РУМЕН ПОРОЖАНОВ: ПРИ НЕРЕАЛИСТИЧНИ ПРИХОДИ, ГОЛЯМАТА ОТГОВОРНОСТ Е В РАЗУМНИТЕ РАЗХОДИ

05.09.2014 г.

|в. „Стандарт" |  05.09.2014 |

 

Ще предложим бюджетен дефицит от 2% за 2015 г., каза министърът на финансите Румен Порожанов

Какво е реалното състояние на държавния бюджет в момента? Какви просрочия и финансови задължения до края на годината са оставени от предишния кабинет?

- Приключиха проверките на вътрешните одити на министерствата за задълженията, вземанията, необезпечените договори и обществените поръчки. Вземанията, които не са събрани от министерствата, са 140 млн. лв. Просрочените задължения са 160 млн. лв. Като най-много от тях са в Министерството на отбраната, а над 90% от тях са формирани от Военномедицинска академия. Освен това в 17 министерства беше направен преглед на договорите, за които не е осигурено финансиране до края на годината. Оказа се, че за договори за 267 млн. лв. не е осигурено финансиране. Прегледът е направен към края на юли, и ако отчетем факта, че през август влезе с сила актуализацията на бюджета, която намали бюджетните възможностите на министерствата, то размерът на договорите, за които не е осигурено финансиране, би достигнал между 400 и 450 млн. лв. През последните 10 дни в МФ проведохме разговори с всички първостепенни разпоредители с бюджет за това как им се отрази актуализацията на бюджета и орязването на техните разходни тавани. Анализът показва, че неосигуреното финансиране, и то това, което ние контролирано, сме одобрили, е над 600 млн. лв.

Какво е очакваното неизпълнение на приходите в бюджета и какви са причините за това?

- Оценката за неизпълнението на приходната част на бюджета е в рамките на 900 млн. лв. основно в заложените параметри към Агенция "Митници". В НАП изпълнението на планираните приходи за тази година към момента е 98-99%, като те ще ги изпълнят и дори ще има леко преизпълнение. Приходите в бюджета за 2014 г. са надценени от гледна точка на променената макроикономическа среда. Освен това при самото планиране нереалистично са заложени ръст от 11% на данъчните постъпления спрямо отчетените за предходната година, което при растеж от 1,8 няма как да се осъществи. В макроикономическата прогноза към Закона за бюджета се предвиждаше ръст на икономиката и инфлация, а в момента имаме дефлация, която се отрази на приходната част на бюджета. А разходната част на бюджета е планирана спрямо заложените приходи и върви в рамките на заложеното. Имаше един буфер от 5% от разходите на министерствата, но с актуализацията на бюджета допълнително се отнеха още 5% от разходите на първостепенните разпоредители, което създаде изключително напрежение върху нормалното функциониране на доста от министерствата.

Съществен проблеми са и спрените пари от ОП "Околна среда" и по две от осите на ОП "Регионално развитие". Чисто икономически обоснованото и подкрепено от президента Росен Плевнелиев решение да продължим финансирането по изпълнението на проекти по тези две програми, въпреки че временно средствата не се възстановяват от ЕС, би формирало временен дефицит от 700-900 млн. лв. Ако това не се направи, би означавало неизпълнение на проектите, загуба на европейски средства и оставане на ангажиментите по подписаните договори отново за сметка на държавата през следващите години.

Правителството полага неимоверни усилия за възстановяване на плащанията от страна на ЕС. Като по ОП "Околна среда" основният стремеж е да намалим санкцията, която бихме получили, мисля че преговорите вървят в добра посока.

Какви мерки предприемате за повишаване на приходите в бюджета?

- Неимоверни усилия полагаме в Агенция "Митници", за да намалим очакваното неизпълнение. Едно от нещата, по които вече започнахме да работим, е възстановяване на комуникацията между двете приходни агенции в контекста за предоставянето на информация от НАП на Агенция "Митници", така че да бъде проследявана реализацията на акцизни стоки, когато те излязат от акцизните складове. В момента върви една практика, при която, след като излезе например една цистерна с гориво, започва безкрайно препродаване на горивото и в един момент някои от фирмите по тези вериги се оказват фантоми и изчезват, което означава, че дължимото ДДС е трудно проследимо. Вече се тества софтуерно предоставянето на данни от НАП към митниците, така че да се проследяват подобни доставки.

Друг голям проблем за приходите са регресивните промени, които бяха направени през последната година в нормативните актове. Бих дал пример с нормативните актове за измервателните уреди за акцизните стоки, които със закон бяха отменени, или по-точно беше отменена възможността тези измервания да служат като основание за данъчно облагане.

Служебният кабинет подготвя предложение за актуализация на бюджета. Какъв бюджетен дефицит и промени в приходите и разходите ще предложите?

- До края на месеца ще направим оценка как биха повлияли мерките, които предприехме в приходните агенции, за да преценим с колко да бъдат намалени приходите в бюджета. Предполагам, че оценката за намаление на приходите, която споменах в началото, ще бъде редуцирана. Дотогава ще имаме и по-голяма яснота за решенията за пускане на спрените две оперативни програми. Ясно е, че не можем да обезпечим всички заявени от министерствата разходи с актуализацията на бюджета, ще трябва да се правят икономии. При нереалистични приходи голямата отговорност е в разумните разходи. Дефицитът, който бихме си позволили да предложим на Народното събрание, трябва да е под 3% от БВП. Оценката е за дефицит между 2,6% и 2,8% на касова основа.

Върви и подготовката на бюджета за 2015 г. Какъв бюджетен дефицит ще се заложи в него?

- Подготовката на законопроекта за бюджета за 2015 г. протича съгласно бюджетната процедура. В сряда правителството одобри стандартите за делегираните от държавата дейности за издръжка на ученици и на децата в детските градини и др., на базата на които се формират както разходите на министерствата, така и трансферите към общините. В коригираната прогноза за 2015 г. ще заложим параметри на базата на вече актуализирания бюджет за 2014 г., като ще се стремим целта за салдото по КФП да бъде в рамките на 2% от БВП.

Какви са прогнозите за ръст на икономиката през настоящата и през следващата година?

- За тази година очакванията са, че няма да се постигне заложеният ръст от 1,8% на БВП, и той може би ще бъде 1,5-1,6%. Фактор за това е и дефлацията, която се очаква за годината да бъде около 0,2-0,3%. Това ще намали и БВП, като за 2014 г. той ще слезе под 80 млрд. лв. Разбира се, причините за дефлацията са много, те са и външни - като намаленията на много от цените на основните стоки на международните пазари. Освен това в рамките на формираните в България цени имахме изкуствено поддържане на цените на електроенергията и се наблюдават признаци за забавяне на икономическата активност. Постепенното възстановяване на доверието на бизнеса и потребителите, както и допускането за подобряване в развитието на европейската и световната икономика се очаква да допринесат за ускоряване на растежа през следващата година.

В търсене на повече приходи обсъжда ли се вариант за увеличаване на някои данъци през 2015 г.?

- При нас такова нещо не е обсъждано. Смятаме да се запазят данъчните ставки. Теоретично може да се вдигнат акцизите на тютюневите изделия. Но отрицателните ефекти за бюджета от намалената събираемост ще са не по-малки от положителните ефекти от увеличението на данъка. Решението за коригиране на данъчни и осигурителни ставки следва да бъде решение на новото правителство, което ще се формира след изборите.

Ако се запази швейцарското правило за вдигане на пенсиите, какво увеличение би се получило през 2015 г.?

- Прилагането на механизма на швейцарското правило през 2014 г. доведе до увеличаване на пенсиите с 2,7%. За 2015 г. се очаква основният фактор за вдигане на пенсиите да бъде растежът на осигурителния доход, поради влиянието на дефлацията. За първите шест месеца на годината ръстът на средния осигурителен доход е от около 5%. Така че при подобно нарастване на осигурителния доход би се получило увеличение на пенсиите през 2015 г. от малко над 2%.

Как гледате на идеята на ГЕРБ за обединение на НАП и митниците?

- Подобна тема трябва много добре да бъде разработена както в законодателен, така и в организационен план, така че при стартиране ясно да са разписани всички процеси и отговорности. Не би следвало да се изключва в бъдеще една подобна мярка, въпросът е тя да бъде подготвена много професионално и да не се отрази на приходната част на бюджета.

С представители на Европейската комисия сте дебатирали възможността за частичен достъп до средствата в КТБ. Това може ли да стане без промяна на законите?

- Една от темите, които бяха обсъждани с делегацията на ЕК, беше свързана и с блокираните средства в КТБ и възможността вложителите да получат частичен достъп до средствата си заради по-дългия период на особен надзор. Темата би могла да бъде разгледана в рамките на настоящото законодателство. Но решението на казуса е изцяло в компетенцията на БНБ. Разбира се винаги, когато се разглежда една подобна тема могат да се намерят аргументи в едната или в другата посока.

Очаквате ли, че акционерите ще предложат работещ вариант за спасяване на банката?

- Надявам се заявените принципни намерения да бъдат реализирани и да се получат дори не само едно, а и повече предложения от акционери и от други инвеститори, които да предложат пазарни решения за стабилизиране, докапитализация и осигуряване на ликвидност, така че банката отново да бъде работеща институция. В интерес на публичните финансите е оздравяване на банката да бъде направено при минимално участие или без участие на бюджета.

Според кметове общините имат в КТБ 100 млн. лв. Кметовете искат заеми от бюджета на тази стойност, които да върнат, след като проблемът с банката бъде решен. Ще стане ли това?

- Става въпрос за 90 млн. лв. Те са публични средства на общини и са гарантирани с ДЦК на 100%. Постъпили са няколко искания от общини с блокирани средства. В момента ги анализираме, тъй като те са посочили пълния размер на блокираните си средства, но в рамките на необходимостите им от ресурс, включително и за европроекти, бюджетът има възможност да даде безлихвен заем до края на годината. При всички случаи решението за банката трябва да бъде финализирано много преди края на годината и да е ясно дали общините ще си възстановят средствата през сметките си в банката или през обезпечението с ДЦК.