ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В БЮДЖЕТ 2017 СА ЗАЛОЖЕНИ СМИСЛЕНИ ПОЛИТИКИ

02.11.2016 г.

| Нова телевизия, „Здравей, България" | 02.11.2016 |

Водещ: Владислав Горанов ни е на гости, министърът на финансите, в момент, в който всички поглеждат към парите си, парите на държавата. Задават си въпроса дали това, което влиза от джоба, особено на работещите, се харчи умно и разумно и дали въобще се подобрява животът в една държава, в която ръководителите ѝ имат претенция, че я управляват добре. Добро утро и добре дошли!

Водеща: Добро утро!

Водещ: Със сравнение с Тодор Живков искам да започнем, защото е много силно влизащо в ушите. Бюджет на изоставащото развитие, бюджет от времето на Тодор Живков, бюджет, който ни оставя на дъното на европейските класации. Такива критики чух от експерти. И после ще влезем и в конкретни числа. Но първо общото усещане, че няма да живеем по-добре.

Владислав Горанов: Голяма част от експертите, които цитирате, вероятно си спомнят само бюджетите на Тодор Живков. Този, за който говорим за следващата година, е бюджет на една европейска държава с доста смислени политики, заложени в него, търсене на максимално доброто решение, въпреки че то никога не е възможно, да преразпределим ресурса по максимално ефективен начин, ресурса, който взимаме от българските граждани под формата на данъци, под формата на такси, под формата на осигуровки.

Водеща: Това вярно ли е, че Румъния са си заложили растеж 6, а ние колко?

Владислав Горанов: Нашият растеж е около 3%, но той...

Водеща: Защо така? Нали през цялото време се сравняваме с Румъния?

Владислав Горанов: Много са факторите за разминаването в растежа на отделните страни. Имаше периоди, в които България растеше изпреварващо спрямо Румъния. На тази фаза на икономическия цикъл, на която се намираме, мисля, че този растеж не е достатъчен, но е доста повече от предкризисните... от годините след 2009 г. На практика през миналата година за пръв път имахме растеж, след ревизираните данни на националната статистика около 3.6%. Един от първите в Европа. Безспорно ако тръгнем да търсим регионални сравнения, можем да намерим и доста по-добре представящи се и доста по-лошо представящи се страни от нас. Положителното е тенденцията.

Водещ: Защо, как можем с думи прости да обясним, аз също видях това сравнение, Румъния 6%, Полша 4%, Чехия 4.5%? Те ли си поставят по-високи цели и съответно ги изпълняват, или ние си поставяме ниски цели...

Водеща: За да можем да кажем после, че сме ги изпълнили.

Владислав Горанов: Не. Не е това обяснението. Факторите, които влияят върху растежа на БВП най-общо са потреблението инвестициите, вносът и износът. Тези компоненти в микс формират БВП и респективно тяхното изменение формира ръст.

Водещ: Кое ни е малко, инвестициите ли? Или потреблението, защото сме бедни? Или всичко?

Владислав Горанов: Потреблението по принцип се проявява в зависимост от средата. Колкото по-спокойна е една държава, колкото по-нормални са отношенията вътре в нея, толкова повече икономическите субекти започват да харчат, престават да спестяват, не са притеснени за бъдещето си и това им дава възможност да потребяват, респективно да развъртат колелото на икономиката. Обратно, при една несигурна икономическа, политическа и ако щете, сфера на сигурност, една такава ситуация, в която хората са притеснени за утрешния ден, ги кара да спестяват това, което днес изкарват. И между другото годините след кризата ние многократно наблюдавахме подобни процеси. И всъщност едва през 2015-та и 2016-та година се вижда едно добро раздвижване на вътрешното крайно потребление, което показва, че хората - дали заради нашето управление, дали по други причини - са се успокоили, ако мога така да кажа, и са започнали да потребяват. Вижда се и по частното потребление, вижда се и в строителството раздвижване. Ако се разходите по улиците на София, проектите, които бяха стартирани в края на 2007 - 2008 г., сега се завършват. През последните години стояха замразени. Това показва само едно - че всъщност..., много важен е разговорът, който водихте преди малко по отношение на конвенционалната политика, т.е. политиката в чист смисъл, и състоянието на икономиката. Защото когато имаме един нормален политически живот и една стабилност, колкото и клиширано да звучи това, това влияе благоприятно.

Водеща: А влияе ли благоприятно на цялостния ни стандарт на живот и на растежа, който залагате, борбата с корупцията по високите етажи на властта?

Владислав Горанов: О, влияе със сигурност. Нарушаването на правилата, на което и да било...

Водеща: И понеже не ставаме свидетели на такава борба с корупцията по високите етажи на властта...

Владислав Горанов: Зависи какви са Ви очакванията...

Водеща: Може би затова и сравнението с Румъния е по-различно, ако вземем сравнението - 6% растеж и 3% растеж. Толкова елементаризирам, че ...

Водещ: Ама защо? И за Чехия дадохме пример, и за Полша. Нали трябва да се сравняваме с по-добрите, а не с изоставащите.

Водеща: Добре, да отговорите.

Владислав Горанов: За корупцията или за Чехия да кажа?

Водеща: За корупцията.

Водеща: Първо, Вие наистина ли, аз не разбрах като зрител - защо при Чехия, Полша и Румъния растежът е по-голям. Разбрах, че тук харчим по-малко, защото сме по-несигурни, като потребители.

Владислав Горанов: Това е един от отговорите.

Водещ: И добавката е - и по-корумпирани ли сме, е добавката?

Владислав Горанов: Ако попитаме обикновения човек, вероятно усещането за корупция, и то на битово ниво я има. Имаме още стъпки да извървим. При сблъсъка с администрацията, при сблъсъка с държавата, не можем да твърдим, че я няма. Но всъщност, ако трябва да обобщим за факторите на растежа, потреблението, инвестициите, вносът, износът - това са категории, които зависят от поведението на икономическите субекти, и най-вече - от начина на правене на бизнес на територията на страната. Специално по отношение на инвестициите, ако трябва да се сравняваме с други държави, имаме и добри новини, но имаме и още какво да се желае. Минава, без да се връщаме към клишета, към подобряване на бизнес средата. Моите специално оценки са, че най-голямо затруднение в правенето на бизнес в България, освен сблъсъка с администрацията по отношение на някои процеси, това е начинът на решаване на спорове между отделните икономически субекти. Споровете трябва да се решават в съда, бързо и категорично в полза на едната или другата страна. Това на нас ни се губи, това при нас е забавяне - срока за несъстоятелност, срока за решаване на търговски спорове. Това е една от, според мен, главните пречки при правенето на бизнес...

Водещ: Липса на елементарно бързо правосъдие.

Владислав Горанов: Така може да се обобщи.

Водеща: Понеже Бойко Борисов, премиерът каза, че ще трябва да бъде направена ревизия на приватизационните сделки през изминалите години, една прясна, прясна приватизационна сделка, на която институциите мълчат и понеже мълчат, ние питаме, когото имаме възможност. Вие бихте могли да попитате НАП - приключила ли е проверката на онези трима младежи, които очевидно са поставени лица за закупуване и приватизация на Дипломатически клуб Бояна...

Водещ: За милиони.

Водеща: За 8,5 млн.

Водещ: Които те нямат.

Водеща: Момче едно живее в Студентски град, 40 лв. наем плаща за двойна стая. Момичето студентка. Очевидно няма...

Владислав Горанов: Историята ми е позната.

Водеща: Това пране на пари ли е, както каза вчера Калфин, или корупция? Какво е това - защо се крие истинският купувач и кой е той?

Владислав Горанов: Това няма как да остане скрито, защото това, което зависи примерно от службите на МФ, в случая на НАП още в първия момент, в който излезе тази тема, сме възложили проверка. Тя трябва да приключи до средата на месеца. Мисля, че 17-18 ноември ще имаме резултати. Тази част от тях, която не е данъчноосигурителна тайна, ще бъде и публично оповестена. Това, което предварително ми е известно, че наистина тази група лица първоначално придобили Дипломатическия клуб, така известен, са го реализирали със заемни средства. Заемни средства...

Водещ: Кой дава 8 млн. на младеж от Студентски град без нищо насреща? Усещането е дали не се опосква и малкото останало за опоскване от големите играчи, които си намират поставени лица? И този изолиран пример дали не води до едно обобщение за това, за което си говорехме - нежелание да инвестираш и нисък растеж, беден живот?

Владислав Горанов: Тук въпросът е дали цената, която е платена за този имот е справедливата или не. Защото си спомняме в годините назад, хубаво, сами отворихте темата за ревизия и за приватизация, че в случая за Авиокомпания Балкан беше платено хиляди пъти по-малко, отколкото за Дипломатическия клуб. Може да се дадат и много други примери назад в темата Приватизация, които със сигурност трябва да бъдат разгледани, така както съвсем скоро ще е ясно как е станала приватизацията на Дипломатическия клуб. Защото ако тук се поставят въпроси - кой всъщност е купил Дипломатическия клуб, за много приватизационни сделки за доста по-сериозни суми или доста по-сериозни активи е ясно кой го е купил, и то на пренебрежимо ниски цени. Там беше провалът на нашия преход.

Водещ: Нарочно ли казахте кой или просто така ви върви изречението?

Владислав Горанов: Това е частица на речта.

Водещ: Не влагате нищо...

Владислав Горанов: В немския са забранили думата Хайл. Ако в България трябва да забраним думата Кой, ще си направим езика по-беден.

Водеща: Добре ви се получи с този отговор. Но с отговора - дали държавата ще провери кой всъщност купува Дипломатическия клуб ...

Владислав Горанов: Държавата ще провери.

Водеща: ... и не е ли време вече да се проверява произходът на средствата, когато има такива сделки ...

Водещ: ... за всяка съмнителна сделка.

Водеща: ... за всеки казус, оставете Дипломатическия клуб. За всеки.

Владислав Горанов: За мен, като министър на финансите, в случая с тази сделка са важни поне две неща, поне две неща: първо, каква е цената на сделката; второ, дали върху средствата, с които са придобити тези активи, са платени данъци. Безспорно, това ще бъде установено със сигурност. Оттам нататък темата с прането на пари, поканете шефа на ДАНС.

Водеща: Калфин така каза вчера.

Владислав Горанов: Това са хипотези. Поканете ръководителя на ДАНС. Негови прерогативи.

Водещ: Шефът на ДАНС да даде интервю по телевизията - вие сте оптимист. Нали сте министър на финансите в България и знаете къде живеем?

Владислав Горанов: В Щатите шефът на ФБР дава интервюта.

Водещ: Да, аз дадох пример с България.

Водеща: По следващите въпроси. Сега от съмненията за скрита приватизация или корупция, всичко това са...

Владислав Горанов: Няма скрита приватизация. Тя си е истинска приватизация.

Водеща: Да, да. Говоря за съмнения. Да преминем към учените от БАН. Така, не знам как ще ви се стори този преход?

Владислав Горанов: Ами, преходът е естествен. Градираме от лошите теми към по-добрите. Накрая вероятно ще стигнем и до постиженията на бюджета.

Водеща: Разбира се, разбира се.

Владислав Горанов: Но да минем през БАН.

Водещ: Има много критики, че са малко парите за наука и имаше протест. Дали да коментирате наистина конкретно този протест и после към основните упреци, че отиват много пари в отбрана, а не и в наука и образование.

Водеща: Ще видим графиките. Един от упреците към вас е именно - отиват повече пари за отбрана и много по-малко за образование и наука. Защо така? Като увеличение в бюджета, като абсолютна стойност. Ето ги и числата.

Владислав Горанов: Няма новина в тези числа. Те са последователно, първо, съгласувани от българския парламент. Ще ви обясня защо. В април месец 2015 г. на КСНС всички парламентарно представени партии се обединиха около това, че първо, има много заплахи пред националната сигурност, хипотетични, потенциални. И второ, България трябва да изпълнява ангажиментите си към НАТО, свързани с поддържането на боеспособни въоръжени сили, от една страна. И от друга, знаете, че има един количествен критерий, който въобще не ми е приятен, но е заложен като стандарт във всички НАТО- държави, че разходите за отбрана не трябва да са по-ниски от 2% от БВП. Ние се задължихме, така да се каже като общо политическо споразумение постепенно да увеличаваме дела на разходите за отбрана в общите разходи на държавата, така че те да напредват както в номинално, тоест всяка година да са повече парите, така и като дял от БВП да нарастват. В случая големият ръст идва от двете програми за модернизация на армията, които бяха утвърдени в НС през тази година, и които са част от стратегията за модернизация на въоръжените сили.

Водещ: От там идва?

Владислав Горанов: От там идва. 2,5 млрд. за 5-6 г. ще трябва да инвестираме в покупката на нови самолети.

Водеща: Сега обаче към БАН.

Владислав Горанов: Отиваме към БАН.

Водеща: Това как го обяснявате на хората от БАН, които получават минимална работна заплата от 420 лв.

Владислав Горанов: Между другото, следващата година ще увеличим МРЗ на 460. Но и за БАН, и за Селскостопанска академия има ръст за следващата година. Но не това е важно. Аз не приемам да се изправи срещу мен или срещу вас някой, който да каже „Аз съм професор или старши научен сътрудник и трябва да получавам еди колко си". Има стотици милиони средства за наука в европейските фондове, във Фонд Научни изследвания към МОН. Между другото, има повече разходи за наука и в бюджета за следващата година от нашите данъци, от национални средства. Но аз не приемам, че трябва да имаме, така да се каже административна наука, наука ...

Владислав Горанов: Сега ще обясня ...

Водещ: ... някои може да разчитат, а други от фондовете да си вземат, от Европа.

Владислав Горанов: Нека ви обясня.

Водещ: Да.

Владислав Горанов: На мен отдавна ми се губи, опровергайте ме, ако Вашите наблюдения са различни, връзката между фундаменталната наука и бизнеса, и нейната приложна стойност, тоест нейната добавена стойност за обществото.

Водеща: Зависи от държавата как би могла да организира тази връзка може би...

Водещ: Ако има добри заплати, ще има връзка, ще има учени, ще има тълпа от хора, които искат да стават учени.

Владислав Горанов: Не е така.

Водеща: Не, той г-н Горанов друго казва...

Водещ: Друго.

Владислав Горанов: Аз казвам, че няма самоцелна наука. Науката трябва да бъде, и между другото на Запад е така, науката трябва да бъде свързана с бизнеса по начин, по който бизнесът да е заинтересован и да инвестира в нея. Когато говорим за дела на разходите за наука и определен процент от БВП, частните разходи в Европа, и не само в Европа, а и в САЩ, са тези, които вдигат големия дял за наука. Аз нямам нищо против, когато видим нещо добро, да инвестираме, ако трябва и целево, извънредно, и давам пример с циклотрона, който се изгради в ядрения институт на БАН, който ще произвежда всякакви видове изотопи, които ще ни помогнат да си намалим разходите за този тип медицински изследвания, или напротив, да дадем възможност повече хора да се възползват от тях. Там около 10 млн. е общата инвестиция. Но да говорим просто, че трябва да даваме повече издръжка на институти, не всеки от които убедително... Вие знаете ли, примерно, имената на всички институти в БАН? Има такива интересни направления, научни вътре, които не може да ги свържете с реалността на практика.

Водещ: Т.е. това е нереформиран...

Водеща: Това означава, че трябва да се реформира.

Владислав Горанов: Това означава, че трябва колегите, които имат претенция, че създават продукт, да не са си самодостатъчни в разбирането колко са важни за обществото, а да положат малко повече усилия, има много институти в БАН, за които сте чували. Примерно, Институтът на академик Воденичаров, сегашния председател на БАН, Институтът по хидрология и метрология - има много институти, които наистина са намерили мястото си в обществените отношения...

Водещ: И все пак имате двоен стандарт. Казвате в една нереформирана структура, която няма връзка с практиката, няма смисъл да се наливат пари?

Владислав Горанов: Не, не казвам това. Казвам, че има достатъчно пари за наука както по линия на националния бюджет, така и по линия на европейските фондове, но тя не трябва да финансира структури, тя не трябва да финансира научни звена. Бюджетът трябва да финансира проекти, обвързани с нуждите на държавата като цяло, ако говорим за фундаментална наука или проекти, които са обвързани с необходимостта на бизнеса за някакво развитие.

Водеща: Притеснявате ли се, че може да влезете в конфликт с БАН, така както вашият предшественик Дянков влезе наостро?

Владислав Горанов: Аз нямам нищо против всички тези, със сигурност доста начетени и чели хора. Аз винаги съм правил към тях една и съща препоръка, защото и в предишното си качество като зам.-министър на финансите, и сега имам срещи с много представители на научните звена, и съм им казвал винаги само едно и също. Търсете връзката между това, което правите и това, което се търси от хората. Мога да ви дам прост пример. Застанете отвън и се опитайте да продадете нещо, което никой не иска да купи. Ще стоите цял ден и никой нямам да го купи.

Водещ: Не сте справедлив.

Владислав Горанов: Справедливостта е класово понятие, но това, което исках да кажа е, че има пари, и аз не искам те да отидат за финансиране самоцелно за структури, а трябва тези хора...

Водеща: За нещо конкретно.

Владислав Горанов: ... да отидат и да си ги вземат тези пари. Примерно, знаете ли, че и тази година ще има икономия във Фонд „Научни изследвания"?

Водещ: Опитвам се да разбера...

Владислав Горанов: Трябва да отидат, да вземат тези пари и да изпълнят проекта, така че от него да има реален резултат...

Водеща: Т.е. от Фонд „Научни изследвания" ще останат пари, неизползвани, това ли казвате?

Владислав Горанов: Това казвам.

Водещ: Опитвам се да направя следното сравнение. Защо тогава в други нереформирани сектори отиват много пари, и хората също не получават този продукт, също ако излязат на улицата и се опитат да го продадат, няма да им го купи никой. Вярно ли е, че дотолкова е нараснал разходът, да речем, в МВР, без зад това да стои доволство на хората, че за разкриването на 1 лв. щета от икономическо престъпление, през 2010-та бюджетът е отделял 3 лв., а през 2015-та 29 лв., 8 пъти повече пари...

Водеща: От това, което може евентуално върнато.

Водещ: И друго сравнение, за разкриване въобще на едно престъпление от 2010-та през годините бюджетът е разходвал 300 лв., а сега 4200, т.е. почти двоен ръст. Пак сравнение от експерти, с които сте преговаряли.

Владислав Горанов: Не съм запознат с тази статистика, но ми се струва малко нереалистична.

Водещ: И на мен.

Владислав Горанов: Струва ми се малко нереалистично от гл.т. на това, че ако сравним бюджета на МВР 2010-та и 2016 г., да, има нарастване, но не е в тези пъти, за които в случая се говори...

Водещ: 8 пъти.

Владислав Горанов: Не знам как колегите експерти, както ги наричате, са нравили тази сметка, но ми се струва нереалистична.

Водещ: Данни на стопанската камара, че толкова...

Владислав Горанов: Коя стопанска камара?

Водещ: Българската.

Владислав Горанов: Аха. Ами тогава задайте въпроса на БСК...

Водещ: Вашата сметка не е такава, така ли?

Владислав Горанов: Големият проблем на МВР в структурно отношение и от гл.т. на бюджета, това е, че през годините едни или други министри винаги са искали, което не е лошо, да увеличат възнагражденията на служителите в МВР и тяхната материална обезпеченост, ако може така да го кажем, материалното и вещево доволство, така както те си го наричат по вътрешните ведомствени стандарти, така че разходите за възнаграждения в системата на МВР, широко казано, са около 90-95% от общия бюджет. Това съществено ограничава възможността за използването на модерни методи, модерна техника и прилагането на различни методи за справяне с престъпността, а не само конвенционалното извеждане на физическа сила на улицата - нещо, което нито една съвременна служба за борба с престъпността не може да прилага, ако разчита на високи резултати. Този проблем се опитваме да го преодоляваме. Той минава през постепенно увеличаване на разходите. Със сигурност винаги може да има претенции към която и да е система, но все пак каквото и да стане, ние разчитаме на тези хора на улицата. Онази вечер, примерно на един голям концерт в центъра на София, който се проведе, или снощи на хубавия мач, който се изигра на стадиона, тези хора са там.

Водещ: По-страшен си е протестът на полицаи, помним, отколкото протестът на учени от БАН. За всяка една власт, не е някакво персонализиране. Но нали така?

Владислав Горанов: По принцип е нестандартно да протестират служители на реда, особено в сферата на отбраната и сигурността, но общо взето, трудно се реформира рязко тази система.

Водеща: Ако сега ви попитам как бихте презентирали пред, например един чужд инвеститор, бюджета на България за 2017 г., какво бихте казали и да е истина?

Владислав Горанов: Досега само истини съм Ви казал.

Водеща: Въпросът е да не е напудрена реклама, а какво реалистично, реално бихте казали на един човек, който иска да дойде в България, и ето го Финансист №1.

Владислав Горанов: Между другото задачата ми не е трудна, защото това, което при нас се губи като добри новини, до тях стига по един или друг начин, тъй като те не са заразени от този паразитен шум, примерно като на двете каки, които Мондешки разказа как са си продуцирали... Между другото искате ли и за това да си говорим, това е много интересна тема?

Водеща: Е, не ми е хрумва точно вас да питам за тези събития, но...

Водещ: Кажете какво мислите? Любопитно е.

Владислав Горанов: Ще се върна към чуждите инвеститори. Това, което в България много пречи на обществото да има реално възприятие за важното и не важното е опитът постоянно да се разиграват някакви театрални сценки пред него и да се подменят реалните стойности. Вчера... Аз го очаквах между другото, но вчера като четох интервюто на Мондешки бях изключително много...

Водеща: Да въведем зрителите в темата.

Владислав Горанов: Ами въведете ги, това е важно.

Водеща: Трима души, Владимира Янева тогава председател на Градския съд, софийския, Румяна Ченалова, друг съдия и въпросният адвокат Мондешки си говорят, споменават имената на...

Водещ: Става дума за мрежа от обвързаности, от зависимости. Главният прокурор са на Сотир Цацаров, службите са на Делян...

Владислав Горанов: Главният прокурор и Сотир Цацаров са едно и също.

Водещ: Бойко Борисов и Сотир Цацаров в нерегламентирано разделение на властите...

Водеща: Това се чува само.

Владислав Горанов: Това, което е интересно вътре, ако приемем едната част от записите за автентична, трябва и тази част да кредитираме по същия начин. На кого са дадени, кой ги е поръчал...

Водеща: Те си признават, този Мондешки, адвокатът си казва, че това са реални записи.

Владислав Горанов: Въпросът е кой ги е поръчал, кой е искал тези записи и на практика дали всичките тези хора, за които вчера се коментира в разказа на Мондешки могат да са тези морални стожери, каквито обществото си ги представя в една или друга роля. Връщаме се към чуждестранните инвеститори...

Водещ: Защо влязохте в тази тема?

Водеща: Да, и аз се изненадах.

Владислав Горанов: Влязох в тази тема по същата причина, поради която влязохме и в темата с приватизацията. Защото в България се разказват обикновено полуистини и сферата, която... в жанра задкулисие обичате да го разказвате журналистите е достигнала до такива нива в българското общество, че на хората им е трудно да се ориентират кое е добро и кое е лошо.

Водеща: Така е.

Владислав Горанов: На чуждите инвеститори това им е много по-лесно, защото те много прагматично гледат каква е данъчната политика на съответната страна, какво е нивото на административно обслужване. Да, какво е нивото на корупция - поносимо, непоносимо - и те по този начин правят оценка за това дали в една държава може да се прави бизнес или не. Добрата новина е, че макар и не с темповете, с които на всеки един от нас ни се иска, нещата се подобряват. Но най-голямото изкушени е на един финансов министър е да управлява по-голям бюджет. Нещо, което ние още от първата година на нашия втори мандат, а и още от предизборната програма на ГЕРБ казахме, че сегашната структура на данъчната политика ни харесва и ние не искаме да я променяме. И всъщност това е едно от добрите постижения в бюджета, признато от всички, че продължаваме да сме доста атрактивни от гл.т. на данъчна система. Нещо, което не се изкушаваме да променяме. Чуват се много гласове, особено от БСП, че трябва моделът на плоския данък да бъде променен, това на практика означава...

Водеща: Те го въведоха, или съм забравила?

Владислав Горанов: Не сте забравили, но те разчитат хората да забравят. Това на практика означава вдигането на данъците на цялата средна класа, ако се въведе това, което колегите от БСП предлагат. Ние не го направихме и това продължава да е една много сериозна предпоставка за правене...

Водещ: към финала сме, но пропуснахме важен въпрос, който така или иначе е дъвка, особено преди избори - увеличенията, които бяха анонсирани, включително пенсионерска добавка...

Водеща: Учителски увеличения...

Водещ: Учителски увеличения. Резонно, много гласове питат, ами защо го съобщават преди изборите, за да купуват по този начин гласове ли? Трябва да има отговор политически?

Владислав Горанов: Отговорът е следният. Ако ние сме си научили урока от миналото и видяхме, когато тройната коалиция вдигна предизборно извън предвиденото в закона пенсиите през 2008 г. за 2009 г., загубиха катастрофално изборите. Хората не можеш да ги купиш с такъв тип политика. Това обаче, което трябва да се отчете е, че и миналата, и тази година винаги по това време на годината, когато финансовият министър е длъжен да си предложи сметките за бюджет за следващата година, наближават избори. Миналата година бяха местните избори, тази година са президентските избори. Наближава и краят на годината. Кога да го направим? Да не го правим, за да не ни упрекнат в предизборни внушения, или да го направим...

Водещ: Възможна е такава тактика, да, възможна е тази тактика - да не се съобщи преди изборите, а да се съобщи след изборите. Не знам пък дали си струва да се прави, да се избягва от тази реклама.

Владислав Горанов: Всяка година от ноември 2014 г. до ноември 2016 г., през Великденските празници също, сме давали тези добавки. Те се въведоха още в предходното управление, с тази разлика, че при нас тези добавки се дават много по-лесно, защото събираемостта е много по-добра. И това не може да го отрече дори Румен Гечев. Не може да се иска държавата да спре, за да се подчини на предизборна ситуация или специално правителството да спре да работи, за добро или лошо, за да изчакаме да минат изборите. Това, първо, не е прагматично, второ, за изпълнителната власт няма... След като влезеш в изпълнителната власт, всеки ден си на избори.

Водещ: Благодарим Ви!