21.12.2019 г.

Дарик радио, Годината | 21.12.2019 |

Водещ: Коя е думата на 2019 г.?

Владислав Горанов: Растеж.

Водещ: Как го мерите?

Владислав Горанов: Мери се обикновено като съотношение между миналото и настоящето. Иначе, ако трябва да даваме конкретни примери за отделни показатели – порасна икономиката, пораснаха доходите, порасна мандатът на сегашното правителство. Общо взето, България се движи в правилна посока, и това за мен е удовлетворяващо. Порасна ни кредитният рейтинг.

Водещ: Дайте числото, което най-добре показва растежа на България от гледна точка на финансовия министър?

Владислав Горанов: Разбира се, най-окрупненият показател, който мери подобни съотношения, това е ръстът на БВП. Очакваме тази година икономиката да реализира ръст някъде около 3.6%, който е един от най-добрите в ЕС. Това няма как да не ни радва, особено в контекста на сътресенията и търговските напрежения между САЩ и Китай, между САЩ и някои европейски държави, което неминуемо се отразява върху очакванията за икономиката. Няма как да не ни радва и в контекста на Брекзит, в смисъл такъв, че Брезкит също е един от факторите, който по принцип влияе негативно върху очакванията за развитието на европейската и световна икономика.

Водещ: НАПлийкс не стана събитие на годината, но беше в топ 5 на номинациите, които имахме в Дарик радио. Иначе, от гледна точка на времето, къде сбъркахте?

Владислав Горанов: Няма лоша криза. Очевидно доста години е подценяван проблемът с киберсигурността. Като казвам няма лоша криза, имам предвид, че веднага след изтичането на информацията, се получи среда, в която успяхме да променим законодателството, така че да определим държавната компания „Информационно обслужване” като системен интегратор на най-критичните държавни системи, и стартирахме един доста сериозен двугодишен проект за цялостно реинтегриране на информационните системи на НАП.

Водещ: Това признание ли е, че хакерът, или този, който пишеше от негово име писма, е бил прав, когато е написал „Състоянието на киберсигурността ви е пародийно”?

Владислав Горанов: Аз мисля, че не трябва да се самобичуваме в това отношение, защото подобни големи течове не са изолиран случай за далеч по-развити и технологично, и финансово, в това число и големи международни компании. Съвсем наскоро, примерно, в Канада изтекоха над 15 млн., на половината държава, на 15 млн. канадски граждани здравните досиета. Това не е за успокоение, а по-скоро ние трябва да продължим с усилията. И тук е ролята на „Информационно обслужване”, на която сме гласували доверие, да изграждаме все по-защитени и все по-защитени системи. Трябва да се има предвид, че системата на НАП и сега остава една от най-добрите системи, от гледна точка на ползите за потребителя, тъй като стотици, над 100 отделни услуги се предлагат, и на практика на човек може да не му се налага да стига до офисите на НАП, ползвайки информационните системи. Но, да, неприятен случай от лятото, който за радост, а тогава така и беше първоначалният анализ, не доведе до щети за българските граждани, за увреждане на тяхно имущество или някакви други техни интереси.

Водещ: Мнозина останаха недоволни от това каква отговорност беше понесена. Едната е глоба за НАП – 5 млн. лв., които също ще платят данъкоплатците, даже Вие имахте някакъв израз, че от единия джоб в другия ще отиде. Директорът на агенцията си остана на поста, не говорим дори за политическа отговорност, те и Вашата оставка искаха.

Владислав Горанов: Когато имаш срещу себе си престъпно деяние, първо, трябва да си дадеш сметка дали отговорността за това престъпление е твоя, или на този, който е извършил престъплението. Със сигурност отговорност се поема, и тя се поема на нивото, на което ние преценихме, че са допуснати неточности, защото при анализа не видяхме нито един момент директорът на информационната сигурност и директорът на информационните системи на НАП да е сигнализирал за подобни проблеми или да е искал нещо от ръководството на агенцията, за да се приеме, че те, разбирай ръководството на НАП, е подценила съществуващ и докладван проблем. Но като цяло...

Водещ: А от тези глоби… Какъв е смисълът да глобяваш една държавна администрация, при положение че тези 5 млн. … Най-накрая държавата някакъв регрес към някой ще има ли, който не си е свършил работата, за да не бъдат за сметка на данъкоплатците тези пари?

Владислав Горанов: Ако наистина говорим за това, първо, има заведено дело, за да се установи дали действително този акт е законосъобразен и мотивите на Комисията за защита на личните данни са адекватни.

Водещ: НАП обжалва петте милиона.

Владислав Горанов: НАП обжалва това решение. Второ, това наистина е една нетна операция за бюджета, в която не може да се направи изводът, че се губи. Това, което се загуби за кратко, беше доверието в приходната администрация, но аз искам да Ви уверя, че отдалечени от кризата към днешна дата, мога отново да потвърдя, че приходната администрация е една от най-добре работещите. Това показва не само размерът на приходите, които постъпват в бюджета, а всъщност нейната основна роля е това, да гарантира събираемостта на приходите за фиска, а и като административно обслужване и отношение към нейните потребители, към българските граждани, които се налага да се допират до НАП. Направили сме си всички изводи от кризата и... как да кажа, мисля, че от това агенцията ще излезе по-силна.

Водещ: Докато сме на онлайн темата, да Ви попитам дали подкрепяте решението на НС да се регистрират по правилата за туристически услуги тези, които ползват Ер Би Ен Би, Букинг, за да предлагат...

Владислав Горанов: Мисля, че има някакво неразбиране тук. Дебатът тръгна грешно. Вие чели ли сте сегашния Закон за туризма?

Водещ: То и според него трябва да се регистрират, което е абсолютно неадекватно.

Владислав Горанов: Ами това е друг разговор. Сега въпросът е по какъв режим трябва да работят този тип услуги? Ако приемем, че сегашният, който съществува и не се спазва, е неадекватен, значи първият дебат трябва да бъде за режима. Оттам нататък, ако имаш установен режим, и той предвижда подобна регистрация, дори преди да се измени законът имаше нужда от категоризация, ако си спомняте и ако сте чели закона... да не говоря наизуст, но мисля, че беше някой от първите членове. Защо не трети? Ако онзи по-тежък режим категоризация не се спазва, то какво да коментираме по отношение на това дали сайтовете трябва да бъдат...

Водещ: Мнението Ви по същество, все едно няма решение, как трябва да се реши това? Смятате ли, че трябва да се регистрират? Аз вече, да Ви кажа, решението е обявено вчера на Европейския съд в Люксембург, понеже във Франция същото се е случило, понеже слушателите не знаят, там са искали платформите да спазват местните разпоредби за регистрация на имоти, използвани за отдаване под наем, и Европейският съд в Люксембург обяви, че това не е туристическа услуга, а услуга на информационното общество и не трябва да се спазват такива правила, както ние тук въвеждаме, за регистрация и категоризация.

Владислав Горанов: Тук има нюанс. Ние и в сегашния закон сме въвели изискване към тези, които притежават местата за настаняване, да се регистрират в съответната община. По-старият режим беше да се категоризират. А това, което се въведе от НС като изискване към доставчиците на тази удостоверителна услуга, ако така можем да ги наречем, или тази услуга на електронното общество, е да ни помогнат и да показват оферти само на тези, които са изпълнили правилата. Оттам нататък...

Водещ: И тук Съдът в Люксембург казва, че това е противоречащо на европейското право.

Владислав Горанов: Аз не съм сигурен дали точно това казва съдът, защото там казусът е съвсем различен.

Водещ: Не трябва да спазват местните правила за туристически услуги.

Владислав Горанов: Не съм сигурен, че говорим за едно и също нещо. Така или иначе обаче откъде идва проблемът? Проблемът идва от това, че с навлизането на електронното общество и споделената икономика, рисковете за минаване в изцяло сивата икономика и в ограничените възможности на държавите да контролират тези процеси и да гарантират спазването на данъчното и осигурително законодателство намаляват. Неслучайно основният дебат във Франция в последните години, който те постоянно повдигат и на ниво Европейски съвет и ЕС, е облагането на големите гиганти в Интернет пространството, като Гугъл, като Амазон.

Водещ: Вие не печелите ли повече, г-н Горанов, един финансов министър не печели ли повече, ако предлагането става през кредитни карти? Това е над 90 % от случаите на Ер Би Ен Би и Букинг, не печели ли повече потребителят, ако 100 хил. души слагат звездите, а не един общински чиновник ходи да слага звезди? Не е ли модерният свят в полза на държавите и потребителите?

Владислав Горанов: Това по принцип е вярно тогава, когато имаш добросъвестност от двете страни. Ако държавата не знае, или обществото не знае, че определена услуга се извършва, има голям риск да се изкуши този, който изкарва от това пари, да не ги сподели с обществото, да не си плати данъците. Има голям риск. И, като имаме предвид ниското ниво на солидарност в българското общество, този риск често се материализира.

Водещ: Тази аналогова битка не е ли загубена, като тази с Юбер. България я изгони и изглежда като треторазрядна държава в сравнение с модерния свят, където тази услуга е...

Владислав Горанов: Смесваме ги нещата. Това е тема за един много по-дълъг разговор. Тепърва ще се водят... как да кажа, не битки, но много спорове между аналоговото и цифровото общество и държавата ще трябва да се настрои за последствията от навлизането на цифровото общество. Защото, примерно, тези дълги спорове за Наредба Н- 18, част от тях дадоха и добри решения, свързани с регистрирането и облагането...

Водещ: Това е за касовите апарати.

Владислав Горанов: Да, регистрирането на електронните магазини. Защото в момента, ако си представим, че имаме една електронна платформа и зад нея едни складове, разположени някъде си с някакви стоки, влезли по някакъв начин на територията на страната, дайте ми точния алгоритъм, по който можем да сме сигурни, че тази търговия се регистрира и за нея се плащат данъци.

Водещ: Наредбата за касовите апарати, Вие настоявахте тя да влезе бързо в действие, после отстъпихте. Какво Ви убеди?

Владислав Горанов: Наредбата е един инструмент, който има за цел да гарантира създаването а необходимата информация за процесите в бизнеса, така че да е ясно, че са отчетени коректните процеси и коректните обороти и в резултат на това коректно са начислени и платени данъци. Защото аз продължавам да казвам, ние можем да си говорим много за развито социално общество, за ценности на ЕС, да не забравяме, че оставаме и държавата с много висок сив сектор, много висока сива икономика, независимо от успехите в контрабандата, примерно. Но продължавам да смятам, че българинът е европеец, когато е насаме. Когато започне да разсъждава в обществени и нравствени категории, става егоист. Вчера слушам спорове за зеленото билетче. Имаше много изказвания колко добро било, пък как били свършили, колко лошо било. Същевременно видях и неспиращият трафик от автомобили по улиците, в които се движи по един човек. Така че много хубаво си говорим за нови и модерни процеси, но пак казвам, европейци сме само поединично.

Водещ: Еврото… Защо България не влезе в „чакалнята“ за еврото преди евроизборите, както прогнозира премиерът през април 2018 г.?

Владислав Горанов: Всичко се движи според предварителните консултации с нашите европейски партньори. Това, което подценихме може би като очакване и срокове, беше необходимостта на две от българските банки след проверката на ЕЦБ да засилят капиталовите си буфери. Отне малко време те да разработят подходящите планове, които да бъдат утвърдени от ЕЦБ и БНБ, и сега текат сроковете, в които тези планове за укрепване на буферите да бъдат изпълнени. Те наистина са професионално разработени и в момента можем да отчетем, че изпълнението им върви по план.

Водещ: В едно писмо, цитирано от медиите на 29 юни от Вас и управителя на БНБ, пишело, че България ще подаде заявката за банковия съюз в първия работен ден след положителен знак от страна на европейските власти. Това какво означава, всъщност подадена ли е заявка или не е подадена?

Владислав Горанов: Това, което подадохме като сигнал към нашите европейски партньори заедно с управителя на БНБ през лятото на 2018 г., беше, че ние искаме да се присъединим едновременно към ERM II и да установим тясно сътрудничество с банковия съюз. В писмото ясно описваме какви ангажименти сме готови да поемем и каква работа да свършим дотогава. А всъщност, от гледна точка на технологията, изчакваме положителна оценка на ЕЦБ за изпълнението на плановете за увеличение на капиталовите буфери на две от банките.

Водещ: Т.е. правилно съм разбрал, че България не е подала официалния документ, с който се кандидатства за т.нар. „чакалня“ за еврозоната?

Владислав Горанов: Ами ще Ви го обясня като технология. Не е подадено, правилно го разбирате...

Водещ: Понеже все се казваше: ще подадем, ще подадем, даже имаше срокове, които премиерът слагаше.

Владислав Горанов: Аз ще Ви го кажа, много е просто. Подаването на заявление за участие във Валутно-курсовия механизъм е описано много ясно и конкретно в нормите на ЕС и ЕЦБ, то е буквално един лист хартия, който се разглежда обикновено в петък и решението за него се взима на същия ден. Т.е. това не е нещо, което ще трае с месеци в разговори и договорки. Решението за членство като заявление се подава от държава-членка, а като решение се взима от останалите държави-членки.

Водещ: Т.е., ако правилно Ви разбирам, има два начина – ние можем да пуснем и сега в работния петък и то да стои да не взимат решение...

Владислав Горанов: Не, те ще вземат веднага решение, но е много по-вероятно преди да сме си свършили съвместно работата да откажат.

Водещ: Т.е. България няма да кандидатства преди да бъде сигурна, че ще стане.

Владислав Горанов: Така се прави, кандидатстваш, когато си сигурен, че ще стане, защото репутационните щети, а и в края на краищата нищо не постигаш, ако знаеш, че партньорите ти очакват повече от теб, а ти все още не си готови и кандидатстваш самоцелно. Това не се е случвало. Резултатите от подобни експерименти едва ли ще бъдат положителни.

Водещ: В това писмо България, тогава миналото лято, настоява да влезе в ERM II до юли 2019 г. Това очевидно не стана тази година. Сега какъв срок си поставяте като видяхте всички затруднения, които описахте, във връзка с банките, кое е реалистично?

Владислав Горанов: За мен реалистично е до края на април, често се шегувам с този срок, но за мен реалистично е до края на април...

Водещ: Защо пък да се шегувате?

Владислав Горанов: Защото това е срокът за плащане, за деклариране на данъци – 30 април, а и съвпада с рождения ми ден и затова така се шегувам...

Водещ: Т.е. подаръкът за рождения Ви ден, който очаквате от Брюксел, е България да влезе в „чакалнята“ за еврото на рождения Ви ден?

Владислав Горанов: Преди него даже.

Водещ: Те в петък ли го гледат, 30 април 2020 г. се пада в четвъртък.

Владислав Горанов: Преди него даже.

Водещ: Вие имате сигнали вече от колегите си, че това ще стане.

Владислав Горанов: Ние не сме спирали да работим в последните години по тази тема. Изменихме много закони. Знаете, че банките минаха, шест от българските банки минаха през стрес-тестове и оценка на качеството на активите. Т.е. това е един процес, в който за пръв път от членството ни в ЕС имаме ясна карта, ясни стъпки, които трябва да извървим, за да постигнем положителен резултат. В началото на мандата ми в политиката, от 2009 г. насам, те дори и не искаха да говорят с нас по тази тема. Само за няколко години, 2-3 години след кризата с фалита на КТБ, ние успяхме да покажем, че знаем какво правим и да ги убедим през юли месец 2018 г. да ни кажат: ако Вие свършите едно, две три, крайният резултат за Вас ще бъде положителен.

Водещ: А колко време смятате, че България ще прекара в „чакалнята“?

Владислав Горанов: Ако трябва да говорим реално, България заради валутния борд и фиксирания валутен курс няма причина да стои във Валутно-обменния механизъм, но така или иначе това са правилата. Там се стои не по-малко от 2 години.

Водещ: Ние най-малкото ли ще стоим, според Вас?

Владислав Горанов: Ние, от гледна точка на ролята и функциите на самия Валутно-курсов механизъм, нямаме нужда да стоим и един ден. Следователно нашите очаквания са, че двете години ще са срокът, който ние ще изкараме вътре.

Водещ: Еврото ще бъде въведено в България 2022 година.

Владислав Горанов: Ако 2020 година влезем в ERM II, така, както се очаква, през април, нека...

Водещ: За рождения Ви ден 2022-ра.

Владислав Горанов: Нека да кажем за 1 януари 2023 г. Защото след решението за присъединяване към еврото има още малко технология, която трябва да се свърши, но на 1 януари 2023 г. да осъмнем с евро...

Водещ: Няма ли да Ви е мъчно за лева?

Владислав Горанов: На германците не им е мъчно за марката.

Водещ: Друга тема на годината беше този завод от Германия, който не дойде, и накрая стана ясно, че ще си остане в Словакия, не че турците са победили, а излиза, че не искат да дойдат в България, щели да разширяват словашкия. Защо България не може да произведе краен високотехнологичен…

Владислав Горанов: Кой казва, че не може?

Водещ: Ами нямаме кола, нямаме компютър, нямаме мобилен... Правим части за тях, но други ги асамблират накрая.

Владислав Горанов: Ние имахме, ако си спомняте, в началото на прехода, завод за автомобили, който беше успешно изгонен от България тогава. Аз даже, има действащи политици от левицата, които могат да носят пряка отговорност за изгонването на „Роувър” от България, но това, което мога да кажа е, че за нас, за администрацията, за държавата беше изключително полезно и ние всъщност успяхме да убедим „Фолксваген”, че сме много по-добри от много други държави, защото в началото дебатът тръгна между доста повече на брой държави, и това да останеш втори в едно такова състезание със сигурност насочва вниманието на много други производители, които имат желание да разширяват дейността си насам. Имаме проблеми с броя на качествените и обучени специалисти, защото автомобилният бранш в България вече ангажира няколко десетки хиляди души и всъщност броят на човешкия ресурс не е неизчерпаем. Затова инвестициите в образованието продължават да бъдат водещ приоритет.

Водещ: Накрая, общ въпрос към всички участници. Вие подкрепяте ли идеята да се завърши недостроената някога национална библиотека, като бъде покрита градината с един стъклен купол и там станат читални? Как Ви изглежда такава непрактична, от гледна точка на материални свят, идея?

Владислав Горанов: Инвестиции в нематериални неща, в духовни неща имат смисъл, така че на прима виста отговорът е по-скоро да.

Водещ: Това няма да стане сигурно в този Ви мандат, това е дълга тема.

Владислав Горанов: Отговорът е по-скоро да. Инвестициите обаче в образованието, за да могат българските граждани да се научат да четат с разбиране, това е терминът в началния курс на обучение, той е актуален и за големите, дори и за политиците. Липсва ни четенето с разбиране.

Водещ: Коя ще бъде думата на 2020 г.?

Владислав Горанов: За мен ще бъде ERM II.

Още по темата