Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Интервю на заместник министър-председателя и министър на финансите Асен Василев в предаването „120 минути“ на БТВ

Асен Василев в "120 минути"
Снимка: Асен Василев в "120 минути"

09.01.2022 г.

Водещ: Време за отговори с вицепремиера и министър на финансите Асен Василев. Добре дошли и Честита Нова година!

Асен Василев: Честита Нова година и на Вас!

Водещ: Годината започна със сметки за газ, които са рекордни. Този въпрос засяга 140 000 български семейства. Вие казвате, че планирате подкрепа с 200 млн. Но ясно ли е под каква форма и кога?

Асен Василев: Ресурсът вече е заделен с решение на Министерския съвет и решение на Народното събрание, като част от тези 860 млн. бюджетни средства. Конкретната схема в момента се разработва в Министерството на енергетиката и предполагам, че до дни ще е готово и ще бъде нотифицирана към Европа, за да може да започне подпомагането.

Водещ: Казвате конкретна схема. Какво включва тя и какъв ще е начинът – поемане на част от сметките на всички, поемане на част от сметките само на някои?

Асен Василев: Доколкото знам, схемата е насочена към битовите потребители на газ. И наистина колегите от Министерството на енергетиката трябва да дадат подробности точно как това ще стане технологично и какъв ще е размерът на помощта.

Водещ: Колко месеца ще бъдат компенсирани?

Асен Василев: Доколкото знам, това включва от декември до март.

Водещ: Един много важен въпрос. Панацея ли е смяната, г-н Василев, на едни администратори с други? Например, какво общо има съставът на КЕВР с непрекъснато растящите цени на ток и газ на световните борси?

Асен Василев: На световните борси може да имаме растящи цени на газ и на електроенергия. Ние в момента реално за първа година сме напълно интегрирани, така да се каже, в борсите за електроенергия и това стои зад част от високите цени. Но това, което КЕВР има общо, са няколко неща. Първо, тези борси трябва да бъдат регулирани. Това става или чрез съответните наредби и правила за търговия на борсите, или чрез наредби на КЕВР в общия случай. Отделно, разбира се, и Законът за енергетиката, но основната регулация...

Водещ: Регулирани в какъв смисъл? Например какво да нямат право да правят?

Асен Василев: Какъв тип сделки, какъв тип обезпечения, какъв тип гаранции се допускат на борсите, типови договори на търговците с крайните клиенти, така че да няма изненадани. Ако един търговец има договор с крайния клиент и изведнъж откаже да го изпълнява на този търговец може да му бъде взет лиценза, например.

Водещ: Но, ако този търговец купува електричеството на по-висока цена?

Асен Василев: Този търговец затова е търговец, за да може да си хеджира позициите и защото знае повече от клиента, а не просто да натиска едно копче на борсата и да казва – това е цената, аз си слагам моята надценка, ето ви цена. Така че как се структурира търговията, какви са правата на различните участници в борсата, всичко това се определя от регулатора. Разбира се, от законодателството и след това регулаторът трябва да оказва контрол. Друго нещо. Преди да се приемат ценови решения, КЕВР има задължение да прегледа разчетите, тоест реално какви са били разходите на съответните дружества и бизнес плановете – какви са бъдещите разходи на тези съответни дружества. Като това не става само на хартия, там трябва да се мине през истински одитен процес. И примерно 2013 г., когато работихме с КЕВР, се оказа, че между държавните дружества и проверките на КЕВР за около два месеца успяха да се намерят 800 млн. лева спестявания в цялата електроенергийна система.

Водещ: Къде бяха тези спестявания?

Асен Василев: 240 млн. лв. бяха разходи за външни консултанти, около 200 млн. лв. се намериха от правилно натоварване на мощностите, намериха се около 80-100 млн. лв. от зелената енергия, още около 150 млн. лв. от неправилно транспонирана директива на ЕС за т.нар. високо ефективно производство. И тези 800 млн. лв., 4 млрд. лв. тогава беше базата, представляваха 20%. Което позволи при заявки, подадени от дружествата за 40-процентно увеличение, да се стигне до увеличение, мисля, че беше 0,5%.

Водещ: В този дух беше изказването на Иван Иванов днес пред БНР, колегите от „Неделя 150”. Той каза следното – че реалното увеличение на тока е трябвало да бъде много по-голямо, но са намерили механизъм да предложат увеличение само от 11%. Той предупреди, че, ако цените на тока останат замразени три месеца, увеличението след това ще е неизбежно и то би трябвало да е ударно. Как ще отговорите на това?

Асен Василев: Много просто. Първо, правителството предвиди компенсация за електроразпределителните дружества, за разликата между цената, която е заложена в техните ценови решения от юли месец и цената на борсова електроенергия, която те купуват, за загубите по трасето, което беше една от основните причини за увеличаване на електроенергията в ценовото решение на КЕВР. Това в момента е заложено като помощ, която се дава от бюджета към електроразпределителните дружества. Съответно тя не трябва да натовари бъдещите сметки за ток. Също така, ако се прегледат всички разходи по веригата на всички дружества, съм сигурен, че ще се намерят допълнителни спестявания, които също биха позволили да не се натоварват сметките за ток на гражданите.

Водещ: Говорите за сега, нали, за към днешна дата?

Асен Василев: Говорим за това, че в рамките на месец, месец и половина, може да се прегледат всички отчети на дружествата, може да се види какви са им най-малкото външните договори. Да не говорим за самата оперативна дейност.

Водещ: А дотогава какво правим със сметките за бизнеса, който си чака сметките за декември? Каква част от декемврийските сметки вие може да гарантирате, че ще бъдат компенсирани за предприятията, за заводите?

Асен Василев: Само да кажа – за гражданите в момента, с мораториума, наложен от парламента, промени в цените за електроенергията няма да има. За бизнеса имаше изслушване в НС. Оказа се, че всъщност бизнесът работи с малко по-различни прогнози за февруари и март, отколкото работи Министерството на енергетиката. Имахме техническа среща в петък, позицията е изчистена, така че и двете страни да са доволни. В момента тя се консултира вътрешно от бизнес организациите при нас в правителството. И се надявам, че тази седмица, която идва, ще излезем с обща схема за компенсация. Ресурсът вече е осигурен в голямата си част с решение на НС, както знаете.

Водещ: На какво е склонно правителството? Рамадан Аталай, между другото, в „Лице в лице” в петък заяви, че по-малко от 75% компенсации на сметките за ток за бизнеса ще увеличат цените на стоки и услуги още по-ударно и сметката ще трябва да я платим всички.

Асен Василев: 75-те процента не бяха тема на спор. Тема на спора беше дали да има, или да няма таван на компенсацията спрямо реалната цена на електроенергията. Като там, пак казвам, основните причини идваха от това, че бизнесът прогнозираше по-ниски цени на електроенергията февруари и март, отколкото правителството прогнозираше. И там намерихме вариант, който всъщност да не е само процентно от цената, но да има и твърда компонента, която да ограничава реално колко да е компенсацията на мегаватчас. Но нека да завършат консултациите, ще стане ясна позицията идващата седмица. Тя се нотифицира в Европа и може да започне разплащането на помощта.

Водещ: Кога ще разберат бизнес клиентите колко ще е сумата?

Асен Василев: Надявам се още утре.

Водещ: Неговата идея, на Рамадан Аталай, компенсации тук и сега, колкото и да ни струва това, без да се бавим, тези 2-3 зимни месеца, за да успокоим цените и да спрем поскъпването на живота.

Асен Василев: Само да кажа – безпрецедентен е ресурсът, който се дава за компенсации. Вече са разплатени 440 млн. лв., отделно от бюджета са заделени 860 млн. лв. и отделно очакваме от дружествата и Фонд „Сигурност на енергийната система” още 700 млн. лв. Тоест за около четири месеца говорим за над 2 млрд. лева.

Водещ: Но това пък, от друга страна, ще ви спести енергийни помощи наесен, ако през пролетта се успокоят цените.

Асен Василев: В момента това, което се вижда в българския електроенергиен пазар, е много високо ниво на цените, което се дължи основно на износа. Защото при нас нито се е променило потреблението особено много, нито производството. Цените на квотите са по-високи, но те по никакъв начин не могат да оправдаят цени от порядъка на 400, 500, 600 лева на мегават.

Водещ: Идва ли краят на този свободен пазар, г-н Василев, тъй като държавите все повече трябва да се намесват? Какво означава свободен пазар, в който всеки продава скъпо и всяка една държава в Европа в момента трябва да дотира и да се намесва? Идва ли краят на тези времена?

Асен Василев: Това е много интересен въпрос. Ние още юни месец поставихме този въпрос, между другото, на европейско ниво, като част от една дискусия, която беше свързана дали атомната енергия трябва да се брои зелена и дали да има въглероден данък на входа на ЕС, имайки предвид, че енергията в Европа е много по-скъпа заради зелената сделка. И тогава всъщност нашата позиция беше, че трябва много внимателно да се подхожда към ситуацията и да се преразгледа зелената сделка до толкова, доколкото тя трябва да е погледната и от призмата на конкурентоспособност на европейската икономика. Защото за вътрешноевропейски нужди, да кажем, през субсидии, през някаква форма ние можем този проблем донякъде да го овладеем. Но в момента, в който една европейска фирма трябва да излезе на пазара на трети страни и да се състезава с фирма от САЩ или Китай, където цените на енергията са средно годишно три пъти по-ниски, няма как тази европейска фирма да бъде конкурентоспособна. И всъщност тук, според мен, ще започне един процес на преразглеждане на механизмите как работи пазарът, не толкова, че той е единен, отколкото, че той е натоварен с едни според мен свръхочаквания от гледна точка на скоростта, с която могат да се реализират зелени политики.

Водещ: Добре, в този смисъл, има ли механизъм, по който да бъде ограничена енергията, която се търгува от България навън? Защото като АЕЦ „Козлодуй” обяви преди два месеца търг за сравнително евтина енергия, появиха се повечето чуждестранни фирми и изкупиха, а тук продължава да поскъпва.

Асен Василев: По принцип да се ограничи износа на електроенергия по груб начин, един вид да се каже България няма да изнася електроенергия, няма как да стане.

Водещ: А по елегантен?

Асен Василев: Няма как да стане по две причини. Едната е – това дефакто означава ние да излезем от интегрирания пазар, но той е интегриран не само за енергия, той е интегриран и за стоки и услуги, което би нанесло непоправима щета на българския бизнеса. Както знаете, 60% от нашия износ е в ЕС. Така че по-скоро трябва да се търсят механизми. И ние имаме много силен глас в Европа, като едни от първите, които повдигнаха темата още през лятото за това как пазарът да почне да функционира по-нормално. Това означава – давам Ви пример – регулация на търговията на този пазар – до каква степен се допускат деривативи, до каква степен има дългосрочни договори спрямо краткосрочни договори, до каква степен се допуска чисто финансови играчи на пазара. Защото това в момента е разрешено и там има доста спекулации, които стават по тази линия.

Водещ: Но, докато го правите това, бизнесът се пита каква ще е прогнозната инфлация и с колко ще се вдигне...

Асен Василев: Точно заради това сме предвидили тези огромни помощи.

Водещ: А потребителите се питат – като падне мораториумът... Между другото, прогноза – докога ще е този мораториум и колко ще се увеличат след това цените?

Асен Василев: Не мога да Ви кажа в момента поради две причини. Първо, зависи от парламента колко бързо ще може да прегледа Закона за енергетиката, което в момента се случва, от една страна. И от друга страна – специално за цените, пак казах, трябва да се седне със състав на КЕВР и да се прегледат доставчик по доставчик, външен на всяко от дружествата, всяко от дружествата какви прогнозни цени е дало и защо. В момента върви много активна дипломация за получаване на 100% от азерския газ. Така че, в зависимост от какво от това се постигне, увеличението може и да е нула.

Водещ: Знаете ли, аз се питах, без да съм специалист в областта, защо е необходим мораториум при предложение за увеличение от 11% за битовите потребители на ток? Ако средната цена на една месечна сметка в България е 70 лева, тя щеше да стане 80, да кажем. Нужен ли беше този мораториум?

Асен Василев: Абсолютно.

Водещ: Защо?

Асен Василев: Защото тук не става въпрос дали увеличението е 10%, 2% или 0%. Въпросът е дали се минава през абсолютно всички тези стъпки, за които говорихме, да се огледат всички резерви в системата, а не да се прави най-лесното, което е да се натовари крайният потребител. Давам Ви пример. КЕВР е напълно в правото си да поиска „Булгаргаз” да калкулира 100% от азерския газ. Това, че „Булгаргаз” не си е организирал доставките, е проблем на „Булгаргаз”. Ако това обаче се случи, тогава въобще не трябваше да има увеличение на цената на газа с тези проценти, които видяхме. Само че, пак казвам, КЕВР приема, че „Булгаргаз” е в невъзможност да изпълни азерския договор, съответно позволява увеличението. Пак казвам, тук е силната роля на регулатора да защитава балансирано интересите на всички участници в пазара.

Водещ: Аз през цялото време Ви питам - имате ли време да направите тези анализи и да смените членовете на КЕВР, докато всеки божи ден сметките идват, идват, парите се калкулират, бизнесите фалират.

Асен Василев: Бизнесите не са започнали да фалират все още, там помощ е осигурена. А за битовите потребители цените са запазени на текущите нива. Точно, за да имаме това време и бизнесът и потребителите да имат спокойствие, докато това време се вземе, за да се преначертаят отношенията в системата.

Водещ: Вие казахте, че не можете да се ангажирате с точна прогноза колко би се вдигнала цената на тока.

Асен Василев: Казах, че може и да е нула.

Водещ: Мислите, че може да се случи само с вътрешни мерки?

Асен Василев: Да.

Водещ: Добре. За да затворим тази тема, „Булгаргаз” заявиха този следобед, преди около час, че са жертва на дезинформационна кампания във връзка с твърдението, че е продаван евтин газ от хранилището в Чирен, част от стратегическия резерв на България, към Румъния. Какво ще им отговорите?

Асен Василев: Ще им отговоря, че до мен такава информация е пристигнала по официални канали.

Водещ: Официални канали, които са?

Асен Василев: ДАНС и Икономическа полиция.

Водещ: Какво твърдят те?

Асен Василев: Не мога да разкрия. Но тази информация пристига при мен по официални канали.

Водещ: Какво следва, след като тази информация е пристигнала при Вас?

Асен Василев: Доколкото знам, ДАНС и Икономическа полиция работят по въпроса, за да потвърдят информацията и да осветлят какво точно се случва.

Водещ: Пенсиите – минаваме към този въпрос – бяха преизчислени и трябваше да са увеличени с 12%. Те са по-високи, но много хора получиха по-малко пари заради орязаните Ковид добавки. Защо намалихте Ковид добавките от 120 на 60 лева, точно през януари – най-дългият и тежък месец?

Асен Василев: По принцип има увеличение на пенсиите, както знаете, което е средно с около 65 лева, по сметките на НОИ. За различните хора, хората с повече трудов стаж ще е по-голямо увеличението, за хората с по-малък трудов стаж е по-малко увеличението. И заедно с новите Ковид добавки и това, което се отделя като обща месечна сума от бюджета, е доста повече от това, което се отделяше. И средно хората получават повече пари, отколкото получаваха преди това. Ние знаехме, че най-вероятно ще има проблем с част от пенсиите, които са над минималната, но не достатъчно високи с недостатъчно стаж, за да могат да получат пълен размер на индексация на пенсията. Това е най-важното, защото това е постоянна компонента. Ковид добавката е временна добавка, докато има Ковид и докато има криза. И е много важно, както парламентът прие с актуализацията, да се вдигне постоянната компонента на пенсиите. Затова помолихме НОИ да изчислят и да направят това, което и обещахме на пенсионерите - да няма пенсионер, който между добавката и увеличението на пенсията да получи по-малко. Има, мисля, че милион и половина пенсионери, които са получили доста повече.

Водещ: Има и такива, които получиха по-малко.

Асен Василев: По последни данни, има такива, които са получили по-малко, като тук много бързо реагираха и колегите от НОИ и МТСП, ресурс е отделен, има го от гледна точка на Министерството на финансите, на тях им трябва законодателна база, на която да могат всъщност да направят тази добавка. Тя ще бъде изплатена с пенсиите февруари, индивидуалната добавка и за януари, и за февруари.

Водещ: Какво е основанието за тази добавка?

Асен Василев: Основанието е да няма намаление в доходите на пенсионерите – точно както Вие казахте – в най-тежките месеци през зимата.

Водещ: Минималната заплата ще се увеличи с 9% – това е ваше намерение – до 710 лева. Гърците, между другото, направиха нещо сходно. От 1 януари те вдигат с 3-4%, но намаляват осигуровките и на работниците, и на работодателите с по 3%. Възможен ли е този вариант и тук?

Асен Василев: Не, нямаме намерение да пипаме данъчните закони. Единствените, ако погледнете коалиционното споразумение, промени в данъчните закони, са да отпадне данък „Уикенд” и данъкът върху лихвите, тъй като създават администрация, не водят до някакъв сериозен ефект, така или иначе, само седят като едно административно бреме върху бизнеса и върху хората, което е напълно безсмислено.

Водещ: 9 млрд. лв. е цифра, число, сума, споменавано от Николай Василев в последните дни. Въпросът, който повдига той, е важен с оглед на опита от предишните години, че декември е месец, в който се харчат много пари, почти безконтролно. 9 млрд. лв. ли изхарчихте и къде отидоха те?

Асен Василев: Малко под 9 млрд. лева. 1,2 млрд. лв. са преизпълнение на приходната част, парламентът каза 450 млн. лв. за подпомагане на бизнеса заради сметките за ток, 750 млн. – за пенсиите. Отделно, с постановление на МС средства, които бяха неизползвани от министерствата, тоест спестявания в министерствата, от порядъка на 410 млн. лв., също отидоха за електроенергията. За издръжката на самото правителство са около 4,1 млрд. лв., което си е нормалната издръжка през декември.

Водещ: Какво включва това?

Асен Василев: Работата на всички министерства, заплати, разходи и т.н. Грубо казано, около 400 млн. лв. отидоха по средства, които са предвидени в актуализацията, но министерствата не са успели да използват тази година. Пример парите за авиопревозвачите – 60 млн.лв., парите за туроператорите – около 30 млн.лв., и още няколко други пера, които ми убягват в момента, които са с нарочни линии в актуализацията. те се запазват, за да бъдат използва догодина за абсолютно същата цел, просто тази година министерството не  е успяло да ги използва. Общо от 9 млрд. лв., най-грубо казано, около 2,8 млрд. лв. са по такива средства, които тази година не са използвани, а ще бъдат използвани догодина за абсолютно същата цел. Или това, което казахме – пенсиите са 750 и общо между НС и спестените средства от правителството – 860 млн. лв. за подпомагане за сметките за ток и газ.

Водещ: Колко ще е голям бюджетът за 2022 г.? С колко пари ще разполага България?

Асен Василев: Хайде да излязат в края на седмицата финалните разчети и тогава да говорим по този въпрос. С малко повече, отколкото разполагаме в момента.

Водещ: Залагате ли актуализация през юни?

Асен Василев: Да, залага се актуализация през юни. Тя няма да е за основни параметри, а ще бъде за това, че част от политиките, които са заложени в коалиционното споразумение, няма как за четири седмици, от които Коледа и Нова година са една, да бъдат остойностени и заложени в текущия бюджет.

Водещ: Колко допустим нов дълг залагате? И външен дълг, съответно?

Асен Василев: Нов дълг ще има само за финансиране на част от дефицита. Както знаете, имаме и падеж на външен дълг, който се случва сега, първо тримесечие, в голямата си степен. Той ще бъде изплатен от текущия фискален резерв.

Водещ: И един много важен въпрос. Приходната част се увеличава заради по-високите цени, по-големите постъпления от ДДС също така, заради по-големите постъпления от акцизи. Аз чух, че Вие казахте в няколко медийни изяви, че постъпленията от акцизи са драстично по-големи. От къде? Кои са фирмите, които досега са избягвали плащането – да го кажем по-меко – на...

Асен Василев: Не само акцизи, ДДС при внос също така. Но имаме и доста подобрени плащания върху корпоративния данък, данък върху дивидента, данък върху физическите лица. Въобще почти всички данъци са значително по-високи даже от прогнозираните в актуализацията. Като там има немалка доза изсветляване на част от индустриите. Има още доста индустрии, които индустрия по индустрия се анализират, връзват се бази данни и започва работа с фирмите в тези индустрии, така че да се изсветлят обороти. Знаете, в лятото имаше няколко големи кампании, едната беше за големите касови наличности, другата беше свързана с големите получатели на държавен ресурс – било през обществени поръчки, било през инхаус. Третата кампания беше свързана с горивата и складовете за горива. Четвъртата – с борсите за плодове и зеленчуци през есента. Сега има кампания с автокъщите, която върви.

Водещ: По-интересен е въпросът има ли големи компании, които не са си плащали данъци и акцизи или са ги разсрочвали, а сега си плащат?

Асен Василев: Има. Този ефект е от порядъка на около 350-400 млн. лева. Разбира се, не мога компания по компания да вляза, тъй като това е данъчно-осигурителна тайна.

Водещ: Обявявате 12 млрд. лв. за инфраструктура през следващите четири години. Ще трябва ли да плащаме отново „Хемус”, г-н Василев?

Асен Василев: Надявам се – не. Но, имайки предвид договорите, може и да ни се наложи най-малкото да приемем закон за узаконяване на незаконно строителство по „Хемус”, тъй като голяма част от това, което вече е построено – да забравим това, което още не е построено и са дадени аванси – това, което вече е построено, всъщност е построено без разрешение за строеж, част от него е построено, доколкото подават от АПИ и от МРРБ, и без одобрени проекти. Това, за да стане истински път с Акт 16, за да има поддръжка, да има гаранция, ще трябва да се мине най-вероятно през специален закон.

Водещ: Заложили ли сте в новия бюджет евентуални постъпления от Плана за възстановяване, който така и не може да стигне до Брюксел?

Асен Василев: Да, заложени са. Той е стигнал до Брюксел, имаме забележки.

Водещ: Колко?

Асен Василев: Около 1,6 млрд. лева.

Водещ: Сигурни сте, че ще дойдат.

Асен Василев: Да, с голяма доза на сигурност.

Водещ: Добре. Няколко въпроса, свързани с вътрешнокоалиционните отношения. Вчера във Фейсбук лидерът на ИТН, партия - партньор във вашата коалиция, заяви, че партията мандатоносител на „Продължаваме промяната” – „Социалдемократи”, ще получи 637 000 лева държавна субсидия за около един месец. Лидерът на ИТН, знаем позицията на партията по отношение на държавните субсидии, нарича това нелогично, неморално, в контекста на това, че Социалдемократите нямат и излъчен депутат. Да Ви попитам - 637 000 лева наистина ли отиват в партия „Социалдемократи”, или ще ги ползвате вие в „Продължаваме промяната” заедно със „Социалдемократи”?

Асен Василев: Те ще бъдат ползвани в „Продължаваме промяната”. Като тук е много важно да се каже, че по принцип финансирането на партии чрез субсидия, според мен, не е най-добрият механизъм. Трябва да се намери механизъм, който е по-устойчив и не толкова свързан с колко депутати имаш или колко кметове и т.н.

Водещ: А с какво?

Асен Василев: Най-малкото трябва да има някакъв тип минимална издръжка на офиси, ако щете, и сътрудници в 28 града, както са 28-те области. И дотам. Това би било един по-разумен начин. Такъв дебат все още няма в НС. Предполагам, че г-н Трифонов ще го постави на дебат, той ще бъде дебатиран. В момента законът е такъв, че всъщност единственият начин да има някакъв вид финансиране за офиси, партия и т.н., е през субсидията. Така че, пак казвам, това е много открита тема, която трябва да се мисли, но там има две неща, които ясно трябва да се кажат – ако няма осигурено финансиране за партиите, което да е национално – може да е доброволно, примерно както е в САЩ, всеки доброволно на данъчната си декларация да каже дали иска, или не иска да се отчислява.

Водещ: Да, но там има две основни партии, които са традиционни, с много членове. Докато това би спряло появата на нови партии. Като вашата, между другото.

Асен Василев: Нашата партия не ползва субсидия за изборите. И всъщност докато е движение, партия, нова партия, тя се финансира, както ние се финансирахме – от членове, бизнесите ни дадоха средства, особено IT бизнесът. Това е окей. Но в момента, в който има очакване от гражданите да има офис, те да могат да отидат да се оплачат в този офис, този офис да работи през целия месец, през цялото време, това вече е една инфраструктура, която партия, явявайки се на изборите, тя не трябва да притежава, както се казва. Както и ние не притежавахме към този момент. Така че е много важно да се помисли как някой, който е представен, било в парламент, било в община, където и да е, да може да има присъствие при гражданите, защото, ако това присъствие не става през доброволно отчисляване под някаква форма, през бюджетни средства, това автоматично ще направи тази партия зависима под една или друга форма от тъмни потоци пари.

Водещ: Разбрах Ви. Добре, беше ми много интересно. Благодаря Ви! Всъщност в началото на другата седмица, по думите на Асен Василев, ще разберем каква е схемата, по която ще бъдат компенсирани битовите потребители за газ, как ще се промени формулата, по която ще бъдат компенсирани и потребителите на електричество в България.

 

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация