Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

Още по темата

Изказване на министъра на финансите Владислав Горанов в Комисията по бюджет и финанси при гласуване на първо четене на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.

03.04.2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

 

При настоящата безпрецедентна ситуация, при която много от държавите в света се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, измеренията на кризата както за европейската икономика, така и за световната все още не могат да бъдат оценени и прогнозирани. Повечето големи икономики, засегнати от пандемията, очакват значително забавяне и потенциално навлизане в рецесия през настоящата година, но всички тези прогнози са съпроводени с голяма степен на несигурност колко дълбоки ще са икономическите последици от предприетите действия за борба с пандемията. От друга страна, не е ясно и колко дълго и в каква степен мерките за социална изолация ще продължат да оказват негативен ефект върху вътрешното потребление. Ясно е обаче, че сериозните мерки за борба срещу болестта ще имат значителни икономически последици и икономическото възстановяване ще започне, едва след като заплахата от пандемията бъде ефективно овладяна.

 

От фискална гледна точка България се намира в добра кондиция на прага на извънредната ситуация, предизвикана от разпространението на заразата с COVID-19. Дисциплинираната и последователна политика за поддържане на положително или близко до балансирано салдо през последните години позволи да бъдат запазени буферите във фискалния резерв. Параметрите по изпълнението на бюджета към момента на обявяване на ситуацията на извънредно положение в България по консолидираната фискална програма са добри и се отчита текущо превишение на приходите над разходите. Това обаче е само моментното състояние на фиска на прага на настоящата безпрецедентна криза. Всички сценарии, дори и тези с по-кратко и по-слабо забавяне на икономическата активност в България, очертават сериозно влошаване на параметрите по приходите и по разходите в годишен план, което се отразява във влошаване на бюджетното салдо спрямо заложената цел в разчетите към ЗДБРБ за 2020 г.

 

Разработените сценарии на развитие на макроикономическите индикатори в годишен план на база на наличната към момента информация и допускания очертават сериозно изоставане при основните данъци и осигурителни вноски спрямо планираните параметри с разчетите към ЗДБРБ за 2020 година. Причините за прогнозираното неизпълнение на приходите са комплексни – външни и вътрешни фактори – като те ще допринесат за намаляване на вътрешното потребление, свиване на износа и вноса, по-ниска от планираната заетост, промени в допусканията за цената на суровия петрол и курса на щатския долар и др. Очакваното неизпълнение на разчетите по приходите и възникналите допълнителни разходи в изпълнение на мерките на Закона за мерките и действията по време на действието на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ бр.28 от 24.3.2020 г.) очертават обективна невъзможност за постигане на заложените фискални цели с разчетите към ЗДБРБ за 2020 г., което налага изготвянето на предложение за неговата актуализация – Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г.).

Макроикономическият сценарий, който е базов при изготвянето на предложението за актуализация на бюджета е базиран на най-песимистичния от изготвените алтернативни сценарии за развитие на българската икономика през 2020 г. Той е разработен при хипотеза за овладяване на пандемията в България в синхрон с процесите в международен план и паралелно икономическо възстановяване. Същевременно, предвид изключително динамичната ситуация и в този контекст отчитайки последната налична информация и наблюдаваните ефекти от разпространението на Covid-19, допусканията за външната икономическа среда са значително влошени, което неминуемо се отразява и на националната икономика. Очаква се, че извънредните мерки ще имат по-дълъг период на действие и ще окажат съществено влияние върху икономическата активност през второто и от части третото тримесечие на 2020 г. Прогнозира се, че реалният растеж ще премине на отрицателна територия, като при този сценарий се очаква свиване на икономиката с 3 пр.п. в реално изражение. Ще бъдат засегнати почти всички компоненти на БВП, изчислен по метода на крайното търсене, а именно - потребление на домакинствата, частни инвестиции и износ на стоки и услуги. Очакваният спад на световната и най-вече на европейската икономика, в съчетание със силно ограничителните мерки за международни пътувания ще доведат и до понижение на износа на стоки и услуги. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пр.п. спрямо 2019 г. до 6,2%.

 

На база на този макроикономически сценарий се прогнозира неизпълнение на годишните прогнози по приходите в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др. Размерите на очакваното негативно отклонение на разчетите по приходите налагат актуализацията на годишната цел по отношение на бюджетното салдо за 2020 г.

 

От страна на разходите следва да се обезпечат необходимите средства за изпълнение на мерките на Закона за мерките и действията по време на действието на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., които налагат промени в параметрите по разходите. Освен неотложните разходи по превенция на разпространението на COVID-19, приоритет са и мерките за подкрепа на икономиката и заетите. За запазване на работните места в страната правителството предложи и след обсъждане в Съвета за тристранно сътрудничество бе приета т. нар. мярка „60/40“, състояща се в поемане от страна на държавата на 60 на сто от осигурителният доход на заетите в предприятия, чийто бизнес е пострадал в най-голяма степен от въведените извънредни мерки за овладяване разпространението на заразата от корона вирус. За обезпечаване на необходимия ресурс по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ се предлага увеличаване на трансфера от държавния бюджет за бюджета на ДОО в размер на 1,43 млрд. лв., в т.ч. 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.

 

Друга мярка в посока на подкрепа на икономиката и най-засегнатите от кризата е предвиденото увеличение на капитала на Българската банка за развитие (ББР) със 700 млн. лв. 

С предложените промени по приходите и разходите се променя и салдото по държавния бюджет, като се предлага то да бъде дефицит в размер на 3,45 млрд. лв. (2,9% от прогнозния БВП). С тези разчети се променя и прогнозното салдо по консолидираната фискална програма за 2020 г., като се предвижда то да бъде дефицит в размер на 3,51 млрд. лв. (3,0 % от прогнозния БВП).

 

С оглед финансирането на прогнозния дефицит в размер на 3,5 млрд. лв., набавянето на ресурс за реализирането на мерките чрез допълнително капитализиране на ББР със 700 млн. лв. и следвайки консервативен подход за осигуряване на допълнителен буфер в случай на негативно развитие на кризата и необходимост от ликвидност на разположение се предлага и промяна в ограничителите по държавния дълг за 2020 г.  Предлага се увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2020 г. от 2,2 млрд. лв. на 10 млрд. лв., което представлява увеличение със 7,8 млрд. лв. Необходимият ресурс към момента за покриване на предвидения в актуализацията дефицит и увеличение на капитала на ББР е в размер на 4,2 млрд. лв., като останалата сума ще бъде усвоена само при негативен сценарий и ще служи като допълнителен буфер при високата степен на несигурност, при която са изготвени разчетите по предложения ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г.

 

Освен промени по държавния бюджет, реципрочно са предложени изменения по бюджета на ДОО, с което се коригират приходната част, както цитирах преди малко с 430 млн. лв., както и допълнителни разходи в размер на 1 млрд. лв. по бюджета на Фонд „Безработица“ на ДОО.

По отношение на темата с финансирането и новия дълг, стратегията при изготвянето на дълговите разчети в закона 2020 г. беше при нулево бюджетно салдо и лимит от 2,2 млрд. лв. и при погашения в рамките на година 1,4 млрд. лв. и 800 млн. лв. буфер за погашенията през февруари 2021 г. Лимитът, който имаме по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, е в размер на 2, 856 евро или 36 % от общия лимит на програмата. Съгласно условията на програмата в рамките на дълговите ограничения със Закона за държавния бюджет за 2015 и 2016 г., са емитирани еврооблигации с общ обем 5, 144 млрд. евро – 64 % от общия лимит на програмата. Резултативно, остатъкът 8-милиардната програма, гласувана в началото на 2015 г., е в размер на 2, 856 млрд. евро (36 %) от общия лимит. Искам да обърна внимание, че тази разлика от 7, 8 млрд. разчет за веднага през актуализацията на бюджета усвояване от нея е цитираното финансиране на дефицита плюс капитализацията на ББР или общо 4,2 млрд. Остатъкът до 7, 8 млрд. е потенциална възможност за правителството да наблюдава пазара и да реагира според развитието на пазарната ситуация по отношение на възможността за интервенция на вътрешните и външните пазари с оглед осигуряването на ликвиден буфер в бюджета, който може да бъде използван и ще бъде използван при необходимост и само след актуализация на бюджета дотолкова, доколкото нито един лев допълнителен разход по бюджета не може да бъде направен, ако не се увеличи разходната част на българския бюджет.

С актуализацията се предлага увеличени на разходите в размер на 1, 07 млрд. лв. – 1 млрд. е за бюджета на ДОО, като допълнителен трансфер от държавния бюджет, и 70 млн. са допълнителните разходи, предвидени за финансиране на лихви по дълга в резултат на прогнозирания увеличен обем на държавния дълг. По отношение на стратегията на вътрешните и външните пазари, правителството ще наблюдава заедно с консултанти възможните най-добри условия за финансиране, така че да постигнем макар и в относително волатилното състояние на пазарите в момента най-добри условия за държавата, като няма нищо празно в този чек, защото в момента, в който средствата постъпят в сметките на фискалния резерв, те могат да го напуснат само по три причини: за погашение на дълг, за операции, свързани с придобиване на дялове и акции, какъвто е случаят с ББР, и за разходи. Всеки един от тези аспекти е предварително нормативно определен. Падежирането на дълга е в съответствие с графиците, по които дългът се амортизира. Извършването на капитализация на ББР отново е под контрол. Последната възможна опция за извършване на допълнителни разходи задължително минава през актуализация на бюджета. В случая предлагаме от този ресурс да бъдат ангажирани 4,2 млрд. лв., от които 3,5 млрд. лв. за компенсиране на увеличеното в негативен план бюджетно салдо и за финансиране на капитализацията на ББР. Ако достигнем общия лимит от 10 млрд. лв. и ако се наложат допълнителни ограничения в приходната част на бюджета или допълнителни разходи по КФП, за втората част – за увеличението на разходите по КФП ще трябва отново да минем през решението на българския парламент.

Със сигурност не съм обхванал всички теми, които могат да бъдат повдигнати, но отново очертавам промените, които предлагам в параметричната част на бюджета – те са свързани с очаквано намаление на приходите, увеличение на разходите с 1, 070 млрд. лв. и осигуряване на лимит на финансиране, в случай че се наложат допълнителни фискални буфери.

 

Благодаря за вниманието!

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация