ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ЗАПАЗВАМЕ СОЛИДАРНИЯ МОДЕЛ, НО ДАВАМЕ И ПРАВО НА ИЗБОР

20.12.2014 г.

 

|„Годината", Дарик радио | 20.12.2014 |

 

Водещ: Продължаваме с министъра на финансите Владислав Горанов. Здравейте, г-н министре.

Владислав Горанов: Здравейте.

Водещ: Ще отстъпите ли за пенсионните фондове, както на практика поиска и президентът преди малко? Три месеца дебат...

Владислав Горанов: Какво значи - ще отстъпите ли? Ние нямаме битка с никой. Ние нямаме спор с никой по същество. Голяма част от дебата беше защо се прави бързо. Общо взето, едни отлагани реформи могат да се правят бързо или могат въобще да не се направят. Не можахме да получим аргумент против правото на избор. Ако не е форматирано добре, каквито аргументи се чуха, ще го надградим, и то съвсем скоро.

Водещ: Да обсъдим това право на избор.

Владислав Горанов: Добре.

Водещ: Първо, защо вече при един направен избор трябва хората да ходят още веднъж да го потвърждават?

Владислав Горанов: Къде трябва да ходят хората...

Водещ: За да казват, че искат да си останат в частния фонд.

Владислав Горанов: Това е една от пропагандните тези на тези, които се притесняват, че някой ще ги напусне. В закона няма такова нещо.

Водещ: Как ще става тогава?

Владислав Горанов: Хората, които искат да напуснат фондовете трябва да проявят активност, а не ...

Водещ: Така ли последно остана?

Владислав Горанов: Винаги е било така.

Водещ: Защото това, което аз четох е, но не съм чел закона е, че вие карате който иска да остане в частния фонд, да отиде и да потвърди. Иначе автоматично парите му ще отидат в държавния.

Владислав Горанов: И това е така. Но има нюанс.

Водещ: Значи е така.

Владислав Горанов: Не. Нека да го обясня. Лицата, родени след ‘59-а година, които за първи път започват осигуряване, това са младите хора, предполагано 18, 19, 20 години, които след 1 януари 2о15 г. за първи път ще започнат да се осигуряват, но само тези лица, не тези, които са вече в универсалните фондове, ще имат една година, за да изберат универсален пенсионен фонд и да започнат да се осигуряват в него...

Водещ: Или да останат в НОИ.

Владислав Горанов: Или да останат в НОИ. Но това са хората, които тепърва ще започват работа. Ако се прецени, че това не е най-удачното решение, лесно ще го преформатираме. Но лицата, които вече се осигуряват и са разпределени служебно или са направили своя избор да са в универсалните пенсионни фондове, трябва да положат специални усилия, за да се върнат в НОИ. В противен случай, те ще продължат да се осигуряват в съответните универсални фондове, които са избрали. Но така или иначе...

Водещ: Ще има ли лични партиди в НОИ, както в частните фондове?

Владислав Горанов: Въпрос на дебат. Сегашният, досега това, което мина като законодателни решения, предвиждат, ако някой прояви инициатива и иска да се върне в държавното обществено осигуряване, да се върне в солидарния фонд, в НОИ...

Водещ: Няма лични партиди.

Владислав Горанов: Няма лични партиди. Но пак казвам, би могло да се вземе и такова решение да се създаде универсален фонд, чуха се и такива думи от страна на някои от партиите, да се създаде универсален фонд, който се управлява от държавата. Аз лично не смятам, че това е най-удачното решение. Но това ще е предметът на дебат от 1 януари до 31 март.

Водещ: Вие обяснявате всичко с правото на избор, което звучат като красиви думи. Истински избор ще бъде, който иска да се осигурява въобще за пенсия в държавен фонд, който иска в частен и това да се отнася и за т.нар. първи стълб. Няма никаква логика изборът да ти е донякъде.

Владислав Горанов: Така е. Но вижте, моделът на осигуряване предвижда тези, които работят сега, да плащат пенсиите на тези, които са работили вчера. Не може този договор да бъде нарушен отведнъж и солидарността в обществото да бъде премахната напълно. Това, дайте сами да се оправят определена категория хора също е теза. Но тя предполага една много голяма...

Водещ: Ами, и сега има социални пенсии. И сега вие превеждате от държавния бюджет всъщност огромна част от пенсиите.  

Владислав Горанов: Има социални пенсии. Но те са далеч от мащаба на всички пенсии, които се изплащат. Всички пенсии са близо 9 млрд., а социалните пенсии са доста по-малка сума.

Водещ: Но вие, да ви разбирам, че сте привърженик на модел, в който всеки да може да си избере, задължително обаче, дали да се осигурява в частен или в държавен фонд. Това е истинският избор, а не за някаква част от парите ти за осигуряването.

Владислав Горанов: Нашият модел, който е установен от началото на века, предполага надграждане и тристълбов модел. В първия фонд - общественото осигуряване, солидарният фонд, е ясно какво се случва. Само че в универсалните пенсионни фондове, там нямаме допълване, а имаме заместване на осигуряването. Тоест при нас вторият стълб - допълнителното задължително пенсионно осигуряване всъщност не се явява допълнително. Защото вноската, която се отделя за него, е за сметка на вноската за първи стълб. Ако когато се създаваше моделът беше взето решение осигурителните вноски на лицата родени след '59-а година задължително да се увеличат и тази сума да отиде в универсални фондове, това щеше да е допълнително задължително пенсионно осигуряване. Сега имаме просто конкуренция на двата алтернативни модела за лицата родени след '59-а и преди '59-а. И основният проблем в това нещо е, че няма гаранция дали моделът в момента, в който лицата се пенсионират ще покаже ефективност или не. И ако ние го оставим задължителен, има голям риск в един момент да има претенция към нас, че ние трябва да платим разликата. И веднага обяснявам. Лицата, които се пенсионират преди ‘60-а година, се пенсионират с 29% по-висока пенсия от държавното обществено осигуряване спрямо лицата, които се пенсионират след '59-а година, става въпрос родени след '59-а година, като се очаква за сметка на вноската във втория стълб, която не е постъпила в първия стълб, да се получи това допълване, което се предполага концептуално, че ще е повече от липсващите 29%. И сборът на пенсията от първия и втория стълб ще надмине резултата от пенсията, която се формира в първия стълб. Но това е хипотеза, която не е задължително да се състои така. Виждате, че в професионалните пенсионни фондове трябваше да започнат да изплащат пенсиите на миньорите още от 2010 г. И пет години миньорите основателно претендират към правителството, че пенсиите, които изплащат професионалните пенсионни фондове по една или друга причина не са достатъчни и са много далеч от пенсиите, които изплаща държавното обществено осигуряване и претендират за разликата в цената. Тъй като казват - моделът на ранно пенсиониране през професионален пенсионен фонд по една или друга причина не можа да сработи.

Водещ: Частните пенсионни фондове са длъжни да инвестират парите си дългосрочно.

Владислав Горанов: Дружествата финансират парите на фондовете. Фондовете са на хората.

Водещ: Да, но те трябва да инвестират тези пари дългосрочно и по стабилен начин. Ако сега се окаже, че много хора отидат и кажат - искам да се върна в НОИ, тези дружества трябва да извадят парите бързо, за да ги дадат на НОИ.

Владислав Горанов: Тези пари не са нужни на НОИ, или поне, докато лицата не се пенсионират. Така че ако сегашният шестмесечен срок се окаже малък, защото заради една или друга причина много хора се засилят, но пак казвам, това е волево решение и то трябва да бъде инициатива на лицата, се засилят към НОИ, това предполага наистина един ликвиден натиск към фондовете. Но няма да позволим да губят от активите си, заради това решение. Ако шестте месеца не са достатъчни, би могло да се увеличат или да се създаде в рамките на дебата между 1 януари и 31 март такъв модел на изравняване на сметките между универсалните фондове и НОИ, ако има движение на средства между тях, така че инвестираните средства в различна по степен ликвидност на фондовете да не бъдат застрашени.

Водещ: Четох анализи на икономисти, че тези, които останат в частните фондове, всъщност ще загубят стойността на техните вложения там, ще паднат, защото тези фондове са направили инвестициите на една база пари, при едни условия и сега, който остане ще загуби, защото друг си тръгва. И в това има логика.

Владислав Горанов: Има логика, ако това стане вълна и примерно половината или две трети от лицата решат да отидат в НОИ.

Водещ: То всичко може да стане.

Владислав Горанов: Така е. Но пак казвам, тези пари не са нужни на НОИ в момента. Тоест ние нямаме бърза работа да трансферираме, да осребряваме активите на фондовете и да ги трансферираме в НОИ. Съвсем възможно е законодателно решение, с което определените инвестиции, които преимуществено са в ДЦК и в български или европейски, да бъдат оставени да бъдат държани до падеж. Тоест да не бързаме с развалянето на тези инвестиции, от което потенциално би могло да се получи загуба, а да ги оставим така, както те са държавни до падеж. Така че каквато доходност е трябвало или е могло да се получи...

Водещ: В момента са шест месеца...

Владислав Горанов: Добре, но ние още от първия ден заявихме и вчера от парламентарната трибуна казахме, че всички основателни критики към това ще бъдат поправени, и то след две седмици. На 1 януари започва дебат, който ще приключи най-късно ...

Водещ: Защо го приемахте тогава, а не го приехте след две седмици...

Владислав Горанов: А защо да не го приемем.

Водещ: ..., за да се състои дебатът.

Владислав Горанов: Дебатът се състоя.

Водещ: Например, защото ви обвиняват, и то директно, персонално, че всъщност вие целите да падне цена на активите, за да ...

Владислав Горанов: На кои активи?

Водещ: На активи, от които ще се изтеглят пари в момента от пенсионните фондове.

Владислав Горанов: Защо?

Водещ: И някой да може да ги купи. Цитирам ви Даниел Смилов. Пише - Горанов лъсва като топла връзка с ДПС.

Владислав Горанов: Защо предрешаваме...

Водещ: ... да помогнете на някакви пари...

Владислав Горанов: Аз силно се надявам ...

Водещ: ... да купят евтино активи на пенсионните фондове.

Владислав Горанов: Аз силно се надявам активите на пенсионните фондове да не са предмет на такъв интерес, тъй като те би трябвало да са инвестирани в ДЦК и в акции. Аз не виждам ...

Водещ: Тези акции някой може да ги купи сега по-евтино, ако излязат много акции на пазара.

Владислав Горанов: Аз не мисля, че има такъв риск. Тъй като процентът на акциите от ограниченията в закона е доста нисък. И в края на краищата вместо да водим тези теоретичен спор - защо предполагаме. Защо предполагаме? Кое налага да мислим, че всички ...

Водещ: Всичко може да се предположи.

Владислав Горанов: Ами, нека фондовете да обяснят на фондовете защо трябва да останат при тях, а не обратното, не да ги заключим там. Защото представете си хипотеза, при която в един момент се окаже, че моделът не работи достатъчно ефективно.

Водещ: Те може пък толкова хубаво да обяснят, че хората да зададат въпроса - защо продължавате да ги карате да се осигуряват в НОИ и не ги оставите, вие да ги убедите, че парите им по първия стълб трябва да ги дават на държавата, а да не си ги дадат в частен фонд...

Владислав Горанов: Интересен дебат. И той е възможен. От 1 януари ще го проведем. Свободата на избора не е ...

Водещ: Ама направихте една половинчата свобода на избор.

Владислав Горанов: Ще я надградим.

Водещ: Вие лично сте за такава ...

Владислав Горанов: Абсолютно.

Водещ: ... и първия стълб да стане свободен.

Владислав Горанов: Ами, ще проведем такъв дебат. Има аргументи и в едната, и в другата посока.

Водещ: Дори стигат по-далеч, може би прекалено, като Красен Станчев от ИПИ. Той пък казва - изобщо ме оставете да решавам как ще осигуря старините си. Не искам през вашите фондове да го правя. Може от наем да реши да живее - да си инвестира парите в апартаменти.

Владислав Горанов: Във всички цивилизовани общества, особено в стара Европа моделът на осигуряване е такъв, какъвто е в България. С тази разлика, че в България, Полша, Чехия и Унгария беше проведен под инициатива на МВФ и Световната банка опит да се наложи чилийския модел, който не задължително е лош, не задължително е добър. Просто трябва да дадем възможност на хората да не бъдат затворени само в него. Тъй като ако се окаже след години, че моделът не е сработил успешно, цената ще трябва да бъде платена отново от цялото общество.

Водещ: Други икономисти казват, че имате друга цел - да намалите трансферите от държавния бюджет към НОИ за плащане на текущите пенсии и така да ви останат повече пари да ги харчите вие като управляващи.

Владислав Горанов: Ако бяхме направили така, както правят в Полша или в Чехия, или в Унгария - силово да върнем хората от универсалните фондове към НОИ, този аргумент щеше да е състоятелен. Но първо, ние даваме свободата да се избира. И за да дойдат пари в НОИ, трябва хората специално да отидат да заявят това и това да е тяхна инициатива. Тоест държавата не решава вместо тях да им каже - искам ви парите. Държавата казва - имате право да изберете ...

Водещ: Сега ще призная, че аз бях разбрал обратното - че трябва да отидеш задължително и да кажеш, че искаш да останеш в НОИ. Вие казвате, че сега трябва задължително да отидеш и да кажеш, че искаш да отидеш в НОИ. Това означава, че пасивните ще си останат в частните фондове.

Владислав Горанов: Категорично. Но това е една пропагандна теза на хора, които са притеснени, че комфортът, в който досега живеят на този пазар може да бъде поставен под въпрос. Нека да има реална конкуренция, реален пазар, да има инициатива и нека фондовете да полагат усилия да показват, че те са най-доброто решение за хората, а не това да се предрешава от държавата.

Водещ: Ще последва ли същото за професионалните пенсионни фондове?

Владислав Горанов: Между другото, министър Калфин имаше такова готово решение. Но понеже доста се забавихме, за да го изчистим във вида, в който то трябва да сработи и да гарантира, че няма да бъдат ощетени правата на хората, решихме, че няма да го вкарваме в законопроекта за държавното обществено осигуряване. Доколкото ми е известно, освен ако не се е отказал от позицията си, министър Калфин предлага също избор по отношение на професионалните пенсионни фондове.

Водещ: По същата схема?

Владислав Горанов: По подобна схема.

Водещ: Понеже виждам, че сте за избор. Ще дадете ли същия избор за здравните каси - който иска в държавата, който иска в частната?

Владислав Горанов: Като финансов министър коментарът би могъл да бъде следният - тук става въпрос за един и същи ресурс, защото здравеопазването е краткосрочен риск, при него няма елемент на натрупване и от там нататък въпросът е дали раздробяването на този ресурс на няколко части и управлението му не от обществен орган като Здравната каса, а от частни фондове ще подобри ефективността и ще подобри контролът.

Водещ: Вие дадохте отговор. Вие казахте, че най-важно е изборът. Човек, ако не иска да ви дава на вашата  държавна каса парите, да има избор да си даде всичките в частен фонд и там да си търси да се лекува, като се разболее. Ако ще сме за избора, така трябва да разсъждаваме.

Владислав Горанов: Вижте, изборът, но и солидарността. Защото в момента не вие сте решили, че трябва да се осигурявате във втори стълб, държавата ви е наредила. Вие до 2001 г. не сте се осигурявали във втори стълби, тя ви е наредила тогава. Така че порокът в първоначалното решение, че видите ли хората не могат сами да вземат решение за себе си, защото са глупави е грешката.

Водещ: Ами, ако хората са умни, нека ги оставим да решат дали ще дават парите на НЗОК или на частна каса. И никакви други съображения, като финансов министър пред правото на избор не трябва да важат.

Владислав Горанов: Така е. Въпрос на модел. Съгласен съм да се води. Министър Москов не го е поставял на дневен ред.

Водещ: Но нещата малко изглеждат като с оня филм - ще ти купя колело, ама друг път. Нали, за пенсионния въпрос, който обсъждахме досега, го решавате сега, а за изборът за здравето - не го решавате.

Владислав Горанов: Много различни модели са. Не може да се сравняват. Така и ако самоцелно търсим либерализация или пък критика към начина, по който се взимат решения, това е аргумент. Но в случая по отношение на пенсионните фондове - темата с това, че моделът потенциално има проблеми, идва от професионалните пенсионни фондове, и то много отдавна. Още от 2010 г. те трябваше да започнат да изплащат пенсии. По една или друга причина, те не изплащат пенсии, изплаща ги държавата, изплаща ги държавното обществено осигуряване за сметка на данъци, ако щеш. Защото то е с недостиг. 5 млрд. от данъците на българските граждани отиват за изплащане и на тези пенсии, а не от частните фондове. И в момента, в който това се направи по законодателен ред, Конституционния съд прецени, че това е национализация, видите ли. Ако обаче се направи като свободен избор, нещата тогава ще изглеждат по един различен начин.

Водещ: Грешка ли беше, че ГЕРБ взе парите за здраве от НЗОК...

Владислав Горанов: Ама то не ги е взело.

Водещ: ... и ги даде в държавния бюджет.

Владислав Горанов: Ама не ги е взело. Не ги е взело. Те винаги са били във фискалния резерв. Само че ще ви го обясня така. И тази година вече започнаха да се връщат парите в НЗОК. Защото с около 400 млн., говоря по памет, държавата от данъци е дала на НЗОК, за да си покрие разходите. Тоест от осигурителни вноски очевидно средствата не стигат или разходите с такива бързи темпове нарастват, че не може осигурителният модел да се справи. Държавата допълни с данъци. Тоест вече част от тези пари, които се твърди, че са били национализирани или обобществени, както искате го използвайте, вече са там. Но когато се води този дебат, той е малко странен. Защото през годините примерно от създаването на Касата до 2002 - 2003 г. тя само трупаше средства, а през това време ние от данъци финансирахме здравната система.

Водещ: Не, въпросът е какъв модел искаме - да правим фондове и да знаем тези пари ще са за здраве и няма да има „Дянков ги взима, пък после ние да ги връщаме, както обяснявате, по малко", за пенсиите в един фонд, пък го допълваме. Тогава да си стане при комунизма, социализма - всички пари бяха в един държавен фонд - за пенсии, за здраве. Това ли е моделът, до който трябва да се стигне?

Владислав Горанов: Не, и не виждам защо водим точно така разговора. В смисъл, очевидно примерно някой се е опитал да наложи с пропагандни тези историята за национализацията. Ама не е толкова страшно това, което предлагаме. Прочетете законовите текстове и ще видите. Никой не може да реши вместо вас какво ще се случи, вие ще решите. Но сега не решавате вие.

Водещ: Но това не важи за първия стълб аз да решавам, не важи за здравната ми вноска аз да решавам. За едно нещо мога да решавам, за друго - не мога. Няма логика.

Владислав Горанов: Вижте, това, че не всички решения са либерализирани, не значи, че не трябва да се върви в тази посока.

Водещ: Впрочем, според вас, на колко години трябва да се пенсионират българите?

Владислав Горанов: На 65 пише в закона.

Водещ: Защо да нямат също свобода да се пенсионират кой когато иска? Ако ще сме за избор.

Владислав Горанов: Ами, да се пенсионира...

Водещ: Който си натрупа пари, определени и знае, че ще взима пенсия - на 40 години ще взимаш 120 лв. пенсия, преценяваш си, че може да живееш, имаш друг доход, пенсионираш се. Какви са тия възрасти, стажове. Трябва да си свободен да избираш.

Владислав Горанов: Много анархично взехме да разсъждаваме.

Водещ: Къде е границата между анархията и свободата на избор във вашата подредба?

Владислав Горанов: Тя е установена в традициите на общественото осигуряване и на европейските модели. Тя не е нещо, което трябва да решаваме тук сега в момента, веднага.

Водещ: А таванът на пенсиите?

Владислав Горанов: Таванът на пенсиите е свързан с тавана на осигуряването. Ако нямаш максимално осигурителен доход, има аргумент да нямаш и максимална пенсия.

Водещ: Вие впрочем какво мислите за вчера - това, което се забърка в парламента? То ще има и със сигурност правни спорове, понеже и на трето гласуване беше вдигнат все пак максималният осигурителен праг.

Владислав Горанов: Няма правна тематика, според мен.

Водещ: Това ще го обсъдим с г-жа Цачева. Тя ще гостува по-късно. Вие по същество - вие предлагате едно, ГЕРБ ви бламира. Вашият проект е за по-висок праг.

Владислав Горанов: По принцип това, което каза като теза г-н Добрев има своите аргументи. Но не може, може би не беше отчетено, че има връзка и с максималната пенсия, и с параметри както на приходите, така и на разходите...

Водещ: ...

Владислав Горанов: По същество никой не може да забрани на един народен представител да си изкаже мнението в пленарната зала. Това, което стана като недоразумение е, че една поправка по същество беше допусната да се гласува като техническа поправка, нещо, което е недопустимо, според парламентарния правилник. Но така или иначе точно Цачева ще ви обясни - в момента, в който се видя, че се допуска тази неточност, тя беше коригирана.

Водещ: Как да наричаме бюджета за 2015 г.? Традицията сложи ГЕРБ с постната пица на Симеон Дянков.

Владислав Горанов: Не, традицията не я сложи ГЕРБ. Винаги е имало някакво мото или посока.

Водещ: Вашата?

Владислав Горанов: Възможният. Възможният бюджет. Бюджетът, който ще отведе по пътя и ще стигнем към края му, а не какво през миналата година тръгнахме по пътя и стигнахме до никъде.

Водещ: Съгласен ли сте с президента, че всъщност догодина ще има повече пари за военните, че това бил поет ангажимент от България и той трябва да бъде изпълнен?

Владислав Горанов: Аз съм против фиксирането на ангажименти за разходи като процент от БВП. Държавният глава естествено и като главнокомандващ трябва да държи за изпълнение на всички ангажименти, които българската армия и България има като пълноправни членки в НАТО. Но такива параметрични зависимости, скоро четох, че примерно в Белгия разходите за отбрана са 0,5% от БВП. Защо в бедна България да трябва да са 1,5% от БВП или 2%? Кой решава? Ама били сме поели ангажимент. Нали ние сами си слагаме ангажиментите. Ние поехме ангажимент да затворим и 3 и 4 блок на Козлодуй, нали така? А, добре ли стана? Не знам.

Водещ: А парите за образование - защо не могат да бъдат драстично повече? Защо основният дебат в целия свят в България не се състоява?

Владислав Горанов: Състои се. Състои се и между другото, ако погледнете статистически - номинално средствата за образование растат доста. Но проблемът е, че...

Водещ: Знаете ли кога ще означава, че е финансирано достатъчно образованието в България? Когато някой от тези учени млади българи, завършили образование в чужбина се върнат в България и смятат, че с учителската заплата, а защо и в чужбина, някои завършил в Софийския университет, реши, че с учителската заплата ще живее добре и иска да стане млад учител в България. Тогава ще означава, че се дават достатъчно пари.

Владислав Горанов: Съгласен съм. Нямаме спор.

Водещ: Никой не иска да става учител в България от младите.

Владислав Горанов: Нямаме спор. Това не е всъщност съвсем така - че никой не иска да става млад учител. Но наистина имаме проблем. Защото преди 25 години само да работиш в Кремиковци беше много по-престижно, отколкото да си учител. И още тогава съотношението между едните и другите беше многократно, и то в полза...

Водещ: Защо за 25 години България не го промени това? То и сега изглежда по-престижно вероятно да си в автосервиз работник.

Владислав Горанов: Защото не можахме да си направим по нормален начин прехода и реформите и да станем една нормална държава, в която всички съотношения на решенията са на принципна основа. Защото през това време минахме през масова приватизация, минахме през друга приватизация, минахме през фалит на банки. Преходът може би ще трябва да стигнем до извода, че онези 40 години, в които Мойсей е освобождавал и е водил освободените от робство евреи към Обетованата земя трябва да си мине като пълен срок.

Водещ: Не, оставете 40-те години Мойсей. Това не зависи ли и от вас така да се финансира заплатата...

Владислав Горанов: В момента зависи и от мен.

Водещ: ... на учителя, че като завършиш университет да е по-добре да станеш млад учител, да е по-престижно, да имаш повече пари, отколкото автомонтьор.

Владислав Горанов: Нямаме спор за това. Въпросът е, че държавата и всички десни икономисти са заложили на тезата, че тя трябва да бъде ограничена до определен размер на преразпределителна роля. Който всъщност е доста по-нисък от средния за Европа. При нас има една идеологема, която аз не съм сигурен, че трябва задължително да се поддържа, че общата преразпределителна роля на държавата трябва да е под 40% от БВП. Има държави, където има друг екстремум - отиват на 60-70%. Само до преди 25 години 100% от БВП се разпределяха през държавата. Ние отидохме може би в другата крайност през последните десетина години - да свалим преразпределителната роля до нива 35-36-37%, ако мерим през приходите на бюджета. И под 40%, ако съвкупно гледаме разходната част. Допълнението е от дефицита, който е формиран. Не може обаче, при положение, че от едната страна ние казваме - не искаме да взимаме на хората, не искаме да има високи данъци, искаме те сами да вземат решения за това, което изкарват как да го похарчат, в следващия момент ние да имаме претенции към държавата, че тя трябва да има този капацитет на разпределение, който имат държавите с много по-голяма данъчна тежест.

Водещ: На какво беше сложено край през 2014 г.?

Владислав Горанов: На противопоставянето.

Водещ: А начало?

Владислав Горанов: Начало - до там се докарахме от демагогия, популизъм и експерименти, че началото по естествен път, и аз го виждам за радост...

Водещ: ...

Владислав Горанов: ... И аз го виждам, за радост...

Водещ: Тези дни.

Владислав Горанов: Не, тези дни нямаше смислени аргументи за това, което се получи като дебат.

Водещ: ...

Владислав Горанов: Никой не беше прочел текстовете.

Водещ: Аз имам чувството, че ви давам смислен аргумент, че не може да говориш за право на избор и да си избереш една малка частичка...

Владислав Горанов: Ама вие не бяхте прочели до вчера текстовете и днес твърдяхте, че аз ще ви карам насила да се връщате в НОИ, пък то всъщност въобще не е така.

Водещ: Вие сте го обърнали, това е добре.

Владислав Горанов: Не, то никога не е било така, както на вас са ви го разказали.

Водещ: Въпросът е изборът - че не може да даваш избор мъничко някъде, в края, за едното стълбче. Или ще сме всички за избор, или не. Да избираме...

Владислав Горанов: Имаме време да проведем този дебат.

Водещ: А коя да бъде целта през 2015 г.?

Владислав Горанов: Целта - нещата да се случват по нормален начин. И то не като решения, които не ни водят в правилната посока, а като осмислени, реални реформи.

Водещ: Нещо по-предметно? Един финансов министър не може ли с пари да говори?

Владислав Горанов: За 2015 г. нещо по-предметно?

Водещ: За 2015. Нещо предметно.

Владислав Горанов: Нещо предметно. Да не звучи пропагандно, но аз съм убеден, че през 2015 г. най-накрая ще видим доста по-добре изглеждащи грозните панелки.

Водещ: Предметът на 2014 г.? Вещта, която символизира тази година?

Владислав Горанов: Трудно е да се намери еднозначно такъв отговор. Още повече, че аз влязох в правителството от 7 ноември. Но предметът на 2014 г., доста объркана година, така като се опитвам да върна назад и да я опредметя. По-скоро съм оптимист за 2015 г. 2014 г. паднаха маските и се видя, че българското общество не може да се развива повече по начина, по който се развиваше до тогава.

Водещ: След рекламите слушателите ни ще чуят представянето на „Събитието на годината" - случаят „КТБ" го нарекохме. Как ще обобщите това събитие в едно изречение?

Владислав Горанов: Държавата показа, че няма имунитет да се справя със задкулисието.

Водещ: Владислав Горанов, министър на финансите, в „Годината" на Дарик радио.