ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ЛЕСНИ АДМИНИСТРАТИВНИ И НОРМАТИВНИ РЕШЕНИЯ МОГАТ ДА НАПРАВЯТ БЪЛГАРИЯ АТРАКТИВНА ЗА ИНВЕСТИТОРИТЕ

02.04.2016 г.

| БНТ, „Панорама"| 01.04.2016 |

Водещ: Казвам добър вечер на министъра на финансите Владислав Горанов.

Владислав Горанов: Добър вечер.

Водещ: Министър Горанов поиска да отпуши бизнеса и инвестициите. Въпросът е те запушени ли бяха.

Владислав Горанов: Винаги може и по-добре, независимо от това, че успяхме в 2015 г. да постигнем един приличен, ако съпоставяме с предходните години, растеж, най-добрият след предкризисните години. Има много неща, които можем да направим, така че правенето на бизнес в България да бъде по-лесно. Те са свързани с промени в нормативната уредба, които дори колегите от сегашната опозиция припознаха в тяхното управление през 2014 г. като необходимост от промени. Но очевидно е ясно какво трябва да се направи, но през годините никой не довежда докрай решенията, свързани с елементарни неща като разрешения за строителство, достъп до електроенергия, решаване на спорове...

Водещ: Електронно правителство.

Владислав Горанов: ... електронно правителство, голямата тема, свързана с съдебната система. Разбира се, Министерството на финансите само по себе си не може да бъде инициатор и да доведем докрай всички тези мерки, които според международните класации ни дават незавидни места в правенето на бизнес, тоест нареждат ни в относително лоша позиция. Но на пръв поглед лесни административни решения и нормативни решения могат да направят така, че България да бъде много по-атрактивна и инвестициите да бъдат на много по-добро ниво, от което наблюдаваме в последните години.

Водещ: Дайте простичък пример да разберем.

Владислав Горанов: Давам ви простичък пример. Достъпът до електроенергия. Решението да можем да захраниш твой бизнес или жилищна сграда с електричество. Нещо, което в България се случва много по-трудно в сравнение с други европейски държави.

Водещ: Да си въведеш партида за ток, да кажем простичко.

Владислав Горанов: Да си въведеш партида за ток, да кажем простичко. Нещо, което в България се случва много по-трудно, отколкото в други държави. Изисква елементарни нормативни решения, не знам защо през годините не се е случило. Разпознато е от много правителства и от много администрации. Изисква елементарни промени, които биха могли да бъдат направени. Има куп мерки в тази посока, които сме извели в план, който съм предложил за обсъждане в рамките на правителството. Пак казвам, не откриваме топлата вода. Идентифицирани са тези проблеми може би от времето, когато г-жа Нинова е била зам.-министър на икономиката. Но сякаш във времето не сме могли да преодолеем администрацията и да имаме воля да го наложим това като нормативно решение, за да се случи.

Водещ: Искате да кажете, че г-жа Нинова не го е направила, а вие ще го направите сега.

Владислав Горанов: Не, искам да кажа, че знаем тези пречки пред правенето на бизнес, които могат лесно да бъдат отстранени, така че държавата да бъде по-атрактивна и по-лесно да се случват нещата.

Водещ: Обаче тия инвеститори не ги ли уплашихте вече веднъж? Те какво си мислят за страна, в която министър-председателят еднолично спира обществени поръчки и вероятно ги пуска?

Владислав Горанов: Вероятно си мислят, че има силно управление, от една страна. от друга страна, едва ли инвеститорите...

Водещ: Или че няма правила.

Владислав Горанов: ... едва ли инвеститорите разчитат на обществени поръчки, за да навлязат в България. Или по-скоро такъв тип инвеститори едва ли биха привнесли много за икономическия растеж. Общо взето темата с поръчките е хубава и добре я повдигате, защото, ако не бяхме спрели някои поръчки, върху които тегнеха обществени съмнения, сега щяхте да ми задавате въпроси защо не спряхте определени поръчки. Мисля, че е по-добре когато има проблем в общественото съзнание за дадена област, да подходим така, да спрем. Знаете, че приехме нов закон за обществените поръчки, който дава много повече възможности за предварителен контрол върху всички етапи на провеждането на поръчките. Така че имаме решителни мерки и с правилника, който приехме за прилагане на Закона за обществените поръчки, всички недъзи на практиките досега да бъдат изкоренени.

Водещ: И цената на това не са ли нови дългове и заеми?

Владислав Горанов: Не. Ако правим по-малко обществени поръчки, релацията е такава, че ще харчим по-малко и вероятно дълговете и заемите ще намалеят. Говорим за по-добро качество спрямо цената, която обществото плаща.

Водещ: България не затъва ли в дългове, г-н Горанов? Защото виждаме, че напоследък сте много доволен от излишъците. Но цената на това не са ли дългове?

Владислав Горанов: Е няма как, г-н Василев, да съм доволен от излишъците и цената да са дълговете. По-скоро вероятно имате предвид, че първите месеци на годината реализираме излишъци, а успоредно с това, в месеца, в който имаме най-голям излишък въобще отчитан по статистика, близо 1,8 млрд. за март, в същия месец реализирахме и трансакция за поемане на дълг.

Водещ: Да.

Владислав Горанов: Аз ще бъдат най-доволен, ако дългът, който емитирахме в месец март, не бъде използван и служи само за погашение на вече поет такъв дълг през 2016 г. и трансакциите, които трябва да погасим в 2017 г. Ако този сценарий се сбъдне, няма да има по-доволен от мен. Но така или иначе бюджетът е планиран с около 2% от БВП, 1,8 млрд. дефицит и той е свързан не с някакви прищевки на финансовия министър, а с разходите, които прави обществото, за да поддържа държавата и нейните функции.

Водещ: Защо просто не си съберете парите от КТБ? Няма да се уморя да ви задавам този въпрос. Къде ги?

Владислав Горанов: Искам да ви уверя, че независимо от всички прихващания, от всички цесии, от всички опити по някакъв начин да бъде допълнително окрадена КТБ, и благодарение на колегите от опозицията променихме законодателството по начин, по който държавата има ресурс да обжалва и да оспори всички тези законни, но неприемливи от гледна точка на принципа за равнопоставеност на кредиторите сделки, които допълнително са увредили КТБ. И искам да ви уверя, че никой няма да бъде, как да кажа, пощаден, да не използвам тежки думи за финансов министър, от това, което може да му се случи в българската съдебна система. Имам предвид всички такива прихващания, всички такива сделки ще бъдат преследвани докрай и разваляни. И до голяма степен този процес е много напреднал.

Водещ: Някой с цесии няма да спи тази нощ.

Владислав Горанов: Някой с цесии, който се е опитал да предвари друг кредитор, се е опитал да наруши принципа, че всички кредитори, които са инвестирали в едно неудачно начинание, трябва да бъдат равнопоставени.

Водещ: Имате ли воля да кажете едно е обаче по-важно от друго? Например, лекарите са по-важни или рекордните харчове за армия и сигурност?

Владислав Горанов: Това е най-трудният баланс въобще при правенето на бюджета. Ако питате г-н Каракачанов, познавайки добре средата за сигурност, той винаги е настоявал за укрепване допълнително на отбранителните способности на страната.

Водещ: Той е за армията, да.

Владислав Горанов: И в това няма нищо лошо. От доста години не сме правили сериозни инвестиции в армията. И в началото, когато поехме този мандат, нямахме съществена възможност да го направим. Добрата координация и добрата работа на правителството в отвоюване на икономиката от сивата част, дава възможност да направим тази крачка. И с малки стъпки, година по година, да реализираме проекти в армията и във въоръжаването. Аз съм последният човек, който приветства това нещо, но мисля, че сега можем да намерим добрия баланс между сигурността в социален и във военен аспект. Имаме възможност да гарантираме достатъчно допълнително средства за здравеопазване, достатъчно средства за модернизация на армията. Спомняте си през миналата година, че увеличихме стандарта за образование. Този баланс наистина е много труден и вероятно по-ляво настроените политици ще твърдят, че ние трябва да увеличим преразпределителната роля на държавата и да заделяме все повече и повече за социални разходи. Лошият сценарий тук е, че това неминуемо минава през по-висока данъчна тежест - нещо, което на нас от ГЕРБ не ни харесва. Но ако ме питате дали успяваме да подредим приоритетите си, без излишно самохвалство, смятам - да.

Водещ: Но лекари протестират, таксиметрови шофьори протестират, „Булгартабак" работниците протестират в София. Това означава ли, че ще им се даде, след като протестират?

Владислав Горанов: За работниците на „Булгартабак", ако опрат до социалната система, ще им се даде. Ако имат проблеми със закона и неуредени права във връзка със сегашния им работодател, държавата трябва да се намеси и законът трябва да бъде изпълнен. Що касае другите категории, на таксиметровите шофьори трябва да им се даде възможност да работят и правила, за да си платят данъците, които те дължат. На лекарите - 129 милиона повече в 2016 г., спрямо 2015 г., в бюджета здравната каса. 20 милиона увеличение на заплатите в спешната помощ. Мисля, че достатъчно е направено. Оттам нататък е въпрос на приоритети между отделните сектори в здравеопазването. Не съм убеден доколко проблемът в случая идва от лоша комуникация или от нежелание на съсловието да приеме по-висок контрол.

Водещ: А 7000 лева заплата за член на ВСС как ви се струва?

Владислав Горанов: Непропорционална, но нека финансовият министър отново да не противопоставя отделните власти.

Водещ: Това е въпрос на парламента, ще ми кажете сега, така ли?

Владислав Горанов: Парламентът го прие. Дали трябва член на ВСС да взима на практика най-високата заплата измежду хората, които получават пари от бюджета, може би е целесъобразно. Но това вероятно, спрямо сегашните нива на възнаграждения, идва по-високо от заплатата на президента, на премиера, на министрите, на депутатите. Сигурно народните представители са имали аргументи в тази посока. Аз лично смятам, че един такъв колективен орган, който носи отговорност за цялата власт, в случая съдебната, трябва да бъде добре възнаграден. Но дали най-добре да бъде възнаграден, е въпрос на баланс. В случая те изпревариха по възнаграждения всички други власти в държавата.

Водещ: След като си отиде Ваньо Танов, гарантирате ли, че в митниците ще се действа по-смело и по-честно, както при него?

Владислав Горанов: Аз много уважавах и уважавам Танов. На 6 април в президентството ще направим една церемония по посмъртното връчване на Ордена за граждански заслуги. Сегашният директор на митниците е изявен професионалист, посочен от Танов. Това ми дава основание да смятам, че добрият полицай и добрият митничар Танов е приложил същите критерии в работата си към сегашния директор на митниците, каквито прилагаше като стандарти спрямо целия си опит в полицията си преди това, в ГДБОП и в митницата впоследствие като ръководител на тази администрация. Мисля, че това, което мога да отговоря директно на този въпрос, в името на паметта на Танов, а и като лично разбиране, стандартите на работата в митниците отдавна са променени и това трябва да се утвърди.

Водещ: Накрая, само кратичко. Вие как дойдохте дотук, с какъв транспорт? Защото от днес не може НСО да ви вози, а аз някак не успях да проверя.

Владислав Горанов: Ако бяхте погледнали камерите си, щяхте да видите, че дойдох със служебен, но на Министерството на финансите транспорт. Изкуших се дали да не ползвам метрото, но в края на краищата разликата между това да използваме специализиран транспорт на НСО и да се движим с автомобилите, които всяко едно министерство притежава, са сведени до разбирането дали министрите трябва да са подчинени на специален режим, дали трябва да използват излишни преференции, или могат да бъдат като повечето държавни служители.

Водещ: Благодаря ви, г-н министър.