16.11.2016 г.

На 16 ноември Европейската комисия (ЕК) публикува Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2017 г. и Доклада по механизма за ранно предупреждение. Икономическите и социалните приоритети остават валидни и за 2017 г., като акцентът е поставен върху отключване на инвестициите, продължаване на структурните реформи и провеждане на отговорна фискална политика със засилен фокус върху създаване на работни места и социално включване.

Според Комисията постигането на първия приоритет е тясно свързано с подобряване функционирането на финансовия сектор, засилване ролята на Европейските фондове за изпълнението на Инвестиционния план за Европа, премахване на бариерите пред инвестициите и създаване на възможности бизнеса да се възползва от потенциала на световния пазар. Структурните реформи следва да бъдат насочени към създаване на благоприятни условия за засилване участието на пазара на труда, за разкриване на качествени работни места и за предоставяне на ефективно обучение и повишаване на квалификацията. Необходими са допълнителни усилия за борба с младежката безработица и модернизиране на образователната система според нуждите на пазара на труда. Постигането на ефективен социален диалог играе ключова роля за доброто функциониране на социалната пазарна икономика. Системите за определяне на трудовите възнаграждения следва да се съобразяват с промените в производителността. В областта на социалната политика ГОР акцентира върху необходимостта от преструктуриране на системите за социална защита, за да се осигури адекватна подкрепа и да се стимулира участието на пазара на труда. С оглед използване на пълния потенциал за производителност и инвестиции в Европа държавите членки следва да насочат усилията си и към провеждане на структурни реформи за задълбочаване на единния пазар и за разширяване на националните. Фискалната политика следва да е ориентирана в подкрепа на растежа, като в същото време осигурява дългосрочна устойчивост на дълга. Следва да се използва всяка възможност за ускоряване на реформите, за подобряване качеството на публичните финанси и за подкрепа на заетостта.

В доклада по механизма за ранно предупреждение са идентифицирани държавите членки, за които ЕК счита, че е необходимо да бъдат подробно разгледани в задълбочен преглед, с цел да се установи наличието или преодоляването на макроикономическите дисбаланси, както и на свързаните с тях рискове. Идентифицирането на държавите се базира на икономически прочит на табло с макроикономически показатели и на заключенията от задълбочените прегледи по държави от предходния цикъл на наблюдение.

Тази година са идентифицирани 13 държави, за които ще бъде направен задълбочен преглед - България, Германия, Франция, Хърватия, Кипър, Финландия, Италия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Испания, Словения, Швеция. Държавите, които през 2016 г. са извадени от наблюдение, са - Белгия, Унгария, Румъния и Обединеното кралство. Дания и Люксембург се отличават с висока динамика на цените на жилищата, докато Естония, Литва и Латвия - на разходите за труд, поради което те ще бъдат обект на засилено наблюдение, но не и на задълбочен преглед. За Гърция наблюдението на макроикономическите дисбаланси се извършва в рамките на програмите за финансова помощ. В сравнение с Доклада по механизма за ранно предупреждение за 2016 г., напредъкът е най-забележим в адресиране на външните дисбаланси от държавите нетни длъжници, а състоянието на пазарите на труда продължава да се подобрява като цяло. Въпреки това, натрупаните вътрешни и външни дисбаланси се коригират бавно и остават източник на риск и уязвимост в редица държави, като по този начин възпрепятстват перспективите пред инвестициите и икономическото възстановяване. От друга страна, започналото нарастване на ценовия натиск в някои страни изисква внимателно наблюдение.

В оценката за България е посочено, че през март 2016 г. ЕК заключава, че страната ни изпитва прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват решителни действия и специфичен мониторинг, най-вече поради рисковете, произтичащи от развитията във финансовия сектор и високата корпоративна задлъжнялост, в контекста на висока безработица. Комисията счита, че независимо от показаната стабилност във финансовия сектор, особено след успешното провеждане на Прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, остават редица мерки, които следва да бъдат предприети, включително и в изпълнение на препоръките на БНБ към отделни банки. Според оценката на ЕК нивото на необслужвани кредити намалява, но въпреки това остава високо. Нетната международна инвестиционна позиция отбелязва подобрение, но все още надхвърля индикативния праг. ЕК посочва също, че задлъжнялостта на нефинансовия сектор остава висока. Продължават да са налице и редица от по-ранно идентифицираните слабости в бизнес средата, по-конкретно при процедурите за неплатежоспособност, а структурните характеристики на пазара на труда, като дългосрочна безработица и несъответствия между търсенето и предлагането на умения, пораждат високи икономически и социални разходи. Цялостната оценка на ЕК посочва, че е необходимо да продължи да наблюдава рисковете и напредъка в коригирането на идентифицираните прекомерни макроикономически дисбаланси.

В рамките на Европейския семестър за 2017 г. ЕК ще продължи интензивния диалог с държавите членки в процеса на обсъждане на техните Национални програми за реформи и на съответните специфични за всяка страна препоръки. Акцентира се върху ролята на националните парламенти и социалните партньори в подготовката на основните стратегически документи.