Петко Каравелов
1843Място на раждане: Копривщица
1860 - 1877 г. завършва гимназия в Москва, учи в Историко-филологическия и юридическия факултет на Московския университет, преподава история.
1878 г. вицегубернатор на Видин, окръжен управител на Търново.
1879 г. депутат в Учредителното народно събрание, председател на Първото обикновено народно събрание.
1880 - 1881 г. министър на финансите в кабинета на Цанков, министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието във втория либерален кабинет. Емигрира в Източна Румелия.
1884 - 1886 г. министър-председател и министър на финансите, министър на обществените сгради, земеделието и търговията, управляващ министерството на вътрешните работи, председател на временното правителство след детронацията на Батенберг, член на регентството.
1891 г. арестуван след убийството на Христо Белчев и осъден като подбудител.
1894 г. амнистиран от правителството на д-р Стоилов.
1894 - 1901 г. народен представител в VIII, IX, X и XI народно събрание.
1896 г. основател на Демократическата партия и неин председател до смъртта си.
1901 г. министър-председател, министър на финансите и на народното просвещение. След завръщането си в Свищов ръководи Тайния революционен комитет. Участва в организирането на Втората българска легия. Кореспондент на френски и немски вестници през Априлското въстание. Депутат в Учредителното народно събрание. Депутат във Великото народно събрание.
1884 -1886 г. Министър -председател, управляващ Министерството на финансите.
1885 - 1886 г. Дипломатически агент в Букурещ.
1890 - 1891 г. Дипломат във Виена.
1903 - 1906 г. Дипломатически агент в Цариград.
1913 г. Ръководи преговорите по уреждане на българо-турските отношения след Балканската война.