07.01.2022 г.

Жечо Станков:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ВИЦЕПРЕМИЕРИ,

Планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде много добре комбиниран с другите финансови инструменти и възможности за средства от Европа, а именно Иновационният фонд, Модернизационният фонд, JTF, и да се сглоби един правилен модел, в който действително всички български граждани, бизнесът и местните власти да могат да се възползват от тези средства. Този оптимизъм, който е при мен, ще продължи да расте, ако видя във финалния вариант на Плана трансформирани проекти и завръщане на важни проекти за гражданите като санирането на еднофамилните жилищни сгради, каквито има стотици хиляди на територията на страната, и за което българските граждани, чрез представителите си тук в залата, апелират отново да има възможност да присъстват в Плана. Със сигурност ще бъде одобрен от ЕК. Конкретният ми въпрос е следният: На 04 януари т.г. пред медиите Вие споменахте, че сте водили комуникация и лични срещи с ЕК във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост в част „Енергетика“, като сте намерили най-добрия подход както за българската страна, така и за ЕК. За мен е интересно да внесете повече яснота точно в какво са се състояли разговорите и какви са постигнатите съгласия между българската страна и ЕК.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТАНКОВ,

Преговорите, както знаете, все още продължават. Тепърва изпращаме новите проекти, които залагат в Плана. Разговорите бяха много конкретни и много ясни. От гледна точка на България, аз ясно заявих, че да повишаваме зависимостта си от газ означава някой друг да спира и да пуска тока в държавата. Не можем да заменим независим български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен източник. И от тази гледна точка изграждането на парогазова централа смятаме за напълно нецелесъобразно. От страна на Европейската комисия това беше прието и имаше въпрос, ако няма да има парогазова централа какви базови мощности могат да бъдат изградени или по какъв начин може да бъде намалена зависимостта от въглищата, като източник на енергия. Това, до което достигнахме и проектите, върху които работим, са комбинация от оптимизация на отпадъците - вместо заводът за боклук да е в центъра на София, а утилизация на отпадъците по най-висока технология, която да се случва в Маришкия басейн. Много широко мащабно развитие на батерии на ниво система – говорим за над 12 хил. мегават часа, които да могат да бъдат подадени, което е почти два пъти капацитетът на това, което ПАВЕЦ може да подаде в момента, като тези батерии са разположени из страната сравнително близо до консуматорите на електроенергия.

Много по-сериозно развитие на геотермалната енергия, където имахме срещи с колеги от Турция, които са изградили, както знаете, над 1800 мегавата генериращи мощности геотермална енергия, с които прегледахме това, което имаме налично в момента в България като данни и съвсем спокойно можем да заложим над 400 мегавата геотермална енергия, която да се случи до 2026 година. Всъщност тази комбинация от генериращи мощности да помогне ние да намалим зависимостта от въглищата. Когато говорим за батерийния комплекс, това е с локално производство, тъй като това е много сериозен капацитет, който ще бъде изграден през следващите четири години, това локално производство, точно комбинирайки различните фондове по JTF – Фондът за справедлив преход, може да бъде заложено в Маришкия басейн, така че да може да има плавно прехвърляне на високоплатени работни места от съществуващите мощности към това производство. Както сме си говорили, там трябва да се развива голяма индустриална зона – това е първа стъпка в това развитие. Така че постигаме целите за зелена трансформация на българската енергетика с базови мощности, с достатъчно сигурност на електроенергийната система, допълнителна стабилност и без това по някакъв начин да налага ударно затваряне на мините в комплекса и без това да накърнява възможността за високоплатени работни места в региона.

Реплика на Жечо Станков: Г-н Василев, надявам се, че правилно чух, че от Ваша страна в Маришкия басейн в перспектива ще бъдат горени отпадъци, а не въглища и може би това, което е от голямо значение за хората, работещи в енергийния сектор и в Маришкия басейн е … имаше една конкретна забележка и един конкретно поет ангажимент по време на служебното правителство, а то е - затваряне на българската енергетика към конкретна дата и затваряне на мощности в рамките на 1400 мегавата до 2026 г., като имаше конкретна бележка те да не бъдат 1400, а от страна на ЕК да бъдат поне 1600 мегавата да бъдат затворени. В тази връзка поети ли са такива ангажименти и ако са поети, на каква основа, след като не е ясно дали до 2026 г. ще имаме алтернативна мощност в Маришкия басейн? Това, което споменахте за парогазовите централи, означава, че милиарден ресурс ще бъде освободен, след като правителството се отказва от този вид инвестиции. Още веднъж искам да настоя и да чуя от Вас - ще поеме ли правителството ангажимент да върне средствата за саниране и обновяване на ендофамилните жилищни сгради, с цел запазване на хората в малките региони, осигурявайки им стандарт на живот в комбинация с проекта, който беше запазен, за соларни и фотоволтаични панели за производство на топла вода и електричество, които ще дадат на гражданите добра среда за живот без да напускат моментното си обитание?

Асен Василев: Благодаря за уточняващите въпроси. Относно това дали са поемани ангажименти за затваряне на конкретни мощности – отговорът е „Не“. Няма мегавати, които са поети като конкретни ангажименти, които трябва да бъдат затворени. Има конкретно поет ангажимент за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от въглищната енергетика като цяло в страната, което ни дава възможност чисто технологично да предприемем различна комбинация от решения, а не да затваряме конкретни мощности или конкретни мини.

Относно втория въпрос за еднофамилните сгради – директно Ви казвам, че този проект не го познавам в детайл, мога да погледна и да видя дали би имал някакъв икономически смисъл от него. На първо четене - не съм оптимист, че трябва да избираме на кои хора да санираме къщите, най-грубо казано. Но, ако има някакви обективни критерии и по-рационален смисъл в този проект, с удоволствие ще го погледнем и ще преценим дали има смисъл той да бъде върнат обратно.