично. От една страна, искаш да няма замърсявания, искаш да намалиш този тип трафик…

Водещ: А ще разхождаш камиони…празни камиони…

Владислав Горанов: …а ще разхождаш напред празни камиони…

Водещ: Надявате ли се, министър Желязков е казал, че България ще даде на съд това решение.

Владислав Горанов: Това е наше право, това беше и преди отбелязвано като крайна стъпка след извървяване на всички процедури.

Водещ: Какви са ни шансовете, имате ли представа?

Владислав Горанов: Нека го прецени съдът. Аз съм сигурен, че в една подобна жалба ние ще се подготвим добре с аргументи. И тук още веднъж трябва да припомним с разочарование пропуска на някои български евродепутати да блокират този пакет с различни, някои от тях наивни, обяснения.

Водещ: Благодаря за разговора, господин Горанов. Благодаря и на вас, че отново избрахте „Лице в лице“. Спокойна вечер и до утре.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация