ПЕТЪР ЧОБАНОВ: БОРДЪТ НЕ Е ЗАПЛАШЕН И НЯМАМЕ НУЖДА ОТ МВФ

24.07.2014 г.

Водещ: Здравейте, вие гледате „Лице в лице". Гостът ни днес е Петър Чобанов, министър на финансите в оставка. Здравейте и добре дошли.

Петър Чобанов: Здравейте.

Водещ: Как каза днес премиерът Орешарски, в оставка премиерът - кабинет без подкрепа, нали така? Трудно ли се работи в кабинет без подкрепа?

Петър Чобанов: Да, особено в последните месеци, последните два месеца да кажем, след европейските избори. След като стана ясно, че дните на правителството са преброени, наистина се работеше по-трудно, тъй като идеята човек да е на този пост, е да върши нещо смислено, да предвижва нещата напред, а за това трябва и работещ парламент. Когато работещият парламент отсъства, е трудно това да се случи.

Водещ: Можем ли да кажем, че това е било изгубено време тези два месеца?

Петър Чобанов: Не беше съвсем изгубено време, но като цяло можем и да твърдим подобно нещо, като цяло времето между европейските избори и предсрочните избори може да се окаже загубено време.

Водещ: Добре, а тъжно ли ви е, че вече няма да сте министър, емоционално притеснен ли сте?

Петър Чобанов: Не. Вижте, когато на човек му се е случвало да заема висока позиция, да е сменян от нея, както беше с мен като председател на Комисията по финансов надзор и сега като министър, някак си това вече е преживявано и няма нищо страшно.

Водещ: Този филм сте го гледали.

Петър Чобанов: Абсолютно.

Водещ: Искам да ви попитам за една хипотеза. Щяхте ли да се съгласите да останете финансов министър, ако беше сменен премиерът, ако Станишев беше станал премиер, както...

Петър Чобанов: Не, твърдо не.

Водещ: Щяхте да напуснете.

Петър Чобанов: Абсолютно. Аз мога да работя като финансов министър само с премиер Пламен Орешарски.

Водещ: Сигурен ли сте...

Петър Чобанов: Абсолютно.

Водещ: Щяхте да си подадете оставката.

Петър Чобанов: Щях да си подам оставката, да.

Водещ: И щеше да настане какафония, така да се каже. Станахте ли жертва корпоративни войни, г-н Чобанов?

Петър Чобанов: Не смятам така.

Водещ: А как смятате.

Петър Чобанов: Не смятам така. Вижте, от самото начало, като че ли имах усещането, че като експертен кабинет, и то без парламентарно мнозинство, не е реалистично да се смята, че целият мандат е възможен да бъде осъществен. Тоест перспективата като цяло не беше много дълга.

Водещ: Добре, а някой път идвало ли ви е да кажете „Аз бях дотук, свършвам, не мога повече"? Кога ви е било най-много яд?

Петър Чобанов: Разбира се, подобни моменти винаги има, но човек винаги ги съпоставя с отговорността, която е поел и това, че е поел тази отговорност да работи в определен екип. Така че не може самоволно да напусне екипа.

Водещ: Вас Орешарски ли ви покани за финансов министър?

Петър Чобанов: Да, г-н Орешарски.

Водещ: Може би сте единственият министър, поканен от Орешарски.

Петър Чобанов: Не, съмнявам се, че е точно така. Струва ми се, че има и други.

Водещ: Но вие сте изцяло на Орешарски кандидатура.

Петър Чобанов: Абсолютно.

Водещ: А викаха ли ви политици преди това, за да разговарят с вас?

Петър Чобанов: Естествено. Все пак аз съм кандидатура на г-н Орешарски, но пък г-н Станишев ме покани в предизборната кампания. Все пак бях избран като депутат от Пловдив, така че съм имал разговори и с политици, това е естествено.Без да ми бъде гласувано доверие и от политици, нямаше как да взема тази позиция.

Водещ: И щяхте да откажете на лидера си да му бъдете финансов министър, ако беше станал премиер?

Петър Чобанов: След годината, в която бяхме заедно в екип с г-н Орешарски - той като премиер, аз като финансов министър - да, щях да откажа.

Водещ: Щяхте да откажете. Да минем сега към теми, които според мен са страшно важни, особено пък и след изказването на президента от последните минути. Ние ще го припомним, но преди това да кажа - опозицията твърди, че оставяте финансов колапс, че трябва да се извините за всичко, което сте причинили на държавата. Сега, става дума за актуализацията на бюджета. Колегите от новините правиха цял следобед едни изчисления и заедно ги систематизирахме. Кажете колко сме прави в тази история. Неизпълнението на приходната част на бюджета може да достигне 1 млрд., но със сигурност има едни 500 млн. назад от митниците. Колко е вероятно това, което казвам?

Петър Чобанов: Това, което посочихме като мотиви в актуализацията е, че има риск от неизпълнение на 500 млн. лева приходи. Това не е политическа оценка, това е експертна оценка.

Водещ: Разбира се, каква оценка за 500 млн. политическа?

Петър Чобанов: Да, но експертите от Министерство на финансите, така че тази оценка обективно е това, което те виждат. Така, че възможно е неизпълнението да стигне и по-голяма сума от 500 млн., това зависи от стратегията, която оттук нататък ще се предприеме.

Водещ: Но защо не се справихте с митниците, г-н Чобанов?

Петър Чобанов: Чакайте само да обясня.

Водещ: Обяснете.

Петър Чобанов: Ако оттук нататък се върнем към практиките, които заварихме, тоест забавяне на ДДС, натрупване на невъзстановено ДДС - да си припомним, че миналия юни, към края на юни беше 320 млн., тази година е 130 млн., тоест това са 190 млн. разлика, които обаче не еднократно, а трайно остават на разположение на бизнеса. Тоест, ако пак се върнем към тези практики - да се бави ДДС, да има неразплатени плащания към бизнеса, да се правят договорки, че на бизнеса ще се плати след като се направи някаква отстъпка, 7-10%, спомняте си какво беше в края на 2009 г., това означава, че неизпълнението на приходите ще е по-голямо, няма да се постигне фискално подобрение, освен това ще се забави и развитието на икономиката. Тоест оттук нататък предсрочните избори може да се окаже, че ще ни струват поне половината от икономическия растеж, ако се прибегне към подобна стратегия.

Водещ: Защо не се справихте с митниците? Там назначавахте, махахте, поставяхте временно, премествахте. Какъв е проблемът? Нали знаете какво се сещат хората, когато чуят митници - че някой печели от контрабанда, някой печели сигурно от там, затова не ви разрешават да поставите човек, който може да се справи с този проблем.

Петър Чобанов: Като цяло - да, подходите бяха няколко. Пробвахме ги, първо човек, който е външен от системата, но който се е занимавал с приходите.

Водещ: Не се получи.

Петър Чобанов: Не се получи до голяма степен. Второ - човек, който е вътре в системата, който е наясно с механизмите в системата, наясно е как трябва да се работи. За съжаление имаше обективни причини, поради факта, че самата организация на работа беше тотално променена от времето, когато той е бил в самите митници и тя не беше променена към добро. И това саниране на системата наистина явно отнема доста дълго време. Не се получи, но все пак по отношение на разкриваемост, по отношение на наркотици, по отношение на цигари, на алкохол, има съответните постижения. За съжаление те не се виждат фискално на практика. Тоест амбициозните цели, които им поставихте, не бяха изпълнени.

Водещ: Отричате, че хаосът е бил създаван нарочно, за да се вихри контрабандата.

Петър Чобанов: Не смятам, че му е поставена задачата да създава хаос.

Водещ: Не, разрешено му е негласно.

Петър Чобанов: Не, не му е разрешавано негласно.

Водещ: Ами политическите формации, които стоят зад кабинета, ако са си играли зад гърба ви, казвам най-общо.

Петър Чобанов: Това са хипотетични сценарии, които можем да навлезем в тях, можем и да не навлезем. Но като цяло това, което се направи, беше опит да се организира дейността. Пример - мобилните групи, те бяха децентрализирани. Те се бяха слели със средата в митническите пунктове, ние ги централизирахме, станаха по-неочаквани техните появи и това даде конкретните резултати. Но за всяко нещо трябва време, а като цяло това, което е като неизпълнение там, е предимно ДДС от внос - виждаме, че вносът се забавя, тоест има чисто обективни икономически причини. Освен това имаме голям оператор, който правеше планов ремонт, което допълнително забави приходите през първото полугодие. Да не забравяме, че миналата година имахме сходна ситуация - второто полугодие митниците събраха с около 600 млн. повече от първото полугодие. Тоест те още имат възможност да прилагат тези мерки и действия, така че да се постигне по-висока събираемост.

Водещ: Добре, продължаваме натам с нашите изчисления. Дупки има в здравеопазване, енергетика, БДЖ, съдилища, еврофондове, гарантираните фондове. Някъде около 6,5 млрд. лева. Правилно ли сме изчислили?

Петър Чобанов: Това са пак онези сметки, към които можем да се върнем в нашия разговор от около преди месец и половина. Те бяха аналогични и тогава се повтаряха, и се повтарят, потретват от този момент нататък. Не можем да препишем на бюджета отговорност за абсолютно всичко. БДЖ - ситуацията е трудна, тя е трудна от няколко години насам поради факта, че от 2010 г. до 2013 средата на практика почти не бяха извършвани плащания. Задлъжнялостта към кредиторите се беше увеличила, това, което направихме е 100 млн. да бъдат разплатени и в момента знаете, че продължават преговорите с кредиторите как точно да се постъпи. Но дори бюджетът да има доброто желание да плати всичко наведнъж, това е невъзможно, тъй като това е държавна помощ, тя трябва да се разреши от ЕК, това отнема време. Обикновено се разсрочва във времето така, че да не товари съответния бюджет на съответната страна. Така че тези изчисления за една кюпова сума, която изглежда много голяма...

Водещ: 6,5 млрд.

Петър Чобанов: ... Не могат да се препишат на бюджета и не могат да се вменят като отговорност. Тук имаме и държавни предприятия, те си имат своя мениджмънт, те си имат своите финансови операции и взаимоотношения. Те не са пряк ангажимент на държавата от гледна точка на фиска и не бива да се вменяват като дефицит.

Водещ: Добре, аз обаче продължавам, а пък вие ще коментирате. Обаче в бъдеще време под въпрос остават 8,2 млрд. от споразумението с „Уестингхаус" за 7-и блок.

Петър Чобанов: Чакайте, споразумение с „Уестингхаус" все още няма.

Водещ: Няма, но ако трябва да се сключи, откъде ще ги намери следващата власт?

Петър Чобанов: Това пак не е ангажимент на правителството, това е създаване на едно предприятие, което съответно като почне да действа, ще генерира печалби и с тези печалби ще може да си посреща задълженията.

Водещ: Не трябва ли да излезем с някакви пари?

Петър Чобанов: Това е нормален инвестиционен процес. Това е все едно,  да кажем имаме частно предприятие, което е решило да направи инвестиции за 2 млрд. Ами дайте държавата и тях да покрие. Това са инвестиционни дейности и те трябва да се разграничат.

Водещ: Ако трябва да участваме с някакви пари, сключва следващият кабинет...

Петър Чобанов: А и как стигнахме до числото 8,2 млрд.?

Водещ: 7 за „Уестингхаус" и да речем 1 млрд. и нещо за „Южен поток".

Петър Чобанов: С „Уестингхаус" за момента нямаме сключено финансово споразумение.

Водещ: Така се предполага, че такива са параметрите.

Петър Чобанов: Така се предполага, но това подлежи на допълнителни разговори. И това финансово споразумение ще бъде сключено, ако се реши да има приемственост от следващото и по-следващото правителство. Така че това е въпрос на конкретни разчети, там вече идва въпросът как точно се осигуряват тези пари, под формата на кредит, в какъв период се изплаща, как това е обвързано с печалбите, които генерира дружеството. И изобщо реалистичността на този финансов модел предстои да се уточнява.

Водещ: Тоест казвате, че всичко, което оставяте на следващия кабинет, е окей. А защо тогава президентът Плевнелиев преди минути буквална каза, помоли, потрети, повтори, „Необходима е актуализация на държавния бюджет и този на Здравната каса." Много категоричен. Иска да бъде направен така, че да е в полза на хората и общините. „Моля да се актуализира държавният бюджет", втори път моли той. Да се направи обективен прочит на приходи и разходи. Защо президентът е толкова притеснен, освен опозицията, която смята, че сме във финансов колапс?

Петър Чобанов: Това, което ние казахме, ние подходихме абсолютно отговорно. Казахте, че може да мине без актуализация, тъй като имаме риск 500 млн. в приходите, имаме буфери съответно за 500 млн. в разходите. Днес от изложението на г-жа Стоянова в парламента стана ясно, че буферите може и да са повече. Това е хубаво. Повече са, така е. Така че тези буфери могат да поемат евентуално напрежение в приходите и неизпълнение, но това, което ни очаква, са допълнителни месеци на несигурност - няма да има парламент, няма да има възможност за реакция. В подобна несигурност наистина е по-добре да има фискални буфери. Фискалните буфери могат да са два - по-висок дефицит, съответно ние предложихме 500 млн. приходи и 200 млн. за Здравна каса разходи, и увеличаване на тавана на дълга. Тоест, евентуално ако възникнат някакви допълнителни проблеми, в рамките на този нов таван за дълга да се поемат задължения. Този таван за дълга обаче се отнася за дълг, който ще бъде емитиран по-дългосрочно, тоест ще надхвърли рамките на годината. Има възможност да се емитира и по-краткосрочен дълг, който като е в рамките на годината, не е необходим такъв лимит.

Водещ: Вие какво бихте призовали депутатите - да актуализират бюджета или не? Вие дадохте тази възможност, но ако трябва да помолите депутатите, какво ще им кажете - по-добре актуализирайте бюджета или по-добре недейте?

Петър Чобанов: Ние дадохме тази възможност и си свършихме експертно работата.

Водещ: Но сега експертно какво бихте посъветвали депутатите?

Петър Чобанов: Там е написано. За да се подсилят фискалните буфери, възможно решение е да има и актуализация, която, разбира се, трябва да остане в умерени параметри. Тоест в никакъв случай не бих посъветвал депутатите да записват в бюджета дефицит 7-8%. Един път прекрачим ли границата на трите процента, дори това да ни изглежда еднократно в момента, връщането назад е много трудно. Напротив, трябва да се стремим да останем в тези граници, и оттам нататък това, което не стига, да е за сметка на оптимизиране на разходи. Както ви казах, 500 млн. буфери са абсолютно ясни, от публичната инвестиционна програма би могло да се окаже, че ще остане допълнителен буфер от 100-150 млн., има и други буфери, които могат да се използват, да се пренасочват разходи. Така че е възможно допълнително напрежение, ако възникне над това, което е предложено, да бъде за сметка на тези разходи, за да не прекрачваме тази граница.

Водещ: Да разбирам, че все пак вие ги съветвате да го актуализират в името на това да е по-спокойна работата на следващата власт.

Петър Чобанов: Това е тяхно политическо решение, разбира се, и всяка партия може да го вземе.

Водещ: Така е. Аз питам за вашия експертен съвет, не политически. Обаче нещо друго ми направи впечатление в изказването на президента, който каза, че Народното събрание трябва да разреши на служебния кабинет да сключва споразумения с финансови институции, за вземане на заеми, за сключване на важни международни споразумения. Какви заеми според вас би могъл да вземе служебният кабинет в следващите 2 месеца? От какви заеми се нуждаем?

Петър Чобанов: Вижте, това е гледна точка, която е заявявана нееднократно. Но възможността тези два месеца да излезем на международните пазари и оттам да се вземе външен дълг, е наистина ограничена. Август пазарите не работят, септември навлизат в работата, но това е един сложен процес, който отнема доста време. На него са му необходими няколко ратификации, минаване през парламент. Не може някак си да се предвиди как точно ще изглеждат финансовите условия при подобен дълг, така че предварително да се даде ратификация. Тоест ратификацията настъпва тогава, когато имаме ясните условия, тогава се излиза на международните пазари. Така че не знам колко е осъществима тази идея.

Водещ: А подозирате ли за какво трябват тези заеми?

Петър Чобанов: Ако става въпрос за взаимоотношения с международни финансови институции като МВФ, все пак МВФ предпочита, ако сключва подобни споразумения, те да стават с правителство, което не е служебно, тоест то е избрано от парламент, зад него стои конкретен парламентарен ангажимент.

Водещ: Ама вие мислите...

Петър Чобанов: Не, не мисля, просто казвам това, което може да се чете между редовете.

Водещ: ... това, което всъщност Борисов поиска.

Петър Чобанов: Да, което беше коментирано в публичното пространство. Ако го четем между редовете, може да прозира и това. Но затова трябва правителство, зад което строи парламентарна подкрепа, защото тези пари не идват даром, за тях са разписани конкретни ангажименти, конкретна програма, конкретна промяна в законодателството, а тя може да се извърши само ако има работещ парламент.

Водещ: Имаме ли нужда от МВФ?

Петър Чобанов: Към момента не смятам, че имаме нужда от МВФ.

Водещ: Заплашен ли е борда, г-н Чобанов?

Петър Чобанов: Не, валутният борд не е заплашен, стига ние с приказки и с действия да не го плашим, тоест да не плашим хората, че има проблеми. Проблеми с валутния борд няма, има валутни резерви.

Водещ: Колко са валутните резерви.

Петър Чобанов: Малко по-малко от 30 млрд., да кажем. Груба сметка. Над 25 са при всички случаи, така че международните валутни резерви са налице. Освен това, да се взема дълг не е задължително в рамките на тези 2 месеца, тъй като все пак имаме и доста голям фискален резерв.

Водещ: Колко е?

Петър Чобанов: Фискалният резерв е над 8 млрд. 8,3 млрд., от които 6,6 млрд. към вчерашна дата са в БНБ, а останалите 1,7 млн. са в търговските банки. Освен това, от началото на тази година по методологията за изчисляване влизат и средствата, които ни дължи ЕС. Ако ги прибавим и тях, би станало 9 млрд. Но да кажем, че те не са разполагаема ликвидност веднага, така че можем да разсъждаваме за останалите 8 млрд. Този резерв го има, този буфер го има, оттам нататък това намалява натиска за изтегляне на нов дълг. Освен това имаме 800 млн. лимит за изтегляне на дълг, който може да прекрачи границите на годината, тоест може да бъде по-дългосрочен, и както казах, има възможност за осъществяване на краткосрочни емисии в границите на годината, за които практически няма лимит - колкото може да поеме пазарът, толкова.

Водещ: Колко дълг имаме? Аз нарочно задавам малко лаически въпроса, но общо за хората да разберат какъв е дългът на България в момента, с всички емисии, които сме направили.

Петър Чобанов: Това, което излезе като данни от ЕК, дългът ни е втори в Европа - около 19. Трябва да се добави, разбира се, и емисията, която беше направена през юли, които са тези допълнителни 3 млрд., но част от тях ще бъдат платени в рамките на годината. Средносрочната прогноза е, че оставаме в рамките на около 20 до 22% дълг, ако се развиваме по текущата фискална стратегия.

Водещ: Сега на темата от последните месеци - какво разклати КТБ, че се разклати и държавата, разклати се и правителството, разклати се и парламентът.

Петър Чобанов: Аз не бих направил директна връзка между ситуацията в КТБ и разклащането на правителството.

Водещ: Добре, оставете го правителството, разклатено, в оставка и каквото и да било. Вие не правите тази връзка, мнозина я правят. Кажете какво е състоянието на КТБ. Днес има уволнен шеф на „Топлофикация", че си е държал парите там.

Петър Чобанов: На този въпрос е по-добре да отговори БНБ, тъй като тя е надзорната институция.

Водещ: Оставете това.

Петър Чобанов: Трябва да имаме ясна представа за разделението на отговорностите в тази страна. И отговорност за надзора върху банковата система е на БНБ. По-добре те да отговарят на това. Управителят на БНБ г-н Иван Искров даде пресконференция и ясно обясни...

Водещ: Но непрекъснато излизат новости, г-н Чобанов. Затова ви питам вие какво виждате днес.

Петър Чобанов: Тези новости обаче, които излизат, поне според мен, мой прочит е, че те не се отклоняват от тази тенденция, която ясно беше очертана. 3,5 млрд. кредитен портфейл се каза за него, че кредитните досиета, които са налични, не са водени по нормалните надзорни практики, тоест може би липсват обезпечения, може и да ги е нямало обезпеченията. Виждаме, че непрекъснато излиза информация, от свидетелски показания, в пресата, доколкото може да им се вярва, че така или иначе проблеми е имало, че има висока концентрация, свързани лица. Това са неща, които се отклоняват от нормалните бизнес практики и наистина проблемът там е голям. Няма как да си затворим очите за това.

Водещ: Да, да. Това е безспорно. От ваша гледна точка на финансов експерт, оставете това, че има разделение на властите и така. Според вас трябва да се фалира банката или трябва да се оздрави? Кое е по-евтино на държавата?

Петър Чобанов: Това трябва също да кажат първо БНБ. Това е изцяло в правомощията й като надзорен орган да каже колко е капиталовата загуба или капиталовата дупка в тази банка. Оттам нататък като имаме прецизната оценка, ще могат да се направят и следващите изводи. Но при такова, при наличие на такъв кредитен портфейл, чиято стойност може и да клони към 0, ситуацията наистина е доста трудна. Видяхте ,че бяха предложени няколко варианта за решение. Един от тях включваше създаване на добра банка, така да се, използвайки Креди Агрикол. Другият вариант беше фалиране на банката и изплащане само на гарантираните депозити, т.е. един от тези два варианта така или иначе ще бъде избран. Но за това трябва да имаме допълнителна информация и трябва първоначалното решение и импулса за това да дойде отново от БНБ.       

Водещ: Вие казвате, само два варианта. Тогава защо разговаряте с оманския фонд? Това не е ли трети вариант за оздравяване на банката?

Петър Чобанов: Не е трети вариант. На практика, да, третият вариант е наистина, преди това са крайните два варианта, третият вариант е, този вариант и разговорите с оманския фонд са от гледна точка на законовото положение. Т.е. по закон БНБ може да предложи на акционерите да участват в попълването на тази капиталова дупка и в оздравяването на банката.

Водещ: И вие говорихте с тях. Кажете те какво мислят, искат ли да я оздравяват оманците?

Петър Чобанов: Да. Те имат намерение да защитят своите инвестиции, тъй като те са поставени под натиск. Там те трябва да отговарят пред своя парламент, тъй като те са държавен фонд, трябва да отговарят пред своя парламент защо са допуснали да не си защитят в достатъчна степен инвестицията. Т.е. какво се е случило, че има голяма вероятност да загубят този капитал, който са дали. От тук идва и тяхното естествено поведение те да участват в решението около банката, т.е. в решението на този проблем. И те ясно и категорично казаха. Искаме пълна информация, искаме да видим какво е действителното състояние на портфейла, да се обследват допълнително тези 3,5 млрд.има ли ги, няма ли ги. И оттам нататък сме готови да участваме в екипа, който ще реши какво ще се случи в банката. Готови сме да привлечем допълнителни инвеститори, но трябва да разберем за какъв точно финансов ресурс става въпрос, за да можем да си направим сметката.

Водещ: И за тях ли не е ясно като акционери?

Петър Чобанов: Ами да.

Водещ: Нямат ли повече информация от мен и вас?

Петър Чобанов: За съжаление и за тях се оказа, че няма достатъчна информация, т.е. те също не са очаквали да се случи това, което се случи, т.е. че банката, която отговаря на всички надзорни изисквания поне на книга, която има много добри показатели и в която лошите кредити са по-малко от 2% едва ли не да се окаже, че на практика портфейлът й го няма. Това и за тях беше голям шок и затова те искат да участват в това решение и в намирането на отговора как се стига до тази ситуация. Този отговор е необходим не само на тях, необходим е и на нас и виновните за тази ситуация да си понесат отговорността, това е най-важното.

Водещ: Връщаме се в студиото. Разговаряме с министъра в оставка, финансовият министър в оставка г-н Чобанов. Кажете според вас редно ли е Искров да подаде оставка и той ли е отговорен за това, което се случи? Защото не става дума за банката, става дума, че там са пари на държавни предприятия, става въпрос, че там са пари на фирми, че бизнеси ще умрат на хора, че може да изчезнат някакви кредити, да бъдат заличени. Изобщо може да стане голяма какафония. Редно ли е Искров да си подаде оставката?

Петър Чобанов: Вижте. Аз уважавам разделението на властите и независимостта на Централната банка. Преподавам го и в университета и не бих искал да отговоря на този въпрос.

Водещ: Е защо? Какво значи независимост? Тази независимост не е ли опасна пък тогава? Ние почваме да мислим за някаква държавна регулация вече, защото тази независимост натриса само проблеми на държавата.

Петър Чобанов: В цяла Европа централните банки са независими. Оттам нататък не можем да се произнасяме опасна или не. Те са независими, ,уважавани институции и ние трябва да се постараем.

Водещ: Но носят отговорност, нали така?

Петър Чобанов: Носят отговорност и за съжаление БНБ е със силно разклатено доверие, но общата задача на всички е да се постараем това доверие да бъде възвърнато, защото без доверие в Централната банка много трудно можем да продължим напред.

Водещ: Финален въпрос, но с да и не да не ни прекъснат. Кажете кое е по-евтино на държавата - да се оздрави КТБ или да бъде фалирана?

Петър Чобанов: Няма директен отговор на този въпрос.

Водещ: И все пак?

Петър Чобанов: Няма директен отговор. Трябва още информация. Но като цяло не може, трудно е да се отговори. И отговорността... трябва БНБ да излезе с ясна оценка, както казах, колко е капиталовата загуба, какво е състоянието на този 3,5 млрд. портфейл. И тогава можем да отговорим на този въпрос.

Водещ: Такава каша стана. Благодаря ви за този разговор, че дойдохте и говорихте със зрителите на Лице в лице. Благодаря и на вас, че отново бяхте с нас. До утре.