ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ВЛИЗАНЕТО НИ В ERM 2 БИ БИЛО ДОБРА ОЦЕНКА ЗА УСИЛИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО И ЗА ДОВЕРИЕТО МУ В ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ

02.06.2017 г.

„Нашата принципна позиция е, че от влизането в ERM 2 и присъединяването към еврозоната България може само да спечели. Ние ще поддържаме тази теза и ще се стремим да убеждаваме нашите партньори, че имаме още много път, но влизането в ERM 2 би било добра оценка за усилията, които българското общество полага и за доверието, което то има в общоевропейската идея". Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов на конференцията за представяне на специфичните за страната ни препоръки от доклада на ЕК в рамките на Европейския семестър 2017 г., която беше организирана днес от Представителството на Комисията в България. Срещата беше с участието на Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК за еврото и социалния диалог, отговарящ също за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.

Министър Горанов коментира още, че при новите реалности пред ЕС, като отговор на Брекзит, би трябвало да се постави на анализ въпросът за по-бързата консолидация на държавите, но това не трябва да е за сметка на тези, които още не са готови за еврозоната. Той каза, че само номиналните критерии за членство не са достатъчни - тях вече от 2-3 г. нашата страна ги изпълнява, а трябва да се води дискусия с политиците в Европа дали засилването и разширяването на еврозоната не трябва да бъде поставено като приоритет на фона на глобалните процеси в света.

Владислав Горанов увери, че страната ни ще продължи консултациите както с ЕК и ЕЦБ, така и с големите държави членки на еврозоната, като само желание от наша страна не е достатъчно за присъединяването ни. „Надявам се, че можем да коментираме с колегите едно ускорено присъединяване към ERM 2. Това е нашето желание, а каква ще е реакцията на тези държави - предстои да видим" - анонсира министърът. „Резервите на нашите партньори са били винаги по отношение на реалната конвергенция - критерий, по който ние все още сме далеч, въпреки че сме напреднали през последните години. „Повечето държави, които се присъединиха към еврозоната в последните години, са го направили при съотношение на БВП на глава от населението към средния за Европа, някъде около 70 %, а ние, за съжаление, сме някъде на около 48 % - 49 %" - обясни министърът.

Валдис Домбровскис посочи в своето изложение, че България върви към еврозоната, като е необходимо страната ни да се присъедини към валутния механизъм. „2,9 % е ръстът на икономиката на България за последната година, което е доста над средното ниво за ЕС, а прогнозата за следващата година също е висока. Ускорението, което България е набрала, е много добро, защото ще доведе до повишаване на стандарта на живот, работната заплата и пенсиите" - каза още заместник-председателят на ЕК.

Финансовият министър коментира, че от прекомерен дефицит, макар и с еднократен ефект в края на 2014 г., в края на 2016 г. страната ни имаше балансиран бюджет по европейската методология с огромен излишък. „Структурният баланс съществено се подобри  и затова и препоръката от страна на ЕК в тази част отпадна" - каза още министър Горанов, но уточни, че подобряването на събираемостта на данъците продължава да бъде приоритет за правителството. Министърът отбеляза, че не случайно един от първите законопроекти, одобрени от правителството, е за изменение на ДОПК. В него, освен хармонизацията с европейското право, са заложени и две нови теми, свързани с допълнително ограничаване на плащанията в брой, като мярка в борбата със сивата икономика и за увеличаване на събираемостта на данъците, както и допълнение в частта на данъчното законодателство, която дава инструментариум на държавните органи за превенция на възможността фирми, които са със значителни задължения към хазната, да не могат лесно да се освобождават от тези задължения, като ги прехвърлят към малоимотни и безимотни хора. „По време на дебата с ЕК за дисбалансите изразихме принципната ни позиция, че ако се мери с еднакъв аршин, някои от дисбалансите, които се очертават пред нашата икономика, могат с много по-голяма и по-категорична сила да важат за други държави членки, както и че ако не се отчита напредъкът, се губят стимулите" - заяви Владислав Горанов по време на конференцията.   

На брифинг пред журналисти министър Горанов каза още, че когато за първи път е станал министър на финансите, в края на 2014 г., дори е нямало разговори за членството ни, а сега поне си говорим с партньорите от ЕС. „Усилията на ЕК са в посока укрепване на еврозоната, в този смисъл, метафората от последните дни за „неустоимото предложение" към държавите, извън еврозоната, е по-скоро за привличане на тези държави, които със сигурност отговарят на всички критерии за членство, но самите те не бързат и нямат желание да се присъединяват към еврозоната, а нашият случай не е точно този" - каза министър Горанов.  

Във връзка с актуалната тема за модернизацията на въоръжените сили, Владислав Горанов уточни, че програмите за модернизацията са утвърдени от НС и  правителството, Министерството на финансите се съобразява с графика, предвиден в тях. В момента има допълнителни дебати дали в рамките на този ресурс, който е гласуван с двете програми за изтребителите и патрулните кораби, и удължавайки сроковете, може да вмести в същия ресурс и програма, свързана със сухопътните войски. „Министерството на отбраната работи в тази посока, ще имаме още разговори на ниво МФ и МО" - каза финансовият министър. Според него е реалистично, ако се разположи и разтегли във времето финансовият ресурс, който и сега е планирани за двете програми за модернизация, да се добави и третата програма.

Преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, Горанов изрази становище, че е хубаво механизмът за определянето на минималната работна заплата да бъде обсъден в социалния диалог, макар лично той да продължава да е с резерви, че такъв трябва да съществува. „Служебното правителство беше извело темата като приоритет, но това, до което са стигнали, е доста наивно на този етап. Доста далеч сме още от какъвто и да било механизъм" - каза финансовият министър. Създаването на параметричен механизъм за автоматично определяне на минималната работна заплата не съществува никъде в Европа, това е екзотика, обясни още Владислав Горанов.