В медиите :: Министерство на финансите на Република България http://www.minfin.bg/bg/ Sat, 25 May 2013 02:15:06 +0300 bg hourly 1 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/7874 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/7874 Sun, 21 Apr 2013 13:43:55 +0300 | БТА | 21.04.2013 г.  Въпрос: Министър Христов според прогнози на европейски финансови институции кризата в еврозоната може да продължи и десет години. Наскоро се върнахте от заседание на ЕКОФИН, може ли да ни разкажете какви оценки бяха направени там за финансовата стабилност на ЕС и какви са перспективите за еврозоната, за ЦИЕ и за България?          Отговор: Светът като цяло има голямо ниво на задлъжнялост на публичния сектор, а в някои икономики - и на частния. Това, съчетано със структурни проблеми, които съществуват в Европа, в Америка също, потиска икономическия растеж. Тъй като натрупан дълг относително бавно се съкращава и структурни промени относително бавно се прилагат, това обуславя очакването в средносрочен период икономическият растеж в световен план да няма траектория на бързо възстановяване, а да има по-бавно възстановяване. Това се вижда и в нашата прогноза, и не е само локален наш феномен, а е глобален феномен.                                                                                        Въпрос: Как реагира на това ЕС като регулации и как ще повлияе това и на нас? Отговор: Регулациите във финансовия сектор са малко по-специфични. В еврозоната върви проектът за така наречения „банков съюз", като първи етап от него е единен надзорен механизъм за еврозоната. Той вече е договорен и трябва да започне да се прилага от следващата година. Вторият етап е създаване на обща рамка за преструктуриране на банки и създаването на национални фондове за преструктуриране на кредитни институции. Тази рамка ще важи за всички държави, независимо дали са в еврозоната или извън нея. Това обаче се забавя в известна степен, защото Германия постави условие, че това може да се случи, ако има промяна в Договора за функциониране ЕС. Имаше дискусия на ЕКОФИН и всички страни се обединиха около това условие на Германия. Тъй като такива промени се случват бавно, вероятността вторият стълб да се изгради бързо намалява. Третият етап е обща рамка за схеми на гарантиране на депозитите - да стане задължително за всички страни предварително да акумулират средства във фондове за гарантиране на влоговете, както това се случва у нас - ние сме една от малкото страни в ЕС, които имат доста високо ниво на акумулирани средства във фонда за гарантиране на влоговете спрямо размера на депозитите. Ние сме от страните с най-висока капитализация.  Въпрос: Да разбираме ли, че засега не се очакват такива регулации, които пряко да ни засегнат в близко бъдеще? Отговор: Не, освен общата рамка за преструктуриране на банки, която така или иначе ще бъде приета и то за всички 27 страни-членки на ЕС, но единният фонд за преструктуриране ще бъде само за страните от еврозоната и ще се осъществи след промяната в Договора на ЕС. Въпрос: Какви показатели за растеж бяха споменати за еврозоната, за нашия регион? Отговор: Перспективата за първата половина на годината е за отрицателен растеж в повечето страни от еврозоната, като втората половина на годината се очаква растежът да започне да се ускорява. Това очакваме да видим и у нас - през втората половина на годината би трябвало икономиката да ускори темпа на растеж, така че да постигнем очакваният растеж от 1 процент за тази година. Несигурността, породена от политическия цикъл, неизбежно забавя икономическата активност у нас от гледна точка най-вече на инвестициите, но влияе и на потреблението - когато хората се чувстват несигурни, отлагат или потискат потреблението си и това се вижда в данните.  Въпрос: Какви са прогнозите на Министерството на финансите за икономическия растеж, инфлацията, безработицата у нас до края на годината? Отговор: Очакванията са вградени в тригодишната рамка, която вече бе одобрена от правителството - един процент растеж за тази година, ускоряване през следващата година до 1,8 процента и през 2015 г. - до 2,9 процента. През 2016 г. се надяваме растежът да се увеличи до 3,4 процента, но това е траектория на растеж - не трябва да се разчита, че точно тези показатели ще се изпълнят. Ще имаме траектория на по-плавно възстановяване и отлагане във времето на възстановяването. Не може да се очаква достигане на растеж от 5-6 процента в кратък времеви хоризонт. Инфлацията остава потисната, имайки предвид факта, че вътрешното потребление е относително с много слаби темпове на растеж. От разбивки на инфлационните индекси се вижда, че единственото, което до март има положителен принос за инфлацията, са храните. Имаме отрицателен принос на стоките с дълготрайна употреба, така че инфлацията остава ниска. Имаме прогноза за 1,8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2,7 процента, но все пак остава на много ниски нива.  Въпрос: Как ще се отрази забавеният растеж на заетостта? Отговор: Докато при предишната прогноза се считаше, че през 2013 г. вече трябва да имаме положителен растеж на заетостта, това отлагане във времето на възстановяването на икономиката води до прогноза за 2013 г. за все още отрицателен растеж - тоест спад на заетостта. За тази година очакванията ни са спад на заетостта с още 2,4 на сто, а през следващата - минимален растеж от 0,4 процента.  Въпрос: При тази прогноза каква трябва да бъде фискалната политика на страната? Отговор: Промяната в очакването за растежа води и до промяна в скоростта, с която се провежда консолидацията - тоест свиването на дефицита. Това, което е важно да се знае, защото хората го пропускат, е, че нормалното разбиране за фискалната позиция е бюджетът да е балансиран - дефицит от два или три процента е изключение. Много хора казват, че има възможност държавата да натрупа дефицит, но ние така или иначе имаме изискванията, които произтичат от Пакта за стабилност и растеж и от Фискалния пакт, който подписахме и въведохме с новия Закон за публичните финанси. Ние имаме ограничения в рамките на този закон и те са - достигайки някакво ниво на дефицит да започнем да консолидираме бюджета и да се движим към балансиран бюджет. Сега обаче процесът на консолидация се забавя, като страната ни ще съкращава дефицита си много по-бавно, отколкото смятахме през есента на миналата година. В момента предвиждаме дефицит от 1,3 процента от БВП и през следващата 2014 г., един процент през 2015 г. и 0,8 процента за 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г. Консолидацията е по-бавна. Идеята е именно тази - когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля. Говоренето за това как страната може да реализира висок бюджетен дефицит, за да постигне някакво стимулиране на икономиката, е в значителна степен несериозно, тъй като ние имаме ангажименти, произтичащи от Фискалния пакт, но и опитът показва, че дефицитите задълбочават проблеми в икономиката, а не ги решават.  Въпрос: Допустимо ли е да се достигне 2 процента дефицит? Отговор: Не е допустимо, защото такъв дефицит може да имаме, ако имаме силно отрицателен растеж, а икономически растеж от 1 процент не е такъв - той е под потенциалния ни растеж, но не е отрицателен. Минус два-три процента бюджетен дефицит може да се реализира, когато икономиката е в състояние на значителен спад - такова състояние имахме единствено през 2009 г. - спад от 5,5 процента. Тогава имахме и рязко увеличение на дефицита, но с него идва и ангажиментът към консолидация, който е в общата финансова рамка на ЕК. Според мен битува някакво незнание, че три процента е нормалният дефицит и просто една страна може да имат такова ниво на бюджетен дефицит, без това да създава негативни последици за икономиката. Но това е проблем, не само заради общата рамка на регулация в ЕС, но и чисто икономически - такива дефицити не помагат на икономиката, те задълбочават кризата, тъй като реализирането на значителни дефицити неизбежно води до нарастване на лихвените проценти с последващия негативен ефект върху фирмите и домакинствата.  Въпрос: А кога ще бъде подходящото време за страната ни да влезе в еврозоната? Отговор: Позицията ни е ясна от последната година и половина. И предишното правителство, и БНБ, формулираха аргументирано виждане по този въпрос, което няма основание да бъде променено и в рамките на настоящото правителство. Позицията ни е, че големите промени в еврозоната от гледна точка на въвеждането на Европейския стабилизационен механизъм и свързаното с това внасяне на капитал в този механизъм от страните-членки, процесът на фискална централизация и процесът, към който върви еврозоната, за данъчна хармонизация, плюс общата нестабилност, която сега съществува в еврозоната - всичко това всъщност значително намалява ползите от това една страна бързо да иска да се присъедини. Докато няма институционална стабилност в еврозоната - да бъдат създадени новите институции, които сега се дефинират, и да се изяснят всички нови ангажименти, произтичащи от тях, е по-добре страната ни да изчака, за да е ясно какви точно ангажименти ще трябва да поемем с бъдещото си членство в еврозоната.  Въпрос: Казахте, че няма опасност за изпълнението на бюджета за тази година. Имате ли предварителни данни за първото тримесечие на тази година? Как се движат постъпленията в бюджета от данъци и акцизи? Отговор: Събираемостта на данъците за първите три месеца е 20,1 процента от прогнозираното за годината, докато миналата година е било 20,7 процента - тоест разликата е минимална, но трябва да се има предвид, че очакваните приходи в бюджета за тази година са увеличени с повече от 10 процента спрямо проектобюджета от миналата година. Така че като цяло приходите се движат в траекторията, която е очаквана, и оттам възможността за изпълнение на бюджета, така както е написан, е много голяма. Няма риск този бюджет да не бъде изпълнен с предвидения в него дефицит от 1,3 процента за годината. Същевременно няма и данни да има някакви значителни резерви, които да позволяват допълнителни разходи. Това беше ясно и в решението на Министерския съвет, когато отделихме тези 41 млн. лв. - те трябваше да бъдат пренасочени от други области. Бюджетът, имайки предвид и по-слабата икономическа активност от очакваната, се изпълнява добре, но със значително усилие.  Въпрос: Прогнозирате ли, че може да се наложи актуализация след изборите? Отговор: Не.  Въпрос: А как се изпълняват приходите от акциз? Отговор: Имаше до февруари изоставане на акциза от горива, но мартенските данни ще покажат, че това изоставане в значителна степен е наваксано.  Въпрос: ЕК възстанови авансово изплатените средства за земеделските стопани, а в края на август е падежът на извънредната емисия ДЦК. Ще може ли да поеме фискалният резерв плащанията по тази извънредна емисия? Отговор: Парите вече са преведени от ЕК и са във фискалния резерв. По тази причина той към момента е вече почти 5 млрд. и 300 млн. лв. Предстоят месеци, които са силни от гледна точка на приходите, така че със сигурност във фискалния резерв ще има достатъчно пари да бъде платена облигацията през август и в края на годината резервът да е над нивото, предвидено по закон. Развитието на данните вече толкова ясно показват това, че не виждам кой би се наел да го оспорва.  Въпрос: Сред мерките на служебното правителство за стимулиране на икономиката е въвеждането на "златен стандарт за ДДС". Колко и какви фирми ще бъдат включени в него? Отговор: Принципите на златния стандарт са дефинирани - той ще обхваща 100 големи фирми. Тъй като този стандарт ще създаде различно третиране за тези 100 фирми, ние се обърнахме към ЕК дали това ще се възприеме като неравнопоставено третиране, тъй като исторически това се е случвало - да се връща ДДС по-бързо на определени фирми по определени правила, отколкото на други. Преди сме имали препоръка от ЕК това да бъде отменено и сме го отменили. Затова сега искаме да имаме уверение от тяхна страна, че това няма да се счита за такъв подход за неравнопоставеност и тази наша политика е в рамките на общите правила.  Въпрос: След като този стандарт бъде въведен, какво ще е отражението му върху икономиката? Отговор: Не очаквам да има веднага значително влияние, тъй като тези фирми са големи, добре структурирани и имат добри работни взаимоотношения с НАП, тъй че те така или иначе много бързо получават възстановяване, но идеята е да се започне с този подход и впоследствие да се разшири върху всички изрядни фирми.  Въпрос: Какви други мерки могат да бъдат предприети, за да се ускори икономическият растеж, да бъде стимулиран българският бизнес? Отговор: Единственото, което ускорява растежът на една икономика, е структурни промени, а не харченето на фискални средства. Това се видя вече във всички страни. Затова Германия стои относително добре икономически спрямо всички страни в ЕС - защото Германия премина през голяма структурна реформа в началото на 2000 г. Тогава правителството на Герхард Шрьодер и последващото коалиционно правителство на Ангела Меркел предприеха множество структурни промени в германската икономика, които са в основата на тяхната стабилността и просперитет днес. Структурните реформи водят до растеж, а харченето на средства - до временно раздуване на икономиката, до момента в който пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се свива драматично - това наблюдаваме в Гърция, Испания и Кипър. Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства от правителството генерира растеж. Това не е така. Това е раздуване на икономиката, което след това болезнено трябва да бъде коригирано. Това се случва не само в задлъжнелите страни в ЕС, но вече и в САЩ със съкращаването на разходи, за да се постави под контрол бюджетният дефицит на страната. Ускоряването на растежа е обвързано с провеждането на структурни реформи.  Въпрос: Близостта ни с Гърция и Кипър какво влияние оказва върху нашата икономика? Отговор: Кипър не може да ни окаже директно влияние, а Гърция вече премина през най-трудните си периоди и влиянието на кризата там не беше толкова голямо върху страната ни, дори и търговията между двете страни не намаля толкова много, колкото се очакваше на фона на спада на гръцката икономика, който е 30 процента - от 2009 г. досега. От гледна точка на финансовия сектор се видя също, че не може да има никакъв дестабилизационен ефект. http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/7100 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/7100 Sat, 20 Oct 2012 10:00:22 +0300 20 октомври 2012 | сп. "Тема" Данъкът върху лихвите от депозити наистина развълнува обществото. Когато говоря с хората, дори тези, които са гласували за ГЕРБ на последните избори, заявяват, че се чувстват ощетени заради своите спестявания.- Като изключим примерите по аналог, които никога не са били аргумент, липсва смислено обяснение защо само този доход досега не е бил в обхвата на облагането. Обяснявам си го отчасти с притеснението за банковата тайна, че на хората ще им се наложи да дават пояснения за произхода на средствата си. Многократно заявихме, че ще организираме облагането така, че то да не доведе до разкриване на банковата тайна, за да имат хората такива притеснения.Общо взето, за мен е странно защо един относително малък като фискален ефект и безспорен като икономическа логика въпрос стана най-важният.Може би защото засяга много широк кръг от хора, но такъв сериозен дебат не е имало дори когато вдигнахме осигуровките през 2011 г. Добре, не е хубаво да се облагат лихвите - по същия начин, по който не е хубаво да се облагат и минималните доходи. По същия начин вероятно не е хубаво да се облагат и доходите от наем. Защо доходът от лихва да е по различен от другите доходи, които физическите лица получават? Ние последователно ще вървим към разширяване на основата за облагане по ниската ставка на плоския данък. Той е плосък, когато е с максимално широка основа. Според Вас какъв ще е макроикономическият ефект от облагането на лихвите? Вече коментирахте, че очаквате той да засили потреблението.- На макрониво има две хипотези. Едната е, че той ще ограничи склонността на хората да спестяват и ще ги подтикне към потребление, което за икономиката като цяло и за фиска би било no-скоро положителна тенденция. Най-тежкият удар от финансовата криза беше върху потреблението и оттам респективно дойде икономическата криза. Тоест ако този макроефект се постигне, това ще е no-скоро положително за България. Другият, негативен коментар е дали намаляването на ликвидността в банките няма да предизвика някакви други макроикономически дисбаланси. Но, първо, банковата ни система е достатъчно ликвидна, даже много ликвидна, и сега е най-подходящият момент за подобна стъпка. Второ, няма много рационална логика човек да загуби 100% от дохода си само заради притеснението от това да плати 10% от него под формата на данък за държавата. Алтернативите за сигурно инвестиране са относително малко и дори въвеждането на подобен данък няма да накара хората даизкарат парите си от банките.Но банките предлагат и услугата взаимни фондове, които засега ще отърват данъка върху лихвите. Разбира се, ако не се случи нещо между първо и второ четене на бюджета в парламента, както подхвърли министър Дянков.- Между първо и второ четене наистина ще обсъждаме продължаване разширяването на основата за облагане с плосък данък. Но това, което бих напомнил, е, че тези взаимни фондове крият съществен риск, който обикновено не се обяснява. Те не подлежат на гарантиране от фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Има ли желание във финансовото министерство още от следващата година да улови с данък и другите капиталови доходи?- Между първо и второ гласуване ще бъдат обсъдени всички смислени облекчения, които досега са съществували като изключения от облагането. Част от тях е много вероятно, в дебат в парламента, да бъдат включени в основата за облагане с данък върху дохода.Надявам се, за Българската фондова борса ще бъде направен компромис?- Самата борса е добре финансово. Това, че на нея няма атрактивни инструменти, които да се търгуват, е проблем на правителството дотолкова, доколкото е проблем и пазарът на череши в Кюстендил - и дори трябва да сме по-загрижени за онзи пазар, отколкото за капиталовия пазар. На капиталовия пазар обикновено се срещат равнопоставени и информирани хора, които в зависимост от неговото състояние са склонни да търгуват или не. Наскоро имаше новини за голямата драма, че на БФБ 50 минути нямало сделка. Това няма как да е проблем на държавата. Самоцелното поддържане на пазар, ако на него няма какво да се търгува, не може да е цел на държавата. Държавата няма никаква причина да толерира капиталовия пазар пред други видове пазари. Пак казвам, за нас е много по-важно да успеем да регулираме пазара на земеделска продукция, отколкото такъв пазар, на който се предполага, че отиват информирани хора, които искат да сключат определен вид сделки. Ако в момента не им е изгодно да търгуват определени акции, това не е проблем на държавата. Това е проблем на дружествата, които предлагат тези акции, и на регулатора, който качва едни или други инструменти за търговия на тази борса. Дали е на държавата проблем, че на борсата има неатрактивни дружества? И какво би могла да направи държавата, за да има атрактивни дружества на борсата? Не разбирам тезата „Държавата трябва да подпомага капиталовия пазар". А защо да не подпомага всички други пазари на различни стоки и услуги в тази държава? С какво ни е по-ценен и по-скъп капиталовият пазар? Какво ще спечелим като общество, аз и ти, ако имаме една по-силна или по-слаба борса? Видя се в световен план, че борсите и склонността на хората да рискуват до безкрайност водят до масови фалити и до проблеми на цели общества. С какво на българското общество му е полезна една работеща борса, за да трябва то целенасочено да я стимулира?Нямам отговор, но това е много интересна гледна точка. А под какво мото преминава диалогът между правителството и банките?- Имаме нелош диалог, противно на искрите, които понякога изскачат в публичното пространство заради едни или други коментари по повод пазарното поведение на търговските банки. Но като цяло ние смятаме, че те са стабилни, добре капитализирани - най-добре капитализираните в Европа - и макар и не пред публика, повечето инициативи, които предлагаме, са консултирани с тях.Да, но синдикатите заявиха, че не са били консултирани на заседанието на тристранната за готвения данък лихви. Правили ли сте сондажи сред банкерите как те биха приели този данък?- В интерес на истината не сме имали консултации с отделни търговски банки по този въпрос, тъй като сме го считали за въпрос извън банковата система, ако не броим администрирането. Този въпрос по никакъв начин не засяга резултата на банката. Това е въпрос на данъчна политика, а лихвената политика на банката си остава неин прерогатив. От неофициалните консултации, които съм имал с отделни търговски банки, повечето от тях смятат, че това е относително лесна за тях тема, защото и сега те имат информационни системи, с които генерират информация за фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Счетоводните им системи нямат никакъв проблем ежемесечно да заделят този десятък от масата начислени лихви и да го превеждат в полза на фиска -те така или иначе ежедневно извършват операции по начисляване на лихвите си. Тоест ако банката за месеца е начислила 1 млн. лв. лихви, тя автоматично, без да информира НАП по колко броя депозити на колко и кои физически лица, ще задели и преведе определен процент с едно платежно нареждане в полза на НАП. Контролът на НАП ще е изключително лесен, тъй като банките са сериозно одитирани и наблюдавани.Следващият ми въпрос е във връзка с едни коментари на министър Дянков. Надали бихте искали да критикувате началника си, но вие какво мислите за прогресивния и за плоския данък?- Аз не мисля, че вицепремиерът Дянков е коментирал отказване от плоския данък. Категорично ГЕРБ е за запазване на този вид облагане. Това, което no-скоро аз разбрах от неговия коментар, е, че ако някой иска да има определени изключения от облагане, той трябва да говори за друга система на облагане, а не за плосък данък. Плоският данък предвижда абсолютно широка система за облагане с еднаква ставка и без необлагаем минимум. Защото в хода на дебата за данъка Върху лихвите по депозитите изникна идея: защо не се въведе минимален праг, под който депозитът да бъде освободен от данък. Което веднага ни провокира. Добре, ами необлагаемият минимум на доходите, който не съществува? И който беше предвиден в първия програмен документ на ГЕРБ през 2007 г.- Не е ли по-редно, ако изобщо се мисли за някаква необлагаема основа, това да бъде минималната заплата или някакъв друг необлагаем доход на лицата? Необлагаем минимум само по лихвите няма абсолютно никакъв смисъл. Тоест, ако се въвежда някакъв праг и вече не говорим за пропорционално, а за прогресивно облагане, той не може да бъде по отношение на лихвите, а само по отношение на цялата система от подоходни данъци на физическите лица. Разбирам коментара на Дянков така, че няма абсолютно никакъв смисъл да говорим за необлагаем праг по отношение на лихвите, а дебатът трябва да бъде трябва ли да има плосък или прогресивен данък. Позицията на ГЕРБ е, че трябва да има плосък данък.За финансиране на бюджетния дефицит ще разчитате на вътрешния пазар, на който ще емитирате ДЦК за 1.2 млрд. лв. Няма ли опасност банките да бойкотират държавния дълг, особено след като на международния аукцион през лятото не приехте нито една българска поръчка?- А къде да си сложат парите? Да, те са обидени, но ние точно с този аргумент не им приехме поръчките - да им дадем възможност да участват на вътрешния пазар. Макар и някои от тях да изразиха резерви към това наше поведение, тяхната естествена реакция е да продължат да участват на вътрешния пазар на дългови инструменти, тъй като нямат много алтернативи. А и за част от банките, които държат бюджетни средства, това е и задължение - да ги обезпечават с ДЦК.В края на август се наблюдават 600 млн. лв. излишък по националния бюджет. Как да си ги обясним? Това неизползваните средства за национално съфинансиране по неосъществените европейски проекти ли са?- Не само. Има и доста отложени разходи, свързани с инвестиции в отделните министерства. Това, за съжаление, е тенденция всяка година - струпване на разходи във второто полугодие и дори в последното тримесечие. Натрупват се поради различни причини - лошо планиране от страна на първостепенните разпоредители, заради проблеми с обществените поръчки. Мога дакажа, че за деветте месеца на годината също имаме значителен излишък по консолидирания бюджет. Надявам се с големите плащания, които предстоят до края на годината, свързани с европейски проекти най-вече в областта на транспорт и екология, да постигнем, от една страна, това усвояване - макар и може би да не успеем в пълна степен да постигнем онова, което сме предвидили за тази година - но най-вече да постигнем това бюджетно салдо, което очакваме. Въпреки че има основания и да очакваме, че бюджетният дефицит може да бъде по-нисък от онзи, който сме заложили в закона.Често МФ е критикувано за това, че изважда пари от икономиката и забавя плащания за бизнеса, като така пречи на икономическия растеж.- Точно правителството на ГЕРБ най-трудно може да бъде упрекнато в подобна политика, тъй като от самото начало на мандата управляваме с бюджетен дефицит, подпомагайки икономиката с дефицита и вкарвайки допълнително потребление. За разлика от предишните бюджети. Именно по тази причина запазваме същото ниво на дефицит от 1.1 млрд. лв. и през следващата година - първоначално плановете ни бяха за допълнителна консолидация - за да можем да подпомогнем крехкия растеж, който се наблюдава през 2012 г. Това ни дава основание да смятаме, че планираният ръст за следващата година е постижим. http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/6864 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/6864 Wed, 26 Sep 2012 08:46:07 +0300  Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика" в Министерството на финансите, в интервю за предаването „Финанси на Фокус" на Радио „Фокус".  Водещ: Темата днес обхваща промените в Данъчно процесуалния осигурителен кодекс, проектозаконът за които бе приет единодушно на първо четене на 19-ти септември. С тях ще ни запознае Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика" в Министерството на финансите.Людмила Петкова: Промените в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК) са изготвени във връзка с въвеждане в националното законодателство на нова европейска директива - 2011/16 от 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Тази нова европейска директива отменя действащата досега директива 77/799 относно взаимопомощта между компетентните органи в държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане. Старата директива беше въведена в ДОПК в Глава 16, Раздел 5 и всъщност промените са в този Раздел 5, който е свързан с административното сътрудничество между държавите-членки. Новото в директивата е, че се разширява административното сътрудничество между държавите-членки. Досега това взаимодействие се изразяваше във взаимна помощ и обмен на информация между държавите-членки, докато сега се предоставя нова възможност - освен обмен на информация и взаимна помощ, да се извършват паралелни проверки и ревизии, както и възможност за участие в административни производства, т.е. участие на компетентни органи от една държава-членка в административни производства, които се извършват в друга държава-членка. Новото в директивата е съответно по отношение на предмета, т.е. за кои данъци ще се отнася административното сътрудничество. Административното сътрудничество ще обхваща преките и местните данъци. Извън обхвата на административното сътрудничество са Данък върху добавената стойност (ДДС), акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски, такси, които се събират при издаване на удостоверения и други документи, издавани от държавни и местни органи, както и вземания от договорен характер, включително когато е по договори за осъществяване на услуги от обществен интерес. Административното сътрудничество ще се прилага по отношение на физически лица, юридически лица, както и всички форми на правни сдружения, неперсонифицирани дружества, тръстове, фондации, които са установени на територията на Европейски съюз (ЕС) и които са данъчно задължени за преки данъци, включително местни данъци. Новото в промените - определя се като компетентен орган за административното сътрудничество изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) или упълномощени от него длъжностни лица. За целите на административното сътрудничество следва да бъде създадена специализирана структура в НАП, която ще осъществява взаимовръзките и взаимоотношенията с другите компетентни органи на държавите-членки, ще изпълнява правомощията на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България, и взаимодействието с Европейската комисия (ЕК). Новата директива определя следните видове административно сътрудничество: обмен на информация при поискване, автоматичен обмен на информация, спонтанен обмен на информация, искане за връчване, участие в административни производства и извършването на паралелни проверки и ревизии. Водещ: Какво представляват различните видове административно сътрудничество?Людмила Петкова: При спонтанния обмен на информация една държава-членка предоставя информация на друга държава-членка, когато счита, че тази информация ще й е необходима и ще й е полезна за установяване на задължения за данъци. При обмена на информация при поискване една държава-членка отправя искане до компетентния орган на друга държава-членка да се предостави определена информация за конкретен случай, като под обмен на информация се разбира не само предоставянето на данни, но може да се изиска и да се предоставят оригинали на документи, на декларации, на други писмени доказателства, с които разполага държавата-членка. При автоматичния обмен на информация е регулярно предоставяне на определен вид информация за определен срок и в определен интервал, като досега в ДОПК съществуваше тази форма на административно сътрудничество за автоматичен обмен на информация, но не бяха конкретизирани доходите, за които да се осъществява този автоматичен обмен. В директивата са определени задължителните категории, за които трябва да се извършва автоматичен обмен на информация между държавите-членки. Това са доходи от трудови правоотношения, доходи от договори за управление и контрол, застрахователни премии и обезщетения, пенсии, както и доходи от замяна/продажба на недвижимо имущество и ограничени вещни права, свързани с това имущество, и доходи от наем и други форми на възмездно предоставяне на ползване на това движимо имущество. Като директивата предоставя възможност - освен тези доходи, които са задължителни и за които държавите-членки следва да обменят информация - по взаимни споразумения държавите-членки може да обменят информация за допълнителни доходи, извън тези, задължителните. Например, България може да договори, т.е. да има споразумение с Германия да обменя информация и за допълнителните доходи: за доходи от граждански договори или за други доходи, които не са включени в задължителните. В този автоматичен обмен на информация ще се предоставя информацията до 30 юни - всяка година, годишно до 30 юни на следваща година, за която се отнасят доходите, като се предоставя възможност на всяка държава-членка да определи дали за всички доходи иска да получава информация и дали за всички размери на дохода. Тоест всяка държава може да определи един минимален праг за определен вид доход, за който не желае да получава информация. Например, при доходи от трудови правоотношения - да се предоставя информация само за доходи, които са в размер над 500 евро. Когато се договори, че за този размер на дохода няма да се получава информация или съответно държава, която е заявила, че не желае за определен доход да получава, българската страна няма да й я предоставя. Следващата форма на административно сътрудничество е искане за връчване. При тази форма на административно сътрудничество една държава-членка може да поиска от компетентните органи на друга държава-членка да връчат, примерно, актове, документи от нейно име - т.е. актове, които са издадени от административните й органи, но когато се затруднява това връчване да бъде осъществено на територията на страната. Например, изпълнителният директор на НАП може да поиска от компетентния орган на Германия да връчи определени документи, тъй като съществува трудност или невъзможност тези документи да бъдат връчени на лицата на територията на България. Всъщност, следващата или четвърта форма на административно сътрудничество е участие в административни производства. Примерно, компетентни органи или органи по приходите от България могат да участват в административно производство, което се провежда в друга държава-членка. Шестата форма на административно сътрудничество включва паралелните проверки и ревизии. Тези паралелни проверки и ревизии се правят в случаи, когато при определяне на данъчни задължения на едно или няколко данъчно задължени лица се установи, че са засегнати две или повече държави-членки. Например, започва ревизия на българско дружество. Това българско дружество има взаимоотношения с дружества от други държави-членки - от една страна, търговски взаимоотношения, например, от друга страна, то е дъщерно дружество, примерно, на дружество-майка в Австрия. Ако се прецени, че тези взаимоотношения - търговските и финансовите взаимоотношения между дружествата, ще окажат влияние върху размера на данъците или биха оказали влияние върху размера на данъците на другите дружества, изпълнителният директор на НАП може да поиска извършването на паралелни ревизии на другите дружества, които са местни в друга държава-членка, т.е. с цел да се установи правилния размер на данъчните задължения, като се определят: сроковете за извършване на тези ревизии, кръга на лицата и какъв ще бъде обекта на съответните ревизии. Всъщност, новата директива за административно сътрудничество е една от ефективните мерки за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане. Водещ: От представеното дотук следва серия от въпроси с практическо приложение. И първият от тях е: информацията по административното сътрудничество конфиденциална ли е?Людмила Петкова: Информацията, получена по линия на административното сътрудничество, се счита за данъчно-осигурителна информация по смисъла на ДОПК и съответно тя може да бъде предоставяна само в случаите, разрешени от кодекса. Информацията се предоставя на изпълнителния директор на НАП или на упълномощени от него длъжностни лица или от това специализирано звено, което е в административно сътрудничество. Тя може да бъде предоставяна на други органи на НАП по писмено искане, може да бъде предоставяно на органи на Агенция „Митници", на Националния статистически институт, на Националния осигурителен институт,на Държавна агенция „Национална сигурност", на Главния прокурор, но съответно след представено мотивирано искане за какво е необходима тази информация. Водещ: И съществува гаранция, че с нея няма да се злоупотребява, за да се нанесат вреди?Людмила Петкова: Да, тази информация е защитена, както е защитена информацията, която българските лица предоставят на НАП: т.е. всички данни, които те предоставят с декларации или с някакви други документи. Водещ: Възможно ли е да се започне наказателно производство за произход на капитали, след резултати, получени от административното сътрудничество?Людмила Петкова: В директивата и съответно в предложените промени в ДОПК тази информация може да се ползва за определени цели - за определяне размера на данъчни задължения, за определяне на задължения за осигурителни вноски; може да се ползва в административни и съдебни производства, но съществува и възможност със съгласието на компетентния орган, който я е предоставил, да бъде ползвана за други цели, както дадохте пример - за установяване произхода на средства. Водещ: Възможно ли е да се откаже информация по линия на административното сътрудничество? Людмила Петкова: Да, възможно е да се откаже информация в следните случаи: когато органът, който е поискал информацията, не е изчерпал всички възможни случаи да събере тази информация на собствена територия; когато тази информация представлява търговска производствена тайна; и когато тази информация не може да бъде доказана от поискалия я орган за каква цел ще бъде използвана, т.е. той не е представил мотивирано искане. Не може да бъде предоставяна и в случаите, когато съответният компетентен орган не може да предоставя подобен вид информация, при условията на взаимност. Водещ: Въпрос, който може би изглежда страничен, но едва ли е така - дали няма да се стигне до двойно плащане на данъци или обратното, те да не се плащат изобщо?Людмила Петкова: Основната цел на новата европейска директива е да се предотврати двойното данъчно облагане или двойното необлагане с данъци. И обменът на информация, и самото административно сътрудничество се считат като една от най-ефективните мерки за борба с измамите и да не се допуска двойно данъчно облагане. Ние с всички държави- членки на ЕС имаме сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Всъщност, тази информация е необходима, за да се установи конкретния размер на доходите и видовете доходи, които лицето е получило - примерно, българско лице е получило в друга държава-членка, а всъщност ние с тази държава-членка имаме сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Този доход, който ако е обложен в другата държава-членка, той ще бъде включен в декларацията. Данъкът, който е удържан в другата държава-членка, съответно ще бъде приспаднат от дължимия данък в България, в зависимост какъв е методът за освобождаване от данъчно облагане - дали данъчен кредит или освобождаване с прогресия. Тоест ако в България лицето декларира годишен данък 100 единици, но за конкретен доход, който е реализирало, примерно, в друга държава-членка, е платило 10 единици данък, този данък ще бъде включен в годишната декларация, ще се определи годишния размер на данъка от нея и от годишния размер на данъка ще бъдат приспаднати тези 10 единици, платени в чужбина. Тоест няма да има двойно данъчно облагане. http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/6826 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/6826 Wed, 19 Sep 2012 11:45:23 +0300 Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика" в Министерството на финансите в интервю за рубриката „Финанси на фокус".  Водещ: Серия от облекчения за декларирането и внасянето на корпоративния данък и данъците върху доходите на физическите лица са предвидени да влязат в сила от първи януари, 2013 г. Това ще стане след приемането от Министерския съвет и гласуването в парламента на законопроекта за изменение на Закона за ДДС, с който се променят и други 6 закона. С промените в закона за корпоративното подоходно облагане в данъчното законодателство ни запознава Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика" в министерството на финансите. И те са във фокуса на нашата специализирана рубрика „Финанси на Фокус". Г-жо Петкова, какви са промените?Людмила Петкова: Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане могат да бъдат групирани в две основни групи. Първата група промени са свързани с намаляване на административната тежест за бизнеса чрез въвеждане на единна сметка за внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски. И втората група промени са свързани с данъчното облагане на хазартната дейност във връзка с приетия нов Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 година. Водещ: Те са предвидени в изменението на Закона за ДДС и в други шест закона. Как се разпределят? Людмила Петкова: Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане основно са насочени към декларирането и внасяне на корпоративните данъци - корпоративния данък върху печалбата, данък, удържан при източника, алтернативните данъци и данъци върху разходите. А всъщност другите промени, които са свързани с единната сметка, те са основно в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Те пак са свързани с декларирането и внасянето на данъците от физическите лица във връзка с въвеждането на тази единна сметка. Водещ: България остава с най-нисък корпоративен данък в Европейския съюз, както и върху доходите. Той е 10% при средно 23,5% за държавите от общността. Това не определя ли и приходите от данъци да остават по-ниски?Людмила Петкова: Съществуват две основни системи и всяка държава е възприела една от двете системи. Ние сме възприели ниска данъчна ставка за корпоративния данък и малко на брой данъчни преференции. Докато например другите държави, които имат по-високи ставки за корпоративния данък, съответно те предоставят по-голям брой данъчни преференции. Но тенденцията в Европейския съюз е да се разширява данъчната основа, тоест да се премахнат част от данъчните преференции, които не са ефективни, и да се намалява ставката на корпоративния данък. И действително в последните няколко години една голяма част от държавите членки повишиха ставките за косвените данъци и намалиха данъчните ставки за преките данъци и по-точно за корпоративния данък. Водещ: Фирмите при сегашните промени ще внасят корпоративен данък по нови правила. Какво от досега съществуващите положения отпада и какво остава? Людмила Петкова: Всъщност по сега действащото законодателство фирмите имат задължението да правят месечни и тримесечни авансови вноски за корпоративен данък или при изпълнени определени условия са освободени от авансови вноски. Съгласно сега действащото законодателство, данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажба за предходната година не превишават 200 000 лева и новоучредените данъчно задължени лица не правят авансови вноски. Месечни авансови вноски правят лицата, които са формирали данъчна печалба за предходната година. И тримесечни авансови вноски правят лицата, които не правят месечни авансови вноски. Промяната във връзка с авансовите вноски за корпоративния данък, се отнася по три направления. Първото е свързано с лицата, които трябва да правят авансови вноски, втората промяна е свързана с начина на определяне на авансовите вноски и третата е свързана със сроковете за внасяне на авансовите вноски. Съгласно предложението промени в ЗКПО (Закона за корпоративното подоходно облагане) авансови вноски няма да правят лицата, чиито нетни приходи от продажби не превишават 300 000 лева. Авансови вноски, тримесечни, ще правят лицата, чиито нетни приходи от продажби са в диапазона между 300 000 и 3 милиона за предходната година. И месечни авансови вноски ще правят лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават три милиона. По отношение на начина на определяне на авансовите вноски, досега авансовите вноски се определят на база данъчната печалба за предходната година, като за периода януари-март се определят на база данъчната печалба за годината преди предходната; за периода април-декември се определят на база данъчната печалба за предходната година. И ще дам пример. За 2012 година за периода януари-март авансовите вноски се определят на базата на декларираната данъчна печалба за 2010-та; за периода от април до декември - на база данъчната печалба за 2011 година, съответно коригирана с коефициент, който е утвърден в Закона за държавния бюджет за съответната година. Тримесечните авансови вноски се правят на базата на данъчната печалба за съответната година, като се приспаднат внесените авансови вноски за тримесечието. Новото е - авансовите вноски, месечните и тримесечните, ще се определят на база данъчна прогнозна печалба за текущата година и всяко данъчно задължено лице ще декларира в годишната си декларация тази прогнозна данъчна печалба. Например за 2013 година с годишната данъчна декларация за 2012 година, която се подава до 31 март, лицето ще декларира прогнозна данъчна печалба, каквато то прецени, че ще бъде, за 2013-та. На базата на тази прогнозна данъчна печалба ще се определят авансовите вноски за периода от 1 април 2013-та до 31 март 2014 година. Това е прогнозната печалба, определена от него. Ако прави месечни вноски, съответно прогнозната печалба е разделена на 12 и с полученото се умножава по данъчната ставка от 10%; а ако има задължението да прави тримесечни вноски, тази данъчна печалба се разделя на четири и се умножава по ставката. Например, лицето декларира 240 000 лева облагаема прогнозна печалба. Разделено на 12 - това са 20 000 по 10% данъчна ставка - 2000 месечна вноска за корпоративен данък. Същата сума - 240 000, разделена на четири, съответно за тримесечна, това са 60 000, по 10% - 6 000 тримесечна авансова вноска. Като лицето има възможност да подаде декларация съответно за увеличаване или за намаляване на авансовите вноски. Тоест лицето декларира в декларацията тази прогнозна данъчна печалба, но в зависимост от резултатите си през годината то може да подаде декларация, с което да намали авансовата вноска и да я увеличи. Тоест, ако примерно е декларирал, че ще има облагаема печалба от 240 000, но резултатите са добри, бизнесът се развива, очаква се данъчната печалба да бъде 300 или 400 хиляди, то може да подаде декларация съответно за увеличаване на авансовите вноски. Съответно, ако примерно резултатите не са добри за годината, то може да подаде декларация за намаляване на авансовите вноски. Но всъщност в закона е предвидена и разпоредба, че се дължи лихва в случаите, когато годишният корпоративен данък се отклонява с повече от 20% от дължимите авансови вноски. Това се прави за защита на бюджета, за да не се злоупотребява. Например, ако дадено лице декларира 10 000 прогнозна данъчна печалба и върху нея изчислява авансовите си вноски, а годишната му данъчна печалба е 200 или 300 000 лева. Ето защо се налага въвеждането на разпоредби, които да защитават както лицата, така и бюджета. По този начин лицата имат възможност да увеличават или да намаляват авансовите си вноски, в зависимост от резултатите си, а тази разпоредба, която е с лихвите, тя е, за да гарантира интересите на бюджета. Водещ: А предвиждат ли се някакви данъчни преференции? Людмила Петкова: Не се предвиждат допълнителни преференции. Бяхме изготвили анализ на данъчните преференции, който е публикуван на интернет страницата на Министерство на финансите. Може би една част от преференциите ще се анализират за ефективност и по-скоро ще бъдат преработени с цел улеснение на данъкоплатците. Но няма да се отменят действащи преференции или да се въведат нови. По-скоро ще се анализира, доколко са ефективни преференциите и дали могат да бъдат изменени така, че всъщност те да постигнат икономическата си или социална цел. Водещ: А що се отнася до представителните или социалните разходи на фирмите, как вече те ще плащат данъка върху тях?Людмила Петкова: Досега той се плащаше месечно. Новото предложение е данъкът да бъде годишен и той да се внася до 31 март на следващата година, с неговото деклариране да бъде и внасянето. Водещ: А за алтернативните данъци?Людмила Петкова: Същото се отнася и за алтернативните данъци. Предвижда се за данъка върху дейността от опериране на кораби и данъка върху приходите на бюджетни предприятия също да станат годишни данъци и да се внасят в срок до 31 март на следващата година. По този начин лицата няма да правят месечни вноски, а всъщност ще внесат целия данък, заедно с декларирането и с подаването на годишните декларации. И последният алтернативен данък, това е данъкът върху хазартната дейност. Водещ: Любопитно е как там се решават нещата. Людмила Петкова: Има няколко промени. Те са продиктувани от промените в новия Закон за хазарта, който влезе в сила от 1 юли 2012 година. Новото в Закона за хазарта е, че се предоставя възможност хазартната дейност да се осъществява от разстояние - тоест чрез интернет. Основните промени са свързани със ставката, като се запазва 15% данъчна ставка. Когато тези игри са организирани офлайн, така да се нарече, и 7% ставка, когато са организирани като игри от разстояние - за лотарии, за тото, лото, бинго, залагания за спортни състезания и други. Тази намалена ставка всъщност ще влезе в сила след постановяване на положително решение от Европейския съюз за съвместимо с правилата за държавните помощи на ниво ЕС. Други държави членки също предвиждат различни данъчни ставки за онлайн и за офлайн хазарта и всъщност се взе решение да се направи това предложение с оглед международната конкуренция и да се направи всичко възможно всъщност хазартният бизнес да остане на територията на страната. Другите промени са свързани с данъка върху помощните и спомагателни дейности, които осъществяват организаторите на хазартни игри. Ставката се запазва 12%, но този данък също ще се внася годишно в срок до 31 март на следващата година. Сега този данък е месечен. И последната промяна е свързана с игралните автомати и игрите, организирани в игрални казина. Запазват се ставките за игрални автомати, за рулетки, но се въвежда един данък за тези игри в игрални казина, за които се заплаща такса за участие. Давам като пример покера. Досега данъка върху таксите за участие не бяха добре регламентирани. Въвежда се данък от 15% върху събраната такса за участие в игралните зали на казината. Водещ: Остана да уточним каква е промяната при сроковете за внасянето на авансовите вноски.Людмила Петкова: Започвам с тримесечните авансови вноски. Досега те се внасят до 15-то число на месеца, следващ съответното тримесечие. Първата промяна е, че за първо и второ тримесечие те ще се внасят в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Давам пример - съгласно сега действащата разпоредба, за първо тримесечие срокът е 15 април. По предложенията - срок за внасяне 30 април. За второ тримесечие срокът е 15 юли съгласно сега действащите разпоредби, предложението е 31 юли. Разликата е в трето тримесечие. Трето тримесечие досега срокът е 15 октомври, предлага се 15 декември и всъщност се запазва за четвърто тримесечие да не се прави авансова вноска. Месечните авансови вноски се запазва срокът - 15 число на съответния месец. Тоест за септември месец срокът за внасяне на авансовата вноска за корпоративен данък е 15 септември. Водещ: А каква е логиката за удължаване на срока за третото тримесечие?Людмила Петкова: Това пак е насочено към бизнеса. Този данък, самите постъпления от него, те постъпват съответната година. И за самия бюджет всъщност вноската дали ще е 15 октомври или 15 декември, това са пари, които ще постъпят за бюджета, но всъщност това е едно облекчаване на бизнеса, допълнително осигуряване на средства за още няколко месеца. По отношение на лицата, които са освободени да правят авансови вноски, всъщност им се предоставя възможност, ако решат, те могат по собствено желание да правят авансови вноски. Тези лица, които са с нетни приходи от продажби до 300 000 лева, те нямат задължението по закон да правят авансови вноски. Но им се предоставя възможност по тяхно желание да направят авансови вноски. Тоест примерно те могат да си преценят в зависимост от оборотните средства, с които разполагат, дали да внесат корпоративния данък на 31 март, когато подават годишната декларация, или могат да правят авансова вноска през годината с цел да си облекчат плащането. Но всички тези промени, които са свързани със сроковете за внасяне на данъците, всъщност това е насочено към бизнеса и е свързано с единната сметка. Идеята на единната сметка е - в момента данъци и осигуровки се плащат, като се използват различни кодове за плащане и банковите сметки на НАП. Единната сметка е да се ползва една сметка без кодове за плащане и лицето да изпълни задълженията си, тоест плащането на данъци и осигуровки, с едно платежно. Например за съответния месец лицето дължи ДДС да кажем 10 000 лева, за задължителни осигурителни вноски 20 000 и примерно за корпоративен данък 2000 - общо 32 000. Лицето, по съгласно сега действащите разпоредби, трябва да изготви пет платежни. Всъщност едно за ДДС, едно за корпоративния данък и три за задължителните осигурителни вноски. Сега лицето, тоест с въвеждането на единната сметка, лицето ще подаде едно платежно, в което то ще напише сумата от 32 000 лева, а всъщност тази сума ще бъде разпределена в информационната система на НАП към съответното задължение. Ще бъде обвързано задължението с плащането, но лицето ще попълни едно платежно, а всъщност ще плати само една такса в банката за това платежно. В заключение можем да кажем, че с направените промени за бюджета се очаква ръст от 5-6% на приходите от корпоративния данък, но те не са насочени към повишаване на приходите в бюджета, те са насочени към бизнеса: т.е. за намаляване на разходите на данъчно задължените лица за деклариране и внасяне на данъци и за намаляване на разходите на приходната администрация.Всъщност, това е основната идея на промените. http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/6478 http://www.minfin.bg/bg/pubs/2/6478 Sun, 22 Jul 2012 14:39:50 +0300 Интервю с финансовия министър на България за „Шпигел"  Финансовият министър Дянков: „Всеки месец откриваме нов участък от магистрала" Не само германското правителство приканва Гърция да пести. В България не проявяват разбиране към тежкото положение на южната си съседка. Финансовият министър Симеон Дянков обяснява защо неговата страна се възприема като образец и поставя условия за влизането в еврозоната. С икономически растеж от пет процента за изминалото десетилетие, с едно от най-ниските нива на обща задлъжнялост в ЕС и с икономика, която в момента дори разполага с малък излишък, България, която заедно с Румъния дълго беше лошото дете на Европа, се превърна в отличник по време на кризата. Зад този подем стоят сериозни икономии и политици като Симеон Дянков. Икономистът, който е работил дълго за Световната банка, преди да стане финансов министър и вицепремиер на България през 2009 г., не съчувства на южноевропейските си колеги: „Понятията растеж и икономии не си противоречат."  „ШПИГЕЛ ": Г-н Дянков, като служител на Световната банка Вие бяхте автор на доклада „Doing Business", който измерва инвестиционния климат в 183 страни. В момента Българи е на 59-то място, а южната Ви съседка Гърция е под номер 100. Какво могат да научат гърците от Вас? Симеон Дянков: В Световната банка научих, че реформите трябва да се правят бързо. Съставихме правителство през 2009 г., горе-долу по-същото време в Гърция на власт дойдоха социалистите. Ние веднага намалихме разходите с 15%. Казах на моя гръцки колега, че и те трябва да действат бързо. Три години по-късно обаче там не се случва нищо.  „ШПИГЕЛ ": Европейската комисия призна напредъка на България по пътя към превръщането ѝ в пълноценна правова държава. Според Комисията обаче този напредък „се дължи преди всичко на външен натиск". Дали България е пример за това, че външният натиск за реформи кара ленивите политици да се размърдат? Симеон Дянков: Именно за това става дума в ЕС: промените в дадена страна се подкрепят, а понякога се предизвикват отвън. Много от реформите сме направили по предложение на ЕС. Откакто съм финансов министър, аз се придържам към критериите от Маастрихт. Така би трябвало да постъпват всички мои колеги. В момента обаче освен България в ЕС има само още две страни, които изпълняват тези критерии.  „ШПИГЕЛ ": Въведохте дори „спирачка" пред дълга, която позволява повторно задлъжняване с максимум 2% по-малко от ЕС. В същото време България все още е една от най-бедните страни в Европа. Икономиите не са ли за сметка на Вашите граждани? Симеон Дянков: Това е едно недействително и опасно противоречие, на което южноевропейците се позовават в последно време. Страни като Германия, Финландия и България отбелязват растеж, като в същото време спазват правилото за дефицита. Значи понятията икономии и растеж не си противоречат. Важна е обаче да се направят нужните реформи, както ние повишихме пенсионната възраст. Но докато Източна Европа като цяло прави необходимите реформи, Южна Европа не прави почти нищо, освен да се оплаква.  „ШПИГЕЛ ": В Гърция определено се правят опити за реформи, но има силно противопоставяне от страна на населението. Симеон Дянков: И при нас има гневни граждани и стачки. Ние обаче показваме на населението, че спестените пари се използват за смислени проекти. В момента ние почти всеки месец откриваме нов участък от магистрала или жп линия. През изминалата година открихме дори три нови музея.  „ШПИГЕЛ ОНЛАЙН": Макар че изпълнявате критериите от Маастрихт, в момента Вие се колебаете относно влизането в еврозоната. Защо? Симеон Дянков: Не само, че се колебаем. Нещо повече, ние замразихме процедурата. Първо искаме да видим как ще изглеждат правилата в еврозоната в бъдеще. Ние одобряваме банковия съюз, който беше сключен по време на последната среща на лидерите на страните от еврозоната. Ще изчакаме обаче, за да видим как се развиват нещата.  „ШПИГЕЛ ": Какво е мнението Ви за заемите на общността и за еврооблигациите, които Международният валутен фонд отново препоръча? Симеон Дянков: Ние сме решително против тях. На този етап еврооблигациите биха повишили разходите на държави със стабилна финансова политика като Германия, без да редуцират значително разходите на недисциплинираните страни. Едва когато страните пристъпят към значителни икономии, можем да говорим за еврооблигации - по този въпрос ние сме още по-категорични от Германия.  „ШПИГЕЛ": Оставате безкомпромисни и по отношение на необичайно ниските данъци върху доходите на физическите лица и печалбите на предприятията, чиято единна ставка в страната е десет процента. Държави като Ирландия и Кипър привлякоха толкова много спекулативен капитал с ниските си данъци, че накрая трябваше да се обърнат към ЕС за помощ. Ниските данъци са несолидарни. Симеон Дянков: Нуждаем се от ниски данъци, за да повишим благосъстоянието си. Когато то се изравни с това на Европейския съюз, ще бъдем готови и за хармонизиране на данъчните ставки. Ние можем и още сега да ги хармонизираме, но с нашата десетпроцентова ставка.  „ШПИГЕЛ ": В началото на юли България за първи път от повече от десет години насам отново зае пари от международните пазари. Доволни ли сте? Симеон Дянков: Да, пласирахме петгодишни облигации на стойност почти един милиард евро при доходност малко под пет процента. Това е по-добре от много страни в криза в еврозоната. И показва, че пазарите не ни поставят в един кюп заедно със съседните страни.  „ШПИГЕЛ": Имате предвид Румъния, където социалистическото правителство назначи президента при доста съмнителни обстоятелства. Симеон Дянков: Да. Ситуацията там много ни притеснява. Румъния също проведе важни реформи, чиито успехи в момента са поставени на карта.На юг е Гърция с нейните проблеми, а на север - Румъния. Все по-трудно става да представяме навън региона ни като стабилен.