В медиите :: Министерство на финансите на Република България http://www.minfin.bg/bg/ Wed, 22 Feb 2012 20:43:21 +0200 bg hourly 1 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4884 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4884 Sat, 05 Nov 2011 00:00:00 +0200 Вицепремиерът и минситър на финансите в интервю за в. «БАНКЕРЪ» Г-н министър, как изчислихте, че ръстът на брутния вътрешен продукт за 2012-а ще е точно 2.9 процента? Започвам с този въпрос, тъй като с брутният вътрешен продукт са свързани всички бюджетни разходи, а още в сряда опозицията в Народното събрание ви атакува, че той е неправилно изчислен? - Макроикономическият модел, по който се правят изчисленията за бюджета, показва, че през следващата година ръстът на брутния вътрешен продукт ще е 2.9 процента. Както при всички модели обаче, резултатите, които той генерира, зависят от данните, които са вкарани в него. А последните официални данни са до юни 2011-а. На тяхна база се изчисляват макроикономическите показатели за 2012-а и по тази методика наистина резултатът е ръст от 2.9% от БВП. Това е официалната информация, с която ние трябва да работим, затова и тя е вкарана в бюджета. Но от началото на юли насам доста страни в Европа обявиха, че през следващата година очакват рецесия. Подобни заявления направиха дори Белгия и Швейцария. Очакванията са, че такава ще има и в Италия. Именно поради тези негативни прогнози ние сме смятали бюджетните приходи и разходи при прогнозата за ръст на българската икономика от 1 процент. На практика създадохме един буфер между консервативните очаквания, при които са изчислявани основните показатели на бюджета и по-високия ръст на БВП, който е посочен в макрорамката. А защо въобще сте заложили растеж на БВП, след като в преамбюла на доклада за бюджета за 2012-а сте казали, че очаквате забавяне на икономиките в Европа, свиване на потребителското търсене и понижаване на цените на стоките. Ако тези прогнози се сбъднат, това означава, че основният двигател на сегашния икономически ръст у нас - износът, ще се забави. На какво тогава се базират всички тези очаквания за по-високи постъпления от ДДС, от акцизи и мита и дори от данък върху доходите на физическите лица? - Ние залагаме общо увеличаване на приходите от данъци от 1 млрд. лв. , като около 900 млн. лв. планираме да дойдат от митниците... С други думи, залагате на облагането на вноса? - Да, от ДДС и от акцизи при вноса. Защото виждаме как през последните месеци вносът бележи ръст и за септември той се е увеличил с 20% - явление, което не сме наблюдавали от 2008-а. И на какво, според вас, се дължи този ръст? - На доста закъснялото увеличение на потреблението. Сигурно сте забелязали, че през цялата година има един постоянен ръст на спестяванията - близо 400 млн. лв. на месец. Сега това увеличение е по-високо - над половин милиард лева, защото у нас започнаха да влизат и депозити от Гърция. И според мен в един момент част от спестяванията са започнали да преливат в по-високо потребление, което рефлектира в нарастване на вноса. Виждаме например, че през последните три месеца рязко - с над 70%, се увеличиха покупките на нови и използвани автомобили. Подобно нещо се случва за пръв път от 2007-а насам. Има и по-голямо потребление на бяла техника. Явно след дългия период на спестяване населението е решило да развърже кесиите. Друг е въпросът дали заради неблагоприятното развитие на събитията в Гърция това съживяване ще продължи. Пак казвам, че анализът е направен на базата на последните резултати, които са към средата на 2011-а. А през последните дни идват все по-лоши новини от ЕС за забавяне на ръста на икономиките. И остава несигурността от дълговия проблем с Гърция. Тъкмо пазарите се бяха успокоили след решението 50% от задълженията на Гърция да бъдат опростени и ние разчитахме, че това спокойствие ще продължи поне няколко месеца и изведнъж дойде неприятната изненада с този референдум в южната ни съседка. Новината за него доведе до рязко увеличаване на рисковите спредове на международните пазари. Например рисковата премия за България преди решението за опрощаване бе 360 базисни точки, което е равно на 3.6% надбавка. След постигането на съгласие за редукция на гръцкия дълг премията намаля до 2.8% и сега пак се е качила до 3.4 процента. Откъде обаче очаквате да "дойде" планираното нарастване на постъпленията от данъци върху доходите на физическите лица, след като сте предвидили по-тежка година за бизнеса и по-ниски приходи от корпоративен данък. Изглежда напълно нелогично финансовото състояние на бизнеса да се влошава, а облагаемите доходи на населението да са по-големи. Не е ли така? - Добър въпрос. Но това са предвижданията на Националната агенция по приходите. Аз ги попитах същото, което вие сега искате да разберете. Обясниха ми, че през 2011-а има известно забавяне в изплащането на данъка върху доходите на физическите лица. Има законова възможност за отлагане на тези плащания в рамките на шест месеца и по тази причина част от постъпленията, които е трябвало да дойдат през 2011-а, ще постъпят в хазната през следващата година. Това е еднократен ефект, но заради него имаме планирани по-високи постъпления от данъка върху доходите на физическите лица. Другото голямо перо в бюджета, заради което опозицията вече ви атакува, са приходите от еврофондовете. В ЕС вече се говори за увеличаване на националното съфинансиране по проекти, спечелили пари от еврофондовете, което означава нови големи разходи за бюджета... - Бих казал много големи нови разходи. Става дума за 800 млн. лв., докато за 2011-а предвидените за съфинансиране средства бяха 300 млн. лева... По-големите разходи за съфинансиране са едно на ръка. Но според мен по-важно е дали планираното увеличение на приходите от еврофондовете ще бъде постигнато. Това вече договорени пари ли са? - Една голяма част от тях са договорени. Например парите за изграждане на магистрала "Тракия" до момента бяха авансирани от бюджета на страната, защото има процеси на сертифициране... То затова и опозицията ви обвиняваше, че строите магистралите с парите от фискалния резерв. - И на практика е точно така. Затова, когато през месеците нямахме големи бюджетни дефицити, хората питаха защо фискалният резерв намалява. Ами защото с пари от него се строеше и се строи магистрала "Тракия". Но първото сертифициране за нея вече започна. Същото се отнася и за двата лота на магистрала "Марица" и за други проекти. Всъщност голямата тежест при финансирането на такива инфраструктурни проекти през 2011-а година пада върху фискалния резерв. Става дума за 460 млн. лв. от разплащанията по различни европейски проекти, които предстои да бъдат сертифицирани и по тях парите, които сме взели от фискалния резерв, да ни бъдат възстановени от европейски програми. От тях 300 млн.лв. са по магистрала "Тракия". От Министерството на регионалното развитие и благоустройството са ми обещали, че до една седмица сертификатът за тези пари ще бъде готов и до края на годината очаквам те да дойдат от Брюксел и да влязат във фискалния ни резерв. Има ли възможност това плащане от ЕС да се забави? - Винаги съществува такава възможност, особено при появилата се отново несигурност заради лошите решения в Гърция. Поне за първото и най-голямо като сума сертифициране - от 300 млн. лв., имаме уверението от Европейската комисия, че ако внесем сертификата до 10 ноември, преди Коледа тези пари ще дойдат в България. И аз много разчитам на това, защото 300 млн. лв. в резерва са много пари. Ако те бъдат преведени, в края на годината фискалният резерв ще е на нивото от 2010-а или близо 5.4 млрд. лева. А през 2012-а дали ще можем да получим от ЕС парите, които са заложени в бюджета? - Вижте, има някои неща, които зависят от нас, и такива, които не са в нашата сфера на възможности. От нас зависи бързото и качествено изготвяне на сертификатите за плащане. По регламент - до 45 дни след като ги изпратим в Европейската комисия, парите трябва да ни бъдат преведени. Но ако в самия Европейски съюз започнат проблеми с финансите, ситуацията ще стане много по-трудна и непредвидима. Дотук установихме два проблемни момента в бюджета, които зависят от фактори, неподвластни на правителството. Първо, заложените приходи в хазната могат да не бъдат изпълнени заради неблагоприятна конюнктура на международните пазари, и второ, пак заради влошаването международната конюнктура, могат да не дойдат планираните постъпления от ЕС. Къде са буферите в бюджета срещу тези рискове? - Буферът е този, за който ви казах в началото - по-ниския ръст на БВП, при който са смятани приходите в бюджета. Виждате, че тази наша предпазливост е напълно оправдана на фона на необяснимите решения за референдум в Гърция, които поставят под натиск икономиките в ЕС, от чието развитие зависят нашият износ и косвено голяма част от приходите ни от данъци. Надяваме се, че състоянието няма да се влоши дотолкова, че договорените плащания от ЕС към България да бъдат отложени или забавени, защото, ако това се случи, възможностите ни за реакция от гледна точка на финансите не са много големи. Предвидили сте в бюджета през 2012-а да емитирате държавни облигации за около 3 млрд. лева. Имам обаче подозрението, че вие ще прибегнете до тези облигации само при краен случай. Като че ли не смятате да вземете назаем тези пари и да ги вкарате във фискалния резерв? - Да, нямам намерение да правя подобно нещо. Политиката, която водим досега - да не поддържаме излишен ресурс, защото той наистина дава сигурност, но и струва пари, тъй като по взетите заеми трябва да плащате лихви и други разходи. Освен това по-големите наличности в резерва винаги създават изкушения от страна на правителството, на парламента и други заинтересовани групи да се харчи повече. Затова аз имам намерение да емитирам въпросните облигации единствено когато се появи реална необходимост от тези допълнителни средства . А такава нямаме дори и за 2012-а. Тук голямата тема е 13 януари 2013-а, когато трябва платим 1.8 млрд. лв. по глобалните облигации. Според нашите анализи, преди да има някакво трайно решение на гръцкия проблем, за България ще е прекалено скъпо да излиза на международните пазари. Иначе рейтингът на държавата ни се подобрява, но ако се повиши рискът в Европа като цяло, условията за емитиране на дълг няма да са благоприятни. Е, нека да разсъждаваме по песимистичния вариант, защото през последните години практиката е показала, че именно той се сбъдва. Какво правите, ако всички опасения, които изложихте до момента, се сбъднат? - Първо, искам да кажа, че през 2011-а песимистичният вариант не са сбъдна у нас и затова изпълняваме бюджета... Аз не споря, че се справяте добре през 2011-а. Питам ви какво ще правите през 2012-а, ако конюнктурата в ЕС се влоши, както си говорихме до момента? - В правителството обсъждаме един вариант да ускорим приватизацията и да преструктурираме перата, по които постъпват парите от нея. В момента те отиват в Сребърния фонд. Според мен може да се дискутира за временно решение, което да позволява част от тези пари да отиват във фонд, който да покрива предстоящите плащания по дълга на България и този фонд също да е част от фискалния резерв. Става дума, например, за 80% от получените от продажбата на държавни дялове средства. Лично аз смятам, че е по-прозрачно и по-честно това да стане чрез промяна в закона и в него да бъде записано, че това важи за определен период от време и има определена цел - например погасяването на глобалните облигации. Смятате ли, че е политически целесъобразно при сегашната напрегната ситуация да продължавате да настоявате за промяна в конституцията с цел да вкарате в нея граници за размера на дефицита и да фиксирате ставката от 10% по преките данъци? - Мисля, че тази промяна в Конституцията трябва да бъде направена, защото тя ще отдели България от всички останали държави в ЕС. По този начин смятам, че ще убедим и външните инвеститори, и Европейската комисия, че финансовата ни стабилност не е подвластна на това коя политическа сила управлява страната. Подобна сигурност ще доведе до поевтиняване на ресурса, който можем да привлечем на международните пазари и който може да ни потрябва, не само за да платим външните задължения през 2013-а, но и тези, които идват през 2015-а, когато също има големи падежи по глобалните облигации. Да, но тази битка за конституцията не е ли обречена заради политическата съпротива срещу промените в нея? И ако е обречена, защо въобще я водите? - Защото е за правилната кауза, а такива битки си заслужава да се водят дори ако нямате голям шанс да ги спечелите. Знаете ли, успехът, който ми бе необходим - на мен като финансов министър, бе вече постигнат, защото изискванията за дефицита и преразпределението на БВП през бюджета вече са записани в Устройствения закон. Сега остава да циментираме за дълго време този успех, като вкараме заложените в закона изисквания и в конституцията. Това трябва да се направи, защото следването на политика на здрава финансова дисциплина е от жизненоважно значение за държавата. И обществото вече започва да проявява разбиране към това. Миналата година, когато обяснявахме защо искаме да имаме нисък бюджетен дефицит и трябва да свиваме разходите, винаги ни даваха примера с Гърция, където много са харчели и сега живеят много по-добре от нас, независимо че ще ги накажат. Такива коментари вече няма. Хората явно са разбрали, че може да се говори за политика на доходите, само ако тя не застрашава финансовата стабилност. Освен това не смятам, че промените в конституцията нямат шанс да бъдат приети. Сигурно си спомняте, че при обсъждането на този въпрос в парламентарната комисия и в пленарната зала Движението за права и свободи, което се води за дясноцентристка партия, на няколко пъти заяви, че ще подкрепи тези промени, но не искат това да става преди изборите. Имаме подкрепата на Синята коалиция и на независимите депутати, така че ако ДПС застане зад предложението ни, изменението на конституцията може да получи необходимите гласове в парламента. Дори ако "Демократи за силна България" продължат да са против тях. Кои са основните политики, заложени в разходната част на бюджета, които ще провеждате през 2012-а? - При задълбочаващата се криза основната политика са осигуряването и поддържането на финансова стабилност. Втората политика е усвояването на парите от еврофондовете, където очакваме постъпления от 4 млрд. лв., като на бюджета това усвояване ще му струва, както вече казах, 800 млн. лв. - с 520 млн. лв. повече, отколкото през 2011-а. Общо 250 млн. лв. повече ще са разходите за пенсии главно заради увеличаването на вдовишките пенсии, по които се плащат по 15 млн. лв. на месец допълнително. Даваме 50 млн. лв. допълнително за образование , което не е много на общия фон. С тях обаче се решава един забавен с четири години проблем, а именно увеличаването на средствата, които се дават по делегираните бюджети на средните училища за образованието на всеки ученик. По-нататък става дума за малки пари, но съществени проценти, както аз казвам. В културата бюджета се увеличава с 15%, в спорта - също с около 15 процента... А с колко се намалява бюджетът на МВР? - С под 2 процента. Общо финансирането за сектор "Сигурност" го свиваме с 50 млн. лв. - с 10 млн. лв. на МВР, с 10 млн. лв. на военните, с 10 млн. лв. на ДАНС, с 4-5 млн. лв. на разузнаването и останалите икономии са от промяната, която парламентът гласува през седмицата, че годините за пенсиониране на военните се увеличават. Всъщност цялата икономия, която правим в сектор "Сигурност", ще я използваме за увеличаване на средствата за образование. Но за науката няма увеличение, дори орязвате бюджета й. Защо? Бюджетът за сектор "Сигурност" е огромен. Няма ли допълнително резерви за съкращаване, като икономисаните пари да бъдат насочени към науката? - Да, бюджетът на сектор "Сигурност" е голям. Аз дори винаги съм казвал, че България в процентно отношение към БВП харчи два пъти повече - около 4.5%, отколкото средното за Европа - 2.7 процента... При това положение защо не дадете повече пари за наука? Не смятам, че обвиненията срещу вас, че мразите научните работници и затова подстригвате финансово БАН, са състоятелни. - Не е работа на финансовия министър да мрази или да не мрази когото и да било. В решенията си никога не съм се водил от подобни съображения. В бюджет 2012-а ние даваме допълнителни 10 млн. лв. за фонд "Наука". За парите в него могат да кандидатстват с проекти всички институти и университети. На университетите даваме още 20 млн. лв., които се разпределят между тях на базата на оценките за качеството на преподаване, които се правят по една специална рейтингова система. Така че нетно за висшето образование и науката за 2012-а са предвидени с 25 млн. лв. повече. Специално за БАН моята теза от началото на мандата на това правителство е, че Академията на науките се издържа изцяло от държавна субсидия и по тази причина не е имала особени стимули да развива проекти с бизнеса. За мен правилното разпределение на средствата за БАН би трябвало да е една трета от държавна субсидия, една трета по европроекти и една трета от развойна дейност с бизнеса . В БАН са изчислили, че им трябват 150 млн. лв. годишно за добро съществуване, което по схемата, която аз ви изложих, означава, че от държавата трябва да получат 50 млн. лв., да осигурят други 50 млн. лв. по европроекти и още толкова от проекти с бизнеса. Последният ми въпрос е свързан с така наречените скрити задължения - дължими, но неплатени на бизнеса пари, поети, но необезпечени със средства финансови ангажименти на общините. Какъв е размерът на целия този квази държавен дълг? - Централната власт дължи, но не е платила малко под 100 млн. лв. на бизнеса. Например водното огледало в Кърджали е 24 млн. лв., които са заложени в бюджет 2012-а. Преводът на тези пари не бе направен през 2011-а, защото по този случай течеше прокурорска проверка. Тя обаче не откри проблеми при изпълнението на обекта и ние ще платим на фирмата. Другите по-големи плащания са по задължения на военното министерство към доставчици на въоръжение и техника, в това число и на хеликоптери. От това, което знаем за общините, предполагаме, че дължат 210 млн. лева. Сега обаче правим цялостна проверка и може да се окаже, че сумата е много по-голяма. Защото независимо от законовата забрана общините да вземат заеми девет месеца преди изборите се оказва, че много от тях са я нарушили. От 30 общини, в които проверките са започнали, се вижда, че в повечето от тях - Перник, Несебър, Дупница, има точно такива нарушения. Вярно е, че ще наложим съответните административни наказания на нарушителите. Обаче дългът си е дълг - ще трябва да се плаща. Но колко ще е пълният размер на тези ангажименти ще знаем едва към средата на януари 2012-а. http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4567 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4567 Tue, 04 Oct 2011 00:00:00 +0300 Искам повече пари за образование и култура, защото това е въпрос на национална сигурност, казва министърът на финансите Симеон Дянков в интервю за в. "Сега" - Г-н Дянков, вече обявихте, че планираният растеж от 5% на икономиката за 2012 г. е твърде оптимистичен и е по-реалистично да се заложи ръст от 3-4%. Как ще се отрази това на разходните политики на държавата, при положение че допълнително залагате намаляване на дефицита на 1.5% от БВП?- За тази година дефицитът трябва да е до 2.5% от БВП, а за следващата година сме планирали 1.5%, макар че икономиката и тази година, и следващата ще има малък ръст, което помага за дефицита. Все пак, ако икономическият ръст следващата година не е над 4.5%, каквито бяха прогнозите до лятото, а заради забавянето в Европа е 3% и дори малко под 3% - натам се очертават последните анализи, няма да има възможности за повишаване на разходите в някои от секторите. Последната официална прогноза за растежа за 2012 г. е 4.1% от март. На 15 октомври ще дадем нова, която официално влиза в проектозакона за бюджета.- На какъв допълнителен ресурс се равнява това и какво изпълнение на бюджета за тази година очаквате? В тригодишната бюджетна прогноза БВП за 2011 г. бе намален от 77 млрд. лв. на 75.5.- Трябва да видим как ще завършим годината, за да говорим за точни числа. Тази година официално очаквахме 3.6% ръст на икономиката, но той няма как да се достигне на фона на процесите в Европа. Първото тримесечие вървеше към тази прогноза, второто е по-слабо, третото очаквам да е по-силно, защото традиционно е силно тримесечие, и четвъртото ще зависи много от това дали ще има някакво смислено решение за Гърция, което засега го няма. Така че ще сме под 3.6% за тази година и базата за следващата година ще е по-ниска.- От това, което казвате, излиза, че догодина държавата няма да може да прави кой знае какво приоритетизиране на отделни сектори.- Не. Може да има преразпределение и в тази рамка. И без да има забавяне на европейските икономики, ние се стремим към по-консервативно бюджетиране. Сега вече се налага всички да са по-консервативни. В тази рамка сме казали, че в няколко сектора искаме да има увеличение, например до 15% увеличение в сектор култура. Това е сравнително малък бюджет, увеличението е около 15 млн. Следващата година е олимпиадата в Лондон, така че и в спорта ще има увеличение от около 10 млн. В абсолютна стойност не е голяма сума, но за бюджета на спорта е. В тази връзка съм изискал от министър Нейков отсега да подготвят таблица, в която да са включени исканията на всички федерации - не само за подготовка на състезатели, а и за домакинства. В последните две години постоянно се искат някакви спешни суми за първенства. Каквито други пари могат да се спестят, искам да влязат в образование. Първо, защото в системата на образованието е хубаво да има повече инвестиции, и второ, защото образованието е въпрос на сигурност. Ако повече хора имат възможност за по-добро образование, това вече е въпрос на сигурност.- Реалистично ли е да се дадат пари и за повишаване на издръжката на един ученик, което изисква голям ресурс, и в областта на висшето образование за системата за диференцирано финансиране на най-добрите университети?- Определено ще се дадат повече пари за диференцирано финансиране на университетите спрямо качеството. Този ресурс трябва да расте всяка година. Тази година отпуснахме около 10 млн., искаме поне да ги удвоим. И така всяка година за известно време да се или удвояват, или увеличават с поне 50%, за да се види кои университети произвеждат добри студенти. Както знаете, аз отговарям и за българите в чужбина, включително за програмите за обучение в български висши училища. Така направихме постановлението, че желаещите да учат в България имат право да изберат само между класираните на първите 5 висши училища в съответното направление. Откъде ще дойдат допълнителни пари? Постепенно някои от реформите, които направихме 2009 г. и 2010 г. в администрацията, освобождават все повече ресурс. Тази година до септември сме спестили 40 млн. лв. само от заплати в държавната администрация, защото служителите са с 14% по-малко спрямо 2009 г. Следващата година ще се спестят още повече средства, защото тази година някои от министерствата все още изплащат обезщетения.- Обвиниха ви, че обещанието за индексация поне на най-ниските пенсии през 2012 г. е предизборно. Миналата седмица при обсъждане на предложеното увеличение на максималния осигурителен праг и съответно максималната пенсия от финансовото министерство представиха становище, че в тригодишната бюджетна прогноза няма предвидено увеличение на пенсии през 2012 г. Реален ли е този ангажимент и от какво зависи изпълнението му?- Ако нямахме пример от тази година, можеше да се твърди, че обещанието за увеличаване на пенсии е празно говорене. Но това, че тази година от 1 септември увеличихме и минималната работна заплата, и вдовишките добавки към пенсиите, без това да е заложено в бюджета, показва, че ако бюджетът върви, има такива възможности. Аз ще говоря за това и след изборите. Така че не е предизборно говорене. Тази година бюджетът се изпълнява по-добре от предвиденото. До края на август имаме дефицит от 1%, при положение че за цялата година е заложен недостиг от 2,5%. Септември също се очертава добър месец. За следващата година смятаме да действаме по същия начин и затова увеличението няма как да стане факт от януари. Анализът кои пенсии и с колко ще могат да се увеличат, ще се прави на база общ финансов ресурс.- Вече обявихте, че бюджетът на сектор сигурност и отбрана трябва да се намали. Какво предлагате - реално намаление на бюджетите или удържане на разходите на това ниво, така че при растящ БВП делът на сектора от само себе си да намалее.- И двете. Ние не говорим само за МВР и отбрана, а за всички останали служби, като ДАНС, които гълтат голям бюджет. Бюджетът на ДАНС например е по-голям от бюджета за култура - не само тази, но и в предходни години, дори е бил двоен, така че това съотношение трябва да се промени. Искам да намаля в номинална стойност средствата за целия сектор сигурност и остатъкът да се премести в секторите образование и култура, защото социалната сигурност става все по-важна от сигурността, свързана с подслушвания, въоръжаване, преследвания и т.н.- Кое бихте нарекли успех в тази посока?- Това е процес, който донякъде е започнал, защото миналата година се запазиха нивата в МВР, а в отбраната спаднаха, дори номинално. Аз искам да стигнем до средното за Европа. Ние в момента харчим за сигурност 5-5.5%, а Европа за всички служби харчи около 2.5%. Според мен това е изпълнимо, като всяка година се постига разбирателство, че освободените пари отиват за социална сигурност. Ако някой иска по-добри възнаграждения в сектор сигурност и отбрана, в него просто трябва да работят по-малко хора и да работят по-добре.- България вече заяви позиция за следващия програмен период по еврофондовете. Оптимист ли сте, че ще е по силите на страната да отвоюва по-благоприятно финансиране на кохезионната политика, която се реформира, и средствата за най-бедните региони са намалени. България се обяви и против въвеждането на нови общоевропейски данъци.- Официалните преговори за следващия програмен период започват от октомври и ще продължат поне една година. Ние вече се подготвяме, като първият въпрос, който стои, е къде бихме искали да се фокусираме. Моето мнение е, че ние трябва да се фокусираме върху по-малко, но по-големи проекти. Сега някои от оперативните програми са твърде раздробени. Например програмата за административен капацитет е толкова малка, че не виждам защо трябва да е отделна програма. Няма особен смисъл и от отделна програма за техническа помощ, защото техническа помощ може да има към всяка оперативна програма. Така че позицията на финансовото министерство ще е за по-малко програми, фокусирани върху по-големи проекти. За следващия програмен период 2014-2020 г. ще имаме възможност за последен път да правим големи инфраструктурни обекти, понеже е явно, че след 2020 г. магистрали с европейски пари няма да могат да се строят. Моето мнение е, че трябва да направим повече и за образованието.- Възможно ли е да има отделна оперативна програма?- Това е въпрос на преговори в правителството и в Европейския съюз. Образованието за мен е голяма тема, и то не само иновациите. Добре е да се инвестира в базовите стъпки в образованието - просто да имаме по-добре подготвени кадри. От там нататък те ще могат да правят иновации. Отделно искам да видя нещо в културно-историческото наследство - не като отделна програма, но като отделна приоритетна ос. Това може да се свърже добре с транспортните програми, защото е хубаво да се знае, че новата инфраструктура води до някъде. Аз съм убеден, че за следващия програмен период ще можем да защитим по-голям бюджет - колко по-голям ще е той зависи от това доколко убедителни и единни сме. Няма да е лесно - и заради противопоставянето на кохезионната на общата селскостопанска политика, а и заради започналия разговор за изграждане на транснационални инфраструктурни мрежи. За мен за този разговор е рано, защото големите държави ще изтеглят голяма част от ресурса за сметка на кохезионната политика. Вече се видя как една държава като Гърция е в състояние да повлияе върху целия Европейски съюз и сега се очаква по-бавен растеж. Това показва, че ако нямаш кохезия, ще загубят не само по-бедните, но и по-богатите страни.- България влезе в "Евро плюс" без дебат и последиците не закъсняха. Чуват се много предупреждения за негативи от това решение. Ще плаща ли наистина най-бедната държава в ЕС дълговете на други фалирали държави?- В следващите 10 години тежестите или плюсовете от "Евро плюс" за България просто ги няма. Първо да приемем, че от "Евро плюс" ще излезе нещо; че най-накрая държавите ще се разберат какво е "Евро плюс" и ще подпишат, защото в момента нищо не е подписано. В момента има обща декларация, която е подписана от 23 от 27-те държави и която казва, че ще се стремим да вървим към такъв пакт с някои основни елементи от него. Според мен хипотезата, че "Евро плюс" ще се случи, е с много ниска вероятност. Да допуснем, че такова съгласие все пак има. И в сегашните текстове за страни извън еврозоната е предвиден 8-годишен преходен период след приемането им в нея. Ние още не сме влезли в чакалнята ERM II. За да ни допуснат там, ще са необходими около 1.5 г. Членството в ERM II продължава минимум 2 години, Швеция например е 7 години там. Така че говорим за период от поне 12 години.За мен "Евро плюс" беше една сравнително добра идея през пролетта, като решение за Гърция и някои от другите държави, които имаха проблем. Междувременно обаче се случиха много неща, особено лятото, които изискват други решения. Така че "Евро плюс" е на етап, който е морално остарял, преди дори да е започнало сериозно да се говори за него. Факт е, че от март-април досега по него няма никакво движение. Междувременно положението в Гърция стана много по-тежко, отколкото се очакваше, положението в Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Франция, Белгия стана по-тежко и големите политици тръгнаха да търсят други решения. Те са донякъде алтернатива на "Евро плюс", най-вече декларацията на Ангела Меркел и Никола Саркози от 21 юли. Тя даде доста по-различна визия, която се доближава и до нашата. На 21 юли те казаха - искаме всяка държава в националното си законодателство да разпише поне маахстритските критерии - един вид нашият пакт за финансова стабилност. Ако това се направи, то обезсмисля пакта "Евро плюс", който дава други фискални и данъчни параметри за общоевропейска политика. Хубавото е, че Германия вече взе такова решения, Финландия и Швеция вървят натам, Италия и Испания приеха такива решения. Аз виждам като много по-вероятно да има еволюция в мненията и вместо пакта "Евро плюс" да се стигне до нещо друго, което на първо място задължава на национално ниво. По този начин имаш естествен страж в самата държава - парламента, който да следва параметрите.    http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4552 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4552 Sat, 17 Sep 2011 00:00:00 +0300  Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред в. „Капитал" Кой според вас е верният път за справяне с кризата на глобално ниво в момента? Този на САЩ - фискални стимули и печатане на пари, или този, за който настоява Германия - бюджетна дисциплина и ограничаване на дълговете? Германският. И ние сме твърди поддръжници на модела на фискална дисциплина. Затова изготвихме и Пакта за финансова стабилност, който в момента е в парламента. За големите държави донякъде може би фискалните стимули биха проработили като средство за излизане от кризата. В началото и Германия пробва този модел, но видя, че той не работи, и бързо се отказа от него. Пазарите вече стигнаха до извода, че когато има фискални стимули, те водят до увеличение на публичния дълг, а някой така или иначе ще трябва да го плати след това. Просто тежестта се прехвърля на следващите поколения. Германия бързо разбра това. Следващата държава, която започна да го осъзнава, е Италия. Доколко общите еврооблигации са добра идея за справяне с кризата?Според мен не са добра идея, въпреки че мненията в еврозоната по този въпрос са различни. Еврооблигациите са друг начин да се помогне на фискално по-слабите държави като Гърция за сметка на другите. Затова Германия има доста смесени чувства по тази тема. Аз също смятам, че това е скрита форма на субсидиране на гръцката държава. А и еврооблигациите са друг вид дълг и някой трябва да го плаща. Затова смятам, че в крайна сметка еврооблигациите няма да се приемат като идея в този формат. А в какъв формат са приемливи? Общи еврооблигации не са приемливи. Тук изниква въпросът защо трябва да помагаме на прекомерно задлъжнели икономики, които не спазват фискална дисциплина. Ясно е, че трябва да се предприемат мерки за справяне със ситуацията в краткосрочен план. Проблемът е, че се видя, че не може да се направи нищо само чрез финансиране на бюджетния дефицит на Гърция. Големият проблем е как ще се финансира дългът й и този въпрос не предполага издаването на общи еврооблигации и наливането на нов ресурс. Предполага фискална дисциплина, което не може да се случи, ако няма някакъв вид преструктуриране. Все повече анализатори говорят за частичен фалит на Гърция като изход от ситуацията. Какво е вашето мнение? Гърция е в най-тежко положение в сравнение с всички останали страни от еврозоната - голям бюджетен дефицит и публичен дълг над 150% от БВП. Страната не успява да постигне заложената програма за свиване на дефицита, а икономиката й се представя по-зле от очакваното. Затова и доверието на инвеститорите и на международните институции към нея започва да се изчерпва. Една част от реформите, които трябваше да направи Гърция, също вървят по-бавно, отколкото трябва. Затова и все повече анализатори са на мнение, че т.нар. организирано частично преструктуриране на дълга на Гърция е инструмент за решаване на кризата там. Гръцката икономика би спечелила от това - ще получи глътка въздух, за да може да се възстанови по-бързо. Гърция обаче е част от еврозоната и въпросът е дали частично преструктуриране на дълга няма да окаже по-тежки последици върху самата еврозона. Според мен няма такава опасност. Какъв ще е ефектът за България? За няколко дни най-вероятно ще има някакви сътресения на пазара не само в България, но и във всички страни, които са свързани с Гърция. Но дългосрочно подобно решение ще донесе ползи, защото ще има някаква предсказуемост. Това, което пречи в момента в Европа, е липсата на сигурност. Как ще коментирате идеите за създаването на някакъв вид икономическо правителство в еврозоната или пък за комисар по бюджетната дисциплина? На този етап нито едната, нито другата според мен са възможни, макар че звучат разумно. Ние и досега имахме Евростат, а Европейската комисия следеше бюджетите на страните членки. И ако отново ще се създават структури, които само ще увеличат бюрокрацията в Брюксел, едва ли това е най-добрият модел. По-скоро моделът, който според мен ще работи най-добре, е държавите да се обвържат с много по-строги бюджетни правила. Тогава, вместо да разчитаме на Брюксел да ни наблюдава фискално, парламентите във всички държави ще могат да следят по-отблизо фискалната дисциплина на правителствата.А и няма да се разчита на бюрократи в Брюксел. Дори и да приемем, че е нужен подобен контрол, ще мине дълго време, докато тези хора се научат да събират и анализират този вид информация.Как някоя страна членка може да бъде поощрена да приеме такива правила, ако не вижда смисъл в тях? Определено трябва да има обща политика в еврозоната по този въпрос. Може би и извън еврозоната - в целия ЕС. Вместо да се говори за някакви общи фискални правила в пакта "Евро плюс", тези фискални правила трябва да се разпишат в националните законодателства на страните членки и това да се изисква чрез някакъв вид евродиректива.И ако внимателно се прочете комюникето след последната среща между Меркел и Саркози в края на август, това е основното и новото, което те предлагат. Изрично се посочва, че следваща добра стъпка е в националните законодателства да залегнат маастрихтските критерии. Някои държави извън еврозоната начело с Полша сега настояват да участват в разговорите за бъдещето на валутния съюз. България бори ли се за място на масата? Имаме формат за дебат и този формат е пактът "Евро плюс". Затова и след вътрешни дебати България реши да се включи в него. Така че въпросът е не дали липсва форум. Проблемът е, че всички са се фокусирали върху несигурността в еврозоната. А тя идва от Гърция и въпросът е как може да се помогне така, че тя да излезе от рецесията по-бързо. Когато се реши основният проблем, тогава и несигурността ще е много по-малка. Тогава вече може да се занимават и с тази тема, защото в момента вниманието и на анализаторите, и на политиците е фокусирано върху еврозоната. Причината е, че проблемът на Гърция може да повлече и други икономики. Последно каква е позицията на България по отношение на еврозоната?Тя не се е променяла, променят се интерпретациите в медиите. В последните 14 години страната е във валутен борд и курсът на лева е фиксиран към еврото. Така че нашето бъдеще е в еврозоната. Други идеи освен влизането във валутния механизъм ERM II няма и не би трябвало да има. Друг е въпросът кога е удобният момент за влизане в еврозоната. Този въпрос обаче в момента не е на дневен ред за България. Той ще стои, след като изпълним всички критерии за влизане в ERM II. А по всичко личи, че това ще се случи с бюджета за тази година. След като приемем и Пакта за финансова стабилност, вече ще можем да кандидатстваме за валутния механизъм. А и да се надяваме, докато тече този процес, проблемите на еврозоната ще бъдат решени.На какво според вас се дължи колебливостта на пазарите напоследък? Причините са две. Едната се дължи на САЩ и фактът, че наливането на толкова много пари от правителството и Федералния резерв не дава търсения резултат. Въпреки това все още се очаква моментът, в който САЩ ще обявят, че работят върху програма за фискална консолидация. Предвид престоящите президентски избори догодина обаче явно няма да е скоро. Втората причина е гръцкият проблем и състоянието на еврозоната. Всички очакват някакво твърдо решение за Гърция. През последните две години видяхме, че наливането на финансов ресурс е частично решение, което помага на правителството в Гърция да работи, но не решава дългосрочния въпрос, свързан с големия дълг на страната и неговото обслужване. Доколко колебанията на международните пазари сега биха се отразили на икономиката в еврозоната, а оттам - и на България?От резултатите за второто тримесечие на годината видяхме, че в почти всички икономики от ЕС се забелязва забавяне, включително във Франция, Германия, Холандия, Италия. С други думи, явно колебанието на пазарите има директно влияние върху европейските икономики, а оттам с малко закъснение то идва и в България. Ако германската, италианската и холандската икономика се забавят (тъй като те са ни основните външнотърговски партньори), няма как това да не се отрази и на България. Да се надяваме, че по-слабото второ тримесечие се дължи на проблемите около САЩ, Португалия, Гърция. Но няма начин засилващата се несигурност сега да не даде отрицателен ефект и върху европейската икономика, и върху България. Затова е в интерес на България и на цяла Европа да има твърдо решение за Гърция.Как стои макроикономически България в момента? Посочихте, че вече работите в посока ревизия на макрорамката през следващите три години с по-нисък ръст на БВП от заложения. Следващата икономическа прогноза ще е готова към средата на октомври. Но междувременно, ако и през третото тримесечие европейските икономики продължат да забавят ръста си, това ще се отрази и на България. Определено не очаквам рецесия или забавяне на българската икономика, а 3-4% ръст. Това е по-малко, отколкото очаквахме. Но през октомври, когато ще са готови данните за третото тримесечие за целия ЕС, ще е ясно накъде вървим и ние. Има ли план Б, ако се окаже, че вариациите на пазарите в момента са предвестник на по-бавно възстановяване на икономиките? Това е вторична тема за държавите, които имат голям дълг, и правителствената им политика сега трябва да се промени рязко в посока съкращения на бюджетните разходи. Ние имаме нисък дълг и дефицит, който вече е в рамките на маастрихтските критерии. С други думи - имаме възможността да продължим фискалната си политика, която водим вече втора година. Така че резки промени от рода на тези в Италия или Испания не са ни нужни. Въпросът не е финансов или фискален, а как ще изглежда българската икономика през следващите няколко години. Ако има голямо забавяне в Европа, то ще се отрази на износа ни, който през последните две години растеше с по 40-50% годишно. Следователно не само промишлеността, а и други сектори на икономиката трябва да дръпнат повече, за да имаме балансиран ръст. Например селското стопанство. За радост през следващите две години сме планирали и повече инвестиции в инфраструктура. Извън това не мисля, че са необходими други мерки. На какъв бюджет ще заложите през следващата година и сега ли е моментът да се говори за повишаване на доходите? Повишаването на доходите ще е съобразно възможностите на бюджета. Затова и аз казах, че макар да имаме амбиции и идеи как може да стане това, ще изчакаме до средата на октомври, за да видим първата пълна прогноза за следващата година. А и ако има увеличение на доходи, то ще се фокусира само върху най-слабите социално групи. Не можем да си позволим повишаване на всички пенсии. Иначе аз съм доволен от начина, по който изготвихме бюджета за 2011 г. Така че за следващата година ще видим каква е прогнозата за икономически растеж и съответно на тази база евентуално може да има леко увеличение на цялостния бюджет. Идеята ни е да започне и леко преразпределение на средства от сфери, които са с изминала важност като сигурност, към сфери, които ще са важни за бъдещото развитие на икономиката.Дайте съвет на бизнеса в България - какво трябва да прави и от какво да се въздържа през следващата година, както и какво да очаква? Определено да не очаква вдигане на данъци. Това, което се забелязва, ще видим дали е тенденция, че Западна Европа расте по-бавно. Така че фирмите, които изнасят, е добре да се фокусират повече върху други по-перспективни пазари - Азия, Латинска Америка. Важно е да се следят и процесите в Близкия изток и да се види дали не може да се навлезе по-активно в тези пазари, които ние познаваме добре отпреди 20 години. Иначе в строителството ще има много повече възможности и заради инвестициите в инфраструктура, и заради това, че започваме активна програма за саниране. Остава темата за сектора на услугите, който се влияе предимно от поведението на потребителите.Като цяло въпреки сътресенията в Европа не очакваме подобни в България, а оттам и допълнително свиване на вътрешното търсене. А и домакинствата продължават да спестяват пари - само през август те бяха над 1 млрд. лв.Как проблемите на гръцките финансови институции се отразяват на българската банкова система?Важно е да се знае, че дъщерните дружества на гръцките банки в България водят напълно отделно счетоводство, приходите и разходите им също са независими. А и някъде отпреди три години те започнаха да се снабдяват с допълнителен финансов ресурс изцяло от депозити в България. Така че те не зависят нетно от това какви финансови възможности имат майките им в Гърция. Това важи и за останалите чужди банки с дружества тук. Така че директни притеснения няма. Въпросът е, ако се появи някаква паника в Гърция, тя да не се пренесе в България. Но смятам, че няма никакви причини това да се случи. БНБ от години води консервативна политика, а и финансовите резултати на банките в България са добри. Очаквам започналият процес на банкова консолидация в Гърция да продължи, така че ще останат по-малко, но по-добре капитализирани банки. Ще се отрази ли и как на България обявеното понижение на рейтингите на две големи френски банки, които имат свои дружества в страната? Понижението на рейтинга им е следствие на това, че те имат доста големи експозиции към Гърция. Тяхното присъствие в България обаче е ограничено, така че директен или индиректен ефект тук няма да има. Влиянието по-скоро е, че международните пазари вече отчитат, че проблемите в Гърция започват да се пренасят и към други държави. Най-засегнатата в случая е банковата система на Франция. И въпросът вече е не само какво може да направи гръцкото правителство, а съответно какво може да направи и френското. Какво може да направи? Ако има по-дългосрочен проблем с френските банки, единственият начин е правителството да ги подпомогне, така че да вкара допълнителна ликвидност в системата. Каква е прогнозата ви за бъдещето на еврозоната? Еврозоната е не само финансова, а и политическа идея. За да има единна политика, бъдещето на Европа е във все по-голямо сближаване на икономиките на страните членки. А и отделните държави са достатъчно малки спрямо останалите големи икономики в световен мащаб и съответно трябва да се действа заедно. Никой разумен политик в Европа няма да допусне да бъде застрашено бъдещето на еврозоната. Доскоро този въпрос се разглеждаше заедно с въпроса за бъдещето на Гърция. Все повече анализатори обаче са на мнение, че трябва да има възможност някои държави временно да излязат от еврозоната. Остава да видим дали и на политическо ниво тази идея ще бъде приета, или има и други алтернативи. http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4544 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4544 Mon, 12 Sep 2011 00:00:00 +0300 Интервю на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за Българската телеграфна агенцияВъпрос: Минималната работна заплата вече е увеличена, сега хората се питат ще последва ли увеличение и на средната работна заплата в публичния сектор, както и на пенсиите ? Кога според Вас това ще бъде възможно и с колко ? Симеон Дянков: Това ще се говори в рамките на проектобюджет 2012 година. Приоритет и до края на 2012 г. , и до края на мандата ще ни бъдат социално най-слабите групи, тоест за заплати в публичния сектор ще се говори, след като всички останали пера в доходната политика вече са задоволително разработени и има реален прогрес. Още по-миналата година бяхме казали, че ако се направи оптимизация в министерствата, те остават със същия фонд работна заплата и следователно могат да се вдигат заплатите в рамките на този фонд. В почти всички министерства това е станало и ако се видят данните от НСИ за последните две години заплатите в публичния сектор бележат растеж, който е над растежа на инфлацията. Затова приоритет в разговорите по бюджет 2012, които идват след месец и половина, ще са социално най-слабите групи. Увеличението на пенсиите няма да е от 1 януари 2012 г. , защото не ни е такава политиката. Трябва да сме убедени, че бюджетът е построен по начин, който в процеса на годината ще даде възможност да има увеличение на пенсиите. Тази възможност ще бъде определена в бюджета, за да има стабилност и хората да си правят по-добре плановете, но едва ли увеличението ще е от 1 януари.Въпрос: Как ще се развива подоходната политика и кои ще са приоритетните сектори в бюджет 2012 ?Симеон Дянков: Като говоря за политика в доходите имам предвид не само конкретно заплати и пенсии, а къде държавата може да има по-активна секторна политика, така че доходите в тези сектори да се увеличават и оттам да се вдигат и доходите на тази част от населението. Например в културно-исторически туризъм през 2011 г. над 12 пъти сме увеличили инвестициите спрямо 2009 г. Тези инвестиции създават повече работни места в туризма, а туризмът е сектор, в който има много малки и средни фирми, голяма част от българското население работи там - това е доходна политика. Мислим къде, в кои сектори и в кои региони на страната (тези с изоставащи социални показатели) можем да инвестираме в сектори, в които те са силни. Друг такъв пример е селското стопанство. В бюджет 2012 за първи път ще даваме държавни субсидии за зеленчукопроизводители, пчелари, птицевъди и свиневъди - нещо, което досега не е правено. Защото зеленчукопроизводството е силно в някои от регионите, които иначе са по-икономически изостанали. Това за мен е доходна политика. Като видите проекта за бюджет за 2012 година трябва да се гледат не само социалните графи, а и новите секторни политики. Изчаквам да минат изборите , за да не се говори, че се дават предизборно пари на този или на онзи сектор, затова работата по бюджета ще е веднага след изборите.Въпрос: По данни на НСИ разходите на домакинствата растат двойно по-бързо от приходите. Бихте ли обяснили защо е така, на какво се дължи инфлацията и кога тенденцията ще се обърне. Кога ще догоним по доходи средноевропейските страни ?Симеон Дянков : Третото тримесечие на 2011 година ще имаме обратната статистика, доходите ще се увеличават много по-бързо от разходите, защото имаме традиционно силни отрасли като селско стопанство, туризъм и добивна промишленост, които през лятото работят по-добре, така че трябва да се гледа цялата година, а не отделно тримесечие. Докато за първото тримесечие на 2011 г. инфлацията беше тема, през второто тримесечие инфлацията падна много, но започнаха да идват отрицателните новини от Европа. Излезе за първи път темата и в България дали това което си мислехме, че е проблем на някои периферни икономики, не е проблем на основата на еврозоната. Затова имаше свиване на вътрешното потребление в очакване дали това е дългосрочна тенденция в Европа или е уплаха в определено тримесечие. За мен това е уплаха в определено тримесечие - няколко лоши новини от Европа и от САЩ излязоха по едно и също време. Затова както през първото тримесечие имаше голям ръст в абсолютно всички сектори на икономиката, както и ръст на вътрешното потребление, така във второто тримесечие хората се поуплашиха.Въпрос: Мислите ли, че на страната ни й се размина втора вълна на кризата?Симеон Дянков: Втора рецесия в България няма да има. И в еврозоната като цяло втора рецесия няма да има, но за разлика от края на миналата година, когато като цяло за Европа анализаторите бяха доста оптимистични - че най-после Европа излиза от кризата, то през второто тримесечие на 2011 г. излязоха доста негативни коментари, а през третото тримесечие тези коментари продължават особено за южната ни съседка. Дори днес излезе темата дали Гърция след един месец ще има достатъчно пари да изплаща пенсии и заплати. Това се появява за четвърти път в рамките на година и притеснява целия ЕС. Въпрос: Това заплаха ли е за еврозоната? Как виждате бъдещето й и нашето място в нея?Симеон Дянков: Това е притесняващо за еврозоната, но не е заплаха за бъдещето й. Аз съм убеден, че еврозоната ще е силна и еврото с времето ще става още по-силна валута спрямо долара и йената. Институцията еврозона ще преодолее проблемите, ще се поучи от тях и ще стане още по-силна. Еврозоната ще продължи да съществува, няма държава, която вече е в еврозоната, да е излязла от нея, няма как да стане. Но кризата показва, че институциите около еврозоната не са достатъчно силни и следователно нещо трябва да се прибави. Неслучайно при посещението си у нас премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е и председател на Еврогрупата, включваща финансовите министри на 17 страни-членки на еврозоната, сподели, че еврозоната ще продължи да съществува, но че една голяма част от страните в еврозоната нямат добри публични финанси и те самите с помощ от еврозоната трябва да излязат от това положение. И той като мен е голям привърженик на идеята в националното законодателство, в законите за бюджета и в конституциите на страните да влезе това, което наричаме Пакт за финансова стабилност. Защото това е начинът външните анализатори да се успокоят, че в бъдеще европейски правителства няма да правят това, което направиха гръцкото, португалското, испанското и т.н. За мен това е липсващата крачка в еврозоната. Трябва да има в бъдеще успокоение и стабилност за инвеститорите. Това може само да стане, когато не само финансовите министри, а и правителствата като цяло работят в рамките на консервативна фискална политика.Моето мнение е, че до края на тази година у нас трябва да се приеме и втората част на Пакта за финансова стабилност - промяната в конституцията. След тази стъпка можем да заявим пред ЕЦБ и ЕК, че изпълняваме всички критерии и искаме да влезем в еврозоната. Това може да стане през следващата или по-следващата година, зависи от това как самата еврозона как се развива. От тази година България покрива и последния показател, на който преди не сме отговаряли - средна инфлация. През 2008 и 2007 г., когато предишното правителство е смятало да кандидатства, един от основните проблеми е бил, че инфлацията през 2008 г. е била над 12 процента. Сега вече имаме под средната за ЕС инфлация, дългът ни е много по-нисък, отколкото е средният за Европа, дефицитът ни е в рамките, така че сега покриваме всички показатели. През 2008 г. имахме и огромен дефицит по текущата сметка и тогава имаше спорове дали това автоматично се коригира от развитието на икономиката или правителството трябва да взима активни мерки. Моето мнение още тогава беше, че за малки икономики като българската дефицитът по текущата сметка се коригира автоматично и това времето го показа. От 2008 г. - 25 процента дефицит по текуща сметка, през 2009 г. е около 11 процента дефицит, 2010 г. - около 2,5 процента, а тази година сме на малък излишък, така че и тази тема е затворена за нас. Но за да се кандидатства трябва да се каже - "не само нашето правителство води такава политика, но имаме и законите, които гарантират, че и бъдещите правителства ще се съобразяват с това". Така че приемането на поправките в конституцията, свързани с приемането на Пакта за финансова стабилност, е от наша страна последното необходимо оръжие, с което да отидем в еврозоната. Въпрос: Мислите ли, че до края на годината ще имаме приватизирани и други важни държавни предприятия и дялове от предприятия, например миноритарните пакети от  електроразпределителните дружества ? Какви приходи от приватизация очаквате за тази година ?Симеон Дянков: От 2005 г. досега не е имало сериозна приватизация, предишното правителство не е успяло да довърши нито една сделка. Тази година вече имаме сделката за "Булгартабак Холдинг", а преди това и "Монтажи" ЕАД. Има и няколко други предприятия, които сега влизат в Агенцията за приватизация - "Техноекспортстрой", трите миноритарни държавни дялове в енергоразпределителните дружества, които ще бъдат продадени през борсата. Подготвя се за приватизация и "Товарни превози" от системата на БДЖ, но процедурата ще отнеме шест до девет месеца, така че това няма да стане до края на тази година.Надявам се миноритарните дялове на поне две от трите ЕРП да бъдат продадени до края на годината и така планът на Агенцията за приватизация за приходи от 450 млн. лв. за тази година ще бъде изпълнен. Парите от сделките ще отидат отново в Сребърния  фонд. Подготвя се и приватизацията на до 20 процента от Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ и Български енергиен холдинг /БЕХ/. До края на септември Министерството на икономиката, енергетиката и туризма трябва окончателно да реши как ще се извърши разделянето на БЕХ , но каквото и да е решението няма значение за самата сделка по приватизация - ще бъдат продадени до 20 процента от БЕХ или от двете нови компании, които ще бъдат създадени от холдинга. Това обаче също ще отнеме шест месеца, така че ще влезе в следващата година. Въпрос: Кои според Вас трябва да са приоритетите на България в сектора на енергетиката и кои са най-важните проекти, които трябва да се случат?Симеон Дянков: Важно е в целия сектор да има повече прозрачност. От тази гледна точка е важно приватизирането на миноритарни дялове от разпределителните дружества през борсата, защото като публични дружества те ще са много по-прозрачни и за нас, и за всички останали на пазара. Същото важи и за ЕСО, и за БЕХ - дружествата ще станат по-прозрачни. Поне от 20 години се води дебат каква е енергийната ни политика. Допреди две години тя е била диктувана изцяло от Русия - правителство след правителство са се съобразявали изцяло с руски интереси и не толкова с това, кое е важно за България. Ние това го прекъснахме, макар че беше доста трудно и продължава да е трудно. Това дава възможност да се зададе въпрос, който преди никога не е задаван - "Трябват ли на България повече нови енергийни мощности или трябва да се насочим към енергоспестяване в различните му форми - от саниране на сгради до енергоспестяващи технологии в производството и съответно диверсификация на енергоизточниците в България. Една от заслугите на това правителство е, че сега този въпрос се задава, а преди не сме имали такава възможност, отговорът винаги е бил - "хайде да построим нови източници". Аз съм привърженик на темата, че има достатъчно електроенергия, която се произвежда, въпросът е дали я потребяваме достатъчно разумно. Затова трябва да се насочим към енергоспестяване, каквато възможност дават европрограмите. Тук имаме еднакво мнение с министър Трайчо Трайков и с бившия министър Росен Плевнелиев, който като следващ президент се надявам да води същата политика. За мен това е бъдещето на България.Има проекти, които с времето са се развивали - АЕЦ "Белене", "Бургас - Александруполис", чиято съдба трябва да се реши и е време да се каже мнението на българската държава. По най-голямата тема - АЕЦ "Белене", очакваме консултантът HSBC до края на октомври или началото на ноември 2011 г. да е готов с доклад. За "Бургас-Александруполис" мнението ми е, че този проект не е изгоден за България. Въпрос: Преди две години заявихте необходимостта от свиване на държавния апарат, доколко успяхте да постигнете това ? Смятате ли, че бюрокрацията в страната сега е намалена? Симеон Дянков: Бюрокрацията на централно ниво е свита с 14,6 процента до края на юли 2011 г. спрямо 2009 г. В някои министерства оптимизацията е доста по-голяма, например в Министерство на финансите в сравнение с юли 2009 г. през юли 2011 г. 22 процента по-малко хора работят, а работата е същата - значи сме станали по-ефективни. Същата тенденция обаче не се наблюдава в общините, там бюрокрацията се е увеличила средно с два процента за последните две години. Надявам се, че след местните избори ще има много повече чуваемост и съвместна работа по тази тема. Защото голяма част от общините казват - "нямаме достатъчно пари" и в същото време увеличават бюрокрацията. Една голяма тема за нас в следващите две години ще е постигането на много по-добра координация в плановете за инвестиции на общините - те са независима част от бюджета на национално ниво, но трябва да се съобразяват с това каква е реалността в България и в Европа. Иначе оптимизацията в публичния сектор върви добре, закрити са голям брой агенции - близо 30 , но хората не са достатъчно доволни, мисля, че още повече може да се направи. Напоследък тези процеси вървят в сферата на земеделието, в сферата на транспорта с новия министър Ивайло Московски. Остава като голяма тема сферата на сигурността - не само МВР, а и цялата система на сигурност. И там, както в енергетиката, можем да си зададем генерален въпрос : от кого изпитваме несигурност, кои са тези, от които трябва да се опазваме? Става въпрос за отбраната, за ДАНС, за разузнаване и контраразузнаване - точно какви са им функциите, при положение, че отдавна мина Студената война и че ние сме обградени от съюзници - НАТО, ЕС.Въпрос: От какво най-често се оплаква бизнеса при срещите ви в страната ? Симеон Дянков: За радост основните теми се променят във времето, ако не се променяха щях да съм притеснен, че тъпчем на едно място. Преди две години основната тема беше, че по много договори централната власт дължи пари на бизнеса. Това се изчисти от министерствата и от агенциите, сега сме почти на нула с изключение на няколко знакови проекта като "Водното огледало" в Кърджали и няколко проекта в МО, които са с чуждестранни изпълнители. Друга голяма тема преди две години беше дължимото, но невъзстановено ДДС. Вече плащаме и сме на най-ниските нива от 2004 година насам. При пътуванията ми в страната през последните две седмици темата е, че НАП вече много по-агресивно си търси интереса и проверява за ДДС- измами и неплащане на данъци. Това буди известно недоволство у бизнеса, хората казват - "НАП много ни натиска". При предишни разговори представителите на бизнеса казваха, че НАП не са достатъчно активни спрямо нелоялна конкуренция, а сега пък - че са твърде активни. Затова ги запитах как можем да знаем коя е лоялна и коя - нелоялна фирма. Хората си мислят, че като се направи проверка от НАП в 90 процента от случаите се появява акт. Това не е така, статистическите данни показват, че в около 50 процента от ревизиите има установени нарушения и съставени актове, но дори и да е в 90 процента, аз ще се радвам да е така, защото това показва, че НАП активно си върши работата. За година от НАП могат да ревизират едва около един процент от всички съществуващи фирми, затова нормално е да изготвят рискови профили, така че когато правят ревизия да очакват, че има проблем. Това показва, че винаги, когато започнеш нещо, което с времето не е правено, има известно недоволство, но казах на представителите на бизнеса да имат търпение и да изчакат няколко месеца - тогава процесът ще се обърне - НАП ще се научи къде точно са проблемите, а държавата ще вземе достатъчно допълнителни приходи. Въпрос: Ще бъде ли наваксано изоставането в приходите на НАП? Ще се изпълни ли приходната част на бюджет 2011 ? Симеон Дянков: Очаквам, че НАП ще изпълни плана си за годината, икономиката го показва, дори и с външните по-негативни новини напоследък. Имам уверението, че това ще е така и действително в последните два месеца те с по 40-50 млн. наваксват от изоставането в началото на годината. Убеден съм, че ще наваксат с приходите от всички данъци. Ще остане темата за социалните осигуровки, които още от началото на годината, за разлика от тези на Агенция "Митници" и НАП, не бяха добре сметнати. Имаше коментар, че макар че се смята от НОИ, бюджетът на НОИ минава през МФ и през бюджетната комисия в парламента, което не е сериозен коментар, защото тези приходи минават през нас доколкото се консолидират в общия бюджет, но НОИ, както и НЗОК, са напълно независими институции и отговарят за своя бюджет. Засега по бюджета на НОИ има изоставане от около 160 млн. лв. , до края на годината се прогнозира около 300 млн. лв. , но една от първите задачи на новия шеф на НОИ, който вчера бе избран, ще бъде да се опита да стопи този дефицит. А за НАП съм убеден, че ще стопи изоставането си, което в момента е с около 250 млн. лв.Въпрос: Какви са очакванията Ви за изборите ?Симеон Дянков: Убеден съм, че ще бъде тежка изборна битка. Тя е битка не само на кандидати и на партии, но и на идеологии. Кризата като цяло показва, че нашата идеология - дясноцентристката, е печелившата идеология в Европа и в света. Ако зададете въпроса "Като започна кризата, колко правителства в Европа са били социалистически?", отговорът е - 11 от 27, в момента ако зададете същия въпрос - само три, като в Испания предстоят избори следващия месец и по предварителни социологически прогнози социалистите ще паднат и там. Икономиката и политиката в Европа показват, че хората не вярват на леви формации, понеже те ги вкарват в кризи, а не могат да ги изкарат. Затова навсякъде в Европа има тенденция към дясноцентристки правителства. Макар, че обстановката в България е трудна, това според мен ще бъде определящо в мнението на избирателите и съм убеден, че ще имаме и успешна президентска двойка, номинирана от ГЕРБ, и много повече общини в страната, с които да се работи много по-сериозно. На централно ниво вече достигнахме до добра фискална политика, това се признава в цяла Европа и от кредитните агенции, сега искаме и общините да разберат, че са част от държавата и че трябва да се държат също толкова сериозно. Така че съм убеден, че макар, че ще има трудна битка, водещата сега партия ще излезе победител, защото ние показахме как можем да извадим страната от криза, когато много от другите държави в Европа се клатят. http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4523 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/4523 Thu, 11 Aug 2011 00:00:00 +0300  По-лесно ми е да орязвам разходите на министри, отколкото на децата, казва вицепремиерът и министър на финансите в интервю за в. „24 часа"- Обичате ли театъра, г-н Дянков? Представление ли разиграхте около „Лукойл". Какъв ще е финалът?- Обичам и театъра, и киното. Но не, лицензът на „Лукойл" е просто тема за спазване на закона, така че от наша страна няма никакъв театър. Изтече срокът и митниците си свършиха работата. Така трябва да е не само в "Лукойл", а за всеки.- Има ли връзка между отнетия лиценз, проекта "Белене" и продажбата на "Булгартабак"? Някои я откриват.- Няма такава. Митниците си решават за лиценза. Другите теми са различни и нямат никаква връзка с това. Не знам защо хората са толкова изненадани, може би защото митниците преди не са си вършили работата. Танов (шефът на митниците - бел.ред.) дойде при мен и ми каза, че го е решил. Казах му „добре". Обадих се на премиера, казах какво ще се случи, той каза „да". И това беше.- Според нова грама в Уикилийкс България искала да строи нова рафинерия, конкурент на „Лукойл"...- При нашето правителство такива разговори не е имало и няма да има. Държавата не може да строи рафинерия. Това само социалисти могат да го мислят. Който и даго е мислил, явно не е в час с пазарната икономика.-Търсите ли едри фирми, за да си пълните спешно бюджета? Води ли ваш заместник тайни разговори?- Няма такива разговори. Аз и нямам заместник по приходите. С приходната част се занимават двамата шефове на приходни агенции - Танов и Стефанов. Така че никой не говори, нито тайно, нито явно, с големи, малки и средни фирми. А и бюджетът върви малко над прогнозите. Ще завършим месеца с дефицит 40-60 млн. лева.- Вече сте доволен от НАП?- Работят по-добре, но не като митниците, където работата е отлична. Свършиха се неща, които по странни причини не се вършеха. Разрешиха 2-3- големи казуса с ДДС измами. Вървят по-добре, но очаквам пълно изпълнение. И да не се оплакват, че не могат да се справят. Защото, ако не могат те, други хора ще го направят по-добре.- Не искаме еврозоната сега. Защо? Нали това бе едно от първите ви обещания.- Няма причини за бързане. В момента еврозоната е буреносно море с големи вълнения. Преди да оздравее, нямаме място в този клуб. От тази гледна точка нашият пакт за финансова стабилност трябва да влезе във всяко национално законодателство. За радост вече се споделя от все повече финансови министри. Радвам се, че ние бяхме от първите, които тръгнаха.- Но идва нова криза, или пък рецесията се задълбочава?- Нистина в последните дни с намаляването на рейтинга на САЩ има вълна на обезпокоителни коментари. Аз обаче мисля, че щатската икономика е голяма, и е показала, че може да излиза от такива сътресения.- Да разбирам, че вие не сте притеснен и не очаквате нова световна криза? - Световна криза? Не, светът не влиза в нова криза, нито във втора рецесия. Последните дни само показаха на всички, че им трябва много по-алтернативна фискална политика. САЩ не го направиха и страдат. И други, неуспели с реформи, също. Да им е за урок!- Но, по-висока безработица, застой на доходите и инфлация прогнозира Иван Костов у нас. Очаквате ли ги?-В България? Не! В някои държави може би да, но у нас - не. От следващия месец някои пенсии тръгват нагоре. Есента минималната заплата става 270 лв. Догодина ще има по-големи възможности за увеличаване на доходи.А и от икономическа гледна точка няма как да е така - при криза или рецесия инфлацията пада заради забавения ръст. У нас тя е нулева и дори отрицателна за май и юни.-С колко тръгват нагоре доходите?- Бюджетът ще ни покаже.- Защо тогава някой всява допълнителна паника, борсовата е достатъчна.- Много държави от еврозоната наистина имат сериозни проблеми. България не е от тях, така че да се правят паралели не е полезно. Но, изборно време е и за опозицията може и да е полезно да казват "няма да сме добре, правителството не се справи".- Какво да правят хората, заливани от прогнози, за личното си оцеляване?- На борсите има спад. Просто трябва да се изчака спокойно, да не се вихрят страсти и се вземат погрешни решения. Да не се хвърлят към злато, към различни валути. Борсовата търговия е уязвима, лесно тръгва и надолу, и нагоре. Причини за притеснения няма. Всички да си вършим работата, без да се подаваме на воплите на политици, че сме влизали в нова криза. Това категорично не е така!- Сините се притесниха изборите да не ви вкарат в по-големи разходи...- Дали има опасност, се доказва всеки месец. Бюджетът е по-добре от прогнозата - в митниците с 20% над заложеното, при НАП - на 100%. Разходната част е малко по-добра от прогнозата. Нямам никакви предизборни притеснения. Притеснените може би са притиснати от спомени. Г-н Орешарски, който е бил доста добър финансов министър, месеци преди изборите е влязъл в преразход и големи дефицити. Юни и юли не се случи. До изборите остават авуст и септември и ще се види, че ние спазваме закона за бюджета.- Скъпите горива и храни ли ви пълнят бюджета?- Не, не разчитам на това. Дори очаквам горивата да падат, след като петролът поевтиня. Да, имаше намаление на цените на дребно, но чакам ново, по-осезаемо. То ще е тест за пазарната икономика, след като суровината поевтинява на борсите.- Видяхте картел в цените на захарта. Какво следва от анализа ви?- Ще го "опаковаме" и ще го предадем на Комисията за защита на конкуренцията. Явно се очерта нещо, което видяхме преди месец - у нас цената на захарта е доста по-висока, отколкото трябва да бъде. Случи се и нещо интересно, като съобщихте за анализа, цената започна да пада и се е понижи за 5-6 дни с около 6%. Оказа се, че дори самият факт, че някой наблюдава даден пазар, има значение.- Тогава следете всички цени...- Върви в момента анализ на зърнения пазар. Той е важен и заради ДДС-измамите. Занимаваме се и с пазара на телефонните услуги. Първоначален анализ ни показа, че цените падат, но много по-бавно, отколкото трябва. През септември ще сме готови и ако има сериозни разминавания, ще търсим пак комисията. Ще кажем: Ето, не е само говорене, имаме анализ, аргументи, проверете какво става на този пазар.НАП работи по-добре, митниците - отлично.- Какво е политиката и вие какъв сте в нея - експерт или политик с експертно мислене?- Политиката е вземане на решения от името на целия народ, което е много трудно. Народът решава веднъж на 4 години кой да е капитан и кой - до него. Те трябва да му покажат, че могат да си изпълняват обещанията. И да го правят с мисълта, че няма да сме "чудо за няколко години". А така, че да има втори, трети мандат. За мен политиката е умение за дългосрочно мислене. Аз влязох в нея като експерт и това много ми помага. Имам много по-малки вълнения, виждал съм и влизане, и излизане от кризи. Знам, че ако имаш дългосрочен подход, в крайна сметка печелиш и политически.- В средата на първия мандат кое свое решение определяте като най-успешно? А кое като грешка?-Успех? Може би това, че още в първите седмици веднага свихме разходите. Набелязахме и законови промени. Аз не отлагам непопулярните решения. Те не се правят от типа "хайде малко сега, малко после", както опитаха колеги по света. Животът те притиска и не се получава. Тежките решения се вземат веднага.- Най-голямата ви грешка?- Правил съм, разбира се. Винаги има такива при трудни решения. Може би най-голямата е, че много по-рязко трябваха промени в администрацията. Аз дойдох с виждането, че политиците минават и си заминават, а администрацията остава да работи за държавата. Трябваха ми месеци за да видя, че у нас не е така. Голяма част от нея не работи за държавата, а за себе си. Но поправям си грешката. Последните месеци в моите ресори има доста промени.- Правите ли гафове?- Да, правя. Неизбежно е. Някои непремерени изказвания...(Смях). Стават по-малко, с времето. По-важното е, че ако тръгваш от принципна позиция, може да не те разберат веднага, но след време и това става. Ето, всеки мисли, че около "Лукойл " се играе театър. Полека-лека ще се разбере, че всички трябва да спазват закона и министри, и малки и големи фирми.- Уведомявате ли премиера за всяка ваша стъпка?- Говорим си много. Почти съседи сме, така, че от всички министри аз имам възможността да съм най-често с него. Виждаме се всяка сутрин и вечер, през деня се чуваме 10-15 пъти. Аз обаче съм този тип хора, които ако има някакъв проблем, първо искам да го реша, и след това да му кажа - има такава и такава тема, да знаеш какво е решението. Като отнехме лиценза на рафинерията, уведомих министрите, които трябва да го знаят - Трайков, Плевнелиев. Но не съм такъв човек, който постоянно ходи да пита какво да направи.- Знаете ли кой ще е президент на ГЕРБ? Направете му портрет.- По-добър от всички известни досега кандидати. С европейско мислене, който ще направи този пост много по-пълен, отколкото бе досега.- Виждам ваш колега, министър, който сега прави магистрали......(Смее се)- Ще се срине ли ГЕРБ след изборите?- Опозицията го говори, няма какво друго да каже. Защото се вижда, че правим много неща, които вече ни носят дивиденти. Доскоро никой не вярваше, че ще построим 2-3 магистрали. Сега казваме - ще направим 5, а те - дайте друга тема. Изборите са прекрасен начин народът да каже доколко желанията му са изпълнени дотук. Ако кабинетът си е свършил нещата добре, рейтингът му след втората година расте, не пада.- Май обаче се задава есенен ремонт на кабинета, веднага след изборите?- Според мен винаги има възможност за оптимизация. В моите ресори тя се случва и ще продължи да тече. И преди избори, и след избори... Те нямат такова сакрално значение. Същото е и в Министерския съвет- ако министър не си върши работата на 100%, а премиерът иска и над 100%, всяко време е добро за промени.- Имахте ли скандал с групата на ГЕРБ около избора на управител на НОИ? Защо не приемат вашия кандидат?- Не е имало скандали. Аз нямам кандидат. Само казах какъв трябва да е той- да не е от системата, за да няма свързаности, които повече ще натежат, отколкото да помогнат. Да е спокоен от миналото си, и непременно да е финаннист. Та, той ще управлява една трета от големия бюджет- 8 милиарда за година! Трябва му и управленски опит естествено.- Ще успеете да прекроите конституцията, заради финансовия си пакт?- Да. Дори ставам още по-голям оптимист за него на фона на случващото се по света и в еврозоната. Убеден съм, че ще се приеме. Всъщност правилата по същество вече са записани в самия закон за бюджета. Остава промяната в конституцията.- А на вас остава ли ви време за личен живот? Как си почивате?- Финансовите пазари не ми позволиха почивка през август. Решил съм това лято да я прекарам в разходки по археологически обекти. Вече го правя.- Божидар Димитров ли ви запали?- Не, винаги съм бил запален. България е открила един процент от това, което има, и не е успяла да покаже на света повече, за да привлече още туристи.- Пак мислите за пари, нали ви е хоби...- Хоби ми е наистина, но много искам имиджът ни навън да е много по-положителен. Доскоро България бе свързвана в международната преса само с корупция, но вече ни свързват с финансовия пакт. Не е ли по-добре така? Искам и в други сфери да сме първенци. В култура, изкуство. Вчера бях в Музея на тоталитарното изкуство. От един запуснат обект стана чудесно място да покажем на старото поколение какво да не забрави, а на младото - какво сме преживели.- Къде виждате бъдещето на синовете си - тук, в САЩ, или граждани на света?- И двамата се запалиха по археологията. В САЩ няма история, там 200 години е цялата история и нещо на 80 години се смята за много старо. Моята къща във Вашингтон например е една от първите, построени през 1885 г. и е паметник на културата, изобщо голяма работа. А у нас, в България, има неща от хилядолетия. Цялото ми семейство пътува с мен из България. Децата са запалени и по спорта, "Левски", футбола... Искам да им покажа България по начина, по който съм я виждал преди и не съм я виждал и аз преди. А за бъдещето им - да пътуват, да видят и да решат сами. И двамата знаят български, английски, италиански. Светът е пред тях.- Къде е съпругата ви? Научи ли българския език?- Стана главен икономист за Близкия изток на Световната банка. Няма кой знае колко време да е с нас през седмицата. Когато тя пътува, аз съм дежурен по деца.- Имате ли приятели? Търсят ли ви за лични проблеми?-Малко са, повечето са от Ловешката езикова гимназия. А сега имам още по-малко време за нови. Говорим си по Скайп и по всички модерни технологии. И в Министерския съвет имам приятели...- Мислех, че там имате неприятели...- Не, не си мислете, че това е змиярник, в който всеки съска срещу другия. Аз съм по-близък с Плевнелиев, Вежди, Трайчо, Нона, Московски... Което означава, че се виждаме и извън работно време и че не си говорим само за работа.- Още ли жена ви управлява семейните финанси?- Жена ми. Твърдо. Тя е много добър икономист.-По- консервативна от вас?- И то много. Вярвам й 100%. На мен един голям бюджет - този на държавата, ми стига. Е, намесвам се, като трябва да отрежем някои разходи на децата. С тях става по-трудно от колегите-министри (Смее се).