Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • АПР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

Асен Василев пред bTV: Актуализация на държавния бюджет е била необходима

Асен Василев пред bTV
Снимка: Асен Василев пред bTV

30.05.2021 г.

 bTV, "120 минути"

Водещ: Време е за отговори със служебния министър на финансите Асен Василев в първото му телевизионно интервю откакто е на поста. Добър вечер и добре дошли!

Асен Василев: Здравейте!

Водещ: Кръстих този разговор „Всичките пари на държавата". И колко са всичките пари, с които разполагаме в момента?

Асен Василев: В момента по сметките са малко над 8 милиарда лева, от които обаче между 5,5 и 6 милиарда са пари, които не можем да пипаме – Сребърен фонд и други фондове - фондът за възстановяване за реакторите за АЕЦ „Козлодуй" и още няколко фонда. Така че реално Министерството на финансите в единната сметка разполага с малко над 2 милиарда лева.

Водещ: Докога ще ни стигнат, ако продължим да харчим по същия начин?

Асен Василев: В момента изпълняваме бюджета така, както е заложен. Тоест приходната част, която е заложена, се изпълнява точно. Имаше едно малко изоставане в акцизите, което се навакса. Разходната част също трябва да се изпълнява в зададените параметри. Проблемът, който имаме в разходната част е, че когато има непредвидени разходи, а такива явно е имало доста до май месец, те се правят за сметка на съкращаването на други разходи. Което звучи добре до момента, в който не погледнем какви са тези други разходи, които се съкращават и ако е нямало нужда от тях, по-добре да не са били в бюджета от самото начало.

Водещ: Ще говорим за това, защото наистина там има много интересни неща, но казвайки – хващам се за вашите думи, че изпълнявате бюджета така, както е бил заложен и направен. Сега – първото тримесечие, казаха, сме минус 600 милиона лева, а предишното правителство заложи дефицит от 4,9 милиарда лева, нали така?

Асен Василев: Точно така.

Водещ: Заради антикризисните мерки. Ще успеем ли да се впишем в тази прогноза за дефицит или ще трябва да се теглят заеми?

Асен Василев: Това, което аз виждам е, че няма да има проблем и да останем в рамките на дефицита, който е бюджетиран. Това не означава, че не трябва да се направи актуализация на бюджета, така че да се оправят разходните пера и да се види как точно ще харчим. Също така колегите в НАП и „Митници" направиха един бърз анализ последната седмица. Както видяхте излезе списъкът на големите длъжници, проверките във фирмите с големи касови наличности започват от понеделник, във фирмите, които ползват голям финансов ресурс от държавата – вече започнаха в някои от тях. И на база на това очакваме да можем да вдигнем значително приходите в хазната до края на годината.

Водещ: Проследих много внимателно дискусията около вашата пресконференция. Сега, бившият премиер, чието правителство направи този бюджет, за който говорим, заяви, че – цитира ваши думи – нямало да се наложи теглене на нов държавен дълг до края на юли и фискално страната ни стои добре. А сега казва: „…за 30 минути се срива бюджетът и това момче – негов цитат – само за да угоди на кандидат-президента Радев“. Сега , „това момче" няма да ви карам да коментирате, не е нужно, но била ли е нужна актуализация?

Асен Василев: Да. И аз го казах още на първия ден, когато застъпвах с господин Ананиев.

Водещ: И защо не е направена?

Асен Василев: Ами, това трябва да питате господин Ананиев и господин Борисов. Първия ден, когато си предавахме министерството, казах, че според мен е необходима актуализация. Господин Борисов от доста време управлява, но все пак гражданите не са експерти по финанси – може би е добре да обясним. Бюджетът на България зависи от – се приема разходна част, приема се приходна част и дефицит.

Водещ: Точно така.

Асен Василев: Като всеки от тези три параметъра е ограничен. Тоест ние – представете си, че имаме 500 милиона повече приходи, ние не може да ги харчим без парламент. Тоест ние сме ограничени, ако разходната ни част е един милиард, грубо казано, ние не може да похарчим повече от един милиард, независимо колко пари има в хазната, независимо колко добре се движат нещата в страната – без парламент да одобри този допълнителен харч.

Водещ: Същото важи и ако има допълнителни разходи.

Асен Василев: Ако има допълнителни разходи, ние можем да преструктурираме разходната част, тоест да вземем от едни разходни пера, да дадем за други разходни пера, но нямаме право да увеличим разходите. Нуждата от актуализация не идва от това, че балансът между приходите и разходите е нарушен. Нуждата от актуализация идва от това, че както е направена разходната част до март месец са заложени разходите за пенсии, са заложени разходите за мерки. За април и за май тези разходи не бяха заложени, а бяха направени. И това става като се дърпат пари от капиталовата програма, дърпат се пари от най-разнообразни пера, в това число последното нещо, което е направено, за да се покрие от части мярката 60 на 40, са дръпнати 20 милиона от бюджета на Министерството на финансите. Ние, за да продължим мярката за пенсионерите, трябваше да дръпнем пари от разходите на министерствата – всяко министерство даде по 0,8 процента от бюджета си – основно разходи за персонал, които бяха взети и бяха целево насочени към пенсионерите.

Водещ: Много конкретен въпрос: ако вече са изхарчени 810 милиона лева в графа непредвидени разходи, как са разпределени тези пари? Сега – казахте COVID мерки, казахте пенсии, но къде другаде отиват тези пари? Например в тази графа са и 100 милиона за инфраструктура за новия тип боен самолет. Как си обяснявате, че това е заложено като извънреден разход, след като този разход е предвидим, защото е ясно, че има поръчка за F-16, трябва да се изгради летище, хангари – не разбирам много от военна техника, но защо и това е в непредвидени разходи?

Асен Василев: Защо не е бил заложен първоначално в бюджета, а се е наложил да се преструктурира с решение на Министерски съвет или заповед на министъра на финансите, не мога да ви кажа. Но това е факт, там са преструктурирани едни военни разходи за други военни разходи, тоест мисля, че има заложен договор, който няма как да се изпълни и са преструктурирани разходите за хангарите за самолет. Но къде са отишли парите: 237 милиона са отишли за подкрепа на мерките за заетост – 60/40, 80/20 и така нататък; 210 милиона са отишли два пъти по 105 милиона за мерките за пенсионерите, за 50-те лева; 170 милиона са дадени на Министерството на здравеопазването – основно за закупка на Ремдесивир, закупка на допълнителни ваксини, доколкото знам, и най-голямото перо там е хилядата лева за медиците, които работят с COVID пациенти.

Водещ: Допълнително към заплатата, да.

Асен Василев: Всичко това е било бюджетирано до март месец. Април и май са дърпани разходи от най-разнообразни други пера, за да могат да се дадат целево тези пари в подкрепа на бизнеса, на пенсионерите и на медиците. Има също така дърпани разходи, както вие казахте, има за военна техника малко преструктуриране, има 20 милиона – един извънреден разход на БНТ – покрити са такси, които не са очаквали.

Водещ: 20 Милиона?

Асен Василев: Да. Има един разход 22 милиона към Фонд на фондовете, което за мен е силно притеснително и тъй като той е под шапката на Министерството на финансите, тази седмица, която идва започваме един детайлен преглед.

Водещ: Какво беше Фонд на фондовете, може ли да ни припомните?

Асен Василев: Това е един държавен фонд, който трябва да управлява парите, които се дават по гаранционни схеми, схеми за дялово участие и така нататък. Управлява малко над един милиард лева обществен ресурс, основно от оперативните програми – европейските. И както казах, той е под шапката на Министерството на финансите, тази седмица, която идва, ще направим един детайлен преглед какво се случва там, тъй като фондът – за мое голямо учудване, е на загуба.

Водещ: На загуба?

Асен Василев: Да. И има нужда Министерството на финансите да го субсидира при условие, че управлява един милиард лева. По същия начин, по който ББР се оказа, че е на загуба – 120 милиона миналата година, доколкото си спомням. Като пак управлява един голям ресурс. Тоест това са веднага едни червени лампи – в смисъл да управляваш фонд или да управляваш банка и да си на загуба, е силно притеснително.

Водещ: Съобщихте, че за 3 години НАП е отписала 10 милиарда лева като несъбираеми дългове. Ако приемем, че голяма част от тази сума са наказателни лихви…

Асен Василев: Горе-долу половината.

Водещ: И ревизионни актове, които са големи – колко са реално отписаните задължения?

Асен Василев: Ами, наказателни лихви и ревизионни актове са горе-долу да кажем половината от това, тоест 5 милиарда са си истински задължения, които са към хазната. Това го виждаме и в списъка с текущите длъжници, където, да, има кухи фирми, има ДДС източване, където трудно ще се събере нещо, но съм щастлив да обявя, че една немалка част от фирмите на първата страница – големите длъжници, вече се обадиха и започнаха да преговарят за форма и начин на изплащане.

Водещ: Дайте ми пример.

Асен Василев: „Брикел".

Водещ: И се обадиха и казаха… Те с какво задължение са?

Асен Василев: 42 милиона.

Водещ: И се обадиха и казаха „дайте сега да си внесем данъците“? Ама да не би да са чакали – чакайте, това за текущи данъчни задължения за миналия период…

Асен Василев: Не, не – как да се изчистят натрупаните данъчни задължения. Да се направи програма за по-бързо изплащане на тези задължения в някакъв период, който всъщност работи.

Водещ: Други фирми?

Асен Василев: Има поне още 6 или 7, но господин Спецов знае по-детайлно. Той си ги следи – това му е работата все пак.

Водещ: Споменахте господин Спецов. Дадохте ли си отговор защо неговата фирма, която той прехвърля през 2017-а, се оказва със задължение на малоимотно лице?

Асен Василев: Той 2017-а напуска България и отива първо в Ню Йорк, после отива да живее в Дубай, и си продава фирмата. Това е, което той ми обясни. Оттам нататък човека нито го познава, нито знае какво се е случвало с фирмата и даже не е следил какво се случва по-нататък. Така че не знам – обяснение по-скоро трябва да се потърси от човека, който е купил фирмата от господин Спецов – какво е правил след това с нея.

Водещ: Пред БНР го описахте като надежден за чуждите партньори – кои партньори по-точно?

Асен Василев: Той е работил изключително много с Европол и е бил основна точка за контакт по времето, когато е бил в НАП.

Водещ: С Европол?

Асен Василев: Да.

Водещ: Казахте за големите длъжници, сега, от това, което виждате до момента, да ви питам директно – когато са се натрупвали тези дългове, подозирате ли, че е имало политически чадър, за да може натрупвайки се, тези дългове в един момент да станат несъбираеми и да бъдат отписани, както периодично през няколко години НАП отписва дългове?

Асен Василев: За мен е необяснимо как може да се стигне до натрупване на дългове от порядъка на 20-30-40-50 милиона. А всички знаем, че ако един месец или два месеца не си платиш данъците към НАП – говоря за осигуровки…

Водещ: Или сметките към…

Асен Василев: Защото една голяма част от тия дългове всъщност не са ДДС, а са осигуровки – пенсионни, осигуровки здравни и така нататък. НАП много бързо реагира и започва да си ги търси. Тоест, за да се стигне до такова голямо натрупване или не е имало реакция, или тази реакция по някакъв начин е била затруднена – било от длъжника, било от хора извън системата.

Водещ: А това предприятия с финансови трудности ли са, гледайки техния профил?

Асен Василев: Някои с финансови…

Водещ: Ударени от COVID кризата например производства?

Асен Василев: Да. Всички предприятия са с финансови трудности по повод кризата, една голяма част от икономиката, но повечето си плащат задълженията към НАП.

Водещ: Ще проверявате фирмите с големи наличности в кеш. Нещо, което ми стана много интересно. Първо, какво означава голяма наличност в кеш – какво се води за голяма наличност?

Асен Василев: Ние направихме един списък от фирми с над 100 000 лева в касата, като махнахме тези, които имат нужда от такива пари – банките, големите вериги – те очевидно имат много гишета и така нататък. И се оказа, че има около 13 000 фирми с над 100 000 лева в касата. Общите касови наличности са малко над 4 милиарда лева. Като има фирми – най-голямата, с най-големи касови наличности, която се занимава със земекопни дейности, има на каса 32,7 милиона лева.

Водещ: С каква цел? Какво съмнително има в това?

Асен Василев: Не знаем с каква цел, но вие, ако се занимавате със земекопни дейности, защо са ви 32 милиона лева в каса или в сейф? И точно затова колегите от НАП ще отидат, ще ги изброят дали са там парите, ако не са там, ще проверят къде са. Тъй като това, чисто методологично, е една много рискова фирма, която трябва да бъде проверена.

Водещ: Има 3 хипотези, казвайки това: първа хипотеза, да приемем, че е най-малко вероятна – не вярваме на банковата система и затова ги държим тези пари в кеш.

Асен Василев: В трезори някъде.

Водещ: В трезори или буркани, или каквото там си изберат. Втора хипотеза: тези пари са такива, че крайната цел е да се укрият някакви данъци. Третата цел е да се плаща нещо в кеш.

Асен Василев: Да, само че плащанията в кеш са ограничени до 10 000 лева на плащане. За 32 милиона трябва доста плащане в кеш да направите.

Водещ: А защо се усъмнихте, че точно това е свързано с купуването на гласове?

Асен Василев: Ами, защото всички знаем, че…

Водещ: Как става, обяснете?

Асен Василев: …гласовете се купуват в кеш.

Водещ: Да, абсолютно.

Асен Василев: Тоест този кеш трябва да излезе от някъде.

Водещ: Да, не с чек или по банков път, да!

Асен Василев: Не с чек или по банков път, нали така? Тоест този кеш, който се раздава, той трябва да излезе отнякъде. Той трябва да излезе или от фирми, които го имат на каса, или някой да отиде от лични сметки да го изтегли от банката. Някак си не вярвам, че тези, които купуват гласове, са толкова алтруистични, че да го теглят от личните си сметки в банката.

Водещ: Надали, да.

Асен Василев: Но нещо друго тук искам да кажа, което е изключително важно. Тъй като говорим за длъжници, говорим за големи наличности в кеш – всъщност това, което се опитваме да направим и в НАП и в Агенция „Митници", е да преориентираме методологията, по която тези агенции работят. Защото ние заварихме една методология, примерно в Агенция НАП ще ви дам пример, където наред със сектори, които са наистина рискови, имаше сектори от типа като рискови сектори за фиска на държавата – тоест дали държавата може да събере данъци – бяха фризьорските салони, счетоводните къщи, пазарите за плодове и зеленчуци, хлебарниците… Не че искам нещо да кажа, явно нацията доста често се подстригва, но колко данъчна щета могат да нанесат фризьорските салони?

Водещ: За сметка на кои индустрии?

Асен Василев: Примерно – това, което ние направихме – цялата методология да се преориентира към фирмите, които вземат големи обществени поръчки, които вземат големи строителни обекти, които работят с големи трансгранични обеми – особено в акцизни стоки. И не само – част от търговските вериги, които правят трансферно ценообразуване в особено големи размери. Така че всъщност да отидем там, където са потенциалните големи щети за бюджета. Не да гоним фризьорските салони – предполагам, че има и някои по-големи, а да отидем да гоним фирмите, където наистина една ревизия или една проверка би довела до откриването на голяма щета за бюджета.

Водещ: Има логика. Защото става въпрос за много повече пари.

Асен Василев: Става въпрос за много-много повече пари.

Водещ: Вчера говорителят на кабинета Антон Кутев заяви, да видя дословния цитат, че следващата седмица ще станат известни нарушения, които са ощетили държавата с милиарди. Можем ли да кажем за нарушения в сектора, който ръководите в момента? Нещо, което изчаквате?

Асен Василев: Аз нищо не изчаквам, на колегите от НАП им отне горе-долу една седмица, десетина дни да си направят анализите. От понеделник започват действията, които са проверки и на база на тези проверки или ще се установи нарушение, или няма да се установи нарушение – няма как да знаем, докато хората не си свършат работата. За мен това, което е силно притеснително всъщност е, че на всички нива, във всички системи се виждат системни течове. Или правилата са направени така, или инструкциите са били такива, че държавата да имитира контролна дейност, така да се каже. Тя да ходи да гони фризьорските салони, но да не ходи да проверява истинските фирми, които са рискови.

Водещ: Разбрах ви.

Асен Василев: Същото нещо виждаме в ББР. Може би това юридически е издържано, но ти да дадеш на 20 фирми такъв ресурс, очевидно не отговаря на целта на тази банка. Същото нещо се изнесе в енергетиката с една огромна задлъжнялост – там 2013 година знаете, че тогава при мен попадна този „горещ картоф", тогава за 77 дни успяхме една дупка от 800 милиона да я затегнем.

Водещ: Разбрах ви. Беше ми много интересно. Пожелавам ви успех. Не знам за какво ще ви стигне времето, но в крайна сметка, казахте, че променяте маниера, методологията, както се изразихте.

Асен Василев: Искаме държавата да си влезе на мястото и тя да започне да си върши функциите по събиране на пари в хазната и харчене – ефективно, на целия този ресурс, който се генерира.

Водещ: Благодаря ви!

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация