27.03.2015 г.

Относно: Отношенията на държавата с Първа инвестиционна банка (ПИБ)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЕНЧЕВ,

По-голяма част от поставените от Вас въпроси са от компетенциите на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. С оглед на това, ще отговоря на тази част от тях, която има отношение към функциите и компетенциите на министъра на финансите, а именно - правилата в областта на държавните помощи.

Отговорът на първия поставен от Вас въпрос:

На 2 март 2015 г. на интернет страницата на Европейската комисия е публикувана публичната версия на Решение на ЕК C(2014) 8959 от 25.11.2014 г. относно Държавна помощ SA.39854 (2014/N) - България; План за преструктуриране на Първа инвестиционна банка - България. Публикувано е само Решението на Комисията за одобряване предоставянето на държавна помощ на Първа инвестиционна банка под формата на ликвидна подкрепа, като част от Плана за преструктуриране на банката, а не самият План за преструктуриране. Органът, приел и публикувал решението, включително и направил финалната преценка коя информация е поверителна и следва да бъде заличена в публичната версия, е Европейската комисия, а не министърът на финансите. При заличаването на чувствителна информация от Решението, Европейската комисия се е съобразила с мотивите, изразени от БНБ и с критериите по Съобщение на Комисията от 1 декември 2003 година относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ.

Ще обединя отговорите на втория и третия Ви въпрос:

При преценката на съвместимостта на държавната помощ с вътрешния пазар, Европейската комисия е извършила оценка на състоянието на ПИБ и на прогнозите за развитието й в средносрочен период, заложени в Плана за преструктуриране, съгласуван с БНБ. Комисията е оценила съвместимостта на помощта и Плана за преструктуриране въз основа на Съобщение на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза и на Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза.

Съгласно посочените Съобщения на Комисията и текста на т.79 от Решението, на първо място даден план за преструктуриране трябва да демонстрира, че процесът на преструктуриране, през който преминава бенефициерът на държавната помощ, е подходящ да възстанови неговата дългосрочна жизнеспособност. Второ, размерът на помощта трябва да е ограничен до минимално необходимото и както акционерите, така и подчинените кредитори трябва да допринесат пропорционално към преструктурирането, когато има капиталов недостиг. Трето, необходимо е да се приложат мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията, създадени от изкуствената подкрепа на пазарната сила на бенефициера и за гарантиране на конкурентен банков сектор. Необходимо е да се адресират и въпросите, свързани с мониторинга и съответните процедури.

Комисията отбелязва в т.80 от Решението, че ПИБ не е имала капиталов недостиг, а цитирам - „точно обратното, нейната капиталова позиция остава стабилна, съгласно прогнозите по плана за преструктуриране". ПИБ е преживяла остър отлив на ликвидност в резултат на външни фактори. Допълнителната ликвидна подкрепа за ПИБ (продължаването на помощта с 18 месеца) е свързана с продължаващите пазарни последствия от ликвидната криза.

Допълнителната ликвидна подкрепа на ПИБ е свързана с продължаващите пазарни последствия от ликвидната криза в България от юни и юли 2014 г., а не със структурни проблеми на банката е посочено в решението на ЕК. Комисията счита, че по-лека форма на преструктуриране е необходима, за да се гарантира съвместимост на помощ като тази, предоставена на ПИБ, в сравнение с това, което би се изискало от банка, получаваща държавна помощ за покриване на капиталов недостиг. Т.е ликвидната подкрепа, като държавна помощ, е много по-лесен и лек инструмент спрямо подкрепата, свързана с попълване на капиталов недостиг. Но в случая ние нямаме такава хипотеза по отношение на банката, за която вие питате.

По отношение на четвъртия ви въпрос - както вече казах решението относно заличаване или не на даден текст от решението за одобряване предоставянето на държавна помощ, съответно и за неговото разкриване, се взема от ЕК. Също така ПИБ е публично дружество, съответно акциите му се търгуват на БФБ в София. В тази връзка следва да се има предвид дефиницията за вътрешна информация, залегнала в Закона за пазарните злоупотреби с финансови инструменти и защитата, която й осигурява законът. Компетентен орган в тази област е КФН.

На последния пети въпрос мога да отговоря само, че въпроси, свързани с евентуални нарушения на Закона за кредитните институции, следва да се отправят към компетентните надзорни институции. По отношение на публичните дружествата това е КФН, по отношение на банковата дейност това е БНБ.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!