09.11.2018 г.

Относно: Българския ангажимент по покриване на част от разходите на Европейския стабилизационен механизъм

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР ГЕЧЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Няма да се спирам върху коментара на един заместник-гуверньор на чешката централна банка, защото ако го гледаме по същество, той не само че не съответства на истината, но и не представлява официалната позиция на чешката централна банка и на чешката държава.           

Първо бих искал да поясня, че България няма да има ангажименти към Европейския стабилизационен механизъм „дълги години преди приемането на еврото“, както Вие твърдите в изложението си. България ще има вноски към механизма едва от момента, в който влезе в еврозоната, но по-важното е, че в същия момент страната ще има и достъп до средствата, които механизмът предоставя при възникване на икономическа криза. Срещу вноската си, България, както и останалите държави от еврозоната, ще има зад гърба си фонд срещу кризи в размер на 500 млрд. евро – което е около 10 пъти повече от настоящия брутен вътрешен продукт на страната. С други думи на практика България се сдобива със застраховка, която предоставя помощ в трудни времена. Достъпът до ЕСМ е и, смея да твърдя, една от големите и недооценени ползи от членството в еврозоната, защото той е една съществена част от защитните механизми на еврозоната, които бяха изградени в последните години. Вноските в механизма се базират на ключа за внесения капитал в ЕЦБ, т.е. делът на България се определя по аналог с дела ни в капитала в ЕЦБ. Плащанията по първоначално определения за внасяне капитал са разпределени на пет годишни части – по 20 % всяка. Първата вноска следва да бъде платена от всяка държава-членка веднага след присъединяването й към ЕСМ. Оставащите вноски следва да бъдат платени през следващите 4 години след присъединяването, на датата на плащане на първата вноска.

За страните с БВП на човек под 75 % от средния за ЕС, се използва т.нар. временен ключ с отстъпка, даващ по-голяма тежест на националния доход. Предвижда се преходен период за тези страни – до 12 г. след влизането им в еврозоната. При изтичането на този период или при достигане на 75 % от средния БВП за ЕС, размерът на подлежащия за внасяне капитал се преизчислява на базата на ключа за внесения капитал в ЕЦБ, като разликата от сумата следва да бъде внесен изцяло.

Поради обстоятелството, че БВП на човек в България е под 75 % от средния за ЕС, страната ще ползва адаптирания временен ключ при изчисляването на вноските в размер на 0,5639 % от капитала на ЕСМ. Така в първите пет години след влизането в еврозоната, по наши изчисления с данни за 2017 г., България би плащала по 91 млн. евро на година (което е приблизително 0,16 % от днешното ниво на БВП, или приблизително 0,45 % от бюджета за 2018 г.). След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите седем години България няма да има финансови задължения и да прави вноски във фонда. На 12-ата година от влизането в еврозоната или при достигане на 75 % от средния БВП за ЕС, България трябва да внесе разликата между пълния и временния ключ на вноската, която на базата на данни за 2017 г. възлиза на 238 млн. евро (приблизително 0,43 % от днешното ниво на БВП, или към 1,2 % от бюджета за 2018 г).

От представеното по-горе е ясно, че като дял от БВП и бюджета на страната ни, вноските не са непосилни за страната, поставени в контекста на новите възможности и ползите, които достъпът до ЕСМ ще даде на България.

Що се отнася до въпроса Ви защо темата не е била обсъждана в Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, искам да подчертая, че настоящият етап е твърде далече от каквито и да било формални финансови ангажименти, свързани с еврозоната и нейните институции, които да налагат такова обсъждане. Предстоят още много разговори с европейските партньори и работа от наша страна, преди да достигнем етапа, в който ще бъдат определени точните вноски към ЕСМ. Когато дойде този момент, законовите процедури ще бъдат спазени стриктно и Народното събрание, и компетентните му комисии ще имат възможност да упражнят своите правомощия при обсъждането на детайлните параметри на приемането на еврото в страната.

Споменавайки писмото с намерения на България, държа да отбележа, че Еврозоната премина през безпрецедентна криза, през която осъзна, че трябва да завиши критериите за членство и да укрепи финансовата си архитектура чрез създаването на Банков съюз и Съюз на капиталовите пазари, засилен надзор над финансовите институции и ефективна рамка за борба с прането на пари. България е първата, която официално заяви желание да влезе в еврозоната след кризата и съответно следва да се съобрази с обективната реалност и промяната в средата.

Още веднъж да повторя – докато не влезем в еврозоната, ние нямаме никакви финансови ангажименти.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!