ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: РАБОТАТА НА МФ Е ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ И ДЪРЖАВАТА ДА СА СТАБИЛНИ

07.11.2015 г.

| Дарик радио, „Седмицата" | 07.11.2015 |

Водещ: Министърът на финансите Владислав Горанов в „Седмицата". Добро утро, г-н Горанов.

Владислав Горанов: Добро утро.

Водещ: Ще оттегли ли правителството проекта за държавен бюджет за 2015 г. заради протестите на служителите от сигурността - полицаи, военни, надзиратели?

Владислав Горанов: В сряда заявихме едно ревизирано виждане по отношение на промените в законите за МВР, за отбраната и въоръжените сили и другите закони, които уреждат статута на служителите вътре. И на практика според мен не се налага най-малко оттегляне, защото между първо и второ гласуване всичко, което сме поели като ангажимент, а именно запазване на сегашните служители на 20-те заплати при пенсиониране, ненамаляване на възнагражденията, които получават, запазване на порциона; разбира се, остава ограничаването на отпуските - всичко това би могло да стане между първо и второ гласуване в бюджета. И то гарантира...

Водещ: Това ще стане като технология през депутати от управляващата партия, от ГЕРБ, така ли?

Владислав Горанов: Категорично.

Водещ: Те ще внесат промените.

Владислав Горанов: Да.

Водещ: Тъй като протестиращите полицаи изглежда, че не вярват, че това ще се случи и настояват за техника, при която има оттегляне на този проект и вкарване на нов проект.

Владислав Горанов: Те, ако не вярват, значи не вярват на целия парламент, не вярват на начина, по който се взимат решения. След като вносителят е заявил своята воля, в случая министър-председателят и кабинетът, от там нататък най-демократично и най-нормално е този процес да се случи в парламента.

Водещ: Да изясним: еднократното вкарване на парите от добавката за стаж в заплатата, означава, че от следващата година вече няма да се добавят нови пари за всяка нова година стаж на полицаи, военни, надзиратели?

Владислав Горанов: Още през 2012 г. подобна промяна беше реализирана по отношение на държавните служители. Автоматичното нарастване с всяка година допълнителен стаж не означава - и то на всички служители, независимо от начина, който носят службата - не е най-доброто решение според нас, защото то не отчита по никакъв начин действителния принос на съответния служител, не съдържа в себе си елемент на атестация - как е носена службата, и куп други показатели, които биха могли да се използват за по-добро управление на тези системи.

Водещ: Това означава ли, че ще подкрепите да отпадне процентът за стаж всяка година и в Кодекса на труда, след като държавата има такива силни аргументи да не дава всяка година процент за стаж, защо остава натоварен частният бизнес, да е длъжен да дава?

Владислав Горанов: Има такъв дебат, аз лично бих го подкрепил. Знаете, че реакцията на синдикатите е много чувствителна по тази тема, но забележете, в Кодекса на труда минималният процент, който е заложен, е 0,6% на година, докато при държавните служители беше 1% на година - беше, казвам - сега вече няма такова автоматично действие на допълнителните възнаграждения. И в случая, специално за тези категории служители, които коментираме днес - 2% на година.

Водещ: Това, че е по-нисък процентът не е никакъв аргумент за принципа, за който вие говорихте.

Владислав Горанов: Като цяло за принципа увеличаването на службата не означава подобряване на твоите качества. Или ако увеличаването на времето, през което си служил увеличава твоите качества или подобрява твоята работа, това трябва да стане чрез увеличение на твоята заплата, а не по този автоматичен начин, без да се отчита това.

Водещ: Кога ще предложите тази промяна да важи и за частния бизнес, който да не бъде дискриминиран спрямо държавните служители и полицаи?

Владислав Горанов: Ние имаме няколко идеи, може да ги нарека пакет от мерки, които заедно с вицепремиера Калфин обсъждаме все още на работно ниво, което в скоро време ще представим на социалните партньори като тема за дискусия за промени в различни посока, свързани, примерно, с експертизата на работоспособността и други теми, една от които би могла да бъде тази, която сега коментираме с вас.

Водещ: Отпадане на процента за стаж, която е най-малко 0,6% според Кодекса на труда, в колективни трудови договори или в индивидуални договори може да се договаря и по-висок процент, отпадане на 0,6% за всички в България.

Владислав Горанов: Пак казвам, това е тема за дискусия с работодателите и синдикатите. На принципна основа за мен това е един анахронизъм в трудовите правоотношения, който не отчита реалностите за пресирания труд и за качеството му. По същата причина - отново да се върнем на темата от тази седмица - няма абсолютно никаква гаранция, че ако един служител е работил повече, работи по-добре. Специално даже при определени категории служители, които се налага да използват физическите си умения, се предполага, че с времето физическите им умения, заради естествени процеси, намаляват. Същевременно обаче автоматизмът на тези допълнителни възнаграждения води до това, че по-младите служители, независимо дали работят по-добре или по-лошо, по-младите служители... Същият пример, дори може да ви се струва забавно, но може да се даде и по отношение на народните представители. Те също имат допълнителни възнаграждения за прослужено време. И от гледна точка на Конституцията, питам аз, с какво един млад народен представител е по-лош или по-добър от един по-възрастен народен представител, че да взимат различни възнаграждения?

Водещ: Всъщност този разговор е важен, защото показва как разсъждавате като принцип, а не че нещо срещу полицаите конкретно. Друг принципен въпрос е трябва ли да се получават заплати при пенсиониране.

Владислав Горанов: Възможен отговор е „да". Само че трябва да сме с ясното съзнание, че подобен тип плащания нямат връзка със службата, в която те се получават. Тоест получените 20 заплати от полицаите при тяхното пенсиониране нямат връзка с полицейската работа. Те получават едни плащания, които не са затова че те са от системата на МВР, а затова, че я напускат. И този разход, който не е малък по обем не само за системата на МВР, а и за другите системи, свързани със сигурността, а и съдебната власт има такъв тип плащания, те на практика не са плащания за отбрана, сигурност и правосъдие, те са по-скоро разходи, които финансират пенсионни права, ако мога така да...

Водещ: Но това също работи принципно в българското законодателство, защо не се разпростре този дебат и върху частните - да се дава ли при напускане на работа заплата?

Владислав Горанов: Разликата между държавната служба и частната е, че ако частният собственик прецени, че иска да включи такъв социален пакет или такива правила в трудовите правоотношения, никой не може да го спре.

Водещ: Да, но има и задължения по Кодекса на труда.

Владислав Горанов: Задълженията по отношение на реалния сектор са доста по-ограничени. Но да се върнем на сегашния дебат. Има логика да се изплащат подобни - няма да ги наричам обезщетения, защото аз не виждам каква щета се нанася на някой, когато той реши да напусне, обикновено това е по негово желание или поради навършване на възраст за пенсиониране - но да приемем, че са се наложили във времето. Те имат евентуално логиката да правят един труд по-привлекателен и да привличат в съответната професия хора, които иначе не биха влезли в нея.

Водещ: Стигаме до въпроса България кой труд иска да бъде привлекателен. Вие чухте тезата, с която започнах: не е ли логично децата на България, младите хора на България да бъдат насърчавани да харесват труда, който е свързан с по-високо образование, с голяма добавена стойност за цялото общество. Защо критерият трябва да бъде, че някой бил на студ и на пек? Във всички общества, във всички времена има хора, които недоучват, не завършват университети - винаги ще се намерят хора, които да бъдат на студ и на пек. Въпросът е, че едно общество се дърпа от хората, които са много образовани.

Владислав Горанов: Вашата теза ще бъде винаги вярна. Но ако приемем, че има определена категория труд, която не изисква такава инвестиция и такъв ресурс като висше образование, то за нея - в случая, ако говорим за редовите полицаи, които са на терен, който са на улицата, за тях разграничението спрямо тези, които работят извън рисковата среда, трябва да бъде по линия на осигуряването. И този дебат се води в обществото, има и промени в Кодекса за социално осигуряване, които трябва да произведат действие. Служителите, които не работят в рискова среда, би трябвало да се осигуряват в категорията труд, която не е рискова - трета категория.

Водещ: Какво значи не е рискова? Например, един специалист по химия в лаборатория на МВР, който ще извърши изследването, което ще разкрие големия бандит и това ще стане причина той да лежи десетки години в затвора, този човек също носи риск, макар да не изглежда, че е в студ и пек на улицата. Той ще се яви като свидетел срещу този, или експерт по това дело. От къде накъде хората, които , казват, зад бюро, цивилните, които са учили много повече, да бъдат сега изключени в полза на тези, които били на улицата със средно образование?

Владислав Горанов: Ако трябва да ги противопоставяме, или диференцираме по някакъв начин, тук се опитват да кажа, че по принцип сте прав, че хората с по-високо образование трябва да бъдат по-добре оценявани и това вероятно е така. Аз добавям нюанса, специално по отношение на условията на труд трябва да се отчита разликата в условията на труд по отношение на увреждането на живота и здравето, рисковете за живота и здравето - на тази база да се направи първото разграничение между служителите, които работят полицейска, дознателска или друга работа, свързана с отбраната и сигурността, но които не са директно изложени на същите физически рискове за живота и здравето си. И по тази линия да ги разграничим от гледна точка на осигуряването. Друга линия, която може да диференцира и да оптимизира процесите в тези системи, е по отношение на чистите администратори в съответните централни администрации на тези министерства, за които говорим. Защото по каква логика ръководителят на правната дирекция на МВР трябва да е с първа категория труд, да се пенсионира предсрочно, да получава порцион, 20 заплати на края на своята кариера...

Водещ: Да, логиката е, понеже всички над които е той, получават същото. Но пък няма логика те да получават, а той, който е учил години, за да завърши право, докато тези хора не са инвестирали годините си...

Владислав Горанов: Не, него трябва да го сравним с директора на правната дирекция на Министерския съвет, или на Министерството на културата. Това е чиста администрация и тя не трябва да обраства с...

Водещ: Не е ли логиката, че тези хора, след като са учили повече, трябва да получават привилегии, в кавички, понеже така ги нарекоха, повече бонуси от обществото, отколкото някой, който е завършил само едно средно образование, станал полицай и бил на улицата?

Владислав Горанов: Пак казвам, в случая не е това целта на дебата, да противопоставяме хората, които работят на терен и със средно образование, и хората, които са с висше образование. По-скоро тук, това, което е необходимо да се направи, е съответното разграничение между рисковете, които се носят в една служба, и статутът, който съответните служители имат. В този смисъл има какво да се направи по отношение на пребалансиране на правата в силовите структури между тези, които са изложени на рискове, и тези, които вършат по-скоро аналитична дейност и преките рискове за живота и здравето им не са същите.

Водещ: За колко напуснали системата на МВР имате по 20 пенсии в бюджета?

Владислав Горанов: Ако говорим до края на 2015 г., можем да посрещнем, ако заради този дебат има хора, които са си взели своето решение, че искат да напуснат, бих отговорил така: имаме достатъчно, готови сме...

Водещ: Ако решат 10 000, 20 000... Имате ли всъщност бройката?

Владислав Горанов: Готови сме да изплатим... Това, което аз знам като информация, за около 500, 500 и малко броя рапорта за напускане.

Водещ: За тях имате пари.

Владислав Горанов: Имаме.

Водещ: Ако станат 5000, имате ли?

Владислав Горанов: Имаме и за 5000, но не препоръчвам да тръгват. Първо, защото няма причина; и второ, защото аз продължавам да смятам, че не е толкова лесно бързо да си смениш работата и хората не бива да се подвеждат от това, че видите ли нещо им се отнема, защото категорично заявихме, че тези служители, които в момента работят в системата на отбрана и сигурност, единственото нещо, което предлагаме да се промени за тях, това е броят на отпуските и това, че ако им се увеличават заплатите от тук занапред, ще бъде на друг принцип, а не на автоматичен принцип.

Водещ: Предвидени ли са пари за реформи, като например изваждането от МВР на ваденето на лични документи?

Владислав Горанов: Точно изминалата сряда през тази седмица Министерският съвет одобри проект за изменение и допълнение на Закона за МВР с подобни норми, които предвиждат изваждането на тези дейности, които не са свързани с полицейски функции, а по-скоро административно-регистрационни да ги наречем, или обслужване на различни регистрационни процеси, да бъдат отделени в държавни предприятия и да не се извършват от полицаи.

Водещ: Там смисълът е да не важат пък дори и тези правила - за 20-те заплати при пенсиониране, за по-голямата отпуска...

Владислав Горанов: Не само това. По-скоро ресурсът, с който системата разполага с полицейски служители, да бъде наистина използван за охрана на обществения ред, а не за административни дейности, каквото по същество може да се разглежда приемането на заявления и издаването на лични документни. Като това е само един от примерите за функции, извършвани от МВР, които биха могли да се организират по друг начин.

Водещ: Обявените тази седмица отстъпки, да ги наречем, важат и за армията, освен за полицията, и за надзирателите.

Владислав Горанов: Важат за абсолютно всички, ще ги наречем силови ведомства.

Водещ: И на тях няма да се намалят броят на заплатите при пенсиониране, парите ще влязат в заплатите, но при стаж няма да се увеличават, а ще се увеличават според качество на труда и ще се намалят отпуските до 20 дни, колкото е общото по Кодекса на труда.

Владислав Горанов: Това е предложението, което имаме. То касае абсолютно всички ведомства, които са от системата на отбраната и сигурността, и НРС, и НСО, и надзирателите, и съдебната охрана, и полицията...

Водещ: какъв е процентът от БВП, предвиден за охрана следващата година?

Владислав Горанов: Успяхме да изпълним ангажиментите си от заседанието на КСНС при президента от 27 април тази година - 1,38 е за следващата година...

Водещ: Президентът Плевнелиев каза, че ще върне бюджета, ако средствата за отбрана са под 1,33%.

Владислав Горанов: Няма да се налага с този аргумент да връща бюджета, тъй като положихме значителни усилия да добавим... Всъщност, ако погледнете детайлно рамката на бюджета, ще видите, че едни от най-големите увеличения на разходите са именно в сферата на отбраната и сигурността.

Водещ: Колко пари са заложени за нов изтребител догодина?

Владислав Горанов: За нов изтребител - имайте предвид, че това ще бъде една цялостна програма, която трябва да мине през парламента и да бъде одобрена в общите си параметри - това, което бих могъл да коментирам, е, че за материалната обезпеченост на военновъздушните сили има добавени над сегашните нива на разходи 80 млн., които могат да се използват частично за поддръжка на сегашните, ремонтът на сегашното въоръжение, с което се разполага, и да се стартира многогодишна програма за доставка на нов многоцелеви изтребител. Но чух от анонса, че министър Ненчев ще бъде тук...

Водещ: Министърът на отбраната ще бъде в 12.00, така че тогава ще говорим за това с него. Ще продължат ли магистратите да получават 20-те заплати при пенсиониране, ако са били магистрати 20 години поне?

Владислав Горанов: Не сме предвиждали промени в тази посока. Чух тези дни, че правосъдният министър е правил коментар в тази посока, дали да не се преразгледа и това. Ако той прецени, че има резон за подобна промяна, би могъл да я проведе като дебат във ВСС и да я предложи.

Водещ: Вие не настоявате на това. настоявахте на друго - всяка година в бюджета да се определя заплатата в съдебната система, а не това да е автоматично две средни бюджетни заплати като минимални за магистратите.

Владислав Горанов: Там спорът, ако може да го наречем спор, дойде от това, че няколко години подред ВСС не беше прилагал механизмът за увеличение и го приложиха точно в 2015 г. с цялото натрупване на увеличение на средната. Концептуалният спор между мен и тях беше в това. И всъщност ние нямаме различие в това, но няма и формула, която да замести този автоматизъм. Аз смятам, че използването на средната заплата като измерител за ръст не е добро, тъй като не отчита реалното изменение на икономическите реалности, тъй като средната заплата расте и в кризи, когато се освобождаваме от по-нископлатения персонал. Имахме възможност и през 2010 г., и след това да наблюдаваме точно подобни отклонения. Когато през 2010 г. се освобождаваха много хора, тогава средната заплата и средният осигурителен доход растеше. И това ни принуждаваше, спазвайки формулата за нарастване на пенсиите, да увеличаваме пенсиите в най-голямата криза. Затова самото понятие „средна заплата" не може добре и обективно да измери колко са нараснали заплатите в бюджетната сфера, защото в случая за периода от 2012 г. до 2015 г. средствата за заплати в бюджетната сфера нарастват с 9,3%, а средната заплата расте с 12. Виждате разликата между едното и другото. Тази разлика идва именно от това, което коментирам, че средната величина отразява структурата, а не толкова размера на възнагражденията.

Водещ: Преди да говорим подробно за бюджета догодина, да изясним защо се стигна до необходимост от актуализация на бюджета за 2015 г., след като на 13 май Бойко Борисов каза, че няма да даде повече пари за заплати, ако не стигнат на някое ведомство, и предупреди за безусловната необходимост от 10-процентно съкращение на разходите.

Владислав Горанов: Знаете, че точно преди една година на днешния ден се закле правителството в една доста динамична и неблагоприятна за фиска ситуация. Трябваше с много бързи темпове да се осигури достатъчно ресурс, да се изплатят гарантираните влогове на българските граждани във фалиралата КТБ, трябваше да се борим с очертаващия се свръхдефицит. Тогава заложихме като един от критериите за намаляване на разходите ограничаване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%. Още от началото на годината имахме съмнения дали в някои сектори това може да се направи без съществени промени и без съществени реформи вътре и се оказахме прави. През цялата година анонсирахме, че са необходими подобни промени, особено в системите на отбраната и сигурността, но така или иначе те не успяха да се реализират. И всъщност, ако гледаме актуализацията на бюджета, приблизително 850-860 млн. са допълнителните разходи и трансфери, които ще бъдат направени, ако се актуализира бюджетът. От тях 1/3 са за допълнителни разходи за персонал в отделните системи.

Водещ: А ако не се, какво ще се случи?

Владислав Горанов: Ако не се...

Водещ: Ще спре окончателно токът на камерите по границите, например.

Владислав Горанов: Нещо повече. Служителите от системата на МВР няма да могат да вземат ноемврийски и декемврийски заплати. Там говорим за 180 млн., предвидени в актуализацията на бюджета за следващата година. За системата на Министерството на отбраната са 57. Тоест, актуализацията на бюджета е важна не за да добави някакъв разкош в тези системи. По начина, по който е структуриран през годините техния бюджет, ако не добавим този ресурс, на практика те ще спрат да функционират.

Водещ: Каква е философията на бюджета за следващата година? Имате ли определение на Бюджет 2016?

Владислав Горанов: Бих го формулирал така: Ако бюджетът прави реформи, то тогава би трябвало да се отговори какви реформи прави бюджетът и те да са неговата философия. Но понеже бюджетът е планът на държавата как да се изхарчат събраните от икономиката данъци такси, то по-скоро за философия можем да говорим в две направления: От гледна точка на министъра и на Министерството на финансите, философията на бюджета в случая е да намалим дълга, ограничавайки дефицита, да помогнем да свържем двата края, ако мога така да се изразя, и да се постигне тази стабилност, която през годините традиционно в българския бюджет е била факт. Ако говорим за разходни политики, освен повечето разходи за отбрана и сигурност, които така или иначе дойдоха като начало на нашия разговор - и заради ангажиментите, свързани с НАТО, и заради промените, които се предлагат в съответните закони за МВР, за отбраната и т.н. Ние заявихме един приоритет - средно образование - и смятам, че можахме да намерим в разходната част на бюджета това. Знаете, че изпреварващо дори още в тази година нарастват възнагражденията на преподавателите в средното образование. Вероятно недостатъчно, със сигурност всички възможни допълнителни разходи, които през годините може да си позволяваме, ако ги инвестираме в учителските заплати, това ще даде възможност учители да стават все по-образовани и все по-подготвени хора.

Водещ: Вярно ли е, че след планираното увеличение на минималната работна заплата догодина асистентите в БАН ще получават колкото чистачките? Те сега получават по-малко, но тъй като законът ще задължи съответните институти да увеличат минималната работна заплата за чистачките, тя ще се изравни с тази на асистентите, но за увеличение на парите на асистентите няма.

Владислав Горанов: Темата с фундаменталната наука и специално с БАН и Селскостопанска академия аз я разглеждам по следния начин: Вероятно в тези системи работят едни изключително талантливи и интелигентни хора. Това, което не успяваме да постигнем, е да намерим връзката между научната дейност на институтите и ползите за обществото. Някак си или те не успяват добре да се рекламират, или това, което правят, няма пряка връзка с живия живот, за да мотивира обществото да инвестира там толкова, че действително достойно да заплати техния труд. Имаме много добра комуникация с акад. Воденичаров и ще се опитаме да подобрим финансовото състояние на БАН, но пак повтарям, колкото и пари да дадем там, ако не намерим добрата връзка между научните постижения и ползите за обществото... Сега, ако ви попитам за кой институт на БАН се сещате, вероятно ще се сетите за Геофизичния институт, защото стават земетресения от време навреме и те ги докладват и анализират, или за Института по метеорология и хидрология, който съобщава прогнозата за времето и работи върху тази тематика. Необходимо е - и това е нещо, което може да се случи само вътре в Академията - да се намери по-добра връзка между научните достижения и ползите за реалната икономика.

Водещ: Има области в живота, които... Примерно да се занимаваш с история, с археология, ако се измерва през ползи, да се занимаваш, както казахте вие, с фундаментална наука, най-вероятно и Айнщайн в България би бил със заплата на чистачка, тъй като директната връзка между теорията за относителността и печалбите, които могат да се реализират от това, че тя съществува, е доста далечна. Този начин на разсъждение „печелете от това, което правите в науката, иначе ще сте със заплати като чистачки", обезсмисля науката.

Владислав Горанов: Не само „печелете". Това свързващо звено между практическото приложение на научните достижения и научните достижения, този път трябва да бъде извървян и от двете страни - и от реалния бизнес, и от самите учени. В момента сякаш - или поне така изглежда отстрани - между тях зее една огромна пропаст. И в един момент може да се окаже дори, че доста голяма част от научните изследвания се превръщат в самоцел, в т.нар. фундаментална наука, която е доста далеч от приложната наука.

Водещ: Има много дългосрочни неща - да ходиш и на Марс не изглежда особено практично в рамките на следващите няколко години в бюджетен период...

Владислав Горанов: Затова и българите не планираме да ходим на Марс.

Водещ: Това означава ли, че България е глупаво, че инвестира в космически храни, например, да има институт, който се занимава с това.

Владислав Горанов: Мисля, че дадохме заявка в две посоки: Първо, че наблюдаваме процесите в БАН, имаме добра комуникация и сме готови да осигурим допълнителен ресурс; второ - едва ли има спор, че връзката между науката и бизнеса може да бъде по-добра. Ако тук не сте съгласен с мен, да продължим дебата в тази посока. Но в момента ползите за обществото от научните постижения в БАН не е добре комуникирана или липсва - едно от двете е вярно.

Водещ: Друг тежък проблем на България са децата - смисъл, че ги няма. Два лева повече детски месечно - става за едно дете 37 лева, при две деца, ако имаш, си остава колкото си е - 85 лева, за три деца давате с 10 лева повече - ще станат 130 лева. Това нормално ли е за държава с отрицателен прираст на населението?

Владислав Горанов: Аз не мисля, че - и винаги съм разсъждавал така - не мисля, че поводът да имаш дете е 37 лева. И пази боже, ако това е поводът да имаш дете.

Водещ: Но вие самият, когато напускахте парламента, помните ли, че използвахте аргумента, че ето - вие сте високообразован човек, който изпълнява сложни задачи, да планира например бюджета, дали в парламента или като министър, да планира бюджета на страната. И в един момент установявате, че - как казахте тогава, „Мисля за трето дете и с тази заплата в парламента не мога да имам дете."

Владислав Горанов: Ето, виждате ли...

Водещ: парите имат значение.

Владислав Горанов: Имат, но не парите, които се получават по линия на държавни помощи, а по линия на това икономическият статус на обществото, икономическият статус на отделното семейство, да бъде по-висок.

Водещ: Тогава защо не приемете предложението на БСП за намаляване на ДДС за детски стоки? Защо България насърчава ходенето на хотел повече от гледането на дете? Знам аргумента, който веднага се изтъква, че търсите единна ставка, но България е допуснала изключение, което е символно - да идеш на хотел е по-важно за тази страна от това да гледаш дете.

Владислав Горанов: Защото, специално ако трябва двете неща да ги съпоставяме, най-простият отговор е, че туризмът е експортна суровина за българската икономика, една от малкото, която ние имаме.

Водещ: За огромно съжаление май и децата станаха експортна суровина.

Владислав Горанов: Защо децата...

Водещ: Защото напускат страната.

Владислав Горанов: Не, не. Това, което щях да добавя, е, че докато не успеем да развием икономиката така, че България да е едно добро място за живеене, този разговор дали ще събираме по-малки данъци или ще раздаваме повече социални помощи няма да реши уравнението. Защото и 20 лева, ако се добавят в детските, са малко за нормално отглеждане на дете.

Водещ: А през ДДС, през политика защо да не се направи? Защо да не приемете предложението на лявата опозиция?

Владислав Горанов: Лявата опозицията имаше възможност две поредни години в управлението, 13-та и 14-та, да го реализира, ако наистина ѝ беше приоритет. Тя тогава се занимаваше с инвестиционни фондове за развитие на регионите - една добра форма за предизборна подготовка, ресурсна. Но да не говорим за това назад. Гледайки напред, според мен концептуално политиката през бюджета трябва да се прави през разходната му част. Ако намалим ДДС-то на примерно памперсите, то тогава ние ще направим отстъпка и за средно богатия родител, и за много богатия родител, и за бедния родител, но еднаква отстъпка. Ако обратно - съберем тези средства и през една правилна социална политика ние насочим събраното към бедния родител, ефектът в обществото ще е по-добър и от гледна точка на преразпределителната роля на държавата. Евтиният ток е евтин и за богатия, и за бедния. Евтиният памперс е евтин и за богатия, и за бедния.

Водещ: Е то и евтиният хотел е и за богатия, и за бедния.

Владислав Горанов: Затова казвам философски, че политиката за преразпределение трябва да минава през разходната част и там да се измерват и компенсират неравенствата.

Водещ: Друг въпрос, който гледах, че беше и по първите страници на вестниците и се обсъждаше доста, е защо ракия да се вари само шест месеца годишно - от 1 юли до 31 декември. Очевидно е, че търсите през акцизите да съберете допълнителен данък.

Владислав Горанов: Бързам да направя уточнение, че това не е тема, повдигана от правителството.

Водещ: Това не е във вашия проект, така ли?

Владислав Горанов: Това не е в нашия първоначален проект, независимо, че в Комисията по бюджет и финанси беше прието предложението на, мисля, че беше Емил Димитров, по-известен като Ревизоро.

Водещ: А това по тази линия идва тази промяна.

Владислав Горанов: Да.

Водещ: Вие радвате ли ѝ се?

Владислав Горанов: Тя не е безспорна, въпреки че за финансов министър е правилна. Знаете, традиционно, че българинът е свикнал да изварява, да дестилира от различни плодове ракия и това за него си е една даденост, която, ако му ерозира, ще е доста чувствителен. Но има крайности, в които се стига и които се свеждат до това: огромна част от гроздето и другите плодове се изваряват и то не само за битови цели, превръщат се в почти индустриално производство, с което се захранват впоследствие и ол-инклузивите по хотелите, зимни или летни, и въобще една голяма част от производството на висок алкохолен градус минава извън белия сектор, извън индустриалното производство.

Водещ: Всъщност аз исках да поставя този въпрос в контекста на голямото и малкото. Например, колегите ви от новото консервативно правителство в Полша не се хващат с водката от картофи, която правят в Полша, те предвиждат нов данък за банките и големите търговски вериги с магазини над 259 кв.м. площ. Това ще донесе оттам почти 1 млрд. - 820 млн. евро, но има и другия ефект - да се защити местният производител. В Полша не се притесняват да кажат, че да, наистина, по този начин ще засегнат големите чуждестранни вериги, които изнасят дохода на Полша. Защо България се занимава с ракията на казана, а не се занимава с големите приходи, които могат да бъдат осигурени и успоредно с това да се даде повече възможности на местния бизнес, който пък да генерира повече приходи?

Владислав Горанов: При нас дебатът за големите вериги периодично се повдига. Те при нас са стигнали такова ниво на насищане, че забелязвате, че някои от тях са близко до фалит. Като цяло дали да има в големите населени места големи търговски вериги, балансът трябва да се търси по линия на това каква е крайната полза за потребителя - дали в голямата верига той ще намери по-разнообразни и по-евтини стоки, отколкото в малкото квартално магазинче. И тук отговорът никога не е само един. Имаше предложения в различни периоди, от различни политически партии, как да се подходи към тях. Аз не съм запознат с това, което коментирате за полския модел и полските иновации в тази посока...

Водещ: Това беше в предизборната програма на консерваторите, както ги наричат. И сега те казват, че още от следващата година го реализират това.

Владислав Горанов: Нека да видим какво ще реализират поляците. Ние това, което сме мислили и разсъждавали винаги, е било в плоскост такава, че правилата, по които функционират големите търговски вериги, да не увреждат местните производители. Да не увреждат, да не ги поставят на колене в неблагоприятни ценови и времеви рамки на взаимоотношения, така че да изземват и да изяждат цялата печалба на местния производител. И това не е задължително решение на ниво законодателство, тъй като знаем, че имаме органи, които да бранят и конкуренцията, и органи, които да бранят и потребителите. И съсредоточаването трябва да бъде в подобряване на ефективност на тяхната работа, а не толкова законодателни мерки, които не са безспорни от гледна точка на общите ценности и свободи, около които функционира ЕС.

Водещ: Данък „Уикенд". Последно прагът за деклариране на фирмени стоки, които се използват за лични нужди, стана 5000 лева, последно ще стане в парламента. А вие говорите за 35 000.

Владислав Горанов: Това е за автомобили, това е за МПС. Иначе по отношение на недвижима собственост подобен праг не се предвижда.

Водещ: Там каквато и да е недвижима, за колкото и да е, ще трябва да се обяснява как се ползва. А компютри и телефона, това отпадна.

Владислав Горанов: Те въобще не са тема на последните предложения.

Водещ: Ще пише в закона МПС.

Владислав Горанов: Точно така. Така е предложено.

Водещ: Не ви ли звучи глупаво в съвременния модерен свят да се опитваш да разграничаваш кое е лично, кое е служебно? Както се подиграваха доста весело хората в социалните мрежи, „ето, на служебния си телефон поствам нещо в личния си Фейсбук - ще дойде ли Горанов да ми вземе процент от ДДС-то за телефона." Има ли смисъл да се води този дебат?

Владислав Горанов: Тук трябва да имаме едно общо разбиране, че около 200 000 регистрирани по ДДС юридически лица лесно биха могли да организират живота си на физически лица през фирмата си и на практика да не плащат никакво ДДС, в което те са привилегировани, ако мога така да кажа, спрямо обикновените граждани, които са организирали живота си не през фирма, регистрирана по ДДС. Голямо е изкушението, има и много практики, при които абсолютно цялото потребление на определени акционери или собственици на фирми се извършва през тях - автомобилът, горивото за този автомобил, офисът, който може да се окаже жилището на лицето, ако щеш храната през социалните разходи, които фирмата извършва. Концепцията за неутралност на ДДС предвижда, ако определени активи не ги използваш само за икономическата си дейност, а ги използваш и за лични цели, да нямаш право да ги ползваш за данъчен кредит.

Водещ: Един човек на свободна професия се регистрира по ДДС, после си построява къща. Значи, ако той не е жив, няма да... Ще му дадете ли данъчен кредит?

Владислав Горанов: Ако не ползва данъчен кредит няма абсолютно никакъв проблем.

Водещ: Трябва ли да ползва след като, като физическо лице го карате да се регистрира по ДДС, ако надхвърли 50 хиляди... значи самият факт, че е жив значи трябва и за хляба да му връщате ДДС.

Владислав Горанов: Не е така, защото трябва да разграничим икономическата дейност, заради която той ползва данъчен кредит и нормалната му...

Водещ: Да мисли.

Владислав Горанов: Не да мисли, законът ясно е разграничил икономическата дейност, която се регистрира по ДДС и нормалния живот на същото физическо лице.

Водещ: Ако един писател изкара 50 хиляди лева и получи хонорари такива от нетрудови отношения, трябва да се регистрира по ДДС. Значи, ако не е жив този писател, тоест, не яде и не му приспадат данъчните ДДС-та...

Владислав Горанов: Нека да обобщим така. Системата за ДДС е относително сложна, за да може такива... така простовати да обясним, философски погледнато, или концептуално погледнато. Ако някой потребител иска да потребява определени стоки и определени активи, той дължи за тях ДДС, когато ги използва за свое крайно потребление. Ако някой акционер във фирма или данъчно задължен по Закона за ДДС ползва данъчен кредит за активи, които ги е придобил за извършването на икономическа дейност, но ползва за свои лични цели, той на практика краде от ДДС, краде от другите хора...

Водещ: В съвременния свят вече как се разграничава вече личното от служебното...