28.04.2015 г.

Относно: Финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции на подадени от България проекти

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВИГЕНИН,

Във връзка с отправен парламентарен въпрос относно финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции на подадени от България проекти, Ви предоставям следната информация:

По време на неформалната среща на ЕКОФИН на 13 септември 2014 г. в Милано са обсъдени редица мерки за преодоляване на инвестиционната криза в ЕС. Една от първите стъпки в тази насока е създаването на специална работна група с цел определяне на инвестиционни проекти с европейско значение, които към момента не са реализирани поради икономически, регулаторни или други причини. Мандатът на работната група бе подготвен от членовете на Икономическия и финансов комитет и впоследствие представен на заседанието на ЕКОФИН. Целта на работната група бе да извърши преглед на основните тенденции във връзка с недостига на инвестиции в частния и в публичния сектор, както и да  изготви анализ на основните бариери и затруднения (финансови и нефинансови) пред тяхната реализация. Анализът се фокусира в областите: научни изследвания и иновации, дигитална икономика, енергийна и транспортна инфраструктура, социална инфраструктура, ресурси и околна среда - в съответствие с обявените политически приоритети на новата Комисия. Анализът обхваща всички държави членки.

Сформирана бе специална работна група, включваща представители от всички държави членки и съпредседателствана от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК). Номинациите на представителите в тази работна група бяха осъществени чрез Икономическия и финансов комитет. Преобладаващо членовете на групата представляваха финансовите министерства в ЕС.

Проведени са три заседания на Работната група (РГ), съответно на 13 октомври, 4 ноември и 24-25 ноември, 2014 г., като са изготвени Доклади от проведените заседания, в които се съдържа информация за проведените дискусии, както и за поставяните въпроси и отстоявани позиции от страна на представителя на България.

На първото заседание на РГ, проведено на 13 октомври 2014 г., бе представена встъпителна презентация по предпоставките за създаването на РГ, целите на РГ, съдържанието на окончателния доклад на РГ, отчетните резултати, времевата рамка и последващите стъпки. Обсъдено бе съдържанието на въпросник към представителите на държавите членки, съдържащ четири основни въпроса, насочени към:

• Определянето на секторите с най-големи инвестиционни нужди, съобразно приложението за категоризацията на инвестициите (в областите икономика на знанието и дигитална икономика, енергиен съюз, транспорт, социална инфраструктура, ресурси и околна среда) и отчитайки последните развития на инвестиционна дейност и структурата на икономиката и възможността за количествена оценка на инвестиционните нужди;
• Идентифицирането на основните бариери пред възстановяването на инвестиционната активност в секторите, в които се наблюдават проблеми, както и възможни решения/най-добри практики за преодоляване на тези пречки и насърчаване на инвестициите в тези сектори, в които нуждите са най-големи (вкл. структурни реформи, идентифициране на типа на финансиране, необходимо за привличане на частни ресурси чрез използване на публичните средства);
• Наличието/неналичието на национални дългосрочни инвестиционни планове и техните характеристики;
• Определянето на списък с ключови, икономически обосновани инвестиционни проекти/програми, чието изпълнение може да започне преди 2018 г., но които не могат да бъдат реализирани към настоящия момент.

Министерство на финансите, в координация с кабинетите на останалите компетентни министерства, разработи отговор на Въпросника, представен на първото заседание на РГ. На второто заседание на РГ на 4 ноември 2014 г., поради закъснение при подаване на информацията от държавите членки по изпратения Въпросник, бе представен най-общ преглед на получената информация. Дискусията се фокусира върху бариерите пред инвестиционната дейност, тесните места в секторите, възможни решения, както и критерии за допустимост на проектите, които да бъдат включени в списъка с ключови, икономически обосновани инвестиционни проекти/програми, чието изпълнение може да започне преди 2018 г. Изготвянето на първоначален национален списък с проекти на България се извърши по време на служебния кабинет. Впоследствие, новоизбраният кабинет одобри нов списък от проекти, на свое оперативно заседание на 12 ноември 2014 г.

На база на изпратените национални списъци бе изготвен и окончателният списък на ниво ЕС.

Обръщаме внимание, че този списък е илюстративен, неизчерпателен, без финансови импликации. На проведеното последно заседание на РГ на 24-25 ноември 2014 г., представителят на България, заедно с представителите и на други държави членки, настоя в Доклада на РГ изрично да се спомене, че изброените проекти не са изчерпателни и представляват единствено възможни примери. В допълнение, България, заедно с редица представители на други държави членки е информирала, че счита Списъка за отворен и би могла да подава допълнителна информация относно нови проекти. Като резултат във финалния Доклад на РГ по недвусмислен начин е посочено, че Списъкът е индикативен и няма задължителен или ограничителен характер по отношение на държавата членка, изготвила проектните предложения, Европейската комисия или Европейския фонд за стратегически инвестиции. Списъкът може да бъде променян и допълван във всеки един момент. Националните проекти са основно насочени към областите „Климат", „Енергетика", „Физическа инфраструктура - пътна, железопътна и информационна", „Научна инфраструктура". В тази връзка бихме искали да отбележим, че посоченият в Доклада проект за изграждане на енергийна интерконекторна връзка между България и Гърция е само илюстративен пример и не следва да се възприема като единствен проект, който ще бъде финансиран от бъдещия Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ).

 Обръщаме внимание, че съгласно проекта на Регламент за ЕФСИ, Фондът ще се фокусира върху стимулиране на частните инвестиции в проекти, като ще осигурява подкрепа под формата на широка гама финансови продукти, включително капиталови инструменти, дългови инструменти или гаранции, за да може да се адресират по възможно най-добрия начин нуждите на конкретния проект.

В тази връзка Министерство на финансите е стартирало редица инициативи, целящи информиране и привличане на частния сектор за участие в „План за инвестиции за Европа".

На интернет страницата на Министерство на финансите е обособена специална рубрика - „План Юнкер", в която са представени целите на инициативата, графикът на оставащите стъпки по одобрението на законодателното предложение - проекта на регламент за създаване на ЕФСИ, всички актуални документи, като са посочени и координати за контакт за получаване на допълнителна информация по темата.

Има възможност и за директно кандидатстване с проекти пред Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), като банката получи зелена светлина вече да финансира проекти, които отговарят на определени от нея критерии и които впоследствие да бъдат включени в гаранционното покритие на фонда. Към момента всички постъпили запитвания за реализиране на инвестиционни проекти по инициативата сe насочват и за консултиране и с екипа на ЕИБ.

Във връзка със засилващия се интерес на частния сектор в страната за възползване от инициативата за стимулиране на инвестиционната активност, съвместно с експерти от Българска банка за развитие се разработва проект на форма за идентифициране на потенциални проекти, с която заинтересованите страни да заявят желанието си за участие в процеса. Обръщаме внимание, че проектът на Регламент за ЕФСИ още не е одобрен от Парламента на ЕС, а от получената информация за хода на дискусиите по текстовете на проекта в парламентарните комисии е видно, че се предлагат съществени промени в критериите за подбор на проекти. Ето защо, към момента не би могло да стартира процес на реално набиране на проекти.

В допълнение, с цел популяризиране на инициативата и привличане на частния сектор, разчитаме и на активното участие от страна на народните представители в 43-тото Народно събрание, като при необходимост изразяваме готовност да осигурим допълнителна и актуална информация по темата.

                                        МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ:

                                                                                                                 ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ