ПЕТЪР ЧОБАНОВ: ПРЕДЛОЖЕНАТА АКТУАЛИЗАЦИЯ Е УМЕРЕНА, ГЪВКАВА И НЕ ЗАСТРАШАВА ФИСКАЛНАТА СТАБИЛНОСТ

26.07.2014 г.

в. Банкеръ | 26.07.2014 |

 

Г-н Чобанов, преди малко повече от седмица Министерството на финансите излезе с прессъобщение, че сте разговаряли с представители на Оманския фонд, който притежава малко повече от 30% от капитала на Корпоративна банка. Какви са намеренията на този акционер?

- Спомняте си, че се натрупа обществено напрежение, защото акционерите били държани настрана от целия процес около Корпоративна банка и едва ли не ще бъдат нарушени техните права. От изявленията на БНБ и от моите изказвания по темата се създаде впечатление, че сме на различни позиции - нещо, което не е вярно. Аз твърдя, че има законов ред, който урежда правата на акционерите в такива ситуации, и той трябва да се спазва. Сигурен съм, че и БНБ е на същата позиция. Затова се обадих на представителите на Оманския фонд и ги уверих, че техните права ще бъдат зачетени и никой няма да ги пренебрегне.

 

А защо Вие се обадихте? Това не е ли работа на БНБ?

- Знаете ли, в тези държави такива структури са част от държавната хазна. И хората, които ги управляват, са свикнали да разговарят с финансовия министър на съответната държава. Затова именно аз проведох този разговор. Уверих ги, че законовите им права ще бъдат спазени. И те заявиха, че наистина са готови, когато БНБ ги покани да участват в разговорите за решаване на въпроса с Корпоративна банка, в която са акционери.

 

Значи, за да има разговори по същество, Оманският фонд все пак трябва да бъде поканен от БНБ?

- За да започнат реални разговори с тях, те искат да знаят точно колко е капиталовата дупка в Корпоративна банка. Представителите на Оманския фонд казаха, че искат да защитят по някакъв начин инвестицията си. За тях е важно да са акционери в тази българска банка, защото по този начин през нея влизат в европейската банкова система. Обясниха, че имат голяма мрежа от инвеститори, които е възможно да участват заедно с тях при решаването на проблема с Корпоративна банка. Но за да направят конкретни предложения по него, първо е необходимо да разберат колко голяма е капиталовата дупка, загубата в банката и настояват да бъде направена прецизна оценка.

 

Правителството подаде оставка. Така че сега е моментът да кажете в каква кондиция ще оставите държавните финансите на служебния кабинет?

- Финансите се намират в относително добро състояние. Бюджетът се изпълнява нормално. Както казах и преди - има някои рискове по отношение на изпълнението на приходите, но има и буфери по отношение на разходите, които могат да покрият едно евентуално неизпълнение. С други думи, ситуацията в момента е управляема и служебният кабинет също ще разполага с инструменти да реагира при необходимост, тъй като в централния бюджет има известен буфер, който позволява да се посрещнат непредвидени разходи.

 

Това е важно, можете ли да обясните малко по-подробно нещата около тези буфери?

- Няма да направя добра услуга на служебния министър, ако кажа какъв е размерът на тези буфери в централния бюджет, тъй като веднага ще започнат да го натискат бързо да ги разпредели. Затова предпочитам да не изпадам в подробности по този въпрос. Искам да оставя на служебния министър на финансите възможност да работи спокойно. Той ще бъде подробно запознат с всички числа от екипа от експерти на министерството. Подготвя се и един доклад, който ще бъде предоставен на неговото внимание и в който ще бъде обяснено как се изпълняват бюджетите на отделните министерства, какво се случва с изпълнението на приходите и на разходите.

 

След като твърдите, че ситуацията е управляема, защо се наложи да внасят в парламента актуализация на бюджета?

- Внасянето на актуализацията се наложи, тъй като от началото на тази година сме свидетели на много шокове - както върху икономиката, така и върху публичните финанси. Тези шокове изискват една разумна и експертна оценка, която показва, че е необходимо да се предвидят допълнителни резерви. Затова правителството, преди да подаде оставка, предложи актуализация на бюджета. Тя е умерена и не застрашава дългосрочната фискална стабилност. В същото време дава възможност за заделяне на един допълнителен буфер, който да позволи посрещането на евентуални нови шокове. Става дума за предложеното от нас намаление на приходите, залегнали в бюджетната програма. Ако това намаление бе прието, но приходите бъдат изпълнени според сега действащия бюджет, щяхме да отчетем по-малък дефицит от предложения. Но пък буферът, който щяхме да създадем, щеше да позволи на служебното правителство да реагира в непредвидена ситуация. Например да използва средствата, които сега са съхранени благодарение на факта, че министерствата и ведомствата имат ограничение, което не им позволява да пипат около 5% от парите, които бюджетът по принцип им е разрешил да похарчат за цялата година.

 

Не беше ли по-разумно да не пипате дефицита, а само да вдигнете тавана на дълга, който държавата може да емитира през тази година?

- Разглеждахме такава възможност. Но тя не позволява да се правят допълнителни бюджетни разходи, ако ситуацията го наложи. Не мисля, че прекаленото затягане на разходите, което би се наложило без актуализацията на дефицита, е правилното решение. Не знаем с какви мерки ще се прави това затягане. Съществува риск да се прибегне към отлагане на плащанията или на забавяне на възстановяването на дължимия данъчен кредит по ДДС към фирмите. А това ще има негативни последствия за икономиката. Затова предложихме един по-гъвкав вариант на актуализацията.

 

Имате предвид увеличаването на бюджетния дефицит със 725 млн. лева. Нали така?

- Да, и както е посочено в мотивите към правителствения проектозакон, не е задължително това увеличение да бъде консумирано. Защото, както бе посочено при обсъжданията в парламента, до края на годината може да се окаже, че трансферът към Националния осигурителен институт е със стотина милиона лева по-малък от заложения. Съществува и друг потенциален буфер. Знаете, че като разход в сега действащия бюджет бяха записани едни 150 млн. лв. по различни програми в областта на енергетиката, които вече трудно ще бъдат реализирани. Тези средства също могат да бъдат пренасочени за други финансови нужди на държавата или да бъдат спестени.

 

Какво увеличение на тавана на новоемитирания дълг поискахте? И защо в предложението на министерството за актуализация на бюджета бе предвидено и даването на държавни гаранции?

- Идеята бе тези държавни гаранции да бъдат предоставени на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да може и той да разполага с повече възможности за реакция при евентуални финансови шокове. Затова предложихме фондът да получи възможност да емитира държавно гарантиран дълг, ако се наложи. Тази гаранция бе за 2 млрд. лв. и щеше да удвои финансовия потенциал на фонда.

Що се отнася до тавана на дълга, предложихме той да бъде увеличен с 3.4 млрд. лв., от които 700 млн. лв. бяха предвидени за покриване на бюджетния дефицит, около 2 млрд. лв. за финансиране на плащането на депозитите в Корпоративна банка или за нейното оздравяване с държавно участие в зависимост от избрания вариант за действие, и още 700 млн. лв. за допълнителен буфер.

 

Само че ГЕРБ поискаха 7 млрд. лв., защото трябвало да се финансират проектите по еврофондовете. Вярно ли е, че ако не направим тези разходи, ще загубим пари от ЕС?

- Такъв риск винаги е имало. Миналата година ние успяхме да го занижим силно. В средата на 2013-а предвижданията бяха, че можем да загубим около 270 млн. евро от еврофондовете. В края на годината се оказа, че изтървахме само трийсетина милиона. За тази година се говори за 1.7 млрд. лв., които едва ли не се дължали на бизнеса. Аз пък твърдя, че до края на годината има проекти по еврофондовете за 1.6 млрд. лева. Затова не виждам смисъл тези средства да се включват в размера на увеличението на дълга, а още по-малко - в увеличението на дефицита на бюджета за 2014-а. Що се отнася до замразените средства по европейската програма за околна среда, има изгледи забраната за плащане да бъде вдигната и през август да получим първите 470 лв. по нея. Различните числа в държавните финанси не трябва да се преекспонират и всичко да вкарваме в дефицита. Абсурдно е въобще да си мислим, камо ли да си позволяваме дефицит в размер на 7-8% от БВП. Веднъж възприемем ли да формираме подобни дефицити, процесът е много труднообратим. Едно такова поведение наистина би подложило на риск финансовата стабилност на държавата.

 

Само че дори Вие предупредихте, че съществува риск правителството да бъде принудено от ЕС да запише като дефицит на начислена основа увеличението на тавана на дълга. Нали така беше?

- Такава опасност съществуваше, но само при вариант, ако парите от увеличението на дълга бъдат използвани за оздравяване на банка. При него предоставените от държавата средства за подкрепа на ликвидността на банката се приемат за дефицит на начислена основа. Но винаги се има предвид, че това е еднократен акт...

 

Само че този еднократен акт може да вкара държавата в наказателна процедура по свръхдефицит.

- Вярно е, че ако предложеното от правителството увеличение на тавана на дълга бе вкарано в бюджетния дефицит на начислена основна, той щеше да надхвърли 3% от брутния вътрешен продукт. Само че Европейската комисия вероятно нямаше да открие процедура по свръхдефицит срещу България заради това, тъй като този тип дефицити, формирани от дълг, взет за подкрепа на банковата система, обикновено не се вземат предвид, когато се решава дали срещу една държава да започне наказателна процедура, или не.

 

Като стана дума за фискалния резерв, изчислих, че след като получихте средствата от емитирането на емисията от еврооблигации за 1.43 млрд. евро и на петмесечната емисия държавни ценни книжа за 1.24 млрд. лв., във фискалния резерв ще има повече от 9 млрд. лева. Прав ли съм?

- Да.

 

А като съм прав, защо тази сума не се вижда в депозитите на държавата в управление "Емисионно" на БНБ?

- Защото не всички пари на фискалния резерв стоят по депозити в БНБ.

 

И къде другаде стоят? Бихте ли обяснили?

- Разбира се. Към 24 юли 6.55 млрд. лв. са в управление "Емисионно" на БНБ. Отделно имаме около 1.3 млрд. лв. по депозити в банки и други около 400-500 млн. лв. като салда по разплащателни сметки в банки. Като прибавим към тях и 1 млрд. лв., които имаме да получаваме по европейски програми и които според Закона за публичните финанси също трябва да смятаме към фискалния резерв, излиза, че той надхвърля 9 млрд. лева. За да съм коректен, веднага трябва да кажа, че след като бъде платена в края на годината петмесечната емисия от облигации и в началото на следващата погасим еврооблигационната емисия, фискалният резерв ще намалее с 2.9 млрд. лева. Но дори и след тези плащания, и то към края на 2015-а, той ще е много по-голям от определения в закона за държавния бюджет минимум от 4.5 млрд. лева. А в момента тези пари са си част от фискалния резерв и числовите еквилибристики са излишни.

 

Какви лихви получавате за депозитите си в търговските банки?

- Това толкова ли е важно?

 

Да, защото когато решихте спешно да емитирате петмесечни облигации, веднага се чуха протести, че прахосвате парите на данъкоплатците за спасяването на една банка.

- Тези петмесечни облигации ги продадохме с лихва, която на годишна база бе 1.95 процента. Знаете, че с парите решихме ликвидни проблеми в банковия сектор. И ги вложихме на депозити, по които получаваме над 2% лихва на годишна база. С други думи, от тази операция бюджетът е на печалба и данъкоплатците не само че не понасят щети, а може да се окаже, че имат директни ползи.