Министерство на финансите

на Република България

МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ПРЕЗ 2016 г.

23.12.2016 г.

През 2016 г. Министерството на финансите приоритетно работи за повишаване на събираемостта на приходите, за ефективност на публичните разходи и за осигуряване на прозрачност при изпълнението и отчитането на бюджета.

Фискална консолидация и изпълнение на ЗДБРБ на 2016 г.

През настоящата година се очертава постигането на значително по-голяма консолидационна стъпка от заложената цел във фискалната рамка към ЗДБРБ за 2016 г. Очаква се за пръв път след 2008 г. салдото по КФП да бъде положително, което представлява значително подобрение спрямо първоначалната фискална цел в ЗДБРБ за 2016 г. - дефицит в размер на 2 на сто от прогнозния БВП. Това амбициозно фискално представяне излъчва силен сигнал за водената последователна и балансирана фискална политика, насочена към осигуряване на устойчива фискална позиция в средносрочен хоризонт. Силното фискално представяне през настоящата година и подобряващите се макро дисбаланси са оценени положително и в есенната прогноза на Европейската комисия, както и в направените прегледи на състоянието на публичните финанси във връзка с присъден кредитен рейтинг на страната от редица водещи рейтингови агенции.

Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на месец ноември 2016 г. е е положително в размер на 3 465,1 млн. лв. (3,8% от прогнозния БВП). За сравнение, за същия период на 2015 г. беше отчетен дефицит по КФП в размер на 406,4 млн. лв. (0,5% от БВП), което означава, че като относителен дял в БВП бюджетната позиция се подобрява с 4,3 процентни пункта. Факторите за подобрението на бюджетната позиция продължават да бъдат по-високите приходи и по-ниското усвояване на капиталовите разходи. Подобрението от страна на текущото превишение на приходите над разходите по сметките за средства от ЕС върху салдото по КФП е значително, като излишъкът по европейските средства е в размер на 1,9% от прогнозния БВП.

Фискалният резерв към края на ноември е в размер на 14,3 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Ако към тази сума се прибави и вземането по заема към ФГВБ в размер на 1,675 млрд. лв., фискалните буфери във фискалния резерв биха се увеличили до близо 16 млрд. лв. На база на тези данни може да се обобщи, че наличният безпрецедентен по размер ресурс в обхвата на фискалния резерв гарантира буфер в случай на непредвидени шокове, което минимизира рисковете за негативно развитие на показателите по държавния дълг в средносрочен хоризонт. Поради тази причина с рамката на ЗДБРБ за 2017 г. не се предвижда нова емисия на международните капиталови пазари през 2017 г., като падежиращите в юли 2017 г. 5 годишни облигации, емитирани през 2012 г., в размер на 1,86 млрд. лв. ще бъдат изцяло обезпечени за сметка на наличен ресурс във фискалния резерв. В резултат на тази стратегия външният дълг на страната ще отчете спад в номиналния размер и относителния дял на дълга към БВП към края на 2017 г., което ще се случи за пръв път след 2008 г. Основните фактори за формирането на наличния към края на ноември 2016 г. безпрецедентен по размер ресурс в обхвата на фискалния резерв са спестените буфери, предназначени за евентуални мерки във връзка с проведения преглед на качеството на активите на всички български банки през настоящата година, спестяването на планирания ресурс за финансиране на дефицита за 2016 г. и успешното приключване на програмния период 2007-2013 г., което доведе до постъпването през 2016 г. на по-високи от планираните грантове от ЕС за извършени разходи в края на 2015 г. По този начин основната част от набавения ресурс с успешно проведените през 2015 г. и 2016 г. емисии дълг, остава на разположение във фискалния резерв, като в средносрочен план ресурсът може да бъде използван за погасяване на дълг.

С провежданата фискална политика през последната година постигнахме устойчива тенденция за стабилизиране на публичните финанси чрез успешни мерки за фискална консолидация, даващи все по-близък хоризонт за постигане на балансиран бюджет. Доказателство за последователната политика са заложените в Бюджет 2017 фискални цели, които се запазиха непроменени спрямо тези от средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., разработена през пролетта на тази година. Нещо повече, те са същите и като тези, на чиято база беше разработена рамката на Бюджет 2016 г. Разглеждайки фискалната консолидация като основен измерител на политиката следва да отбележим, че постигането на корекциите на дефицита е обвързано както с мерки за повишаване на събираемостта на приходите и за борба със сивата икономика, така и с мерки за оптимизиране и намаляване на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги. Запазването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж. Оценките за стабилните перспективи за развитието на публичните финанси в България, които се отчитат в анализите на Европейската комисия, на международните финансови институции и рейтингови агенции, са ориентир за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози.

За първи път през тази година в националните бюджетни документи (в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, съпровождаща проекта на Бюджет 2017 г.) бюджетната рамка беше представена и чрез показателите за сектор „Държавно управление", като параметрите на дефицита отразяват по същия начин фискалната политика и консолидационните усилия за постигане на балансирана бюджетна позиция. Също така бяха разгледани дискреционните мерки и фискалните ефекти на начислена основа, както и беше представена оценка на структурния бюджетен баланс и годишния ръст на разходите спрямо референтния растеж на потенциалния БВП. Тази информация беше изготвена в отговор на препоръките на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз, направени при прегледа на прилагането на европейската директива за изискванията към бюджетните рамки на държавите членки, и позволява сравнение на прогнозните параметри на бюджетната рамка, разработени от МФ с тези на Европейската комисия, както и за други международни сравнения и оценки на фискалната политика. Тук е мястото да отбележим и положителното становище на Фискалния съвет по отношение на провежданата фискална политика, както и предпоставките за добро взаимодействие между двете институции, заложени в сключения меморандум за разбирателство.

Политика за управление на дълга

Последователното и стриктно придържане към провеждането на ефективна политика по управление на държавния дълг през изминалата 2016 г. допринесе за запазване на водещата позиция на Република България с най-ниска задлъжнялост сред 28-те страни-членки на ЕС. Съгласно последните публикувани тримесечни данни (Q2 2016) от Евростат през месец октомври 2016 г., стойността на показателя консолидиран дълг на сектор „Държавно управление"/БВП възлиза на 29,4%, което нарежда страната ни на трето място, само след Естония (9,7%) и Люксембург (22%). Това ниво е не само далеч под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, но и значително под средните нива за страните в ЕС-28 и ЕС-19, които съответно са 84,3% и 91,2%.

Управлението на държавния дълг през 2016 г. е осъществено в съответствие с предвидените дългови ограничения в ЗДБРБ 2016 г., изпълнени значително под предвидените тавани в закона за държавния бюджет. Поетият но­в държавен дълг за 2016 г. по отчетни данни е 4,4 млрд.лв., при предвиден в ЗДБРБ максимален размер на новия държавен дълг до 5,3 млрд. лв. В края на 2016 г. се очаква номиналният размер на държавния дълг да възлезе на 25,8 млрд. лв., при предвиден в ЗДБРБ максимален размер на дълга в края на годината до 26,6 млрд. лв.

Важно място в провежданата политика по управление на държавния дълг заемат и действията по оптимизиране на качествените характеристики и постигане на добре балансирана композиция на суверенните задължения. Новите финансови задължения от името и за сметка на държавата през 2016 г. са поети в лева и евро, при фиксирани ниски лихвени проценти и удължен остатъчен матуритет на дълга, което резултира в предвидимост при обслужването на дълга, намаляване на лихвените разходи и неутрализиране на пазарните рискове. Редуциране влиянието на валутния и лихвения риск намалява необходимостта от поддържането на значими бюджетни буфери за посрещане на тези рискове. Постигнатата портфейлна структура на дълга през 2016 г. е ключов показател за успешната политика при управлението му. Провежданата заемна политика, насочена предимно към пазарно ориентирано финансиране чрез емисии на търгуеми инструменти, инкорпорира възможности за набавяне на средства в по-кратък срок и в по-големи обеми, както и за осъществяване на по-гъвкава политика по преструктуриране на дълга чрез провеждане на пазарни операции с ценните книжа.

През месец март 2016 г. МФ успешно емитира двоен транш еврооблигации на обща стойност 1,994 млрд. евро в рамките на определения от ЗДБРБ за 2016 г. лимит за новопоет външен дълг в размер до 3,9 млрд. лв. Проявеният голям инвеститорски интерес към предлаганите от Република България ценни книжа, в комбинация с широкото разнообразие на подадените заявки, затвърдиха възможността държавата да се финансира пазарно и са признак за доверие на глобалните инвеститори към провежданата фискална политика в страната.

През настоящата година Република България беше отличена от авторитетното списание „Global Markets" с наградата за „Най-добра държава в Централна и Източна Европа за управление на държавния дълг/ Емитиране на облигации на международните капиталови пазари". Отлично избраният момент за пласиране на двойния транш еврооблигации през месец март 2016 г., осъществено непосредствено след обявените от страна на ЕЦБ мерки за количествени улеснения, в комбинация с неочакваното решение на Министерството на финансите да емитира облигации без предварително да проведе традиционното „роудшоу", са в основата на присъдената награда. Специализираното във финансовите пазари издание отбелязва, че подбраният метод за издаване на облигациите показва нарастваща финансова вещина и увереност на страната.

През годината е разширен обхватът на публикуваната от Министерството на финансите ежемесечна официална информация за размера на държавния и държавногарантирания дълг, посредством предоставяне на данни за дълга на подсектор „Централно управление", считано от м. юни 2016 г.

В изпълнение на мерките, свързани с развитието и модернизацията на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК) в България, бяха предприети практически стъпки вторичната търговия на ДЦК да бъде допусната за търговия на многостранна система за търговия (МСТ) и регулиран пазар, съответно системата E-Bond - електронна функционалност към платформата Bloomberg и „Българска фондова борса - София" АД. Изготвени са проекти за изменения на нормативни актове с оглед преминаване на търговията от изцяло извънборсов, неорганизиран и нерегулиран пазар към организирана търговия на регулиран пазар и МСТ, както и са предприети действия за функционални промени във връзка с технологично обезпечаване на инфраструктурата, обслужваща пазара на ДЦК (пазарна със следпазарна). Със създаването на организирано място за търговия на ДЦК в България, освен модернизиране на пазара на ДЦК, се очаква реализиране и на допълнителни икономически положителни ефекти като насърчаване на прозрачността; изграждане на ликвидна бенчмарк крива на вторичния пазар; ограничаване на спекулативни практики; улесняване на достъпа на по-широк кръг инвеститори, включително чуждестранни, посредством свободно достъпни и справедливи цени, съответно по-голяма атрактивност на българските ДЦК, емитирани на вътрешния пазар за инвеститорите; насърчаване на по-нататъшната интеграция към единния европейски вътрешен пазар, вкл. в посока засилване интеграцията на чуждестранни инвеститори към местния пазар на суверенен дълг и др. Повишаването на прозрачността на пазара на ДЦК е и от особено голямо значение предвид качеството им на един от основните източници за финансиране на бюджета, както и с оглед на факта, че ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, представляват и важен инвестиционен инструмент в дълговия портфейл на широк кръг банки и институционални инвеститори.

Проверка на банковия, небанковия финансов сектор и на финансовата система на държавата

В съответствие с ангажиментите в Националната програма за реформи от м. април 2015 г. с §9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници беше предвидено през 2016 г. БНБ да организира преглед на качеството на активите на цялата банкова система при участие на независими външни лица с висока професионална репутация. В предвидения законов срок, на 13.08.2016 г., БНБ публикува резултатите от прегледа и стрес тестовете, които показаха стабилна, добре капитализирана банкова система, с капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 18,9%, значително над регулаторния минимум от 4,5%. Резултатите от оценката на отделните банки показаха, че капиталовата адекватност на всяка една банка остава над задължителния регулаторен минимум. Резултатите от стрес теста потвърдиха силната капиталова позиция и устойчивостта на потенциални шокове на банковата система.

В съответствие с ангажиментите, залегнали в Националната програма за реформи от април 2015 г., на 16 февруари 2016 г. Комисията за финансов надзор (КФН) подписа договор с одобрения външен консултант Обединение „Регионален Консорциум Ърнст & Янг" за осъществяване на прегледа на активите на пенсионните фондове и балансите на застрахователите в България. Началото на тримесечния процес по събиране на данни от независимите външни експерти, извършващи прегледите, започна на 15 юли 2016 г., вместо първоначално предвидената дата 1 април 2016 г., поради натовареността на независимите външни експерти с провеждането на задължителен одит, както и с прегледа на качеството на активите в банковия сектор. Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите следва да приключат по график до края на 2016 г. На 25.11.2016 г. КФН подписа  договор с Обединение „Регионален Консорциум Ърнст & Янг" като консултант за провеждане на стрес тестове на българските застрахователи и презастрахователи, които следва да приключат до края на 2016 г. Методологията за извършване на стрес тестовете беше изготвена от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване по препоръка на Управляващия комитет.

През юли 2016 г. стартира FSAP 2017 г. Това е оценка, която се извършва съвместно от МВФ и Световната банка и представлява изчерпателен дълбочинен анализ на финансовия сектор на страната. Тя включва два основни компонента - оценка на финансовата стабилност и оценка на финансовото развитие. Обект на оценката е целият финансов сектор у нас, като ще бъдат отчетени резултатите от оценките на активите на банките, пенсионно-осигурителните дружества и балансите на застрахователите. Основната цел на програмата е да определи силните страни и рисковете за финансовата система на държавите и да оцени потенциалния принос на сектора за растеж, както и да помогне на властите да набележат подходящи мерки за укрепване на сектора. Подобна оценка по линия на FSAP за България е проведена за последен път през 2008 година. Предварителната мисия на МВФ и СБ се състоя в периода 5-8 юли и в нея участваха представители на Международния валутен фонд, Световната банка, Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Фонда за гарантиране на влоговете в банките, одиторите, извършващи оценката на качеството на активите на банките и одиторите на небанковия сектор. В периода юли-септември, въз основа на разработени от Световната банка и МВФ въпросници, българските институции предоставиха необходимата за анализа информация, която беше обсъдена по време на мисията на СБ и МВФ в София  през октомври 2016 г. Следващата мисия е планирана през януари 2017 г. Очаква се до края на май/юни 2017 г. докладът, съдържащ заключенията на оценяващите институции, да бъде завършен и предоставен на компетентните власти в България. Наред с укрепване на доверието във финансовия сектор на страната, резултатите от FSAP и от прегледа на активите биха били благоприятна предпоставка за бъдещи разговори за допълнителна интеграция на страната ни в общоевропейските процеси.

Мерки за повишена събираемост на приходите

През 2016 г. в ЗДДС е въведен механизъм, съгласно който при осъществяване на търговия с течни горива, лицата задължително да предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Въведеният механизъм има за цел по-ефективна превенция и борба с данъчните измами с ДДС при търговията с течни горива, посредством  максимални нива на прозрачност и правна сигурност за икономическите оператори и минимизиране на риска лоялни и добросъвестни търговци да бъдат въвлечени в схеми за данъчни измами и съответно отговорни за неплатения от други лица ДДС съгласно закона.

През изминалата година е усъвършенствана мярката за събиране на просрочени задължения от изпълнители по договори с разпоредители с бюджет с приемането на РМС № 593/2016 г. чрез използването на информационна система. Чрез тази мярка плащанията по договори на стойност равна на или надвишаваща 30 000 лв. с изпълнители от разпоредители с бюджет (министерства, агенции, общини и др.), които са платци по тях, следва да бъдат извършвани само след потвърждение от приходните агенции (НАП и АМ), че получателите на плащанията нямат публични задължения, а в случаите, когато лицата имат такива - за покриване на съответните публични задължения са наложени обезпечителни мерки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Министерството на финансите, съвместно със служители на НАП и АМ, разработи и внедри  в изключително кратки срокове информационна система, достъпна през Интернет страницата на Министерството. Информационната система обезпечава ефективната защита на фискалната позиция и оптимизация на процеса по събиране на бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, събирани от двете приходни агенции - НАП и АМ.  Прекият ефект върху бюджета от внедряване на информационната система е осезаем.   

След проведен преглед и оценка от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,  през месец септември 2016 г. Република България получи рейтинг "LARGELY COMPLIANT" за съответствие на българското законодателство, регулаторните режими и административни практики с международния стандарт за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели. Полученият рейтинг е много висока международна оценка за страната ни и има изключително важно значение за международната репутация на Република България и представянето й като надежден и равностоен партньор, който ще даде своя принос в общите международни усилия за предотвратяване на трансграничното укриване на данъци и отклонението от данъчно облагане чрез блокиране на възможностите за избягване плащането на данъци, за засилване прозрачността на данъчните системи и стимулиране на ефективния обмен на информация за данъчни цели между държавите.

През 2016 г. Република България се присъедини и към Приобщаващата рамка за въвеждане на 15-те мерки по проекта за „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби" (Плана BEPS) на ОИСР. С присъединяването към тази международна инициатива се предоставя възможност на България да работи съвместно с държавите от Г-20/ОИСР в разработването на новите глобални данъчни стандарти, свързани с борбата срещу агресивното данъчно планиране и избягването на данъчно облагане, както и по мониторинга на въвеждането на целия BEPS пакет от мерки в националното законодателство.

Управление на средствата от ЕС

На основание чл.7, ал. 4, т.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на 08.07.2016 г. беше издадена Наредба № Н-3 за определяне правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейското териториално сътрудничество. Наредбата определи изискванията за основните процеси при усвояването на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС за програмен период 2014 - 2020 г., отчитайки научените уроци от програмен период 2007 - 2013 г., както и взаимоотношенията между основните участници в процеса на изпълнение на оперативните програми.  

Успешно стартира процесът по приключването на първата счетоводна година за програмен период 2014-2020, в която се отчитат разходи към Европейската комисия. Дирекция „Национален фонд" при МФ, в качеството си на Сертифициращ орган по оперативните програми и на орган, който координира процеса на приключване на счетоводната година, осигурява необходимата организация и комуникация с оглед подготовката и изпращането към ЕК на пакета документи в определените срокове. В резултат на активната сертификация в края на 2015 г. и през 2016 г., основана на разписаните правила и процедури на дирекция „Национален фонд" и на принципите на добро финансово управление, бяха получени приходи в размер на над 2 млрд. лв., с които беше осигурен ресурс за извършване на плащания по всички оперативни програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, както и по програми и механизми, финансирани от други донори. Успоредно с нарастващото темпо на изпълнение на новия програмен период 2014 - 2020 г. през 2016 г. дирекция „Национален фонд" бе активно ангажирана и в процеса по приключване на програмен период 2007 - 2013 г. Приключването на изминалия програмния период е ключов момент за отчитане на успешното усвояване на определения за България финансов ресурс. В тази връзка успешно бяха изпратени към ЕК финалните междинни доклади по сертификация по всички оперативни програми, а понастоящем в процес на проверка са окончателните доклади по сертификация, които ще бъдат основата за изготвяне на документите за приключването на програмния период 2007 - 2013 г.

Стартиране на дейността на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД:   

„Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД е с предмет на дейност управление на финансовите инструменти, които ще бъдат прилагани по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, както и по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Eвропейския фонд за морско дело и рибарство в България. Предметът на дейност се осъществява от дружеството в качеството му на организация, изпълняваща „Фонд на фондовете", по смисъла на Регламент (ЕС) №1303/2013. ФМФИБ ще действа от името на управляващите органи на четири оперативни програми - ОПРР, ОПИК, ОПОС и ОПРЧР, въз основа на финансови споразумения с всеки от тях, сключването на които е планирано през 2016 г. Ресурсът за финансови инструменти по четирите оперативни програми след приемането на решения на ЕК за одобрение на Оперативна програма „Региони в растеж" и на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия" 2014-2020 (създадена чрез прехвърляне на ресурс от ОПИК) е в размер на 606 291 164 евро.

Към м. октомври Фондът е сключил две Финансови споразумения за управление на средствата по ОП „Развитие на човешките ресурси" (на 17.05.2016 г.) в размер на 35 802 966 евро и по ОП „Иновации и конкурентоспособност" (на 01.08.2016 г.) в размер на 235 000 000 евро като Инвестиционните стратегии за прилагане на финансовите инструменти са одобрени от съответните Комитети за наблюдение, което е задължителна стъпка преди подписване на финансови споразумения. На 11 ноември 2016 г. бе подписано Финансово споразумение по ОП „Региони в растеж" за управление на финансови инструменти с бюджет от 189 048 496 евро. Финансовият ресурс от ОПРР ще бъде насочен към предоставянето на подкрепа за инвестиционни проекти в областта на устойчивото и интегрирано градско развитие в 39-те най-големи български градове, енергийна ефективност, както и за развитие на регионалния туризъм на територията на цялата страна. По ОП „Околна среда" се предвижда първоначално стартиране на финансовите инструменти в сектор „Отпадъци", с бюджет по ОПОС от 26 807 842 евро. Приключване на преговорите по отделно споразумение за сектор „Води" на стойност от 119 631 859 евро са в зависимост от изпълнението на предварителните условия за сектора, предвидени в оперативната програма и Споразумението за партньорство между Република България и ЕС. Паралелно с подготовката на процедурите за избор на финансови посредници се анализират възможностите за допълнително сътрудничество с международните финансови институции с оглед улесняване процеса на привличане на частни инвестиции и предоставяне на максимално облекчени условия за финансовите посредници и крайните получатели.

Промени в законодателната уредба, подготвени от МФ

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси: След извършен преглед на прилагането на Закона за публичните финанси (ЗПФ) беше идентифицирана необходимост от уреждане на обществени отношения в няколко основни направления, които залегнаха в законопроекта: уреждане на цялостна процедура за финансово оздравяване на общини с финансови затруднения; ограничаване поемането на дълг от институционалните единици, класифицирани в сектор „Държавно управление" и регламентиране предоставянето на данни за състоянието и движението на дълга; трайна уредба на някои отношения по изпълнението на бюджетите, свързани с извършването на промени в показателите по съответните бюджети, както и регламентиране на класификацията на областите на политики и бюджетните програми; промени и в други закони, свързани със синхронизирането им с принципите, правилата и терминологията, заложени в Закона за публичните финанси. Законът за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗПФ беше одобрен от Министерския съвет през м. февруари 2016 г. и беше приет от Народното събрание в края на м. май тази година (обн., ДВ, бр. 43 от 2016 г.).

Законодателни промени, насочени към подобряване на защитата на потребителите на финансови услуги:

Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (Обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) С този закон в българското законодателство бяха въведени изискванията на  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители.

Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи (Обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г) Със закона в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции.

Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. С проекта на ЗИД на КСО, изпратен за съгласуване със заинтерсованите институции през месец април 2016 г., бяха предложени изменения в изискванията към дейността на пенсионно-осигурителните дружества и регламентиране на фазата на изплащане на пенсиите на лицата, подлежащи на допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд. Проектът беше приет на заседание на Министерския съвет в края на месец септември 2016 г. и внесен в Народното събрание.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, приет и обн. в ДВ, бр. 51 от 05.07.2016 г. С приетите в закона изменения и допълнения се разшири кръга на организациите, които са задължени да имат вътрешен одит.  С оглед укрепване на организационната и функционална независимост на вътрешния одит и подобряване на цялостната дейност на организациите от публичния сектор за министерствата, общините с вътрешен одит и Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция се въведе задължително изискване за изграждане на одитни комитети. Ролята им е да осигуряват необходимата професионална подкрепа на вътрешния одит пред ръководството на организацията.

Нов Закон за държавните помощи. На 1 март 2016 г. Народното събрание прие на първо четене новия проект на Закон за държавните помощи. Той въвежда важни и значителни по обхват и съдържание регулации, без да променя концептуално съществуващия ред. Новите моменти в законопроекта са продиктувани от завършилия процес на модернизация на правилата по държавните помощи 2012-2014 г., което е предпоставка за усъвършенстване и прецизиране националното законодателство. Предвид сложността на правната материя относно производството пред съда и предложението на правни експерти в Народното събрание, същата да бъде уредена в основното тяло на законопроекта, вместо в Административнопроцесуалния кодекс беше създадена работна група към Народното събрание за обсъждане на така предложените промени между първо и второ четене на законопроекта. Работната група завърши обсъждането на предложенията за правно технически редакции и промени от терминологично естество в края на м. октомври 2016 г. и законопроектът беше включен за разглеждане на второ четене в Бюджетна комисия на 24 ноември 2016 г. Поради причини от формален характер той не беше разгледан в заседанието. Очаква се насрочване на нова дата за разглеждане в Бюджетна комисия.

През 2016 г. след извършен подробен анализ на законодателството и практиката на другите държавите членки на Европейския съюз по отношение на хранителното банкиране е разработен и приет национален режим, регламентиращ дейността на хранителните банки и данъчно третиране на дарените храни в полза на хранителните банки с цел предотвратяване и намаляване на загубите на храни. Намаляването на загубите на храни в глобален мащаб е основен приоритет по който вече са предприети политики, мерки и действия както от Организацията на обединените нации, така и от Европейския съюз.

Министерството на финансите и общините

През 2016 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси (обн. ДВ, бр. 43 от 07.06.2016 г.), с който се въвеждат ясни критерии за определяне на общини с финансови затруднения. С предложените промени се въвежда ред за откриване на процедура по финансово оздравяване на такива общини и предприемането на мерки с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на местните финанси.

В Закона за държавния бюджет за 2017 г. е предвидена възможност размерът на задълженията на общините, които са бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции и/или за предоставени безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции за програмен период 2007 - 2013 г., неразплатени към 31 декември 2016 г., да се намали с 80 на сто.  

През 2016 г. бяха предприети стъпки за промяна на нормативната уредба в областта на общинското дългово финансиране чрез изменения в Закона за общинския дълг, приети със ЗДБРБ за 2017 г. С промените се предвижда възможност общините да финансират проекти чрез финансови инструменти от посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД. Това се налага с оглед структурирането на европейското финансиране, като през новия програмен период вече ще бъде възможно съчетаването на финансовите инструменти с безвъзмездна финансова помощ.

Всяко тримесечие на интернет страницата на Министерството на финансите (МФ) се публикува информация от отчетните данни на общините за финансовото им състояние.

В изпълнение на чл. 5а, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) със заповед № ЗМФ - 681 от 15.07.2015 г. на министъра на финансите беше утвърдена Процедура за реда, начина и формата на данните по чл. 5а, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, които общините предоставят ежедневно на Министерство на финансите (Процедурата) за задължените лица, обектите на облагане с местни данъци и такси, данъчните им оценки и отчетните им стойности; данъчните облекчения и освобождавания; размера на задълженията по видове данъци и такси, плащанията и непогасените задължения и други данни от значение за определянето, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси. В изпълнение на Процедурата е изградена система за обмен на информация между МФ и общините с цел създаването и поддържането на национална база данни за местните данъци и такси. Националната база данни предоставя възможности за изграждането на нови електронни услуги за гражданите, бизнеса и общинските администрации. Някои от услугите вече са реализирани и се предоставят през портала на Националната агенция за приходите (НАП), напр. услугата за проверка и плащане на задължения за местни данъци и такси след идентифициране на лицата с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НАП.  Следващите действия са насочени към пилотно реализиране на електронното подаване в портала на НАП на декларациите за данък върху превозните средства по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, като пилотно се очаква процесът да стартира от 01.01.2017 г. за Столична община. Впоследствие за електронно деклариране ще бъде добавена в портала на НАП и декларацията за данък върху недвижимите имоти по чл. 14 от ЗМДТ. Друга част от услугите в система за обмен на информация са насочени към подпомагане на общинските администрации и увеличаване на събираемостта на местните данъци. Такава са онлайн предоставянето на информация на общините за данъчно задължени лица, ползващи данъчни облекчения за основно жилище и основно жилище и ТЕЛК във всички общини и ежедневното предоставяне на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, във връзка с облагането с данък върху превозните средства на основание чл. 54 ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ.

Икономически растеж и състояние на икономиката

В резултат на провежданата последователна и предвидима икономическа политика икономическият растеж в страната се ускори през последните две години. За деветмесечието на 2016 г. темпът на растеж поставя икономиката на челни позиции в ЕС. Водещите рейтингови агенции потвърдиха рейтинга си за страната при стабилна перспектива. При хипотеза за запазване на настоящия курс на икономическата политика, МВФ и ЕК прогнозират среден темп на растеж в периода 2016-2019 г. значително по-висок от реализирания през последните пет години, позволявайки по-бърза конвергенция на доходите към средноевропейските.

В средата на май 2016 г. Европейската комисия публикува предложение за препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи - актуализация за 2016 г. и становище на Съвета относно Конвергентната програма (2016 - 2019 г.) на Република България, в рамките на Европейския семестър, като оцени положително положените усилия за адресиране на специфичните препоръки от 2015 г. В пакета от документи на ЕК от ноември 2016 г., представящ есенната прогноза на ЕК и разглеждащ изпълнението на приетите в ЕС фискални правила от държавите членки на ЕС, е записано, че България изпълнява изцяло изискванията по превантивната част на Пакта за стабилност и растеж по отношение на бюджетните параметри. В публикувания в средата на ноември Доклад по механизма за ранно предупреждение за 2017 г. ЕК отчита показаната от страната стабилност във финансовия сектор, особено след успешното провеждане на прегледа на качеството на активите и стрес теста. Оценката показва, че нивото на необслужваните кредити намалява, както и че нетната международна инвестиционна позиция отбелязва подобрение. Цялостната оценка на Комисията посочва, че България се движи в правилната посока, като усилията за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси следва да продължат.

Благодарение на водената макроикономическа политика през последните две години, България покрива числовите критерии за членство в еврозоната. Бяха предприети стъпки за подготовка на страната за бъдещото й членство в еврозоната както на експертно, така и на политическо ниво. В експертен план започна изготвянето на анализ на ползите и разходите от приемането на еврото в България. В политически план бяха проведени неформални разговори за осигуряване на политическа подкрепа от европейските партньори за скорошно приемане на страната в Европейския валутен механизъм 2.

Други резултати на МФ за 2016 г.

Изпълнение на бюджета на Министерството на финансите:

Очакваното изпълнение на приходите по бюджета на Министерството за 2016 г. е в размер на 130 млн. лв. и е с 31 млн. лв. над планираните за 2016 г. в размер на 99 млн. лв. Преизпълнението на утвърдените приходи се дължи основно от постъпленията от държавни такси по Закона за хазарта за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, с изключение на онлайн залагания (чл. 30, ал. 3) и двукомпонентни държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания (чл. 30, ал. 4). Разходването на бюджетни средства в Министерството на финансите през 2016 г. се осъществяваше при строга финансова дисциплина и ясно дефинирани приоритети. В Министерството е създадена организация за текущо анализиране изпълнението на бюджета, с цел подобряване ефективността на публичните разходи на основата на обвързване на осигуряването на бюджетните ресурси с постигнатите цели и резултати. С оглед поддържане на добро финансово състояние, ефективно, ефикасно и икономично използване на бюджетния ресурс е изготвено и прието постановление Министерският съвет за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите за 2016 година, с което се предостави 10 млн. лв. по бюджета на Националния компенсационен жилищен фонд.  Средствата са  осигурени от реализирани икономии и са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2016 г. С предоставянето на средствата са изплатени част от натрупаните задължения за левови компенсации на граждани, притежаващи многогодишни жилищно-спестовни влогове и включени в окончателни списъци при общините, след придобиване на жилища или започнали изграждането на такива.

Въвеждане на обща рамка за оценка (CAF) в Министерството на финансите:

В изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г., Пътната карта за нейното изпълнение и приетия от Съвета за административна реформа през 2015 г. План за действие за въвеждане, поддържане и развитие на съвременни системи за управление на качеството Института по публична администрация (ИПА) стартира въвеждането на Европейската система за управление на качеството (Common Assessment Framework /CAF/, Обща рамка за оценка) в държавната администрация. В тази връзка Министерството на финансите (МФ) изрази готовност да бъде една от пилотните организации, в които да бъде въведен модела CAF, като за целта между Министерството и Института се сключи писмено споразумение за сътрудничество. В резултат на това в края на 2016 г. в МФ се проведе самооценка по показатели за учеща организация чрез он-лайн анонимен въпросник, разработен от ИПА, част от предвидените в модела мерки за по-добро управление на хората в организацията. Резултатите от това проучване са много добри и определят МФ като учеща организация, притежаваща висока организационна култура. В този период стартираха и предвидените обучения за служители, определени за членове на екипа за въвеждане на модела.

Извършен функционален анализ на Министерството на финансите:

Функционалният анализ беше извършен в началото на 2016 г. Основен акцент при него беше релевантността на функциите и организационното структуриране на Министерството на финансите. Въз основа на това беше установена необходимост от изменение и допълнение на редица разпоредби във връзка с регламентираните в актуалното законодателство правомощия на министъра на финансите и обвързаността им с функциите на административните звена в Министерството. В тази връзка беше изготвен проект на нов Устройствен правилник, в който правомощията на министъра на финансите са съобразени с действащото законодателство, а функциите на административните звена са приведени в съответствие с правомощията на министъра. Проектът на устройствен правилник беше внесен за разглеждане на заседание на Министерския съвет на 07.12.2016 г.

По инициатива на министъра на финансите с Постановление № 257 на Министерския съвет от 2016 г. беше направено допълнение в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно което длъжността „държавен експерт" вече може да се заема само от служители в специализираната администрация на органите на изпълнителната власт. Регламентираната промяна е насочена към оптимизирането на структурите на администрациите и оптимизирането на разпределението на задачите.

И през 2016 г. отчитаме водещата роля на Школата по публични финанси към МФ за поддържането и развиването на устойчив административен капацитет, ангажиран с управление на бюджета и финансите, чрез предоставяне на специализирано професионално обучение в областта на публичните финанси. Школата е свързващ елемент, подпомагащ диалога и взаимодействието между Министерството на финансите и останалите бюджетни организации на всички етапи от бюджетния процес. През 2016 г. Школата по публични финанси проведе 50 специализирани обучения и обучи 1357 служители, ангажирани с управлението на публичните финанси. Тези показатели бележат ръст с 18% в сравнение с 2015 г. и с 92% в сравнение с 2014 г., което представлява значим резултат в посока на повишаване на професионалната компетентност на администрацията и е предпоставка за успешното реализиране на реформите в областта на бюджета и за доброто управление на публичните средства.

Въвеждане на централизирана платформа за електронни поръчки:  

Считано от 2016 г. Министерството на финансите, в качеството му на изпълняващо дейности като Централен орган за покупки, въведе изцяло електронното централизирано възлагане. Toва се случи една година по-рано от планирания срок, съгласно Закона за обществени поръчки, според който Централните органи за покупки се задължават да възлагат електронно считано от 2017 г. Чрез Системата за електронно възлагане на обществени поръчки /СЕВОП/, която за първи път беше пусната в експлоатация и тествана през 2015 г., Централният орган за покупки в Министерствоо на финансите провежда всички централизирани процедури за възлагане на обществени поръчки електронно. Процесът на възлагане е изцяло електронизиран. С това се постигна пълна прозрачност и интегритет на системата за централизирано възлагане. Считано от 2016 г. останалите министерства и други публични институции вече  провеждат своите малки състезателни процедури за сключване на договори като индивидуални възложители електронно в СЕВОП. По този начин, чрез въвеждането на СЕВОП, България постигна значителен напредък по отношение на осигуряването на прозрачност на цялостния процес на възлагане на обществени поръчки. От 2016 г., с приемането на ПМС №  385 от 30.12.2015 г. за дейността на ЦОП, Министерството на финансите въведе значително по-широки граници на централизираното възлагане за доставки и услуги за публичните институции в България. С въпросното Постановление се разшири дейността на Централния орган за покупки, като в продуктовия обхват на централизираното възлагане бяха въведени широк кръг от нови категории стоки и услуги, които са най-често ползвани в публичната администрация. В допълнение на съществуващия обхват от хартия, канцеларски материали, тонери, гориво и услуги за почистване, поетапно се включват и доставката на офис обзавеждане, преводаческите услуги, пощенските и куриерски услуги, закупуването на леки автомобили, ИТ оборудване и софтуер и др. През 2016 г. към кръга от публични институции, които използват услугите на централизираното възлагане се включиха 66 институции, органи на изпълнителната власт, и 109 институции от системата на здравеопазването, включително лечебни и регионални центрове, домове за медико-социални грижи и регионални здравни инспекции.

През 2016 г., след приключване на изпълняваните през 2015 г. договори по рамкови споразумения на ЦОП, е отчетено намаление на изразходваните средства с 18 % (4,6 млн. лева без ДДС) в сравнение с изразходваните по договори, изпълнявани през 2014 г. По действащите през 2016 г. 10 рамкови споразумения към момента се изпълняват 150 договора. При предварителни прогнози вместо планираните средства от около 28 млн. лева, ще бъдат разходвани около 26 млн. лв. Благодарение на постигнатите по-добри условия по действащите през 2016 г. рамкови споразумения в сравнение с 2015 г. и по-ниската стойност на договорите в сравнение с посочените от администрациите прогнозни стойности, се очаква значителна икономия на финансов ресурс.

През 2016 г. беше проведена централизирана поръчка за доставка на автомобилно гориво, смазочни материали и автокозметика, по която бяха договорени чувствителни отстъпки, в сравнение с предходните години. Предстои да бъдат подписани три рамкови споразумения със срок за изпълнение 2 г., по които се очаква икономията от бюджетен ресурс да достигне около 3,5 млн. лв. От постигнатите отстъпки за доставка на горива, смазочни материали и автокозметика ще могат да ще се възползват широк кръг от потребители, вкл. над 82 институции от публичната администрация и над сто институции, лечебни заведения и центрове в системата на здравеопазването.