Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Изказване на министъра на финансите Росица Велкова по време на изслушване в Народното събрание относно изпълнението на ЗДБРБ за 2022 г., и относно проекта на служебното правителство за държавния бюджет за 2023 г.

25.10.2022 г.

Уважаеми господин председател,

Уважаеми дами и господа,

Данните за касовото изпълнение на консолидирания бюджет за деветмесечието на 2022 г. година показват положително салдо в размер на 989,2 млн. лв., което е 0,6 % от прогнозния БВП. То се формира от  превишение на приходите над разходите по сметките на средства от ЕС в размер на 520,7 млн. лв., както и от 468,5 млн. лв. положително салдо по националния бюджет.

Тази информация на пръв поглед изглежда оптимистична, но ако се погледнат данните от всички предходни години, бюджетът обикновено е на излишък до последните 2 месеца на годината. Положително бюджетно салдо до настоящия етап на бюджетната година е нормално състояние. Но това не означава, че годината ще завърши на излишък, тъй като самият бюджет, който е приет от НС, е планиран с дефицит.

Относно приходите – очакваме преизпълнение на данъчноосигурителните приходи с около 250 млн. лв., от които 50 млн. лв. по ДДФЛ и 200 млн. лв. осигурителни приходи, което е свързано основно с увеличаване на заплатите в обществения и частния сектор.

Приходните администрации осъществяват ефективен превантивен и последващ контрол по отношение на събираемостта, за да бъде изпълнен планът за данъчните приходи.

Също така очакваме 2,6 млрд. лв. да постъпят от първо плащане по ПВУ през месец декември, подали сме искането за първо плащане с изпълнени всички мерки и в момента нашето искане се разглежда в ЕК.

По отношение на разходите – очакваме икономия от 1 млрд. лв. в частта капиталовите разходи по ПВУ. Към момента касовия разход по ПВУ е около 50 млн. лв. и не очакваме да възлезе до края на годината на повече от 100 млн. лв. Тази икономия ще подобри бюджетното салдо за 2022 г., но забавянето в извършването на инвестиционните разходи по ПВУ неминуемо ще натовари разходната част на бюджета през 2023 година, тъй като за да могат да се пратят заявки и да се получат второ и трето плащане, инвестиционният разход трябва да се случи, освен реформите, които са като критерии.

За компенсациите по програмите за енергийно подпомагане към 30 септември са  изплатени 3,7 млрд. лв., които за бюджета са неутрални по отношение на бюджетното салдо, тъй като се финансират от вноски от държавните дружества от сектор енергетика, производители на ел. енергия. Осигурено е финансиране по програмите до края на годината.

За украинските бежанци са изразходвани общо около 540 млн. лв., в т.ч. 176,5 млн. лв. по програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна, като от тях 162 млн. лв. ще бъдат за сметка на преструктуриране на европейски средства.

Утвърдените разходите по чл. 1, ал. 5 от ЗДБРБ за 2022 г. са в размер на 3 млрд. лв., като от тях с постановления на Министерския съвет са одобрени 2,355 млрд. лв., а реалният касов разход възлиза на 1,414 млрд. лева. Традиционно през последното тримесечие ще се реализират голяма част от гласуваните разходи за министерствата и ведомствата

По план капиталовите разходи са в размер на 8,4 млрд. лв., от които очакваме икономия: 1 млрд. лв. в ПВУ; 400 млн. лв. са преструктурирани като трансфер за общините; към момента са преструктурирани от капиталови разходи към издръжка 300 млн. лева. Така очакваното изпълнение на капиталовите разходи след преструктурирането и икономията, която очакваме, е в размер на 6,7 млрд. лв., от които до деветмесечието са изразходвани 2,6 млрд. лева. Неравномерното усвояване на капиталовите разходи е обективно обусловено от календара на строителния сезон, като изпълнението на повечето инфраструктурни проекти се извършва през летните месеци и разплащането за извършената работа се концентрира в последното тримесечие.

Планираният дефицит за 2022 г. на касова основа е 4,1 % от БВП, на базата на преизпълнението на приходната част, която очакваме, и реализираната икономия в размер на 1 млрд. лв. в разходната част, очакваният дефицит е 3,4 % от БВП на касова основа.

На начислена основа планираният дефицит е 6 % от БВП, а очакваният е 5,4 % от БВП.

Съгласно ЗДБРБ и неговото изменение максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. по реда на Закона за държавния дълг, е 10,3 млрд. лв., чиято цел е да се гарантира ликвидността на държавния бюджет като се осигури необходимият ресурс за финансиране на планирания дефицит за 2022 г., за рефинансиране на дълга в обращение и за обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.

Следва да се отбележи, че до встъпването в длъжност на служебния кабинет привлеченото дългово финансиране през 2022 г. e само от вътрешния пазар и е в размер на 1,8 млрд. лв., което представлява едва 17,5 % от планираното за годината финансиране (10,3 млрд. лв.). В резултат на емисиите, които проведе служебното правителство, в условия на волатилност на пазарите към 19 октомври 2022 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35,3 млрд. лв. (21,8 % от БВП), при максимално допустим размер съгласно ЗДБРБ за 2022 г. от 38,5 млрд. лева. Размерът на държавния дълг нараства с 4,1 млрд. лв. в сравнение с 31 декември 2021 г. (31,2 млрд. лв., 22,5 % от БВП) вследствие на поетия нов дълг чрез емисии на ДЦК в размер на 7,0 млрд. лв. (в т.ч. на вътрешния пазар – 2,6 млрд. лв. и на външния пазар – 4,4 млрд. лв.) и извършените погашения по падежиращия през годината държавен дълг в размер на 2,9 млрд. лв. (от които 2,6 млрд. лв. по външния дълг и 0,3 млрд. лв. по вътрешния дълг).

По отношение на подготвения проект на държавния бюджет и възможните варианти, които разработваме – МФ разработи три варианта. Те отчитат фискалните тенденции, риска от нарушаване на фискалните правила по ЗПФ, поетите разходни ангажименти от 2022 г., както и натрупаните структурни бюджетни дисбаланси в частта на разходите. Вариантите са разработени въз основа на актуализираната есенна макроикономическа прогноза въз основа на очакваното изпълнение на бюджета за 2022 г. Разработеният базов вариант, при непроменени политики, като се запазва действието в целогодишен размер на приетите политики и приетите актове. В приходната част за запазени приетите с актуализацията на бюджета за 2022 г. данъчни облекчения, като запазване на намалена ставка на ДДС от 9 % за доставките за централно отопление на природен газ до юли 2023 г., запазване на нулева ставка ДДС за доставките на хляб и брашно до 1 юли 2023, освобождаване от акциз на ел. енергия и природен газ LPG като моторни горива до 1 юли, продължаване и през следващите години на увеличен размер на данъчните облекчения за деца и увеличаване на прага за регистрация по ДДС от началото на 2023 г.

В разходната част не се предлага въвеждането на нови политики, както и прекратяване на действащи такива, като са индексирани капиталовите разходи и разходите за издръжка, породени от енергийната криза и нормативните промени, настъпили в този период. При този вариант се осигурява осъвременяване на пенсиите съгласно швейцарското правило, като се запазва МРЗ на достигнатото ниво през 2023 г., но следва да се отбележи, че се нарушават законовите правила за равнището на дефицита, който достига до близо 11,5 млрд. лв. или 6,6 % от БВП, като такава тенденция се очертава и в средносрочен бюджетен план. За финансирането на такива дефицити се налага и поемането на нов дълг около 16 млрд. лв. годишно.

Разработен е също и вариант за балансиране на бюджета за 2023 г. в рамките на фискалните правила по ЗПФ. С цел постигане на заложеното по ЗПФ ограничение на дефицита до 3 % от БВП се преустановява действието на въведените през т.г. временни данъчни облекчения, включени в базовия вариант на бюджет, а по отношение на разходите се съкращават разходи и временно се спират определени проекти и програми.

Разработен е също законопроект за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., Закона за ДОО и Закона за НЗОК, т. нар. удължителен закон, който удължава действието на бюджетните закони от 2022 г. с цел осигуряване на възможност за реализиране на плащания до приемането на бюджетните закони за 2023 г. с политики, предложени от редовен кабинет.

Основните макроикономически показатели, при които е разработен базовият вариант, е при БВП от 173,8 млрд. лв., при средногодишна инфлация от 6,4 %, реалният растеж на БВП е 1,6 %.

В приходната част на КФП за половин година са запазени приетите намалени ставки за определени стоки и услуги. В разходната част спрямо разчетите по актуализираната програма за 2022 г. има номинален ръст от 11,2 млрд. лв. Ръстът е в следните направления: разходи за персонал – 1,9 млрд. лв.; социално и здравноосигурителни плащания – 4,9 млрд. лв., в това число пенсии – 3,7 млрд. лв. и капиталови разходи – 3,1 млрд. лв., от които с най-голям ефект са капиталовите разходи, финансирани от фондовете на ЕС, увеличени с 2,6 млрд. лв.

Отговор на въпрос от ПГ на ГЕРБ-СДС относно предвидените приходи и разходи по ПВУ до края на годината и за следващата година: По ПВУ за 2022 г. планираният приход е в размер на 2,6 млрд. лв., който се очаква да постъпи през м. декември. Планираният разход е в размер на 1,3 млрд. лв., от който очакваме икономия от 1 млрд. лв., което ще доведе до подобряване на бюджетното салдо и очакваме не по-висок разход от 100 млн. лв. През 2023 г. планираният приход е в размер на 2, 8 млрд. лв., който ще бъде извършен, ако изпълним всички критерии, а планираният разход е 3,9 млрд. лв. Естествено реализираната икономия от 1 млрд. лв. се пренася в 2023 г., тъй като за да получим приходите и да можем да направим заявката за второ и трето плащане, ние трябва да изпълним, осен реформите, и инвестиционните разходи.

Отговор на въпрос на ПГ „Продължаваме промяната“ относно прогнозата за ръст на БВП за 2022 г. в размер на 2,9%: Макроикономическата прогноза е разработена от професионалисти, които години наред разработват макроикономическите показатели. Не считам, че прогнозата ни е подценена, тъй като след разработване по модела, по който се разработва макроикономическата прогноза, и сравнението с използвани данни на 14 институции, които разработват макроикономически прогнози за България, от които 3 са БНБ, БАН и Уникредит Булбанк, прогнозите за растежа на БВП за 2022 г. на тези 14 институции са в диапазона 1,6 – 3,9%, както Вие казахте за МВФ. Средната стойност е 2,8%, която съвпада и с публикацията на „Консенсус икономикс“ от септември 2022 г. Прогнозата на МФ за 2022 г. е 2,9%, на БНБ е 2,8%. За 2023 г. прогнозата за растежа на БВП на същите тези институции са в диапазона от 0,1-3,8%. Средната стойност е 2,3%. Публикацията на „Консенсус икономикс“ от септември 2022 г. е 1,9%. Прогнозата на МФ е 1,6%, а на БНБ е 0,1%.

По отношение на ревизираните данни на НСИ за БВП, както за 2021 г. и първото полугодие на 2022 г., те са взети предвид при разработване на макроикономическите показатели.

По отношение на номиналното нарастване на БВП за първата половина на 2022 г. – преди ревизията то бе 23,3% спрямо същия период на 2021 г., след ревизията – 20,2%. Както се от числата, корекцията по отношение на номиналния растеж на БВП е надолу спрямо данните преди ревизията. Твърденията, че тя не е взета под внимание и ще доведе до по-висок растеж на БВП, не считаме за коректни.

По отношение на реалния растеж на БВП за първата половина на 2022 г. – преди ревизията на НСИ от 19.10.2022 г., той беше 4,5% спрямо същия период на 2021 г.,  след ревизията бе намален на 4,1%. При равни други условия това би трябвало да намали очакванията за растежа на БВП за 2022 г. спрямо предходната прогноза.      

Отговор на въпрос на ПГ на ДПС относно прилагането на политиките, предприети от предходното правителство и до какви дефицити ще доведат в номинално отношение и като процент от БВП: Спазването на действащите политики както в приходната, така и в разходната част и привеждането им в едногодишен размер за 2023 г. дефицитът на касова основа е 11,5 млрд. лева, което е 6,6% от прогнозния БВП. Дефицитът от начислена основа е 10,9 млрд. лева, което представлява 6,3% от БВП. За 2024 г. дефицитът е 11,8 млрд. лева на касова основа, което представлява 6,4% от БВП, на начислена основа е 10,3, млрд. лева, което представлява 5,5% от БВП. За 2025 г. дефицитът на касова основа е 11,9 млрд. лева , което представлява 6% от БВП, а на начислена основа е 13,1 млрд. лева, което представлява 6,7% от БВП.

Отговор на въпрос от ПГ „Възраждане“ относно реалното състояние на бюджета, финансовото състояние на държавата и необходимостта от нов дълг: Емитираме дълг, защото в 2022 г. следваше да се рефинансира стар дълг, който на 26-ти март беше около 3 млрд. лева и, защото по актуализирания закон за държавния бюджет, дефицитът в номинално изражение е 6,2 млрд. лева, който няма откъде другаде да се финансира освен с дългово финансиране. Очакванията, при които в номинално изражение дефицитът да бъде намален на 5,4 млрд. лева, естествено е, че няма да емитираме дълг на базата на икономията, която ще се реализира в размер на 1 млрд. лева. Емитирайки дългът до момента, фискалният резерв е 12,1 млрд. лева. Реализирали сме излишък от 1 млрд. лева към 30-ти септември, който се приспада, очакваният дефицит е 5,8 млрд. лева. Така е гласувано в Народното събрание в следствие на икономиите, които ще се реализират и до края на годината очакваме дефицит от 5,8 млрд. лева. Очакваме по Инструмента SURE да получим 900 млн. лева, но в същото време трябва да реализираме и 900 млн. лева директни плащания на земеделските производители към края на годината. На база на всички тези ангажименти, които има фискалния резерв и ако не емитираме повече дълг до края на годината, фискалният резерв към 31.12.2022 г. би бил около 5,6 млрд. лева, което е крайно недостатъчно, защото минималният му размер е 4,5 млрд. лева, а в началото на месец януари трябва да поемем плащанията за пенсии, когато все още нямаме данъчни постъпления.

Отговор на въпрос от ПГ "БСП за България" относно разработваните варианти за бюджет и предвидените мерки и намаляването на капиталовите разходи: Както знаете, ние все още не сме внесли проект на Закона за държавния бюджет. Срокът е 31-ви октомври. Разработването на различни варианти е обичайна практика. Имаме намерение да внесем вариант на бюджет с 3% дефицит от БВП, като този вариант е свързан със затягане на фискалната дисциплина и много разходи следва да се намалят и ние не бихме внесли такъв бюджет. Не бихме внесли и варианта с 6,6% дефицит от БВП, защото това е нарушение на фискалните правила и на Маастрихтските критерии. Ако погледнем проектите на бюджети на държавите членки на еврозоната, няма държава с такъв висок размер на дефицита за 2023 година. Най-високият размер на дефицита е на Словакия, който е 6,4%. Ние бихме внесли т. нар. удължителен закон, какъвто имаше и миналата година, който запазва действието на всички политики и всички помощи за домакинствата, за бизнеса, размерът на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство, което ще може върху базовия вариант да го модифицира спрямо управленската програма. Ако сме в хипотезата да няма избрано редовно правителство, спокойно с този т. нар. удължителен закон едно служебно правителство ще може да изпълнява бюджета, както беше направено и в началото на тази година.

Отговор на въпрос от ПГ на „Демократична България“ относно проектите по капиталовите разходи и проектите, за които тези суми ще бъдат изразходвани: В момента не разполагам с информация по проекти. Такъв писмен въпрос имаме и от народния представител Румен Гечев, която ще бъде изготвена и предоставена на народните представители. Това са основно проектите на Министерството на отбраната, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата – общо взето всички министерства в момента приключват и приемат дейностите, които са извършени в частта на капиталовите разходи и подават такова усвояване, като значителни суми има и в общинските бюджети. Подробните цифри ще ви бъдат предоставени в писмения отговор. Към момента не са водени разговори за разкриване на набирателни сметки в частта на капиталовите разходи.

Отговор на въпрос от ПГ „Български възход“ относно сроковете на емитирания на дълг и изпълнението на приходите, администрирани от НАП и предприема ли агенцията мерки за събиране на просрочените задължения на граждани и фирми: Избрахме да излезем през септември месец на международните пазари, защото през август те просто не функционират. В началото на септември изчаквахме вдигане на лихвените проценти на ЕЦБ. Избрахме да бъдат 7 и 12-годишни, защото има много много висок размер на рефинансиране в 3, 4 и 5- годишните, като това би било изключително натоварващо за бюджета. Излизайки през септември месец, въпреки че доходността е висока и с по-лоши показатели, като кредитен рейтинг от България, следва да се има предвид, че Латвия, която е в еврозоната, излезе тази седмица на международните капиталови пазари и пласираха 4-годишни еврооблигации и постигнаха доходност, която е много близка до нашите 7-годишни облигации. По втората част от въпроса, отнасяща се до събираемостта на данъчните приходи – ръстът на общата събираемост на данъчните и осигурителните задължения е 17,95% към 31-ви юли, нараства до 22,65% към 30-ти септември. Ръстът на нововъзникналите данъчно-осигурителни задължения от 60,31% към 31-ви юли, достига до 67,89%. Намаление се наблюдава и в непогасените данъчни и осигурителни задължения от 288,3 млн. лева спрямо 31-ви юли, в това число имаме намаление на салдото на новия дълг с 31,9 млн. лева, което е 2,2% и на стария дълг с 246,5 млн. лева.

Отговор на въпрос от ПГ на ГЕРБ-СДС относно тригодишната бюджетна прогноза и предвиждания дефицит и дали това би попречило на страната ни да влезе в еврозоната през 2024 година: Ако бъде приет от Народното събрание закон за бюджета с дефицит 6,6% или по-висок, това естествени би попречило за целева дата 1-ви януари 2024 г. за приемане в еврозоната.

Отговор на въпрос от ПГ „Продължаваме промяната“ относно дълга и препоръките на банките емитенти/мениджъри: Към края на месец юли пазарите бяха изключително волатилни и наистина четирите банки – мениджъри предложиха, че няма прозорец за излизане на международния пазар. Не емитирахме дълг преди приемане на Закона за държавния бюджет. А на вътрешния пазар започнахме да емитираме след приемането на бюджета, а съгласно Закона за публичните финансите, можехме да емитираме около 3 млрд. лева, колкото е рефинасирането на стари дългове. 

Отговор на въпрос на ПГ ДПС относно потенциална необходимост от нарушаване на фискалните правила и законодателство и нужда от теглене на държавен дълг през следващите години: Какъв ще бъде размерът на дълга и на дефицита, това решение ще се вземе от Народното събрание след предложение, направено от едно редовно правителство.

Отговор на въпрос на ПГ „Възраждане“ относно събираемостта на ДДС спрямо първоначално приетия бюджет за 2022 г. и неговата актуализация в средата на годината: Изпълнението на ДДС очакваме да отговаря на предвиденото с актуализирания Закон за държавния бюджет. Не очакваме, към момента, преизпълнение. Има изключително висок размер както на внесеното ДДС, така и на възстановяването. Събираемостта, не считам, че е занижена. С оглед да не се утежнява тежестта върху бизнеса НАП максимално бързо извършва всички ревизии и проверки и възстановява подлежащо на възстановяване ДДС.

Отговор на въпрос на ПГ „БСП за България“ относно намеренията на служебния кабинет за удължаване на сегашния бюджет и плановете за закупване на нова военна техника в дългосрочната бюджетна рамка: Да, предвиждаме да внесем т. нар. „удължителен закон“, тъй като служебният кабинет не би следвало да прави политика, защото той няма парламентарно мнозинство и не е избран и излъчен от политическа партия или коалиция.

По отношение на Министерството на отбраната и на разходите, които са заложени в тригодишната бюджетна прогноза, която е т. нар. „базов вариант“, там е спазен приетият Национален план за достигане на разходи за отбрана до 2024 г. в размер на 2% от БВП. Така за 2023 г. разходите са отбрана възлизат, съгласно разработения Национален план, на 1,85% от БВП. За 2024 и 2025 г. – на 2% от БВП и тези проекти, които визира г-жа Нинова, се разчитат в рамките на процентите като разходи за отбрана от БВП в течението на годините.

Отговор на въпрос на ПГ на „Демократична България“ относно повишаването на дефицита в последното тримесечие при неизпълнение на капиталовите разходи и събираемостта на данъци от големите енергийни и петролни фирми: По отношение на формирането на дефицити в края на годината ще ви дам конкретен пример: през 2020 и 2021 г., както и през 2022 г. бюджетите са планирани на дефицит. До м. октомври на 2020 и 2021 г. сме били на излишък, включително в 2021 г. и м. ноември бюджетът е на излишък, но през м. декември бюджетът приключва на  3, 7 млрд. лв. дефицит. Традиционно във всички години назад за всички дейности, които стартират министерствата както в частта издръжка, така и в капиталовите разходи, разплащанията се случват в края на годината. Защото, когато се приеме бюджетът (а имайте предвид, че тази година бюджетът влезе в сила от 1 април, а после имаше и актуализация от 1 юли, където се приеха нови дейности, които не бяха планирани в първоначалния закон) стартират обществените поръчки, избира се изпълнител, този изпълнител трябва да извърши дейността. Те [бюджетните разпоредители] имат право да извършват тези разходи и тези дейности, защото те са им гласувани в бюджетите. И традиционно плащанията стават в м. декември, когато се получават и дефицитите.

По отношение на събираемостта, знаете, че при актуализацията данъчните приходи бяха завишени с 760 млн. лв. допълнително от разчетите, които бяха внесени от правителството. Двете приходни агенции наистина работят усилено, за да могат да изпълнят така увеличените данъчни приходи в Народното събрание. Основният контрол е съсредоточен в дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ и в Териториална дирекция София. Това не означава, че в другите ТД на НАП не се осъществява контрол, но основно концентрацията е върху големи данъкоплатци и големи компании.

Отговор на въпрос на ПГ „Български възход“ относно предвиждане на механизми в бюджета за разпределянето на временната солидарна вноска, генерирана от свръхприходите на производителите на електрическа енергия за финансова подкрепа на крайните клиенти и по-специално на уязвимите домакинства: Служебното правителство разработва проект на закон, който да въведе този регламент в националното законодателство. Те нямат пряко отношение към държавния бюджет, тъй като Законът за държавния бюджет е този закон, който се приема. Те ще се отразят в консолидираната фискална програма съгласно закона за енергетиката и проекта на закон, който се разработва. Тези вноски за подкрепа, компенсации за бизнеса, на битовите и небитови потребители ще постъпват във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", който ще извършва и разходите по съответните програми, които ще бъде бъдат приети със законопроекта, който ще предложим.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация