Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • АПР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

Изказване на министъра на финансите Владислав Горанов в НС при обсъждане на първо четене на Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 година

13.11.2019 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

 

Благодаря за възможността да представя пред Вас законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 година. Това е шестият бюджет, който представям в парламента. Той последователно прилага визията ни за управлението на държавата, разписана в управленската ни програма и следва всички приоритети, които бяха заложени при съставянето на настоящото правителство през 2017 година.

Принципът „Колкото изкарваш, толкова да похарчиш“, определян като консервативен, но благоразумен при провеждането на фискалната политика, е поставен като цел за бюджетното салдо през следващата година. Предлагам той ще бъде запазен и след 2020 година.

Последователно през последните няколко години ограничавахме размера на превишението на разходите над приходите, за да можем за 2020 година да представим един бюджет, в който тези два показателя са изравнени.   

Балансиран бюджет не означава само равенство на приходите и разходите. Последователността и предвидимостта му са положителни качества, защото това, от което най-много страдаме, когато се опитваме да провеждаме определени публични политики, е липсата на приемственост и последователност, а големите реформи и големите промени в публичната среда изискват приемственост както между отделните години, така и между отделните правителства. Според нас това е практиката за постигането на дългосрочни цели. Последователни сме в действията си и държим баланса на рационалните цели и желания с възможностите за тяхното удовлетворяване.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар, за постигане на растеж и заетост, придържайки се към правилата, приети като общи ценности в рамките на ЕС. Изразени като процент от БВП, приходите и разходите за следващата година ще бъдат около 37 % - 46 826,5 млн. лв.

Следваме политиката за запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което, според нас, допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

Още с коалиционното споразумение от 2017 година поехме ангажимент партиите, които подкрепят правителството, да не поставят темата за промяната на данъчната система. Такъв дебат е възможен, но предлагам той да се състои в началото на новия управленски мандат, а Конституцията предполага това да е през 2021 година.

Бюджетът за следващата година балансира с разходната политика реализирането на целите за развитие на секторните и отделните хоризонтални политики, най-вече в изведените като приоритетни в началото на мандата - образование, здравеопазване, отбрана, политика по доходите, като за тяхното развитие са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.

Номиналният ръст на разходите по функционален признак по основните приоритети за следващата година, чуха се вече много изказвания и от докладите на комисиите, и от колегите, които коментираха преди мен, но все пак ще си позволя съвсем набързо да ги изкоментирам:

  • 610 млн. лв. повече за образование - Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Ако преди 30-40 години в средните училища попадаха първите 30 % от най-добрите студенти, за съжаление, през прехода тази тенденция се обърна на обратно. Надяваме се с тази последователна политика да се върнем към атрактивността на учителската професия, която е предпоставка, макар и недостатъчно условие, за едно по-качествено образование в началните образователни степени;
  • Половин милиард лева близо има повече за здравеопазване;
  • 590 млн. лв. повече за пенсии в съответствие с възприетия пенсионен модел;
  • 196 млн. лв. повече за социални помощи и обезщетения и 116,4 ръст на средствата за програми, дейности и служби по социално осигуряване;

Коментирахме и отбраната, и ангажимента, който, макар и да не беше залегнал в предизборните програми на нито една политическа партия, се възприе в началото на мандата като ангажимент към България, членувайки в НАТО. Там ръстът е малко над 200 млн. лв. спрямо тази година, с което разходите за отбрана възлизат на 1,61 % от БВП, стриктно следвайки плана, с който сме се ангажирали за поетапно постигане на целите на Алианса.

Безработицата очакваме да продължи да намалява, като достигне до едни от най-ниските си нива от 4,1 % през 2020 година и след това да продължи тенденцията на намаление до 4 % в края на мандата.

Поехме ангажимент и го коментирахме в предизборната кампания през пролетта на 2017 година, че, според нашите оценки и анализи, средната работна заплата  до края на 4-годишния мандат може да стигне 1 500 лв. и разчетите, които виждаме, дават основание да смятаме, че това е на път да се осъществи.

Направихме анализ, че БВП може да достигне 110 млрд. лв. в края на мандата. Тази цел е изпълнена още през настоящата година, а за следващата очакваме още по-високи. Обещахме, като мярка, която да подтикне реалния сектор, да зарежем "модата" за ниски възнаграждения като метод за правене на бизнес, поетапно да увеличаваме минималната работна заплата и следваме този график. Следващата година ще бъде 610 лв., а през 2021 година предлагаме тя да достигне 650 лева. Добре би било, ако социалните партньори изработят механизъм, по който ролята на правителството в определянето на минималната работна заплата да намалее, но това е дебат, който продължава и ние с интерес го следим.  

Доходите на заетите в бюджетната сфера предлагаме да продължат да нарастват, като за следващата година в параметрите на отделните министерства и първостепенни разпоредители с бюджет са осигурени допълнителни разходи за персонал, които дават възможност, в зависимост от оценката на изпълнение, средствата за възнаграждения да нарастват с 10 %, като увеличението на индивидуалните възнаграждения може да бъде и диференцирано. Разбира се, в акта, с който правителството определя работните заплати в държавната администрация, е предвиден един минимален размер, който да гарантира запазването на покупателната способност, независимо от нивото на изпълнение на съответния служител.

До края на мандата ще постигнем заложената програма за удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическия персонал. От пролетта на 2017 г. от 1,250 млн. лв., очакваме през 2021 г. само този показател да достигне 2,760 млн. лв.

Всичко това не би било възможно, ако не се запазваше благоприятната тенденцията от последните години за устойчив икономически растеж. Очакваният растеж за следващата година, по оценки на Министерството на финансите, е за около 3,3 %, като различни анализатори дават около или малко по-ниска от тази оценка. За 2019 г очакваме растежът да бъде около 3,4 %. Последните оценки на ЕК са, че е възможно той да достигне 3,6 %, движен от вътрешното потребление както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. През 2017 г. поехме ангажимент за поетапно намаляване на задлъжнялостта, като с увеличението на номиналния размер на БВП и всички мерки и операции по дълга, очакваме в края на 2022 г. съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт да достигне около 17 %. 

Чуха се мнения, че твърде оптимистично виждаме развитието на икономиката и няма заложени буфери при евентуални кризи. Бързам да отговоря на тези опасения, които смятам за твърде песимистични, защото именно балансираният бюджет е удобният инструмент за плавно преминаване през евентуални несгоди, даващ разумен буфер и възможност за допълнителна фискална експанзия и промяна на салдото, ако толкова неблагоприятни условията се появат, че приходите драстично се разминат с предварителните разчети, така че и при най-негативния сценарии да можем да отбележим разумно бюджетно салдо, което да е съобразено с критериите на Пакта за стабилност и растеж. Ниската задлъжнялост е още един от факторите, които и ЕК, и другите международни финансови институции отчитат като буфер по отношение на нашата отворена икономика с трети най-нисък дълг в ЕС.

Така накратко бих представил основните параметри и политики в Бюджет 2020, като и днес, и следващите дни предстои да дебатираме в детайли в отделните секторни политики.

Бързам да направя уточнението, че очакванията самата фискална рамка да извършва структурни реформи са твърде амбициозни, тъй като съм сигурен, че ще чуя и подобни критики. От всеки един колега министър обаче зависи тази своеобразна годишна програма да бъде така добре изпълнена от техните администрации, съгласно предоставените им пълномощия и компетенции, че българските граждани да виждат смислена реализация на всеки един изхарчен лев, събран от техните данъци.

И когато в тази зала говорим за реформи в държавата, нека да имаме предвид, че те стават през законодателни решения, предложени дали от отделни народни представители, дали от министерствата и институциите, а държавният финансов план, държавният бюджет, е само коректив за визиите на правителството по кои приоритети има нужда от последователно и мъдро финансиране.

Ще следя с внимание дебата и ще си позволя отново да се включа като обобщение, особено за да разсея, в случаи, че има спекулации.

Благодаря Ви!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация