ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ПЛЮСОВЕТЕ ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО КАТЕГОРИЧНО СА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ МИНУСИТЕ

31.01.2015 г.

 

| Дарик радио, „Седмицата" | 31.01.2015 |

 

Водещ: Министърът на финансите Владислав Горанов в „Седмицата". Добро утро! Каква беше основната тема на финансовите министри на ЕС на заседанието в Брюксел на ЕКОФИН, както се нарича вашият форум, тази седмица?

Владислав Горанов: Освен текущите неща, които бяха предварително включени в програмата на съвета, разбира се, имаше неофициални коментари относно ситуацията в нашата южна съседка.

Водещ: И какви са те?

Владислав Горанов: Общо взето настроенията са, че не бива да се допуска разбирането в Европа, в която и да е държава членка, че може да се постигне нещо с изнудване, в кавички, или с неспазване на правилата.

Водещ: Янис Варуфакис, новият финансов министър на Гърция казва да се засилва растежът, а не да се режат разходи.

Владислав Горанов: Има една догма, която твърди, че през повече разходи и през дефицит в бюджета това действа положително на растежа. Но това не е устойчива политика. и фактът, че Европа е достигнала едно ниво на задлъжнялост средно над 80%, говоря за държавите в Еврозоната, показва, че това не е правилната политика. Т.е. една Германия, която се въздържа от трупане на дефицит и поемането на дълг, стои достатъчно стабилно независимо от това с какви темпове расте. Тя расте винаги. Докато държави, които си позволяват да смятат, че временни дисбаланси или по-ниска конкурентоспособност и неефективност могат да бъдат преодолени чрез повече разходи през бюджета и трупане на дълг, стигат до дисбаланси, подобни на този, за който говорим.

Водещ: Какво ще стане с Гърция?

Владислав Горанов: Думата демокрация произтича от древногръцки. Според мен всеки народ си носи последствията на изборите, които прави. Не виждам нищо лошо в този избор. Ако обаче гръцкият народ и тези, които го ръководят смятат, че могат да бъдат част от някаква общност на ценности без да спазват правилата, смятам, че позицията им в този случай няма да издържи.

Водещ: Според вас кой е по-вероятният сценарий - гърците да свалят „Сириза" по-скоро или по-късно, или да напуснат еврото, ЕС?

Владислав Горанов: Напускането на Еврозоната на Гърция според мен не стои на дневен ред нито за тях, нито за ЕС. Но обобщено може да се каже така, ЕС вече не го е страх от едно такова напускане. Той не настоява Гърция да напуска, той настоява всички държави членки да спазват правилата на пакта за стабилност и растеж и най-вече да си връщат дълговете. Но ако Гърция избере този привидно по-лесен вариант с напускането на Еврозоната, което според мен няма да се случи, това би довело, поне в началото, до доста сериозни дисбаланси в гръцката икономика, вероятно и до един доста висок размер на инфлация. Не бива да забравяме, вероятно и гръцкият народ помни, техният дълг си остава в евро, независимо от това каква валута ползва.

Водещ: Съвсем ли нищо не ви харесва от това, което обявява новото гръцко правителство? Например то ще се състои само от 10 министри. Само с 10 зам.-министри. На фона на 20 министри и вероятно около 3, 4, 5, 6 във всяко министерство заместници. Вие не искате ли подобно свиване на администрацията и в България?

Владислав Горанов: Ние и в първия мандат, и сега показахме, че можем да работим с доста стегнати екипи. И независимо, че решихме да разделим на 3 части МИЕТ, да стане... и туризмът да се оформи като самостоятелно министерство, от едно да станат три, общият апарат на тези три звена е по-малък, отколкото числеността на администрацията преди това разделяне. Но по темата с министрите и зам.-министрите и тяхната бройка, ако смятат, че по този начин ще повишат ефективността на управлението или ще спестят нещо, това би могло да бъде добро решение. Практиката обаче показва, че когато нямаш достатъчно много на брой хора, които да взимат решения в даден сектор, има голям риск да запушиш администрацията.

Водещ: Обсъждахте ли руското ембарго от икономическа и финансова гл.т.?

Владислав Горанов: Не. Все пак дори в неформалните срещи ,в различните формати, които се срещаме с колегите от другите държави членки, това не беше тема на нашите разговори.

Водещ: Не трябва ли вие да я поставяте като въпрос, какво ще получи България заради загубите, които търпи? ЕК например имам мимоходом съобщение тази седмица, нямало да се съгласи за компенсации за млекарите - нещо, което било поискано от България и Румъния. Не виждали нищо извънредно в ситуацията, докато България и Румъния имали аргументи, че млекопроизводителите и млекопреработвателите в тези две държави губят много от загубата на пазарите в Русия.

Владислав Горанов: Ние имаме едно грешно възприятие, говоря България, че каквато и да е обща политика, която ние провеждаме, била тя в полза или против българския интерес, трябва да бъде компенсирана по някакъв начин. ЕС не е нещо съществуващо само за себе си. ЕС е сбор от държавите членки. И когато този икономически и политически съюз вземе едно решение, не може да се очаква една или друга държава членка, която иска да бъде част от този съюз и да споделя общи ценности, да очаква да бъде компенсирана за общата политика, която се води в съюза. В този смисъл очакванията на всички, че когато се прави някаква обща политика някой трябва да бъде компенсиран или не са според мен ирационални. България като една от най-бедните държави членки получава средства от Кохезионния фонд, т.е. тя е нетен получател на ресурси от общия европейски бюджет, това е отношението за разликата между това, че ние сме по-неефективни, за това, че ние сме по-бедни спрямо държавите, които нетно внасят в този бюджет.

Водещ: Това означава, че според вас е въобще грешно да се очаква дори от българското правителство да настоява за такива компенсации?

Владислав Горанов: Аз го обясних. Има си фондове, които управляват определени кризисни ситуации, които са обичайни като кризисни ситуации. България примерно получи средства за преодоляване на щетите от бедствията, наводненията във Варна, в Мизия. Но не можем да очакваме, пак повтарям, че всяко изпълнение на общата политика на ЕС, било то в полза на една държава членка или против нейния интерес, трябва да бъде компенсирано от комисията. Комисията не е самостоятелен субект на изразяване на воля. Комисията е инструмент за общо управление на държавите членки.

Водещ: Кога България ще въведе еврото?

Владислав Горанов: Когато останалите държави членки, които използват евро, се съгласят.

Водещ: А ние кога искаме?

Владислав Горанов: Ние искаме веднага, но съзнаваме, че не сме готови. Защото това, което аз заявих от Вилнюс беше, че моля и ще настоявам за партньорите членки на Еврозоната, членовете на ЕС, които вече използват евро, да кажат на България какво очакват от нас като структурни мерки, като политически мерки, ако щете, за да ни позволят в едни средносрочен хоризонт, затова тогава коментирах 2018 г., да направим първата стъпка и да влезем в ERM2.

Водещ: Какво очакват?

Владислав Горанов: Все още не казват. Започнах първоначални разговори...

Водещ: Вие откъде знаете, че не сме готови като те не казват? Формалните критерии изглеждат изпълнявани.

Владислав Горанов: Формалните критерии и на Шенген бяха изпълнени. Европейската интеграция, моята теза е, че се състои от три части - членство, Шенген, Еврозоната. Ние сме на първото стъпало. И ни се даде ясно да разберем, че следващите две стъпки ще са изпитание, което няма да е само на база технически критерии.

Водещ: Добре, и с еврото какво трябва да направи България? Вие сам казвате, не казват, пък казвате, че не сме готови. Откъде знаем, че не сме готови като те не казват?

Владислав Горанов: Освен структурните мерки за подобряване на конкурентоспособността на икономиката ни, нещо, което неофициално ни беше заявено...

Водещ: Това може ли да го преведете малко по-разбираемо, как ще се измери, че сме се подобрили? И колко да се подобри?

Владислав Горанов: Ами има много индикатори, които могат да го измерят по отношение на производителност на труда, по отношение на икономически растеж, по отношение на... и тук отварям една скоба, това не е с икономическа консистентност, но е с пряка корелация към средата за правене на бизнес - реформата в съдебната власт, т.е. повишаване на скоростта, с която се решават споровете в търговския оборот и не само в търговския, и в гражданския, е нещо, което се поставя на глас по отношение на Шенген и негласно по отношение на Еврозоната.

Водещ: Въпросът е в меренето. Защото най-вероятно по-скорост в съдебния процес например Италия трябва да напусне Еврозоната, ако това е критерий. Българският съдебен процес е по-бърз.

Владислав Горанов: Вие сте юристът, макар и да сте журналист, би трябвало да го разбирате повече, но аз казвам какво нашите партньори анонсират като пречка. И не бива да пропускаме нещо, което не знам защо не го изричаме всеки ден на глас. Ние имаме много малко мерки за борба с корупцията. Много усилия на глас и много малко реално случващи се събития.

Водещ: ...УС на БНБ и ректор на УНСС поставя въпроса редно ли е България да поеме част от фискалната издръжка на Гърция например с въвеждането на еврото? Има гласове в самата България дали това е добро решение България да настоява за еврото?

Владислав Горанов: Категорично плюсовете са много повече от минусите. Когато България стане членка на Еврозоната, разбира се, тя ще прави определени вноски към фондовете, които са свързани с поддържането на стабилността на еврото.

Водещ: Значи има нещо вярно в тезата, че като въведем еврото ще почнем да плащаме на гърците?

Владислав Горанов: Категорично вярно е, че влизането в Еврозоната предполага определени вноски, пак повтарям, във фондовете, които са създадени като механизми за устойчивост на еврото. Но дали България ефективно ще плати, дали Гърция ще получи нещо от солидарността, зависи, пак казвам, от едно решение, което в началото коментирахме, че звучи така - Гърция трябва да изпълни поетите ангажименти към т.нар. Тройка. Неизпълнението на тези ангажименти отменя и ангажиментите на държавите членки към Гърция. Остава обаче огромният дълг в евро, който гръцкото общество има към западния свят.

Водещ: Рискът от закръглянето на цените като аргумент срещу еврото?

Владислав Горанов: Няма такъв. Няма такъв, защото българинът от доста години от влизането, от установяването на паричен съвет, на валутен борд знае много добре съотношението евро/лев. И като... как си представяте примерно, че вие ще влезете в магазин и лесно ще приемете, че нещо, което до вчера е струвало 2 лв., днес се струва 2 евро? Или пък нещо, което струва 2 лв., следващия ден ще ви го изпишат...

Водещ: То ако струва 2 лв., тогава би било 1 евро и 2-3 цента. Само че те в магазина ще го закръглят на 1.10 най-малко. Нали не очаквате, че ще го закръглят на едно?

Владислав Горанов: Това според мен...

Водещ: Така е станало в повечето държави.

Владислав Горанов: Не, не е станало така в повечето държави. Примерът на Литва, освен строгото законодателство...

Водещ: Това е последната държава, която прие еврото.

Владислав Горанов: Последната държава, която от 1 януари 2015 г. е в Еврозоната, примерът на Литва е, че това е напълно постижимо. Т.е. никакво изменение в стандарта на живот и в ценовите равнища. Но дори да се случи хипотезата някой да хитрува и да прави опит за промяна в ценовите равнища, според мен това не може да е повече от 2, 3 до 5%. Защото оттам нататък просто ще загуби пазар и потребление. Представяте ли си какво национално картелиране трябва да се получи, колко слаба трябва да бъде държавата в този момент, за да се допусне едно подобно нещо.

Водещ: Бихте ли прогнозирал в момента в евро са 19 страни заедно с Литва, 3 няма да го въвеждат - Англия, Швеция, Дания, те в договорите с ЕС имат това изключение. Остават 6, България последната ли ще бъде, който ще въведе еврото?

Владислав Горанов: Аз не мисля, че ще бъде последната. Аз смятам, че по естествен път трябва да бъде първата. Между другото такива думи съм чувал и от еврокомисари. Тъй като ако приемем, че разширяването на Еврозоната следва някаква икономическа логика, след приемането н а малките прибалтийски държави в Еврозоната, следващата по размер на икономиката и оттам нататък по рискове спрямо общоевропейската валута идва България.

Водещ: Сривът на цената на петрола - гигантски шанс за българската икономика, защото ще се увеличат оборотите и това ще води до повече ДДС и акциз, въпреки по-ниската единична стойност. Теза на Божидар Данев в „Монитор" тази седмица. Или сривът в цената на петрола отваря огромна дупка в бюджета - заглавието под главата на в. „Сега" в понеделник. Кое е вярното?

Владислав Горанов: Според мен нито едното, нито другото. Няма толкова пряка връзка между цената на петрола и потреблението, тъй като той влияе относително малко в крайната цена на горивата. Какво значи относително малко, знаете, че в структурата на ценообразуването на горивата суровият петрол, не съм специалист, но аз бих го оценил на около 20% от крайната цена, цената на суровия петрол. Защото при 660 лв. на 1000 л акциз върху дизеловото гориво, или 20% ДДС върху същото, виждаме, че при 2 лв. цена на дизела, около 80 ст. от него не зависят по никакъв начин от цената на продукта за неговото производство. Т.е. това си е предрешено държавно вземане - акциза и ДДС върху самия акциз. Т.е. дори цената на базовите горива или цената на производител да е нула, държавата ще събере 80 ст. И цената на дизела никога няма да е по-ниска от тези 80 ст. Оттам нататък ако разсъждаваме по обратен ред, този 1.20 лв. в цената на дизела преди облагането му, колко в това е разходи за преработка, разходи за производство, човешкия ресурс, който се влага там, можем да предположим, че петролът е една много малка част от общата цена. И ако примерно приемем, че в литър дизел, пак казвам без да съм специалист, цената на петрола представлява 20 или 30%, лесно, и то така се вижда на пазара, измененията му с 50% водят до около 10% изменение в крайната цена на горивата. Но това е едно разсъждение за това как влияе на българския бюджет. Защото българският бюджет не чака приходи от продажби на петрол. Българският бюджет чака приходи от акциз и ДДС върху използването на въглеродни горива като бензина, природния газ и дизела. Тезата на г-н Данев теоретично е вярна. Когато нещо е с по-ниска цена, потреблението върху него би трябвало да нарасне. Въпросът е кой ще започне да използва повече горива? И обикновено в такива ситуации това би могло да повлияе на активността на по-бедните физически лица, по-бедните домакинства, които сега са се ограничавали, да използват малко повече горива. Но тук ако говорим за реална икономика и за производство, дизелът като гориво примерно се използва основно за двигателите и те няма причина да започнат да работя повече, само защото цената е по-ниска. Вероятно това би подобрило рентабилността на българския бизнес с процентите, с които говоря, но като цяло цената на петрола, ако дългосрочно се задържи на тези нива, ще повлияе върху повишаването на печалбите на бизнеса заради намаляването на разходите. Аз обаче не смятам, че този процес ще... че ценовите равнища, които са в момента, ще останат дълго такива.

Водещ: Откъде идват почти 0.5 млрд. повече приходи в бюджета за януари тази година спрямо януари миналата, така че да се стигне дори до излишък?

Владислав Горанов: От събираемост. България статистически е държавата с най-висока сива икономика в Европа, и никой няма съмнение за това. По косвени оценки между 1 и 2 млрд. българският бюджет не събира. Българският бюджет гуми от измами с ДДС, от невнасяне на акциз, от сива и черна икономика. Усилията, които полагаме на ежедневна база всички институции, на правителството, имам предвид ДАНС, МВР, агенция „Митници", НАП, като добавим към тях и помощта на прокуратурата, която ни оказват в оперативен порядък, се вижда, че когато държавата си е на място, нещо, което, за съжаление, около година и половина беше поставено под съмнение, когато държавата си е на място, тя може да събира приходи.

Водещ: Ще се запази ли дефицит до 3% през тази година, впрочем Иван Костов ще гостува по-късно в предаването, той прогнозира в годишния доклад на неговата лаборатория за управление на рисковете, че това ще е много трудно?

Владислав Горанов: Всеки анализатор има право да прави анализите. Моят анализ като финансов министър показва, че това няма да е трудно и че ако няма политически натиск за увеличаване на разходната част на бюджета над гласуваното от парламента, дефицитът не само че ще бъде спазен като показател в рамките на 3%, а и ще бъде подобрен с по-доброто изпълнение в приходната част, което очакваме. А иначе мога да кажа, че дефицитът за 2014 г., който идентифицираме и отчитаме, е по методологията на Евростат е възможно да достигне 3% още за 2014 г. Така че за 2015 г., когато предварително сме направили едни доста консервативни оценки за приходната част, предприели сме мерки в разходите, така че да имаме една предвидима рамка, аз не виждам осезаеми рискове бюджетът да не може да издържи на първоначалните си оценки. Пак казвам, показателно е, че 2015 г. за пръв път януари е на излишък - нещо случило се последно след 2008г. в месец януари на 2009 г.

Водещ: Митничар отличник, добър служител, достоен за златен плакет или корумпиран е началникът на Митница - Свиленград Тодор Караиванов. Награден в понеделник, арестуван в четвъртък, което предизвика доста шеги в медиите.

Владислав Горанов: Очевидно и двете неща са верни. Защото показателите на служителите в митницата в Свиленград в последните няколко месеца се подобриха значително. Говоря за събираемостта, говоря за контрабандата на цигари без бандерол на физическото движение на цигари без бандерол през границата. Факт е обаче, че очевидно системата е уязвима към корупционен натиск, и много лесно можете да си, в кавички казано, напазарувате който и да било митничар. Това поне показва това - един служител, който много добре си разбира от материята, говоря като професионални качества, говоря като организационни качества, и който успява за няколко месеца да подбори значително, разбира се, притискан от волята на Танов да се променят нещатна в посока държавата да събира приходите си, става лесно уязвим към такива изкушения по лесния начин да генерираш доходи. Аз не знам как ще завършат разследванията и какво ще бъде решението на прокуратурата и впоследствие на българския съд, но виждаме как усилията на правителството дават резултат и в двете посоки. Нулева толерантност спрямо подобни практики. Да, този човек показа, че звеното в Свиленград, митническото звено в Свиленград може да работи по-добре, може да събира повече, по ако той си е позволил да получи подкуп, казано по-просто, българската правораздавателна система и българското правителство, в случая ареста и разработката са осъществени от правителствената служба ДАНС, няма да има никаква толерантност. И между другото в няколкото дни, докато течеше процесът, съм информирал ежедневно Борисов за развитието на ситуацията там.

Водещ: Т.е. вие докато му давахте наградата знаехте, че е разработван?

Владислав Горанов: Знаехме какво се случва...

Водещ: И за да не се усъмни му я дадохте?

Владислав Горанов: Нека да не коментираме това. Знаехме какво се случва, не ставаше без премиерът да е уведомен за процесите, но държавата в лицето на правителството няма да пести сили не само да поощрява добрите, но и да наказва всички лоши практики.

Водещ: Какво става с идеите за сливания на митници с агенцията за приходите?

Владислав Горанов: Идеите си стоят, анализът е доста напреднал. Дали ще променим законодателството още 2015 г., няма окончателно решение по този въпрос.

Водещ: Подкрепяте ли идеите за допълване на бюджета с продажба на 25% от атрактивни компании, до 25% както искат бизнес организации в писмо до премиера? 25% от БЕХ, там щели да дойдат 800 млн.лв. според анализи. „Булгартрансгаз", ЕСО, АЕЦ "Козлодуй", ТЕМ "Марица-Изток" II, ББР, летище София, Агенцията за дипломатическите имоти в страната?

Владислав Горанов: Според мен това не е добра идея и веднага ще обясня защо. Продажбата на миноритарен дял от едно предприятие няма да получи цената, която би получила държавата с продажбата на цялото предприятие. И обратно, продажбата на 51% от едно предприятие на практика означава продажбата на цялото предприятие. И според мен в годините беше допускана грешка от българските правителства в хода на приватизацията да продават на практика над 50% от едно предприятие, защото видя се, че продавайки над 50%, дори 51% и запазвайки другите 49% за себе си, ти първо, не си получил цената за това предприятие, но на практика си го извел извън свой контрол и собственикът на 51% има пълен контрол върху това предприятие, само че ти не си взел цената за това. и обратно, продавайки 20, 30 % от едно предприятие, лесно е да се предположи, че тези, които искат да инвестират в него, няма да получат контрол върху управлението, няма да се получи повишаване на ефективността на вземане на решение, на управление на енергийната система, което предполага, че дори да се появят такива инвеститори, те не би трябвало да платят цената, която се полага за всеки един от стоте процента. Т.е. цената на 20% би трябвало да е много по-ниска от цената на пропорционално на стоте процента от продажбата на едни такива активи.

Водещ: Това означава, че си остава програмата на правителството за приватизация на имоти за 120 млн.лв., от които най-атрактивното ще бъде „Орфей", аудио и видео „Орфей" към МК?

Вадислав Горанов: Анализът продължава по отношение на това какво трябва да мине през приватизация. Не е задължително да се направи изводът, че само това, което сега е известно, трябва и ще се приватизира. Продължаваме да разсъждаваме, че не е задължително лоша идея да се приватизира изцяло АДИС. Тези обекти от него, които се ползват за настаняване на дипломати, дипломатически служби спокойно биха могли да бъдат извадени от активите на АДИС, ако това е много важно за държавата, и останалите активи да бъдат приватизирани изцяло. „Ел Би Булгарикум", хубаво предприятие, към което има интереси и може да бъде взета обра цена. Миноритарните дялове в Български морски флот, защо не борсата и депозитара. Един сериозен външен инвеститор, ако влезе в тя - тема, която предходното правителство, пък и в предния мандат на Борисов беше почти завършена. Има какво да се приватизира. Приватизацията не е самоцел, или по-скоро не е свързана с осигуряването на средства за бюджета. Тъй като контрабандата на акцизни стоки може да се оцени в размери пъти над потенциалните приходи от цялата тази приватизация. Т.е. държавата има много повече какво друго да направи преди да разпродава самоцелно активи. По-скоро тук темата е, че приватизацията, ако се направи както трябва, води до подобряване на икономическите показатели на тези предприятия.

Водещ: А подкрепяте ли други идеи от бизнеса, да се набавят пари за АМ "Хемус" и АМ "Черно море" и за тунела под Шипка, като се дадат дялове от дружества, които да се занимават със строителството им?

Владислав Горанов: Тази идея е осъществима. Тя леко се доближава като философия до плана „Юнкер" като финансов инструмент. Трябва да имаме предвид, че ако се използва такъв ресурс, той е заемен. Т.е. не трябва да се остава с впечатлението, че бизнесът иска да подари на правителството някакви пари. Бизнесът поради огромната ликвидност във финансовата система на България и Европа е гладен за доходност от инвестиране и предлага на правителството то да създаде инструменти за инвестиране, с които да помогне част от тази ликвидност да генерира доходност. За да се строят магистрали с парите на бизнеса, има два механизма. Или държавата да емитира дълг и бизнесът да го изкупува и да получава лихва за този дълг, или държавата да отдаде на концесия или друга форма на публично-частно партньорство строителството. Този, който се наеме да извърши строителството, би могъл да заеме средства от пазара, но впоследствие тези средства трябва да бъдат връщани чрез таксите за ползването на тези пътища. Т.е. ако се вземе решение, или това, което предлага те, АМ "Хемус" да бъде изградена с този ресурс на принципа на публично-частно партньорство, всички трябва да осъзнаваме, че след това тази магистрала трябва отнякъде да възстанови инвестицията, а възстановяването на инвестицията при публично-частно партньорство обикновено е от такси за използването на тази базова инфраструктура.

Водещ: И след всичко, което казахте за или против сте?

Владислав Горанов: След всичко, което казах, според мен базовата инфраструктура в цялост трябва да се финансира от правителството и да бъде използвана на принципа както и досега дали чрез винетки, дали впоследствие чрез тол система. Би могло да се мисли за отдаване на концесия на отделни части от пътната инфраструктура, но според мен това за АМ "Хемус" не е добра идея.

Водещ: Промяна на шефа на БНБ и на КФН, настояват тази седмица отново РБ. По отношение на Иван Искров и ГЕРБ е за, защо не се прави промяна? След като сам не си подава оставката, няма ли никакъв механизъм да бъде отстранен, ако наистина го искате, както настояват коалиционните ви партньори?

Владислав Горанов: Ако приемем догмата, че държавата трябва да действа в рамките на закона, ако държавата не може да докаже, че Искров е извършил престъпление, тя няма репресивен механизъм да го отстрани, ако той сам не си тръгне. Нали така?

Водещ: А той не е извършил според това, което знаете до момента?

Владислав Горанов: Според това, което знаем до момента българската прокуратура не е намерила основание да повдига обвинение или да отстранява от длъжност централния банкер - нещо, което не е така по отношение на бившия вече ръководител на Банковия надзор Цветан Гунев. Това не значи обаче, че централният банкер не носи отговорност за случилото се през лятото на миналата година.

Водещ: Впрочем Димитър Костов е предложен за ръководител на управление „Банков надзор". Той самият е подуправител „Управление банково". Защо точно той?

Владислав Горанов: Защото хората, които могат да ръководят тези процеси в България не са безкрайно много. Той е един доказан професионалист. И в момента, когато трябва да си подредиш къщата, избираш най-доброто, с което разполагаш. Ако дадете друга идея, която да бъде подкрепена, сме готови да обсъждаме. От нашите анализи...

Водещ: Какво ще кажете за тия, които ще кажат, той беше финансов министър на Жан Виденов?

Владислав Горанов: Така е, но кризата тогава с банковата система по-скоро трябва да се свърже с Румен Гечев, който пък сега е рупор на икономическата мисъл на левицата.

Водещ: На 4 декември Иван Искров прогнозира нови атаки срещу банки през 2015 г. Може ли да ни помогнете как медиите да се ориентират кое е атака и кое информация?

Владислав Горанов: Труден въпрос. Информация трябва да се дава за състоянието на банките. Информацията, която трябва да се дава за състоянието на банките може би трябва да се съдържа в надзорните отчети, които те ежедневно, и ежеседмично, и ежемесечно подават към БНБ. Оттам нататък всяко разсъждение по отношение на начина на управление на банките предполага или това, че надзорните данни са подвеждащи и съставени грешно, или има за цел да внуши лоши практики и по този начин създаде напрежение спрямо една или друга банка. Според мен това,което трябва да се направи, за да върнем доверието в банковата система, и аз като финансов министър ще настоявам за него, е да се извърши т.нар. asset quality assessment, т.е. преценка за качеството на активите на банките, така както се извърши в цялата Еврозоната преди въвеждането на банковия съюз, единния банков съюз. И след преценка на качеството на активите да се извършат необходимите корективни действия, ако такива се налагат. Преди това трябва да се въздържаме от опит да клатим лодката безпричинно. Защото в един момент ако човек чете само медиите, може да остане с убеждението, че има сили, които имат интерес от дестабилизация на България. Без да смятам, че има някакви сценарии, апокалиптични, се забелязва, че се правят съзнателни опити за внушения и съзнателни усилия за дестабилизация.

Водещ: Кой ги прави?

Владислав Горанов: Интересен въпрос. Ако имате идея, подсказвайте.

Водещ: Не, не, понеже вие говорите, че имате такива...

Владислав Горанов: Такова усещане имам. Примерите са..

Водещ: Но не знаете кой? Примерите със?

Владислав Горанов: Примерите в енергетиката с ЕРП, примерите с постоянните внушения по отношение на банките. За мене е нездраво и некоректно, ако знаеш, че има определен проблем в банковата система, който да е свързан със собствениците на една или друга банка, вместо да коментираш собствениците, ти да коментираш банките. Банката не е собственост на собствениците си. Банката е собственост на собствениците си, ако се управлява добре между 8 и 12%, колкото е капиталът. Всичко друго е на българските граждани и българското общество. И е много, как да кажа, недалновидно да се заиграваме с това.

Водещ: Пълна промяна за втора пенсия, „Труд" под главата от миналата събота. Младите първо ще отиват в частните фондове, а не в НОИ, ако не заявят къде искат.

Владислав Горанов: Водихме с вас този разговор в края на миналата година...

Водещ: Да, и вие обещахте и даже изненадващо бързо предложихте промените, за които говорихте, че ще обмислите? Сбъркахте ли в края на миналата година..?

Владислав Горанов: Не, категорично не. Категорично вярвам, че предложенията в края на миналата година са правилните от гл.т. на модела.

Водещ: Ама сега ги обръщате на обратно.

Владислав Горанов: Сега предлагам решението, което дава отговор на всички критики, които получихме от нашите партньори...

Водещ: Критиките бяха правилни, така ли?

Владислав Горанов: Не е задължително. Но ние поехме ангажимент, че ще отговорим на тези критики, защото нашата цел никога не е била това, в което ни упрекват. Нашата цел никога не е била национализация, нашата цел никога не е била запълване на фискални дупки. Нашата цел винаги е била само една - когато имаш неяснота дали моделът, който си установил задължително е най-добрият, ти да дадеш право на избор на хората.

Водещ: Ключовият въпрос беше къде ще отидат парите от индивидуалните партиди в частните фондове? Отговорът, който сега давате е Сребърният фонд в индивидуална партида за всеки, така ли?

Владислав Горанов: Не. Те няма да отидат в индивидуална партида и да се инвестират и увеличават стойността си. В момента, в който те се трансферират в Сребърния фонд, ще замръзнат като номинална стойност и ако лицето реши да се завърне в УПФ, точно сумата, с която е влязъл в Сребърния фонд, точно със същата сума ще се върне. И тук някой веднага би могъл да започне да разсъждава и да критикува. Не бива да се разсъждава и критикува. Ако това е лошото решение, тогава хората просто трябва да си останат в универсалните фондове.

Водещ: В които обаче има противоречие. Самите пенсионни дружества твърдят, че от 2002 г. досега били вдигнали с 0.5% парите по вноските на хората, а от КФН говорят за отрицателна доходност -0.7% за 10 години. То, честно казано, и двете може да изглеждат верни, защото едно е да смяташ от 2002 г., друго е да смяташ от 2004 г. или 2005.

Владислав Горанов: 2004 г. Аз няма да влизам в методологически и концептуални спорове. След като държавният регулатор статистически по една и съща методика открива един такъв резултат, не е лошо фондовете и държавният регулатор да седнат да си поговорят малко на каква база и как правят изчисленията. Но по методиката, която се използва, доходността от 2004 г. до 2014 г. според доклада на КФН е отрицателна.

Водещ: Вашата идея е, че имаш интерес да отидеш в държавния Сребърен фонд, където поне е ясно, че колкото си дал, толкова ще вземеш, защото излиза, че за 10 години в частните фондове става малко по-малко?

Владислав Горанов: Не, не казвам това. Хората трябва да преценят дали допълването, което трябва да се получи от втория стълб ще го получат оттам, защото не знам дали се разбра в многоседмичната и вече месечна дискусия, вторият стълб не е надграждащ над стоте процента от първия стълб, вторият стълб идва да замести част от дохода, който при равни други условия ти би получил от първия стълб. И въпросът е дали ще го замести адекватно или не няма еднозначен отговор. Т.е. дали задължително сборът от пенсията от първи стълб и допълнителната пенсия от УПФ ще е по-голяма от тази, която ще получиш, ако се осигуряваш само в първия стълб, не е предрешен. И ако има такъв риск да се получи по-ниска пенсия и същевременно държавата не е дала право на избор, то тогава тя ще трябва да плати цената.

Водещ: Ще има ли великденски добавки за пенсионерите? Цитират ви от вчера, че не е много станало ясно?

Владислав Горанов: Естествено, че финансовият министър не може един месец след приемането на бюджета да дава заявки, че няма да го изпълнява. Ако темповете на изпълнение на приходите се запазят както сега, аргументите ми да не се дадат великденски добавки ще бъдат малко.