15.07.2016 г.

ОТНОСНО: Становище на Министерството на финансите за „Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа - Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони"

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

    УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛИЛКОВ,

Няколко неща бих могъл да кажа по отношение на т.нар. Програма за развитие на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони. Не мога да се съглася с това, че Програмата не е стартирала дотолкова, доколкото голяма част от инвестиционните разходи, които правителството прави, приоритетно се насочват именно към тези краища на България. Неслучайно се цитира и едно мое посещение в Северозападна България, което беше именно по повод наблюдение на процеса на реализация на тези инвестиции. Ние от екипа на МФ лесно можем да изразим становище по предложената Програма в рамките на едни или други дискреции на държавния бюджет. За съжаление, обаче, аз не съм убеден, и то на база моите посещения в Северозападна България, че конвенционалните мерки на изливане на едни пари в инфраструктура ще доведат до положителен резултат, необходим за съживяването на тези краища на България.

Проблемът за икономическото преструктуриране на България през последните 25 години е свързан с движение на човешките ресурси както по отношение на миграция извън държавата, така и по отношение на концентрация в рамките на държавата от по-слабо към по-силно развити райони. Подходът за икономическо възстановяване, според мен, трябва да бъде насочен с приоритетни специфични, а не хоризонтални мерки, по отношение на въздействието върху човешкия капитал в тези райони. Защото много често, дори в тези икономически изостанали райони се чуват реплики от страна на едва кретащ малък и среден бизнес, че няма възможност да се осигури необходимия човешки ресурс за уплътняване или развитие на един бизнес в тези региони.

Затова и дебатът в правителството не е приключил, защото според оценката на МФ не са изведени точно тези мерки, които да доведат до решаването на основния според нашето разбиране проблем - качеството  на работната сила и качеството на човешките ресурси. Тук не говоря само за човешките ресурси в период, в който те могат само да отдават работна сила, а говорим за образование, социална закрила, задържане в училище - всички тези мерки за нас са приоритетни и все още не сме ги видели в т.нар. план за развитие. Работим интензивно с Министерството на труда и социалната политика по приоритизирането им, защото хоризонталните мерки за заетост, които се прилагат от МТСП, не дават и няма да дадат нужния за тези региони резултат.

Дори да бъдат извършени разходите, които правителството прави и които са предвидени по европейските програми, това е задължително недостатъчно условие, че този регион ще бъде развит. Ние трябва да продължим нашата работа, докато намерим тези мерки, извън конвенционалните такива да полагаме асфалт и да изграждаме социална инфраструктура, които ще повишат качеството на човешкия капитал и подобряват качеството на живот и затова дебатът още не е приключил. Иначе това, което е предвидено в Програмата за инвестиции, това, което е разчетено по оперативните програми също за инвестиции, то се реализира, независимо че такъв документ формално не е приет от правителството.

                                                   БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!