22.10.2015 г.

„Въпреки големия натиск на недоверие по отношение на това дали България има капацитета сама да се еманципира от външните консултанти по отношение на управлението на финансовите инструменти, в новия програмен период, ние ще имаме на разположение професионалната експертиза на Управителния съвет и на Надзорния съвет на новото дружество „Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД" - това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на пресконференция за представянето на ръководството на дружеството. На събитието присъстваха още Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, целият ръководен състав на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД, представители на социалните партньори, в лицето на национално представените работодателски организации и на Асоциацията на банките в България.

Вицепремиерът Томислав Дончев обясни в своето изложение, че още преди години от ЕК е дадено указание да се използват финансовите инструменти и уточни, че това е различно финансиране, то не е безвъзмездно, наподобява кредитното финансиране - доколкото парите, които са получени трябва да се върнат. „Разликата от кредита, който бихте получили от една традиционна банка, е че при ползването на инструмент за финансов инженеринг и достъпността, и лихвата са много по-изгодни" - каза още Дончев. Предизвикателството в новия програмен период е управляването на много по-голяма сума за финансов инженеринг, то е близо 10 % от всички пари, освен това страната ни трябва да се научи част от тези пари да ги управляваме сами, защото в момента това е ставало с помощта на партньори - най-вече от ЕИФ. Вицепремиерът каза още, че трябва да се научим да разпознаваме всички нужди на икономическите сектори и конкретните нужди на бизнеса, както и тежката отговорност да приучим всички, които ще прилагат това финансиране, да го познават и да го използват. Делът на финансовите инструменти в България ще става още по-висок, защото всички експерти считат, че бъдещето на европейското финансиране, особено след 2020 г., е финансовият инженеринг. Новото дружество е проява на самочувствието на нашата страна, която подобно на Финландия, Португалия, Полша, Германия и др. европейски държави, избира сама да управлява европейски средства чрез механизмите на финансовите инструменти, подчерта Томислав Дончев.        

Министър Горанов направи кратка презентация с ретроспекция за това как в предходния програмен период са били управлявани финансовите инструменти (ФИ) и направеното досега - три месеца след решението на Министерския съвет за създаването на  „Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД. Вижте презентацията тук.

Финансовият министър коментира, че „преминаването от грантово финансиране към финансиране с ФИ изисква от нас много голяма подготовка, както от страна на държавните органи, така и от страна на бенефициентите". В изложението си той отбеляза като отчетена слабост в стария програмен период липсата на връзка между реалните потребности на българския пазар и това, което се предлагаше и се предлага като финансови инструменти от действащите и в момента инициативи.

„В оперативните програми за новия период има предвидени 777 млн. евро за инициативи под формата на ФИ. Оперативните програми са ОПРР, ОПИК, ОПОС и ОПРЧР. От тази сума допълнително, в преговори с Европейската комисия, беше взето решение 102 млн. евро да бъдат заделени за Инициативата за малките и средни предприятия" - допълни министърът на финансите.

Сред предимствата в избора на механизма на Фонд на фондовете за управление на финансовите инструменти по различните оперативни програми, които са насочени към една и съща категория бенефициенти,  министър Горанов посочи, че те ще могат да бъдат обединени, ще се създаде устойчивост на управлението. Според него най-важното, в контекста на това, което предстои, е че ще започне изграждането на необходимата експертиза на национално ниво. „Тази експертиза ще ни е необходима не само за изграждането на Фонда, заради налаганата от Брюксел тенденция за повече използване на ФИ, а и заради ограниченията, които дава фискалната рамка" - категоричен е Горанов. Той акцентира, че „оттук-занапред много често, когато се коментира изпълнението на инвестиционни проекти, ще се говори за инструменти на финансов инженеринг". Другото предимство е, че при избор на един Фонд за всички оперативни програми процедурите, свързани с изпълнението на финансовите инструменти - като разработване на инвестиционна стратегия, правни процедури, извършване на одит, докладване и вътрешен контрол, ще се изготвят еднократно за единния Фонд на фондовете. Вижте тук информация за направеното досега по учредяването на дружеството. 

 Министър Горанов представи Управителния съвет на дружеството, който се състои от трима членове - Валери Белчев, Иван Даков и Мартин Дановски. „Ние имаме увереност, че това са хората, които притежават дългогодишен професионален опит във финансовата сфера, в това число дизайна и изпълнението на финансови продукти и аз лично вярвам в тяхната експертиза" - каза финансовият министър. Следващите основни стъпки, които предстоят пред ръководството на дружеството са свързани със структурирането му, подбор на експерти и съставяне на екип, оценка на изградените структури. Владислав Горанов очаква в началото на м. януари 2016 г. да се сключат договорите с управляващите органи на четирите оперативни програми и обявяване на първите схеми за кандидатстване. Също така ще бъдат продължени Споразуменията с трите банки - Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), с цел оказване на техническа помощ през целия програмен период 2014 - 2020 г.

Валери Белчев, който е председател на УС, заяви, че поема тази мисия отговорно, очаква дружеството да заработи, отговаряйки на най-високите стандарти. Той каза още, че ръководният екип ще се постарае да привлече най-качествените експерти в страната в структурата на дружеството.   

Социалните партньори, присъстващи на събитието, изразиха общата си подкрепа за създаването на новото дружество и подчертаха, че очакват по-добри ефекти за бизнеса от новото управление на финансовите инструменти със собствените сили на страната ни. Те обявиха, че биха искали национално представените организации на работодателите и на синдикатите да се включат в работата на дружеството. В отговор на това министър Горанов се ангажира да се създаде Консултативен съвет към УС или към Надзорния съвет с участието на социалните партньори, на работните срещи на който да се обменят идеи, които да отговарят на потребностите на бизнеса.

В последвалия брифинг, в отговор на журналистически въпроси, беше уточнено, че в рамките на регламентите и правилата, по които се управляват европейските средства и сега, има изградени контролни механизми, сериозни сертифицирани процедури и правила и те ще се прилагат и по отношение на дружеството. Фактът, че в Надзорния съвет са включени ръководителите на управляващите органи, е достатъчна гаранция за връзка между целите на оперативните програми и дейността на Фонда и за това, че по максимално прозрачен начин ще се управляват тези финансови инструменти. Самата организация и начин на управление - двустепенната система плюс механизмът, по който ще функционира Фондът, не допускат и не предполагат политическа намеса, уточни финансовият министър.

Въпросът за оценка на кредитен рейтинг на Фонда не стои, защото той не е финансова институция и няма да извършва финансови операции. Ресурсът, който ще му бъде представен за управление, ще бъде „разпространен" през финансовата система, която функционира в България, на база на договори между Фонд мениджъра и финансови институции. Това, че управлението и дизайнът на отделните инструменти ще се правят в България, ще даде възможност максимално бързо и точно да отговорим на потребностите на местния пазар. Финансовите институции, с които ще се работи, не са предизвестени, те ще бъдат избирани на базата на конкурентни процедури.

Стана ясно, че решението за създаване на Фонда е национално и не подлежи на одобряване от ЕК.

Беше уточнено, че размерът, отделен за финансови инструменти през предходния програмен период, е бил около два пъти по-малко от отделения в момента, т.е. около 380 млн. евро.