ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ДЪЛГЪТ Е СЛЕДСТВИЕ, ТОЙ НЕ Е ПРИЧИНА ЗА КАКВОТО И ДА БИЛО В НАШАТА ИКОНОМИКА

15.02.2015 г.

 

|БНР, "Неделя 150" | 15.02.2015 |

 

Водещ: Финансовият министър Владислав Горанов по темата на седмицата, която събути полемика и разбира се предизвика реакция на опозицията, изразена в декларация на Михаил Миков. Интересно е също така, г-н Горанов, какво казват други ваши опоненти. Но най-напред може би е добре да чуем вашите мотиви и по-късно да цитираме част от тази полемика, която се разрази?

Владислав Горанов: Разбирам, че ме питате защо се налага да се сключи споразумение с банки за емисия, средносрочна на 8 млрд.евро дълг?

Водещ: Да, част от нещата, които изразяват хората, които се включиха в дискусията е за тази непрозрачност, а също изненадата си не скри преди малко дори и Меглена Кунева.

Владислав Горанов: Аз не съм, не видях дали Кунева е подписала акта. Мога да коментирам следното. Да, темата е относително сложна като технология и затова вероятно буди въпроси и може да има неразбиране от някои от участниците в дебата. Но диалогът е двустранен процес, който ние продължаваме да търсим в рамките на управляващото мнозинство. Аз счетох за достатъчно, след като съм качил на страницата на МФ и на страницата на парламента законопроекта, ако има някакво неразбиране в мотивите, да участвам навсякъде, където е необходимо в една дискусия за разяснение. Чак в сряда и първо Гечев чисто спекулативно и търсейки отчаяно дивиденти върху една тема, където обичайно не могат да бъдат извлечени, още повече, че точно правителството на БСП и ДПС доведе държавата до свръхдефицит, който трябва да се финансира с дълг, така или иначе реакцията на останалите колеги, подкрепящи правителството дойде няколко дни, след като беше качен на страницата на НС законопроектът. И ако ме бяха потърсили по-рано, вероятно част от въпросите, които си поставят, щяха да бъдат разрешени. Със сигурност има резерви по комуникацията и в двете страни, но дето се казва, всичко е пред нас.

Водещ: Сега, да видим какво казва от Дясна коалиция Юлиян Войнов. Той говори за това, че двата договора са подписани от вас абсолютно непрозрачно. Банките, с които тези договори са подписани, не са избрани с конкурс и няма никаква яснота какви са били условията, съгласно които те са избрани. Всъщност това са същите банки, се уточнява, които участваха в подготовката и синдикирането на извънредния мостов заем в размер на 1.4 млрд. евро, който правителството изтегли през ноември миналата година. Прави впечатление, казва същият автор Юлиян Войнов, че параметрите по сключените договори за дилърство не са ясни за обществото, безпокойство буди и текстът, касаещ лихвата по облигациите. Също така не скрива изненадата си Войнов от изключително дългия максимален срок на бъдещите емисии. Проф. Вучева, която минава за по-скоро глас от ляво, смята, че вие направо нарушавате Закона за държавния бюджет, който определя размера на дълга до 6.9 млрд. и че нямате право...

Владислав Горанов: Чели сме ги всичките. Ако искате да ви разкажа, защото...

Водещ: Разказвайте, това изглежда полезно!

Владислав Горанов: ...по време на дебата за КТБ доста хора говореха доста неистини и крайният резултат беше това, което се случи, че на новото правителство м,у се наложи още в първите дни на своя мандат да търси финансиране, за да може да гарантира изплащането на гарантираните влогове на хората. 10-те процента максимална лихва и 30-те години максимален матуритет не са нещо необичайно за подобен тип емисия. Те се слагат като горна граница много далече от това, което още се постигне реално. А всъщност в дългосрочния матуритет на книжата няма нищо страшно и притеснително, защото именно късите емисии, които се правеха в последните години, позволиха или по-скоро допуснаха това да се получи едно огромно струпване на падежи в няколко години между 2015-та и 2017-та. Около 6 млрд. евро дълг България вече е поела и тя трябва да си го плати. Да не говорим за това, че оттук занапред ако някой иска да водим сериозна дискусия за публичните финанси, тя трябва да се структурира около това трябва ли да има дефицит. Защото винаги когато има дефицит, ще се наложи да бъдат поемани дългове. Такива дългове, примерно бяха поети през 2012-та, когато аз бях зам.-министър на Дянков, и 5-годишната емисия оттогава, падежира 2017 г. Т.е. виждате как един много кратък период от време определени действия и диспропорции се събират накуп и те трябва да бъдат посрещнати. Ако приемем тезата, че има друг инструмент, с който държавата може да си покрие дълговете, аз съм готов да го дебатирам. Но винаги докато има дефицит, ще се наложи да водим разговори за дълга. Затова аз предлагам разговорите да се съсредоточат върху това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит, трябва ли да харчим повече, отколкото изкарваме, трябва ли да си събираме и как приходите, и тогава вече темата за дълга ще отпадне от само себе си. Но дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика. И спекулациите, че видите ли, финансовият министър или правителството, взимайки дълг си осигурява някакъв комфорт да харчи, са, меко казано, неточни, защото разходите в българския бюджет се гласуват в НС и те не могат да бъдат надхвърлени нито с лев, независимо дали поемате дълг или не сте поели такъв. Разходите в годишния закон за бюджета и предназначението им е ясно описано, и то детайлно по програми, така че да може всеки, който иска да анализира ефективността на разходите, да види за какво отиват неговите пари. За съжаление обаче, разходите са повече от приходите. И за да може да се платят, трябва да се вземат пари на заем. Така би се случило дори в един домакински бюджет. Нормално е да се стресират част от колегите заради огромната сума, но в момента, в който качихме информация, че имаме 6 млрд. падежи, би трябвало тогава да се отчете, че е много важно още предварително правителството да има стратегия в средносрочен период как тези огромни обеми от плащания ще бъдат подсигурени, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата. Обратно, представете си, че след година-две по някаква причина се стигне до политическа нестабилност и няма действащ парламент, как тогава правителството ще може да извърши плащанията си по външния дълг? Или тезата на БСП е, че отново трябва да вървим към мораториум по плащанията на дълга и пълна изолация от международните пазари?

Водещ: Когато поемахте този ваш обществен дълг да бъдете министър, бяхте ли подготвен, че ви предстои подобна задача?

Владислав Горанов: Това, което е като параметри на дълга е известно за цялата финансова общност и неслучайно нито един човек, изкушен от темата и доближавал се някога до практическото изпълнение на подобни операции не се изказа против. Защо се наема, защо се сключва договор с банки за 3-годишен период, а не година за година както преди е правено? Тази дългосрочна, или по-скоро средносрочна програма гарантира това, че българската държава е готова във всеки един момент когато се наложи и когато е най-добре на пазара, да заеме дълг, за да погаси и да покрие своите задължения. Това ни решава и един друг проблем между другото, отново го повтарям, ако не дай си боже, изпаднем в ситуация на политическа несигурност и липсва действащ парламент, държавата да не е застрашена от неплатежоспособност. Защото съгласете се, че ако имаше действащ парламент през лятото и есента на миналата година, може би развоят с темата КТБ нямаше да бъде толкова безконтролен и оставен само в ръцете на централната банка, тогава можеше и политиците да изпълнят определена роля,а не само да наблюдават отстрани.

Водещ: Не виждам как този дълг ще лекува политическата нестабилност?

Владислав Горанов: Веднага отговарям. Този дълг ще замени друг дълг. Но ако този дълг не е структуриран и не може да бъде поет, за да погаси другия дълг, при липса на НС и невъзможност за ратификация на подобно споразумение държавата няма да има ликвидност да погаси падежиращите си задължения.

Водещ: Но ратификацията и сега е под въпрос, тъй като освен БСП, които даже заплашиха заради процедурни нарушения да сезират Конституционния съд, след ПФ виждам, че и АБВ иска повече подробности и яснота за налагане на външен дълг. Т.е. вие убеден ли сте, че може да бъде, могат да бъдат ратифицирани двата закона?

Владислав Горанов: Ако се прецени, че не трябва да бъдат ратифицирани, няма да бъдат ратифицирани. Необходимостта от ратификация се налага не от прищевките на един или друг финансов министър, а от това, че държавата трябва да има достатъчно ресурс да финансира задълженията си, които вече е поела и да си плаща пенсиите, т.е. да финансира дефицита, да финансира превишението на разходите над приходите. Безспорно темата е трудна за разбиране, тъй като е технически сложна, но най-просто казано, до 2017 г. българската държава трябва да си плати, да си върне дългове в размер на 6 млрд.евро. Българската държава до 2017 г. ще формира като план превишение на разходите над приходите над 3 млрд. евро. Така че ако българската държава не иска да трупа нов дълг, тя трябва много бързо да премахне дефицита от бюджета си, т.е. да харчи точно само колкото събира от населението и от бизнеса, за да не се разраства новият дълг. Но дори да имаме балансирани бюджети в следващите няколко години, ние пак трябва да платим 6 млрд. евро, които сме поели преди това. Така че липсата на ратификация, тя не е някаква прищявка на финансовия министър или на правителството, липсата на ратификация ще доведе до невъзможност на държавата да си обслужва дълговете, което вече наистина е гръцки сценарий.

Водещ: Само не разбирам тази политическа стратегия, която караше ГЕРБ яростно на опонира на Орешарски, когато ставаше дума само за 1 млрд., нали така?

Владислав Горанов: В политиката противопоставянето, и се надявам да намалява с времето, не трябва да бъде самоцел. Коментарите обаче тогава, които правихме, че не трябва да се разширява толкова дефицитът. Защото спомнете си, че 2012 г. приключи с 0.45% от БВП дефицити само година по-късно вече бяхме до границите на свръхдефицита. И ако извадите стенограмите за дебата за поемането на дълг за правителството на Орешарски, там ще чуете коментар от моя страна и от страна на г-жа Менда Стоянова: не допускайте разрастване на дефицита. Защото неминуемо след това се отива към дълг. Те правеха по-лесното, отиваха директно към дълг без да направят какъвто и да е опит за консолидация. Но аз приемам, че ДПС и БСП могат да се опитат чисто пропагандно да използват същите аргументи и да са против поемането на дълг. Само че поемането на дълг в момента не е самоцел, то не е заради желание на правителството да разширява дефицита. Напротив, ние искаме всяка година дефицитът да намалява, и то колкото може по-бързо и по-бързо. Забелязвате, че от началото на годината предприехме изключително сериозни мерки по отношение на подобряване на събираемостта. И не случайно за пръв път от 2009 г. месец януари е на излишък, макар и малък. И ако продължаваме с тези усилия, аз се надявам, че първо, ще ставам все по-непопулярен, защото определени бизнесмени губят благосъстоянието си, защото държавата си взима своето. И второ, все по-успешен за тези, които искат да има по-малък дефицит.

Водещ: Дали не трябва да узнаем имената на тези бизнесмени?

Владислав Горанов: Ами това е работа на всички правозащитни органи в тази държава. Ще ги научаваме един по един.

Водещ: Какво обещавате, да падат звезди?

Владислав Горанов: Не, не обещавам, никога не сме обещавали. Между другото ГЕРБ, ако е стояла стабилно в политическото пространство и е печелела избори, то е било само защото ние никога не сме обещавали нещо, което не можем да изпълним. Видяхте програмата за саниране, видяхте промените в Закона за средното образование, видяхте либерализацията по отношение на пенсионните фондове. Неща, които сме си ги говорили в предизборната платформа, неща, които се изпълняват.

Водещ: Това прозвуча доста интересно за бизнесмените, какво предстои?

Владислав Горанов: То не е спирало. Не е спирало, само че висше съвършенство е да направиш тайно това, за което всеки би се похвалил. Не е моя реплика, по-умни хора от мен са го казали. Затова чисто комуникационно едва ли финансовото министерство трябва да е денонощно в ефир и по медиите, за да изглежда по-успешно или да изглежда по-убедително. Ние всеки месец представяме данни за изпълнение на бюджета. В разходната част бюджетът изпълнява политики на мои колеги министри, така че аз не мога да се хваля с чужди достижения по отношение на разходите. В приходната част, когато растат приходите, това е добре за обществото и лошо за тези, от които приходите се събират. Моята концепция е, че разликата между приходите и разходите трябва да намалява и да стигне нула. Т.е. не може да се очаква, и аз нямам притеснения, че ще бъда популярният финансов министър. Нито пък преди мене е имало някой колега, който може да се похвали с голяма народна любов. Пак казвам, разходната част на бюджета е поле за изява на мои колеги - социалния министър, здравния министър, образователния министър, военния министър. Приходната част е поле за борба със сивата икономика, с контрабандата, което изисква непопулярни мерки и доста сериозни ресурси от страна на държавата. Моята позиция и политика по отношение на баланса между двете е, че не трябва да има разлика между приходите и разходите в бюджета. Но всички тези усилия няма как да будят възхищение от работата на финансовия министър, защото са непопулярни, особено в криза.

Водещ: Ако се съди по това, което преживя Симеон Дянков, той бе отстранен от правителството Борисов 1, но после целият елит беше на крака на неговата премиера само преди десетина дни. Т.е всичко е преходно, успокоявам ни, би могло да се случи така, че дори временно да имате проблеми, по-късно пак ще ви уважават.

Владислав Горанов: Аз не съм притеснен дотолкова, доколкото смятам, че успявам да си свърша работата. Най-големият риск през правителството беше да не успеем навреме да върнем парите на хората, ограбени от КТБ. Успяхме без шум, без истерия да възстановим 3.5 млрд. - една огромна по мащаб и технология сложност като процес. Тогава никой не излезе да похвали финансовия министър, и аз не очаквам това, за мен е важно държавата да може да изпълнява функциите си, за мен е важно правителството да е стабилно и бюджетът да се изпълнява. Аз съм умерен оптимист, че бюджетът за 2015 г. върви добре, така както е планиран, и няма да има нужда от дебат върху него в хода на неговото изпълнение. Пак казвам, самото обстоятелство, че януари 2015 г. с 440 млн. имаме повече приходи спрямо същия период на 2014 г., т.е. само година по-късно показва, че първо, имаме резерви в събираемостта, които да дадат възможност да си изпълняваме бюджета без да се налага да променяме данъци и осигуровки, и второ, че бюджетът за 2015 г. ще издържи на стресовете, на които е подложен от промяна на ценови равнища на горива, в промяна на отделни политики, даже защо не и дефицитът да е по-нисък от предвидения. Защо не да свиваме новия дълг, който се налага обществото да поема в рамките на сегашното правителство.

Водещ: Вие ще чуете и в нашето предаване изказвания по темата за дълга малко по-късно, съжалявам, че не бяхте в студиото, за да дискутирате пряко, но вашето време очевидно е свързано с такъв ритъм. Сега обаче въпрос, свързан с отложения избор на нов подуправител на банката, на БНБ. Докога би могла да бъде отложена процедурата, какво предстои? Впрочем това беше свързано с едно изказване на министър-председателя, който се изказа твърде категорично за имиджа и на двамата - Искров и Костов. Вие споделяте ли тези оценки?

Владислав Горанов: Първо да тръгнем оттам, че очевидно след такава криза в банковата система няма как реномето на централната банка да остане ненакърнено. Обясненията от типа, че само Гунев е можело да знае и трябвало да знае, дори да са законово обективирани, са житейски неприемливи. Оттам нататък ние имахме дебат, първо, с банковата общност, второ, с централната банка, че мястото на банковият надзор не трябва да стои вакантно и месеци наред банковата система да е без надзор от някой, който носи отговорност пред българския парламент. Защото в момента след освобождаването на Гунев нямаме някой определен от българския парламент да носи отговорност за надзора на българските банки. Самата банкова общност е силно притеснена от това. И именно по тази причина, която е чисто държавническа и в нея няма никакви опити да се излъсква имиджа на един или друг банкер, ние бяхме склонни да подкрепим професионалните качества и професионалното решение на Димитър Костов да поеме банковия надзор. Определянето на подуправителите на БНБ може да стане само по предложение на управителя. Управителят предложи Димитър Костов. Но ние в никакъв случай няма да допуснем, водени от желанието да стабилизираме банковия сектор и надзора, говоря ние като партия ГЕРБ, да бъдем вкарани в капана, наричам го капан, да проведем едно гласуване в парламента, в което всеки да търси политически дивиденти, а ние да се опитваме да свършим работа, видите ли, да стабилизираме банковия сектор. След като няма консенсус, че трябва в момента да има избран подуправител на БНБ с ръководител управление банков надзор, след няколко месеца така или иначе ще се проведе този дебат за избор на управител и тогава, след няколко месеца, към края на годината, може да бъде определен консенсусно и подуправител на банков надзор. ГЕРБ иска да има държавническо отношение към системата, но няма да приеме и няма да допусне други да използват опита ни да вкараме ред в системата за политически дивидент.

Водещ: Сега, може ли да кажете в какви проценти измервате шанса да се осъществи ратификацията на 16-те млрд.?

Владислав Горанов: Пак казвам, ако не се осъществи ратификацията, няма да стане нищо фатално. Държавата е взела 1.5 млрд. мостови заем, за да изплати гарантираните влогове на гражданите, които бяха в КТБ. Този мостови заем е с предстоящ падеж. Все още във фискалния резерв има средства, които могат да го възстановят и ще го възстановят. Оттам нататък следващия момент може да се окаже, че няма достатъчно ликвидност за финансиране на дефицита и държавата ще трябва да си ореже разходите. Всичко е толкова, как да кажа, лесно и лесно изчислимо и предвидимо, че дебатът в никакъв случай не бива да се представя по толкова драматичен начин. Ако държавата не иска да поема дългове, за да си плаща сметките, тя трябва да спре да си плаща сметките, с всичките последствия. Ако държавата иска да си осигури хоризонт за следващите 3 години да има устойчив достъп до финансовите пазари, за да може да си плаща сметките ида си финансира дефицита, това, което съм предложил е според мен най-разумният подход, особено в контекста на това, че в момента пазарите са свръх ликвидни и поемането на дълг би могло да се осъществи при много благоприятни условия. Но всъщност когато говорим за 8-те млрд. евро, ние допускаме една грешка, казвам ние, тези, които го коментират. 8-те млрд. евро наистина са за целия период. За всяка от годините на този период поемането на дълг ще бъде в мащаби, които са съответстват на разрешените с годишния закон за държавния бюджет лимити. Т.е. упрекът, че в момента се поема дълг над разрешеното с годишния закон за бюджета е най-малкото невярно, защото ако прочетете договора, договорът е за посреднически услуги, договорът не е за поемане на дълг в такъв размер. Годишният размер на новия държавен дълг се гласува със закона за годишния бюджет. Ако мога една, макар и твърде проста съпоставка да направя, правителството в момента предлага да се сключи 3-годишен консултантски договор, или ако приемем, че вие сте фирма, която ползва адвокатски услуги, вие имате избор за всяко конкретно дело да сключвате отделен договор с адвокати, или ако прецените за целесъобразно да си изберете адвокатска кантора, с която да имате дългосрочен договор за обслужване и всеки път, когато вие решите да ползвате правни услуги, да се обръщате към едни и същи. Това е и релевантно към размера на дълга, койот ще се определя всяка година с годишния закон за държавния бюджет в зависимост от потребностите, дълг, който погасява стар такъв или да финансира дефицит.

Водещ: Мога само да попитам присъстващите в студиото дали този пример им харесва, дали ги удовлетворява, господата Попов и Мирчев?

„С адвокатите ли? Ами много дълго беше това говорене, може би около 30 мин., ние заспахме."

Водещ: Сериозно?

„Ами да."

Водещ: Аз мисля, че беше интересно.

„Беше интересно, само че не се отговори на нито един от важните въпроси."

Владислав Горанов: Слушам ви, очаквам да ги зададете?

„Първият въпрос е защо толкова тайнствено са водени тези договори и защо не се изпълнява елементарният пример за държавните поръчки за публичност, за обявяване, за критерии, за срокове, за сравнимост между оферти и т.н.?"

Владислав Горанов: Веднага ви отговарям...

„...вицепремиерката Меглена Кунева не е разписала някакъв акт. Вие като човек, който отговаря за тези неща, не би ли следвало всяка секунда да следите дали вицепремиерът си е положил или не подписа? Що за безобразие е това?"

Владислав Горанов: Искам да ви отговаря и на този въпрос, но ако предпочитате първо вие да си кажете.

„Добре, нека аз кажа, защото вие говорихте 27 мин. Третият въпрос е за размера на предполагаемата лихва. 10% са около два пъти и половина повече от нормалната лихва. Предишните заеми бяха взети от вас, самият Дянков и след това от Орешарски, за около 4%. Общо взето се знае, че над 6-7% взимат държави, които са във фактически фалит. Вие всъщност със самия факт на обявяване на тази космическа лихва сте обявили държавата във фалит. А тук ни говорите едни много успокоителни неща. Освен това вие не сте човекът, който ще обяви България във фалит. Това трябва да го направи правителството и след това парламентът. Ето ги трите въпроса, които заобикаляте."

Владислав Горанов: Веднага ви отговарям. Ако сте си направили труда да видите 2012-та и 2013-та и 14-та как се емитира дълг, ще видите, че тези 10% максимална лихва, при която парламентът разрешава на правителството да поема дълг, са точно същите. Т.е. никога не са били по-различни. И крайният резултат никога не е бил 10%, така както вие посочвате, а доста по-малко от тези 10%. Това се прави, първо, от една страна, за да има все пак някакво ограничени, защото в противен случай парламентът няма да остави никакво ограничение на правителството за параметрите по дълга, и второ, то трябва да е достатъчно отдалечено от реалната очаквана доходност, именно за да не насочва пазара. Що касае матуритета от 30 години нещата стоят по същия начин, само че с тази разлика, че в случая немските книжа до 5-годишен матуритет са с отрицателна доходност и за първи път за България се отваря възможността а поеме една много по-дългосрочна емисия от дълг, което да разтовари матуритетната структура в отделните години, така че да не се получава натрупване на дълг. Но за да не звуча твърде абстрактно за вас, само ще ви обърна внимание, че не аз, а българското правителство е предложило законопроект. Аз съм го предложил на българското правителство и въпросът, който си зададох е дали в процедурата по гласуване на подпис, г-жа Кунева е поставила подписа си, защото не е задължително всички министри да подпишат акта, за да бъде приет. Необходимо е повече от половината министри да го подпишат и той се счита вече за одобрен от правителството. Но така или иначе ако имате някакви такива въпроси, можете спокойно да отворите предишни законопроекти за ратификация и да търсим разликите между това, което е предложено сега и преди. И няма да откриете много такива.

Водещ: Приключваме. Благодаря ви, г-н Горанов!