23.03.2018 г.

Относно: Политики за Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. на ЕС

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГOСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КИРИЛОВ,

Очаква се на 2 май 2018 г. тепърва Европейската комисия да приеме и представи предложението си за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС и целия законодателен пакет, свързан с него. Предложенията на Комисията в областта на секторното законодателство се очакват до края на месец май, след което ще започнат преговорите по следващата Многогодишна финансова рамка в рамките на Съвета на ЕС. След постигане на съгласие по позицията на Съвета ще продължат преговорите между Съвета и Европейския парламент.

Кои се очаква да бъдат приоритетите в бюджета на ЕС след 2020 г.?:

Безспорно новата Многогодишна финансова рамка след 2020 г. следва да отрази бъдещото развитие на Европейския съюз и неговите политически приоритети и да осигури адекватно финансиране с оглед изпълнението на политиките на ЕС, насочени преди всичко към гражданите му. Не на последно място, нестабилната глобална среда изисква и достатъчно ресурс и гъвкавост на бюджета с оглед навременна и адекватна реакция при кризи.

Ние сме изразявали позиция, че бихме подкрепили предложение на Комисията за увеличение на размера на МФР след 2020 г., имайки предвид степента на политическите амбиции и необходимостта от ресурсно осигуряване. Като цяло, България споделя необходимостта от по-добро ефективно разходване на средствата от бюджета на ЕС, подобряване на гъвкавостта, опростяване и модернизиране на отделните политики и програми.

Считаме, че трябва да има внимателен баланс между новите инициативи, каквито са Фондът за отбрана, Цифровият дневен ред и други, също така инструментите за гъвкавост и реакция при кризи, миграция, както и традиционните политики. Бъдещата МФР следва да осигурява достатъчно средства за справяне с амбициозните цели, поставени от държавите членки в областта на сигурността и миграцията. По отношение на подобряването на управлението на външните граници сме съгласни, че следва да се повиши финансирането на мерките, свързани с миграцията и сигурността.

Традиционните политики – Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика –  трябва да продължат да бъдат основен приоритет в бюджета на ЕС и след 2020 г., тъй като са доказали добавената си стойност на равнище ЕС, както и изключително важната си роля за насърчаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността. Убедени сме, че Кохезионната политика е ключов инструмент за насърчаване на конвергенцията между държавите членки, като може да помогне и за стабилизиране на страните от балканския регион. Поради това тя следва да запази приоритетното си място и в следващата Многогодишна финансова рамка.

Конкретно по отношение на Кохезионната политика смятаме, че тя трябва да има специален фокус върху най-слабо развитите региони с оглед намаляване на различията между равнищата на развитие.

Във връзка с повишаването на мобилността на младежите България би могла да подкрепи идеята за двукратно увеличаване на броя на младежите, участващи в програма „Еразъм+“

По повод т.нар. „цифрова трансформация“ на Европа подкрепяме дейностите, свързани с подобряването на устойчивостта и с високите стандарти за кибер-сигурност на Европейския съюз.

По отношение на идеите за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз смятаме, че централизиран фискален капацитет на еврозоната е необходим с оглед осигуряването на устойчивост на икономиките на държавите членки от еврозоната и допълване на единната парична политика на ЕЦБ. Въпреки това, според нас той трябва да бъде ограничен до области на политиката, специфични за еврозоната, без да дублира политиките на Съюза, финансирани от бюджета на Европейския съюз.

Разбира се, всичко това, което казвам, е в контекста на Брекзит, т.е. ние трябва да финансираме повече с по-малко. Тук ще отворя и дебата за увеличение на приноса на държавите членки. Смятам, че българската позиция би трябвало да бъде, че сме готови да участваме и с по-голяма вноска, но да гарантираме запазването на параметрите на Селскостопанската и Кохезионната политика, тъй като те са доказали ефект за българската икономика и българското общество. Ограничаването на Кохезионната политика или фокусирането й само върху само най-слабо развитите райони би довело до потенциална загуба на интерес от големите държави членки и лишаване на някои области в тях, което автоматично в дългосрочен план би означавало неглижирането на подобна политика в рамките на съюза.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!