Коментари и изказвания :: Министерство на финансите на Република България http://www.minfin.bg/bg/ Wed, 22 Feb 2012 20:43:47 +0200 bg hourly 1 http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/4537 http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/4537 Fri, 09 Sep 2011 00:00:00 +0300  Уважаема госпожо председател,Уважаеми народни представители, Преди година поисках думата, за да изясня пред вас въпроса с наличностите по сметките на Националната здравноосигурителна каса. По-късно отговарях и на ваши въпроси. Темата беше обсъждана в подробности и по време на дебатите за Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. Днес ще говоря в същия дух. Резервът на НЗОК е част от фискалния резерв и винаги е бил такъв. Независимо дали е депозиран по сметки на НЗОК или по сметки на републиканския бюджет. Нашето правителство използва фискалния резерв единствено и само за финансиране в рамките на разчетите по Закона за държавния бюджет.  И понеже изпълнението на Бюджет'2011 върви по план, това е в сила и за предвидения праг за фискалния резерв. Следователно резервът на НЗОК, като неизменна част от фискалния резерв, си е там. С други думи, парите са непокътнати, те не са били използвани за други нужди. Но тъй като вие повдигате темата отново, ще направя едно сравнение. През 2008 г., преди началото на кризата, Европа вървеше нагоре и България също вървеше нагоре. По данни на статистиката ръстът на БВП на България за 2008 г. беше 6.2%. Прогнозите за ръста за тази година, както в ЕС, така и в България, знаете, са доста по-скромни. Ето как обаче стои въпросът с парите за здравеопазване през тези две години - 2008 г., най-добрата икономическа година в Европа за последните десетилетия и във вашето управление, и 2011 година. През 2008 г. парите за здравеопазване общо са били два милиарда и 831 милиона лева. За 2011 година парите за здравеопазване са три милиарда и 251 милиона лева или с близо половин милиард повече пари за здравеопазване има тази година, отколкото през 2008 година. И това е в номинално изражение. Като процент от БВП - 4.1% през 2008 срещу 4.3% за здравеопазване тази година. С други думи, тази година за здравеопазване харчим повече пари, отколкото най-добрата ваша година и като процент от БВП, отколкото вие сте харчили когато и да било. Ето така стои обективното сравнение с текущата 2011 година - време, в което се наложи да бъдат ограничени разходите за редица други сектори. Но не и за разходите за здравеопазване! Никога не е имало повече пари за здравеопазване, отколкото заложените в бюджета за 2011 година. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/4509 http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/4509 Thu, 28 Jul 2011 00:00:00 +0300  УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, На 29 юни 2011 Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за устройството на държавния бюджет, с които бяха заложени основните параметри на Пакта за финансова стабилност. С тях бяха определени конкретни максимални стойности за разходите и дефицита по консолидираната фискална програма. Според приетите текстове размерът на общите разходи не трябва да бъде по-висок от 40% от БВП, а бюджетното салдо, в случай че е отрицателно, не може да надвишава 2% от БВП.  Тези промени бяха първата решителна стъпка от поредица трудни, но необходими промени и те вече показаха своя ефект. Миналата седмица Moody's повиши кредитния рейтинг на България на Baa2 със стабилна перспектива. На много други държави той беше понижен в момент, когато лидерите от еврозоната обсъждаха допълнителни мерки за преодоляване на дълговата криза. В същия този момент за България Moody's изрично подчерта въвеждането на ясни фискални правила и строги процедури за контрол върху разходите. Българският Пакт за финансова стабилност въвежда „прости, но стриктни правила". Това е Moody's, втората от големите агенции за кредитен рейтинг.  Време е да направим следващата крачка в правилната посока - преките данъци да се променят само с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители. Това е начинът както нашето, така и всяко следващо правителство да провежда благоразумна фискална политика.  Невъзможността своеволно да се променят преките данъци, заедно с другите конкретни мерки в Пакта, ще доведе до още по-ефективно и дисциплинирано преразпределение на парите на данъкоплатците. Инициативата за конституционни промени в тази посока е допълнителна и още по-категорична декларация за безусловната отговорност, която поемаме за строгата ни фискална политика. Защото в интерес най-вече на българските граждани е правителствата, които те избират, да бъдат също толкова отговорни, както сме ние в момента. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/4439 http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/4439 Thu, 16 Jun 2011 00:00:00 +0300  УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ МИНИСТРИ, Дами и господа вносители на вота на недоверие, Във внесените от вас мотиви сравнявате показателите на България отпреди пика на световната криза с показателите на България днес. Казвате, че преди външният ни дълг е бил 13.7%, а нашето правителство го е увеличило с 2 млрд. лева. Че преди страната е била на излишък, а при нашето правителство дефицитът е достигнал над 3 процента и т.н. Добре. Да правим сравнения. Но както е редно да се правят - къде сме били преди кризата спрямо останалите и къде сме днес спрямо тях.  През 2008 г. страната ни е била на пето място в Европейския съюз по показателя бюджетен баланс - с излишък от 1.7% от БВП. През тази година се очаква дефицит от 2.5%. И къде ще бъдем по този показател спрямо останалите в Европа? Отново на пето място. Оказва се, че твърдението ви, че нашето правителство не се е справило с кризата, очевидно се разминава с фактите.  През 2008 г. публичния дълг на България е бил 13.7%, а през 2010 г. е 16.2% от БВП. Само че за тези три години средния за Европейския съюз държавен дълг нарасна със 17.7 процента. За България той се повиши с 2.5%. През 2008 г. бяхме четвърти в Европа по най-нисък дълг. Сега сме втори в Европа по най-нисък дълг. По този показател днес ни изпреварва единствено Естония. Т.е. и тук твърденията ви се разминават с действителността.  В мотивите си посочвате, че вместо да се набави допълнителен външен и вътрешен финансов ресурс, който да подкрепи фискалния резерв, то е направено обратното - резервът е под бюджетния минимум. Фискалният резерв в края на май е над 5 милиарда лева. Какво имате предвид под набавяне на външен финансов ресурс не е ясно. Да качим дълга? Да вземаме заеми? Да сключим споразумение с Международния валутен фонд? Не ни трябва и няма да го направим.  Имаше и призиви за увеличаване на разходите и за допускането на по-голям дефицит с аргументите, че това, едва ли не, е изходът за икономиката. Ние бяхме против и не го направихме. Защо? За да избегнем гръцкия сценарий. Оценките на международните кредитни агенции са пределно ясен знак, че посоката ни е правилна. Набавяме ли допълнителен вътрешен ресурс? Към края на месец май тази година Агенция "Митници" изпълнява плана си на над 101%. Събрани са 27 милиона над заложеното в разчета за тази година, а спрямо същия период за 2010 г. Митниците са събрали с 430 милиона повече. Данните от Националната агенция за приходите показват изпълнение с 376 милиона повече спрямо същия период на 2010 г. - 8% по-голяма събираемост.  Инфлацията през месец май е 0%. Средногодишната стойност на инфлацията за 2010 г. беше 3%, а разчетът за тази година е за 3.6%. Инфлацията през 2008 г., при вас, инфлацията беше 12.3%. Трето поредно тримесечие икономиката ни отчита ръст. През първата четвърт на тази година той е 3.4%. По този показател сме седми в Европа.  Използваме кризата като възможност. Предприехме серия от много трудни промени, за които преди нямаше воля. Ние го правим. Ограничихме плащанията в брой. Свързахме фискалните апарати на бензиностанциите с НАП и това вече дава резултати. Предстои аналогична стъпка с аптеките до края на август тази година. Работата ни в тази посока продължава и над 185 хиляди регистрирани по ДДС фирми ще свържат апаратите си с приходната агенция. Наредба No 3, чието въвеждане срещна силна съпротива, също е реалност и действа.  Кризата даде възможност и за по-благоприятно секторно разпределение при чуждите инвестиции. Както навсякъде, така и у нас брутният размер на преките инвестиции намаля. Но настъпи важна промяна в профила им. Преди кризата голяма част от преките чуждестранни инвестиции бяха във финансовия сектор, недвижими имоти, строителство и търговия. Днес се влага основно в промишлеността и производството. Точно от този тип инвестиции има нужда България. Те осигуряват повече производство, гарантират стабилни работни места и по-сигурни постъпления в бюджета на държавата.  След дълги години на имитиране на реформа в държавната администрация - при вас дори имаше отделно министерство, което освен, че си купи много коли, с нищо друго не се запомни в историята на реформите в държавната администрация. Ние сложихме таван за ръста в броя на чиновниците. Като резултат - с 13% е намалял броят на чиновниците от началото на нашето управление. За предните 4 години вие успяхте с 26 процента да ги увеличите чиновниците.   Сложихме край и на имитациите при изграждане на електронно правителство. От март тази година координацията на всички проекти премина към Съвета за административна реформа в Министерски съвет и се преустанови работата на парче. Антикризисните действия понякога по-добре се описват с примери, отколкото с изброяване. Такъв пример е промяната в статута на Националния дворец на културата. След 20 години непонятното юридическо присъствие НДК продължаваше да съществува. Ние за първи път спряхме това и сега НДК е държавно дружество. То влиза в забранителния за приватизация списък и сега вече се управлява при ясни правила и отчетност. В мотивите за искания вот се отбелязват и, цитирам, «провалените големи инфраструктурни проекти». Ще пропусна това странно твърдение, знаете колкото добре министър Плевнелиев и неговият екип се справят тук. Заслужава си да се посочи, че насред кризата ние успяхме да отделим средства и за нещо, което не се е случвало в България през последните 30 години - строежът на нови музеи. Утре, например, отваря врати новият Музей на съвременното изкуство. Предстои да отвори врати и Музеят за тоталитарното изкуство. Това ще е след два месеца. Освен всичко останало, това са и инвестиции в самочуствието ни като българи. В мотивите за вота ви се отбелязва, че за първи път през годините на прехода правителството не увеличава доходите. Но не се отбелязва, че не ги и намалихме, за разлика от почти всички държави в Европейския съюз. В същото време не повишихме данъците и не трупаме дългове. Сега сме страната с най-ниски преки данъци в целия Европейския съюз.  Вече имаме добри резултати и отчетливи сигнали за положителна перспектива. Затова можем да си позволим и началото на поетапно повишаване на доходите. Правим го с наличния ресурс. Излязохме с предложение за вдигане на минималната работна заплата от 240 на 270 лева. Идната седмица предстои да го обсъдим със социалните партньори от Тристранния съвет. Там ще представим нашия анализ и ще изложим аргументите си, за да може това предложение да се осъществи. Имаме и вариант за поетапно вдигане на пенсиите. Първата стъпка обхваща самотните хора, които получават надбавка за починал съпруг или съпруга. Предложението ни е на първи етап тази надбавка да се увеличи с една трета. Промяната обхваща 700 хиляди възрастни хора. Ще внесем и това предложение на предстоящата Тристранка, за да намерим съгласие със социалните партньори и след това ще го придвижим към вас, към Народното събрание, за необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Мога да продължа да изброявам, но ще оставя това на моите колеги министри. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/4215 http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/4215 Thu, 20 Jan 2011 00:00:00 +0200  УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, Днес няма да се впускам в обяснения. Ще оставя фактите да говорят сами. През миналата година бяхме подложени на непрекъснати атаки и критики относно финансовата политика на държавата и ограниченията, към които трябваше да прибегнем, заради най-тежката икономическа криза за последните 60 години. Ние направихме това, което е необходимо. И резултатите се виждат. Нека да говорят фактите.Вече разполагаме с предварителни данни за изпълнението на бюджета. Постигнахме по-добри параметри от заложеното в този бюджет. По предварителни оценки дефицитът на касова основа за 2010 г. е 2,8  млрд. лв. Това е 3,9 % от прогнозирания БВП на касова и 3,6 % на начислена основа. И двата резултата са по-добри от заложеното в бюджета за 2010 година. Фискалният резерв към края на декември е 6 милиарда лева при заложен минимум от 4.5 милиарда, т.е. във фискалния резерв към днешна дата има с 1.5 млрд. лева повече от заложените. Приходните агенции свършиха своята работа. Изпълнението на приходите е над 100%.Изплатихме над 1.5 милиарда лева от задълженията по договори, подписани от предишното правителство. И това успяхме да го направим без да надхвърлим нито един от рестриктивните параметри, заложени в бюджета за 2010 г.Започнахме да въвеждаме правила, които да се спазват от всички и да изведат икономиката на светло. Да няма скрити практики, както ги имаше при предишното правителство, както и да няма толериране на такива. Не е лесно, но го правим.В Агенция „Митници" проведохме драстична реформа. Всички служители минаха през тестове и бяха оценявани обективно. Направиха се сериозни съкращения. Ръководителите на големите регионални митници бяха назначени след конкурси за първи път в историята на Агенция „Митници" и те бяха проведени по обективни критерии. Няма нито едно политическо назначение, от нито една партия.Започнахме серия от поправки в закони и поднормативни актове, които да гарантират обективен контрол. Направихме тези промени. С промените в Закона за акцизите и данъчните складове всички обекти със статут на данъчен склад бяха прелицензирани. Въведохме задължението всяка цистерна, която превозва горива с намалена акцизна ставка да бъде с GPS система и движението й да се следи постоянно.Наредба № 3 е реалност и действа. Получаването, производството и складирането на акцизни стоки се измерва обективно. Това можеше да бъде направено и преди, но не беше направено. Ние го направихме за първи път.Изградена е връзката между фискалните системи на бензиностанциите и НАП и тя вече действа. Това можеше да бъде направено и преди, но не го направихте. Ние го направихме. Вече сме предложили и законодателни промени, които да задължат слагането на датчици и върху резервоарите на бензиностанциите.Най-късно до края на септември тази година всяка регистрирана по ДДС фирма, не само бензиностанциите, трябва да свърже касовия си апарат с НАП, а до края на март следващата година това ще бъде направено с всяко фискално устройство в цялата страна. И това ще стане.Законът за ограничаване на плащанията в брой е тук в парламента и вече мина на първо четене. В сила е вече новия Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили. Тази година ще имаме нов Закон за акцизите и данъчните складове и правилник за неговото прилагане. Подготвяме и закон за петролните и газови продукти.Няма да изброявам повече. Промените, които направихме са много и много други предстоят. Принципът е един - прозрачност, контрол и ясни правила, които се спазват от всички, при и единни обективни критерии за всички.Усвояването на евросредствата върви с непознат преди темп и при условия на пълна прозрачност и контрол. Общата стойност на европейските средства, разплатени през 2010 година от Националния фонд към Министерството на финансите по седемте оперативни програми, предприсъединителните фондове, Инструмента Шенген и Европейското икономическо пространство, възлизат на над 2.2 млрд. лева. Имаме рекорден ръст на плащанията по ОПАК към Министерството на финансите.Дали излизаме от кризата? Нека отново отговорят фактите. През второто тримесечие вече е регистриран ръст на БВП. През третото тримесечие на 2010 г. отново имаше растеж и за първи път от година и половина регистрираме и ръст на годишна основа. Износът вече е на нивата отпреди кризата. Индикаторът на икономическата активност бележи подобрение за пето поредно тримесечие. Реалният сектор се съживява и тази тенденция е трайна. През първата половина на тази година започна възстановяване и на вътрешното потребление.Постигнахме това без да увеличаваме данъците и без да режем пенсии и заплати. Постигнахме го без да изхарчим фискалния резерв и без да трупаме дълг. В началото на тази година България вече е страната с най-ниски данъци в Европа и сме втори по най-нисък дълг спрямо БВП в целия ЕС. Ето ги резултатите! Планираме да емитираме по-малко държавни ценни книжа през тази година в сравнение с миналата, защото запазихме фискалния си резерв.Преди по-малко от месец Moody's потвърди кредитния ни рейтинг Bаа3 с положителна перспектива. Тази положителна перспектива беше дадена на нашето правителство. Standard&Poor's потвърди рейтинга ни на BBB/A-3 със стабилна перспектива. Това са независимите външни оценки.ДАМИ И ГОСПОДА,Поддържането на финансова дисциплина не е самоцел. Това е средство за гарантиране на вътрешната икономическа стабилност, за доверието пред външните партньори и за устойчивото развитие на България. Ние не мислим от днес за утре. Ние мислим в перспектива. Затова предстои да предложим законодателни мерки, които да гарантират, че: 1. След възстановяването на икономиката правителствата на България няма да се изкушават да харчат повече, отколкото събират. Това означава, че бюджетният дефицит не трябва да надхвърля определена граница. Тази граница ще бъде заложена законодателно по законови промени, предложени от партия ГЕРБ. 2. Промяната на основните преки данъци за физическите и юридическите лица да се прави само при национален консенсус - с референдум, чрез пряко допитване, който не зависи от приумиците на момента и на конкретното политическо представителство. Това предложение ще дойде от ПГ на ГЕРБ и вече се работи. 3. Преразпределителната роля на държавата да се сведе до оптимален минимум и да не надхвърля определен процент от БВП. Това също да се регламентира със закон.Говоря за пакет от закони и законови промени, които да гарантират ненарушимост на финансовата дисциплина и като следствие - на икономическата стабилност в дългосрочен план, за строги и ясни принципи, които отиват по-далеч от наричаното на професионален жаргон „фискален борд".Искаме онова, което започнахме, да се превърне в трайна политика и да не се променя в отрицателна посока, независимо кои политически партии са на власт и кое правителство управлява.ДАМИ И ГОСПОДА,Лесно е да се критикува. Трудно е да се поема отговорност и нещата да се правят така, както трябва. Трудно е да се рушат тъмните схеми, работили през последните години. Трудно е да работиш при условия на прозрачност и да отстояваш принципни позиции, които неизбежно ти печелят и много врагове. Но нашето правителство го прави. И заставаме с имената си зад това, което правим. Като финансов министър на България, който носи отговорност за парите на данъкоплатците и за макроикономическата политика на България, заставам с името си зад всичко, което правя.Правим това, което трябва и гледаме напред.БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!