Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • МАР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

ИЗКАЗВАНЕ НА ВИЦЕПРЕМИЕРА СИМЕОН ДЯНКОВ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ТРИБУНА

16.06.2011 г.

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ МИНИСТРИ,

 

Дами и господа вносители на вота на недоверие,

 

Във внесените от вас мотиви сравнявате показателите на България отпреди пика на световната криза с показателите на България днес. Казвате, че преди външният ни дълг е бил 13.7%, а нашето правителство го е увеличило с 2 млрд. лева. Че преди страната е била на излишък, а при нашето правителство дефицитът е достигнал над 3 процента и т.н.

 

Добре. Да правим сравнения. Но както е редно да се правят - къде сме били преди кризата спрямо останалите и къде сме днес спрямо тях.

 

През 2008 г. страната ни е била на пето място в Европейския съюз по показателя бюджетен баланс - с излишък от 1.7% от БВП. През тази година се очаква дефицит от 2.5%. И къде ще бъдем по този показател спрямо останалите в Европа? Отново на пето място. Оказва се, че твърдението ви, че нашето правителство не се е справило с кризата, очевидно се разминава с фактите.

 

През 2008 г. публичния дълг на България е бил 13.7%, а през 2010 г. е 16.2% от БВП. Само че за тези три години средния за Европейския съюз държавен дълг нарасна със 17.7 процента. За България той се повиши с 2.5%. През 2008 г. бяхме четвърти в Европа по най-нисък дълг. Сега сме втори в Европа по най-нисък дълг. По този показател днес ни изпреварва единствено Естония. Т.е. и тук твърденията ви се разминават с действителността.

 

В мотивите си посочвате, че вместо да се набави допълнителен външен и вътрешен финансов ресурс, който да подкрепи фискалния резерв, то е направено обратното - резервът е под бюджетния минимум. Фискалният резерв в края на май е над 5 милиарда лева. Какво имате предвид под набавяне на външен финансов ресурс не е ясно. Да качим дълга? Да вземаме заеми? Да сключим споразумение с Международния валутен фонд? Не ни трябва и няма да го направим.

 

Имаше и призиви за увеличаване на разходите и за допускането на по-голям дефицит с аргументите, че това, едва ли не, е изходът за икономиката. Ние бяхме против и не го направихме. Защо? За да избегнем гръцкия сценарий. Оценките на международните кредитни агенции са пределно ясен знак, че посоката ни е правилна.

 

Набавяме ли допълнителен вътрешен ресурс? Към края на месец май тази година Агенция "Митници" изпълнява плана си на над 101%. Събрани са 27 милиона над заложеното в разчета за тази година, а спрямо същия период за 2010 г. Митниците са събрали с 430 милиона повече. Данните от Националната агенция за приходите показват изпълнение с 376 милиона повече спрямо същия период на 2010 г. - 8% по-голяма събираемост.

 

Инфлацията през месец май е 0%. Средногодишната стойност на инфлацията за 2010 г. беше 3%, а разчетът за тази година е за 3.6%. Инфлацията през 2008 г., при вас, инфлацията беше 12.3%. Трето поредно тримесечие икономиката ни отчита ръст. През първата четвърт на тази година той е 3.4%. По този показател сме седми в Европа.

 

Използваме кризата като възможност. Предприехме серия от много трудни промени, за които преди нямаше воля. Ние го правим. Ограничихме плащанията в брой. Свързахме фискалните апарати на бензиностанциите с НАП и това вече дава резултати. Предстои аналогична стъпка с аптеките до края на август тази година. Работата ни в тази посока продължава и над 185 хиляди регистрирани по ДДС фирми ще свържат апаратите си с приходната агенция. Наредба No 3, чието въвеждане срещна силна съпротива, също е реалност и действа.

 

Кризата даде възможност и за по-благоприятно секторно разпределение при чуждите инвестиции. Както навсякъде, така и у нас брутният размер на преките инвестиции намаля. Но настъпи важна промяна в профила им. Преди кризата голяма част от преките чуждестранни инвестиции бяха във финансовия сектор, недвижими имоти, строителство и търговия. Днес се влага основно в промишлеността и производството. Точно от този тип инвестиции има нужда България. Те осигуряват повече производство, гарантират стабилни работни места и по-сигурни постъпления в бюджета на държавата.

 

След дълги години на имитиране на реформа в държавната администрация - при вас дори имаше отделно министерство, което освен, че си купи много коли, с нищо друго не се запомни в историята на реформите в държавната администрация. Ние сложихме таван за ръста в броя на чиновниците. Като резултат - с 13% е намалял броят на чиновниците от началото на нашето управление. За предните 4 години вие успяхте с 26 процента да ги увеличите чиновниците. 

 

Сложихме край и на имитациите при изграждане на електронно правителство. От март тази година координацията на всички проекти премина към Съвета за административна реформа в Министерски съвет и се преустанови работата на парче.

 

Антикризисните действия понякога по-добре се описват с примери, отколкото с изброяване. Такъв пример е промяната в статута на Националния дворец на културата. След 20 години непонятното юридическо присъствие НДК продължаваше да съществува. Ние за първи път спряхме това и сега НДК е държавно дружество. То влиза в забранителния за приватизация списък и сега вече се управлява при ясни правила и отчетност.

 

В мотивите за искания вот се отбелязват и, цитирам, «провалените големи инфраструктурни проекти». Ще пропусна това странно твърдение, знаете колкото добре министър Плевнелиев и неговият екип се справят тук.

 

Заслужава си да се посочи, че насред кризата ние успяхме да отделим средства и за нещо, което не се е случвало в България през последните 30 години - строежът на нови музеи. Утре, например, отваря врати новият Музей на съвременното изкуство. Предстои да отвори врати и Музеят за тоталитарното изкуство. Това ще е след два месеца. Освен всичко останало, това са и инвестиции в самочуствието ни като българи.

 

В мотивите за вота ви се отбелязва, че за първи път през годините на прехода правителството не увеличава доходите. Но не се отбелязва, че не ги и намалихме, за разлика от почти всички държави в Европейския съюз. В същото време не повишихме данъците и не трупаме дългове. Сега сме страната с най-ниски преки данъци в целия Европейския съюз.

 

Вече имаме добри резултати и отчетливи сигнали за положителна перспектива. Затова можем да си позволим и началото на поетапно повишаване на доходите. Правим го с наличния ресурс. Излязохме с предложение за вдигане на минималната работна заплата от 240 на 270 лева. Идната седмица предстои да го обсъдим със социалните партньори от Тристранния съвет. Там ще представим нашия анализ и ще изложим аргументите си, за да може това предложение да се осъществи. Имаме и вариант за поетапно вдигане на пенсиите. Първата стъпка обхваща самотните хора, които получават надбавка за починал съпруг или съпруга. Предложението ни е на първи етап тази надбавка да се увеличи с една трета. Промяната обхваща 700 хиляди възрастни хора. Ще внесем и това предложение на предстоящата Тристранка, за да намерим съгласие със социалните партньори и след това ще го придвижим към вас, към Народното събрание, за необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване.

 

Мога да продължа да изброявам, но ще оставя това на моите колеги министри.

 

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация