Министър Горанов с интервю по актуални теми за предаването „Здравей, България”

08.11.2019 г.

Водещ: „Здравей, България”, Владислав Горанов ни е на гости, добре дошли. Много въпроси, първо политически, после и за пицата.

Владислав Горанов: Добре.

Водещ: Няма отърваване.

Владислав Горанов: Аз за бюджета мога да говоря, иначе за пицата не съм специалист.

Водещ: Да, от това сравнение няма отърване. Малко по политическите теми. Основният сюжет от вчерашния ден е не просто връщането назначението на Иван Гешев към ВСС от страна на Румен Радев, но и в мотивите упрек, че изпълнителната власт е участвала с масирана служебна и институционална подкрепа, че е белег на едно общество, дали е демократично или не, наличието на алтернатива, а алтернатива е нямало и заради липсата на номинация от страна на изпълнителната власт, право, което имаше правосъдният министър. Как посрещате това действие на президента и аргументите му?

Владислав Горанов: Със спокойствие. Президентът имаше много тежка позиция дали да даде мандат на Гешев, или да го върне. Според мен, той си изпълни конституционните функции, даде атестация за неговото виждане за качествата на избрания за главен прокурор...

Водещ: По-скоро за процедурата, според мен, по-малко за качествата.

Владислав Горанов: Аз ще го кажа така. Процедурата е описана в Конституцията и в Закона за съдебната власт, от там нататък до президента винаги ще стигне един човек, посочен от ВСС. Там, при президента, няма как да отидат десет човека или двама човека, за да може той да избира или да коментира. Това е, според мен, атестацията на Румен Радев за качествата на Гешев.

Водещ: Въпросът е дали приемате или отхвърляте неговите обвинения, че изпълнителната власт е участвала по някакъв начин в това състезание - първо с масирана подкрепа, второ с липса на алтернатива?

Владислав Горанов: Според мен, този конституционен текст е небалансиран. Какво имам предвид? Процедурата, в която намесва изпълнителната власт в номинирането на главен прокурор, беше въведена с последните изменения в Конституцията, не съм специалист конституционалист, но до толкова, доколкото разделението на властите е основен способ за поддържане баланса между тях намесата на изпълнителната власт в номинирането дори на главен прокурор е некоректна...

Водещ: Тоест, не го искате това право...

Владислав Горанов: Не го искаме...

Водещ: ...то повече ви тежи, така ли?

Владислав Горанов: Тежи и ни ангажира. Представете си, ако бяхме предложили и той беше подкрепен от съдебната власт, тогава какъв щеше да бъде дебата – дали изпълнителната власт си назначи главния прокурор и той ще следва евентуално волята или ще се съобразява по някакъв начин с тези, които са го номинирали? Няма ли опасност тогава този упрек да е още по-голям, защото сега е относително чиста хипотеза, в която професионалната колегия във ВСС е номинирала един кандидат. Предполагам, че за да стигне до тази номинация са разглеждали различни варианти, след което 20 от 25, което е доста висок процент, го избират. И, разбира се президентът има право...

Водещ: Дали се участва в тази игра, това беше показано...

Владислав Горанов: Не е правилно, то не е въпрос на игра, въпрос на субординация между отделните власти. Не може в един конституционен текст да пише, че съдебната власт е независима и да има куп механизми, предвидени в Конституцията, които да я правят независима, в това число възможността тя да си предлага бюджет и т.н., и в един момент...

Водещ: За да приключим по тази тема, да, виждам, че политически не искате да се ангажирате по никакъв начин нито с избора, нито с...даже не искате и това право, за което ви се натяква, че не сте го използвали. Все пак, когато за нещо имаш един кандидат, не хвърля ли съмнения по принцип?

Владислав Горанов: Пак да кажем. Имаме един кандидат, посочен с единодушие от професионалната гилдия, аз не съм и не мога да предположа, не съм бил част от процеса и не мога да предположа как прокурорите във ВСС са стигнали до решението да предложат Иван Гешев за главен прокурор, но със сигурност са разглеждали различни варианти, различни хипотези. Предложен веднъж, от там нататък ролята на партиите да го коментират, според мен, не трябва да стои.

Водещ: Друг водещ сюжет от вчерашния ден, нещо като анализ на изборите си направихте вие с кметовете и общинските съветници. Победихте на тези избори с отстъпление в редица районни кметове… Видях, в София са ви проблемни. Изобщо резултатът в София и поведението на десницата, за която вчера казвате, че не трябва да се нарича и по този начин, са ви подразнили май най-много на тези избори. От БСП нямате изненади, най-много стрели чух вчера спрямо Демократична България /ДБ/ по-скоро. Това ли е новият момент и извод за вас след тези избори?

Владислав Горанов: Много хубав коментар вчера направи президентът Плевнелиев по повод на поведението на градските либерали ли да ги наричаме, как да ги наричаме, не знам вече, тъй като до скоро беше чиста хипотеза – когато трябва да се избира между ляво управление или управление, свързано с БСП, хората в център дясно са имали ясна и конкретна позиция. В един момент, преследвайки някакви конюнктурни техни виждания или техни стремежи, те се обърнаха срещу ценностите, които винаги сме изповядвали и в момента, в който коалиция между СДС и ГЕРБ, която припознава дясната идея и която издигна един кандидат, който направи доста добри неща за града, някой предпочита да избере Мая Манолова.

Водещ: Колко трябва да са набрали на ГЕРБ и да не приемат ГЕРБ тези избиратели, та да предпочетат кандидат, свързван действително с левицата, като биография политическа преди това?

Владислав Горанов: Има го, този аргумент...

Водещ: Колко много трябва да са намразили...Ваша колежка каза „омраза имаше към ГЕРБ” , да са намразили ГЕРБ и колко аргументи да са получили, та да се обърнат срещу..., може би срещу себе си...в един момент?

Владислав Горанов: Всъщност, те никога няма да простят тези хора, които обърнаха своите избиратели срещу център десния кандидат, защото на практика кандидатът на ГЕРБ беше единственият, който може да победи Мая Манолова в столичния град и,  слава Богу, че това се случи по този начин. Те продължават да претендират, че са автентичното, автентично имат право да говорят за дясно, автентично имат право да претендират за кое е правилно и кое не е правилно в столичния град, и не само, в политиката въобще, без по никакъв начин да отчитат реалностите. От времето, когато Иван Костов напусна СДС и създаде нова политическа формация, още от тогава насам в център дясно не могат да намерят покой и вместо да се обединяват и да търсят нови решения всеки ден виждаме его върху его.

Водещ: Дали е до дясно идеология или е наистина наказателен вот срещу ГЕРБ, вече без значение ляво ли е дясно ли е?

Владислав Горанов: Ако това беше така, както вие го анализирате, нямаше да имаме най-много общински съветници в столичния град. Със сигурност има натрупване на напрежение, със сигурност има доста неща, които могат да бъдат правени по-добре от столичния град...

Водещ: Осем кмета имат, може би това пак е наказателно това, пак срещу ГЕРБ?

Владислав Горанов: Със сигурност година и половина чрез опити и внушения и вглеждане в...малките фуги, вместо да се видят големите булеварди, ако така мога да се изразя, въпреки че ние не трябва да сме снизходителни към некачествените неща и проявлението на немарливост, но, според мен, се водеше една доста сериозна кампания за дискредитиране на столичния градоначалник, защото се предполага, и това всъщност беше големия залог в тези, които искат да премахнат ГЕРБ от власт, представяха си, че взимайки столичния град от там нататък ще имат легални аргументи да поставят под въпрос цялостното управление на държавата и легитимността на ГЕРБ в него. Но, само преди няколко месеца имахме избори, сега отново имаме избори и, ако видите резултата на ПП ГЕРБ като брой избиратели на национално ниво и като увеличен брой кметове, увеличен брой общински съветници, няма да видите това, което те очакват. Независимо от изхабяването имаме все още...

Водещ: Да, защото в София имаше от първи тур 60 процента на предишни избори победа, за кмета говоря, сега най-малкото се отиде на балотаж. Промяна има.

Владислав Горанов: Има промяна, защото този генномодифициран политически организъм, който се появи, е инструмент на всички, които искат да подменят, не да променят, а да подменят легитимните политически аргументи, с които искаме да управляваме града.

Водещ: Вчера чух, не цялото, откъс чух само от изказване на Росен Плевнелиев...

Владислав Горанов: Много хубаво изказване, между другото, явно напускайки президентската институция е придобил доста реална представа за процесите, анализът му беше изключително...

Водещ: Преди нямаше ли реална представа?

Владислав Горанов: Когато си натоварен институционално винаги трябва да се съобразяваш с много повече неща, отколкото когато само на база натрупания вече опит може да правиш анализ.

Водещ: Друго исках да Ви попитам. От неговите думи как го разбрахте – „...генералска битка между генерала премиер и генерала президент...” – какво се има предвид, че Румен Радев ще се включи в парламентарни избори, или че Бойко Борисов ще се включи в президентски, или и двете?

Владислав Горанов: Според мен, той така разви изречението... През 2021 година знаете, че имаме избори за Народно събрание и избори за президент. Предполагам, че това, което имаше предвид Плевнелиев, и той с това завърши изречението – „Битката не трябва да е между двама генерали, битката трябва да бъде и ще бъде за ценности”. Тоест, той се опита да постави ясна демаркация между ценностната система...

Водещ: Не е казал – Борисов кандидат-президент?

Владислав Горанов: Не.

Водещ: Добре, исках това уточнение да направя.

Владислав Горанов: Не го разбрахме така и нямаше такова внушение. Има толкова много време дотогава, а и чисто технологично не мога да си го представя. В един момент Бойко Борисов или ще бъде да продължи да бъде българският министър-председател след един парламентарни избори, или ще продължи да участва в политиката по друг начин, но тези няколко месеца - между края на мандата през 2021 година и края на президентския мандат, ще бъдат изпълнени с някакво политическо съдържание.

Водещ: Още два, може би, бързо ще Ви ги задам политически въпроса, защото имаме много въпроси, свързани с бюджета. Обвиненията на Карадайъ за тези избори, на ДПС, направи впечатление – „Най-уродливата форма… ”, ”Държавният апарат беше превърнат в машина за печелене на избори в най-уродливата и форма чрез заплахи, натиск и репресии...” – каза той. Съгласен ли сте?.

Владислав Горанов: Между другото, тази реакция на господин Карадайъ е най-ясният отговор към критиките на господин Цветанов, че видите ли, ние сме се отказали от съревнованието в смесените региони с ДПС за вота...

Водещ: А тя е добре дошла тази реплика?

Владислав Горанов: Казвам защо имаше такава реакция от господин Карадайъ. В някои региони, особено в смесените региони, противопоставянето е на такова ниво, че се стига дори до физическа саморазправа, примерно в Силистренско. В случая предполагам, че взима повод от това, че представители на ДПС и ГЕРБ се биха, буквално, в Сунгурларе. Но, как да кажа, през всичките тези години, в които ДПС участва в политическия живот, едва ли е натрупало достатъчно аргументи да се оплаква от изборна технология.

Водещ: Цветанов е опроверган, това разбирам по този начин с това изказване, за Ваше успокоение, може би?

Владислав Горанов: Не, казвам, че единствено в смесените региони присъстват ДПС и ГЕРБ. И наистина там битката понякога напуска здравия разум и се превръща в неполитическа, а физическа.

Водещ: Моля Ви, съвсем накратко. Не е ли хиляда процента доказателство за сделка това, което стана в Пловдив? Дани Каназирева, областен управител...тя беше тука и уж имаха дебат с Вашия кандидат и не само, и тогава всички подозираха сделка със Славчо Атанасов, пък накрая се оказа, че тя е областен управител на мястото на досегашния областен и вече кмет на Пловдив - господин Димитров? Не сте ли се разбрали преди изборите?

Владислав Горанов: Възможно е да имало подобни консултации, но аз не съм участвал тях, така че нито мога да ги потвърдя, нито да ги отрека. Знам само, че госпожа Каназирева отдавна работи в града, отдавна е заявявала политически амбиции в този смисъл и това, че увеличава групата си в пловдивския парламент, вероятно е дало аргумент да се колаборира в управлението на града.

Водещ: Сега, по темите... Ама, като сделка изглежда отстрани, Вие не казвате – не, не е така, казвате – не знам.

Владислав Горанов: Коалицията между ВМРО, „Атака”, НФСБ, ГЕРБ сделка ли е? В политиката се...

Водещ: Официална.

Владислав Горанов: Ами, ако искате разглеждайте като официална сделка и това. Защото 2017 година когато ходехме на избори, ние не сме се разбирали да се подкрепяме в изборния процес с „Обединени патриоти”. Тогава доста сериозно си опонирахме, имахме различни тези, но това реши избирателят, след което направихме коалиция.

Водещ: А сега, видях вчера, че сте коментирали, то не е свързано с бюджета, коментирали сте, че е добре кметовете да си повишат местните данъци и такси и така да се изгражда инфраструктура, да не разчитат всеки път на пари от Вас, от централно ниво. Това означава ли, че кметовете на ГЕРБ го получават като инструкция и ще имаме по-високи местни данъци и такси?

Владислав Горанов: Коментарът ми беше по време на заседанието на Бюджетната комисия по повод на становището на Националното сдружение на общините по отношение на бюджетните взаимоотношения между държавата и общините и, в частност, коментарът, който ме провокира, беше желанието на местните власти да получават част от тол таксите. Концептуално, изграждането на местна инфраструктура в общините и населените места трябва да се финансира от имуществените данъци. Неслучайно в закона е предвидено всички имуществени данъци да отиват в полза на местния бюджет, това е данък върху моторните превозни средства, който теоретично би трябвало да отива за поддръжка на местните пътища, това е данък върху недвижимото имущество, който теоретично трябва да финансира изграждането на тротоари...

Водещ: Защо теоретично, аз плащам и данък местни такси, и данък сгради?

Владислав Горанов: Ще ви обясня...

Водещ: ...и да, искам да отиват за тротоари.

Владислав Горанов: Знаете ли колко е годишният приход от данък върху недвижимите имоти в България, във всички общини?

Водещ: 300 милиона видях, че е.

Владислав Горанов: По отчет към септември е под 300 милиона. Знаете ли, колко е целият бюджет на държавата, с всички компоненти – около 45...

Водещ: Колко малко е това?

Владислав Горанов: Много малко е. В България местните данъци са изключително ниски, като добавим към това изключително ниските данъчни оценки няма как в едно населено място, в което имаш няколко километра улична мрежа, няколко километра тротоари, градски площад и какво ли още не, със 100 хиляди примерно годишен приход от данък сгради да се очаква, че ще поддържаш и развиваш тази инфраструктура.

Водещ: Обществото обаче дали е готово да приеме увеличаване на местните данъци и такси, или...

Владислав Горанов: Това е въпрос на политика и тъкмо в началото на новия мандат трябва да се обясни, че там, където живеят повече хора и се плащат повече данъци, ще има по-добра инфраструктура. Разбира се, държавата трябва да участва в изравняването на възможностите...

Водещ: Колко трябва да е?

Владислав Горанов: Законът е определил диапазони и голяма част от общините обаче по една или друга причина предпочитат да стоят в долния край на тези диапазони по отношение на отделните данъци...

Водещ: Това Борисов го спомена сега по време на изборите веднъж, Вие втори път. Вече съм с усещането, че действително кметовете, поне от ГЕРБ, ще поискат повишаване на данъците?

Владислав Горанов: Поводът да го коментира Борисов и вчера аз пред Бюджетна комисия беше анонс на някои кандидати за кметове, че видите ли, щели да намаляват данъци. Данъците, местните, са и като номинален размер, и като данъчна основа, и като данъчна ставка изключително ниски, за да може да се поддържа нормална общинска инфраструктура. И в този смисъл кметовете трябва да си преценят каква политика да водят. Сега е началото на този мандат, всеки кмет трябва да си поеме отговорността и да прецени каква политика да води на местно ниво. Намаляването на данъците е лесно, само че в следващия момент, в който преценят, че искат да имат минимални данъци или никакви данъци, да бъдат така любезни да не се обръщат към правителството с идеи...

Водещ: Тол такси няма да им дадете?

Владислав Горанов: Тол таксите са за използването на републиканската пътна мрежа. Ако искат да дойдат Националното сдружение и да ни предложи механизъм за заплащане използването на общинските пътища. В този смисъл местната власт трябва да поеме своята отговорност, защото популизмът... Аз разбирам, че те са близко до хората, може би тази власт е най-близко до хората, но изкушението да разказваш приятни за ухото истории обърква и възпитава грешно българските граждани. Те живеят с усещането, че съществуват безплатни неща. Всъщност държавата и общините са една трансмисия за колективно управление на създадените от нас блага и така се мери качеството на управлението.

Водещ: Сега, пак ще кажете, че много се иска, а пък трябва отнякъде да дойде, но такава е ролята на финансовия министър. Няколко думи за бюджета. Чуха се вече упреци, вчера мисля, че господин Гечев го видях с цитирани изказвания, в нашето студио пък Пламен Димитров от синдикатите казват така – нарочно се залагат по-малко приходи, нарочно се казва – ще съберем по-малко пари в бюджета, по-късно се събира реалната сума, която е много по-голяма и правителството има свободен ресурс, който не се разпределя, както е по закон от парламента, а джобни – тука 50 милиона за този протест, там да погасим друг протест с други 30 милиона... Залагате ли наистина да имате една камара пари в ръцете си абсолютно свободно, вместо да минат, както си е по закон, през парламента?

Владислав Горанов: Въпросът съдържа не няколко възможни, а няколко различни отговора. Първо, ако погледнете приходите за следващата година като дял от брутния вътрешен продукт /БВП/, ще видите, че те нарастват, тоест хипотезата, че ние залагаме по-ниски приходи за следващата година, за да разчитаме евентуално на някакво преизпълнение, според мен, е несъстоятелно, но така или иначе подобни спорове може да водим. Чуха се и много гласове, че бюджетът в приходната част за следващата година е твърде амбициозен. От там нататък отиваме...това съм го казвал много пъти, но то е технология и...

Водещ: Ето - ...Как се събираме със 700-800 милиона лева по-малко, попита Пламен Димитров. Нали БВП расте, нали има развитие на икономиката, защо е по-малко?

Владислав Горанов: Ние ще съберем с 3 милиарда и половина близо повече в следващата година. Не знам господин Димитров къде ги вижда тези 700-800 милиона... Той е по-силен в разходната част, за приходите, нека да остави финансовия министър да отговаря. Другото, което искам да коментирам обаче в този аспект е, че нито един лев преизпълнение на приходната част на бюджета не може да бъде изхарчен от правителството, нито един лев преизпълнение на приходите не може и не се харчи от правителството.

Водещ: Е как, дали са 6 или 50 милиона кой го решава това...?

Владислав Горанов: Нито един лев преизпълнение на приходите не се харчи от правителството.

Водещ: Това някаква игра на думи ли е?

Владислав Горанов: Не е игра на думи. Правителството има възможност по силата на закона да размества по отделни разходни пера в случай на реализация на икономия. И, ако примерно управляваме добре държавния дълг и лихвените разходи, които сме разчели в началото на годината, са по-ниски, ние можем спестените лихвени разходи, тоест спестените лихви, които не сме платили при управлението на държавния дълг да ги насочим примерно за допълнителен транфер към бюджета на ДОО за изплащане на добавки към пенсиите. Но това не означава преизпълнение на приходите. Колкото е разходът, гласуван в Народното събрание, нито лев отгоре ние не може да направим. В този смисъл, ако се получи преизпълнение на приходите, то автоматично отива в подобряване на бюджетното салдо, а не...

Водещ: Добре де, за това разместване става...да може да се лавира... Тоест, вие казвате, че това ви се полага, това право, ако управлявате добре един сектор да отидете и да запушите дупка в друг?

Владислав Горанов: Първо го пише в Конституцията, че МС отговаря за изпълнението на бюджета, и второ, ако вземете цялата маса от подобри промени, тя може да се измери в един-два процента от консолидираната фискална програма. Не е ли нормално оперативният мениджър на държавата, изпълнителната власт, да има възможност за оперативни решения, не дай си Боже, ако се наложат кризи или въобще за един-два процента дискреция, не е ли нормално всяка изпълнителна власт да има възможност да решава?

Водещ: Ето, коледни добавки споменахте...ще има ли?

Владислав Горанов: Вчера ме попитаха, аз казах, че Коледа ще има със сигурност и че сме все още далеч от тези празници, но така, както върви изпълнението...

Водещ: Коледа ще има, нали не се е променило...

Владислав Горанов: Коледа ще има, тази прогноза е устойчива, но и прогнозата за изпълнението на бюджета дава основание да смятаме, че бихме могли да продължим традицията и да отпуснем...

Водещ: Да има коледни добавки?

Владислав Горанов: Да.

Водещ: Видях, че са Ви питали и за пенсиите и то в една такава посока, че 15 лева, 8 лева и 30 лева, съответно за минимална, за осреднена стойност..., че увеличението е малко, за това винаги става въпрос, като говорим за пенсии.

Владислав Горанов: Увеличението, господин Николаев, е такова, каквото произвежда пенсионният модел. Пенсионният модел предвижда пенсиите да се изчисляват при първото им отпускане в съответствие с формула, която отчита приноса на всеки един човек, след това да се осъвременяват, е терминът, който се използва, при отчитане на инфлацията и ръста на средния осигурителен доход.

Водещ: Ето, толкова ли излиза, за минимална пенсия 14 лева увеличение, 8 лева за социална пенсия за старост?

Владислав Горанов: Нека кажем 6.7 процента, за да не боравим в номинални числа. 6.7 процента е половината от инфлацията и половината от ръста на средния осигурителен доход, който сме прогнозирали, за да изпълним Кодекса за социално осигуряване. Тоест, моделът, пенсионният, през начина, по който е предвидено в закона и по който той функционира, предвижда подобно увеличение. И няма по-добър модел. Между другото, неслучайно правилото се нарича „златно швейцарско”. За да има по-високи пенсии, трябва да има по-високи доходи на осигурените, трябва да има по-високи заплати и ние работим в тази посока. Неслучайно в следващата година сме предвидили увеличение и на минималната заплата, и на заплатите в бюджетния сектор, като по този начин съвсем целенасочено и съзнателно притискаме реалния сектор да следва тази политика и да увеличава доходите....

Водещ: Да, чухме работодателите, те викат – увеличават в публичния сектор заплатите, но това го плаща частният?

Владислав Горанов: Преразпределението и заплатите в публичния сектор винаги ще ги плаща данъкоплатците, така или иначе. Дайте да не увеличаваме заплатите в публичния сектор и да закрием всички държавни функции, за да се чувстват добре работодателите. Между другото, България е една от най-ниските като размери правителство, с около 37 процента преразпределение, средното за Европа е над 45.

Водещ: Като правите сравнение с Европа обаче, хората също ги правят тези сравнения. Видях една справка и тя пак е за заплатите. В Гърция знаете, че стана 2019 година 650 евро, 1270 лева, Румъния - 870 лева излиза, даже с Хърватия, която е с 850 лева имам сравнение, а при нас - 560 лв. в момента, ще се повиши знаем. Въпросът е ние имаме ли изобщо някакво догонване. Имаме, доколкото виждам, покупателна способност в България, което е 50 процента за средната в ЕС и това сме го постигнали за 12 години членство, други държави са го направили за 6 години, за 6 години са го догонили. Не са ли по-бързи, тоест всички тези увеличения другите като напредват, ние не изоставаме ли пак, бягаме, ама последни?

Владислав Горанов: Не изоставаме, но Вие забравяте базата, от която тръгваме, сега ще Ви я припомня...

Водещ: Затова трябва да догонваме, защото базата е много ниска...

Владислав Горанов: Няма да правим викторини, но знаете ли... 

Водещ: Мизерията не я помним с числа, а като...

Владислав Горанов: ...знаете ли коя година България като БВП на глава от населението, достига нивата от 1988 година?

Водещ: Кога?

Владислав Горанов: 2002-ра.

Водещ: Тоест, от 2002-ра почваме...

Владислав Горанов: Не, тоест, за разлика от всички бивши комунистически държави, с които ние се сравняваме, ако погледнете графиките на ръстовете на тях и нас ще видите, че ние сме тръгнали от една сравнително еднаква база в края на 80-те години, когато падна... Между другото утре...

Водещ: 10-ти.

Владислав Горанов: Не, на 9-ти падна Берлинската стена, това исках да припомня като факт. Ние тръгваме от една сравнително еднаква база и примерно след края на Втората световна война България, Унгария и Германия са с близки показатели като БВП на глава от населението. Германия след Втората световна война, България и Унгария. По време на социализма, през всичките тези години, Германия естествено доста бързо тръгва напред, България и Унгария се движат с еднакви темпове. И знаете ли къде се разделяме? Аз съжалявам, че не се подготвихме предварително да го визуализирате, аз имам подобни презентации, да видите къде е неуспехът на тези, които в момента се опитват да претендират, че те са промяната. Ако погледнете годините от 1993-1994 година до 2002 година, графиката е ето така... Не може нашето общество 14 години да е слизало надолу и чак през 2002 година да се връща на нивата... През всичките тези години тези държави - Унгария, Чехия, Полша, с които се сравняваме...

Водещ: Тогава става още по-болезнен въпросът за догонването. Трябва да сме все по-бързи, а не...

Владислав Горанов: Ние трябва да сме по-работливи и по-амбициозни. Защото примерно тази индустрия...

Водещ: Нали знаете историята – Дайте една лопата на Бил Гейтс и да видим... В смисъл, не зависи само от личното желание на всеки.

Владислав Горанов: Ние затова инвестираме в образованието, защото за лопати хора все ще се намерят.

Водещ: Добре, на финала, ако трябва да останем пак със сравнението с пицата, ако искате друг хранителен продукт, какво ни очаква следващата година – още от същото с някаква добавка...?

Владислав Горанов: Повече инвестиции в образованието, като една не само икономическа, но и демографска мярка. Защото всички разговори за купения вот, за ценностни системи, всичко това минава през образованието, качеството и възможността на всеки български гражданин да възприема околния свят. Няма да сме по-успешни, ако не сме по-образовани, късно го осъзнахме, инвестираме много в това. Ще кажете – това не е новина. Не е, от 2017 година от няколкото приоритета, които заложихме в нашата програма, за да могат да бъдат постигнати се следват във всяка следваща година и... Мисля, че това е добра инвестиция, макар и закъсняла, единственият шанс да отговорим на много от въпросите, които ни предстоят следващите години.

Водещ: Благодаря Ви! Много въпроси ни останаха, не ни стигна времето за всичко, но ще Ви каним пак. Благодаря Ви! Владислав Горанов в коментар по политически теми и теми, свързани с парите на държавата.

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация