Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Пресконференция на министъра на финансите Милен Велчев по повод фискалната политика на правителството до края на 2001 г. и през 2002 г.

01.09.2001 г.

Оля Генчева: Добре дошли, колеги! Благодаря ви, че се отзовахте на нашата покана. Много се радвам, че имаме възможност да проведем нашата пресконференция в тази красива зала.

Използвам възможността да ви уведомя, че това ще бъде първата от пресконференциите, които Министерството на финансите ще дава всяка седмица във вторник. Вие ще имате възможност да се запознавате с дейността на министерството и да задавате въпроси по текущата му работа.

Темата на пресконференцията са предложенията, които Министерството на финансите е направило за фискалната политика до края на 2001 г. и за 2002 г.

Позволете ми да ви представя участниците в пресконференцията – министърът на финансите Милен Велчев и неговите заместници Кирил Ананиев и Атанас Кацарчев. Бих искала да дам думата на министъра на финансите Милен Велчев.

Милен Велчев: Министерството на финансите осъзнава особената роля, която всяко министерство на финансите играе в едно правителство. Осъзнаваме произтичащата важност на постоянния ни контакт с медиите. Изхождаме в тези наши действия към вас от принципите на откритост, честност и максимална информираност.

Ако в един момент сметнете, че достъпът ви до информация по някакъв начин ограничен, обръщайте си или към Оля Генчева, или директно към мен, за да вземем необходимите мерки. Държим да бъдете максимално информирани по всички проблеми, които вълнуват вас и обществото.

На днешната пресконференция ще представим няколко теми, които са взаимно свързани. Главното, което ги обединява, е, че става дума за фискалната политика за 2002 г. Ще обхванем темата за бюджетната рамка като цяло, данъчните промени, които са предложени в проектите за данъчни закони, и някои аспекти на разходната част на бюджета. По тези въпроси в по-големи детайли могат да отговорят моите заместници Атанас Кацарчев и Кирил Ананиев.

Бих искал да подчертая със задоволство, че вече е готов проектът за бюджета за 2002 г. Той е пуснат за съгласуване със съответните министерства и ведомства. В кратък срок проектът на бюджета ще бъде внесен за обсъждане и одобряване от Министерския съвет.

Продължава диалогът ни с Международния валутен фонд. Както подчертах след завръщането си от Вашингтон, максимално сме доближили позициите си до почти всички въпроси, свързани с бюджета.

При изготвянето на бюджетната рамка сме имали предвид три основни цели. Първо, запазване на макроикономическата стабилност чрез поддържане на нисък бюджетен дефицит. Второ, поддържане и стимулиране на устойчив икономически растеж. Трето, провеждане на структурни и институционални реформи в публичния сектор. Четвърто, необходимостта за спазване и постигане на нови договорености с Европейския съюз за хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз.

Основните параметри, които бих искал да спомена от макрорамката и от бюджетната рамка, са следните:

Предвижда се през следващата година брутният вътрешен продукт да възлезе на 30 930 000 000 лева, реалният ръст на брутния вътрешен продукт се предвижда да бъде 4,5 на сто. Предвижда се средногодишната инфлация да бъде 3,52 на сто, а инфлацията в края на 2000 г. – 3,5 на сто.

Предвидили сме средният годишен валутен курс през 2002 г. да бъде 2,10 лева за 1

долар.

Дефицитът на текущата сметка се очаква да бъде 5,1 на сто.

Дефицитът на консолидирания държавния бюджет се предвижда да бъде 0,8 на сто.

При завръщането си от САЩ споменах, че все още договаряме с МВФ възможност за един малко по-висок дефицит. Имаме готовност да формираме бюджета и при дефицит 0,8 на сто.

По приходната част Министерството на финансите, съответно и правителството, ще поддържат курс на намаляване на преките данъци в рамките на постигането на целта за нисък бюджетен дефицит. Това ще постигнем чрез разширяване на данъчната база и преместване на тежестта от преки към косвени данъци.

Мотивите за това са следните. Първо, преките данъци влияят съществено върху икономическите решения. Намаляването на преките данъци повишава мотивацията за заетост, съответно за намаляване на безработицата.

По данъка върху печалбата – засега предвиждаме единна ставка от 15 на сто.

Въвежда се облагане на банковите трансфери за офшорни зони с окончателен данък от 25 на сто.

Предвиждаме и 10 на сто окончателен данък върху телефоните с увеличен брой импулси.

По отношение на данъка върху общия доход, както вече беше обявено, необлагаемият минимум се повишава на 110 лева, а максималната ставка ще бъде 29 на сто. Това ще доведе до общо намаляване на данъчната тежест по линия на данък общ доход с 2,4 на сто в сравнение със сегашното облагане.

Патентните данъци ще бъдат актуализирани с размера на натрупаната инфлация. Ще бъдат въведени и допълнителни критерии с цел постигане на справедливо облагане. Авансовите вноски по данък общ доход ще бъдат увеличени от 15 на 20 на сто. По данъка върху добавената стойност - в изпълнение на предизборните ангажименти намаляваме срока за възстановяване на ДДС от 4 на три месеца. Това ще бъде постепенен процес. През следващите години този срок ще бъде постепенно намаляван.

Субсидиите, които не представляват доплащане до потребителската цена, в бъдеще няма да се облагат за разлика от сегашното облагане.

Акцизните стоки, които представляват безвъзмездни помощи при внос, ще бъдат подложени на данъчно облагане. Досега те не са били облагани с ДДС.

Предвиждаме въвеждане на ДДС върху туристическите пакети, продавани в чужбина. Ще се стремим и се надяваме да постигнем споразумение с МВФ да възстановяваме частично този данък чрез данъчен кредит. С други думи – на практика ДДС ще се въведе постепенно, а не наведнъж.

Въвежда се ДДС върху лекарствените продукти и върху правните услуги.

Премахва се бандеролът за виното, т. е. вече няма да има лепенки върху бутилките с вино, за което Асоциацията на производителите на вино настоява отдавна. Въвежда се единно облагане с акциз на пивото, придружено с увеличаване на акциза. Увеличението на себестойността на пивото ще бъде от 3 до 4 стотинки за половинлитрова бутилка в зависимост от вида бира и съответно по-малко увеличение за по-малките бутилки. Няма никакво основание за очаквания, че пивото ще поскъпне с 20 стотинки, както се тиражира във вестниците.

Увеличава се акцизът за тютюневите изделия.

Въвежда се акциз за определени видове течни горива, които досега не са били акцизни

стоки, за да се хармонизира облагането на всички течни горива.

Въвеждат се бандероли за износ на някои акцизни стоки и бандероли за кафе.

По отношение на местните данъци и такси – променя се базата за определяне данъка за недвижимите имоти, за да може тя да съответства повече на пазарната им стойност.

Въвежда се принципът за определяне на данъка върху превозните средства на основата

на пазарната им стойност.

Въвежда се пътен данък върху превозните средства, който е налице в страните от Европейския съюз, но досега не е бил факт у нас.

Актуализира се размерът на местните такси.

По отношение на неданъчните приходи – ще кажа, че се планира увеличаване размера на дивидента, който се разпределя в полза на държавата. Досега той е бил съответно за

ООД и за акционерните дружества – 20 и 30 на сто, а сега ще бъде 80 на сто.

По отношение на разходите – размерът на нелихвените разходи за следващата година в резултат на тази бюджетна рамка, която сме съставили, ще бъде 37,68 на сто от БВП. Това е увеличение с около 0,6 на сто от БВП в сравнение с 2001 г. С други думи не може да се говори за намаляване на разходите, а напротив – разходите се увеличават главно поради увеличаването на социалните разходи.

Минималната работна заплата беше увеличена на 100 лева. Ще продължим да настояваме пред МВФ за тази цифра.

Предвиждаме през 2002 г. да има два пъти индексиране на бюджетните заплати – с 5 на сто от 1 януари 2002 г., и с 5 на сто от 1 юли 2002 г. Т. е., това е един ръст, значително изпреварващ темпа на инфлацията, който в края на тази година ще бъде между 4 и 5 на сто, а за следващата година – 3,5 на сто.

Средното номинално нарастване на средната работна заплата на заетите в бюджетната

сфера е 12 на сто, а реалният ръст на тази сума е 8,2 на сто. Това е свръх инфлацията.

По отношение на пенсиите – средната пенсия на пенсионер през 2002 г. ще нарасне номинално с 9,9 на сто, а реалният ръст на пенсията е 6,2 на сто, т. е., ще изпреварва темпа на инфлацията с над 6 на сто.

Размерът на социалните помощи ще бъде откъснат в своята зависимост от минималната работна заплата. Те ще бъдат изчислени на база 90 лева. Общият обем социални помощи нараства с над 30 на сто.

Месечните добавки за деца ще се увеличат с около 23 на сто, като конкретният механизъм в момента се разработва от Министерството на труда и социалната политика.

Средствата за обезщетения и помощи при безработица и за активна политика срещу безработицата нарастват с над 32 сто.

Предвидени са 20 милиона лева за гаранционния фонд за микрокредитиране. Предвидените капиталови разходи, залегнали в бюджетната рамка са предвидени в размер на 1 010 000 000 лева.

Бих искал да дам думата на Атанас Кацарчев да направи по-подробна информация за мотивациите при предлагането на някои данъчни промени. След това господин Кирил Ананиев ще ви даде някои статистически данни за ръста на заплатите и пенсиите през следващата година.

Атанас Кацарчев: Има няколко неща, от които изхождахме при подготовката на проектите на данъчните закони за следващата година, които касаят приходите. Част от нещата вече са публични. Има неща, които сме установили в рамките на няколко месеца. Вижда се икономическият срив. Очакваме тенденция на спад на приходите в хазната. Имаме демотивация на част от администрацията да работи поради една или друга причина. Отчетено е влошаване на обслужването от администрацията на данъчните субекти.

Имаме и неангажираност на някои от лицата, които управляват тези администрации по отношение на вземане на административни решения за управление на структурите, за да се постигне по-голяма ефективност.

Това са част от административните проблеми и част от икономическите проблеми, които сме анализирали и установили на този етап. Възможните решения са няколко. Едните са законодателни и трябва да се постигне по-добра координираност между различните държавни институции, така че информацията да тече бързо и да се вземат по-бързи мерки, когато се установяват административни или данъчни нарушения или въобще нарушения по отношение на приходите, т. е. заобикаляне на закони и т. н. Да се опитаме да гарантираме правата на служителите от администрацията, за да бъдат мотивирани по някакъв начин да осъществяват дейността си. Всеки един от нас да поеме отговорността си за това, което върши.

Не искаме да ангажираме обществото с част от нашите проблеми. Оказва се, че всички ние участваме в една или друга степен в този процес. В крайна сметка всички се явяваме потърпевши или печеливши в зависимост от това какви са ефектите в бюджета.Колкото повече нараства броят на данъчните измами, толкова по-зле се чувства бюджетът. Това рефлектира както върху социалната, така и върху икономическата политика на правителството.

Обществото като гражданско общество също намира решение, за да подкрепя държавата под една или друга форма. Идеята е да увеличим това взаимодействие така, че всички да бъдем полезни един на друг, в една или друга степен.

Част от нещата касаят постигане на по-голяма прозрачност на работата на самите администрации, както и да се обръща по-голямо внимание на сигналите, които се подават от обществото в посока на администрацията. Всички знаем, че голяма част от проблемите се идентифицират от вас. В пресата постоянно излиза информация кой какво и как го е направил. Идеята е тези сигнали да бъдат проверявани по-бързо от административните структури. Част от нещата, които предлагаме, не звучат много оптимистично, но това са реалните възможности в момента.

Положителните неща могат да се разгледат в няколко аспекта. Не се отказваме от постепенното намаляване на данъчните ставки по отношение на преките данъци. Това най-чувствително е направено при данъка върху доходите.

Предвижда се намаляване на срока за възстановяване на ДДС. Тук се говори за много пари. Оценката е, че бюджетът ще загуби около 32 милиона лева, които ще останат на разположение на икономическите субекти.

При данък печалба говорим за 130 милиона лева, които ще останат на разположение на икономическите субекти. Да се надяваме, че тези пари ще бъдат използвани така, че всички ние да почувстваме ефекта от това преотстъпване на данъци от държавата в посока на икономиката. Т. е., че те ще бъдат използвани главно за инвестиции и то инвестиции, които създават някакви стоки и услуги, и създават работни места, а не отново да се купуват коли, къщи или нещо друго, което няма реален ефект върху производствената дейност на фирмите.

В медиите се коментираше много въпросът за бирата. Ефектът от увеличението на акциза за половинлитрова бутилка е 3-4 стотинки, включително с ДДС. Не става въпрос за 20 на сто увеличение цената на бирата. Тези дни в част от вестниците прочетох, че има “а” и “против” увеличаване акциза на бирата. Тези, които произвеждат спиртни напитки, казват: да, ние сме съгласни, а другите, които произвеждат бира, казват: ние не сме съгласни с увеличението. Винаги има различни икономически точки. Акцизът влияе върху покупателното решение на клиента.

Част от тези мерки са планирани и са договорени с Европейския съюз. Не можем да избягаме от тях. До 2007 г. включително трябва постепенно да се повишават акцизните ставки така, че да достигнем минималните европейски равнища на акцизните стоки. Не може в рамките на една година да се увеличат всички акцизи. Затова постепенно ще се въвеждат на групи стоки. Основната идея, от която се ръководим при увеличаването на акцизните ставки, е това да не влияе съществено върху инфлационните процеси и икономическите решения. При това увеличение, което предлагаме за бирата, не би трябвало да има голям ефект върху потреблението.

По данъка върху печалбата – въвеждането на облагането на банковите трансфери в посока на офшорни зони е продиктувано от това, че трябва да поемем някакъв курс за борба с прането на мръсни пари. Голяма част от парите се изпират през такива зони. Проучихме белгийското, холандското и друго европейско законодателство. В повечето от тези държави има такъв режим на облагане. Предвид обстоятелството, че в тези държави данъкът върху печалбата е нулев или близък до нулата (има определени зони, в които няма данъци), по този начин парите се източват от съответната държава, в която е генериран паричният поток, и заминават там без никакво облагане. Това е някаква форма за източване на пари от една държава. Идеята е част от парите да останат тук, за да може да се ползват от всички, които живеят на територията на нашата държава. Предполагам, че ще имаме доста опоненти. Голяма част от компаниите работят с компании, чиито седалища се намират в офшорни зони.

Имаше възклицания по отношение увеличаването на размера на авансовите вноски. Става въпрос за следното. Анализите показват, че в началото на следващата година, когато се подават декларациите за данък върху общия доход, обикновено се оказва, че сумите за внасяне са доста по-големи, отколкото са сумите за възстановяване. Искаме да постигнем някакъв баланс. Сумите за внасяне да се намалят в края на годината предвид на това, че обикновено и хората, които разполагат с тези суми предварително са ги похарчили и така става по-трудно събирането им. Държавата да има да връща или да взема една и съща сума пари през следващата година.

Относно необлагането на субсидиите и финансиране с данък добавена стойност, които не са доплащани до крайна цена. Тук имаше леко изкривяване на закона, поради което се получаваше двойно облагане с данък добавена стойност на тези пари. Всъщност това на практика означава и хармонизиране с Шеста директива на Европейския съюз. Финансирането или субсидиите в по-голямата част от случаите представляват де факто парични потоци в полза на дадено лице. Всички знаем, че Законът за ДДС облага стоки и услуги, но не и пари. Има само едно приравняване, когато тези пари отиват за доплащане на крайната цена на трето лице. Например, да вземем градския транспорт. Държавата и общината дават пари, които всъщност доплащат цената на потребителския билет.

При туристическите пакети няма да има диференцирани ставки. Ще има различен режим за ползване на данъчния кредит при туристическите пакети, подавани в чужбина.Въвеждат се бандеролите за износ, както и се въвеждат бандероли duty free. Всяка акцизна стока, за която има изискване да има бандерол на територията на страната, ще трябва да напусне територията на страната със съответен бандеролов износ или duty free. Това се прави предвид значителното нарастване на злоупотребите с износа, т. е.стоките се изнасят фиктивно, след което се връщат на пазара. Ефектът, който очакваме, е с около 10 – 15 на сто от тази контрабанда да намалее. Не повече. Ако процентът е по-голям, за всички ни ще бъде по-добре.

Въвеждаме по същата причина и бандероли за внос на кафе с един преходен период. След определен брой месеци ще се забрани продажбата на непакетирано кафе. Кафето, което ще влиза на територията на страната, в по-голямата си част вече е пакетирано. Ще бъде облепено с бандероли, за да е видимо, че за това кафе е платен акциз, съответно и ДДС. Ние не сме държава, производителка на кафе.

Намалява се акцизът на пуретите. От няколко години има натиск. Ние сме с най-високия акциз за пурети. През следващата година ще се намали акцизът за внос на пурети. Относно местните данъци и такси – премахва се приложение №1, което е основа за облагане с данък върху недвижимите имоти. Това беше идея, която трябваше да се реализира преди повече от една година, но тогава не стана. Идеята е да се изравнят субектите. Ако аз съм предприятие или физическо лице, в момента има две доста различни в пъти бази за облагане. Законът не би трябвало да разделя собствеността според вида на собственика. Независимо дали даден магазин е собственост на предприятие или е собственост на физическо лице, данък би трябвало да е еднакъв.

За данъка за превозните средства – данъкът в момента не кореспондира с нито един от основните принципи, по които се облагат превозните средства. Всъщност данъкът, който съществува в момента, става данък за собственост, както е при недвижимите имоти. Идеята е той да се заплаща върху стойността на превозното средство, т. е. колкото по-нова и по-скъпа кола се кара, толкова данъкът е по-висок. В момента този данък зависи единствено от конските сили, т. е. от мощността на двигателя, и не отчита този факт. Ще ви дам следния пример. Една кола “Варшава” е над 100 к. с. и за нея се плаща данък, колкото се плаща за един “Мерцедес” от 100 к. с., което е абсолютно недопустимо. Това важи за всички стари автомобили. Масовият парк в България е стар. Нашето предложение ще доведе до по-справедливо облагане за тези собственици, които в момента имат такива автомобили. Пътният данък, който се въвежда, е във връзка с това колко един автомобил, пътно превозно средство нанася вреди или щети на пътната настилка. Данъкът ще бъде обвързан с теглото на автомобила. Това е европейският принцип. Идеята е да се генерират суми, които биха били в плюс на общините, за да може нормално да поддържат пътната мрежа, което е тяхно задължение. Не става въпрос за републиканската пътна мрежа, където приходите идват от пътната такса на горивата. Ще водим още преговори с Министерството на транспорта и съобщенията. Министерството също има задължение за хармонизация, за да може да намерим оптималния вариант. Първоначално този данък ще бъде доста нисък, т. е. няма да е тежък за собствениците. Може би ще бъде около 10 – 12 лева за лека кола в зависимост от теглото й. Тези, които ползват бронирани коли, ще трябва да плащат доста повече. Актуализираме размера на местните такси. По-голямата част от таксите са актуализирани с размера на инфлацията. Някои от таксите обаче ще бъдат увеличени повече.

Отново връзката е акцизни стоки или акцизни дейности. Идеята не е да намалим броя на субектите, които осъществяват такъв тип дейност, за да може да се осъществява по-ефективен контрол. Администрацията няма ресурси, за да контролира толкова голям брой субекти. Чрез тези дейности обикновено се перат пари или се укрива доста голяма част от данъците, които трябва да постъпят в държавата. Не зная доколко това ще се отрази на субектите, които в момента извършват такава дейност. Понеже имаме справки за това, което плащат, ще кажа, че някои от тях плащат в годишен размер горе-долу толкова, колкото е моят данък общ доход за един месец. Не считаме, че това ще утежни положението им под една или друга форма.

Това са общо взети предложенията, които биха могли да се приемат и биха могли да се променят в зависимост от това каква ще бъде обстановката през следващите няколко месеца. Имам предвид няколко месеца, защото това, което ви съобщих, е предложение. То ще бъде обсъдено на заседание на Министерския съвет. До тогава отново може да настъпят промени в макросредата. Ще се водят преговори и с Международния валутен фонд. Останалата част, от която се водим, че държавата извършва разходи. Тези разходи трябва да се покрият с определено количество приходи. Ако искаме да направим тези разходи, трябва да се съберат пари. Тези предложения зависят и от договореностите с Европейския съюз, все още част от главите са отворени, продължават преговорите с Европейския съюз. За част от нещата, за които считаме, че не са добри за нас, има значителни договорени преходни периоди, както и отказ от въвеждането на определени елементи в българското законодателство. За държавата не са повече от три елемента. Условията ни не са много леки.

В заключение ще кажа следното. Имам молба. Всички се опитваме да правим нещо. Всички имаме изисквания към някого. Нищо няма да направим, ако го правим сами. Колкото повече не се плаща на държавата, толкова по-зле става всичко, включително и от гледна точка на това държавата да не може да провежда определена секторна икономическа политика или облекчаваща дадени субекти данъчна политика. Колкото повече си помагаме един на друг, толкова по-скоро бихме могли да имаме някакъв по-добър положителен резултат. Всичко останало е като махленска сбирка – всеки критикува или не харесва нещо, но никой не предлага реални решения за изход от ситуацията.

Благодаря ви.

Оля Генчева: Искам да дам думата на господин Ананиев.

Кирил Ананиев: Преди да минем към конкретните въпроси и отговори, бих искал да засегна някои от основните елементи на социалната политика и политиката по доходите, която е заложена в бюджета за 2002 г. В своето изложение министърът на финансите каза някои ръстове в размерите на заплатите и пенсиите. Бих искал да ги спомена и като абсолютни суми. Това има значение не само от гледна точка на доходите на работещите в бюджетната сфера, но и от гледна точка на приходите на осигурителните институти. За следващата година предвиждаме средната работна заплата за страната да възлезе на 283 лева, като имате предвид, че през тази година се очаква тя да бъде около 260 лева. Или номиналният ръст на средната работна заплата за страната е около 8,9 на сто, а реалният ръст е около 5,2 на сто.

Очакваме в бюджетната сфера средната работна заплата да възлезе за следващата година на 280 лева при очаквана такава за 2001 г. около 250 лева, или номиналното нарастване на заплатите е 12 на сто, а реалното нарастване е 8,2 на сто.

Ще ви запозная с нашите очаквания за средната пенсия на един пенсионер през 2002 г. Ние очакваме средната пенсия да достигне малко над 100 – 100,60 лева. Средната пенсия за 2001 г. е 91,50 лева, с което номиналното нарастване на пенсиите е с около 9 – 10 на сто. Реалното нарастване на пенсиите е 6,2 на сто.

Един важен показател е нашето очаквано виждане за броя на безработните през 2002 г. Очакваме броят на безработните да бъде около 635 000 души, в т. ч. 169 000 души с право на обезщетение и около 20 000 души с право на парична помощ. Това представлява 17,1 на сто безработица.

Нормално е да ме попитате дали са осигурени съответните средства за обезщетение през следващата година. Да, тези средства са осигурени. Най-важното е, че един от приоритетите, които сме заложили в бюджета за следващата година е увеличаване, близо до удвояване на размера на средствата за активна политика, т. е. създаване на условия за увеличаване на заетостта и намаляване на безработните. 2002 г. ще бъде решаваща година за реформите в отделните сфери на бюджета. Ние считаме, че през 2002 г. трябва да активизираме много реформите, за да може те да отговарят адекватно на възможностите, които ни предоставя бюджетът.

Благодаря ви.

Оля Генчева: Колеги, имате думата да зададете въпроси на министър Велчев и на заместник-министрите Кацарчев и Ананиев.

В. “Банкер”: Имам три въпроса по данъчните промени. Предвижда ли се намаляване на

ставките по облагането на някои от разходите, които са залегнали в корпоративно-подоходния данък? Ако не се предвижда, защо? Предвиждате ли да отмените данъка върху провизиите за банките? Смятате ли да намалите ставките върху социално осигурителните вноски? Може ли да обясните по-точно върху кои трансфери за офшорни зони ще бъдат облагани с новия данък? Кой ще плаща данъка?

Атанас Кацарчев: Ставките за окончателните данъци за представителни, транспортни и други разходи, т .е. данъци по ЗКПО, няма да се променят. Общата ефективна ставка по ЗКПО все още е добра. Част от окончателните данъци са с по-ниска ставка от нея. Засега не се предвижда промяна на окончателните данъци по ЗКПО.

За данъка върху провизиите. Тук има два вид предприятия. Едните са банките, а другите са небанкови предприятия. И при двете има режим, при който има преобразуване на финансовия резултат. Считаме, че това е дисциплинираща мярка и тя не би трябвало да бъде отменена на този етап предвид на това, че банката трябва да внимава какви кредити и на кого ги отпуска. До момента няма банка, с изключение на една банка, която да е влязла в това регулиране. И тази банка влезе, тъй като се промени Наредба №9 на БНБ, част от кредитите по силата на наредбата бяха регулирани като провизии.

По въпроса за социалната тежест – има идеи да се намали социалната тежест, като е обвързано с разширяване на базите, върху които се заплащат социално-осигурителните

вноски. По този въпрос е по-добре да попитате госпожа Шулева. В случая става въпрос за промяна в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

По въпроса за трансфери в офшорни зони – тук става въпрос за паричен поток, който тръгва от България в посока на фирма или субект със седалище, местоживеене, адрес на ефективно управление или нещо, което се намира в офшорна зона, без да се вземе предвид основанието, на базата на която се извършва преводът, т. е. независимо от основанието, поради което се извършва преводът. Повечето от основанията са такъв тип договори и услуги. Имаме няколко договора за закупуване на хладилници, но там не произвеждат такива.

Кирил Ананиев: Искам да допълня отговора на въпроса за социалноосигурителната тежест. Този въпрос е изключително важен. Като министерство сме убедени, че трябва през следващите години на управление да се пристъпи към намаляване на социалноосигурителната тежест. Но през тази година не биха могли да се приложат всички мерки.

Бюджетът на НОИ през тази година показа допълнителен дефицит или просто очакваме допълнителен дефицит за около 220 милиона лева до края на годината. Вие сами разбирате, че този допълнителен дефицит се поема от централния бюджет. Тук става въпрос за баланс, при който централният бюджет не бива да отива в състояние, при което да бъде напълно зависим от всички останали фондове, включени в консолидираната бюджетна програма.

БНТ: Защо избрахте точно този вариант за уреждане на въпроса с ДДС за пакетите туристически услуги? Каква е вашата част в списването на Бялата книга на правителството по отношение на наследството, което сте получили от предишното правителство?

Атанас Кацарчев: Знаете, че прилагаме политика, при която да няма диференцирани ставки. Всяка диференцирана ставка създава предпоставка някой да заобикаля закона. Решението е от гледна точка на спазването на този принцип.

Идеята е данъчните закони да са неутрални. Нека всеки да плаща според Конституцията върху доходите и имуществото си, а държавата чрез разходните министерства да субсидира тези, които имат нужда. Идеята не е данъчният закон да създава субсидии. Ако данъчният закон създаде субсидия, ние не знаем при кого отива тя. Много често или след 2-3 години разбираме, че тя не е ползвана по предназначение, тъй като това става ясно единствено при данъчни ревизии. Идеята е парите да постъпват в бюджета, а от него в Министерството на труда и социалната политика, или в Министерството на икономиката, или в някое друго министерство. По прозрачен начин да създадем механизми, чрез които да се субсидират сектори или субекти, които счита за приоритетни по отношение на политиката, която води.

Милен Велчев: По въпроса за Бялата книга – Министерството на финансите представи данни в Министерския съвет. В Бялата книга ще бъде включена информация главно за нарушения в областта на формирането и изпълнението на бюджета за тази година, а също и нарушения, които са били установени в системата на Министерството на финансите. Информацията е предоставена за систематизиране. Целта е да се представи в пакет заедно с всички останали информации от другите министерства, а не да се публикува на парче от всяко министерство. Вчера на пресконференцията в Пампорово господин Близнаков обяви, че до няколко дни се очаква да бъде публикувана Бялата книга.

В. “Новинар”: Бихте ли обяснили по-подробно за пътния данък? Ще бъде ли различен? По какъв начин ще определя и събира? Какъв е икономическият смисъл от данъка за новите коли, които ще плащат по-висок данък в сравнение със старите? По този начин България ще се превърне в гробница за стари коли. Какъв, според Вас, ще бъде ефектът от обявените от Вас мерки върху електоралните нагласи? Мерките, които се предлагат, са в колизия с обещаното от министър-председателя за повишаване на жизнения стандарт. Ще харчим повече, но очевидно за данъци.

Атанас Кацарчев: Размерът на пътния данък ще зависи от теглото на автомобила. Ще се

плаща лева за тон, евентуално на ос. Какъв е смисълът собствениците на нови коли да плащат повече от тези, които имат стари коли? В конституцията е записано, че данъците се плащат според дохода и имуществото. Притежавам “Москвич”, който е над 20 години. Трябва да плащам толкова, колкото се плаща за един чисто нов “Форд”, който е със същата мощност на двигателя. Данъкът се плаща за собственост, както се плаща и данък за недвижимите имоти и е върху стойността на собственото ми имущество, а не според това какъв цвят ми е колата или колко гуми има колата, а според това какво струва. Това е смисълът. За по-скъпите неща се плаща и повече. Същото е и при недвижимите имоти. Ако имам по-голям апартамент, или по-хубав апартамент, ще плащам повече данъци и това е нормално. Данъците трябва да имат преразпределителна роля. Всеки да плаща според имуществото си и от тук нататък държавата провежда социалната си политика. Това е смисълът на тези данъци. По същата логика и данък общ доход трябва да бъде фиксиран като патент и всички да плащат 100 лева на калпак годишно, без да се интересуваме кой колко пари е взел. Можем да въведем и този механизъм. Маргарет Тачър падна точно поради въвеждането на такъв механизъм.

Милен Велчев: Позволете ми да отговоря на третия въпрос.

Някои данъци се увеличават. Стремежът ни е бил тези данъци да са насочени и да са формирани така, че да се поемат предимно от по-заможните слоеве от населението, които могат да си позволят да ги платят. Визирам например пътния данък и данъка за облагане на превозните средства въз основа на тяхната пазарна стойност, а също и на имотите.

Подчертах, че се увеличава обемът на нелихвените разходи не само като общ обем, където увеличението е доста голямо, но и като процент от брутния вътрешен продукт. Предвидени са редица мерки за увеличаване на социалните помощи. Тези нелихвени разходи се увеличават главно за сметка на увеличението на социалните разходи, които

се увеличават.

Оля Генчева: Колеги, благодаря за вниманието ви.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация