17.07.2015 г.

Относно: Политиката на Министерството на финансите по отношение определянето на законната лихва, премахване на понастоящем санкционния й характер и възможността за диференциация на размера на законната лихва за забава на физически лица и търговци

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Съгласно разпоредбата на чл. 2, параграф 6 от Директивата е определен минималният допустим размер на законната лихва за забава, който е основният лихвен процент на съответната държава-членка плюс най-малко осем процентни пункта, като същият е задължителен за всички държави членки.

Правилно коментирахте, че в България в съответствие с директивата определения лихвен процент за забава е ОЛП плюс 10 пункта.

Дългогодишна практика в България е размерът на законната лихва за просрочени задължения да се определя по този начин, независимо дали длъжникът е физическо лице или търговец. Когато цитираме различни примери, били те европейски или от световната практика, ние трябва да отчитаме и различните традиции и междукултурни особености, които се наблюдават в отделните държави. България е държава с едни от най-високите дялове на сива икономика и в този смисъл санкционната функция, която увеличената лихва за забава носи, не е задължително лошо икономическо проявление. Не сме обмисляли и не сме разсъждавали нито за диференциации, нито за намаляване на този лихвен процент.

Стъпка в посока на намаляване на този лихвен процент имаше в началото на 2013 г., когато с промени в законодателството, лихвата за забава на невнасяне на задължителните осигурителни вноски беше намалена от ОЛП плюс 20 процентни пункта на ОЛП плюс 10 процентни пункта, каквато е общата лихва за забава.

Готов съм да изслушам вашите аргументи, но не смятам, че гражданският оборот и оборотът, свързан с плащане на публични задължения трябва да бъде различен като третиране. По същия начин не смятам, че третирането трябва да бъде различно между юридическите и физическите лица в уреждането на техните задължения. В самия преамбюл на Директивата и нейната роля е категорично да не се допускат различни стимули, а напротив - да се наказва допускането на просрочени задължения между отделните субекти, били те по линията на власт-подчинение между държавата и данъчнозадължените лица, или по линия на договорни отношения. В този смисъл моят отговор към вас е - не сме обмисляли на този етап и не смятаме, че е необходимо подобна диференциация.

Уважаеми г-н Славов,

Естествено, че бихме могли да разсъждаваме за каквито и да било параметрични промени, които имат като крайна цел подобряване на икономическата среда и отношението както в гражданския, така и в стопанския оборот. Вашето предложение ако има за цел да намали тежестта върху неизрядни длъжници, трябва много добре да се баланси до къде и на какви цели се подчинява. Защото безспорно увеличената лихва има за цел да принуди или да премахне стимулите да стоиш в забава по отношение на едно твое задължение - така е уредено и в Закона за задълженията и договорите, така е уредено и в закона за лихвите по държавните вземания.

Ако вашата цел е да го преведем до по-ниски нива, които да намалят по някакъв начин тежестта, то трябва да отговорим на въпроса дали по този начин няма да отидем в друга крайност - да създадем изкуствени стимули за увеличаване на задълженията между хората или увеличаване на задълженията между бизнеса. Тук, дори да оставим на страна държавата, която има механизми за принудително изпълнение спрямо некоректните платци на публични задължения, трябва много да държим сметка, че по една или друга причина правораздаването е относително забавено и скоростта, с която гражданите могат да уреждат споровете си помежду си по съдебен път изисква доста време. Това е в аргумент за намаляване на натиска чрез подобни санкционни мерки за доброволно уреждане под икономическата принуда на нарастване на задълженията.

Ако все пак вашата цел е да намалим тази лихва, ние бихме могли да участваме в подобен дебат. Би могло да се мисли и за законодателни решения в тази посока, тъй като разграничаваме оборота извън задълженията към фиска и този, който е свързан със задължения между юридически или физически лица. Този дебат трябва да се води заедно с дебата за междуфирмената задлъжнялост и огромния размер на натрупани задължения в рамките на целия граждански оборот и в контекста на възможността на доброволен принцип и без участието на съдебната система да се решават по един справедлив начин частни спорове и то бързо, за да не уврежда имуществения интерес на стопанските субекти.

БЛАГОДАРЯ ВИ!