ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С НОВИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ ЩЕ ЗАСИЛИМ НАДЗОРНАТА РОЛЯ НА МФ СПРЯМО ФИНАНСИТЕ НА ОБЩИНИТЕ

08.01.2016 г.

| Bulgaria On Air, Сутрешен блок | 08.01.2016 г. |

Репортер: Г-н министър, благодаря Ви, че първото интервю за 2016 г. давате в ефира на Bulgaria On Air. Между другото, Вие за първи път, така, гостувате в ефира на Bulgaria On Air. Рядко давате интервюта. Защо?

Владислав Горанов: Давам интервюта тогава, когато има теми, които има смисъл да се коментират. Иначе постоянното присъствие в ефир на финансовия министър едва ли е най-добрата медийна политика. Лично аз предпочитам да говоря по-малко и да работя повече. Това не звучи клиширано. Финансовият министър по принцип трябва да е по-обран в комуникацията, за да говори важните неща.

Репортер: Амбициозен ли сте?

Владислав Горанов: Няма министър, който да не е амбициозен.

Репортер: Защото данните за миналата година показват 2,8 млрд. повече приходи в хазната. Това не е ли показателно за това, че работите усилено, и за това, че сте амбициозен да съберете повече приходи в хазната? За това Ви питам.

Владислав Горанов: Това е само част от амбициите, които имаме, тъй като добрата събираемост е предпоставка за намаляване на дефицита и подобряване, като цяло, на фискалната позиция. Но през тази година съм си поставил за цел да поработим малко повече върху ефективността на разходите, т.е. върху другата част на бюджета - разходната част, в която също има резерви. През миналата година повдигах някои теми, които не успяхме да затворим успешно до края на 2015 г. Надявам се, че в 2016 г. ще имаме възможност да продължим работа в тази посока. Тъй като при ниска данъчна тежест и ако успеем да постигнем максималната възможна събираемост, средна за европейските държави, оттам нататък пътят към подобряване на бюджетната позиция е през разходната част на бюджета.

Репортер: А откъде ще дойде тази по-голяма ефективност на разходите?

Владислав Горанов: Тук е по-трудната задача, тъй като финансовият министър не разходва бюджета. Финансовият министър събира приходите, предлага някакъв финансов план за държавата. Другите министри и въобще другите държавни органи, които извършват разходите, трябва да съдействат в тази посока. Моята задача ще бъде да провокирам, да предлагам идеи и се надявам заедно с партньорите от правителството, с които имаме единомислие, да успеем да изминем път в тази посока. Но със сигурност моята задача тук е ограничена от гледна точка на това, че аз мога само да представям идеи на моите колеги и ако те ги припознаят, да ги прилагат. Трудно е силово да ги налагам. За съжаление, не толкова заради това, че те трябва да се направят самоцелно, колкото за това, че трябва да е общо разбирането, че ефективността на разходите ще е ключова за модернизиране на всички системи. Неслучайно се говори за реформи. Реформите са именно това - не повече или по-малко разходи, а по-ефективно управление на ресурсите, които имаме.

Репортер: За какво ще бъдат разходвани тези 2,8 млрд.? Те вече, предполагам, част от тях са разходвани, част от тях отива и за покриване на дефицита?

Владислав Горанов: Те, така или иначе, вече са минали през сметките на бюджета и участват в неговия окончателен резултат. Част от тях използвахме за допълнителни разходи, свързани с успешното приключване на програмния период 2007 - 2013. Знаете, че там успяхме с много добри темпове в 2015 г. да достигнем до почти 96% усвояване на стария програмен период в няколко направления: първо, осигуряване на авансов ресурс, национален, за да може да усвоим, да извършим разходите и те да бъдат впоследствие възстановени от ЕК. Част от ресурса, разбира се, отиде за покриване на финансови корекции, натрупани от неудачи в първия програмен период, и немалка част - за съфинансиране на разходи, които не се поемат от европейския бюджет, но отново са свързани с проекти. Като пример давам финансирането в доста сериозни размери на ДДС по Програмата за развитие на селските райони, където бенефициенти са малките български общини и където се насочи доста сериозен ресурс.

Репортер: Прогнозата за растежа през тази година - 2016 г. - давате 2,5%. Премиерът обаче преди няколко дни беше по-оптимистично настроен за 4,5%, двойно повече, смея да кажа. Има ли основание за това да си поставяте по-ниски цели, после да ги надскачате с повече работа?

Владислав Горанов: Има предпоставки за по-висок растеж от планирания. Но аз предпочитам да правя, и знаете, че тези числа, за които говорим като оценка, ги дадохме есента на миналата година, предпочитам да правим едни консервативни и устойчиви прогнози, които да ни дават възможност да не сме изненадани в негативен план. Ако сме изненадани в позитивен план, едва ли някой ще ни търси кусури за това, че сме постигнали по-добри резултати от заложените. Съобразили сме се с прогнозите и на БНБ, и на ЕК. Да, има предпоставки за по-сериозен растеж и трябва да работим в тази посока, както по линия на по-бързото стартиране на новия програмен период и отварянето на схемите по отделните оперативни програми. Знаете, че вече се отварят много по-ускорено и почти година по-рано, съпоставено с предходния програмен период. Което ми дава някакви основания за оптимизъм, че темпът на инвестиции и по линия на европейските фондове, и по линия на частния сектор може да се запази и през следващата година - тази, която вече започна. Така че предпоставки за такъв растеж, който се коментира, има, трябва да си свършим добре работата. Дали ще успеем да достигнем това, което се прогнозира като оптимистична прогноза, зависи само от нас. Но пак казвам, твърде рано е да променям прогнозите, които сме дали. Има време за това.

Репортер: А ще удържите ли дефицита на нива от 2%?

Владислав Горанов: Показахме, че можем да се справяме и да удържаме дефицит. Мисля, че бюджетът е планиран достатъчно консервативно и с буфери, които да отчитат предстоящи евентуални неблагоприятни развития в обкръжаващата среда. Така че мисля, че двата процента са реалистични. Виждате, че и спрямо това, което отчетохме като по-нисък дефицит в предходната година, в 2015 г., стъпката на консолидация, стъпката на намаляване на дефицита е постижима. Тя не е от 3,3% да се слезе на 2%, което е доста сериозно консолидационно усилие, тя е под 1%. В този смисъл е постижима. Още повече, че усилията ни за подобряване на събираемостта в никакъв случай няма да приключат в 2015 г. Те ще продължат. Имахме още на първото, преди първото заседание на правителството среща във формата, който многократно сме коментирали, че провеждаме координациони срещи - прокуратура, силови служби, ДАНС, приходни агенции, с които заедно чертаем предстоящите нови стъпки в тази посока. Защото събирането на данъци по принцип е усилие, което изисква обща координация на цялата държава, цялата държавна машина.

Репортер: Предвиждате ли данъчни промени през 2016 г.? Вие миналата година, в заключителната пресконференция през 2015 г. споменахте, че не се отказвате все пак от идеята за данък общ доход, общините да могат да добавят до 2% към него, т.е. на места да може да стане не 10, а 12. Тази идея среща ли обаче подкрепа и би ли могла да бъде лансирана през 2016 г.?

Владислав Горанов: Аз това, което изчаквам е конструирането на новия УС на Националното сдружение на общините. Знаете, че имаме нови кметове. Искам при първата среща с тях да повдигна тези въпроси и ако срещна разбиране от тяхна страна, че това би било добра идея, съм готов да го подложа отново на дебат. Ако те смятат, че не им е необходим този инструмент, защото това е инструмент, който ще е изцяло в техните ръце и от тях ще зависи дали ще го прилагат, или не, ако те се откажат да имат тази опция, аз няма да настоявам. Но продължавам да смятам, че приходната база, с която работят общините, и събираемостта, която постигат при това ниво на ставки, които имат за системата за местни данъци и такси, е недостатъчно, за да могат да развиват местните общности и да се постига една нормална среда за живот в общините. Това обаче не може да стане за сметка на преотстъпване и намаляване на данъците, които постъпват в момента в централния бюджет, тъй като, знаете, че и сега сме на дефицит и едно подобно пребалансиране означава намаляване на разходите, които отделните министерства правят в момента, за което, разбира се, ние ще полагаме усилия за намаляване на дефицита до 0, за да не трупаме нови задължения. Чак след това може да се мисли за подобни движения - нещо, което в краткосрочен план не го виждам в перспектива. В този смисъл, ако общините имат желанието и идеята да разпределят по-голям ресурс и да провеждат наистина икономическа политика на съответните територии, това е една от опциите, която е възможна. Ако те не я желаят, естествено, тя няма как да бъде наложена силово.

Репортер: А ако я желаят, в какъв времеви период може да се случи?

Владислав Горанов: Ако я желаят и се обединим около това, една законодателна инициатива не отнема много време и може да се случи още в първото полугодие на 2016 г. Пак казвам, стига тя да бъде припозната. Защото за мен реакцията преди местните избори беше донякъде обяснима, но странна дотолкова, доколкото тук не говорим за задължително прилагане на този механизъм, а създаването само на една правна възможност, която ще е изцяло в ръцете на местното самоуправление. Отказът дори да съществува опция предполага нежелание на общините да носят отговорност за собственото си развитие.

Репортер: И като заговорихме за общини, Вие анонсирахте, че ще правите промени в Закона за публичните финанси с цел да дисциплинирате, така, некоректни общини, които си позволяват да надвишават в пъти собствения си бюджет, всъщност този, който се отпуска от държавния бюджет и общинските средства. Може ли да разкриете малко повече детайли, на какъв етап е писането на промените?

Владислав Горанов: Писането от гледна точка на технология е на доста напреднал етап. Предполагам, че в следващите няколко дни ще започнем, ще покажем това, до което ние сме достигнали като концепция, и ще тръгне обсъждането с Националното сдружение на общините, със Съвета за централизация, между министрите, с всички заинтересовани страни. Това, което наблюдаваме в последните години, е, че, за съжаление, липсват достатъчно законови гаранции, че едно лошо управление на община може да бъде навреме уловено като тенденция и да бъде предпазена общината от достигането на такова финансово състояние, което на практика я блокира и пречи да си изпълнява функциите. Казвам го с толкова много думи, за да не използвам думата фалит. Но наистина има общини, които по размер на задължения са ангажирани дотолкова, че общият размер на задълженията надхвърля един, два, три пъти годишния им бюджет, което на практика означава, че тези общини са фалирали. Но понеже няма такава хипотеза в законодателството, а и те са създадени, за да изпълняват публични функции, ние трябва да създадем механизъм, първо, за, така да се каже, ранно предупреждение, че нещата в една община не вървят добре; и второ, да насочим местната общност към търсене и намиране на решение.

Репортер: От къде може да дойде решението - може ли...?

Владислав Горанов: В това е горе-долу и концепцията, която развиваме в Закона за публичните финанси - в момента, в който по обективни показатели се отчете, че общината е в затруднено финансово положение, се въвежда на ниво закон, такава е концептуалната идея, задължение на кмета да предложи на Общинския съвет план за оздравяване с конкретни мерки вътре. И ако нещата се ограничат дотам, местната власт със собствени сили и средства започва да изпълнява един план, който да върне финансовото състояние на общината в нормални граници. Ако обаче общината не може да се справи сама и иска помощ от правителството, тогава вече правителството започва да играе по-сериозна роля в този процес, давайки  становище по този план, наблюдавайки го като изпълнение и евентуално отпускайки временна безлихвена помощ на съответната община, която може при определени показатели впоследствие да прерасне и в грант. Но всичко това е един логически обвързан механизъм на идентифицираме на проблемите, даване на гласност на тези проблеми в местната общност, дебат в Общинския съвет между кмета и Общинския съвет, публично обсъждане на тези проблеми, предлагане на решения и впоследствие търсене на помощ или не от държавата и ролята на държавата за наблюдение дали възприетите от местната общност оздравителни мерки дават резултат. За такъв тип общини ще се предвижда и механизъм министърът на финансите да дава становище по бюджет, предложен от кмета на съответната община, което становище задължително да бъде обсъждано. Разбира се, движим се по тънък лед да не нарушим принципите на децентрализация и независимостта на местните власти. Но общини, които са в затруднено финансово положение, ще са длъжни да искат становище по проекта си на бюджет, становище, което задължително ще трябва да влиза за обсъждане в Общинския съвет, заедно с проектобюджета, предложен от кмета. Защото не е тайна, че през годините, с една или друга цел, за да вкарат повече разходи в разходната част на бюджета, общините планират грешно приходната част и това отваря предпоставки за трупане на много задължения.

Репортер: А лошото планиране може ли да се обвърже с някаква политическа окраска?

Владислав Горанов: Лошото планиране, за  съжаление, е многоцветно. В смисъл, не можем да кажем, че кметове  от една политическа партия или от друга са отличници или лоши управленци. Имаме примери, за съжаление, от всички цветове на партийния спектър. Със сигурност наблюдаваме следното - в средни и малки общини, където дълги години е управлявал един кмет, нещата, дълги  години, имам предвид три, четири, пет мандата, нещата в края на периода на управление на един дългогодишен кмет обикновено изглеждат по-зле, отколкото на други места.

Репортер: Бихте ли дали конкретен пример?

Владислав Горанов: Не искам да оцветявам с примери това. Ние с измененията в закона ще се самозадължим да предоставяме информация за всички общини, за тези показатели, които ще наблюдаваме във връзка с финансовото им здраве и тогава цялото общество ще види кои са общините наистина в затруднено финансово състояние и кои се справят по-добре.

Репортер: А при хипотеза кметът да не предложи оздравителен план, директно да се обърне към вас и евентуално да се стигне до помощ от държавата - тя ще бъде гласувана през МС или в парламента? Как ще става, как ще го запишете в закона?

Владислав Горанов: Няма хипотеза да се обърне, без да предложи оздравителен план. Той може да предложи оздравителен план на Общинския съвет и да се опитат със собствени сили и средства да се справят. Защото утежнението, ако мога така да го нарека, към това да се обърнеш към правителството в случая, ще идва оттам, че с текстове в закона сме предвидили - Министерство на финансите и Министерски съвет ще имат много по-голяма надзорна роля върху това как се изпълнява планът и на траншове ще отпускат помощта, в зависимост от това дали се изпълнява планът, или не. В случай, в който няма директно обръщане за такава помощ, максималното нещо, което ще е ново, е, че кметът ще бъде принуден да повдигне тази тема пред Общинския съвет и да се дебатира на глас пред цялата местна общност, от една страна. От друга страна, докато трае оздравителната програма, министърът на финансите ще си запазва правото да изказва становище по проекта на бюджет и кметът ще е длъжен да внася това становище в Общинския съвет, където то също да бъде дебатирано и да се вижда дали планирането на кмета е адекватно от гледна точка на позицията и външния анализ на Министерството на финансите.

Репортер: Вие споменахте реформи. През 2015 г., ключовата реформа в МВР, която лансирахте, удари на камък, имаше и протест. Тогава чувствахте ли се неразбран и дали и как ще опитате отново, така, да се реформира силовото ведомство, силовите структури? Очевидно там се наливат големи средства всяка година, над милиард е бюджетът на МВР. А правилно ли се разходва?

Владислав Горанов: Самият факт, че ми задавате този въпрос, означава, че съм си свършил работата и този дебат вече е на дневен ред в обществото. Имам уверението, че част от мерките, които предложихме за подобряване на структурата на бюджета на министерството, могат да залегнат в едни скорошни промени в Закона за МВР. В момента тече интензивна работа в МВР. Дали сме си още малко време с министър Бъчварова да седнем заедно и да ги прегледаме. Но не сме се отказали от това, че някои промени могат да подобрят структурата на бюджета и ефективността на работата в МВР. Това се припознава и от министър Бъчварова и тя работи в момента по тази тема.

Репортер: А общите промени кога ще видят бял свят?

Владислав Горанов: Не мога да се ангажирам с конкретен срок, но предполагам, че в следващата седмица и месец ще са пред публиката вече, тъй като наистина много интензивно се работи в МВР по тази тема.

Репортер: Тогава Вие си послужихте с една много цветна метафора. Така, казахте, цитирам по памет, че по принцип не може да търсиш помощ от гробище, когато искаш да отместиш, помощ отвътре. Ще срещнете ли тази помощ през 2016 г.?

Владислав Горанов: Това ни връща и към първата тема - доколко може сам министърът на финансите да повишава ефективността на разходите, при положение че самият той не извършва разходи като разпоредител с бюджет. Тук разчитам на моите колеги от правителството. Във всеки един от тях срещам разбиране по тази тема. И мисля, че в 2016 г. ще имаме движение в тази посока. Между другото, много неща се свършиха и в 2015 г., макар и не с темповете, които на мен ми се искаше, като министър на финансите. Но те останаха някак невидяни и неразбрани от публиката. Имаме едно, макар и не в темповете, в които на мен ми се искаше, оптимизиране на разходите за персонал в отделните системи, имаме вкарване в рамки на разходите на НЗОК. Спомняте си, че в последните години - 2013 и 2014 г. - винаги е имало един огромен ресурс, който се добавя с новия бюджет на НЗОК и въпреки големите ръстове от година в година, в есента се е вдигала темата за актуализация на бюджета на НЗОК. Видяхте, че успяхме в 2015 г. да овладеем тези процеси - нещо, което изискваше доста усилие. Неслучайно още от пролетта на 2015 г. започнах да алармирам, че трябва да се обърне внимание на това. И благодарение на усилията и на УС на НЗОК, и на министър Москов, не и без постоянен натиск от наша страна, успяхме да запазим финансовите параметри на системата на здравеопазване в предвидените равнища - нещо, което не беше постигано преди това. А иначе в секторите, за които говорим, че може да се работи повече в тази посока, има какво да се направи още в системата на висшето образование. Там тепърва предстои работа върху законодателството, за да се обвърже повече качеството на образованието с ресурса, който държавата отделя. Със сигурност темата със здравеопазването ще стои и през тази година. В сферата на социалното осигуряване, въобще в социалната сфера, министър Калфин е доста напреднал с един анализ по отношение на промени в експертизата на работоспособността и свързаните с това права, които се черпят. Предполагам, че в следващия месец и тази тема ще се постави на масата на обсъждане. Тоест темпото на промени, свързани с повишаване на ефективността на разходите и рационализиране на системите, ще ни съпътства през цялото време. Най-малкото, докато публичните финанси са на дефицит.

Репортер: Когато заехте поста на финансов министър, дойдохте с такава заявка, че с минус 10% се оптимизират разходите за персонал в администрацията. Какъв процент успяхте да постигнете?

Владислав Горанов: На някои места си е 10, на някои места - по-малък, на някои места не успяхме да постигнем.

Репортер: Къде не успяхте?

Владислав Горанов: Не успяхме да постигнем в силовите ведомства. Там има натрупани инерционни процеси, които изискват повече работа. Там нещата обаче с бързи темпове ще продължат и в новата година.

Репортер: Останахте ли криворазбран и за т.нар. данък „уикенд"? Всъщност става въпрос за ДДС, не за данък „уикенд", и Вие казахте, че той важи всеки ден. В този ред на мисли, да го наричаме данък всеки ден, или?

Владислав Горанов: Как ще наричаме засилването на контрола по отношение на злоупотребите с ДДС, е въпрос на журналистическа риторика. Но всъщност, ако има някакво неразбиране там, е първо това, че дотук всеки, който претендира, че това е нов данък, подвежда, всеки, който претендира, че държавата указва допълнително административно усилие, също подвежда. Защото системата на ДДС от гледна точка на правилата винаги е предвиждала, когато нещо се използва за крайно потребление, за него да се плаща ДДС, с изключение на случаите, когато това е предвидено в закона. И натрупаните през последните години злоупотреби в системата на ДДС от регистрирани по този закон лица ни провокира, особено в усилията да намалим дефицита, оттам - дълга, и да си приберем дължимото за фиска и да намалим несправедливостта в това, че една малка група лица, която е регистрирана по Закона за ДДС, има възможност заради пропуски в системата да се облагодетелства и да не плаща ДДС, е неправилно и намира отражение в измененията, които предложихме в края на миналата година. Там няма нищо ново всъщност, освен вкарване на правила как лицата да управляват ДДС, така че да се намалят възможностите за злоупотреби от  него. Но в никакъв случай не говорим за допълнителни административни мерки или някакви допълнителни ангажименти. Просто спазване на принципите на Закона за ДДС, които, между другото, важат в България от края на 1993 г.

Репортер: Все пак бихте ли гарантирали, че под удара на данъчните ще попадат фирмени активи, говорим за големи фирмени активи като коли, апартаменти, яхти дори, не говорим за мобилни телефони и таблети?

Владислав Горанов: Не говорим за това. Първо, както при всеки друг данък, така и при този ние разчитаме на добросъвестност на данъчно задължените лица. На тяхната отговорност и на тяхната преценка ще стои да посочат и да начислят, ако се налага, ДДС тогава, когато използват фирмени активи за нуждите на собствениците или за нуждите на персонала, извън нуждите на нормалната икономическа дейност. Естествено, ние няма да влизаме и да хабим ресурс в преценка дали незначителни по стойност и обем активи се използват и по този начин се нарушава системата на ДДС. Но имаме много наблюдения през годините, особено последните години, за засилване на злоупотреби и регистриране на името на фирми на частни домове, на моторни превозни средства, за които, първо, е много по-лесно да се установи, че те не се ползват по предназначение, тоест за икономическата дейност на лицата, и второ, да се избегне плащането на един огромен обем ДДС.

Репортер: Вие разчитате на добросъвестност. Но има, ето Вие казвате, че има такива злоупотреби с ДДС. Тогава как ще бъде контролът? НАП трябва да изготви правилата до края на януари. Дали ще са готови?

Владислав Горанов: Ще са готови и по-рано. Ще са готови по-рано указанията, които по-скоро да дадат насока как НАП ще третира и как НАП ще работи върху измененията, които настъпиха в края на миналата година, и ще даде насока на лицата какво поведение да имат, за да не се влиза в спор между приходната администрация и тях дали не са злоупотребили с ДДС. Със сигурност разчитаме, пак казвам обаче, както при всички данъци, на доброволното деклариране - нещо, което е заложено като цяло като философия при събирането на данъци. Впоследствие, естествено, ако има наблюдения за сериозни отклонения, ще има и сериозни действия от страна на НАП. Добросъвестните в никакъв случай не трябва да се притесняват. Трябва да се притесняват тези, които са се възползвали от вратички в закона и са си позволили да организират така стопанската си дейност, че на практика животът им като физически лица да е без ДДС.

Репортер: А с колко се ощетява фискът и какъв ефект очаквате от подобна мярка?

Владислав Горанов: Оценките, които са правени от НАП, са за не по-малко от 100 - 150 млн. Те биха могли да бъдат и повече. Говорим само за тази мярка. Нека да минат няколко месеца, да видим поведението на регистрираните по ДДС лица и тогава ще коментирам дали и какъв фискален ефект се получава. Но трябва да се има предвид едно - няма нищо ново в системата на ДДС. Вкарваме правила, за да можем да избегнем свободното тълкуване както от страна на приходната администрация, така и от страна на данъчно задължените лица доколко могат да ползват фирмени активи за лични цели.

Репортер: И друг данък беше лансиран през 2015 г. от министър Москов - т.нар. данък „вредни храни". Вашето мнение май по-скоро е отрицателно или резервирано. Министър Москов съгласува ли с вас неговата концепция? Защото реално цифри не сме видели, някаква рамка - как ще се прилага, защо, кому е нужно. Дали ще има ефект?

Владислав Горанов: Дебатът там не е затворен. Това, което коментирах и ще се опитам да го възпроизведа по същия начин, аз разсъждавам така - целите на закона концептуално са добри. Те целят промяна на навиците и консумиране, избягване консумацията на вредни съставки в някои от храните, като по този начин медицински доказано е, че ще се повиши качеството на живот и ще се намалят рисковете за здравето. Дали това обаче би могло да бъде постигнато с въвеждането на такъв данък не е безспорно. Защо? Защото знаем, че едно от основните достижения на европейското ни членство е свободният пазар. Ако само на територията на България приложим тази мярка, е много възможно да не постигнем целите за промяна на потребителското поведение, а по-скоро да засилим вноса на подобни стоки от съседни нам европейски държави, а защо и неевропейски, от съседните на нас държави, в които тези стоки няма да са обложени. От друга страна, ако приемем концептуално, че целта е промяна на потребителското поведение, този данък не би трябвало да има и фискален ефект. Тъй като при липса на консумация на вредни стоки, не би трябвало да има и постъпления в бюджета. Неслучайно, не сме го и предвидили. Това е моят коментар, който идва да каже, че има риск за изпълнение и на двете цели на закона - фискалната, по принцип, тя не е първостепенна, защото идеята на този данък е той да не се събира, тоест да няма консумация на вредни храни, и другата, промяната на потребителското поведение, при отворен пазар ще доведе до натиск за, да не го наричам контрабанда, но неконтролируем внос на подобен тип стоки от други държави, в които те не са обложени. Всичкото това ме кара да мисля, че има риск целите на закона да не бъдат постигнати в нито едната им част и да подлагам под съмнение това, че би бил приет в парламента. Има изказани резерви от други министри, които категорично са против закона по начина, по който е предложен. И дори да се обединим по целесъобразност в правителството и да подкрепим министър Москов, гласовете, които се чуват против, и аргументите против, които не са лесни за пренебрегване, могат да доведат до това, че да не срещне подкрепа в парламента, дори да мине през Министерски съвет. Дебатът в следващата година ще продължи. Министър Москов не се е отказал от тази своя идея, но не я е и придвижил по-напред, тоест все още тя не е била дебат в рамките на правителството.

Репортер: Като че ли има повече против, отколкото повече за?

Владислав Горанов: Така изглежда.

Репортер: А може ли да се прави аналогия с цигарите? Акцизът за цигарите расте, съответно не виждаме да е спаднало потреблението на цигари.

Владислав Горанов: За разлика от вредните съставки в някои храни, тютюнопушенето създава една много по-сериозна зависимост. И в този смисъл еластичността на потреблението спрямо цената е по-ниско, отколкото тези стоки, за които говорим, че можем да утежним цената им с допълнително облагане. Но иначе концептуално, логиката е същата - налагането на акциз върху цигарите има за цел да намали тяхното потребление или поне да вкара ресурс в хазната, за да може тя да го използва за целите, ако щеш на здравната политика.

Репортер: Да. Рязко сменяме темата сега от цигари, данък „вредни храни" към банковия сектор. Тази година е ключова за банковия сектор предвид стрес тестовете. Те започват на 14 февруари, трябва да приключат до 17 юни. Горе-долу в тази рамка какво трябва да се случи? Вие комуникирате ли, така, повече с гуверньора на централната банка?

Владислав Горанов: Имаме много добри отношения с централната банка, с нейния нов екип. Утре съм организирал по мое предложение среща на Съвета за финансова стабилност, който включва министъра на финансите, управителя на БНБ и ръководителя на Комисията за финансов надзор, на която да обсъдим степента на напредък и готовността за провеждането на стрес тестове, тъй като, знаете, че те няма да се провеждат само в банковата система, а в цялата финансова система. Ще включват и застрахователи, и пенсионни фондове. Така че мисля, че готовността ни е добра. Оптимист съм, че ще успеем да върнем доверието в банковата система в резултат на стрес тестовете. Иначе това, което предстои, е избор от страна на банките на т.нар. доставчици на тази услуга, тоест тези, които ще извършат реално оценката на качеството на активите и стартирането на реалния преглед на активите - нещо, което е сложен технологичен процес. Разбира се, правен е на много места в Европа, така че има достатъчно ноу-хау натрупано. Знаете, че БНБ избра фирма, която да изготви методологията. Нещата са под контрол и са в доста напреднал етап на развитие. Така че мисля, че това, което предстои, е предварително подготвено както от страна на централната банка, така и от страна на търговските банки. Надявам се, че ще минем успешно през стрес тестовете, през оценката на качеството на активите, основната цел на което е да се върне наистина доверието във финансовата система на страната и да си знаем, че бомбата, която избухна в ръцете ни през 2014 г., е сценарий, който е далеч от нас.

Репортер: А разплетена ли остана тази драма с КТБ, която се случи, и фалит, или по-скоро всичко отново беше обгърнато в мъгла?

Владислав Горанов: Много време загубихме и самата политическа ситуация в 2014 г. и в лутане какво точно решение да се вземе по отношение на бъдещето на банката. Въпреки че за мен още тогава всичко беше предизвестено на база на първоначалните анализи, които показаха една доста сериозна капиталова дупка в банката. Неслучайно и датата на несъстоятелност беше върната доста назад спрямо първоначалното определено.

Репортер: А това не помогна ли всъщност на хората, които направиха цесии и прихващания?

Владислав Горанов: Помогна, помогна много за това да усложни работата на синдиците, която сега им предстои. Видяхте, че публикувахме списъци с много цесии, които впоследствие са обвързани с прихващания, които увреждат масата на несъстоятелността на банката и най-вече нарушават справедливостта при равноправното третиране, равнопоставеното третиране на кредиторите на банката. Приехме в месец февруари законови промени, които да дават легален инструментариум на синдиците да атакуват подобни сделки. Огромен по обем сделки са атакувани пред съда. Съдът обаче е този, който трябва да се произнесе по тяхната действителност. И аз се надявам, че относително бързо ще се вземе решение. Общо взето, сложни са казусите и са еднотипни. И вземе ли се решение в една посока за един от тези казуси, ще се прилага и за другите, което ще даде възможност бързо да се пристъпи към следващи действия от страна на синдиците. Големият проблем тук е, че за голяма част от отпуснатите кредити не са учредявани, липсват обезпечения или впоследствие в този период, в който, мога да кажа, банката не се управляваше, преди да изпадне в несъстоятелност и се даде един дълъг период от време, в който да се извършват сделки и сложни с прехвърляне на активи многократно, така че да се отдалечат от пряка връзка с кредити, взети от банката, много ще затрудни възстановяването на масата на несъстоятелността. Няма да пестим усилия в тази посока. Наистина е доста сложен процес заради фактическата сложност и заради времето, загубено през 2014 г.

Репортер: А дали ще бъдат удовлетворени всички искания на тези, които са прередили добросъвестните, които не са правили цесии?

Владислав Горанов: Това от концептуална гледна точка не би трябвало да се допуска. Разбира се, аз не мога да предреша какво ще постанови съдът. За мен идеята, че един кредитор може да изпревари друг чрез подобни сделки, е неприемливо и неслучайно и законодателството се адаптира в тази посока. От икономическа и от житейска гледна точка да се извършват подобни операции извън банката и с тях да се дава предимство на един кредитор пред друг е неприемливо. И мисля, че в края на краищата справедливостта в тази посока поне да се гарантира равнопоставеност на кредиторите ще бъде постигната.

Репортер: Несправедливо, но много държавни дружества с активи, с депозити в КТБ го направиха.

Владислав Горанов: Не са направили още нищо, докато...

Репортер: Да, опитаха се.

Владислав Горанов: Не са направили още нищо, докато не се реши окончателно дали осчетоводените или неосчетоводени прихващания имат сила и действие спрямо активите на банката.

Репортер: Вие преди време в едно интервю казахте, че ще е добре, ако 30-35% от активите на КТБ се върнат. Още ли сте на тази прогноза?

Владислав Горанов: Аз казвам, че това ще е добре. Горе-долу такъв процент се събира при несъстоятелност на банки, който сме наблюдавали в други държави. Разбира се, ние тръгваме, пак казвам, от по-неблагоприятна позиция, защото нямаме такъв дълъг период на неяснота за състоянието на банката от юридическа гледна точка, което мъртво време даде възможност наистина доста активи да бъдат, така ще се изразя, „разкачвани" във връзка с банката и оттам, откъдето действително те са придобити като произход на ресурсите и това ще затруднява и ще превръща в много сложни правни спорове между КТБ в несъстоятелност и отделните юридически лица, които са длъжници на банката и връзката с активите. Но аз съм умерен оптимист, че за голяма част от големите активи, благодарение на обследването, което „Аликс партнърс" направи, фирмата, която беше специално наета за тази цел, ние ще можем да възстановим връзката между откраднатото, ще го нарека, от банката, и нейното имущество, за да го върнем обратно.

Репортер: Според Вас, само собствениците на банката ли трябва да бъдат сочени с пръст? А институциите?

Владислав Горанов: Институциите, ако имат някаква вина, това е, че са проспали случващото се. И те не само, че се сочат с пръст. Знаете, че текат и много действия от гледна точка на прокуратурата по отношение на длъжностни лица в БНБ, чиято роля и задача е била да наблюдава тези процеси и да открива нередности, ако има такива. В края на краищата обаче контролните функции на държавата стоят като второ ниво на управление на системата. Първото ниво на управление - акционерите и мениджмънта. Защото тяхна е ролята да управляват и да пазят вложенията и активите на банката. А когато виждаме целенасочени действия наобратно и нарушаване на всякакви общоприети практики и стандарти за управление на банки, по естествен път идва да отнесем най-голямата вина не върху контролните органи, които, така или иначе, имат, и тя се търси от тях, е върху преките извършители.

Репортер: Споменахте „Аликс партнърс". За съжаление обаче, докладът им е конфиденциален. Кога ще има филтрирана информаци