Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • АПР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Още по темата

Заместник-министър председателят и министър на финансите Асен Василев в "Годината" по Дарик

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев
Снимка: Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев

19.12.2021 г.

Асен Василев в "Дума на годината"

Дарик радио, Годината | 18.12.2021 |

Тема: Асен Василев в "Дума на годината"

Гост: Асен Василев, министър на финансите

 

Водещ: Дума на годината, с вас е Кoнстантин Вълков, на живо по Дарик. Излъчваме от 9.30 ч. тази сутрин и завършваме с Асен Василев, министър на финансите. Добър вечер, г-н Василев.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Както казах в началото на предаването, точно в 20.00 ч. ще обявим думата на годината според слушателите на Дарик радио, които гласуваха няколко дни. 1835 от тях са дали своя вот. Не е изненада, думата според тях е ваксина. Коя е думата на годината според Вас?

Асен Василев: Аз щях да кажа промяна, но видях, че вече е казана. Така че може би да се върнем на една друга дума, според мен много важна, думата битка.

Водещ: Обяснете ни защо битка.

Асен Василев: Защото, ако не сме готови да проведем битка за това, което смятаме за важно, то най-вероятно няма да се случи.

Водещ: Тук е мястото, може би, да ви попитам, в едно от изказванията си пред парламента Ицо Хазарта припомни един надпис на министър-председателя Кирил Петков, в който присъстваше думата страх. Когато говорите за битка, къде е мястото на страха?

Асен Василев: Страхът е едно много естествено човешко чувство. Това, което аз вярвам и съм споделял на няколко пъти, е, че има неща, които са по-важни от страха. И точно тук идва думата битка. Неща, за които си заслужава да се борим, нищо, че ни е страх.

Водещ: В политически цивилизационен аспект как се води една битка в страна – член на ЕС?

Асен Василев: Как се води битка? Като си отстояваш принципите, като не те е страх от непопулярност, като не те е страх да поемеш в някои случаи и личен риск. Като всеки ден ставаш и правиш това, което смяташ, че е правилно.

Водещ: Относно вглеждането в предишната власт, за да изчерпим тази тема, може ли страхът да доведе, или желанието за битка, до прекомерни атаки? До каква степен е допустимо да продължи ровичкането в схемите на кабинета Борисов, лично според Вас?

Асен Василев: Аз не мисля, че трябва да има ровичкане в схемите на кабинета, който и да е, заради това, че той е бил кабинетът на който и да е. Има си правораздаващи органи, има си контролни органи. Те трябва всеки ден да си свършат работата. Систематично, методично, независимо кой е кабинетът, независимо какво е нарушението, те да си вършат работата. И ако има нарушение, това да си върви по надлежния ред, ако няма нарушение, да кажат, че няма нарушение.

Водещ: Тоест границата между отмъстителност и законност е абсолютно ясна.

Асен Василев: Да.

Водещ: Необходим ли е пълен демонтаж на административния апарат, който поради някаква причина е корумпиран, според вас, за да се случи промяната, битката да бъде с успешен край?

Асен Василев: По-скоро е необходимо активиране на контролните механизми на държавата. Много години те са закърнели и неработещи. Един пример ще Ви дам – Агенцията за обществени поръчки - тя трябва да преглежда, преди да бъдат пуснати, след това и последващ контрол, 14 000 поръчки на година. Звеното, което всъщност преглежда 14 000 поръчки на година, теоретично се състои от 21 човека.

Водещ: Абсолютно невъзможно е това да се случи.

Асен Василев: Но това е основен контролен механизъм за това дали Законът за обществените поръчки работи, дали трябва да се използва инхаус, да не трябва да се използва инхаус и т.н.

Водещ: Начинът какъв е, за да проработи това?

Асен Василев: Първо, да се види защо това звено е с толкова хора окомплектовано. Второ, да се види тяхната работа, трето, да се види методологията, по която те работят. Това нещо да започне да работи, както е предвидено да работи.

Водещ: Инфлацията до каква степен може да се прогнозира – Вие се връщате от Брюксел – и с каква точност, това, което ни очаква, на фона на вече случващата се инфлация в Европа?

Асен Василев: Ние имаме едни прогнози на ЕЦБ. Тя всеки месец вдига инфлацията, която очаква за догодина, които според мен продължават да са по-ниски от това, което ще се случи. Те са от порядъка на между 3 и 3,5 %. Според мен инфлацията ще бъде от порядъка на 5-6 %. Това се дължи от една страна на енергоизточниците, но да приемем, че с пролетния и летния сезон това ще изчезне като фактор, от друга страна на голямото печатане на пари, което се случи последните 6-7 години.

Водещ: Кои са адекватните мерки, разбираеми за обществото, така да кажем, които могат да бъдат взети? Чисто учебникарски погледнато, има много методи, с които да се контролира инфлация. Едни обаче водят до рецесия, други – до загуба на работни места. Кое ще е ефективното за България?

Асен Василев: Чисто учебникарските мерки ние не можем да ги приложим, тъй като имаме Валутен борд. Което означава, че ние не можем да управляваме сами паричната си маса. Иначе учебникарските мерки на европейско ниво, които могат и най-вероятно в някой момент ще бъдат взети, сравнително внимателно, е да се намали паричното предлагане, което да доведе до повишаване на лихвите по кредити, депозити и т.н., което съответно ще извади парична маса от обращение и ще намали инфлационния натиск. Това най-вероятно ще се случи много бавно и постепенно, тъй като от друга страна имаме ковид, който вкарва несигурност в икономиката, така че подходът трябва да е изключително внимателен, за да не влезе в рецесия, не дай си Боже, но и да не се спре възстановяването на икономиките, което се вижда в момента, дори и в България.

Водещ: Най-кризисният месец кой ще е, според Вас, що се касае за инфлацията?

Асен Василев: За България? Може би март или април.

Водещ: На ниво домакинство кое е най-разумното решение, което един български гражданин следва да направи?

Асен Василев: По принцип, когато инфлацията тръгне нагоре – въпреки че 5-6 % тя не е нещо силно притеснително – когато инфлацията тръгне нагоре, по принцип много хора се ориентират към активни, които са по-дългосрочни, стойността на които се вдига. Такива активи са недвижимости, злато, в момента криптовалути, като нов клас активи, и т.н. Или се инвестира в акции на фирми, които виреят добре в инфлационна среда – нека така да кажем. Но като цяло това е, което се прави, пак учебникарски говорим.

Водещ: След като мина дебатът през какво ли не, за минималната работна заплата – нещо, което е въведено, като говорим за учебници, след голямата депресия – до какво положение се стига към момента? Какво е Вашето становище – за или против сте вие лично?

Асен Василев: Ние в коалиционното споразумение имаме записано, че за тази идваща година нивото трябва да е поне 700 лева. Доколкото знам в проектобюджета, който е минал все пак през съгласуване с работодателските организации и профсъюзите, е била сума 710 лева – нещо не особено различно. Което е едно сравнително разумно ниво за идващата 2022 г.

Водещ: Има ли Министерството на финансите ясна картина за това какъв е реалният ефект от понижената ставка на ДДС в определени сфери? Защото крайният потребител остава с впечатлението, че такъв ефект по-скоро за него няма. Ефектът е само за производителя.

Асен Василев: Реално ставката беше понижена за малко по-широк кръг услуги, основно ресторантьорския и хотелиерския бизнес. И там това, което виждаме, е, че намаления на ценовите нива няма. Тоест крайният потребител нищо не е усетил. От друга страна, има малко изсветляване на бизнеса, тоест по-големи обороти, които са декларирани. И от трета страна, поне това, което чувам, е по-неформално, трудно е да се хване в статистиката, има и частично изсветляване на доходи, което по-скоро се дължи на отпусканите помощи за заетост – 60/40, 80/20 и т.н. Но тъй като имаме комбинация – от една страна е ковид кризата, от друга страна имаме намалената ставка, малко е трудно да се каже точно какъв е ефектът. За момента се наблюдава малък положителен ефект, но не е нещо драматично.

Водещ: Защото в проектобюджета на служебното правителство четем запазване на ДДС – 9%, да припомним на слушателите ни и зрителите ни, за заведения, спортни зали, детски пюрета и памперси. Има ли друг ефективен начин, по който тези индустрии и сфери на дейност да се субсидират, да се подпомагат, вместо ДДС да се намалява до 9%?

Асен Василев: Има няколко начина. Истината обаче е, че тъй като кризата продължава, е по-добре да не се правят резки движения и да се сменят в движение някакви механизми, освен ако те не са очевидно неработещи.

Водещ: Да бъде ли заложено тогава друго намаление на ДДС в друга сфера, според вас, заради кризата?

Асен Василев: Пак казах – според мен най-добро... По принцип диференцираната ДДС ставка е нещо, което е много лоша политика като цяло, защото стигаме до трудна събираемост, избягване на данъци – това е нормално, търговците нормално да се изкушават, ако имаме много и различни ДДС ставки. Освен това, Европа така или иначе върви към унифицирана ДДС ставка – във всяка една европейска държава, не в различните европейски държави. Така че да се прави социална политика, или подпомагане, през ДДС, не е най-доброто нещо. И другото, което е, че ако се прави през данъчната политика, е много трудно да се направи правилен обхват на тези програми. Давам ви пример – ако примерно се намали ДДС на електроенергията и вие купувате електроенергия, за да си топлите басейна, ще получите същото намаление като някой, на който му трябва, за да си отоплява даже едната стая. Което означава, че всъщност голямата част от субсидията, така да се каже, ще отиде не за целите, за които тя е предвидена. Затова по принцип целеви субсидии са много по-добри. Що се отнася до ставката за ресторанти и т.н., там идеята е била, доколкото разбирам, че всички в сектора са засегнати. Дали имаше по-добър начин да се подпомагат – сигурно имаше. Но тъй като това вече е въведено, секторът е тръгнал така, не е добре докато върви пандемията, да се разбутва. След това, разбира се, трябва да бъде преосмислено.

Водещ: При наличие на редовно правителство след изборите добра идея ли е помощ за бизнеса в такава ситуация да идва чрез нормативни промени, или по линия на акцизите или други данъци? И ако да – какви?

Асен Василев: По принцип, пак Ви казвам, да се използва данъчната политика за стимулиране, подпомагане и т.н., е много лош съветник, защото много трудно се стига до конкретните целеви групи. И това отваря възможност да се случват много злоупотреби.

Водещ: Фокусът ми е върху акцизите по-скоро. В проектобюджета имаше такава идея, която се наби на очи – да се вдигне акцизът на конкретен продукт – на иновативните бездимни тютюневи изделия.

Асен Василев: По принцип, доколкото аз знам, ние сме на най-ниските ставки акциз на тютюневи изделия. Може би не съм съвсем прав, не съм разглеждал в детайл въпроса. Но даже и да не са най-ниските, може би едни от най-ниските, позволени в Европа. Нормално е тютюневите изделия да се стремим малко да им вдигаме акциза. Това не бих казал, че би довело до някакъв голям финансов резултат, по-скоро е въпрос на политика от гледна точка на здравето на хората, а не толкова на финансовото министерство.

Водещ: В проектобюджета на служебното правителство имаше изненадващо увеличение на дефицита. Кой е разумният дефицит? Там се стигаше до 5,1 %, което е изненадващо висока сума, от 7 млрд. лева почти, ако изчислявам правилно. Кое е разумното според Вас, което трябва да се случи?

Асен Василев: Това, което ние обсъдихме, пак като коалиционни партньори и записахме като цел, е да е между 3,5 и 4,5. В момента правим преглед, с оглед и на политиките, които ще бъдат заложени за догодина. Може би ще успеем да сме някъде там, между 3,5 и 4,5. Не повече от 4,5 със сигурност. Но ще се опитаме да го посвием, така да се каже, дефицита, доколкото е възможно.

Водещ: Увеличение на заплатите в бюджетния сектор, въпреки изразеното ви намерение за намаляване по администрацията?

Асен Василев: Увеличението ще дойде чрез намаляване на администрацията. Тоест, ако има по-малко хора, ние не намаляваме самите бюджети, това ще позволи съответно да се вдигнат заплати.

Водещ: Няма да има увеличение, съпоставено с цялостните разходи за изминалата година.

Асен Василев: Не.

Водещ: Т.нар. дискреционни мерки в бюджета винаги са интересни, или поне когато има нов бюджет, е първото, което отварям. Да поясним на тези, които ни слушат – това са новите мерки и политики на едно правителство, дали са приети, дали са планирани. Но те имат пряко въздействие върху бюджетни параметри и основни фискални показатели. Според Вас кои са най-важните дискреционни мерки, които новото правителство следва да заложи в Бюджет 2022?

Асен Василев: Във всяка от 18-те сфери, по които преговаряхме, има много конкретни мерки, част от които трябва да започнат тази година, част от които трябва да започнат след като завърши един предварителен анализ. И една немалка част от анализите трябва да завърши в рамките на първите шест месеца. Точно по тази причина ние се разбрахме юли месец да има актуализация на бюджета, за да могат да бъдат заложени този тип мерки и разходи. Към момента има някои, които са сравнително ясни, които ще влязат още с бюджета сега, както и голяма част от структурните промени на Министерския съвет, които също трябва да бъдат бюджетирани правилно. Те не увеличават разходите, даже ги намаляват малко, но все пак става едно разместване.

Водещ: Някакъв пример бихте ли дали?

Асен Василев: Давам Ви пример – една агенция се мести от едно министерство, отива в друго министерство – това променя бюджетите и на двете министерства. Или има увеличаване на разходите за пенсии, които знаем, че влизат сега от 25 декември, цялото преизчисление на пенсиите, плюс допълнителната добавка, която е предвидена до линията на бедност. Всичко това, така или иначе, се отразява в бюджета, влизайки веднага. Има неща, които ще отнеме повече време. В момента нямаме проектна готовност за немалка част от инфраструктурните проекти, които бяха дискутирани. Там ще трябва да влезе някаква сума за проектиране, така да се каже, но реално по-големите суми, които са за изпълнение, трябва да се случат проекти, трябва да се види докъде са тези проекти, за да може тези суми да залегнат по-нататък. Както и миналата година бяхме предложили, бюджетът за текущ ремонт и поддръжка на пътната мрежа, на АПИ, което винаги е било сваляне на 300-400 милиона, и след това с ПМС-та са раздавани пари, в момента идеята е да се остойности цялата програма за догодина, ако АПИ са готови. Така че има най-различни движещи се компоненти. Сериозните политики по-скоро ще могат да залегнат в актуализацията, защото тогава ще са готови разчети, тогава ще са готови прогнози. Но каквото е възможно към момента, бихме го заложили още сега.

Водещ: Коя е най-голямата несправедливост, с която в крайна сметка един редовен финансов министър може да се справи, да се пребори, за разлика от служебен финансов министър?

Асен Василев: Честно казано не мисля, че има особена разлика между служебен и редовен. Единствената разлика е дотолкова, доколкото като редовен финансов министър има парламент за малко по-дълго време, така че може да се отреагира и да се направят законодателни промени, които са по-смислени и изискват по-дълго обществено обсъждане.

Водещ: Средствата за пенсионери дали са обезпечени?

Асен Василев: Да, те са обезпечени, няма проблеми с това.

Водещ: Ще се наложи ли преструктуриране на държавни разходи за покриване на добавките и за пенсионерите, и за борбата с ковид кризата?

Асен Василев: Тази година те бяха заложени с актуализацията и се изпълняват както са заложени с актуализацията. Там няма нужда от допълнителни разходи. За догодина ние ги показахме в една средносрочна прогноза, те сега ще залегнат по този начин. Като цяло в коалиционното споразумение има ангажимент първите шест месеца на годината да се направи експертен дебат, да се прегледа въобще пенсионната система как работи. И там, ако има решения, промени и т.н., това вече юли месец с актуализацията би следвало да залегне както и в средносрочната прогноза за следващите години.

Водещ: Промяна в позицията Ви спрямо плоския данък има ли, експертно погледнато?

Асен Василев: Не.

Водещ: Често се споменава, че е време за премахването му. Към това се добавя и фактът на финансовите министри от Г-7, които се съгласиха на глобален минимален данък в размер на 15 %.

Асен Василев: Смятам, че с парите, които имаме, ако си ги събираме, както видяхме и тази година, те са ни напълно достатъчни, без да генерираме свръхдефицити, без да имаме сериозни проблеми, да можем да покрием един доста по-широк диапазон от разходи – и инвестиционни, и социални.

Водещ: Къде дебнат опасности в конструкцията на новата власт? Беше много интересно днес през целия ден в предаването. Ще изведа едно мнение на преден план, което историята ту опровергава, но пък музикалните специалисти и експерти застават зад него – че квартетът е най-трудното формирование за поддържане в музиката, четирима музиканти. В същото време най-известните групи в света се състоят от четирима музиканти. Появиха се малки интересни неща, на някои дори не искам да обръщам внимание, но все пак: А – случаят с мораториума, Б – изтеглянето на топ професионалисти от Вашата партия от НС към МС. Ако щете, като добавим към това и случай с други парламентарно представени партии, които са част от коалицията, дали искането на депутат куриозно донякъде, заплатата да се получава на ръка – това са все малки неща, докато се смаже машината, но в кое съзирате реална опасност, от какво се страхувате най-много и искате да предотвратите, в конструкцията на коалицията?

Асен Василев: Аз мисля, че конструкцията е доста стабилна. Вие споменахте за квартета. Истината е, че ако погледнем класическата музика, най-интересните и най-многото по брой произведения са за квартети. Това е достатъчно малко, за да е интересно и да дава гъвкавост на солистите, в същото е достатъчно голямо, за да е устойчиво и пълноценно. Що се отнася до политиката, разбира се, има го малко моментът – колкото повече партньори, толкова повече възможности за разногласия, от друга страна това, което се случи, това, че ние се съгласихме по толкова много политики и по доста тежки реформи, между другото, предварително и изчистихме позициите, това позволява всъщност нещата да вървят сравнително ритмично. Да, тук-таме по някои странични казуси може да има търкания, както Вие казахте, примерно за кешовите плащания, където всъщност независимо какво парламентът мисли, на базата на закона за ограничаване на плащанията в брой, те така или иначе не могат да се случат. Там по-скоро политически нещо се е случвало. Това не означава, че не са се случвали и че е нямало нарушения на закона, но ако спазваме закона, те няма как да се случват. Така че аз не съм притеснен от това, това е едно нормално напасване, което се случва в момента. Това, което виждаме, е, че парламентът всъщност започва да работи сравнително ритмично. Напът сме да имаме комисии доста по-бързо, отколкото имахме в предишния парламент. Така че не съм притеснен, че нещо голямо, сложно би се случило.

Водещ: Като казахте за квартет и класическа музика, дори квартетът има необходимост от диригент.

Асен Василев: Всъщност няма.

Водещ: Няма ли?

Асен Василев: Не.

Водещ: Няма диригент за квартет?

Асен Василев: Няма диригент за квартет.

Водещ: Да се обадим на Милка Митева да питаме или не?

Асен Василев: Питайте, питайте.

Водещ: Тоест няма необходимост от коалиционен съвет.

Асен Василев: Трябва да има много добро разбиране между индивидуалните солисти, за да може квартетът да работи. Но няма диригент отпред, който да ги синхронизира.

Водещ: А трябва ли ви диригент всъщност?

Асен Василев: Не мисля.

Водещ: Казахте – битка е Вашата дума на годината. Коя ще е първата битка, която ще спечелите през 2022 г., която ще Ви направи щастлив?

Асен Василев: Това е добър въпрос. Честно казано не съм се замислял. 2022 г. е още поне две седмици напред. Но нека да кажем, че една от първите битки, които според мен е много важно да спечелим всички заедно, е битката за това да си стабилизираме и отвоюваме енергетиката обратно. Защото без солидна енергийна основа нито можем да имаме нормален бизнес, нито можем да имаме нормално общество. И нашата енергетика е много закъснява в прехода, който трябва да се случи към декарбонизация, има много тежки проблеми, които трябва да решим в изключително спешен порядък. И другото, което виждаме, е, че има... не знам дали е недобросъвестност или некомпетентност, но има решения, които са спорни, които са вземани във времето, които продължават да бъдат вземани. И е много важно като общество да проведем ясен дебат, да имаме ясна визия и ясен план, така че догодина да нямаме нужда от мораториуми, за да можем да стабилизираме временно ситуацията, докато все пак нещата започнат да си идват на място.

Водещ: И за да завършим нашето предаване, ще Ви помоля да си сложите тези слушалки, за да чуем народните представители в 47-ото НС, мненията им за коя според тях е думата на годината. Ако нещо ви направи впечатление, ще се радвам и за кратък коментар след това. Нека да чуем техните отговори сега.

Андрей Гюров: Здравейте, аз съм Андрей Гюров, председател на ПГ на Продължаваме промяната. За нас думата на тази година е промяна. Защото ние дойдохме със заявка в НС да направим промяна, по начина, по който действа тази институция, както в НС, така и в МС, да зададем една нова посока на страната.

Любен Дилов: Аз съм Любен Дилов-син. За мен думата на 2021 г., без всякакво съмнение, е избори. Избори, за които после никой не иска да носи отговорност. И политически, и лични, и обществени. Не виждам друга дума, която да е по-ярка за 2021 г.

Мукаддес Налбант: Здравейте, аз съм Мукаддес Налбант от Движението за права и свободи. За думата, която през 2021 г. можем да кажем, че е най-популярна, може би е тревога. Въпреки че в Оксфорд лексикографията са определили думата вакс, въпреки че думата пандемия се е увеличила като изговаряне 57 000 % повече, но в България нещата са малко по-различни, по-тревожни, защото всяка сутрин хората ставаха и гледаха данните от Ковид, защото от избори до избори бяха в тревога дали ще има съставяне на ново правителство, защото са в тревога за цените, които растат непрекъснато, в тревога са за цените на електроенергията. Така че думата тревога според мен за България е най-подходяща.

Александър Симов: Аз съм Александър Симов, депутат от БСП за България. Моята дума на годината е изчегъртване. Защото мъчно, трудно, през въртележка от избори, но в крайна сметка то се случи. Изчегъртването е факт, Борисов е част от историята, ГЕРБ скоро ще бъдат бележка под линия в учебниците по история. Наистина беше мъчно, наистина беше трудно, но изчегъртването беше нещо, което български народ поиска. И смятам, че тази дума извоюва своето място в политическата история на България.

Любомир Каримански: Любомир Каримански от Има такъв народ. Според мен думата на 2021 г. трябва да е знание. Смятам, че това характеризира всичко онова, което и аз произнесох като встъпителна реч в 47-ото НС. И това е важно, за да подчертаем знанието, че ще бъде като пътеводна светлина в следващите няколко години.

Христо Иванов: Здравейте, аз съм Христо Иванов от Демократична България. Според мен думата на 2021 г. е парламент. Защото това беше едно мъчително връщане към ролята на парламента. През три избора, с много трудности, но се надявам, че повече няма да се върнем в състояние, в което парламентът е гумен печат.

Костадин Костадинов: Аз съм Костадин Костадинов и за мен думата на 2021 г. е борба. Защото в тази година не само ние, но и голяма част от нашите сънародници трябваше буквално всеки Божи ден да се борим за основните си права и свободи – нещо, което не вярвам, че който и да било от нас е мислил, че ще му се случи – че 32 години след началото на т.нар. демократични промени, ще стигнем дотам, че да се борим за основните си права и свободи, като например това да можем да се придвижваме свободно, да се борим за това да ходим на работа свободно да се борим за това дори да упражняваме правото си на глас, защото и това беше забранено в един момент. И в момента все още не е отпаднала напълно частичната забрана за упражняването на глас. Така че моята дума е борба. И ние ще я водим, докато спечелим.

Деница Сачева: Деница Сачева, парламентарна група на ГЕРБ-СДС. Думата на 2021 г. за мен е избори. В малко по-широк контекст, не само политически. Без съмнение, ако говорим за политика, все пак имахме за първи път прецедент – три пъти подред имахме избори, включително и избори за президент, така че на практика четири пъти трябваше да се упражни правото на вот от българските избиратели. Но също така беше и въпрос на избор за всеки един от нас дали да заложи повече на егото или повече на обществено полезните неща, дали да мисли повече за това как да се опази живота и здравето на хроата или как да се защитят определени права. На практика през цялото време това, което направи годината трудна, предизвикателна и в някакъв смисъл интересна и развиваща всеки един от нас, е именно това, че непрекъснато трябваше да правим избори между различни неща, които самите ние искаме, и за неща, които са полезни и правилни.

Станислав Анастасов: Станислав Анастасов, Движение за права и свободи. Според мен думата на 2021 г. е криза. Здравна криза, с която започна, икономическа криза, която е следствие от нея, социална криза, която се разрази в България, а допълнително у нас и политическа криза. С много неясноти, с липса на редовно правителство, с политическа нестабилност. И най-вече с непредвидимост за гражданите и бизнеса.

Вяра Емилова: Вяра Емилова, народен представител в 47-о Народно събрание от Коалиция БСП за България. Моята дума е мъдрост. Защото българският народ избра мъдрото решение да детронира ГЕРБ. Въпреки че тази година бяха необходими няколко опита, вече това е факт. Имаме необходимата промяна и аз се радвам, че БСП е част от тази промяна, защото поставя на дневния ред на обществото социалния вектор.

Водещ: В Дума на годината по Дарик радио – Асен Василев в студиото. Краткият Ви коментар – изненада ли ви нещо?

Асен Василев: Не. Мисля, че беше доста предвидимо даже в някои отношения. Избори – очевидно думата, която ГЕРБ бяха избрали. И това, че никой не носи отговорност. Мисля, че през цялата година имаше много ясно зададено кой носи отговорност. Г-н Радев, със служебните кабинети, в момента коалицията, която е формирана. Тревога и криза при ДПС, надежда за промяна и всичко останало при останалите кандидати, или партии, така да кажем, в парламента.

Водещ: Още веднъж да припомня – битка е Вашата дума на годината. Ваксина е изборът на слушателите на Дарик радио. Боян Кукудов, Емил Кърджилов и аз, Константин Вълков, в надявам се достатъчно интересното, поне със сигурност дълго предаване, което започна в 9.30 ч. тази сутрин с вицепрезидента Илияна Йотова и завършва в 20.30 ч. с министъра на финансите г-н Василев. Много Ви благодаря.

Асен Василев: Благодаря Ви и аз за поканата.

Водещ: И хубава вечер на всички.сс

 

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация