Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Интервю на министър Владислав Горанов за предаването "Бизнес.БГ"

Интервю на министър Владислав Горанов за предаването "Бизнес.БГ"

22.04.2020 г.

БНТ, "Бизнес.БГ", 22.04.2020

Водещ: Притеснен ли сте към момента за нещо?

Владислав Горанов: Кризата е предизвикателна, така че ако Ви кажа, че не съм притеснен за нищо, ще бъда много самонадеян.

Водещ: На колко фронта сте притеснен?

Владислав Горанов: Отговорността на финансовия министър е да даде възможност не само всички сфери на обществения живот, които се финансират през бюджета, да продължат да функционират нормално, но и да осигури или да предвиди развитието на кризата, доколкото това е възможно, и да дадем възможния принос и към реалния сектор на икономиката, което е доста сериозно предизвикателство.

Водещ: Като говорим за реалния сектор на икономиката повечето финансови инструменти, които са предвидени, са под линията на кредит, да, с облекчени условия, някои са безлихвени, но повечето са все едно казвате на бизнеса: затруднени сте, ама вземете кредит, за да се, един вид, облекчите. Не беше ли редно да има и повече инструменти за ликвидност?

Владислав Горанов: Първото нещо, което обяснихте, бяха инструментите за ликвидност. Те са около 4,5 млрд., които днес представихме. По-скоро вашият въпрос е дали сме способни като държави като САЩ или други да направим едни мащабни грантови схеми? По-скоро отговорът е – трудно е за държава във валутен борд, която няма собствена емисионна политика, да прилага подобни по мащаб мерки. Хубаво е, че израснахме във времето, та да се сравняваме с Германия и със САЩ, но всъщност ние имаме грантове и то сериозни. Мярката, която е свързана със субсидирана заетост, т.е. предоставяне на помощ на работодателите, за да съхранят заетост, е грант и тя е за 1,5 млрд. Ако това Ви се струва незначително…

Водещ: 60:40 имате предвид?

Владислав Горанов: Имам предвид мярката 60:40, ако така е по-лесно за разбиране, за подпомагане на работодателите да съхранят заетост и същевременно основният фокус на мярката е да даде възможност на работниците да запазят своите доходи.

Водещ: Не е здравословно или нямаме наистина финансовата възможност да дадем директни грантове?

Владислав Горанов: Аз не мисля, че сме стигнали дотам, че държавата да може да изкара един от хеликоптерите на правителствения „Авиоотряд“ и на жълтите павета да разхвърля едни пари. В период на криза, особено когато не знаем какви ще са икономическите последици върху цялото общество, не знаем колко дълбоки ще бъдат, трябва да сме много предпазливи с готовите пари за харчене. В този смисъл ролята на държавата е чрез преразпределението през бюджета да съхрани основните си функции и да даде възможност и на здравеопазването, и на социалната система да продължат да функционират във вида, в който функционират до момента. И разбира се, не сме пестили да надградим, пак казвам, имаме мярка за самотноживеещи родители, имаме мярка по ОП „Конкурентоспособност“ за грантове между 3 и 10 хил. лв. за микро и малък бизнес, които са грантови. Имаме мярката 60:40, която вероятно ще излезе и над 1,5 млрд. Не разбирам въпроса. Очаквате ли, и българското общество очаква ли, да отворим бюджета, който не е ясно колко е, защото в него единственото сигурно нещо е разходната част, приходът е една прогноза, която може да се състои, може и да не се състои, и да започнем да раздаваме пари на калпак, това ли е очакването?

Водещ: А ако не се състои, между другото, склонен ли сте в бъдеще време спрямо кризата да преразгледате и данъчната политика?

Владислав Горанов: Не. Не разглеждам такъв сценарий през 2020 г., особено в криза промяната на данъците, ако въпросът Ви е с конотация нагоре, не е правилната мярка. Т.е. в период на криза, когато трудно си събираш действащите данъци, да ги увеличаваш е изключително грешно стопанско решение.

Водещ: Втора актуализация?

Владислав Горанов: Не мисля, че ще се наложи, но да не използваме… как да кажа, тежки думи. Пред нас е кризата, наблюдаваме я ежедневно, мерките, които анонсирахме днес, могат да бъдат актуализирани през утрешния ден. За съжаление, най-трудното при подобен тип криза, с която не сме се сблъсквали, е кога можем да започнем да се връщаме към нормалните измерения на стопанския живот. Защото последната голяма стопанска криза, която беше по-скоро финансова и прерасна в стопанска от 2008 г., имаше ясни параметри и ясни ограничения. Тя не беше и толкова равномерно разпределена върху света. Докато в случая сме свидетели на един много бърз, дълбок шок върху потреблението и въобще върху стопанството, който, за съжаление, никой не може да даде точен отговор кога ще може хората да се върнат към нормалния си начин на живот, за да можем да предвидим в една стандартна ситуация следващите мерки и стъпки. Ако някой ни каже – трябва един месец да издържите и на 31-вия ден всичко ще се върне постарому, ние можехме в този един месец да платим заплатите на всички заети в тази държава. Да, щеше да струва няколко милиарда, но можеше да се направи. При положение, че липсва отговор на този въпрос и че повечето прогнози са, че кризата ще продължи повече от първоначалните очаквания, то ние трябва да сме наистина много предпазливи и внимателни с общите ресурси, с които разполагаме.

Водещ: Но сте предпазлив и към това евентуално да взимаме заем от МВФ?

Владислав Горанов: Има стигма, изградена през годините, нито една опция не сме я изключили, сега не ни се налага да говорим за МВФ. Преди него има много други опции, които българският парламент разреши на правителството, и от които ще се възползваме.

Водещ: Еврозоната опция ли е или беше по-скоро някакъв политически пиар по време на кризата?

Владислав Горанов: Еврозоната е задължение. Тя не е опция, тя е цивилизационен избор да участваш в ЕС.

Водещ: Да де, но дадохме много противоречиви сигнали и политически към Европа – ту напред, ту назад, сега пак форсираме.

Владислав Горанов: Тук големият въпрос е има ли рационални аргументи за отлагане или не? Моите дълбоки убеждения са, че особено в период на криза се показа, че големите икономики, които действат заедно, са много по-готови за отговор на кризата от малките, особено държави, които нямат собствена валутна политика.

Водещ: Само че ние докато влезем и докато стигнем евентуално до този ресурс, до който беше прокламиран…

Владислав Горанов: Еврозоната не е сладкарница. Еврозоната е един жив организъм на икономики с обща кръвоносна система, което дава изключително много възможности. Ние не трябва да гледаме консуматорски на еврозоната или консуматорски на присъединяването към ЕС. Ние сме част от обща система от ценности, която дава много големи икономически възможности, особено за по-слаборазвитите държави.

Водещ: Ама и сега го няма този обществен консенсус, който преди няколко месеца…

Владислав Горанов: Не, има някои хора, може би да ги разделя условно на две групи – едната група вярва в това, че еврото няма да продължи да съществува и че едва ли не ЕС ще се разпадне, нещо, в което аз не вярвам. А другата група от хора просто не иска подобен политически успех да се реализира от нашето общество. И може дори да откроим трета група от хора, която харесва България да стои разкрачена между геополитическия си избор евроатлантизма или някаква друга посока, която дори не мога да посоча на картата.

Водещ: И ние какво избрахме с тази последната опция, защото се разкрачихме?

Владислав Горанов: Не, напротив. Имаше разколебаване дали обществото е единно по тази тема. В края на краищата, важните решения се вземат с достатъчно информация и с достатъчно политическа воля.

Водещ: Ще успеем ли за този кратък срок, миналата седмица казахте, че на 70 % сме готови?

Владислав Горанов: На 70 % е готова една от българските банки, която трябва да стане готова на 100 %, за да сме напълно готови. Това е процес, близо две години се работи по него и може да го видите, има го и на страницата на МФ, десетки са стъпките, изминати дотук, и стотици са часовете разговори между българските власти, ЕК, ЕЦБ, нашите партньори в еврото.

Водещ: Добре де, ама как ще накарате една банка да си увеличи капитала?

Владислав Горанов: Има много начини да се накара една банка да си увеличи капитала.

Водещ: Кога ще стане?

Владислав Горанов: Ще стане в сроковете, които са договорени с ЕЦБ, така че процесът да бъде финиширан успешно.

Водещ: Кога?

Владислав Горанов: Следващите няколко седмици. Можем бързо да наваксаме пропуснатото време.

Водещ: Има ли разчети за НОИ и здравната система? Това са двата сектора, които ще бъдат … може би най-много ще поемат като удар в държавата?

Владислав Горанов: За НОИ не случайно увеличихме Фонд „Безработица“, за да може да поеме удара, свързан с новорегистрираните безработни и да бъде източник за финансиране на мярката за подпомагане на работодателите за запазване на работни места. НЗОК има да решава друго уравнение. В момента имаме, заради епидемичната обстановка, изключителен спад, нещо, което между другото ще е интересен анализ след кризата, изключителен спад на хоспитализациите и всъщност се наложи да възприемем един механизъм за автоматично финансиране не на база на извършената дейност по клинични пътеки от договорните партньори за болнична и за извънболнична помощ, там не са пътеки, но там са плащания за видове дейности, за да можем да осигурим тяхното функциониране, защото ако отчитаме само дейността по клинични пътеки, които те извършват в момента, тя е може би 30-40 % от обичайната дейност. Друг въпрос е, пак казвам, че това ще е предмет на много внимателен анализ след кризата, защото такъв рязък спад на хоспитализацията означава или че хората с инфарктите си стоят вкъщи и не отиват до болницата, или че тези с инфарктите от 2019 г. са били в повече.

Водещ: Но така или иначе ще има някакви реформи в сектора при всички положения?

Владислав Горанов: Промени с оглед по-добра медицинска грижа и по-добро обслужване и намаляване на неефективността винаги са добри… Мога да Ви кажа, че здравната система, ако я мерим конвенционално, в момента спестява, защото медицинските дейности, които се извършват в момента, са доста ограничени на фона на пандемичната обстановка, а винаги сме имали подозрение, че има свръхконсумация на медицински услуги, с оглед осигуряване на достатъчен ресурс…

Водещ: Страх ли Ви е, че в един момент ще се окаже…, в който ще идват шефове на болници и ще кажат: ами ние нямаме средства?

Владислав Горанов: Ние приехме, казвам ние правителството с неговите членове в НС на НЗОК, решение в периода на извънредното положение да ги финансираме на 85 %, не обичам тази дума, но те я използват, от заработката за предходната година. Ако съпоставим заработката за предходната година с реалните хоспитализации, които се извършват за периода на кризата, 85 % трябва да ги сравняваме с 30-40 %. Т.е. в момента здравната система до голяма степен е блокирана от пандемичната обстановка, пак казвам, това ще е много интересен процес за анализ за след кризата за реалните нужди, потребности и дали подозираното надписване е факт или не.

Водещ: Как виждате Европа в икономическо отношение след кризата? Ще се фрагментират ли икономиките или по-скоро смятате, че това ще е повод, ще излязат ли повече популисти?

Владислав Горанов: Всички решения, които се предлагат напоследък, са в полза на консолидацията. За мен такъв тип дълбока криза помага за премахването на дребните спорове между отделните държави колко единна трябва да е Европа и за мен, това е моето възприятие, следейки дебата на различните нива, до които имам достъп. Аз съм оптимист, че след кризата Европа ще излезе по-мъдра и по-обединена. Това е моето мнение.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация