РУМЕН ПОРОЖАНОВ: ОСНОВНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО Е ЗАПАЗВАНЕ СТАБИЛНОСТТА НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ

12.08.2014 г.

| БТА | 12.08.2014 |

 

Министър Порожанов, запознахте ли се вече със ситуацията, в която се намира държавния бюджет в момента; има ли заложени „бомби" в бюджетите на отделните министерства?

Румен Порожанов: Оценката която правим е първоначална. В рамките на следващата седмица ще направим оценката на консолидираната рамка за това как е разположено изпълнението на основните фискални параметри (приходи - разходи) и отражението им върху дефицита.

До отделните министерства в момента сме изпратили форми, по които самите ведомства да си направят проверка на заложените разходи и сключените договори. Сформирали сме екипи с АДФИ и от този четвъртък те ще влязат във всички ведомства, за да проверят договорите и да преценим дали те биха повлияли на бюджета на касова и начислена основа.

За съжаление индикациите, които имаме и от колегите от министерствата, и от това, което виждаме като постановления на МС - размерът на разходите, направени през последните месеци, е доста сериозен. В същото време има неизпълнение на приходите.

При това положение какво ще бъде предложението Ви за актуализация на Бюджет 2014?

Румен Порожанов:  Ще започнем да подготвяме предложение за актуализация на бюджета от средата на септември като видим как действат мерките, които смятаме да предприемем в приходните агенции. Към момента прогнозата ни за неизпълнение на приходната част е някъде около 900 млн. лв. от данъци и акцизи. Според нас съществуват предпоставки и възможности това неизпълнение на бюджета да бъде сведено до по-разумни граници.

Основният проблем на приходите е, че са завишени с 11 процента спрямо отчетените през миналата година при заложен ръст на икономиката от 1,8 процента. Това е невъзможно да се изпълни, каквито и мерки за подобряване на събираемостта да се предвидят.

Какви мерки ще предприемете, за да намалите неизпълнението на приходите?

Румен Порожанов: В момента извършваме анализа, следващият вторник ще дадем на пресконференция за конкретните параметри с числа за изпълнението на приходите. Не изключвам и персонални промени в приходните агенции.

Какви са основните рискове пред настоящия бюджет и с колко ще се наложи да се увеличи дефицитът?

Румен Порожанов: Има два глобални проблема - от една страна са завишени прогнозните приходи, от друга страна - спирането на европейските програми - „Околна среда" и две от осите по „Регионално развитие". Това нарушава баланса на Националния фонд като орган, който се разплаща и независимо от това, че имаме заложени разходни тавани, невъзстановяването на приходи от Брюксел по двете програми увеличава дефицита по план-сметката на Националния фонд, а оттам и на държавата.

Ще се опитаме през септември - октомври да възстановим плащанията по „Околна среда", така че да ни бъдат възстановени разходите и да подобрим баланса.  Ако  успеем да заявим плащанията пред ЕК до 30 октомври, те може да ни бъдат възстановени в рамките на финансовата година.

При това положение как ще изглежда предложението Ви за актуализация на бюджета?

Румен Порожанов: Дефицитът по Националния фонд го разработваме в два варианта - песимистичен (ако не бъдат отворени програмите) в размер на около 900 млн. лв. и оптимистичен (ако бъде отворена поне "Околна среда") в рамките на около 300 млн. лв. Ако се изпълни песимистичния вариант дефицитът ще нарасне с около 1 процент.

Нашата идея е да посочим основните проблеми в бюджета като не трябва да изключваме и проблема с увеличението на парите на касата. От гледна точка на функционирането на НЗОК е добре, че й бяха дадени допълнително средства, но е некоректно, че това стана с редуциране на бюджетите на министерствата.

Петте процента намаление на средствата на годишна база, наложени за оставащите четири месеца, означава, че с около 15 процента трябва да се редуцират месечните лимити на министерствата. Не трябва да допускаме неизпълнение на основните функции на всяко министерство и това също трябва да намери място в нашето предложение за актуализация на държавния бюджет, което ние ще връчим на НС още в първите дни от сформирането му.

Ще стигнат ли 50 млн лв. за справяне с последствията от наводненията от последните седмици или фондът за бедствия и аварии ще трябва да бъде увеличен още?

Румен Порожанов: Надяваме се отпуснатите допълнителни средства да са достатъчни. Средствата ще се разходват на база на документация, предоставена и одобрена от комисията по бедствията.

Усилено се работи и за изготвяне на апликационните форми за кандидатстване за помощи по фонд „Солидарност" на ЕС, защото изготвените по-рано апликационни форми не бяха направени по съответния ред. Те в момента се трансформират със съдействието на вицепремиера по еврофондовете и ще бъдат изпратени. Възнамеряваме да предоставим авансово необходимите средства от националния бюджет, а впоследствие те да се възстановят от фонд „Солидарност", защото тези средства са нужни сега.

Виждате ли опасност санкциите, наложени от Русия на страни-членки на ЕС, да повлияят на нашата икономика и на приходите в бюджета?

Румен Порожанов: Трябва да се направи икономически анализ на последствията от тези санкции за България и как това влияе върху макрорамката на бюджета. Много е важно да се върне и доверието на ЕС и на играчите на инвестиционния пазар към България. Ограничаването на инвестиции към такъв голям пазар като Русия  би предполагало, че някои инвестиции могат да се насочат към нашата страна.

Как ще промените макрорамката на бюджета и средносрочната бюджетна прогноза? Какви параметри ще предложите в хода на бюджетната процедура за 2015 г.?

Румен Порожанов: Бюджетната процедура е в ход. В момента постъпва информация от министерствата. На експертно ниво ще продължим подготовката на бюджета за следващата година. Ще предложим на МС стандартите за издръжка на отделните сектори - здравеопазване, социално осигуряване и други.

Предвид променената икономическа ситуация е необходимо да се направи преглед на макро-рамката, което така или иначе се прави през август. През септември ще е ясно дали ще се променят основни параметри в бюджетната прогноза 2015 - 2017 г. Дори и да има промяна, то  тя няма да е драматична.

Целта ни е да предложим максимално завършен законопроект на следващото правителство, в който то да добави конкретни политики, защото времето до края на годината за приемане на бюджета за 2015 година, както и за актуализация на бюджета за тази година, ще бъде доста ограничено.

Как ще се разреши ситуацията с КТБ и кога хората и фирмите ще имат достъп до сметките си според Вас?

Румен Порожанов: Това е основен прерогатив и отговорност на БНБ. МФ е в пълно сътрудничество с БНБ. В момента се прави пълен анализ на банката от одитори и би било добре той да е готов колкото се може по-рано, за да бъдат предприети решения. В момента каквото и да кажа по този казус, не би било правилно, защото ние не сме водещи в цялата процедура.

В тази връзка по-различно ли ще бъде предложението Ви за актуализация на бюджета от направеното от министър Петър Чобанов?

Румен Порожанов: Предложението на министър Чобанов включваше капитализация на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и допълнителен буфер за финансовата система. Смятам, че скоро ще е ясно каква е необходимостта от тези допълнителни два буфера. За да има сигурност за гаранционния фонд, ще трябва да бъде заложено допълнително финансиране. Лошото е, че не беше прието предложението на президента, за да може да се използват следващите два месеца да се подготвят финансовите процедури, свързани с увеличението на дълга и натрупване на допълнителни средства във фискалния резерв. През декември и януари финансовите пазари не са толкова активни.

В момента фискалният резерв, който имаме, е разчетен за покриване на разходите на дефицита на сегашния бюджет, плащанията по външния дълг и по гаранционния земеделски фонд в началото на следващата година, както и на текущия дефицит през януари 2015 г. Допълнителните буфери към сегашния фискален резерв са доста ограничени. Много се спекулира с нивото на фискалния резерв - „оставихме 8,2 млрд. лв., заварихме 4 млрд. лв"...

Основните източници за капитализиране на фискалния резерв са излишък, продажба на държавни активи, приходи от концесии и привличане на заемни средства. От 2008 г . няма излишъци в бюджета, скоро не е имало и приватизационни сделки; това, че някой е оставил по-голямо число във фискалния резерв, е добре от гледна точка на стабилността на публичните финанси, но е свързано основно с привличане на заемни средства.

Можете ли да ни кажете какво се случи със средствата от 1,23 млрд. лв., събрани от извънредния петмесечен аукцион на ДЦК в края на юни за подкрепа на банковата система?

Румен Порожанов: Тези средства са в банковата система. Частично бе ползвана разрешената от  ЕК схема в размер на 3,3 млрд. лв. Било е преценено, че изтеглените средства осигуряват достатъчна ликвидност за банковата система. Постепенно средствата ще бъдат възстановявани към фискалния резерв. Те са предоставени като гаранционни депозити и ще бъдат възстановени в размера на пазарната лихва от около 2 процента.

Спокоен ли сте за състоянието на банковата система?

Румен Порожанов: Въпреки че имаме проблеми с бюджета и най-вече със спрените еврофондове, публичните финанси са в добро състояние и то от много дълъг период от време.  От няколко години отговаряме на всички показатели на ERM2.

За нас основно предизвикателство е да запазим стабилността на публичните финанси и да преодолеем в рамките на тази година проблемите, които се породиха от недоброто бюджетиране и от спирането на еврофондовете.

Убеден съм, че банковата система е стабилна. Спрямо КТБ законодателството ни предвижда процедура, която трябва да бъде извървяна, никой не би си позволил да нарушава закона и не вярвам, че подобни катаклизми ще се повторят през следващите месеци.

Кои са нещата, които си поставяте като задължителни да свършите като служебен министър?

Румен Порожанов: Задължително е да се създадат предпоставки бюджетната година да завърши с нормално функционираща бюджетна система. Ясно е, че не може дефицитът да остане в рамките на 1,8 процента. Задължително е дефицитът да не надхвърли 3 процента на начислена основа, като ще направим всичко възможно в рамките на този размер да остане и касовият дефицит.

Самата година е извънредна заради проблемите, които се появиха. Нашето послание е да кажем „какво", а не „кой" и „защо", ние не сме политическо правителство и искаме да излъчваме експертност.

Ще трябва да направим анализ на започналите разходи по програмата за развитие и растеж на регионите и евентуално да пренасочим част от разходите й към европейските програми. Има стотици обекти, заложени в програмата за регионите, които са в различен етап на изпълнение, ще анализираме кои от тях могат да бъдат отложени във времето, за да можем да финансираме проектите по европейските програми, така че да не губим пари по тях.

Ще направите ли промени в ръководствата на приходните агенции?

Румен Порожанов: Предполагам, че в следващите дни ще има промяна на ръководството в една от приходните агенции.