МИНИСТЪР ГОРАНОВ: ВРЕМЕ Е ДА БЪДЕ НАПРАВЕН ПРЕГЛЕД НА РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА КАТО РЕГУЛАТОР

13.07.2017 г.

Изводите в доклада на Световната банка показват доста различни нюанси и са много интересни като провокация към това какво би могло да се подобри на национално и на поднационално ниво. Само целенасочена и задълбочена работа от страна на институциите може да подобри показателите от документа". Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов при представянето на доклада на Световната банка „Правене на бизнес в ЕС 2017 г.: България, Унгария и Румъния". Изпълняващият длъжността регионален директор за ЕС в Световната банка Рита Рамальо запозна аудиторията с основните изводи в доклада. Модератор на дискусията беше постоянният представител на СБ за България, Чешката република и Словакия Тони Томпсън. В събитието участваха  заместник министър-председателят Томислав Дончев, ръководителят на Представителството на ЕК в България Огнян Златев, кметове на български и румънски градове, представители на ГД „Регионална и урбанистична политика" на  ЕК и на правителството на Румъния.

В коментар на анализа на СБ министър Горанов посочи, че не би могло да се направи пряка връзка, че там, където се прави по-лесно бизнес от техническа гледна точка, той е развит - „Вижда се, че подобряването на средата за правене на бизнес е необходимо, но недостатъчно условие той да се развива добре или лошо". Според него икономическото развитие е на такова ниво, на което трябва да се обръща внимание на фините настройки и е време да бъде направен преглед на ролята на държавата като регулатор. Финансовият министър отбеляза, че по отношение на изискванията за удостоверяване на наличие или липса на задължения е направена голяма стъпка напред и в Народното събрание предстои да бъдат разглеждани промени във всички закони, които предвиждат задължение за гражданите или фирмите да предоставят подобна информация. „Администрацията не е склонна критично да ревизира процеси от гледна точка на тяхната оптимизация и ролята на политиците не е само да създават нови правила, а и да налагат подобен подход на отношение на администрацията към регулациите, които тя налага", обясни той.

Информация за доклада „Правене на бизнес в ЕС 2017 г.: България, Унгария и Румъния"

Инициативата на Световната банка „Правене на бизнес" започва през 2002 г., като целта й е да представя обективна оценка на бизнес мерките и регулациите в отделните страни в света, засягащи малки и средни предприятия. Докладът се изготвя ежегодно, като основното му издание към момента обхваща 190 икономики и включва класация по 10 индикатора. В допълнение към основното издание екипът на СБ нерегулярно изготвя доклади на местно ниво, които обхващат бизнес регулациите и реформите в отделни градове в дадена страна или в няколко страни. Докладът „Правене на бизнес в ЕС 2017: България, Унгария и Румъния" е резултат от подобно изследване, извършено от екипа на СБ и финансирано от ГД „Регионална и урбанистична политика" на  ЕК. Провеждане на изследването и събиране на данните за България са извършени от СБ през 2016 г. със съдействие на екипа на вицепремиера Томислав Дончев.

В доклада са представени резултатите от анализ на бизнес регламентите за малките и средни предприятия в пет категории от основното издание „Правене на бизнес" - стартиране на бизнес, разрешителни за строителство, присъединяване към електроразпределителната мрежа, регистриране на собственост и изпълнение на договори. При измерването на индикаторите е използвана методологията на глобалния доклад. Обект на анализа са 22 града - в България това са Бургас, Плевен, Пловдив, Русе, София и Варна; в Унгария - Будапеща, Дебрецен, Гьор, Мишколц, Печ, Сегед и Секешфехервар и в Румъния - Брашов, Букурещ, Клуж-Напока, Констанца, Крайова, Яш, Орадеа, Плоещ и Тимишоара. 

Авторите на доклада разкриват съществени различия в бизнес регулациите и прилагането им в трите страни, както и между отделни градове в рамките на една и съща страна. Основните наблюдения сочат, че Будапеща и София изостават спрямо повечето от по-малките градове съответно в Унгария и в България, докато Букурещ е в първата половина на румънските градове и по петте индикатора. Най-големи различия между представянето на отделните градове в рамките на една и съща страна са констатирани в България и в Румъния. В България Варна е на първо, а София на 21-во място по индикатора „стартиране на бизнес" сред 22-та града, а Русе е с 13 места по-високо от София по индикатора „прилагане на договори". Нито един град не се е представил най-добре по всички индикатори. Всеки от 22-та града попада в първата половина на класацията поне по един индикатор и в последната по друг. Подобни различия на местно ниво могат да помогнат на отговорните за съответните политики да идентифицират области за подобрения, за които не са необходими съществени законодателни промени.

При сравняване на представянето на ниво ЕС и на глобално ниво авторите отбелязват, че всяка от трите страни има поне по един град, който се представя по-добре от средното ниво за ЕС поне по един индикатор. Българските градове Варна и Плевен са единствените сред изследваните 22, които са над средното ниво за ЕС по индикатора „стартиране на бизнес". Всички обхванати от изследването градове, освен два румънски, са над средното ниво за ЕС по индикатора „прилагане на договори", но нито един град не е дори близко до средното ниво за ЕС по индикатора „достъп до електричество".   

Експертите препоръчват подходящ баланс между даването на възможност на частния бизнес да процъфтява и постигането на целите на публичната политика, като според тях това може да бъде постигнато чрез координирани усилия от отговорните за определяне и прилагане на съответните политика на всички нива на управление. Правителствата трябва да полагат усилия за разработване на регулации, които улесняват предприемачите да започват и осъществяват бизнес, но е важно и как се прилагат тези регулации. Докладът във всяка една своя част идентифицира добри практики, както и възможности за регулаторни реформи във всяка от страните. Като общи теми, по които има нужда от подобрения, са очертани сложните процедури, неравномерните обеми на транзакциите и използването на ИТ системи.