13.06.2008 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН ЩЕРЕВ,

Накратко по вашите въпроси. Вие зададохте няколко въпроса, но аз ще ги групирам по същество.

По първия въпрос за декларациите. В утвърдения от мен образец на декларация, чрез подаването на която се упражнява правото по параграф 19-ти е предвидено, че следва да се представят доказателства, чрез които точно да се установят тези 183 дни за календарната година или по-скоро периода, в които гражданите са пребивавали извън страната.

Ако се възприеме вашето предложението да не се представят никакви доказателства от страна на лицата за декларираните обстоятелства, на практика,  без изрично предвиждане за това в закона, ще се приложат общите принципи на доказване по  ДОПК /чл.37 ал. 2 и 3  - т.е. всеки данъкоплатец е длъжен да представи всички данни, сведения, документи, книжа и други доказателства, отнасящи се до негови права/ и аз съм почти убеден, че по този начин няма да се облекчи, а може да се забави и което е още по-важно, може да доведе до различно третиране от различните органи на приходните администрации, така че да създаде по-голям хаос, повече документи, които на отделни места да изискват от гражданите. Затова считам, че на този етап единната декларация не е лош вариант, напротив тя е по-добрия вариант.

Друго доказателство е, че доста идентична по характер декларация е попълвана в периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2004 г., когато е имало сходен принцип на изходна декларация и тогава практиката не е установила оплаквания, сигнали, че това изключително много затруднява гражданите.

Вярно е, че от днес влиза закона в сила, но той не влиза автоматично, трябва да се създадат технологични условия и ако закона за класифицирана информация, допуска в конкретния случай ползване на данни от масивите на други институции, поемам ангажимент, че ще променим цялостно системата, така че максимално да облекчим гражданите.

На трето място имахте въпрос - освобождаването от здравноосигурителни вноски да става по календарни години. Практиката в момента е такава. Друг е въпросът, че тук възникват сложни въпроси ако лицето през това време, за което е освободено възникне нужда да ползва здравноосигурителни услуги, то трябва или да си ги заплаща или да отиде да си плати цялата вноска за годината, за да има достъп до здравноосигурителни услуги. Аз лично считам, че този точно момент се нуждае от малко по-добро регулиране.

Благодаря Ви!