Интервю на министър Владислав Горанов за предаването "Карай направо"

22.02.2020 г.

Репортер: Как сте?

Владислав Горанов: В общочовешки план съм добре, отминават ме засега вирусите и всички сме здрави вкъщи, което е добра новина. А иначе работата си е предизвикателство.

Репортер: Казвате добре съм, обаче това ми звучи малко като преструвка, защото си представям колко е тежко на финансовия министър да отива всеки ден на работа с мисълта, че институционалната подкрепа на държавния глава вече я няма?

Владислав Горанов: Иронията е уместна, но в края на краищата всеки има право да се позиционира и да заявява политическите си тези, както намери за добре. Аз заявих още веднага след реакцията на президента Радев, че за мен това е реакция на политика Радев и че президентът няма в конституционната дреха, в която е облечен, подобна функция да сваля и вдига доверие от правителството. Виж, НС може. И затова когато НС гласува вот на недоверие, настъпват съответни последици за изпълнителната власт. Но политикът Радев, а той очевидно има повече от една роля, има право да заявява всякакви политически позиции. Друг е въпросът дали част от тях могат да бъдат подкрепени или не, тъй като не мога да споделя голяма част от изводите му за състоянието на държавата и качеството на управлението.

Репортер: Държавният глава през седмицата призова прокуратурата да не се занимава със сересетата около семейството му, а да се огледа за повсеместната корупция в изпълнителната власт. Той говори за това отдавна.

Владислав Горанов: Ако има някакви конкретни данни и доказателства, негово задължение като гражданин, освен че е българският държавен глава, е да подаде тези сигнали на прокуратурата. Гледам и заявките на главния прокурор Гешев, че недосегаеми няма, в този смисъл това е лесен казус за решаване. Ако президентът има конкретни данни и ги предостави на главния прокурор, сигурен съм, че ще има доста сериозни последствия.

Репортер: С какво според Вас предизвиквате вие, правителството, президента, че да се стигне дотам той казва: Аз не Ви вярвам, Вие сте корумпирани, държавата е от криза в криза?

Владислав Горанов: Това си е негова оценка. Тази оценка не се споделя от партиите, които подкрепят правителството. Защото, ако погледнем числата как се развива държавата, тя се развива изключително успешно. Доходите за последните години, особено в последния мандат, растат с двуцифрени размери. Това касае не само МРЗ, но и средните доходи вече надхвърлят 1300 лв. А когато стартира този мандат, заплатата, средната, беше около 880. Така че има много показатели, които опровергават тезата, че държавата е в криза и че институциите не работят.

Репортер: (...) Корнелия Нинова, а и г-н президентът, снел доверието си от правителството, ще Ви кажат и пак сме най-бедните.

Владислав Горанов: С подобен тип правене на политика, с фалцет и заклинания, няма как да станем по-богати. Демокрацията ясно е определила рамката. Проблемът, според мен, на президента е, че той още от първите дни, откакто встъпи в длъжност, се наложи да поеме изпълнителната власт. Всъщност той не можа да остане само в рамките на президентската институция така, както е описана по Конституция.

Репортер: Т.е. Вие казвате, че той си мисли, че от него зависи кой ще е премиерът.

Владислав Горанов: Онзи ден ни заплаши със служебно правителство, което всъщност не е заплаха, а съществуваща в Конституцията правна възможност.

Репортер: Да минем към една притеснителна за цялото общество, оказва се, тема. Някак си ако трябва да я озаглавим: еврото идва, бягайте. Ще сгреша ли, ако кажа, че нищо не предхождаше решението на НС, нищо като информационна кампания?

Владислав Горанов: Напротив, само един голям форум ще спомена, проведен в началото на януари, в „Шератон“, с присъствието на министър-председателя, управителя на БНБ и министъра на финансите, на който основна тема на първия панел беше еврото и степента на напредък към ERM IIС.

Репортер: Да, ама там сте хората с костюмите. Обикновените хора, които имат влогове в банки, започнаха да ги...

Владислав Горанов: Обикновените хора се притесняват за трансформацията от лев към евро именно по причина, че тези, които в момента развяват знамената, примерно като депутата Гечев, направиха така, че преди да има Валутен борд, левът рязко се обезцени. Именно поради страховете, с които в момента продължават да бъдат манипулирани българските граждани, си струва да продължи дебатът за еврото, да не говорим, че всъщност ние...

Репортер: Да, но решението вече е взето. Това плаши хората. Ние вървим към еврото с храбри крачки.

Владислав Горанов: Ние сме тръгнали към еврото от момента, в който сме се присъединили в ЕС. И тук въпросът е по-скоро има ли причина за притеснение или няма? И отговорът е не, защото не само промените в законодателството, а и ясният мандат на българския парламент е, че България ще се присъедини, когато и да стане това, към еврото с курса, който действа в момента.

Репортер: Пак г-н обединителя на нацията ще цитирам: „Португалия обедня, след като прие еврото”, казва г-н Радев.

Владислав Горанов: Това не е вярно и може да се провери. Нито една държава, която се е присъединила към еврото, не е обедняла заради еврото. Напротив, в последно присъединилите се държави веднага след присъединяване към еврото се забеляза рязка конвергенция, рязко подобряване на икономическото състояние на тези държави, и това е логично. Защото в момента, в който клубът на държавите от еврозоната ги приеме вътре, това е един атестат и за качеството на управление в една държава, и за нейната икономическа и финансова система. Това, разбира се, действа веднага в полза на инвеститорите и те идват.

Репортер: Тогава защо премиерът казва: няма да го правим, ако няма пълен консенсус. Какво значи това?

Владислав Горанов: Прав е премиерът, защото не можем да носим политическата отговорност за правилните решения, ако нямаме консенсус в обществото.

Репортер: Как изглежда консенсусът според вас, при положение че толкова много хора се страхуват от крачката?

Владислав Горанов: Кои са тези хора, които се страхуват?

Репортер: Ще цитирам изследване на „Алфа рисърч” от преди ден. 74% от анкетираните очакват ръст на цените след влизането в еврозоната, 68% от тях очакват обезценяване на лева и едва 28% са оптимисти, че заплатите им ще продължат да се повишават. Онзи подобряващ се стандарт на живот, за който говорехме в началото. Тогава за какъв консенсус в обществото говорим, след като страховете са толкова очеизваждащи?

Владислав Горанов: Затова трябва да има политическа класа, която освен да обяснява и медиите да не допускат в собствената си среда да се говорят откровени глупости и неверни неща, и политиците, ако действително има консенсус по определена тема, да застанат един до друг и да заявят ясно без никаква спекулация, затова е такава реакцията и на министър-председателя.

Репортер: Т.е. ние ще стоим в разкрач докога, ще правим референдум ли?

Владислав Горанов: Мисля, че референдум няма да допринесе с нищо, докато хората не са достатъчно информирани.

Репортер: Не знам дали сте мислели над това, но опитайте се да обясните разбираемо на всеки притеснен човек, участвал в тази анкета, която ви цитирах, че един хляб няма да стане от лев евро и един билет за кино от 7 лв. няма да стане 7 евро.

Владислав Горанов: Въпросът не се поставя по този начин. Сигурно е едно, че когато влезем в еврозоната, рано или късно, всички български левове ще бъдат заменени с евро в съотношението, което е в момента 1.95583. Може да сте сигурни, а и практиката от последно присъединилите се държави е, че акумулираната инфлация само заради прехода от съответната валута към евро се измерва в порядъка на 0.2 – 0.3 на годишна база в държавите членки, които са се присъединили.

Репортер: Пак лекторствате.

Владислав Горанов: Просто обяснявам, че инфлацията не е свързана с еврото. Колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените и ще се приближаваме до ценовите равнища, които действат в ЕС. И логиката е много проста. Ако Вие днес взимате 1200 лв., а после почнете да взимате 605 евро, и някой се опита да удвои цените и един хляб да ви го продаде за 1 евро, Вие просто няма да си го купите и съм сигурен, че тогава ще има и този, който ще Ви продаде хляб за 50 евроцента. Пазарът ги решава тези неща.

Репортер: Сега да си поговорим за големи пари. Сещате ли се за какво ще..?

Владислав Горанов: Сигурно искате за бюджета за 2020-та говорим, той е най-големият исторически.

Репортер: Не.

Владислав Горанов: А за какво?

Репортер: Хазартни пари.

Владислав Горанов: Хазартни пари, сигурно визирате парите, които се дължат на държавата от някои хазартни оператори, които некоректно са прилагали закона.

Репортер: И затова ще поговорим, но първо, наистина не мога да повярвам, че след толкова време държавата осъзна, че е отворила законодателно такава огромна порта, през която хазартните оператори да не плащат онази такса, която е необходимо да плащат.

Владислав Горанов: Това не е вярно. Веднага ще ви обясня, че законът дава тази възможност. Тази възможност не е предвидена в закона и законът е прилаган грешно през цялото време в съглашателство между комисията и съответните хазартни оператори, които са декларирали каквото им се е искало, а комисията е приемала каквото те са декларирали.

Репортер: А кой назначава шефа на комисията?

Владислав Горанов: Шефът на комисията го назначава министърът на финансите.

Репортер: Т.е. Вие.

Владислав Горанов: Да. Ако отворите Закона за хазарта, КХ е единственият орган, който регулира, лицензира и наблюдава хазарта. Повярвайте...

Репортер: Т.е. искате да ми кажете, че назначавате началника на хазарта, въртят се едни билети навсякъде с изключение на аптеките...

Владислав Горанов: Това няма връзка с другото.

Репортер: Един човек богатее и вие никога не сте се интересувал какви пари влизат в бюджета?

Владислав Горанов: Напротив, редовно сме виждали отчетите по начина, по който са декларирани. И ако комисията, съставена от институции като ДАНС, МП, МИ, някои от другите, дори да приемем, че финансовият министър е бил злонамерен, имал е възможност да знае, знаел е и е прикривал определени обстоятелства, как би могъл да го направи това нещо, при положение че вътре са представени 4-5 държавни институции, някои от които свързани с националната сигурност. Нали не искате да кажете, че председателят на ДАНС или министърът на правосъдието са знаели също и те също като мен са покровителствали грешното прилагане на закона.

Репортер: Но тогава ще кажа като Радев – институциите не работят.

Владислав Горанов: Комисията по хазарта се е провалила в тази част, неслучайно някои нейни членове не си стоят вкъщи, а са с мярка за неотклонение.

Репортер: Някои нейни членове обаче, впрочем дори неин председател бивш, призна, че от „Нове холдинг” са му предлагали по 10 хил. лв. на ден, за да вървят нещата. Г-н Божков на въпрос за комисията каза, перифразирам, но каза: престанете да говорите само за председателя на комисията. Кой назначава председателя? Сам си отговори – финансовият министър. А кой стои над финансовия министър – министър-председателят. И посъветва обществото натам да гледаме, когато говорим за това, че е имало чадър над хазартния бизнес.

Владислав Горанов: Т.е. г-н Божков твърди, че ме е бил информиран какви неща прави и аз съм се съгласил? Това ли е тезата или каква?

Репортер: Да кажем, че ви е предлагал повече, отколкото е предлагал на шефа на комисията.

Владислав Горанов: Да дойде да го каже пред българския съд и всеки ще си носи последствията. Защо като е толкова сигурен в собствената си невинност, не дойде и не се изправи пред правосъдието? Има и един друг такъв много богат човек, който нанесе огромни щети, и той стои в Сърбия и оттам разказва неговата версия за нещата. Г-н Божков, аз не мога да го съдя, знам, че организаторите на хазартни игри, с които той има директна или индиректна връзка, са прилагали грешно закона и по тази причина около 700 млн. с лихвите вече се претендират на тези дружества. Издадени са актове...

Репортер: Как ще си вземем тези пари, аз помня, в началото бяха 200, след това станаха 500, сега последно са 700 млн.

Владислав Горанов: Актовете, които са издадени от държавната комисия по хазарта, са за около 700 млн., заедно с лихвите.

Репортер: И откъде ще си ги вземем?

Владислав Горанов: Тези актове са насочени срещу организаторите на хазартни игри. Би трябвало всички тези пари, които са събирали от хазарт, да могат да внесат това, което са си спестили. В противен случай държавата си има принудителни способи за събиране.

Репортер: Ако кажат: Нямаме, фалирахме?

Владислав Горанов: Темата с фалита винаги е актуална. Какво стана с КТБ?

Репортер: И тогава?

Владислав Горанов: Ами тогава ще се окаже поредната престъпна схема, която е ощетила държавата.

Репортер: Не, не искам да го чувам от финансовия министър, след като си спомням какъв огромен заем се наложи държавата да даде, за да се покрият онези гарантирани влогове на хората, които изгърмяха с КТБ. Т.е. вие ми казвате 700 млн., ако тези хора се направят на фалирали, пием студена вода ли?

Владислав Горанов: Не могат да се направят на фалирали. Те или... как да кажа, или отдавна тези пари, които са си спестили, са ги изнесли извън страната и ще трябва да се работи върху това те да бъдат събирани, или се намират в дружествата, които имаме достатъчно способи и средства да ги събере.

Репортер: Отиваме към МС и се сещам, че Вие пътувахте с премиера в делегацията, която посети ОАЕ, където сега се намира Васил Божков. Доста анализатори твърдят, че отношенията между двете страни са изключително добри. Надявате ли се, че ще ни го върнат или ще се повтори случаят „Таки”?

Владислав Горанов: Това не мога да го кажа със сигурност. Процесът не е политически. Това, което знам, е, че искането за екстрадиция е изпратено. Аз смятам, че при това, което се загатва от прокуратурата за значителен брой престъпления, извършвани от г-н Божков, няма аргумент подобно разрешение да не бъде дадено.

Репортер: Вие някога изкушавал ли сте се да търкате билетче на късмета?

Владислав Горанов: Не, аз не разчитам на случайни събития и в този смисъл не съм го правил. Наблюдавал съм много хора и съм ги съжалявал как зареждат гориво за 10 лв. и купуват билетчета за 30. Може би и затова се обединихме около предложението на г-н Симеонов да се опитаме да се ограничи достъпът.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация