Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • МАР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Още по темата

ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ПЕТЪР ЧОБАНОВ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИ ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ПАКЕТ ОТ СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ

ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ПЕТЪР ЧОБАНОВ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИ ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ПАКЕТ ОТ СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ
Снимка: ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ПЕТЪР ЧОБАНОВ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИ ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ПАКЕТ ОТ СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ

19.06.2013 г.

Уважаеми господин председател,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Уважаеми министър-председател,

Уважаеми колеги министри,

 

Благодаря за направените до момента изказвания и въпросите са много важни, с оглед изясняване на цялостната стратегия и поведение на правителството, особено по отношение на макроикономическата и фискалната стабилност. Макроикономическата и фискалната стабилност са първостепенен приоритет, който ще бъде съчетан с осигуряване на необходимите условия за икономически растеж. Ние имаме една фискална цел, която е фиксирана в бюджета, но към момента анализът на ситуацията показва, че тя е по-скоро механична, тя не е подкрепена с необходимите политики  за нейното изпълнение, но това е цел, към която се придържаме. Анализите в тази насока продължават, но се предприемат и необходимите действия за изпълнението й, като разбира се, за да се случи това, трябва да сме наясно с рисковете, които имаме пред бюджета, а те не са малко. Но това не може да служи за оправдание, напротив. Това мотивира за предприемането на необходимите действия за тяхното управление.

Към рисковете пред бюджета на първо място можем да отнесем надценените прогнози за макроикономическото развитие през текущата година. Още при изготвяне на Бюджет 2013 беше ясно, че прогнозите са оптимистични и в първия възможен момент ревизията на тези прогнози се осъществи през март тази година, като бяха намалени очакванията за растеж както номинален, така и реален. Брутният вътрешен продукт в номинално изражение е ревизиран с милиард и половина лева в негативна посока,  като неблагоприятно на приходите се отразява и ревизията в номиналните растежи на останалите основни компоненти на брутния вътрешен продукт /БВП/  с изключение на износа до известна степен, но ефектът му е компенсиран напълно с резултатите, които се очакват по отношение на вноса.

Към основните рискове пред изпълнение на бюджета можем да отнесем и очакванията за възникване на допълнителни разходи, които в определени случаи изглеждат обосновани и са предопределени от това, че те не са добре разчетени и имаме недофинансиране на определени сфери, което обаче означава, че трябва - и в момента го правим, да търсим начин за оптимизиране и изчистване от някои паразитни разходи. Основен проблем са просрочените задължения и постъпващите искания от отделни министерства и ведомства за допълнителни разходи. Има риск и той е налице в тези искания, като към края на април подобни допълнителни искания, заедно с просрочените задължения, са в размер на над 800 милиона лева.

Поради това и поради този риск, министерствата и ведомствата вече полагат необходимите усилия за оптимизиране на своите разходи. Неслучайно в спешния социален пакет, който приехме, който засягаше подкрепата за първокласниците, подкрепата за майките, и разширяване на обхвата на енергийните помощи, ние отправихме два основни сигнала. Първият сигнал беше, че ще изпълняваме своите обещания, ще следваме своите приоритети. Но вторият сигнал беше, че това ще става по линия на оптимизиране на разходите, тъй като ясно беше посочено, че тези средства ще бъдат осигурени чрез преразпределение в съответните бюджети на Държавното обществено осигуряване  и на Министерството на труда и социалната политика.

За съжаление, имаме и риск от неизпълнение на приходите, който приходните агенции оценяват в размер на около 1 милиард лева, поради което непрекъснато се работи и вече имаме набелязани мерки как да подобрим тази събираемост, как да осигурим допълнителни приходоизточници. Част от идеите се чуха и в тази зала, за което съм благодарен и с конструирането на комисиите ще започнем в спешен порядък да работим по тези идеи.

Причините за подобно очаквано неизпълнение на данъчните приходи са няколко. Ще си позволя да представя част от тях на вашето внимание. Първо, въвеждането на Единната данъчно-осигурителна сметка и свързаното с това изместване на приходи във времето, което не е отчетено при съставянето на бюджета. Това са и други промени в данъчно-осигурителната политика, ефектите от които не са включени в приходната част на Закона за бюджета за 2013 година. Това е промяната на макроикономическите показатели, спрямо заложените при разработването на приходите поради недобра прогноза. Това е недобрата прогноза за пазарната конюнктура, това е подценената промяна и в някои политики. Примерно в Бюджет 2012 са заложени и изпълнени приходи, свързани с възобновяемите източници в размер на 50 милиона, но те са преписани механично и в Бюджет 2013, към момента са изпълнени 2 милиона. Ясно е, че те няма как да бъдат изпълнени. Предизвиканите проблеми в енергетиката, също се отразяват негативно на приходите.

Освен това, което също ни мотивира до известна степен и ни прави по-дисциплинирани, му отнема гъвкавостта, която обикновено имат правителствата - това са изчерпаните резерви в Централния републикански бюджет. Характерното за първите пет месеца на годината, и особено за първите два месеца на годината, по време на управлението на правителството на ГЕРБ, е че резервите в Централния бюджет са преразпределени по обичайната практика чрез постановления на МС, като размерът на преразпределените средства достига до лимита за възможности за преразпределение, който е заложен в бюджета, а именно 330 милиона лева. За сравнение, през цялата предходна година това преразпределение е в размер на 410 милиона лева. Освен това, „пожарната" емисия на дълг, която беше направена през февруари тази година, която беше обоснована с това, че ще дойдат необходимите средства от Европейската комисия, и която беше избрано да падежира през август тази година, когато при нормални условия се очакваше да има ново правителство, тя на практика изчерпа гъвкавостта по отношение на новоемитирания дълг, тъй като на практика изчерпа лимита, който е заложен в бюджета за новоемитиран дълг.

Поради това, без предприемането на необходимите мерки за изграждането наново на бизнес среда, тъй като според мен тя е разрушена, ние няма как да очакваме по-добри фискални резултати през тази година, а те са ни жизнено необходими. Поради тази причина ще си позволя да подкрепя пред вас някои от тези мерки, които имат особено значение.

Първата от тях е графика за разплащане на всички забавени плащания към бизнеса. Това е свързано с политиката на безплатно финансиране на публичния сектор, която се наложи в последните години чрез просрочване на задължения през бизнеса. Най-видимо това се случи през 2009 година, втората половина на годината, когато тези просрочени задължения нараснаха от 166 милиона на 799 милиона. Неслучайно последното тримесечие на 2009 година бе отбелязан и най-големия срив в икономиката, когато реалният БВП на годишна база намаля със 7.6 процента. Максимална стойност на тези просрочени задължения бе достигната през второто и третото тримесечие на 2010 година, когато те са в размер на 826 милиона лева. Просрочените задължения към бизнеса нарушават нормалното протичане паричните потоци в икономиката и са една от причините за нарастване на междуфирмената задлъжнялост.

Докато много други страни от ЕС отбелязаха високи темпове на растеж и възстановяване от кризата през 2010 година, при нас поради нередовните плащания и влошената бизнес среда, такъв не се наблюдаваше. Такъв растеж за съжаление, не се наблюдаваше през целия период 2009-2012 година. Растежът беше в рамките на статистическата грешка, което доведе до няколко загубени години за българската икономика и през 2012 година реалният БВП е с 2.6 процента по-нисък от предкризисното му ниво през 2008 година.

Важността на мерките в подкрепа на бизнес средата е обоснована и от това, че основен проблем пред този растеж са намалелите инвестиции, които през 2012 година вътрешните инвестиции са с 37 процента по-ниски от тези през 2008 година в реално изражение. Разплащането задълженията към бизнеса ще възстанови доверието в държавата като редовен платец, ще влее свободен финансов ресурс, който да се използва за увеличение на икономическия растеж.

Друга, много важна мярка, е облекчаването на достъпа до евтин финансов ресурс за малкия и среден бизнес чрез Българската банка за развитие. Като част от антикризисния план през 2008 година тази банка беше капитализирана с цел да подпомогне кредитирането и да намали мащаба на икономическия спад. Основната цел беше да се подпомогнат малките и средни предприятия, които нямаха натрупани буфери да се справят с влошаващата се ситуация. Тази политика не беше продължена през 2009 година след смяната на правителството и възможностите в тази посока на Българската банка за развитие не се използваха. Това е една относително добре капитализирана банка, която може да привлече и сама допълнителен финансов ресурс, при много прилична цена, поради по-ниските рискови премии и ниските лихви като цяло в момента. Привличането на свеж финансов ресурс ще осигури необходимата ликвидност на малките и средни предприятия, голям процент от които посочват, че основен проблем е невъзможността да се финансират.

По отношение на Единната данъчно-осигурителна сметка, наистина нейният първоначален замисъл е бил добър, но за съжаление реализацията се отклонява от добрите намерения. Ние обсъждаме, включително и с бизнеса, и към момента са налице три основни варианта за преодоляване на този основен проблем, но разбира се крайният избор ще зависи от това, от допълнителни обсъждания със заинтересованите страни и от една внимателна оценка на въздействието на подобни промени.

Много важно място в мерките заемат и мерките против контрабандата и противодействието на нелоялната конкуренция. Затова се обсъжда, включително и с бизнеса, и имаме известна готовност да предложим един метод за предотвратяване на фактически кражби на ДДС, който е успешно приложим в Румъния и може да бъде приложен и в Република България при съобразяване с националната специфика на законодателството, административния капацитет на приходните администрации и обема на вътрешнообщностните придобиване на стоки на територията на страната, като за нейното успешно прилагане са необходими няколко условия -  определяне обхвата на стоките, по отношение на които ще се прилага този специфичен контрол, определяне обхвата на лицата, спрямо които ще се прилага контролът, както и органите, които ще осъществят специфичният контрол.

Благодаря ви за вниманието!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация