Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

ОТГОВОР НА ПИТАНЕ ОТ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, ОТНОСНО: ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОТНОСНО ЗАПАЗВАНЕТО НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ НА 2008 Г.

18.04.2008 г.

БЛАГОДАРЯ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ХРИСТОВ,

Вие, разбира се, развихте различни въпроси от тези които сте записали в искането, но аз ще се постарая да  отговоря, поне доколкото позволява времето, на повечето от тях. Бих искал  да Ви уверя, че цялостната макроикономическа и фискална политика, не само от началото на тази година, а в продължение на  няколко години, е насочена към запазване на макроикономическата стабилност. Сред ключовите инструменти, които  искам да спомена, са реализирането на положителни бюджетни салда, като противовес на формиращите се дефицити по текущата сметка, за които Вие споменахте, и разширяващите се, в по-общ план, външноикономически дисбаланси. Вие споменахте негативните страни, но пропуснахте да споменете и позитивните, че през целия този период страната се радва  на сравнително висок икономически растеж и на рекордни преки чуждестранни инвестиции. Би следвало, пред обществеността да съобщаваме цялата истина, с позитивите и негативите, не да изваждаме  само няколко негативни параметри. Вие тук многократно сте спорили за положителните бюджетни салда, и аз искам да преведа това, което Вие искате да кажете на публиката. Вие искате да кажете, че трябва да се задълбочат дефицитите, настоявайки за експанзионистична фискална политика. Въобще, изключително трудно се коментира едностранно, както Вие правите. Нарастването на брутния външен дълг е функция на частния сектор в годините след 97 година. Виждаме постъпателно намаление на държавния дълг в  проценти спрямо БВП, от над 100 пред 97 г. Днес държавният дълг е под 20 % - едно от най-добрите постижения сред 27 страни-членки. И това също го пропуснахте, споменавайки за общия дълг, който действително нараства. Но анализът на факторите, които го предпоставят, както и на неговата структура, не съдържат индикации за особено тревожни  изводи, тъй като отделните компании обезпечават по различен начин този дълг, съобразно добрите банкови практики.

В обобщение, да, наблюдаваме много по-внимателно макроикономическото развитие, особено на фона на американската ипотечна криза и влиянието й в страните от стара Европа. На този етап, не сме обезпокоени с непосредствени силни негативни влияния, няма такива,  от гледна точка на сравнително устойчивото макроикономическо равновесие. Не очакваме в обозримо бъдеще, силно негативни влияния, но запазваме вниманието си, неколкократно съм го споменавал.

Що се касае до Вашата пледоария за Иракския дълг, ще Ви припомня, че Ирак е страна, която има Парижки клуб. И за разлика от Вас, аз считам, че страната трябва да спазва международните норми и стандарти и да подчинява съответните двустранни споразумения в рамките на многостранните. Обърнете внимание, двустранните споразумения да бъдат в рамките на многостранните. Или поне това е добрата международна практика. Вие настоявате да  приемем закон, с който да си върнем дълга. Дълговете не се връщат със закони, защото иначе тогава всички страни щяха да си решат проблемите с вътрешни закони. Международните, както и вътрешните непредубедени коментари за сделката по дълга са, че това е най-добрата сделка до този момент от всички страни кредитори на Ирак. Голяма част от които не само направиха значими редукции в рамките на Парижкия клуб, а разсрочиха събирането за 23 години.

Благодаря Ви!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация