ОТГОВОР НА ВЪПРОС ОТ ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ – НЕЗАВИСИМ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

28.10.2016 г.

 

Относно: Негативните последици от въвеждането на еврото като национална валута

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЕНЧЕВ,

 

Още с подписването на Договора за присъединяването си към ЕС българската държава се е задължила да се присъедини към еврозоната. Към настоящия момент страната ни няма официална целева дата за въвеждане на еврото. Въпреки това, през последните години покриваме всички числови критерии за членство в еврозоната, което е констатирано от ЕК и ЕЦБ в Конвергентните им доклади от 2014 до 2016 г. В допълнение към тези усилия, започнахме и практическата си подготовка за приемане на еврото със създаването на Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната. Една от основните задачи на Съвета е разработването на Национален план за въвеждане на еврото, който включва и проучване на ефектите - ползите, разходите и рисковете, от приемането на единната валута.

Като първа стъпка следва да се присъединим към Валутен механизъм II. За влизането в т. нар. „чакалня" на еврозоната няма предварителни условия, но съответният кандидат трябва да отговаря на изискванията за държавите от еврозоната за икономическо развитие и стабилност. Поради тази причина усилията ни са насочени към изпълнението на основни структурни реформи, които да допринесат за постигането на по-голяма конвергенция на страната ни и за бъдещо ефективно членство в еврозоната.

Искам да подчертая, че влизането във Валутен механизъм II e  резултат най-вече на политическо решение, което трябва да се вземе от българските власти и европейските ни партньори. Към настоящия момент такова решение все още не е взето от никоя от двете страни.

По отношение на последиците от въвеждането на еврото като национална валута, безспорно, едно от основните притеснения е свързано с евентуално чувствително повишаване на цените. Опитът на държавите-членки на ЕС, присъединили се последни към еврозоната, показва, че очакваното покачване на цените на практика не се реализира. Според данни на ЕЦБ и Евростат, в първата година от членството на тези държави в еврозоната, инфлацията на потребителските цени е минимално над обичайната - в рамките на 0,2-0,3 процентни пункта. След първата година тези държави отчитат растеж на заплатите, което се отдава на повишения оптимизъм и доверие в икономиката. Държавата печели и от премахването на валутния риск, а също и от по-ниските цени на финансиране както на частния, така и на публичния сектор.

Приемането на една страна в еврозоната е съпътствано и от засилване на финансовата стабилност, благодарение на прилагането на по-строги правила за публичните финанси и финансовия сектор. Държавите членки на еврозоната в последните години се обединиха около сериозен пакет от реформи и създадоха нови наднационални институции, които да гарантират, че наблюдението върху финансовата стабилност на всяка една държава ще бъде по-строго от всякога. Бъдещото ни членство в еврозоната ще означава и участие в общите механизми, какъвто е Единният банков надзорен механизъм. Това участие ще окаже предимно положително влияние и ще затвърди още повече доверието в стабилността на финансовата ни система.

Членството в еврозоната означава и участие в защитните механизми, които я направиха една по-надеждна валутна зона, отколкото беше преди няколко години. Но, разбира се, никоя застраховка не е безплатна. Всяка държава-членка на еврозоната заплаща вноски към Европейския стабилизационен механизъм, които са функция на нейните БВП и население, като за членки с БВП под 75 % от средното за ЕС, този дял е по-нисък и едва след 12 години достига пълната си стойност. Това означава, че вноските, които България ще бъде евентуално задължена да внася, ще бъдат пропорционални на доходите в страната и по възможностите не публичните ни финанси. Също така приемането на единната валута ще премахне задължението на БНБ да поддържа високите нива на валутни резерви, с които в момента гарантира стабилността на валутния борд. Това ще даде възможност за по-активното използване  на този значителен по размер финансов ресурс, чиято употреба и управление - подчертавам - остава изцяло в правомощията на българските власти.

В заключение -  според първоначалните анализи на Министерството на финансите положителните ефекти от въвеждането на еврото в страната ни превишават очакваните разходи. Освен това считам, че влизането на България в еврозоната следва да се разглежда като продължение на действащия в страната валутен режим, имайки предвид общите ограничения по отношение на националната парична политика и същевременно - предимствата от членството в общ монетарен съюз.

           

 

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!