30.03.2018 г.

Относно: Подзаконовата нормативна уредба в областта на ваучерите за храна

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОЯНОВ,

Съгласно разпоредбата на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се облагат с данък социалните разходи, извършвани от работодателя за ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице. Във връзка с механизма на предоставяне на тези ваучери за храна в чл. 209, ал. 6 от същия закон е предвидено, че редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучерите, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и на министъра на финансите. Същата е по № 7 от 2003 г.

Едновременно с това разпоредбата на член 209, алинея 2 от ЗКПО (съответно член 4 от Наредба № 7) определя изрично изискванията, на които трябва да отговаря лице - кандидат за извършване на дейност като оператор. Това трябва да бъде лице, което има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение; е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация; няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение; представлява се от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани и не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

Искам да подчертая, че в действащата нормативна уредба (ЗКПО и Наредба № 7) няма забрани за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна от лица, чиято основна дейност е извършване на търговия на дребно на храни и хранителни продукти. Всеки отказ за издаване разрешение на лице, което отговаря на действащата нормативна уредба, би представлявало надписване на съществуващия закон и подлежащо на обжалване по съответния ред.

Що касае темата, свързана с конкуренцията, тя не е предмет на Закона за корпоративно подоходно облагане. Знаете че, Комисията за защита на конкуренцията е националният орган на Република България, отговорен за прилагането на Общото право в областта на конкуренцията, който установява нарушения в областта на конкуренцията и предприема съответните санкционни  действия. В този смисъл, ако някой има претенции, че с действия и бездействия определен оператор е нарушил конкуренцията, то същият има право да сезира съответния надзираващ пазара орган.

Аз не смятам, че до тук сме открили или установили някакви проблеми от този характер, свързан с нарушаване на правилата на пазара. Но ако Вие разполагате с конкретна  информация за лицензиран оператор, който нарушава тези правила, аз съм готов да продължим анализа на неговото поведение и да предприемем необходимите действия. Естествено, всъщност, ако Вие смятате, че подобно нещо е необходимо да бъде променено в член 209 от Закона за корпоративно подоходно облагане, може да се обсъди едно подобно Ваше предложение, тъй като Министерски съвет и Вие в лично качество можете да направите тези промени.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!